1.

Може ли да се счита, че кандидат за международна закрила, член на семейство, замесено в кръвно отмъщение ( 2 ) в държавата му на произход, е изложен на преследване поради принадлежността си към „определена социална група“, по смисъла на член 2, буква г) и на член 10, параграф 1, буква г), първа алинея от Директива 2011/95/ЕС ( 3 )?

2.

На този въпрос не може веднага да бъде даден ясен отговор.

3.

Той изисква разграничаване на сериозните действия и заплахи — произтичащи от кръвно отмъщение, в съответствие с принципите на обичайното право, признати и приети от определени традиционни общества и на които членовете на дадено семейство са изложени от поколение на поколение поради отговорностите, които се считат за поети от други членове на това семейство — от строго личните действия и заплахи по други мотиви, идващи от извършители на престъпления или мафията. Въпреки че Върховният комисариат за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН) ( 4 ) и Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (АЕСОУ) ( 5 ) са издали препоръки в това отношение, следва да се посочи, че националните органи възприемат различен подход, когато трябва да се установи принадлежността на такъв кандидат към определена социална група ( 6 ).

4.

Всъщност в правото на Съюза при молба за международна закрила, която се основава на принадлежността към „определена социална група“, се изисква не само да се докаже, че членовете на групата споделят една вродена характеристика или характеристика или вярване, съществени за идентичността или съзнанието, или също обща история, която не подлежи на изменение (първо условие за идентифициране, посочено в член 10, параграф 1, буква г), първа алинея, първо тире от Директива 2011/95), но също да се докаже, че групата има „собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество“ (второ условие за идентифициране, посочено в член 10, параграф 1, буква г), първа алинея, второ тире от тази директива).

5.

Макар Съдът да е имал вече повод да уточни съдържанието на мотива за преследване, изведен от принадлежността към определена социална група, по отношение на хомосексуални лица и неотдавна по отношение на жени, жертви на домашно насилие, или на жени, които се отъждествяват с ценности като равенството между половете ( 7 ), настоящото дело налага внасянето на допълнителни уточнения относно второто условие за идентифициране, което се отнася до разглеждането на групата от обществото в държавата на произход в особения контекст на кръвно отмъщение.

6.

Първоначално в изложението си ще обясня, първо, че понятието „заобикалящо я общество“, посочено в член 10, параграф 1, буква г), първа алинея, второ тире от Директива 2011/95, се отнася до човешката и социалната среда, в която се намира съответната група, така че „собствената идентичност“ на групата се преценява не с оглед на самостоятелното възприемане от субекта на преследване, а на колективното възприемане от това общество. На следващо място, ще уточня, че при индивидуалната си преценка компетентният национален орган трябва да взема предвид впечатлението или представата на заобикалящото общество за съответната група и за степента, в която мнението или свързаната с него преценка я отличават или разграничават от останалата част от това общество. В това отношение поведението, действията или мерките, предприети поради това възприемане, може да представляват относими указания с оглед на доказването, че групата е разглеждана като различна.

7.

На следващо място в изложението и след като кръвното отмъщение бъде разгледано в контекста на правната система и на традицията, за които е характерно това явление, ще предложа на Съда да постанови, че в зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, може да се счита, че членът на семейство, замесено в кръвно отмъщение в тази държава, принадлежи към „определена социална група“, като мотив за преследване, който може да доведе до признаването на статут на бежанец.

8.

Член 2 от Директива 2011/95, озаглавен „Определения“, предвижда в буква г):

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

9.

Член 4 от тази директива, озаглавен „Оценяване на фактите и обстоятелствата“, предвижда в параграф 3:

„Оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание следните елементи:

[…]“.

10.

Член 10 от посочената директива, озаглавен „Мотиви за преследване“, предвижда в параграф 1, буква г), първа алинея:

„При оценяването на мотивите за преследване държавите членки вземат под внимание следните елементи:

[…]

11.

A N, афганистански гражданин от етноса пащуни, подава молба за международна закрила в Австрия на 4 ноември 2015 г. В подкрепа на молбата си A N твърди, че в случай на завръщане в държавата си на произход ще бъде изложен на опасност от преследване, тъй като след убийството на баща му и брат му срещу семейството му е насочено кръвно отмъщение в резултат на спор за земеделски имот с братовчедите на баща му.

12.

Въпреки че Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Федерална служба за имиграция и убежище, Австрия) отхвърля тази молба с решение от 21 юни 2017 г., Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) уважава жалбата, подадена срещу това решение, и с решение от 26 юли 2022 г. постановява, че A N трябва да получи статут на бежанец. Този съд признава наличието и сериозността на опасностите, на които е изложено заинтересованото лице поради семейната си принадлежност, в случай на завръщане в държавата си на произход, както и неспособността на афганистанските органи да го защитят от опасностите, до които е довело това кръвно отмъщение. Що се отнася до възможностите за защита вътре в страната, посоченият съд приема също, че дори да се предположи, че за него няма да има заплаха в други райони на Афганистан, за A N ще има опасност да не може да удовлетвори основните си и жизненонеобходими потребности.

13.

Федералната служба за имиграция и убежище подава ревизионна жалба срещу това решение до Verwaltungsgerichtshof (Административен съд, Австрия), запитващата юрисдикция. Тя твърди, че посоченото решение неправилно се основава на предпоставката, че дадено семейство може да бъде считано за „определена социална група“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95, без да е установено дали това семейство се разглежда като различно от заобикалящото го общество, в нарушение на тази разпоредба.

14.

Според запитващата юрисдикция „основният въпрос“, който трябва да получи отговор, за да се реши делото в главното производство, е „дали членовете на семейство, които са заплашени от кръвно отмъщение само поради принадлежността им към семейство, един от членовете на което е [или е бил] замесен […] в спор, който е в основата на кръвното отмъщение, трябва да се разглеждат като социална група“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95. За тази цел тя по същество иска от Съда да изясни съдържанието и обхвата на второто условие за идентифициране, от което зависи съществуването на „определена социална група“, предвидено в първа алинея, второ тире от тази разпоредба.

15.

Запитващата юрисдикция в случая има съмнения относно възможността семейството на A N да бъде разглеждано като различно от заобикалящото го общество поради заплахата от кръвно отмъщение, доколкото това общество следва пащунската традиция, добре утвърдена най-малкото на голяма част от територията на Афганистан, определени семейни спорове да се уреждат чрез кръвно отмъщение.

16.

При тези условия Verwaltungsgerichtshof (Административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

17.

A N, австрийското, германското и нидерландското правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища.

18.

С преюдициалните си въпроси, които предлагам да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи по-специално дали член 10, параграф 1, буква г), първа алинея от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че членът на семейство, замесено в кръвно отмъщение в държавата му на произход, в зависимост от условията, преобладаващи в тази страна, може да се счита, че принадлежи към „определена социална група“, като мотив за преследване, който може да доведе до признаването на статут на бежанец.

19.

За тази цел тази юрисдикция иска от Съда да уточни смисъла и обхвата на второто условие за идентифициране на принадлежността към „определена социална група“, посочено в член 10, параграф 1, буква г), първа алинея, второ тире от тази директива.

20.

В началото следва да се припомни, че съгласно член 2, буква г) от посочената директива бежанецът е по-специално гражданин на трета държава, който поради основателни опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата, чийто гражданин е, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази държава.

21.

Следователно поради обстоятелства в държавата му на произход и поради поведението на субектите на преследване съответният гражданин трябва да има основателни опасения от преследване спрямо него, основано на най-малко един от петте изброени в член 10, параграф 1 от Директива 2011/95 мотива, сред които е неговата принадлежност към „определена социална група“ в тази държава.

22.

Законодателят на Съюза определя това понятие в член 10, параграф 1, буква г) от тази директива, като възприема твърде различен подход от този на ВКБООН ( 8 ).

23.

На първо място, членовете на групата трябва да споделят една „вродена характеристика“ или „обща история, която не подлежи на изменение“, или също „характеристика или вярване, до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях“.

24.

В случая по спора в главното производство изпълнението на това условие не се оспорва. Всъщност членовете на едно и също семейство споделят поради семейните си връзки, независимо дали те произтичат от кръвно родство, от осиновяване, или от брак, например вродена характеристика, която също е съществена за идентичността, и/или обща история, която не подлежи на изменение ( 9 ).

25.

Ще добавя, че в приложение на практиката на Съда членовете на едно и също семейство може да споделят обща допълнителна черта, като например друга вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, като особено семейно положение ( 10 ). В този контекст обстоятелството, че срещу членовете на едно семейство, и по-специално мъжете и момчетата от това семейство, е насочено кръвно отмъщение с довода, че то се предава от поколение на поколение по възходяща бащина линия, спада към „обща история, която не подлежи на изменение“.

26.

С оглед на тези аспекти не е трудно да се приеме, че членовете на дадено семейство, замесено в кръвно отмъщение в държавата на произход, и в частност мъжете и младите момчета от него, отговарят на първото условие за идентифициране на „определена социална група“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква г), първа алинея, първо тире от Директива 2011/95.

27.

На второ място, тази група трябва да има „собствена идентичност“ в съответната държава, „защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество“.

28.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция отправя запитване до Съда дали „собствената идентичност“ на групата е условие, което трябва да се преценява отделно и самостоятелно спрямо разглеждането от заобикалящото общество. Всъщност тя подчертава, че използването на думата „da“ в текста на немски език на член 10, параграф 1, буква г), първа алинея, второ тире от Директива 2011/95 би могло да има смисъл, различен от обикновения смисъл на причинно-следствена връзка ( 11 ). Ако това е така, с втория си въпрос тя иска от Съда да уточни аспектите, въз основа на които би следвало да се преценява „собствената идентичност“ на дадена група.

29.

Струва ми се, че съмненията на тази юрисдикция могат лесно да се отхвърлят.

30.

Всъщност, от една страна, с оглед на текста, от текстовете на различни езици на разглежданата разпоредба, като текста на английски език („because“), на френски език („parce que“), или също на италиански език („perché“), се установява, че законодателят на Съюза действително е искал да изрази причинно-следствена връзка между понятието „собствена идентичност“ и понятието „заобикалящо я общество“. „Собствената идентичност“ на групата „в съответната държава“ произтича от факта, че тази група „е разглеждана като различна от заобикалящото я общество“.

31.

От друга страна, от структурата на член 10, параграф 1, буква г), първа алинея от Директива 2011/95 е видно, че намерението на законодателя на Съюза е било да отграничи в първото тире от тази разпоредба „индивидуалната идентичност“ на съответния член на групата, доколкото тя се отнася по-специално до физическите, културните или религиозните особености, които са общи за него и всичките членове на тази група, а във второто тире от тази разпоредба — „колективната идентичност“ или „социалната идентичност“ на групата, доколкото тя се отнася до начина, по който тази група е разглеждана от другите членове на обществото. Поради това да се приеме, че „собствената идентичност“ на групата в съответната държава се различава от начина, по който я разглежда заобикалящото я общество, би означавало да се пренебрегне разграничението, което този законодател е искал да направи между индивидуалните и социалните аспекти на идентичността на членовете на съответната група.

32.

С оглед на тези аспекти „собствената идентичност“ на групата, посочена в член 10, параграф 1, буква г), първа алинея, второ тире от Директива 2011/95, следователно е условие, което трябва да се преценява не отделно и самостоятелно по отношение на разглеждането на заобикалящото я общество, а във връзка с него ( 12 ).

33.

При тези обстоятелства не следва да се отговаря на втория преюдициален въпрос.

34.

Сега следва да се разгледат третият и четвъртият преюдициален въпрос, с които запитващата юрисдикция иска от Съда да уточни начина, по който следва да се преценява дали дадена група „е разглеждана като различна от заобикалящото я общество“.

35.

На първо място, що се отнася до понятието „заобикалящо я общество“, то представлява референтната рамка, за да се установи съществуването на „собствена идентичност“ на групата. Член 10, параграф 1, буква г), първа алинея, второ тире от Директива 2011/95 явно се отнася за колективно пространство, тоест за човешката и социалната среда, в която се намират членовете на тази група. Поради това разглеждането от заобикалящото я общество е колективно възприемане и за отговора на запитването, отправено от запитващата юрисдикция, аз подкрепям гледната точка, изразена в становището на австрийското правителство, според която разглеждането не трябва да се смесва със самостоятелното възприемане от субекта на преследване по смисъла на член 6 от тази директива или дори само с разглеждането от непосредственото обкръжение на съответното лице.

36.

Запитващата юрисдикция приканва Съда да уточни географския обхват на това „общество“, но законодателят на Съюза го уточнява изрично, като визира „заобикалящото“ общество. Следователно това общество съответства на средата, в която се намират членовете на съответната група. Тази среда се състои от структури и обхваща особени морални, културни, социални, икономически, политически, религиозни и правни норми, чието функциониране следва да се разбере за целите на оценяването на молбата за всеки отделен случай. Според мен този географски обхват не следва да се уточнява в по-голяма степен, освен ако не се цели да се определи периметър, без да се вземе предвид социо-политическата организация на посоченото общество и на неговите реалности, независимо дали те са културни, етнически, езикови, или религиозни. Както Съдът приема в постоянната практика, компетентният национален орган трябва да определи кое „заобикалящо общество“ е релевантно, за да се прецени наличието на определена социална група, като това общество може да съвпада с цялата държава на произход на търсещото международна закрила лице или пък неговият обхват да е по-ограничен, например до част от територията или населението на третата държава ( 13 ). Поради това социална група, идентифицирана като група, притежаваща „собствена идентичност“ в дадена държава по смисъла на член 10, параграф 1, буква г), първа алинея, второ тире от Директива 2011/95, няма непременно да се счита за „социална група“ в други държави.

37.

На второ място, признаването на „собствена идентичност“ на групата в държавата на произход на кандидата предполага „разглеждането“ на тази група като „различна“ от заобикалящото я общество.

38.

Бих искал да отбележа в началото, че законодателят на Съюза се позовава на понятието „социално възприемане“, което се различава от понятието „социално поведение“. Всъщност „възприемането“ е способността, която дава възможност на даден организъм да ръководи действията си и да възприема обкръжението си въз основа на информацията, предоставена от неговите сетива ( 14 ). Понятието „социално възприемане“ следователно обхваща в общоприетия смисъл мисловния процес, чрез който човекът организира и обяснява впечатленията си, за да придаде смисъл на обкръжаваща го среда независимо от действията, които може да предприеме ( 15 ).

39.

От своя страна понятието „разлика“ ( 16 ) e определено като характерна особеност (отлика) или съвкупност от особености (отликата), която отличава едно нещо от друго, едно същество от друго“ ( 17 ). Следователно разликата е обратното на сходството с другия. Очевидно разликата предполага нееднаквостта на лицата или на елементите, между които тя е доказана или установена ( 18 ). В член 10, параграф 1, буква г), първа алинея, второ тире от Директива 2011/95 не се уточнява нито естеството на тази разлика, като при това положение тя може да се състои в някакъв брой атрибути на членовете на съответната група, нито нейната значимост, така че „разликата“, на която се позовава законодателят на Съюза, не се отнася непременно до ценностна скала.

40.

От изложеното по-горе стигам до извода, че в контекста на член 10, параграф 1, буква г), първа алинея, второ тире от Директива 2011/95 условието за „собствена идентичност“ на дадена група предполага, при оценката на молбата за всеки отделен случай, компетентният национален орган да преценява до каква степен заобикалящото я общество има впечатление от или представа за съответната група, с която се свързва мнение или преценка, въз основа на което/която се прави разлика или се установява разграничение между тази група и останалата част от обществото.

41.

Тази преценка трябва да бъде извършена с оглед на цялата информация, с която този орган разполага, в приложение на член 4, параграф 3 от Директива 2011/95. Социалното възприемане е субективно и зависи от множество фактори, които се отнасят както до характерните особености на съответната група (като нейните външни белези, физически атрибути, род, социален произход или социални роли, нейното поведение, нейната нагласа, мнения или също способности и т.н.), така и до нормите, от които се ръководи референтното общество (без значение дали става въпрос за морални, социални или правни норми, или също за културни, икономически, политически или религиозни норми), и от комбинацията между тях в даден момент. Следва да се има предвид, че едни и същи качества или едни и същи атрибути могат да създават различно впечатление в зависимост от обстоятелствата и от средата, в която се намира съответната група лица ( 19 ).

42.

Макар за целите на тази преценка законодателят на Съюза да не изисква да се докаже, че заобикалящото групата общество се отнася към нея по различен начин, а само, че я възприема по такъв начин, всички форми на поведение, всички действия или всички мерки, предприети в резултат на социалното възприемане на групата, могат да представляват указания, които да бъдат от полза за доказването на „собствена[та] идентичност“ на тази група в държавата на произход. В този смисъл е практиката на Съда. Всъщност той счита, че макар „принадлежността към определена социална група [да] трябва да бъде установена независимо от действията на преследване по смисъла на член 9 от [Директива 2011/95], на които могат да бъдат жертва членовете на тази група в държавата на произход“ ( 20 ), „[т]ова не променя факта, че дискриминацията или преследването на лица, които споделят обща характеристика, може да бъде релевантен фактор в случаите, когато […] следва да се прецени дали разглежданата група се явява различна с оглед на социалните, моралните или правните норми в разглежданата държава на произход“ ( 21 ).

43.

След като равенството е правилото, а недопускането на дискриминация е принципът, разликата следователно може да се изразява в нарушаване на равенството и в приемането на дискриминационни актове, мерки или практики по отношение на групата. Поради това Съдът е постановил, че в зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, жените може да се разглеждат като различни от заобикалящото ги общество и да им бъде призната „собствена идентичност“ в това общество по-специално поради социалните, моралните или правните норми, които се прилагат в държавата им на произход ( 22 ). В решение от 7 ноември 2013 г., X и др. ( 23 ), Съдът приема също, че наличието на наказателно законодателство, което е насочено конкретно към хомосексуалните лица, позволява да се установи, че тези лица представляват отделна група, разглеждана като различна от заобикалящото я общество ( 24 ). По същия начин компетентните национални органи може да установят факта, че дадена група е разглеждана като различна поради мерки за заклеймяване или също за отхвърляне, насочени срещу нейните членове, например мерките за заклеймяване на младите жени, отказващи да се подложат на обрязване, в общност, в която такава практика е норма. Не мисля обаче, че е необходимо да се доказва отстраняването или отхвърлянето на членовете на съответната група от заобикалящото я общество, тъй като понятието „разлика“ не предполага противопоставянето на тази група на обществото, в което тя се намира ( 25 ).

44.

В случая запитващата юрисдикция изразява съмнение относно принадлежността на членовете на семейство, заплашено с кръвно отмъщение, към определена социална група. Всъщност те не са разглеждани като различни от заобикалящото ги общество, от една страна, тъй като само субектът на преследване — тоест „отмъщаващото“ семейство — както и близките и познатите на семейството, срещу което е насочено отмъщението, знаели за кръвното отмъщение спрямо тях и от друга страна, тъй като то съответствало на традицията на „Пащунвали“, спазвана в района на произход на заинтересованото лице, споровете да се решават чрез кръвно отмъщение. С други думи, кръвното отмъщение било основен и разпространен механизъм за решаване на спорове в традиционната правна система на „Пащунвали“.

45.

За мен тези доводи не са убедителни, тъй като при този подход има опасност да се изключи признаването на принадлежността на кандидати за международна закрила към определена социална група само с мотива, че прилаганият/прилаганата по отношение на тях традиционен кодекс или практика бил/била разпространен/а в тяхната държава или район на произход ( 26 ).

46.

Такава преценка очевидно налага молбата за международна закрила, подадена от член на заплашеното семейство, да се оценява за всеки отделен случай в съответствие с член 4, параграф 3 от Директива 2011/95 ( 27 ).

47.

В този контекст от основно значение е кръвното отмъщение да се разглежда с оглед на правната система и на традицията, в която то се вписва, и то да се разграничава от общата престъпност или от организираната престъпност.

48.

Кръвното отмъщение, което означава „вземане (или отнемане) на кръв“ или „отмъщение“, е вековно явление, уредено от обичайното право, признато и прието от някои традиционни общества като право, съществуващо съвместно и успоредно с действащата правна система ( 28 ). Поради това се приема, че кръвното отмъщение е неразделна част от обичайните закони на пащуните, живеещи в селските райони на Афганистан („Пащунвали“) ( 29 ), но също и на обществата, живеещи в планинските райони на Северна Албания („Кануна“) ( 30 ) или в Югоизточна Турция. В публикувания през май 2024 г. информационен доклад за Афганистан АЕСОУ прокарва разлика между кръвното отмъщение и обикновения спор за земеделски имот, който може да е причина за него ( 31 ). Всъщност кръвното отмъщение налага способ за решаване на споровете в рамките на колективен иск, по силата на който наказанието за убийство или за обида е от компетентността не на държавното правосъдие, а на семейството, на клана, на племето или на етническата група на обиденото лице ( 32 ). Кръвното отмъщение може да отговаря на строги правила, тъй като може да определя съответните престъпления и категориите жертви, за които трябва да се отмъсти. Степента, в която то налага отмъщението чрез извършването на действия на насилие или не, е различна в зависимост от кодексите, районите или племената, за които те се прилагат, и според причината за кръвното отмъщение. Поради това съгласно „Пащунвали“ изпълнението на отмъщението не е само право, но и задължение, социално задължение, чието неизпълнение може да доведе за този, който се укрива, отказва да го изпълни, или го пренебрегва, до опозоряване и дори до посегателства срещу личността му. Правото на отмъщение може да се предава от поколение на поколение ( 33 ). Традиционно то се упражнява по отношение на всеки мъж от семейството по бащина линия, като се вземат предвид статутът му и носените от него задължения в семейството ( 34 ). В този контекст преследването на мъж и на неговия син от детска възраст с мотива, че принадлежи към същото семейство като дядо си по бащина линия, според мен е също толкова произволно, както и преследването поради мотиви, свързани с расата или религията.

49.

На последно място, поради принципите на обичайното право, от които се ръководи кръвното отмъщение, то може да доведе за семейството, срещу което е насочено, до мерки на изолация или до доброволно уединяване, чиято продължителност и тежест са различни във всеки отделен случай ( 35 ). При най-сериозните случаи тези мерки може да доведат до отпадане от училище на най-малките деца, по-специално на момчетата, както и до лишаване на семейството от доходи ( 36 ), тъй като всяка оказана му помощ може да се счита за обида, нанесена на другото семейство, което поражда опасността да се задейства кръвно отмъщение.

50.

От това следва, че дори в общество, в което кръвното отмъщение все още е разпространен механизъм за решаване на спорове, изобщо не е изключена възможността поради социални и морални норми, на които е основано това общество, членовете на семейство, срещу което е насочено кръвно отмъщение, в частност членовете от мъжки пол, да се разглеждат от това общество като различни, защото са принудени да се затворят и да се изолират от същото общество, за да избегнат отмъщението, или защото отказват да запазят честта и доброто име на семейството, като упражнят правото на отмъщение, наложено им от това обичайно право. Впрочем някои национални органи разполагат с бази данни за действащите кръвни отмъщения, както и за въвлечените семейства, които свидетелстват за видимостта на тази група в обществото ( 37 ). Освен това някои държави са приели специално наказателно законодателство, с което се признава отегчаващият характер на убийство, свързано с кръвно отмъщение, и освен това те се опитват да възпрат това явление чрез превантивни мерки и чрез създаването на комитети за помиряване на враждуващите семейства.

51.

При условие че бъде направена преценка на присъщите за всеки отделен случай факти и обстоятелства, не виждам никаква причина, поради която компетентен национален орган да не приеме, че член, по-конкретно от мъжки пол, на семейство, замесено в кръвно отмъщение в неговата държава на произход, принадлежи към група със „собствена идентичност“ в тази държава поради прилаганите към него по силата на обичаен кодекс правила. Обратно на опасенията, изложени от Комисията в становището ѝ, не мисля, че такава социална група ще бъде идентифицирана чрез действието на преследване, на което ще бъде подложен членът на семейството в държавата си на произход ( 38 ).

52.

Всъщност тази социална група ще бъде идентифицирана чрез прилагането към нея на обичайно право, което е обосновано от кръвна връзка и предполага не само прилагането спрямо членовете на тази група на особени правила, от които се ръководи животът им в обществото, но и излагането им на опасност от тежки заплахи за личността им ( 39 ).

53.

С оглед на тези съображения мисля, че член 10, параграф 1, буква г), първа алинея от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че в зависимост от условията, които преобладават в държавата на произход, може да се счита, че членът на семейство, замесено в кръвно отмъщение в тази държава, принадлежи към „определена социална група“, като мотив за преследване, който може да доведе до признаването на статут на бежанец.

54.

Признаването на този статут изисква да се докаже също, че действията, на които има опасност да бъде изложено това лице в държавата си на произход, са дело на недържавни субекти по смисъла на член 6, буква в) от Директива 2011/95, което предполага да се докаже, че субектите на закрилата по член 7 от тази директива, сред които по-специално държавата, не могат или не искат да предоставят ефективна закрила срещу тези актове ( 40 ).

55.

Освен това признаването на посочения статут предполага, в съответствие с член 9, параграф 3 във връзка с член 6, буква в) и член 7, параграф 1 от Директива 2011/95 и с оглед на съображение 29 от нея, установяването на връзка или между мотива за преследване по член 10, параграф 1, буква г) от посочената директива и действията на преследване по член 9, параграфи 1 и 2 от нея, или между този мотив за преследване и липсата на закрила срещу такива действия на преследване, извършени от „недържавни субекти“ ( 41 ).

56.

На последно място, признаването на статута на бежанец ще изисква да се постигне увереност, че по отношение на заинтересованото лице няма никакво основание за изключване.

57.

Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Verwaltungsgerichtshof (Административен съд, Австрия) преюдициални въпроси по следния начин:

„Член 10, параграф 1, буква г), първа алинея от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила,

трябва да се тълкува в смисъл, че: