1.

Настоящото преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ, Румъния), се концентрира основно върху въпроса доколко и при какви условия съобщения като бюлетин по електронна поща са допустими съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2002/58/ЕО ( 2 ) и дали разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 ( 3 ) са приложими.

2.

В настоящото дело ще обоснова, че маркетинговите практики, използвани от въпросният икономически оператор, не противоречат на режима на Европейския съюз за защита на данните. Всъщност, както ще стане ясно, присъщо на маркетинговите практики е да включват взаимодействие с личните данни и не е необичайно субектът на данни да предоставя такива, за да получи в замяна съответна облага.

3.

Член 95 от ОРЗД е озаглавен „Връзка с Директива 2002/58/ЕО“ и е формулиран по следния начин:

„Настоящият регламент не налага допълнителни задължения на физическите или юридическите лица по отношение на обработването във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги в обществени съобщителни мрежи в Съюза, по отношение на въпроси, за които са им наложени специални задължения със същата цел, установени в Директива 2002/58/ЕО“.

4.

Член 13 от Директива 2002/58, озаглавен „Непоискани съобщения“, гласи следното:

„1.   Използването на автоматизирани повикващи системи без човешка намеса (автоматично повикващи машини), машини за факсимилета (факс) или електронна поща за целите на директен маркетинг, може да бъде позволено само по отношение на абонати или ползватели, които са дали предварително своето съгласие.

2.   Независимо от параграф 1, когато физическо или юридическо лице получи от своите клиенти техните електронни координати за електронна поща, в контекста на продажбата на продукт или услуга, в съответствие с Директива 95/46/ЕО[ ( 4 )], същото физическо или юридическо лице може да използва тези електронни координати за директен маркетинг на неговите собствени подобни продукти или услуги, при условие че на клиентите ясно и отчетливо е дадена възможност да възразят безплатно и по лесен начин на такова използване на електронни координати в момента на тяхното събиране и при всяко съобщение, в случай че клиентът не е отказал първоначално такова използване.

[…]“.

5.

Разпоредбите на румънското право, на които се позовава запитващата юрисдикция, са член 1, параграф 2, и членове 12 и 13 от Legea nr. 506/2004 privind prelucrarea datelor cu caracter personal și protecția vieții private în sectorul comunicaților electronice (Закон № 506/2004 относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации) и член 1, параграф 8 от Legea nr. 365/2002 privind comerțul electronic (Закон № 365/2002 за електронната търговия). Последната разпоредба определя понятието „търговско съобщение“ като „всяка форма на съобщение, което има за цел да рекламира, директно или косвено стоки, услуги, имидж […] на продавач или на лице, което упражнява регламентирана професия […]“.

6.

Inteligo Media SA е издател на онлайн изданието avocatnet.ro, което информира широката общественост за законодателните промени, които се извършват ежедневно в Румъния.

7.

Потребителите на онлайн изданието могат да разглеждат безплатно и без да извършват други действия (максимален) ограничен брой статии, определен от изданието (шест статии към момента на настъпване на фактите).

8.

На 27 юли 2018 г. Inteligo Media въвежда платена абонаментна система, наречена „Serviciu Premium“ (наричана по-нататък „Премиум услугата“), за потребители, които при достигане на максималната граница от шест разгледани статии желаят да получат достъп до допълнителни статии от онлайн изданието.

9.

Абонаментът „Премиум услуга“ изисква най-напред потребителят да създаде безплатно профил като потребител на платформата. Създаването на профил изисква потребителят да предостави своя електронен адрес и да приеме договорните условия за предоставяне на „Премиум услугата“ от страна на Inteligo Media.

10.

Чрез абонамента за „Премиум услугата“ потребителят получава право на достъп до две допълнителни статии на месец и право да получава ежедневен бюлетин по електронна поща, наречен „Personal Update“ (Лична актуализация) (освен ако потребителят не е изразил желание да не се възползва от тази услуга), както и — срещу заплащане и по желание — достъп до всички статии в изданието, а по електронна поща — до редица ежедневни бюлетини, наречени „Sinteze Informative“ (Информационни резюмета).

11.

Бюлетинът „Personal Update“ съдържа по същество подробности за законодателните новости от предходния ден с хипервръзки към съответните статии, публикувани в изданието.

12.

За да се даде възможност на потребителите да изразят в момента на получаване на електронния им адрес желание да не получават по електронна поща бюлетина „Personal Update“, във формуляра за създаване на профила се появява полето „Nu vreau să primesc Personal Update, informarea transmisă zilnic gratuit pe e-mail de avocatnet.ro“ („Не желая да получавам „Personal Update“ — бюлетина, изпращан всеки ден безплатно по електронната поща от avocatnet.ro“), в което трябва да се направи отметка от съответния потребител. Също така, при получаването на всеки бюлетин по електронната поща потребителите, които не желаят повече да получават бюлетина „Personal Update“, могат да изберат опцията „Dezabonare“ („Отписване“).

13.

За потребителите, които са създали своя профил на платформата с цел, различна от абонамент за безплатната „Премиум услуга“ и достъп до допълнително съдържание, полето, свързано с бюлетина „Personal Update“, е било настроено да не се показва, а ежедневният бюлетин „Personal Update“ не се е изпращал на тези категории потребители.

14.

На 26 септември 2019 г. Autoritatea Națională de Supraveghere a Prelucrării Datelor cu Caracter Personal (Национален надзорен орган за обработването на лични данни, Румъния) (наричан по-нататък „ANSPDCP“) изготвя акт за констатация и налагане на административно наказание, с който налага на дружеството Inteligo Media административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 42714 RON (румънски леи) (равняващи се на 9000 евро). В този акт е прието за установено, че от юли 2018 г. Inteligo Media е обработвало лични данни (електронна поща, парола, потребителско име) на 4357 потребители (физически лица) на правно основание, което не е било подходящо за целта на разглежданото обработване, а именно ежедневното изпращане по електронната поща на бюлетина „Personal Update“, без да представи доказателство, че е получило изричното съгласие на съответните потребители за обработването на техните лични данни за тази цел. ANSPDCP стига до заключението, че Inteligo Media е нарушило член 5, параграф 1, букви а) и б), член 6, параграф 1, буква а) и член 7 от ОРЗД.

15.

Inteligo Media подава жалба до Tribunalul București — Secția a II-a de Contencios Administrativ și Fiscal (Окръжен съд Букурещ — Второ отделение по административни и данъчни спорове, Румъния), с която иска главно отмяната на акта на ANSPDCP и освобождаването му от отговорност за административно нарушение.

16.

Постановеното на 5 юни 2020 г. решение на този съд, с което се отхвърля подадената от жалбоподателя жалба, е отменено от Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) и делото е върнато за ново разглеждане.

17.

При повторното разглеждане на делото с решение по гражданско дело от 15 декември 2021 г. Tribunalul București — Secția a II-a de Contencios Administrativ și Fiscal (Окръжен съд Букурещ — Второ отделение по административни и данъчни спорове) уважава частично жалбата и намалява размера на наложената имуществена санкция; съдът потвърждава обаче констатацията за налагане на административно наказание за нарушение на изискването за получаване на изрично съгласие за обработване на данни чрез „Personal Update“ в съответствие с ОРЗД.

18.

Както жалбоподателят, така и ответникът подават жалби срещу посоченото по-горе решение по гражданското дело. Тези жалби са висящи пред запитващата юрисдикция Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ).

19.

Запитващата юрисдикция счита, че изходът от спора в главното производство зависи от определянето на подходящото правно основание за обработването на личните данни, разглеждано в главното производство, и на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да е налице законосъобразно обработване в съответствие с Директива 2002/58 и ОРЗД.

20.

Според тази юрисдикция е необходимо да се уточнят, първо, условията, при които адресът на електронна поща на потребител може да се счита за получен „в контекста на продажбата на продукт или услуга“ по смисъла на член 13, параграф 2 от Директива 2002/58, второ, обхватът на понятието „директен маркетинг“ в член 13 от тази директива и трето, дали това понятие е равностойно на понятието „търговско съобщение“, използвано от националния законодател при транспонирането на член 13 от нея.

21.

На следващо място, ако в настоящия случай адресите на електронна поща на потребителите не са били получени „в контекста на продажбата на продукт или услуга“ по смисъла на член 13, параграф 2 от Директива 2002/58, ще бъде необходимо да се определи дали предаването по електронна поща на бюлетина Personal Update задейства прилагането на член 13, параграф 1 от тази директива, свързан с получаването на предварително съгласие от потребителите, и да се потвърди кои разпоредби предвиждат санкция за евентуално нарушение на тази разпоредба.

22.

Накрая, запитващата юрисдикция счита за необходимо да уточни задълженията на ANSPDCP при прилагането на член 83, параграф 2 от ОРЗД, доколкото тези задължения не са ясни от текста на този член.

23.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави следните преюдициални въпроси на Съда:

24.

Писмени становища представят страните по спора в главното производство, Румъния и Европейската комисия. Inteligo Media и Комисията присъстват на съдебното заседание, проведено на 27 ноември 2024 г.

25.

С първия си въпрос и с първата част на четвъртия си въпрос, които ще разгледам заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали може да се приеме, че адресът на електронна поща на потребител, получен при създаването на онлайн профил, който му дава право на i) безплатен достъп до определен брой статии от съответното издание, ii) да получава по електронна поща ежедневен информационен бюлетин, съдържащ обобщение на новото законодателство, разгледано в статиите от изданието, както и хипервръзки към тези статии, и iii) да получи срещу заплащане достъп до допълнителни и/или по-подробни статии и анализи в изданието, е получен „във връзка с продажбата на продукт или услуга“ и дали предаването на описания в точка ii) ежедневен информационен бюлетин представлява „директен маркетинг“ на „подобни продукти или услуги“ по смисъла на член 13, параграф 2 от Директива 2002/58.

26.

Член 13 от тази директива урежда законосъобразността на непоисканите съобщения.

27.

В тази връзка в член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 се разрешава използването на автоматизирани повикващи системи без човешка намеса (автоматично повикващи машини), машини за факсимилета (факс) или електронна поща за целите на директен маркетинг, стига съобщенията да се предават на потребители, които са дали предварително своето съгласие, т.е. тези, които са се включили в режима.

28.

От друга страна, в член 13, параграф 2 от Директива 2002/58 се създава изключение, съгласно което електронните координати, получени от потребителите в съответствие с ОРЗД и в контекста на продажбата на продукт или услуга, може да се използва за директен маркетинг на подобни продукти или услуги без предварително съгласие, при условие че на потребителите е предоставена възможност да се откажат от получаването на такива съобщения при събирането на техните електронни координати. Ако потребителят не се откаже в този момент, допълнителна възможност за отказ се предоставя при получаването на всяко съобщение за директен маркетинг.

29.

Заедно тези разпоредби уреждат условията, при които са допустими съобщения за директен маркетинг. Ако Съдът приеме, че съобщение като разглежданото в главното производство не представлява директен маркетинг, то няма да попада в обхвата на нито една от тези разпоредби и анализът на Съда ще се ограничи до обхвата на ОРЗД. Ето защо е необходимо на първо място да се определи дали съобщение като бюлетина „Personal Update“ представлява директен маркетинг.

30.

Съдът е приел, че за да се определи дали дадено съобщение има за цел директен маркетинг, е необходимо да се провери, първо, дали това съобщение има търговска цел и второ, дали е пряко и лично адресирано до потребител ( 6 ).

31.

Съобщение, което има търговска цел представлява или е свързано с „покупки и продажби […] за генериране на приходи или печалба“ ( 7 ). Страните спорят дали бюлетинът „Personal Update“ има такава цел. Както твърдят ANSPDCP и румънското правителство, съдържанието на този бюлетин е било чисто редакционно ( 8 ) и следователно не може да бъде квалифицирано като директен маркетинг. Inteligo Media и Комисията, от друга страна, твърдят, че бюлетинът има търговска цел, доколкото популяризира статии, налични в платформата на издателя.

32.

Считам, че по-убедителен е вторият довод. Ясно е, че целта на тези съобщения по електронна поща не е да предоставят безплатно отчет за законодателните промени в Румъния, който потребителят да може да прочете изцяло и удобно от собствената си пощенска кутия. По-скоро, като предоставя хипервръзки към статии на уебстраницата на изданието, бюлетинът „Personal Update“ дава на потребителите „тийзър“ от статии с цел да ги насърчи да прочетат по-бързо осемте статии, които могат да прочетат безплатно всеки месец.

33.

Тук е от полза да се направи разграничение между „hard paywall“ („твърди бариери за плащане“) и „metered paywall“ („дозирани бариери за плащане“), използвани от онлайн изданията на пресата. При твърдите бариери за плащане потребителят трябва да плати абонамент, преди да получи достъп до каквото и да било съдържание. Макар по този начин да се гарантира, че издателите ще получат пряко приход, когато потребителят получи достъп до някоя статия, от гледна точка на издателите това създава риск от отблъскване на потенциални клиенти. От друга страна, „дозираните“ бариери за плащане са стратегия, използвана от издателите, за да подтикнат потребителите към закупуване на пълен абонамент, като им дават безплатен достъп до ограничен брой статии, преди да е необходимо плащане ( 9 ).

34.

Търговската цел на дозираните бариери за плащане на Inteligo Media е очевидна, когато се вземе предвид целевата аудитория на бюлетина „Personal Update“. Вероятно всеки потребител, който предоставя своята електронна информация за контакт на avocatnet.ro с цел да разглежда повече от шест безплатни статии месечно и да получава бюлетин по електронна поща, има най-малкото основен интерес да бъде в течение със законодателните промени в Румъния. Бюлетинът „Personal Update“ гарантира, че всеки ден на такива потребители ще бъдат директно представяни множество хипервръзки към статии по интересуваща ги тема. Вероятно тези потребители ще отворят осем от статиите в рамките на дни или седмици, като не им остава друг избор, освен да платят за пълен абонамент, ако искат да прочетат допълнителни статии през останалата част от месеца.

35.

Ето защо, като подтиква потребителите към закупуване на пълен абонамент, бюлетинът „Personal Update“ преследва търговската цел за генериране на приходи по модела на дозираните бариери за плащане.

36.

За да представлява директен маркетинг, бюлетинът „Personal Update“ трябва да бъде пряко и лично адресиран до потребител ( 10 ). Съдът е приел, че това условие е изпълнено, когато съобщението се показва директно в пощенската кутия на личната електронна поща на съответния потребител. Според акта за преюдициално запитване точно това е начинът, по който бюлетинът „Personal Update“ е показван на потребителите, които са предоставили електронните си координати на Inteligo Media.

37.

Следователно съгласно практиката на Съда съобщение като разглежданото в главното производство представлява директен маркетинг.

38.

На следващо място трябва да проверим дали въпросните електронни адреси са получени „в контекста на продажбата на продукт или услуга“ по смисъла на член 13, параграф 2 от Директива 2002/58. Ако случаят е такъв, тогава не е необходимо предварително съгласие.

39.

Самата Директива 2002/58 не дава много насоки за точното значение на тази фраза. Подобно понятие, което не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на неговия смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза ( 11 ).

40.

Според общоприетото определение „продажба“ е договор, който задължително включва плащане, срещу което се получава стока или услуга ( 12 ).

41.

Предвид факта, че става въпрос за услуга, насоки могат да бъдат потърсени и в практиката на Съда по Директива 2000/31 и по релевантните разпоредби на Договора.

42.

В контекста на Директива 2000/31 Съдът е постановил, че възнаграждението за услуга не трябва непременно да е платено от получателите ѝ ( 13 ). Той уточнява, че такъв е случаят, когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на тези стоки или услуги ( 14 ).

43.

Точно такъв е разглежданият в главното производство случай. Както е подчертано по-горе, услугата, предоставяна „безплатно“ от Inteligo Media (предоставяне на бюлетина „Personal Update“ и достъп до допълнителни статии), е имала за цел да насърчи закупуването на пълния абонаментен план, като по този начин е преследвала рекламна цел. Както и в решение McFadden разходите за предоставяне на тази услуга са включени в цената на основната услуга, която в настоящия случай е пълният абонамент. Тази непряка форма на възнаграждение отговаря на изискването за плащане съгласно определението на Съда за понятието „продажба“.

44.

Освен това в контекста на свободното предоставяне на услуги по членове 56 и 57 ДФЕС няма значение кой плаща възнаграждението на доставчика за съответната услуга ( 15 ). От установената съдебна практика следва, че в член 57 ДФЕС няма изискване предоставената услуга да се заплаща от ползващите я лица ( 16 ).

45.

Освен това не бива да се забравя фактът, че в съвременната цифрова епоха самите данни са считани за стока ( 17 ). Така може да се предвиди, че за да бъдат събрани данни „в контекста на продажба“, е достатъчно потребителят да предостави личните си данни вместо финансово възнаграждение в замяна на стока или услуга, която има стойност за него.

46.

В заключение предлагам на първия въпрос и на първата част на четвъртия въпрос да се отговори, че член 13, параграф 2 от Директива 2002/58 трябва да се тълкува в смисъл, че адресът на електронна поща на потребителя, получен при създаването на онлайн профил, който му дава право на: i) безплатен достъп до определен брой статии от съответното издание, ii) да получава по електронна поща ежедневен информационен бюлетин, съдържащ обобщение на новото законодателство, разгледано в статии от изданието, както и хипервръзки към тези статии, и iii) достъп срещу заплащане до допълнителни и/или по-подробни статии и анализи в изданието, е получен „във връзка с продажбата на стока или услуга“. Предаването на ежедневния информационен бюлетин, описан в точка ii), представлява „директен маркетинг“ на „подобни продукти или услуги“ по смисъла на тази разпоредба.

47.

Предвид предложения отговор на първия въпрос и на първата част на четвъртия въпрос, не е необходимо да се отговаря на втората част на четвъртия въпрос.

48.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи кое от условията, предвидени в член 6, параграф 1, букви а)—е) от ОРЗД, е приложимо, когато администраторът на данни използва адреса на електронната поща на потребителя за изпращане на ежедневен бюлетин като бюлетина „Personal Update“ в съответствие с член 13, параграф 2 от Директива 2002/58.

49.

В член 95 от ОРЗД се посочва, че този регламент не налага допълнителни задължения на физическите или юридическите лица по отношение на обработването във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги в обществени съобщителни мрежи в Европейския съюз, по отношение на въпроси, за които са им наложени специални задължения със същата цел, установени в Директива 2002/58/ЕО. Следователно връзката между тази директива и ОРЗД се урежда от принципа lex specialis derogat legi generali: когато в Директива 2002/58 има конкретна разпоредба, която налага задължения със същата цел като съответните разпоредби в ОРЗД, трябва да се прилага именно разпоредбата на Директива 2002/58.

50.

Считам, че що се отнася до автоматичния и директен маркетинг в контекста на продажбата на стока или услуга член 13, параграф 2 от Директива 2002/58 урежда изчерпателно условията и целите на обработването, както и правата на субекта на данните, и налага на администратора „специални задължения“ по смисъла на член 95 от ОРЗД. По-специално считам, че член 13, параграф 2 от Директива 2002/58 урежда изчерпателно въпроса за съгласието. Това може да се заключи по-конкретно от факта, че тази разпоредба представлява изключение от член 13, параграф 1 от тази директива, който изисква наличието на предварително съгласие.

51.

Следователно законосъобразността на обработването може да бъде установена въз основа на член 13, параграф 2 от Директива 2002/58. Прибягването до ОРЗД, и по-специално до член 6, параграф 1, букви а)—е) от него, не е нито възможно, нито необходимо.

52.

Поради което предложеният от мен отговор на втория въпрос е, че член 13, параграф 2 от Директива 2002/58 във връзка с член 95 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че когато администраторът използва адреса на електронната поща на потребителя, за да изпраща ежедневен бюлетин в съответствие с член 13, параграф 2 от Директива 2002/58, и обработването на лични данни е признато за законосъобразно въз основа на тази разпоредба, член 6 от ОРЗД не е приложим.

53.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 13, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/58 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което при транспонирането на тази директива заменя понятието „директен маркетинг“ с понятието „търговско съобщение“, както е определено в член 2, буква е) от Директива 2000/31.

54.

В член 2, буква е) от Директива 2000/31 понятието „търговско съобщение“ се определя като всяка форма на съобщение, което има за цел да рекламира, директно или косвено, стоките, услугите или имиджа на дружество, организация или лице, което извършва търговска, производствена или занаятчийска дейност, или упражнява регламентирана професия.

55.

Съгласно тази разпоредба информацията, която позволява директен достъп до дейността на предприятието, организацията или лицето, по-специално названието на домейна или адреса на електронната поща, сама по себе си не е търговско съобщение, нито пък съобщенията, които се отнасят до стоките, услугите или имиджа на дружеството, организацията или лицето, съставени по независим път, особено когато се предоставят без финансови ангажименти.

56.

И все пак, както обясних по-горе, съобщение, което представлява „директен маркетинг“ по смисъла на Директива 2002/58, трябва да има търговска цел и да е пряко и лично адресирано до потребителя. В тази рамка търговското съобщение има по-широк обхват, който включва понятието за директен маркетинг, поради което всеки директен маркетинг представлява търговско съобщение, но не всяко търговско съобщение представлява директен маркетинг.

57.

Вследствие на това считам, че третият въпрос е хипотетичен по отношение на разглеждания в главното производство случай и следователно в контекста на настоящото преюдициално запитване е недопустим. Той не е необходим за разрешаването на спора, предмет на главното производство. Запитващата юрисдикция може да реши делото, с което е сезирана, без да е необходимо да отговаря на третия въпрос. Всъщност в рамките на настоящото преюдициално запитване националната юрисдикция не е длъжна да проверява in abstracto дали дадена държава членка е транспонирала правилно вторичното право. По-добре е това да бъде оставено за производството за установяване на неизпълнение на задължения.

58.

С петия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали когато надзорният орган налага административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“, той е длъжен да анализира и обясни в съответния административен акт отражението на всеки от критериите, предвидени в член 83, параграф 2, букви а)—к) от ОРЗД.

59.

Доколкото този въпрос се отнася до вероятността ОРЗД да е приложим към настоящия случай и предвид факта, че моят анализ ме води до заключението, че настоящият случай попада в обхвата единствено на член 13, параграф 2 от Директива 2002/58, не е необходимо да му се отговори.

60.

Поради това ще направя следните бележки само за случая, в който Съдът приеме, че ОРЗД е приложим.

61.

Съгласно член 83, параграф 2 от ОРЗД, когато се взема решение дали да бъде наложено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и се определя нейният размер, във всеки конкретен случай надлежно се разглеждат изброените в тази разпоредба елементи ( 18 ).

62.

Макар че в член 83, параграф 2 от ОРЗД на първо място се посочват задълженията на компетентните органи (а не правата на субектите на данни), в член 83, параграф 8 от ОРЗД се уточнява, че упражняването от надзорния орган на правомощията му по този член зависи от съответните процедурни гаранции в съответствие с правото на ЕС и правото на държавата членка, включително ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес ( 19 ).

63.

Освен това член 83, параграф 2 от ОРЗД трябва да се тълкува в светлината на общия принцип на правото на ЕС, съгласно който правото на добра администрация обхваща задължението на администрацията да мотивира своите решения. Това задължение за администрацията да изложи в решението мотиви, които са достатъчно специфични и конкретни, за да позволят на заинтересованото лице да разбере причините за индивидуалната мярка с неблагоприятни за него последици, произтича от общия за правото на ЕС принцип на зачитане на правото на защита ( 20 ).

64.

В заключение, доколкото физическото лице е в състояние да разбере основанията за индивидуалната мярка, която го засяга неблагоприятно, този принцип е спазен, без да е необходимо непременно да се навлиза в подробности по отношение на всеки от критериите, изброени в член 83, параграф 2 от ОРЗД.

65.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ, Румъния), както следва: