–

за „Citadeles nekustamie īpašumi“ SIA, от S. Bokta-Strautmane, advokāte,

–

за Valsts ieņēmumu dienests, от I. Jaunzeme, ģenerāldirektore,

–

за Европейската комисия, от G. Goddin и I. Rubene и от G. von Rintelen, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, точка 7, буква в) от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 2015 г., стр. 73), изменена с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. (ОВ L 156, 2018 г., стр. 43) (наричана по-нататък „Директива 2015/849“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Citadeles nekustamie īpašumi“ SIA (наричано по-нататък „Citadele“) и Valsts ieņēmumu dienests (Държавна данъчна администрация, Латвия) (наричана по-нататък „VID“) по повод на наложена на Citadele имуществена санкция за извършени нарушения на националните разпоредби относно предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

3

Съгласно съображение 1 от Директива 2015/849:

„Потоците от пари с незаконен произход могат да навредят на целостта, стабилността и репутацията на финансовия сектор и да застрашат вътрешния пазар на [Европейския съюз] и международното развитие. Изпирането на пари, финансирането на тероризма и организираната престъпност продължават да бъдат значителни проблеми, по които следва да се работи на равнището на Съюза. Освен по-нататъшното развитие на равнището на Съюза на наказателноправния подход към този проблем, целенасочените и пропорционални превантивни действия срещу използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма играят жизнено важна роля и може да дадат допълнителни резултати“.

4

Член 1, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Целта на настоящата директива е предотвратяване използването на финансовата система на Съюза за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма“.

5

Член 2 от посочената директива гласи:

„1.   Настоящата директива се прилага за следните задължени субекти:

[…]

[…]

7.   Когато преценяват риска от изпиране на пари или финансиране на тероризма за целите на настоящия член, държавите членки обръщат специално внимание на всяка финансова дейност, която се счита за особено подходяща, по своята същност, за да бъде използвана или с нея да бъде злоупотребено за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма.

[…]“.

6

Член 3 от Директива 2015/849 гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

7

Член 4 от Директивата гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, в съответствие с подхода, основан на оценка на риска, че настоящата директива обхваща изцяло или частично професии и категории предприятия, различни от задължените субекти, посочени в член 2, параграф 1, които са ангажирани с дейности, за които е особено вероятно да бъдат използвани за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма.

2.   Когато дадена държава членка разшири обхвата на настоящата директива, така че да се обхващат професии или категории предприятия, различни от посочените в член 2, параграф 1, тя информира [Европейската комисия] за това“.

8

Член 5 от посочената директива предвижда:

„Държавите членки могат да приемат или да запазят в сила по-строги разпоредби в областта, обхваната от настоящата директива, за да предотвратяват изпирането на пари и финансирането на тероризма, в рамките на правото на Съюза“.

9

Съгласно член 4 от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право (OB L 169, 2017 г., стр. 46):

„В устава или в учредителния акт, или в отделен документ, публикуван съгласно законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16 следва да се съдържа поне следната информация:

[…]“.

10

Noziedzīgi iegūtu līdzekļu legalizācijas un terorisma un proliferācijas finansēšanas novēršanas likums (Закон за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на ядрени оръжия) от 17 юли 2008 г. (Latvijas Vēstnesis, 2008 г., бр. 116) е изменен по-специално с цел транспониране на Директива 2015/849 в латвийския правен ред.

11

Член 1, параграф 1 от този закон, в редакцията му, приложима към фактите в главното производство (наричан по-нататък „Законът за превенцията“), гласи:

„За целите на настоящия закон се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

12

Член 3, параграф 1 от Закона за превенцията предвижда:

„Задължени субекти са лицата, които упражняват икономически или професионални дейности на:

[…]

[…]“.

13

Citadele е търговско дружество, чиято дейност включва по-специално купуване, продаване и отдаване под наем на собствени недвижими имоти и управление на тези имоти. В периода между септември 2021 г. и февруари 2022 г. компетентният орган на VID извършва проверка на дружеството в областта на борбата с изпирането на пари.

14

В доклада си от проверката този орган приема, че като е отдало под наем помещения в собствения си недвижим имот на юридически лица и правни образувания, които на този адрес са регистрирали своя адрес на управление, следва да се приеме, че Citadele упражнява дейност като „доставчик на услуги, свързани с учредяване и функциониране на правни образувания или юридически лица“ по смисъла на член 1, параграф 1, точка 10 от Закона за превенцията. Citadele обаче не е декларирало тази дейност пред VID и следователно не е спазило произтичащите от нея задължения по този закон.

15

Поради това с решение от 28 март 2022 г. компетентният орган на VID налага на Citadele имуществена санкция в размер на 1000 EUR.

16

Citadele обжалва това решение пред генералния директор на VID, който го потвърждава с решение от 15 юни 2022 г.

17

Генералният директор на VID се основава на факта, че търговската дейност на Citadele представлява предоставяне на услуги, свързани с учредяване и функциониране на правни образувания или юридически лица, тъй като в разглежданите договори за наем това дружество е дало съгласието си наемателите да регистрират на адреса на отдадените под наем помещения своя адрес на управление. Поради това то следва да се счита за задължен субект съгласно член 3 от Закона за превенцията.

18

На 15 юли 2022 г. Citadele сезира Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд, Латвия), запитващата юрисдикция, с жалба за отмяна на решението от 15 юни 2022 г., с мотива че то не е задължен субект и поради това не е длъжно да спазва законовите изисквания, свързани с тази квалификация.

19

По-конкретно дружеството поддържа, че в рамките на своята дейност то се занимава с управлението и отдаването под наем на притежавани от него недвижими имоти, без да предоставя на наемателите други услуги. Договорите за наем, разглеждани в главното производство, само предвиждали, наред с признатите на наемателите права, възможността да регистрират адреса си на управление на адреса на отдаваните под наем недвижими имоти, а договореният наем не зависел от това дали наемателят е регистрирал там адреса си на управление.

20

Запитващата юрисдикция посочва, че определението на понятието „доставчик на услуги, свързани с учредяване и функциониране на правни образувания или юридически лица“ по смисъла на член 1, параграф 1, точка 10 от Закона за превенцията, съответства на определението на понятието „доставчик на услуги по доверително или дружествено управление“ по член 3, точка 7 от Директива 2015/849.

21

Нито тази разпоредба, нито която и да било друга разпоредба от Директива 2015/849 обаче уточнявали дали понятието „услуги по доверително или дружествено управление“ трябва да се тълкува в смисъл, че става въпрос за отделна услуга, която не произтича от сделка за отдаване под наем на собствен недвижим имот, или която не е свързана с такава сделка.

22

Запитващата юрисдикция обаче се съмнява, че наемодателят на недвижим имот може да се счита за „доставчик на услуги по […] дружествено управление“ по смисъла на член 3, точка 7 от Директива 2015/849.

23

В това отношение тази юрисдикция посочва, че съгласно националното право, за да може юридическо лице или правно образувание да бъде вписано в търговския регистър, трябва да посочи на компетентния орган адрес на управление, който в повечето случаи е и мястото на упражняване на търговската дейност. Тя добавя, че ако до 31 юли 2021 г. за посочването на адрес на управление на адреса на наето помещение се е изисквало съгласието на собственика, от 1 август 2021 г. такова съгласие вече не се е изисквало. След като разглежданите в главното производство договори за наем били сключени преди тази дата, даденото от Citadele съгласие, съдържащо се в тези договори, можело да се счита само за съгласие, предоставено с цел изпълнение на предвидените в националното право изисквания, а не за отделна услуга.

24

Освен това, що се отнася до сделките с недвижими имоти, Директива 2015/849 се прилагала за нотариуси и други упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика, както и брокери на недвижими имоти. Доставчиците на услуги по дружествено управление обаче се считат съгласно тази директива за различни субекти, които не са свързани със сделки с недвижими имоти.

25

При все това запитващата юрисдикция подчертава, че съгласно член 2, параграф 7 от Директива 2015/849, когато преценяват риска от изпиране на пари или финансиране на тероризма, държавите членки обръщат специално внимание на всяка финансова дейност, която се счита за особено подходяща, по своята същност, за да бъде използвана или с нея да бъде злоупотребено за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма.

26

Тъй като по този начин дадена държава членка може да разбира в широк смисъл извършваните от лицата дейности, които могат да доведат до осъществяването на незаконна цел, тази юрисдикция счита, че е възможно наемодател на недвижим имот да се счита за доставчик на услуги по доверително или дружествено управление, когато отдава под наем собствен недвижим имот на наемател, който регистрира там адреса си на управление и извършва икономически дейности, за да се намали вероятността за участие на последния в изпиране на пари или финансиране на тероризма.

27

Накрая, възниквал и въпросът дали всяко лице, което отдава под наем собствен недвижим имот, трябва да се счита за „доставчик на услуги по доверително или дружествено управление“ по смисъла на член 3, точка 7 от Директива 2015/849, включително физическо лице, което предполага към него да се прилагат същите изисквания като към юридическо лице или правно образувание.

28

При тези обстоятелства Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

29

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, точка 7, буква в) от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „доставчик на услуги по доверително или дружествено управление“ по смисъла на тази разпоредба обхваща собственика — наемодател на недвижим имот, на чийто адрес, с негово съгласие, наемателят регистрира адреса си на управление и извършва сделки.

30

Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само текстът ѝ, но също нейният контекст и преследваните цели от правната уредба, от която тя е част (решение от 17 ноември 2022 г., Rodl & Partner, C‑562/20, EU:C:2022:883, т. 81 и цитираната съдебна практика).

31

Главната цел на Директива 2015/849, както следва от нейното наименование и от член 1, параграфи 1 и 2, е да се предотврати използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (решение от 17 ноември 2022 г., Rodl & Partner, C‑562/20, EU:C:2022:883, т. 33 и цитираната съдебна практика).

32

По-конкретно, с разпоредбите от Директива 2015/849, които са с превантивен характер, се цели чрез подход, основан на риска, да се въведе набор от превантивни и възпиращи мерки, позволяващи ефективна борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, за да не се допусне — както следва от съображение 1 от тази директива — потоците от пари с незаконен произход да навредят на целостта, стабилността и репутацията на финансовия сектор на Съюза, както и да застрашат вътрешния му пазар и международното развитие (решение от 17 ноември 2022 г., Rodl & Partner, C‑562/20, EU:C:2022:883, т. 34 и цитираната съдебна практика).

33

В това отношение член 2 от Директива 2015/849 изброява субектите, за които тази директива се прилага поради участието им при извършване на сделки или дейности от финансово естество.

34

Така съгласно член 2, параграф 1, точка 3, буква в) от посочената директива тя се прилага по-специално за доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление, които не са обхванати от член 2, параграф 1, точка 3, буква а) или буква б).

35

Съгласно член 3, точка 7, буква в) от Директива 2015/849 за целите на тази директива „доставчик на услуги по доверително или дружествено управление“ означава всяко лице, което предоставя „адрес на управление, адрес на провеждане на стопанска дейност, адрес за кореспонденция или административен адрес и други сходни услуги на дружество, съдружие или на някое друго юридическо лице или образувание“, като тези услуги следва да се предоставят по занятие и на трети лица.

36

В това отношение следва да се отбележи, че Директива 2015/849 не съдържа никакво определение на услугата, състояща се в предоставяне на „адрес на управление, адрес за кореспонденция или административен адрес“, посочена в тази разпоредба.

37

Понятието „адрес на управление“ обаче обикновено обозначава седалището на юридическо лице, както е определено в устава му или във всеки друг еквивалентен документ. Учредяването на юридическо лице по правило изисква да се определи такова седалище, що се отнася до юридическите лица, обхванати от приложното поле на Директива 2017/1132, както например е посочено в член 4, буква а) от нея. Тази разпоредба предвижда, че в устава на съответното юридическо лице или в учредителния му акт, или в отделен документ, който се публикува, трябва да се посочи седалището.

38

Освен това, доколкото определянето на адреса на управление изисква да се посочат не само населено място, но и конкретен адрес, какъвто, изглежда, е случаят в приложимото латвийското право, така посоченият адрес на управление предоставя, както отбелязва генералният адвокат в точка 36 от заключението си, място за контакт за професионални и административни цели като адрес на провеждане на стопанска дейност, адрес за кореспонденция или административен адрес, който може по-специално да служи за получаване на кореспонденция.

39

Следователно, както отбелязва и генералният адвокат в точки 37 и 38 от заключението си, услугата по предоставяне на „адрес на управление, адрес на провеждане на стопанска дейност, адрес за кореспонденция или административен адрес“ по смисъла на член 3, точка 7, буква в) от Директива 2015/849 предполага да се предостави на разположение такова място за контакт, което се отличава от услугата, състояща се само в отдаване под наем на недвижим имот.

40

Всъщност, от една страна, предметът на отдаването под наем на недвижим имот по принцип се ограничава до задължението този имот да се предостави на разположение срещу заплащане на наем. От друга страна, ползването на услугата по предоставяне на адрес на управление или на адрес на провеждане на стопанска дейност, адрес за кореспонденция или административен адрес по никакъв начин не предполага сключването на договор за наем на недвижим имот и по принцип предполага предоставянето на допълнителни услуги, като например изпращане на административни документи.

41

Използването на съюза „и“ в текста на член 3, точка 7, буква в) от Директива 2015/849, който се отнася до предоставянето на „други сходни услуги“, потвърждава тълкуването, че самото предоставяне на недвижим имот на разположение, чийто адрес се използва за „адрес на управление, адрес на провеждане на стопанска дейност, адрес за кореспонденция или административен адрес“, не е достатъчно, за да се квалифицира наемодателят като „доставчик на услуги по доверително или дружествено управление“ по смисъла на тази разпоредба.

