1.

В хода на процедура за издаване на разрешение за пускане на пазара на биоциди компетентният френски орган ( 2 ) е изготвил доклад за техническа равностойност между различни активни вещества, който е бил определящ за издаването на поисканото разрешение.

2.

Химическо предприятие, което оспорва оценената техническа равностойност, е поискало достъп до съответния доклад. Тъй като счита, че той съдържа техническа информация, която е търговска тайна, ANSES му предоставя само някои страници от доклада и отказва достъп до останалата му част.

3.

В този контекст се спори, на първо място, дали достъпът до разглежданата информация се урежда от Директива 98/8/ЕО ( 3 ), в съответствие с която е проведена процедурата за издаване на разрешение, или от Регламент (ЕС) № 528/2012 ( 4 ), който е бил в сила към момента на искането за достъп до доклада.

4.

Ако, както ще предложа на Съда, е приложим Регламент № 528/2012, трябва да се установи и дали този регламент изключва прилагането на Директива 2003/4/ЕО ( 5 ) или, обратно, те могат да бъдат хармонично съчетани.

5.

Преюдициалното запитване дава възможност на Съда да обогати практиката си относно постигането на равновесие между правото на достъп до информация, от една страна, и от друга страна, присъщата на защитата на търговската тайна и търговските интереси поверителност.

6.

Съображение 61 гласи:

„Ефективното съобщаване на информация за рисковете, произтичащи от биоциди, и за мерките за управление на риска е съществен елемент от системата, която се установява с настоящия регламент. Като улесняват достъпа до информация, компетентните органи, [Европейската агенция по химикали, наричана по-нататък „Агенцията“] и Комисията следва същевременно да зачитат принципа на поверителност и да избягват всяко оповестяване на информация, което би могло да навреди на търговските интереси на съответното лице, освен когато това е необходимо за защита на здравето на човека, за безопасността или за опазването на околната среда, или по други причини от първостепенен обществен интерес“.

7.

Член 3 („Определения“) предвижда:

„1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

8.

Член 66 („Поверителност“), изменен с Регламент (ЕС) № 334/2014 ( 6 ), предвижда:

„[…]

2.   Агенцията и компетентните органи отказват достъпа до информация, когато разкриването ѝ би накърнило защитата на търговските интереси или личната неприкосновеност или безопасност на заинтересованите лица.

Оповестяването на следната информация обикновено се счита за посегателство върху защитата на търговските интереси или върху личната неприкосновеност или безопасност на заинтересованите лица:

[…]

Когато обаче се налагат спешни действия за защита на здравето на хората, здравето на животните, безопасността или за опазване на околната среда, или по други причини от първостепенен обществен интерес, Агенцията или компетентните органи оповестяват информацията, посочена в настоящия параграф.

3.   Независимо от параграф 2, след като бъде издадено разрешение, в никакъв случай не може да се отказва достъп до следната информация:

[…]

й) методите за анализ, посочени в член 19, параграф 1, буква в);

[…]“.

9.

Член 67 („Електронен публичен достъп“), изменен с Регламент № 334/2014, предвижда:

„1.   Считано от датата, на която Комисията е приела регламент за изпълнение, както е посочено в член 9, параграф 1, буква а), при условие че дадено активно вещество е одобрено, следната актуална информация относно това активно вещество, съхранявана в Агенцията или Комисията, следва да бъде предоставена публично, безплатно и по достъпен начин:

[…]

2.   Считано от датата, на която е разрешен даден биоцид, Агенцията предоставя безплатен и лесен публичен достъп до следната актуализирана информация:

3.   Считано от датата, на която Комисията е приела регламент за изпълнение, както е посочено в член 9, параграф 1, буква а), при условие че дадено активно вещество е одобрено — освен ако подателят на данните представи обосновка в съответствие с член 66, параграф 4, която се приема за валидна от компетентния орган или Агенцията, относно причините, поради които такава публикация е потенциално вредна за търговските му интереси или за тези на друга заинтересована страна — Агенцията предоставя безплатен публичен достъп до следната актуализирана информация относно същото активно вещество:

[…]

д) докладът за оценка.

4.   Считано от датата, на която е разрешен даден биоцид, освен когато доставчикът на данните представи обосновка в съответствие с член 66, параграф 4, която се приема за валидна от компетентния орган или от Агенцията, относно причините, поради които такова публикуване е потенциално вредно за търговските му интереси или за тези на друга заинтересована страна, Агенцията предоставя безплатен публичен достъп до следната актуализирана информация:

[…]

б) доклада за оценка“.

10.

Член 91 („Преходни мерки относно заявленията за разрешения за биоциди, подадени съгласно Директива 98/8/ЕО“) гласи:

„Заявленията за разрешения на биоциди, подадени за целите на Директива 98/8/ЕО, за които оценяването не е приключило към 1 септември 2013 г., продължават да бъдат оценявани от компетентните органи съгласно посочената директива.

[…]“.

11.

Член 96 („Отмяна“), изменен с Регламент № 334/2014, предвижда:

„Без да се засягат разпоредбите на членове 86, 89—93 и 95 от настоящия регламент, Директива 98/8/ЕО се отменя с действие от 1 септември 2013 г.“.

12.

Член 97 („Влизане в сила“) гласи:

„Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 септември 2013 г.

[…]“.

13.

Член 4 („Изключения“) предвижда:

„[…]

2.   Държавите членки могат да предвидят отказ на искане за предоставяне на информация за околната среда, ако разкриването на информацията би могло да се отрази неблагоприятно върху:

[…]

[…]

Основанията за отказ, упоменати в параграфи 1 и 2, следва да се тълкуват ограничително, като се взема предвид за конкретния случай обслужвания[т] обществен интерес от разкриването на информацията. Във всеки конкретен случай обслужваният обществен интерес от разкриването се преценява спрямо обслужвания интерес от отказа. Държавите членки не могат да регламентират право на отхвърляне на искане за предоставяне на информация на основание параграф 2, букви а), г), е), ж) и з), в случаите, когато искането се отнася [до информация] за емисии в околната среда.

[…]“.

14.

Член 11 („Отмяна“) предвижда:

„Директива 90/313/ЕИО се отменя, считано от 14 февруари 2005 г.

Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позоваване на настоящата директива и се тълкуват съгласно таблицата на съответствието в приложението“.

15.

Дружество Sumitomo Chemical Agro Europe SAS (наричано по-нататък „Sumitomo“) предлага на пазара биоцид за борба с комари, наречен „Vectobac“, чието активно вещество ( 7 ) е включено в списъка на одобрените активни вещества за включване в биоциди, съдържащи се в приложение I към Директива 98/8.

16.

На 30 август 2013 г. ( 8 ) Compagnie européenne de réalisations antiparasitaires SAS France (CERA) (Европейска компания за продукти с противопаразитно действие) подава до ANSES заявления за разрешение за пускане на националния пазар на три биоцида с едно и също предназначение, наречени „Aquabac XT“, „Aquabac DF3000“ и „Aquabac 200G“.

17.

Активното вещество на тези три биоцида е същият бацил от същия серотип. Техният щам ( 9 ) обаче не е включен в списъка на одобрените на европейско равнище вещества.

18.

Дружество CERA е поискало поверително обработване на предоставените на ANSES данни за търговската тайна.

19.

На 19 август 2019 г. ANSES издава разрешенията. Тя се основава на доклад за оценка, според който е налице техническа равностойност между активните вещества Bti BMP 144 и Bti AM65 52 ( 10 ).

20.

Според запитващата юрисдикция на 11 февруари 2021 г. Sumitomo, което оспорва техническата равностойност на разглежданите вещества, иска от ANSES да му предостави този доклад за оценка ( 11 ).

21.

ANSES дава достъп на Sumitomo само до част от доклада (заглавна страница, резюме и заключение под формата на таблица), по съображение че останалите съдържат техническа информация, която била търговска тайна. По-специално непредставената информация се отнася:

22.

Sumitomo обжалва решението на ANSES пред Tribunal administratif de Melun (Административен съд Мелюн, Франция), който на 22 септември 2022 г. само частично уважава жалбата му, без обаче да разпореди представянето на доклада в неговата цялост, нито, по-конкретно, на информацията, посочена в предходната точка ( 15 ).

23.

Sumitomo подава касационна жалба до Conseil d’État (Държавен съвет, Франция), който отправя до Съда четири преюдициални въпроса, от които възпроизвеждам първия, третия и четвъртия:

[…]

24.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 22 декември 2023 г.

25.

Писмени становища представят Sumitomo, ANSES, френското правителство и Европейската комисия, като Съдът не е счел за необходимо провеждането на съдебно заседание.

26.

По указание на Съда в настоящото заключение няма да разглеждам втория преюдициален въпрос.

27.

Всички страни са съгласни, че исканията за достъп до информация за биоцид, подадени след 1 септември 2013 г., трябва да се разглеждат в съответствие с Регламент № 528/2012. Това важи по-конкретно и за информацията за биоциди, за които е издадено разрешение за пускане на пазара в съответствие с Директива 98/8.

28.

Споделям това становище с оглед на членове 96 и 97 от Регламент № 528/2012. Съгласно член 96, първа алинея и член 97, втора алинея от Регламент № 528/2012 той се прилага от 1 септември 2013 г., на която дата се отменя Директива 98/8.

29.

Действително член 96, първа алинея от Регламент № 528/2012, изменен с Регламент № 334/2014, предвижда, че Директива 98/8 се отменя „[б]ез да се засягат разпоредбите на членове 86, 89—93 и 95“ от посочения регламент. „Преходните мерки“, предвидени в членове 89—93 и член 95 ( 16 ) от него, обаче се отнасят до случаи, различни от разглеждания в настоящото преюдициално производство. Всъщност:

30.

В крайна сметка никоя от предвидените в тези разпоредби преходни мерки не се отнася за искания като разглежданото в настоящия случай, т.е. искания за достъп до информация за разрешен биоцид и за активното вещество, което съдържа, по-конкретно за техническата равностойност с одобрено активно вещество.

31.

При липсата на специални преходни разпоредби исканията за достъп до информация трябва да са съобразени с правилата, действащи към момента на подаването им. Този момент в случая е след 1 септември 2013 г., от която дата Директива 98/8 се отменя и се прилага Регламент № 528/2012.

32.

Горното не се променя от обстоятелството, че поисканата информация се отнася за биоциди, разрешени по Директива 98/8. Съгласно член 91 от Регламент № 528/2012 такива са биоцидите, чието оценяване за целите на тяхното разрешение не е приключило към момента, от който се прилага посоченият регламент, а именно 1 септември 2013 г. ( 18 )

33.

Както посочват Sumitomo и френското правителство ( 19 ), заявлението за разрешение за пускане на пазара на биоцид, от една страна, и от друга страна, исканията за достъп до информацията за разрешен биоцид се разглеждат по две различни процедури:

34.

В противен случай, както посочва френското правителство ( 20 ), ще се наруши необосновано принципът на равно третиране при упражняването на правото на информация. Действието и обхватът на това право следва да са произтичащите от правилата, действащи към момента на упражняването му, независимо от деня, в който е възникнал обектът на поисканата информация.

35.

Изхождайки от предпоставката, че искането за достъп до информация се урежда в настоящия случай от Регламент № 528/2012, ще разгледам третия и четвъртия преюдициален въпрос заедно, като променя отчасти реда на отправянето им.

36.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали с членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012 е установен специален и изчерпателен режим за достъп до информация за биоцидите и за техните активни вещества.

37.

Въпросът се поставя, тъй като членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012 не се позовават на Директива 2003/4 ( 21 ). Това непозоваване можело да се тълкува в смисъл, че се „остав[ят] без приложение разпоредбите на Директива 2003/4, доколкото предвиждат, от една страна, че търговската тайна не може да се противопоставя на оповестяването на информация за емисии в околната среда, и от друга страна, че ако разгласяването на друга информация за околната среда може да накърни търговските интереси на дадено предприятие, преди евентуален отказ да бъде съобщена информация компетентният административен орган трябва да претегли интереса на предприятието и обществения интерес“ ( 22 ).

38.

Както отбелязва Комисията, въпросът на запитващата юрисдикция препраща имплицитно към член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4, въпреки че тя не го цитира. В него се съдържа както задължението за претегляне на обществения и търговския интерес, така и забраната за отказ на искане за предоставяне на информация за емисии в околната среда.

39.

Следователно въпросът е дали членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012 изключват прилагането на член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4.

40.

Съгласен съм със страните, които изразяват становището, че мълчанието на членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012 не предполага неприложимост на Директива 2003/4 към исканията за достъп до документите, изготвени за целите на посочения регламент.

41.

По-конкретно, както твърдят френското правителство и Комисията, обратното би означавало да не се спазят международните ангажименти, поети от Европейския съюз с подписването на Орхуската конвенция ( 23 ). Съгласно съображение 5 от Директива 2003/4 тя е приета именно в отговор на необходимостта от гарантиране на съпоставимостта на правото на Съюза с посочената конвенция.

42.

Съдът е приел, че „като предвижда, че поверителността на търговска или индустриална информация не може да се противопостави на оповестяването на „информация за емисии в околната среда“, член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4 позволява конкретно прилагане на това общо правило и на принципа за възможно най-широк достъп до информация за околната среда, съхранявана от или за публичните власти“ ( 24 ).

43.

От тази констатация и от останалите констатации в точки 53—58 от решение Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting следва, че:

44.

„Конкретното прилагане“ на член 4, параграф 4, втора алинея от Орхуската конвенция се извършва с установяването в Директива 2003/4 на „общи правила, с които да [се] гарантира, че всяко физическо и юридическо лице от държавите — членки на Съюза, ще има право на достъп до информацията за околната среда, съхранявана от или за публичните органи, без съответното лице да трябва да декларира интерес“ ( 25 ).

45.

Както следва от заглавието ѝ, Директива 2003/4 урежда „обществения достъп до информация за околната среда“. Регламент № 528/2012, от своя страна, урежда „предоставянето на пазара и употребата на биоциди“.

46.

Следователно става въпрос за два законодателни акта, които засягат по различен начин предмета на главното производство, а именно достъпа до доклад, изготвен в рамките на процедура за издаване на разрешение за пускане на пазара на три биоцида.

47.

Предвид съответния им предмет, двата акта обслужват цели, които изглеждат различни:

48.

Считам обаче, подобно на Комисията, че двете разпоредби допускат съответстващо тълкуване. Според мен настоящият случай доказва, че те изобщо не се изключват, а се допълват взаимно.

49.

Интересът на Sumitomo в главното производство е чисто търговски. С достъпа до доклада, който е поискал (и му е отказан), то иска да оспори техническата равностойност на активни вещества, използвани в биоциди, за които е издадено разрешение за пускане на пазара на конкурентно предприятие. Следователно неговото искане попада в приложното поле на член 66 от Регламент № 528/2012.

50.

При все това, ако и само доколкото поисканата от Sumitomo информация е свързана с „емисии в околната среда“, компетентният орган трябва да спази член 4, параграф 2 от Директива 2003/4. Следователно той трябва да предостави достъп до тази информация дори когато на противоположната страна стои поверителността на търговска информация.

51.

Това важи и когато Sumitomo се позовава на ползата от тази информация за защитата на интересите му в хода на производство, в което оспорва разглежданата техническа равностойност: Директива 2003/4 гарантира достъпа до информацията за околната среда, без да е необходимо позоваването на определен интерес ( 27 ).

52.

На принципа на поверителност поради защита на търговски интереси (който се прилага към процедурите по Регламент № 528/2012) се противопоставя принципът на оповестяване на информация за емисии в околната среда (гарантиран от Директива 2003/4).

53.

Следователно взаимодействието между двата принципа се проявява в зависимост от значението на поисканата информация за околната среда. По-конкретно то зависи от това дали поисканата информация, представена в процедура за издаване на разрешение за пускане на пазара на биоцид, е тясно свързана с емисиите в околната среда от биоцида, за който се провежда процедурата.

54.

Освен това би могло да се твърди, че от своя страна, член 66 от Регламент № 528/2012 допуска да се претегли общественият интерес от оповестяването на определена информация спрямо частния интерес от запазване на нейната поверителност по търговски съображения.

55.

От тази гледна точка, без да е необходимо да бъде изрично предвидено (както е в член 4, параграф 2 от Директива 2003/4), претеглянето на двете категории интереси е необходимо при разглеждането на искане за достъп до информацията, представена в съответствие с Регламент № 528/2012.

56.

Член 66, параграф 2 от Регламент № 528/2012 действително предвижда, че „обикновено“ оповестяването на определена информация е посегателство върху защитата на търговските интереси. Същевременно обаче той позволява тази информация да бъде разкрита, когато се налагат спешни действия за опазване по-специално на околната среда.

57.

Доколкото става въпрос за „общо правило“ (от което следователно са възможни отделни изключения) и не се изключва необходимостта от оповестяване при определени обстоятелства, компетентният орган е длъжен да прецени обществения интерес от достъпа до информацията спрямо частния интерес от запазване на нейната поверителност. Нищо не го задължава да даде автоматично приоритет на последния.

58.

В крайна сметка предлагам на първата част на третия преюдициален въпрос да се отговори, че членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012 не изключват прилагането на Директива 2003/4.

59.

Запитващата юрисдикция иска да се установи накратко дали „информацията за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2003/4 включва съдържащата се в доклада за оценка на техническата равностойност на активните вещества, за които се отнася спорът.

60.

Както отбелязва Комисията ( 28 ), запитващата юрисдикция, която разполага с доклада относно равностойността и искането на CERA за поверителност, следва да провери какъв вид данни се съдържат в доклада и в искането.

61.

Съдът обаче може да даде на запитващата юрисдикция някои указания, за да установи кога като цяло информацията, представена в процедура за проверка на техническата равностойност между активни вещества, може да се квалифицира като „информация за емисии в околната среда“.

62.

На първо място, „емисиите в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4, „включва[т] по-специално изпускания в околната среда на продукти и вещества като […] биоцидите и съдържащите се в тях вещества, при условие че изпускането е действително или предвидимо при нормални или реалистични условия на използване“ ( 29 ).

63.

На второ място, „информацията за емисии в околната среда“ обхваща не само „информацията за самите емисии, а именно сведенията за естеството, състава, количеството, датата и мястото на тези емисии, но и данните за въздействието на тези емисии върху околната среда в относително дългосрочен план“ ( 30 ).

64.

На трето място, от понятието „информация за емисии в околната среда“ се изключва както информацията, която не се отнася до емисиите от съответния продукт, така и данните относно хипотетични емисии ( 31 ).

65.

Изхождайки от тези предпоставки (като припомням, че запитващата юрисдикция следва да установи дали разглежданият в главното производство доклад съдържа същински данни за емисии в околната среда), споделям становището на Комисията и френското правителство ( 32 ): по принцип не изглежда, че тези данни се съдържат в досие, предназначено за проверка на техническата равностойност между различни активни вещества, т.е. за сравнение на вещество, одобрено на европейско равнище, с вещество, съдържащо се в друг биоцид, който е в процес на издаване на разрешение.

66.

Както посочва и френското правителство ( 33 ), одобрението на активно вещество само по себе си не разрешава емисията му в околната среда. Това одобрение се предоставя за продукта, който съдържа веществото с оглед на рисковете или опасностите, които може да породи „при нормални или реалистични условия на използване“ ( 34 ). Тези условия се отнасят не до емисията на самото вещество, а до биоцида, в който то се съдържа.

67.

Следователно на четвъртия преюдициален въпрос може да се отговори, че информацията, представена в процедурата за проверка на техническата равностойност между активно вещество и друго по-рано одобрено вещество, по принцип не представлява „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2003/4. Запитващата юрисдикция има последната дума в това отношение с оглед на действително получената информация в посочената процедура.

68.

Запитващата юрисдикция се нуждае от тълкуването на член 67, параграфи 3 и 4 от Регламент № 528/2012. Тя иска да се установи накратко дали разглежданият доклад представлява „доклад за оценка“ по смисъла на член 67, параграф 3, буква д) от Регламент № 528/2012, поради което той трябва да бъде предоставен публично и безплатно, освен ако не е уговорено поверителното му обработване.

69.

Съгласно член 67, параграф 3 от Регламент № 528/2012, считано от датата, на която е одобрено дадено активно вещество, Европейската агенция по химикали предоставя безплатен публичен достъп до определена актуализирана информация относно активните вещества, освен при поверително обработване, поискано от подателя на данните. Сред информацията, за която по правило трябва да бъде предоставен публичен достъп, е „докладът за оценка“ (член 67, параграф 3, буква д).

70.

Безспорно разглежданият доклад е изготвен във връзка с процедура за издаване на разрешение за биоциди, провеждана от национален орган. Поради това би могло да се помисли, че не се прилага разпоредба като член 67, параграф 3 от Регламент № 528/2012, който по принцип се отнася само до информацията, която се предоставя от Европейската агенция по химикали.

71.

Считам обаче, че за целите на настоящото производство и доколкото става въпрос за информация, изготвена във връзка с процедура по Директива 98/8, чиито условия за достъп до информацията са установени в Регламент № 528/2012, член 67, параграф 3 от посочения регламент е приложим по аналогия към националния орган ( 35 ).

72.

Разглеждан буквално, „докладът за оценка“, предвиден в член 67, параграф 3, буква д) от Регламент № 528/2012, е изрично посоченият в член 8 от същия регламент. Става въпрос за доклада, който съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 528/2012 „оценяващият компетентен орган“ изпраща на Агенцията, след като извърши оценката на заявление за одобрение на активно вещество ( 36 ).

73.

Оценяването на техническата равностойност между активни вещества представлява евентуално етап, предхождащ издаването на разрешение за определен биоцид, ако е подадено заявление за това ( 37 ). При все това, както посочват ANSES ( 38 ) и френското правителство ( 39 ), в член 54 от Регламент № 528/2012 не се посочва никакъв официален доклад, който трябва да бъде изготвен в хода на процедурата за установяване на посочената равностойност.

74.

Както посочва Комисията ( 40 ), просто член 54 от Регламент № 528/2012 се отнася до оценката, която следва да води до вземане на решение относно техническата равностойност между активните вещества. В никой параграф от него не се посочва, че тази оценка трябва да се съдържа именно в доклад.

75.

Процедурата по член 54 от Регламент № 528/2012 започва със заявление (параграф 1), придружено от данните, изисквани от Агенцията за оценяване на техническата равностойност (параграф 2). Ако е необходима допълнителна информация към предоставената от заявителя, Агенцията я изисква от него (параграф 5). Агенцията може и да се консултира с компетентния орган на държавата членка (параграф 6). Процедурата приключва с решение за установяване или неустановяване на заявената равностойност, което може да бъде обжалвано (параграф 7).

76.

Очевидно заявителят има право да се запознае с решението и неговите мотиви и следователно с причините, обосноваващи взетото решение относно техническата равностойност. Тъй като в тази процедура не е необходим доклад за оценка, за него не се прилага правото на достъп, гарантирано от член 67 от Регламент № 528/2012. Ако има такъв доклад, достъпът до него ще попада в обхвата на правото на ефективна съдебна защита, а не на правото на достъп до обществена информация.

77.

В обобщение оповестяването на доклад за техническа равностойност между активни вещества не се урежда от член 67, параграф 3, буква д) от Регламент № 528/2012. Това е отговорът, който предлагам да се даде на втората част на третия преюдициален въпрос.

78.

Запитващата юрисдикция се нуждае от тълкуването на член 66, параграф 3 от Регламент № 528/2012. Тя по-конкретно иска да се установи дали съгласно тази разпоредба може да се получи всякаква подробна информация за определени методи за анализ, дори ако разкриването ѝ може да наруши търговската тайна, или „само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи“.

79.

Член 66, параграф 3, буква й) от Регламент № 528/2012 предвижда, че след като бъде издадено разрешение, не може да се отказва достъп по-специално до „информацията за методите за анализ, посочени в член 19, параграф 1, буква в)“ от посочения регламент.

80.

От своя страна, член 19, параграф 1 от Регламент № 528/2012 определя условията за издаване на разрешение за биоцид, за който не е допустима опростената процедура за издаване на разрешение в съответствие с член 25 от посочения регламент. По-конкретно посоченият параграф 1, буква в) се отнася до възможността „[…] техническата равностойност на активните вещества в състава на биоцида […] да бъд[е] определен[а] съгласно съответните изисквания в приложения II и III“.

81.

От връзката между член 66, параграф 3, буква й) и член 19, параграф 1, буква в) от Регламент № 528/2012 следва, че след като бъде издадено разрешение, не може да се отказва достъп до информацията за методите за анализ, които са позволили да се установи техническата равностойност на активните вещества в състава на разрешения биоцид.

82.

По мое мнение, което отново съвпада със становището на Комисията и френското правителство ( 41 ), задължението за предоставяне на достъп до информацията е строго ограничено до методите за анализ и следователно не обхваща получените резултати или направените изводи посредством прилагането на тези методи. Разбира се, предоставянето на обща информация за естеството на методите за анализ не е достатъчно, а е необходима пълна информация за тези методи.

83.

От недвусмисления израз („в никакъв случай“) в член 66, параграф 3 от Регламент № 528/2012 следва, че информацията за методите за анализ не може да се отказва при никакви обстоятелства и следователно дори ако разкриването ѝ може да наруши търговската тайна.

84.

Член 66, параграф 3 представлява изрично изключение от принципа на поверителност, установен в параграф 2 от посочената разпоредба. Ако параграф 2 задължава да се отказва достъп до информация, когато разкриването ѝ би накърнило защитата на търговските интереси или личната неприкосновеност или безопасност на заинтересованите лица, тази забрана престава да се прилага при всички случаи, „след като бъде издадено разрешение“, както е предвидено в параграф 3 („[н]езависимо от параграф 2“).

85.

С оглед на горното предлагам да се отговори на третата част на третия преюдициален въпрос, че след като бъде издадено разрешение за пускане на пазара на биоцид, не може да се отказва достъп до подробна информация за методите за анализ, които са позволили да се установи техническата равностойност на активните вещества в състава на разрешения биоцид.

86.

Сред информацията, до която съгласно член 67, параграф 1 от Регламент № 528/2012 трябва да се предостави публичен достъп от датата на одобряване на дадено активно вещество, са съдържащите се в буква з) „аналитични методи, посочени в раздели 5.2 и 5.3 от дял 1 и раздел 4.2 от дял 2 от приложение II“.

87.

Що се отнася до раздел 4.2 от дял 2 от приложение II, в първоначалната му редакция се посочват „[м]етоди, които се използват за наблюдение с цел да се определят и измерят остатъчните вещества (жизнеспособни или нежизнеспособни)“. След адаптирането на приложение II с Делегиран регламент (ЕС) 2021/525 ( 42 ) съдържанието на раздел 4.2 се променя по следния начин: „Аналитични методи за анализ на произведения микроорганизъм“, докато първоначалният му текст е възпроизведен в нов раздел: 4.3.

88.

При това положение запитващата юрисдикция отправя два въпроса:

89.

Между страните не се спори, че член 67, параграф 1, буква з) от Регламент № 528/2012 препраща както преди, така и сега, към първоначалното съдържание на раздел 4.2, което понастоящем е поместено в раздел 4.3 от приложение II от посочения регламент: т.е. към „методи[те], които се използват за наблюдение с цел да се определят и измерят остатъчните вещества (жизнеспособни или нежизнеспособни)“.

90.

Както отбелязва Sumitomo ( 43 ), в съображение 16 от Делегиран регламент 2021/525 се посочва, че волята на Комисията не е била да измени обекта на информацията, до който се предоставя достъп, посочен в член 67, параграф 1, буква з) от Регламент № 528/2012. Новата редакция е имала за цел да се премахнат „припокривания и неприложимите“ изисквания за предоставяне на информация за микроорганизмите, включени в първоначалния текст на дял 2 от приложения II и III.

91.

Правомощията, предоставени в член 85 от Регламент № 528/2012, не са разрешавали на Комисията да излезе извън техните рамки, тъй като с тях ѝ е дадена само възможност „разпоредбите на настоящия регламент да бъдат адаптирани към научно-техническия прогрес“. За това адаптиране не е било необходимо да се изменя член 67 по отношение на определянето на съдържанието на информацията, до което се предоставя публичен достъп ( 44 ).

92.

Така вторият от въпросите, отправени от запитващата юрисдикция с тази част на третия преюдициален въпрос, се оказва безпредметен, доколкото методите, за които трябва да се предостави информация по член 67, параграф 1, буква з) от Регламент № 528/2012, не са посочените в раздел 4.2 „аналитични методи за анализ на произведения микроорганизъм“, до които се свежда въпросът.

93.

При всички случаи отговорът няма да е различен от този, който предложих за въпроса относно тълкуването на член 66, параграф 3, буква й) от Регламент № 528/2012, по съображенията, изложени при неговото разглеждане.

94.

В обобщение член 67, параграф 1, буква з) от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до сегашния раздел 4.3 от дял 2 от приложение II към посочения регламент.

95.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на първия, третия и четвъртия въпрос на Conseil d’État (Държавен съвет) по следния начин:

„Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди и Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета

трябва да се тълкуват в смисъл, че

исканията за достъп до информация за разрешени биоциди, подадени след 1 септември 2013 г. в съответствие с Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно пускането на пазара на биоциди, следва да се разглеждат в съответствие с членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012.

Членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012 не изключват прилагането на Директива 2003/4.

Информацията, представена в процедура за оценка на техническата равностойност между активно вещество и друго одобрено вещество, по принцип не представлява „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2003/4.

Предоставянето на публичен достъп до доклад за техническа равностойност между активно вещество и друго одобрено вещество не се урежда от член 67, параграф 3, буква д) от Регламент № 528/2012.

Съгласно член 66, параграф 3, буква й) от Регламент № 528/2012, след като бъде издадено разрешение за пускане на пазара на биоцид, не може да се отказва достъп до подробна информация за методите за анализ, които са позволили да се установи техническата равностойност на активното вещество в състава на разрешения биоцид. Задължението за оповестяване на тази информация не обхваща резултатите или изводите от прилагането на тези методи.

Член 67, параграф 1, буква з) от Регламент № 528/2012 се отнася до сегашния раздел 4.3 от дял 2 от приложение II към посочения регламент“.