1.

Fluvius System Operator CV ( 2 ) управлява канализационните мрежи на общините от Фламандския регион (Белгия). В обществените си поръчки за изграждане или смяна на канализационни тръби Fluvius изисква по подразбиране тръбите за отвеждане на дъждовни води да са от бетон, а тези за отвеждане на отпадъчни води — от каменина.

2.

Предприятие за производство и разпространение на пластмасови тръби сезира запитващата юрисдикция с искане да задължи Fluvius принципно да включва този тип тръби в поръчките си.

3.

Запитващата юрисдикция се нуждае от тълкуването на член 42 от Директива 2014/24/ЕС ( 3 ), който урежда техническите спецификации при обществените поръчки (в случая за строителство).

4.

Съдът, който е дал тълкуване на понятието „технически спецификации“ в няколко решения ( 4 ), следва да развие своята практика в това отношение, за да отговори на запитващата юрисдикция.

5.

Член 18 („Принципи на обществените поръчки“) гласи:

„1.   Възлагащите органи третират икономическите оператори при условията на равнопоставеност и без да ги дискриминират, и действат по прозрачен и пропорционален начин.

Обществените поръчки не трябва да се подготвят с цел изключването им от обхвата на настоящата директива или изкуствено ограничаване на конкуренцията. Приема се, че има изкуствено ограничаване на конкуренцията, когато обществената поръчка е подготвена с цел да се даде неоправдано предимство на определени икономически оператори или те да се поставят в неизгодно положение.

[…]“.

6.

Член 42 („Технически спецификации“) гласи:

„1.   Техническите спецификации, определени в приложение VII, точка 1, се посочват в документацията за обществената поръчка. В техническите спецификации се определят необходимите характеристики на строителството, услугата или доставката.

[…]

2.   Техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на икономическите оператори до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не водят до създаване на необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция.

3.   Без да се засягат задължителните национални технически правила, доколкото те съответстват на правото на Съюза, техническите спецификации се определят по един от следните начини:

4.   Освен ако това не е обосновано от предмета на поръчката, техническите спецификации не могат да посочват конкретен модел или източник, или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, предлагани от конкретен икономически оператор, нито търговска марка, патент, тип или конкретен произход или производство, което би довело до облагодетелстване или отстраняване на някои предприятия или някои продукти. Подобно посочване се разрешава в изключителни случаи, когато е невъзможно предметът на поръчката да се опише достатъчно точно и разбираемо съгласно параграф 3. Към това посочване се добавят думите „или еквивалентно(и)“.

[…]“.

7.

Приложение VII („Определяне на някои технически спецификации“) гласи:

„За целите на настоящата директива:

[…]“.

8.

Съображение 24 има следния текст:

„Възложителите, които извършват дейност в сектора на питейната вода, могат също така да се занимават и с други дейности, свързани с водата — например проекти в сферата на хидротехническите дейности, напояването, отводняването или отвеждането и пречистването на отпадъчни води. В този случай възложителите следва да могат да прилагат процедурите за възлагане на поръчки, предвидени в настоящата директива, по отношение на всички свои дейности, свързани с водата, независимо коя част от „водния цикъл“ засягат. […]“.

9.

Член 10 („Водоснабдяване“) гласи:

„1.   По отношение на водоснабдяването настоящата директива се прилага за следните дейности:

2.   Настоящата директива се прилага също така към договори за поръчки или конкурси за проект, възложени или организирани от възложители, които извършват дейност, посочена в параграф 1, и […] свързани с едно от следните:

[…]“.

10.

Член 5, параграф 1 предвижда, че възлагащ орган не може да подготви обществена поръчка с цел изключването ѝ от обхвата на настоящия закон или изкуствено ограничаване на конкуренцията. Приема се, че има изкуствено ограничаване на конкуренцията, когато обществената поръчка е подготвена с цел да се даде неоправдано предимство на определени икономически оператори или те да се поставят в неизгодно положение.

11.

В член 53, параграфи 2, 3 и 4 е възпроизведен по същество член 42, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/24.

12.

Fluvius отговаря за изграждането, управлението и поддръжката на канализационните мрежи на общините от Фламандския регион.

13.

В документацията за възлагане на обществените си поръчки Fluvius изисква „по подразбиране“ офертите да се свеждат до бетонови тръби (за отвеждане на дъждовни води) или каменинови тръби (за отвеждане на отпадъчни води).

14.

DYKA Plastics NV (наричано по-нататък „DYKA“), производител и доставчик на пластмасови тръби, твърди, че това изискване е дискриминационно, тъй като му се отнема възможността да участва в обявяваните от Fluvius процедури за възлагане на обществени поръчки.

15.

Неколкократно DYKA упреква Fluvius, че политиката му за възлагане на обществени поръчки е незаконосъобразна:

16.

На 15 октомври 2020 г. Fluvius отговаря, че в офертите могат да бъдат включени само бетонови тръби за отвеждане на дъждовни води (от порест материал) и каменинови тръби за отвеждане на отпадъчни води.

17.

DYKA сезира Ondernemingsrechtbank Gent, afdeling Gent (Стопански съд Гент, отделение Гент, Белгия), като твърди, че с използваните технически спецификации Fluvius нарушава правилата за обществените поръчки. Като изключва без всякакво основание пластмасовите тръби от документацията си за обществената поръчка за строителство, Fluvius лишава DYKA от възможността да му бъде възложена поръчка, с което възпрепятства явно конкуренцията ( 6 ).

18.

Обратно, Fluvius счита, че подходът му е законосъобразен, тъй като:

19.

В този контекст запитващата юрисдикция отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

20.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 11 юли 2023 г.

21.

Писмени становища представят DYKA, Fluvius, австрийското и чешкото правителство, както и Европейската комисия.

22.

DYKA, Fluvius и Комисията участват в съдебното заседание, проведено на 30 май 2024 г.

23.

Въпреки че само Комисията повдига този проблем в писмената фаза на производството ( 8 ), може да се постави въпросът в чие приложно поле попадат обществените поръчки за строителство с предмет изграждане на обществени мрежи за отвеждане на отпадъчни и дъждовни води — в това на Директива 2014/24 или на Директива 2014/25.

24.

Комисията разграничава обществените поръчки, при които Fluvius действа като оператор на електро- и газоразпределителни мрежи (които се уреждат от Директива 2014/25), от обществените поръчки с предмет изграждане на канализационни мрежи (които се уреждат от Директива 2014/24).

25.

Считам обаче, че е необходимо това гледище да бъде проверено от запитващата юрисдикция ( 9 ), за да се потвърди, че Fluvius, като възложител, не извършва дейност по член 10, параграф 1 от Директива 2014/25 (предоставяне или експлоатация на фиксирани мрежи за обществени услуги във връзка с производството, преноса или разпределението на питейна вода или снабдяване с питейна вода на такива мрежи) ( 10 ).

26.

Ако Fluvius участва и в тази част от „водния цикъл“ ( 11 ), спорните обществени поръчки, които включват строителство във връзка с отвеждане на отпадъчни води, трябва да са в съответствие с Директива 2014/25, в член 10, параграф 2, буква б) от която този вид обществени поръчки е посочен изрично.

27.

Без да се засяга преценката на запитващата юрисдикция, макар правилата за техническите спецификации в Директива 2014/24 (член 42) и в Директива 2014/25 (член 60) да са еднакви по същество, ще насоча вниманието към тълкуването на първата.

28.

Възлагащите органи трябва да определят в публикуваната от тях документация за обществена поръчка характеристиките на строителството, услугите или доставките, които желаят да бъдат извършени в рамките на обществената поръчка. Тези характеристики включват такива, които съответстват на техническите спецификации на съответните стоки или услуги ( 12 ).

29.

Тенденциозното описание на техническите спецификации може най-малкото да доведе до съществена „пречка за навлизане“ на определени оференти, а в крайни случаи да предопредели (включително с цел измама) окончателния избор на спечелилия оферент, ако са посочени характеристики на стоки или услуги, които само той е в състояние да предложи.

30.

Стремежът за избягване на неправомерни практики и целта „[за] насърч[аване на] конкуренцията в сферата на обществените поръчки“ са накарали законодателя на Съюза да установи определени правила в тази област.

31.

Според Съда „правната уредба на Съюза относно техническите спецификации признава на възлагащия орган широка свобода на преценка при определянето на техническите спецификации на дадена поръчка“. „Тази свобода на преценка е оправдана поради факта, че възлагащите органи са най-наясно с[ъс своите нужди] и най-добре могат да определят изискванията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се постигнат желаните резултати“ ( 13 ).

32.

Следователно свободата на преценка на възлагащия орган при включването на техническите спецификации на дадена поръчка по принцип му дава право да избере продуктите и материалите, с които да бъде изпълнено планираното строителство.

33.

Свободата на възлагащия орган да избира обаче е обусловена в по-голяма или по-малка степен от предмета на поръчката и нейната цел:

34.

В случая по главното производство липсват естетически съображения и решенията на възлагащия орган относно допустимите материали могат да се основават главно на критерии, свързани с работните характеристики, или на обективни фактори от функционално естество. Тези критерии и фактори обаче, изглежда, не са уточнени достатъчно подробно в документацията за обществената поръчка, което запитващата юрисдикция следва да провери ( 14 ).

35.

Предвид тяхното значение техническите спецификации, подобно на предмета и критериите за възлагане на обществената поръчка, трябва да бъдат ясно определени още от самото начало на възлагателната процедура, т.е. в обявлението за поръчката или в спецификациите. Само по този начин оферентите ще могат да схванат тяхното точно съдържание и да ги тълкуват по един и същ начин ( 15 ).

36.

Техническите спецификации по член 42, параграф 1 от Директива 2014/24 са „определени“ в приложение VII, точка 1. В буква а) от последната е посочено какво следва да се разбира под „технически спецификации“ при обществени поръчки за строителство.

37.

Съгласно тази разпоредба „технически спецификации“ означава всички технически предписания, „които се съдържат по-специално в документацията за обществената поръчка, определящи изискваните характеристики на материалите, стоките или консумативите така, че да отговарят на предвидената от възлагащия орган употреба“.

38.

Запитващата юрисдикция иска да разбере дали съдържащото се в член 42, параграф 3 от Директива 2014/24 „изброяване на начините за определяне на техническите спецификации“ е изчерпателно.

39.

Въпросът се основава на изходната постановка, че изискването канализационните тръби да са от бетон или каменина, само по себе си е техническа спецификация. Запитващата юрисдикция, страните по спора, правителствата на встъпилите държави членки и Комисията приемат тази изходна постановка, по отношение на която запитващата юрисдикция не изразява никакви съмнения.

40.

В съдебното заседание обаче възникна спор относно въпросната постановка във връзка с тълкуването на точка 1, буква а) от приложение VII към Директива 2014/24. От прочита ѝ може да се заключи, че технически спецификации са само предписанията, определящи изискваните характеристики на материалите, стоките или консумативите, а не изискването за изпълнение на строителството с определен материал.

41.

Според мен този въпрос не следва да се разглежда номиналистично. В случая по главното производство, въпреки всички неясноти, произтичащи от пропуски в акта за преюдициално запитване, изискването канализационните тръби да са от бетон или каменина се отнася както до продукт (тръбите), така и до една от съществените му характеристики (материалът на тези тръби да е бетон или каменина).

42.

Считам, че разбирана по този начин, изходната постановка, на която се основава преюдициалното запитване, може да се приеме. Ако тя не бъде приета, преюдициалните въпроси, така както са формулирани, биха били хипотетични или излишни.

43.

„Начините“ за определяне на техническите спецификации по смисъла на член 42, параграф 3 от Директива 2014/24 са конкретизирани в букви а), б), в) и г) от него ( 16 ). Съдът е приел, че „текстът на член 42, параграф 3 от Директива 2014/24 не подрежда йерархично методите за определяне на техническите спецификации, нито отдава предпочитание на някой от тези методи“ ( 17 ).

44.

Възлагащият орган съответно следва да използва един или няколко от тези методи. Изразът „се определят по един от следните начини“ ( 18 ) показва, че става въпрос за затворен списък. Законодателят е могъл да използва отворени изрази (чрез употребата на наречия като „по-специално“ или „по-конкретно“), за да позволи използването на допълнителни начини, но е избрал императивно и изчерпателно изброяване ( 19 ).

45.

Гореизложеното e достатъчно, за да се отговори на първия преюдициален въпрос, така както е формулиран. Останалите обичайни тълкувателни критерии (контекстът и целта на разпоредбата) не са в подкрепа на различно решение.

46.

Становищата на страните по спора обаче са съсредоточени върху различен проблем от този, който, строго погледнато, е повдигнат в първия преюдициален въпрос. По-скоро става дума за това да се установи дали задължителното използване на бетонови или каменинови тръби може да се впише в някои от начините, изброени в затворения списък, съдържащ се в член 42, параграф 3 от Директива 2014/24, което DYKA отрича ( 20 ).

47.

Ако Съдът реши да вземе отношение по този дебат, първата трудност, с която ще се сблъска, както посочих по-горе, е непредоставянето на подробна информация от страна на запитващата юрисдикция за съдържанието на спецификацията по отношение на спорните технически спецификации.

48.

От прочита на акта за преюдициално запитване не може да се установи дали освен посочването на бетоновите или камениновите тръби спецификацията съдържа (което би било логично) и други уточнения като например изискването тези тръби да отговарят на конкретно правило или стандарт.

49.

Fluvius поправи този пропуск в съдебното заседание, като отговори на поставени от Съда въпроси. То отбеляза, че освен изискването да са от бетон или каменина, спецификацията му съдържа и други характеристики на тръбите, както и препратки към белгийски технически стандарти относно канализационните системи.

50.

Изхождайки от това изявление (което отново запитващата юрисдикция следва да провери), може да се разгледа въпросът дали спорните технически спецификации се вписват в една или няколко от буквите на член 42, параграф 3 от Директива 2014/24.

51.

Спорната документация за обществена поръчка би била съвместима с тази буква, ако предвижда канализационните тръби да отговарят на определени изисквания за работните характеристики или функционални изисквания. Това би било така, ако съдържа предписания, които се отнасят например до тяхната твърдост, устойчивост на температурни промени, стабилност, водонепропускливост, екологични характеристики или други физични или механични свойства.

52.

Fluvius твърди ( 21 ), че изискваните технически спецификации са основани на изисквания, свързани с продължителността на живота на използвания материал и разходите за поддръжка, или на екологични изисквания (годност за рециклиране, генериране на отпадъци или проникването му в почвата). Следователно ставало въпрос за изисквания за работните характеристики или функционални характеристики.

53.

Както посочих по-горе, на Съда не е предоставена достатъчно информация за съдържанието на документацията за обществената поръчка. Запитващата юрисдикция посочва само че Fluvius не е предвидило в нея работни характеристики или функционални характеристики на канализационните тръби, които биха позволили предлагането и на други технически решения ( 22 ).

54.

Ако се възприеме преценката на запитващата юрисдикция по този въпрос, документацията за обществената поръчка не съдържа достатъчно точно определени функционални изисквания, поради което не се вписва в член 42, параграф 3, буква а) от Директива 2014/24. Тази разпоредба изисква параметрите (на технически спецификации, определени посредством изисквания за работните характеристики или функционални изисквания) да са достатъчно точно определени, за да позволят на оферентите да определят предмета на поръчката.

55.

Според Fluvius ( 23 ) и Комисията ( 24 ) спорната спецификация попада в обхвата на член 42, параграф 3, буква б) от Директива 2014/24. DYKA застъпва противоположното мнение.

56.

Според Fluvius и Комисията в буква б) се прави разлика между препратки към „технически спецификации“, от една страна, и към „правила“ (или стандарти), от друга страна. По отношение на първите точка 1 от приложение VII допускала като технически спецификации да се приеме самото посочване на изискваните характеристики на материалите или стоките.

57.

В съдебното заседание беше обсъдено обстойно тълкуването на уводната част на член 42, параграф 3, буква б) от Директива 2014/24. Нейната формулировка може да се приеме за тавтологична, доколкото предвижда, че „техническите спецификации се определят […] чрез препратка към техническите спецификации […]“. В това отношение са възможни две позиции:

58.

Всъщност интересът към този дебат отчасти ще отпадне (или ще се запази само в абстрактен или академичен план), ако се приеме, както Fluvius изтъкна в съдебното заседание, че изготвената от него документация за обществената поръчка съдържа изрични препратки към белгийски технически правила. При това положение считам, че в тази документация са изложени техническите спецификации на обществената поръчка за строителство по начина, посочен в член 42, параграф 3, буква б) от Директива 2014/24.

59.

При всички случаи, за да се придържам към абстрактната дискусия, считам, че първата от разгледаните позиции съответства в по-голяма степен на разпоредбата (въпреки че съществуват солидни аргументи в подкрепа и на двете). Две са причините, поради които съм склонен да предложа това решение.

60.

На първо място, свеждането на буква б) до стандартизираните технически спецификации би означавало да се изключат нестандартизираните, т.е. останалите технически предписания, които възлагащият орган може да включи в документацията си за обществена поръчка, без да препраща към предварително определени технически правила (стандарти) ( 26 ).

61.

Както посочи Комисията в съдебното заседание, нищо не пречи — и е често срещано — обществените поръчки за строителство да съдържат технически предписания, които в съответствие с определението в точка 1, буква а) от приложение VII към Директива 2014/24 не са определени чрез препратка към технически правила (стандарти), нито посредством изисквания за работните характеристики или функционални изисквания. Ако се възприеме втората от изложените позиции, този вид предписания не биха могли да бъдат класифицирани в никоя от буквите на член 42, параграф 3 от Директива 2014/24.

62.

На второ място, именно приложение VII към Директива 2014/24 дава определение на понятието „технически спецификации“, към което препраща член 42, параграф 1. Методите (или „начините“), по които трябва да се определят тези спецификации, са конкретизирани в член 42, параграф 3, но самото понятие по отношение на обществените поръчки за строителство се съдържа в точка 1, буква а) от приложение VII.

63.

От тази гледна точка предписание „[…] определящ[о] изискваните характеристики на материалите [или] стоките“, както се посочва в точка 1, буква а) от приложение VII към Директива 2014/24, може да се квалифицира като технически спецификации и следователно да попада в обхвата на член 42, параграф 3, буква б), уводна част, дори ако, повтарям, не препраща към никакво правило (стандарт).

64.

В обобщение:

65.

Вторият и третият преюдициален въпрос, които могат да бъдат разгледани заедно, се отнасят до тълкуването на член 42, параграф 4 от Директива 2014/24.

66.

С тези въпроси запитващата юрисдикция иска да разбере дали посочването на каменинови и бетонови тръби:

67.

Член 42, параграф 4 от Директива 2014/24 забранява техническите спецификации на дадена поръчка да включват определени посочвания ( 27 ), за които по принцип се счита, че засягат пряко или непряко възлагането на поръчката в условията на конкуренция. Забраната се прилага „освен ако това не е обосновано от предмета на поръчката“.

68.

По изключение такива посочвания се разрешават и „[в случай че] е невъзможно предметът на поръчката да се опише достатъчно точно и разбираемо съгласно параграф 3“ ( 28 ).

69.

Страните и участниците в преюдициалното производство изразяват различни становища по тези два преюдициални въпроса:

70.

Ще разгледам тези въпроси, като извърша анализ на обхвата на забраната и допустимите изключения, за да го приложа впоследствие към спора по главното производство.

71.

Член 42, параграф 4 от Директива 2014/24 забранява, както посочих по-горе, техническите спецификация на дадена поръчка да включват определени посочвания. За целите на настоящото производство те биха били отнасящите се до „тип или конкретен произход или производство, което би довело до облагодетелстване или отстраняване на някои предприятия или някои продукти“ ( 29 ).

72.

Според мен посочването на каменината и бетона като задължителни материали съгласно документацията за обществената поръчка се отнася до „тип“ тръби или „конкретно производство“. Както твърди DYKA, каменината и бетонът не са естествени материали (като дървото), а материали, „произведени“ в резултат на конкретен изкуствен производствен процес. Изборът им, логично, облагодетелства производителите и доставчиците на каменинови и бетонови тръби и (неизбежно) води до отстраняване на предприятията, които предлагат тръби от пластмаса или от какъвто и да е друг материал.

73.

За разлика от Fluvius, смятам, че забраната не се прилага само когато документацията води до избор на определен производител, но и когато ограничава кръга на кандидатите до няколко (т.е. до всички, които произвеждат даден тип бетонови или каменинови тръби) и отстранява производителите на пластмасови тръби.

74.

Ето защо запитващата юрисдикция може да приеме, че посочването на бетонови или каменинови тръби в документацията за обществената поръчка обективно попада в обхвата на забраната. Следва да се провери дали въпреки всичко то е обосновано.

75.

Член 42, параграф 4 от Директива 2014/24 позволява да се преодолее разглежданата забрана, когато „това е обосновано от предмета на поръчката“.

76.

Несъмнено в определени случаи предметът на поръчката предопределя неизбежно избора на един от строителните компоненти с едновременното изключване на други ( 30 ).

77.

Ако иска да се позове на тази разпоредба, възлагащият орган трябва да обясни защо предметът на поръчката обосновава наличието на технически спецификации, които поначало не са в съответствие с член 42, параграф 4 от Директива 2014/24.

78.

Считам, че това обяснение трябва да фигурира в документацията за обществената поръчка. Именно в нея възлагащият орган трябва да уведоми (бъдещите оференти) за причините, поради които предметът на поръчката изисква тази, а не друга спецификация. Само по този начин заинтересованите лица могат да решат дали да приемат документацията, или да я оспорят ( 31 ).

79.

Член 42, параграф 4 от Директива 2014/24 допуска по изключение да се разреши някое от забранените посочвания, ако не е възможно „предметът на поръчката да се опише достатъчно точно и разбираемо съгласно параграф 3“.

80.

Запитващата юрисдикция следва да реши дали с оглед на предмета на поръчката възлагащият орган е наложил допустимо ниво на изисквания за продуктите или материалите, от които да са изработени тези продукти. Възлагащият орган разполага със свободата да определи това ниво на изисквания, но трябва да обоснове точно и разбираемо защо решението му е продиктувано от предмета на поръчката.

81.

Отново липсата (в акта за преюдициално запитване) на подробна информация за съдържанието на спецификацията не позволява да се разбере дали последната съдържа такова точно и разбираемо описание. Единствено запитващата юрисдикция е в състояние да установи това и да се произнесе относно възможността или невъзможността възлагащият орган да включи такова описание в документацията за обществената поръчка.

82.

В два от параграфите на член 42 от Директива 2014/24 се изисква към препратките към техническите спецификации да се добавят думите „или еквивалентно(и)“: става въпрос за параграф 3, буква б), in fine, и параграф 4, също in fine.

83.

Крайната цел на включването на това изискване и в двете разпоредби е да се осигури равен достъп на икономическите оператори до процедурата за възлагане на обществена поръчка. Съдържанието на техническите спецификации не бива да води до „създаване на необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция“ ( 32 ).

84.

Именно защото може да привилегирова определени производители и да отстрани други, изключението по член 42, параграф 4 от Директива 2014/24 е смекчено посредством задължението при съответното посочване винаги да се добавят думите „или еквивалентно(и)“. Разпоредбата предвижда две условия: а) посочването да е необходимо, за да се опише предметът на поръчката достатъчно точно и разбираемо и б) към него да са добавени думите „или еквивалентно(и)“ ( 33 ).

85.

Стремежът на законодателя на Съюза е техническите спецификации да не водят до „изкуствено ограничаване на конкуренцията с изисквания, които облагодетелстват конкретен икономически оператор чрез възпроизвеждане на основни характеристики на доставките, услугите или строителството, обичайно предлагани от него“ ( 34 ).

86.

Тази превенция е в съответствие с принципа, предвиден в член 18, параграф 1, втора алинея от Директива 2014/24: „[…] Приема се, че има изкуствено ограничаване на конкуренцията, когато обществената поръчка е подготвена с цел да се даде неоправдано предимство на определени икономически оператори или те да се поставят в неизгодно положение“.

87.

Следователно изискването в посочените по-горе случаи документацията за обществената поръчка да съдържа думите „или еквивалентно(и)“, безспорно има за цел да насърчи отварянето на поръчката за по-широка конкуренция. Производителите и доставчиците на материали или продукти, еквивалентни на посочените от възлагащия орган, могат да се позоват на тези думи, за да участват като оференти в процедурата за подбор на изпълнител.

88.

Съдът е подчертал значението на тези думи: „недобавянето на текста „или еквивалентно(и)“ след посочването, в документацията за поръчката, на определен продукт може не само да разубеди икономическите оператори, които използват продукти, аналогични на този, да участват в процедурата за възлагане на обществената поръчка, но и да създаде пречка пред вноса в трансграничната търговия в Съюза, запазвайки пазара единствено за доставчиците, които възнамеряват да използват специално упоменатия продукт“ ( 35 ). Невключването на клаузата за еквивалентност може дори да нарушава разпоредби от първичното право в случай на поръчки, чиято стойност не надвишава прага, предвиден в директивите относно обществените поръчки ( 36 ).

89.

Тези думи са в полза и на възлагащия орган, ако даден оферент му предложи и други подходящи алтернативни технически решения, които той не е предвидил.

90.

Изхождайки от постановките, които току-що изложих, може да се отговори на запитващата юрисдикция, че съгласно член 42, параграф 4 от Директива 2014/24 изискването канализационните тръби за отвеждане на дъждовни и отпадъчни води да са съответно от бетон и каменина представлява посочване на определени тип или начин на производство.

91.

Към този отговор следва да се добави, че това посочване:

92.

По-конкретно, тъй като част от спора е съсредоточена върху клаузата „или еквивалентно(и)“, споделям становището на DYKA ( 37 ), че свеждането на техническите решения до точно определения от Fluvius списък засяга както конкуренцията, така и иновациите, чието насърчаване е предвидено в съображение 74 от Директива 2014/24. Нови технологични предложения за материали, които притежават същите или по-добри свойства от каменината или бетона, сами по себе си биха били годни да оптимизират резултата от обществената поръчка.

93.

Според мен възлагащият орган не може априори да изключи възможността за наличие на канализационни тръби, изработени от продукти, сходни на каменината и бетона. Както изтъква Комисията ( 38 ), в акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция не взема отношение по съпоставимостта между едните (пластмасовите) и другите (бетоновите и камениновите) тръби.

94.

Считам, че трябва да се предостави възможност на икономическите оператори да докажат, че техните тръби притежават еднакви или по-добри характеристики от тези на изградените от бетон или каменина, особено ако първите отговарят на европейски правила (стандарти) относно техническите изисквания към тях ( 39 ).

95.

Възлагащият орган евентуално ще направи впоследствие мотивирана преценка защо алтернативно предложеният продукт отговаря или не на изискваното за конкретна поръчка ниво на изпълнение.

96.

Последният преюдициален въпрос има за цел да се установи дали нарушението на член 42, параграфи 3 и 4 (или на един от тях) от Директива 2014/24 предполага също и нарушение на член 42, параграф 2 и член 18, параграф 1 от същата директива

97.

Според Съда член 42, параграф 2 от Директива 2014/24 „конкретизира, за целите на определяне на техническите спецификации, залегналия в член 18, параграф 1, първа алинея от цитираната директива принцип на равно третиране. Съгласно тази разпоредба възлагащите органи третират икономическите оператори при условията на равнопоставеност и без да ги дискриминират и действат по прозрачен и пропорционален начин“ ( 40 ).

98.

Поради това споделям становището на DYKA и Комисията ( 41 ), че нарушението на член 42, параграф 3 или 4 от Директива 2014/24 предполага също и нарушение на параграф 2 от този член. И тъй като параграф 2, от своя страна, конкретизира предвиденото в член 18, параграф 1 от същия текст, е налице нарушение и на тази последна разпоредба.

99.

По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Ondernemingsrechtbank Gent, afdeling Gent (Стопански съд Гент, отделение Гент) по следния начин:

„Член 42, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО

трябва да се тълкува в смисъл, че: