1.

Съдът вече многократно е имал повод да разгледа т.нар. принцип на „държавата на произход“, установен в член 3 от Директива 2000/31/ЕО ( 2 ). Според този принцип услугите на информационното общество по принцип и що се отнася до изискванията, които са част от координираната област по смисъла на член 2, буква з) от тази директива, са обхванати от правния режим на държавата членка, в която е установен доставчикът на тези услуги (държавата членка на произход). Съгласно член 3, параграф 2 от посочената директива, освен в случаите на дерогация, предвидени в член 3, параграф 4 от нея, друга държава членка, в която се намират клиентите, към които са насочени услугите на информационното общество (държавата членка по местоназначение), не може да ограничава свободата на предоставяне на тези услуги.

2.

Така понятието, което е в центъра на механизма, установен с член 3 от Директива 2000/31, е това за координираната област. Настоящото дело дава на Съда възможност да очертае границите на това понятие в контекста на онлайн търговията чрез услуга на информационното общество от друга държава членка, свързана със стоки, които не съответстват на изискванията, поставени от държавата членка по местоназначение. В това отношение особеността на настоящото дело се изразява във факта, че тези изисквания привеждат в действие възможността, предоставена от правото на Съюза на държавите членки във връзка с пускането на пазара на тяхната територия на съответните стоки.

3.

Член 1 от Директива 2000/31 е озаглавен „Цел и приложно поле“ и гласи:

„1.   Настоящата директива има за цел да допринесе за нормалното функциониране на вътрешния пазар, като осигурява свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки.

2.   Настоящата директива сближава, до степен, необходима за постигането на целта, посочена в параграф 1, определени национални разпоредби за услугите на информационното общество по отношение на вътрешния пазар, установяване на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодекси за поведение, извънсъдебно уреждане на спорове, средства за правна защита и сътрудничество между държавите членки.

3.   Настоящата директива допълва правото на Общността, което е приложимо към услугите на информационното общество, без да се засяга степента на защита, и по-специално на общественото здраве и интересите на потребителите, както е установено от актовете на Общността и националното законодателство, доколкото това не ограничава свободата за предоставяне на услуги на информационното общество.

4.   Настоящата директива не установява допълнителни правила на международното частно право, нито разглежда юрисдикцията на съдилищата.

[…]“.

4.

Член 2 от тази директива е озаглавен „Определения“ и гласи:

„По смисъла на настоящата директива, следните термини означават:

[…]

5.

Член 3 от посочената директива е озаглавен „Вътрешен пазар“ и гласи следното:

„1.   Всяка държава членка гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчика на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на съответната държава членка, които са част от координираната област.

2.   Държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка.

[…]“.

6.

Съгласно член 6 от същата директива, който е включен в раздела за търговските съобщения и е озаглавен „Информация, която следва да се предоставя“:

„Освен другите изисквания за информация, които са предвидени в правото на Общността, държавите членки гарантират, че търговските съобщения, които са част от, или съставляват услуга на информационното общество, отговарят най-малко на следните условия:

[…]“.

7.

Член 3 от Директива 2005/29/ЕО ( 3 ) е озаглавен „Обхват“ и предвижда в параграф 4:

„В случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти“.

8.

Член 11 от тази директива е озаглавен „Въвеждане в действие“ и предвижда в параграф 1, първа алинея:

„Държавите членки осигуряват достатъчни и резултатни средства за борба срещу нелоялни търговски практики, с оглед постигане на съответствие с разпоредбите на настоящата директива в интерес на потребителите“.

9.

Член 8, параграф 1 от Директива 75/324/ЕИО ( 4 ) гласи, че „всяка аерозолна опаковка трябва да носи надпис, а когато подробностите не могат да се изпишат върху аерозолната опаковка поради малките ѝ размери (при максимална вместимост от 150 ml или по-малко) да се прикрепи етикет [с данните, посочени в настоящата директива], изписани с ясни, четливи и неизтриваеми букви“.

10.

Съгласно член 8, параграф 2 от тази директива „[д]ържавите членки могат да поставят маркетинга на аерозолните опаковки на тяхна територия в зависимост от използването на роден език или езици за изписване на надписа върху етикета“.

11.

Член 19 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 ( 5 ), озаглавен „Етикетиране“, гласи в параграф 1, че „козметичните продукти се предоставят на пазара само ако върху първичната и вторичната опаковка на козметичния продукт е нанесена [информацията, посочена в този регламент,] с незаличими, лесни за четене и ясни букви“. По-специално, тази информация трябва да съдържа „конкретни предпазни мерки, които трябва да се спазват по време на употребата, и най-малко мерките, посочени в приложения III—VI, както и всякаква друга специална информация за предпазни мерки при козметичните продукти за професионална употреба“.

12.

Член 19, параграф 5 от този регламент уточнява, че „[е]зикът на информацията, [изисквана от този регламент], се определя от правото на държавите членки, в ко[и]то продуктът се предоставя на крайния ползвател“.

13.

Lagen (2002:562) om elektronisk handel och andra informationssamhällets tjänster (Закон (2002:562) за електронната търговия и другите услуги на информационното общество, наричан по-нататък „Законът за електронната търговия“), с който е транспонирана Директива 2000/31, предвижда в член 3:

„Доставчик, чиято държава на установяване е държава от [Европейското икономическо пространство (ЕИП)], различна от Швеция, има право да предоставя услуги на информационното общество на получатели в Швеция независимо от шведските правни норми, които са част от координираната област.

Въпреки това юрисдикция или друг орган може по силата на закона[, при условия, съответстващи на условията по член 3, параграф 4 от Директива 2000/31,] да наложи мярка, ограничаваща свободното движение на такава услуга […]“.

14.

По силата на член 5 от този закон, в рамките на координираната област шведското право се прилага по отношение на услугите на информационното общество, предоставяни от доставчици, чиято държава на установяване е Швеция, дори когато тези услуги са изцяло или отчасти предназначени за получатели, установени в друга държава от ЕИП.

15.

Marknadsföringslagen (2008:486) (Закон (2008:486) за търговските практики, наричан по-нататък „Законът за търговските практики“), който транспонира Директива 2005/29, се прилага в съответствие с член 2 от него по-конкретно, когато търговец предлага на пазара продажбата на стоки в рамките на своята стопанска дейност.

16.

Съгласно член 3 от този закон понятието „търговска практика“ включва рекламирането и всяка друга мярка, която в рамките на стопанската дейност на търговеца e предназначена да предлага на пазара продажбата на стоки и достъпа до тях, включително всяко действие или бездействие, или всяка друга мярка или поведение на търговеца преди, по време или след продажбата или доставката на стоки на потребители или на други търговци.

17.

Съгласно член 5 от посочения закон „[в]сяка търговска практика трябва да съответства на лоялните търговски практики“.

18.

Член 6 от същия закон е формулиран, както следва:

„Всяка търговска практика, която противоречи на лоялните търговски практики по смисъла на член 5, се счита за нелоялна, ако изопачава или е възможно да изопачи способността на потребителя да вземе информирано търговско решение“.

19.

Член 8 от Закона за търговските практики гласи:

„Всяка търговска практика, която е заблуждаваща по смисъла на разпоредбите на членове 9, 10 или 12—17, се счита за нелоялна, ако изопачава или е възможно да изопачи способността на потребителя да вземе информирано търговско решение. Заблуждаващите търговски практики, посочени в точки 1—23 от приложение I към [Директива 2005/29], винаги се считат за нелоялни“.

20.

Член 10 от този закон гласи:

„Търговските практики на търговец не могат да включват използването на неточни твърдения или други изявления, които създават заблуждение по отношение на неговата търговска дейност или дейността на друг търговец.

Първата алинея се прилага по-специално за изявления, отнасящи се до:

[…]

2.   произхода, употребата и рисковете от продукта, като например въздействието върху здравето и околната среда,

[…]

4.   цената на продукта, елементите за формиране на цената, съществуването на специфично ценово предимство и условията за плащане,

5.   квалификациите, пазарното положение, ангажиментите, марките, търговските наименования, отличителните знаци и други права на търговеца или на други търговци,

6.   получените от търговеца награди и отличия,

[…]

Търговецът не може също така да пропуска съществена информация при рекламирането на своята търговска дейност или дейността на друг търговец. Заблуждаващо бездействие е и предоставянето на съществена информация по неясен, неразбираем, двусмислен или несвоевременен начин“.

21.

Член 23 от посочения закон гласи, че на търговец, чиито търговски практики са нелоялни, може да бъде наложена забрана да продължи това предлагане на пазара, или друга подобна мярка.

22.

Förordning (2013:413) om kosmetiska produkter (Наредба (2013:413) за козметичните продукти, наричана по-нататък „Наредбата за козметичните продукти“) предвижда в член 4, първа алинея, че когато козметичен продукт е предоставен на крайния потребител на шведския пазар, информацията, която се изисква по-конкретно в член 19, параграф 1, буква г) от Регламент № 1223/2009, трябва да бъде на шведски език.

23.

Според член 3 от Myndigheten för samhällsskydd och beredskaps föreskrifter om aerosolbehållare (MSBFS 2018:1) (Правилник на Агенцията за гражданска защита за аерозолните опаковки (MSBFS 2018:1) пуснатите на пазара аерозолни опаковки трябва да съответстват на изискванията на този правилник и на приложението към него.

24.

Член 4 от този правилник предвижда, че без да се засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 1272/2008 ( 6 ), всяка аерозолна опаковка трябва да посочва четливо и незаличимо на шведски език името и адреса или регистрираната марка на лицето, което пуска на пазара аерозолната опаковка, знака „3“ (обърнат епсилон), данни, които позволяват да се установи производствената партида, информацията, посочена в точка 2.2 от приложението, както и номиналния обем на съдържанието.

25.

Parfümerie Akzente е германско дружество, което чрез своя уебсайт parfumdreams.se предлага на пазара и продава продукти за грижа за косата и други козметични продукти, насочени към шведския пазар и към клиентите в Швеция.

26.

Дружеството KTF предоставя услуги на браншова организация, обхващаща дружества, които внасят, произвеждат и предлагат на пазара козметични продукти и продукти за лична хигиена.

27.

През февруари 2022 г. KFT подава иск срещу Parfümerie Akzente пред Patent- och marknadsdomstolen (Патентен и търговски съд, Швеция) с цел да се забрани на това дружество, под страх от налагане на имуществена санкция, да прилага нелоялни практики, изразяващи се, първо, в използване на някои конкретни маркетингови твърдения при търговското предлагане на козметични продукти и продукти за грижа за косата, второ, в предлагане на пазара на някои козметични продукти в аерозолни опаковки, които не са етикетирани на шведски език, в нарушение на шведските правила, които транспонират Директива 75/324, и трето, в предлагане на пазара на някои козметични продукти, които не са етикетирани на шведски език, в нарушение по-конкретно на член 19, параграф 1, буква г) и приложение III към Регламент № 1223/2009.

28.

Пред тази юрисдикция KTF твърди, че оспореното предлагане на пазара представлява нелоялна практика и следователно трябва да бъде забранено.

29.

KTF посочва, че предлагането и продажбата на разглежданите продукти са насочени към шведския пазар и че последиците от предлагането са настъпили в Швеция. Според KTF шведските разпоредби за транспониране на Директива 2000/31, която се основава на принципа на държавата на произход, са субсидиарни спрямо шведските разпоредби за транспониране на Директива 2005/29, поради което „принципът на държавата, в която са настъпили последиците“, който е общоприложим в маркетинговото право, има предимство пред принципа на държавата на произход.

30.

При всички случаи, Директива 2005/29 извършвала пълно хармонизиране, поради което правилата на шведското маркетингово право не можели да се считат за по-строги от аналогичните германски правила.

31.

Без да признава, че е нарушило шведското маркетингово право, Parfümerie Akzente признава, че предлагането и продажбата на въпросните стоки наистина са насочени към Швеция и че то не е поставило на своите стоки етикети на шведски език, въпреки че те е трябвало да са етикетирани по начина, посочен от KTF. Parfümerie Akzente счита обаче, че Директива 2000/31 не допуска доставчикът на услуга на информационното общество да е подчинен на по-строги правила от тези в държавата членка на установяване. Принципът на държавата на произход в случая предполагал прилагането на германското маркетингово право, дори то да не е толкова строго като шведското право.

32.

С решение от 24 септември 2021 г. първоинстанционният съд уважава исканията на KTF. Той приема, че разглежданото предлагане представлява нелоялна практика, вследствие на което на основание на правилата на шведското маркетингово право забранява на Parfümerie Akzente да го прилага.

33.

На първо място, първоинстанционният съд разглежда приложимостта на шведското маркетингово право спрямо разглежданите маркетингови твърдения, публикувани на уебсайта на Parfümerie Akzente. Той изтъква, че Parfümerie Akzente е доставчик на услуги, установен в Германия, и че онлайн продажбата на съответните стоки представлява услуга на информационното общество. Тази юрисдикция приема още, че разглежданите маркетингови твърдения са част от тази услуга и че изискванията, които се прилагат за тях, попадат в обхвата на координираната област по смисъла на Директива 2000/31. Ето защо посочената юрисдикция приема, че Parfümerie Akzente има право да предоставя своята услуга на информационното общество на получатели в Швеция, без да бъде възпрепятствано от шведските правила, които са част от координираната област.

34.

На второ място, първоинстанционният съд разглежда Директива 2005/29. Той изтъква, че тази директива предвижда пълно хармонизиране, поради което нейните разпоредби трябва да имат едно и също значение и приложно поле в целия Съюз. От друга страна, доколкото Parfümerie Akzente не е посочило, че шведското маркетингово право е по-ограничаващо от германското право, и доколкото последиците от оспорените маркетингови твърдения са настъпили в Швеция, няма пречка за прилагането на правилата на шведското маркетингово право.

35.

За сметка на това, що се отнася до пускането на пазара на неправилно етикетирани стоки, първоинстанционният съд не прави подобен анализ на приложимостта на шведските правила.

36.

Parfümerie Akzente обжалва това решение пред запитващата юрисдикция Svea Hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд, Швеция).

37.

Пред тази юрисдикция KTF уточнява, че Parfümerie Akzente е предприело редица мерки за пускане на пазара на неправилно етикетирани стоки, а именно, предлагането им на своя уебсайт, както и продажбата и доставката им. В случая предмет на иска на KTF е възможността за недопускане на оспорените търговски методи чрез позоваване на маркетинговото право.

38.

В хода на производството пред запитващата юрисдикция са повдигнати въпроси във връзка, от една страна, с транспонирането в Швеция на Директива 2000/31 и съвместимостта му с правото на Съюза и от друга страна — във връзка с обхвата на координираната област.

39.

При тези обстоятелства Svea Hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд) с акт от 13 февруари 2023 г., постъпил в Съда на 15 февруари 2023 г., решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

40.

Страните в главното производство, италианското и шведското правителство и Европейската комисия представят писмени становища. KTF, шведското и френското правителство и Комисията са представлявани в съдебното заседание, проведено на 13 март 2024 г.

41.

В самото начало отбелязвам, че преюдициалните въпроси предполагат, че пускането в продажба на разглежданите стоки от Parfümerie Akzente на неговия уебсайт представлява „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 2000/31 и че следователно това дружество трябва да се счита за доставчик на такива услуги. Като се има предвид, че с оглед на настоящото преюдициално запитване тази квалификация изглежда обоснована и не се оспорва от заинтересованите страни, изхождам от предпоставката, че предоставяната от Parfümerie Akzente услуга попада, общо казано, в обхвата на понятието „услуги на информационното общество“.

42.

Отново в началото отбелязвам, че запитващата юрисдикция поставя на Съда четири преюдициални въпроса, отнасящи се до два аспекта, неразривно свързани с правната уредба на предлагането на пазара и онлайн продажбата на стоки в Съюза.

43.

Всъщност първият преюдициален въпрос се отнася до свободата на действие на държавата членка по местоназначение да прилага своите собствени разпоредби, които са част от координираната област по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2000/31, към доставчик, установен в друга държава членка, докато вторият, третият и четвъртият въпрос се отнасят до границите на тази област. При тези условия ми се струва уместно да започна своя анализ на преюдициалните въпроси, като разгледам въпросите, съсредоточени върху понятието за координирана област, тоест втория, третия и четвъртия въпрос.

44.

В спора в главното производство KTF упреква Parfümerie Akzente, от една страна, че е използвало определени маркетингови твърдения при предлагането на пазара на съответните стоки и от друга страна, че е пуснало на пазара определени стоки, които не са били етикетирани съгласно шведските правила. Макар преюдициалното запитване да не съдържа подробности относно тези маркетингови твърдения, изглежда, че става въпрос за общи твърдения ( 7 ). Вторият, третият и четвъртият преюдициален въпрос не са поставени от гледна точка на въпросните маркетингови твърдения. За сметка на това те са свързани със съмненията на запитващата юрисдикция относно пускането на пазара на стоки, за които се твърди, че са неправилно етикетирани.

45.

По-точно, с втория, третия и четвъртия въпрос, които предлагам да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали член 2, буква з) от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че координираната област по смисъла на тази разпоредба обхваща забраната за предлагането на пазара и онлайн продажбата на стока, за която се твърди, че е етикетирана в нарушение на изискванията, приложими към самата стока, в държавата членка, на чиято територия се намират потребителите, към които са насочени тези мерки за онлайн търговия, и които изисквания са приети от тази държава членка в съответствие с член 8, параграф 2 от Директива 75/324 и член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009.

46.

Наистина формулировката на втория преюдициален въпрос може да наведе на мисълта, че запитващата юрисдикция иска да се установи дали предлагането и онлайн продажбата попадат в обхвата на координираната област дори и тогава, когато се отнасят до стока, за която се твърди, че е етикетирана в нарушение на изискванията, приложими към самата стока.

47.

В това отношение отбелязвам, че технически координираната област не обхваща извършваните онлайн дейности, а изискванията, приложими към такива дейности. Всъщност, както е видно от член 2, буква з) от Директива 2000/31, тази област обхваща изискванията, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество и към тези услуги.

48.

При това положение и за да се припомни очевидното, „координираната област“ по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2000/31 обхваща по-специално изискванията, свързани с „извършване на дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за поведението на доставчика на услуги, качеството или съдържанието на услугата, включително по отношение на рекламата и договорите, или изисквания за отговорността на доставчика на услуги“. Тази разпоредба обаче изключва от координираната област по-конкретно „изисквания[та,] приложими към стоките като такива, [и тези,] приложими към доставката на стоки, [както и тези, които са] приложими към услугите, които не са предоставени по електронен път“.

49.

Така повърхностното разглеждане на преюдициалните въпроси би довело до отговора, че изискванията, свързани с предлагането на пазара и онлайн продажбата на съответните стоки, са част от координираната област, докато изискванията, свързани с тези стоки като такива и с тяхната доставка, са изключени от нея. Като се има предвид, че този извод се налага интуитивно, запитващата юрисдикция все пак приканва Съда да разгледа посочения извод с оглед на спецификата на настоящото дело.

50.

Всъщност в акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция обяснява, че вторият въпрос се отнася до това „дали координираната област по Директива 2000/31 обхваща изисквания за предлагане на пазара и онлайн продажби на стока, за която се твърди, че не отговаря на приложимите към самата нея изисквания“. Както е видно от преюдициалното запитване, третият преюдициален въпрос е поставен, в случай че според отговора на втория въпрос „координираната област [обхваща] изискванията за предлагането на пазара и онлайн продажбите“, така че би било „законосъобразно да се предлагат и продават стоки онлайн на потребителя“.

51.

Въпреки това „изискванията за предлагането на пазара и онлайн продажбата“, чиято приложимост по отношение на доставчика на услуги на информационното общество се разглежда в настоящото дело, не са ясно дефинирани в преюдициалното запитване. Ето защо трябва да се определи как запитващата юрисдикция разбира тези изисквания.

52.

В преюдициалното запитване нищо не сочи, че упрекът към Parfümerie Akzente се свежда до това, че дружеството не е включило в уебсайта си цялата информация и всички надписи, които по принцип би трябвало да фигурират на етикета на стоката съгласно Директива 75/324 и Регламент № 1223/2009.

53.

Предвид това, за да дам някакви полезни насоки за тълкуване, ще разгледам въпроса дали Директива 75/324 и Регламент № 1223/2009 изискват предвидените в тях информация и надписи да се използват и при предлагането и онлайн продажбата на разглежданите стоки. Всъщност, макар този въпрос да не се поставя при традиционните продажби, тъй като потребителят по принцип има достъп до купуваната стока, това не е така при онлайн дейностите.

54.

На първо място, член 8, параграф 2 от Директива 75/324 разрешава на държавите членки да поставят като изискване за „маркетинга на аерозолните опаковки на тяхна територия“ при изписването на надписа върху етикетите да се използва роден език.

55.

В това отношение от прочита на член 8, параграф 1 от Директива 75/324 следва, че тази разпоредба се отнася до информацията и надписите, които трябва да фигурират върху стоката или евентуално върху прикрепен към нея етикет. Освен това тази директива цели да се хармонизират изискванията относно техническите спецификации на аерозолните опаковки, за да се улесни търговията в рамките на Съюза ( 8 ), и — както може да се изведе от съдържанието на информацията, изисквана от член 8, във връзка с точка 2.2 от приложението към посочената директива ( 9 ) — да се гарантира безопасността на ползвателите на съответните стоки. За сметка на това нищо не подсказва, че тази информация и тези надписи се изискват, за да позволят на потребителя да направи информиран избор, тъй като маркетинговият аспект на пускането на пазара на аерозолни опаковки не е регламентиран от същата директива.

56.

Така според мен Директива 75/324 не задължава изискваната информация да се използва и в търговските практики, свързани с предлагането на пазара и онлайн продажбата на аерозолни опаковки.

57.

На второ място, съгласно член 19, параграфи 1 и 5 от Регламент № 1223/2009 „[е]зикът на [определена] информация[, която се изисква от този регламент, за да може даден козметичен продукт да се предостави на пазара,] се определя от правото на държавите членки, в ко[и]то продуктът се предоставя на крайния ползвател“.

58.

В това отношение понятието „предоставяне на пазара“ е определено в член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1223/2009 като „всяка доставка на козметичен продукт за разпространение, потребление или употреба на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно“ ( 10 ).

59.

Наистина това понятие е достатъчно широко, за да обхване и търговските практики, свързани с продажбата на такива стоки ( 11 ). Законодателят на Съюза обаче не е възнамерявал да регламентира подробно и напълно в Регламент № 1223/2009 формулировката на информацията, изисквана в контекста на онлайн търговията с козметични продукти.

60.

Всъщност Регламент № 1223/2009 има за цел да хармонизира по изчерпателен начин действащите в Европейския съюз правила за постигане на вътрешен пазар на козметични продукти, като същевременно осигури висока степен на защита на човешкото здраве ( 12 ). В това отношение изискваната от член 19, параграф 5 от този регламент информация трябва да бъде написана на език, определен от държавата членка, в която стоката се доставя на крайния ползвател, тоест на потребител или на специалист, който използва козметичния продукт ( 13 ). Така информацията и надписите имат за цел единствено да гарантират безопасността на козметичните продукти при използването им. За сметка на това те обаче не се изискват, за да позволят на потребителя да направи информиран избор на стока. Всъщност крайният потребител не е непременно този, който е купил козметичните продукти ( 14 ).

61.

В този ред на мисли предвидените в член 19 от Регламент № 1223/2009 изисквания при етикетирането не могат да се смесват с изискванията, свързани с претенциите на козметичните продукти, посочени в член 20 от този регламент ( 15 ), тъй като те се отнасят до всяко текстово съобщение, свързано с тези продукти ( 16 ), включително такова, което позволява на потребителя да направи информиран избор на продукт ( 17 ).

62.

Така, предвидените в Директива 75/324 и в Регламент № 1223/2009 изисквания в областта на етикетирането имат за цел защита на ползвателите на съответните стоки и като такива изпълняват своята функция в контекста на използването на тези стоки. Следователно тези изисквания се отнасят преди всичко до безопасността на разглежданите стоки. За сметка на това информацията и надписите, изисквани от тези два акта от правото на Съюза, не се отнасят до предлагането на тези стоки и нямат за цел да позволят на потребителя да вземе информирано решение за покупката на конкретна стока. Ето защо те не трябва задължително да се използват при предлагането на пазара и при онлайн продажбата на съответните стоки.

63.

След като отхвърлих тълкуването, според което информацията и надписите, изисквани от Директива 75/324 и Регламент № 1223/2009, трябва да се използват и при предлагането на пазара и онлайн продажбата, позоваването на запитващата юрисдикция на „изискванията за предлагане на пазара и онлайн продажби на стока, за която се твърди, че не отговаря на приложимите към самата нея изисквания“, трябва да се разбира в смисъл, че тази юрисдикция има съмнения относно възможността да се забрани на Parfümerie Akzente да предлага на пазара и да продава онлайн стоки, които не са етикетирани на шведски език.

64.

Всъщност, от една страна, първоинстанционният съд е уважил искането на KTF за забрана на пускането на пазара на стоки, за които се твърди, че са неправилно етикетирани, които според това дружество не могат законосъобразно да бъдат предлагани или продавани на крайните ползватели в Швеция. От друга страна, Parfümerie Akzente признава, че то е предлагало на пазара и е продавало съответните стоки, че тези стоки е трябвало да бъдат етикетирани по посочения от KTF начин и че техните етикети не са били написани на шведски език. В жалбата си пред запитващата юрисдикция Parfümerie Akzente, изглежда, оспорва приложимостта на шведските правила, по-специално относно предлагането на пазара и онлайн продажбата на посочените стоки в тази държава членка.

65.

Така, посочените от запитващата юрисдикция изисквания, приложими към предлагането на пазара и онлайн продажбата, се свеждат до забраната за предлагане на пазара и за продажба на стоки, които са етикетирани в нарушение на правилата за безопасност, приложими към стоките, които се пускат на пазара на територията на Швеция или се доставят на крайните потребители в Швеция.

66.

Член 8, параграф 2 от Директива 75/324 позволява на държавата членка, в която стоката се пуска на пазара, да изисква целият етикет на аерозолните опаковки да бъде написан на родния език или родните езици на тази държава членка. Освен това информацията, посочена в член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009, трябва да бъде достъпна на езика, определен от държавата членка, в която козметичният продукт се предоставя на крайния ползвател.

67.

Член 4 от Директива 75/324 и член 9 от Регламент № 1223/2009 предвиждат по почти идентичен начин, че държавите членки не могат, по причини, свързани с изискванията в тези актове от правото на Съюза, да отказват, забраняват или ограничават пускането на пазара на своя територия на стока, която отговаря на изискванията на тези актове. В случая обаче става въпрос за стоки, които не спазват езиковия режим, определен от Кралство Швеция в съответствие с член 8, параграф 2 от тази директива и член 19, параграф 5 от този регламент. Поставя се въпросът дали тази държава членка може да забрани предлагането на пазара и онлайн продажбата на такива стоки на потребителите в посочената държава членка.

68.

Такава забрана за предлагане на пазара и онлайн продажба от страна на държавата членка по местоназначение a priori би била в противоречие с механизма, установен с член 3 от Директива 2000/31. Всъщност съгласно член 1, параграф 3 от тази директива тя се прилага към услугите на информационното общество, без да се засяга степента на защита, по-специално на общественото здраве и интересите на потребителите, установена от актовете на правото на Съюза и националното законодателство, с което те са транспонирани, доколкото това не ограничава свободното движение на тези услуги. Така механизмът, установен с член 3 от посочената директива, има предимство пред защитните норми, които ограничават движението на онлайн услугите.

69.

При това положение свободното движение на услугите на информационното общество е очертано в член 3, параграф 2 от Директива 2000/31. Съгласно тази разпоредба държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на такива услуги от друга държава членка. Разглежданата забрана се отнася до предлагането на пазара и онлайн продажбата на стоки, които не съответстват на изискванията, приложими към стоките като такива. Тази забрана се дължи преди всичко на причини, които не са част от координираната област, и има за цел да осигури ефективността на тези изисквания.

70.

В продължение на тези разсъждения, както е видно от член 2, буква з), подточка i) от Директива 2000/31, координираната област включва изисквания, които доставчиците на услуга на информационното общество трябва да спазват, за да се счита дейността по предоставяне на тази услуга за правомерна от гледна точка на съответната държава членка. Неправомерността на разглежданото пускане на пазара не се дължи на условие за пускането на пазара или на специфичен аспект на това пускане на пазара, а произтича пряко и изключително от несъответствието на пуснатите на пазара стоки с правилата за безопасност, приложими към стоките по силата на законодателството на държавата членка по местоназначение.

71.

Освен това тълкуването, според което забраната за онлайн търговия със стоки, които не съответстват на правилата за безопасност на стоките, не е част от координираната област, се потвърждава и от изводите, изведени в решение Ker-Optika ( 18 ), в което Съдът разглежда търговията с контактни лещи по интернет от гледна точка на Директива 2000/31.

72.

Всъщност в това решение Съдът изтъква, че в рамките на такава търговия могат да се разграничат няколко елементи, а именно, но не само, първо, самият акт на продажбата, който се характеризира с предложението за договаряне онлайн и със сключването на договор по електронен път, второ, доставката на продадения продукт и трето, евентуално, един предхождащ продажбата или доставката елемент, какъвто е консултацията на клиента с лекар ( 19 ).

73.

След като прави това разграничение, Съдът приема, от една страна, че координираната област обхваща националните разпоредби, с които се забраняват по-специално предлагането онлайн и сключването на договор по електронен път ( 20 ). От друга страна, Съдът постановява еднозначно, че „според самия текст на член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31 координираната област не обхваща изискванията, приложими към доставката на стоки, за които е сключен договор по електронен път“, и че следователно националните правила, които се отнасят до условията, при които продадена по интернет стока може да бъде доставена на територията на държава членка, не попадат в приложното поле на тази директива ( 21 ). По-нататък Съдът приема, че доколкото националната правна уредба, която забранява „търговията с контактни лещи чрез интернет, се отнася до условие за продажба, характеризиращо се с доставката на такива лещи в дома на потребителя“, тази правна уредба трябва да се разглежда не с оглед на посочената директива, а с оглед на Договора ( 22 ).

74.

Така, от една страна, забраната за онлайн търговия със стоки, които не съответстват на изискванията, приложими към стоките като такива, не може да се счита за част от координираната област. От друга страна, член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 не възпрепятства държава членка по местоназначение да забрани предлагането на пазара и онлайн продажбата на такива стоки.

75.

При това положение остава да се разгледа дали, както предполага третият преюдициален въпрос, формулиран от запитващата юрисдикция, това заключение не се поставя под въпрос от изводите, произтичащи от решение А (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн) ( 23 ), доколкото от това решение е видно, че някои дейности, които са неразривно свързани и акцесорни на онлайн дейностите, са обхванати от координираната област.

76.

Запитващата юрисдикция счита, че при онлайн продажбите, когато продажбите на доставчика са насочени изцяло към потребители в друга държава членка, в която този доставчик не е установен, доставката на стоката по необходимост е част от услугата и следователно може да бъде неразделен и спомагателен елемент от нея. Всъщност в този случай доставката на стоката като такава представлява съществено условие на онлайн продажбата. Тази насока на размисъл, вдъхновена от решение А (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн), би означавала да се приеме, че изискванията, свързани с доставката или със стоката като такава, подобно на изискванията във връзка с онлайн дейностите, са част от координираната област. Следователно на практика Parfümerie Akzente би имало право да доставя на потребителите в Швеция козметични продукти, етикетирани в съответствие със законодателството на държавата членка, в която е установено.

77.

За мен това съждение е неубедително. Всъщност, ако се следва логиката, на която се основава третият въпрос, това би означавало да се приеме, че от гледна точка на Директива 2000/31 доставката на всяка продадена онлайн стока също представлява необходим и неразделен елемент от услугата на информационното общество.

78.

Изводите, изведени от решение А (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн), също не са в подкрепа на посоченото съждение. