Дело C‑119/23

Virgilijus Valančius

срещу

Lietuvos Republikos Vyriausybė

(Преюдициално запитване,
отправено от Vilniaus apygardos administracinis teismas)

Решение на Съда (голям състав) от 29 юли 2024 година

„Преюдициално запитване — Член 19, параграф 2, трета алинея ДЕС — Член 254, втора алинея ДФЕС — Назначаване на съдии в Общия съд на Европейския съюз — Гаранции за независимост — Необходима правоспособност за заемане на висши съдебни длъжности — Национална процедура за предлагане на кандидат за длъжността съдия в Общия съд на Европейския съюз — Група от независими експерти, на която е възложено да оцени кандидатите — Списък с класиране на кандидатите, които отговарят на изискванията, предвидени в член 19, параграф 2, трета алинея ДЕС и в член 254, втора алинея ДФЕС — Предлагане на кандидат от този списък, различен от класирания на първо място — Становище на комитета, предвиден в член 255 ДФЕС, относно годността на кандидатите“

Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Обхват — Процедура за назначаване на съдии на Съюза — Национална процедура за предлагане на кандидат за длъжността съдия в Общия съд на Европейския съюз — Искане за тълкуване на изискванията, предвидени от Договорите за назначаването на съдии в Общия съд — Включване

(член 19, параграф 2, трета алинея ДЕС; член 254, втора алинея ДФЕС)

(вж. т. 28—34)
Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Принцип на независимост на съдебната власт — Обхват — Съчетаване с правото на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон

(член 2 и член 19, параграф 2, трета алинея ДЕС)

(вж. т. 46—50)
Съд на Европейския съюз — Назначаване на съдии в Общия съд на Европейския съюз — Изисквания за независимост и за професионална правоспособност, предвидени от правото на Съюза — Отражение върху националната процедура за предлагане на кандидат за длъжността съдия в Общия съд — Национална правна уредба, която предвижда участието в процедурата за подбор на група от независими експерти, на която е възложено да оцени кандидатите и да изготви списък с класиране — Предложение на националното правителство да се одобри кандидат от този списък, различен от класирания на първо място — Допустимост — Гаранции за спазването на посочените изисквания

(член 19, параграф 2, трета алинея ДЕС; член 254, втора алинея ДФЕС)

(вж. т. 53, 54, 56—60, 62, 63, 65, 66 и диспозитива)

Резюме

Сезиран с преюдициално запитване от Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва), Съдът в голям състав се произнесе по отражението, което разпоредбите на Договорите относно назначаването на съдии в Общия съд на Европейския съюз ( 1 ) имат върху националната процедура за предлагане на кандидат, който да заеме тази длъжност.

През 2016 г. г‑н Valančius е назначен за съдия в Общия съд. След като мандатът му изтича през август 2019 г., той продължава да заема тази длъжност ( 2 ). През 2021 г. е приета процедура за избор на кандидат за длъжността съдия в Общия съд ( 3 ). В съответствие с тази процедура работна група, по-голямата част от членовете на която са независими експерти, изготвя списък с класиране на кандидатите в низходящ ред съобразно получения от тях резултат. Г‑н Valančius е кандидатът, класиран на първо място в този списък.

През 2022 г. литовското правителство решава да предложи като кандидат за длъжността съдия в Общия съд лицето, класирано на второ място в посочения списък. След като комитетът, предвиден в член 255 ДФЕС, дава неблагоприятно становище за този кандидат, въпросното правителство решава да предложи като кандидат лицето, класирано на трето място в същия списък. През 2023 г. това лице е назначено като съдия в Общия съд.

Пред запитващата юрисдикция г‑н Valančius оспорва законосъобразността на решенията, приети от литовското правителство, като иска по-специално да се разпореди то да възобнови процедурата за предлагане и да предложи кандидата, класиран на първо място.

При тези условия запитващата юрисдикция моли Съда да се произнесе по тълкуването на разпоредбите на Договорите относно назначаването на съдии в Общия съд.

Съображения на Съда

По отношение на компетентността си да се произнесе по преюдициалното запитване, Съдът отбелязва, че по силата на правото на Съюза ( 4 ) процедурата за назначаване на съдия в Общия съд се разделя на три етапа. При първия етап правителството на съответната държава членка предлага кандидат за длъжността съдия в Общия съд, като предава това предложение на генералния секретариат на Съвета. При втория етап комитетът, предвиден в член 255 ДФЕС, дава становище относно годността на този кандидат да изпълнява длъжността съдия в Общия съд от гледна точка на изискванията, залегнали в член 254, втора алинея ДФЕС. При третия етап, който следва консултирането с този комитет, правителствата на държавите членки чрез своите представители назначават посочения кандидат като съдия в Общия съд с решение, взето по общо съгласие въз основа на предложение на правителството на съответната държава членка. Следователно взетото от правителството на държава членка решение за предлагане на кандидат за длъжността съдия в Общия съд представлява първият етап от процедурата за назначаване, уредена с член 19, параграф 2, трета алинея ДЕС и член 254, втора алинея ДФЕС, и поради това попада в приложното поле на тези разпоредби. При това положение тълкуването на споменатите разпоредби очевидно е от компетентността на Съда по преюдициални дела.

Що се отнася до преюдициалните въпроси по същество, Съдът подчертава, че изискването за независимост на съдилищата конкретизира една от прогласените в член 2 ДЕС основополагащи ценности на Съюза и неговите държави членки, които са част от самата идентичност на Съюза като общ правен ред и които трябва да се зачитат както от Съюза, така и от държавите членки. След като това изискване, което включва два аспекта — независимостта в тесен смисъл и безпристрастността — е присъщо на правосъдната дейност и член 19 ДЕС възлага съвместно на Съда на Европейския съюз и на националните юрисдикции да осигурят съдебния контрол в правния ред на Съюза, то се прилага както на равнището на Съюза, по-специално за съдиите в Общия съд, така и на равнището на държавите членки — за националните юрисдикции.

Освен това Съдът припомня, че изискването за съд, предварително създаден със закон, е тясно свързано по-специално с изискването за независимост, в смисъл че и двете целят зачитането на основни принципи като върховенството на правото и разделението на властите — принципи, които са основополагащи за правовата държава, утвърдена като ценност в член 2 ДЕС. По самото си естество изискването за съд, предварително създаден със закон, обхваща процеса на назначаване на съдии, като следва да се уточни, че независимостта на съда се измерва по-специално с начина, по който са назначени неговите членове.

В тази насока материалноправните предпоставки и процесуалноправните условия относно назначаването на съдиите в Общия съд трябва да дават възможността да се изключи всякакво оправдано съмнение в съзнанието на правните субекти, че те отговарят на изискванията, които са предвидени в член 19, параграф 2, трета алинея ДЕС и в член 254, втора алинея ДФЕС и се отнасят както до „гаранциите за независимост“, така и до „необходимата правоспособност за заемане на висши съдебни длъжности“. За целта е необходимо по-специално да се гарантира честността на цялата процедура за назначаване на съдиите в Общия съд и следователно на резултата от тази процедура на всеки етап, който тя включва.

На първо място, по отношение на националния етап по предлагане на кандидат за длъжността съдия в Общия съд Съдът отбелязва, от една страна, че при липсата в правото на Съюза на съответни специални разпоредби процесуалните условия за предлагане на такъв кандидат трябва да се уреждат във вътрешния правен ред на всяка държава членка, стига тези условия да не могат да породят в съзнанието на правните субекти оправдани съмнения, че предложеният кандидат отговаря на изискванията по член 19, параграф 2, трета алинея ДЕС и член 254, втора алинея ДФЕС. В тази насока обстоятелството, че в процеса на назначаване на съдиите вземат участие представители на законодателната или изпълнителната власт, само по себе си не може да породи такива оправдани съмнения в съзнанието на правните субекти. При все това участието на независими консултативни органи и съществуването в националното право на задължение за мотивиране могат да допринесат за по-голямата обективност на процеса на назначаване, като зададат рамки на правомощието за преценка, каквото може да има институцията, която има правомощие за назначаване.

От друга страна, колкото до материалноправните предпоставки за подбора и предлагането на кандидатите за длъжността съдия в Общия съд, Съдът подчертава, че макар да разполагат с широко правомощие за преценка как да определят тези предпоставки, държавите членки все пак са длъжни — независимо какви са съответно утвърдените за целта процесуалноправни условия — да гарантират, че предложените кандидати отговарят на изискванията за независимост и за професионална правоспособност, залегнали в член 19, параграф 2, трета алинея ДЕС и в член 254, втора алинея ДФЕС.

По-нататък, Съдът подчертава, че проверката дали предложените от държавите членки кандидати са годни да изпълняват длъжността съдия в Общия съд от гледна точка на тези изисквания, е отговорност и на комитета, предвиден в член 255 ДФЕС. Всъщност, за да даде становище относно тази годност, посоченият комитет трябва да провери дали предложеният кандидат отговаря на изискванията за независимост и за професионална правоспособност, изисквани от Договорите за изпълняването на длъжността съдия в Общия съд.

В тази насока Съдът уточнява, че действително наличието на открита, прозрачна и строга процедура за подбор е релевантен елемент при проверката дали предложеният кандидат отговаря на тези изисквания, но сама по себе си липсата на такава процедура не е основание за съмнение, че те са спазени. За целите на тази проверка комитетът, предвиден в член 255 ДФЕС, може да поиска от правителството, направило предложението, да му предаде допълнителна информация или други елементи, които смята за необходими за обсъжданията си.

Накрая, Съдът посочва, че отговорността да се гарантира спазването на изискванията, упоменати в член 19, параграф 2, трета алинея ДЕС и в член 254, втора алинея ДФЕС, е възложена и на правителствата на държавите членки чрез техните представители, когато с оглед на даденото становище на комитета, предвиден в член 255 ДФЕС, те решават да назначат за съдия в Общия съд кандидата, предложен от някое от тези правителства. Щом бъде назначен, всъщност този кандидат става съдия на Съюза и не представлява държавата членка, която го е предложила.

С оглед на тези съображения Съдът прави извод, че когато държава членка е създала процедура за подбор на кандидатите за длъжността съдия в Общия съд, в рамките на която на група, по-голямата част от членовете на която са независими експерти, е възложено да оцени тези кандидати, да изготви списък с класиране на кандидатите, отговарящи на изискванията по член 19, параграф 2, трета алинея ДЕС и член 254, втора алинея ДФЕС, и да препоръча кандидата, класиран на първо място в посочения списък, самият факт, че правителството на тази държава членка е решило да предложи кандидат от този списък, различен от класирания на първо място, не е достатъчен, за да се заключи, че това предложение може да породи оправдани съмнения, че предложеният кандидат отговаря на тези изисквания. Освен това обстоятелството, че предвиденият в член 255 ДФЕС комитет е дал благоприятно становище за кандидата, предложен от националното правителство и класиран на трето място в същия списък, може да потвърди, че решението на правителствата на държавите членки да назначат този кандидат, отговаря на посочените по-горе изисквания.

( 1 ) Член 19, параграф 2, трета алинея ДЕС и член 254, втора алинея ДФЕС.

( 2 ) В приложение на член 5, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

( 3 ) Pretendento į Europos Sąjungos Bendrojo Teismo teisėjus atrankos tvarkos aprašas (Правилник за процедурата за избор на кандидати за длъжността съдия в Общия съд на Европейския съюз), в редакцията си, приложима към спора в главното производство, приет със Заповед № 1R-65 от 9 март 2021 г. на министъра на правосъдието на Република Литва.

( 4 ) По-специално съгласно член 19, параграф 2, трета алинея ДЕС, член 254, втора алинея ДФЕС и член 255 ДФЕС.