42

Освен това само по себе си обстоятелството, че наемодателят е дал съгласието си в договора за наем, че наемателят може да регистрира адреса си на управление на адреса на съответния недвижим имот, не може да се разглежда като „сходна услуга“ по смисъла на тази разпоредба.

43

Всъщност, от една страна, както отбелязва Комисията в писменото си становище, в рамките на договор за наем на недвижим имот правото да се използва адресът на този имот като адрес на управление е само право, произтичащо от основната услуга. Същото се отнася и за правото да се използва този адрес като адрес на провеждане на стопанска дейност, адрес за кореспонденция или административен адрес. От друга страна, включването в договор за наем на клауза, с която се изразява съгласието на наемодателя посочената вещ да се ползва за тази конкретна цел, може да се обясни, както в случая, със законовото задължение за наличие на такова съгласие.

44

Що се отнася до контекста, в който се вписва член 3, точка 7, буква в) от Директива 2015/849, както бе посочено в точка 34 от настоящото решение, съгласно член 2, параграф 1, точка 3, буква в) от тази директива тя се прилага по-специално за доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление като задължени субекти.

45

Както следва от член 2, параграф 1, точка 3, буква б), подточка i) и буква г) от Директива 2015/849, сред задължените субекти са и нотариусите и другите упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика, когато участват, действайки от името или за сметка на техен клиент, в сделка с недвижимо имущество или чрез подпомагане на техен клиент при планирането или извършването на сделки, отнасящи се до покупката и продажбата на недвижимо имущество или търговски предприятия, както и брокери на недвижими имоти, включително когато действат като посредници при отдаване под наем на недвижими имоти.

46

За разлика обаче от последните видове задължени субекти, Директива 2015/849 не обвързва качеството „доставчик на услуги по доверително или дружествено управление“ със сделките с недвижими имоти. Освен това законодателят на Съюза не е включил, общо или дори при определени условия, наемодателите на недвижими имоти сред задължените субекти по член 2, параграф 1 от тази директива.

47

Освен това другите услуги, предоставяни от „доставчик на услуги по доверително или дружествено управление“, изброени в член 3, точка 7, букви а)—д) от тази директива, също не се отнасят до сделки с недвижими имоти.

48

Същевременно следва да се добави, че с Директива 2015/849 се извършва само минимална хармонизация, тъй като член 5 от нея разрешава на държавите членки да приемат или да запазят в сила по-строги разпоредби, щом като с тези разпоредби се цели да се засили борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, в рамките на правото на Съюза (решение от 17 ноември 2022 г., Rodl & Partner, C‑562/20, EU:C:2022:883, т. 46).

49

Освен това съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2015/849 държавите членки гарантират, в съответствие с подхода, основан на оценка на риска, че тази директива обхваща изцяло или частично професии и категории предприятия, различни от задължените субекти, посочени в член 2, параграф 1 от нея, които са ангажирани с дейности, за които е особено вероятно да бъдат използвани за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма. В този контекст член 4, параграф 2 от Директива 2015/849 предвижда, че когато дадена държава членка разшири обхвата на тази директива, така че да се обхващат професии или категории предприятия, различни от посочените в член 2, параграф 1 от нея, тя информира Комисията за това.

50

В случая с оглед на информацията, с която разполага Съдът, изглежда, че що се отнася до собствениците — наемодатели на недвижими имоти, на чийто адрес наемателите регистрират със съгласието на последните адреса си на управление и извършват сделки, латвийският законодател нито е приел по-строги разпоредби по смисъла на член 5 от Директива 2015/849, нито е разширил обхвата на тази директива на основание член 4, параграф 1 от нея. Все пак запитващата юрисдикция трябва да провери дали това наистина е така.

51

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, точка 7, буква в) от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че собственикът — наемодател на недвижим имот, на чийто адрес наемателят, с негово съгласие, регистрира адреса си на управление и извършва сделки, не попада само поради този факт в обхвата на понятието „доставчик на услуги по доверително или дружествено управление“ по смисъла на тази разпоредба.

52

Предвид отговора на първия въпрос не следва да се разглежда вторият въпрос.

53

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 3, точка 7, буква в) от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията, изменена с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че

собственикът — наемодател на недвижим имот, на чийто адрес наемателят, с негово съгласие, регистрира адреса си на управление и извършва сделки, не попада само поради този факт в обхвата на понятието „доставчик на услуги по доверително или дружествено управление“ по смисъла на тази разпоредба.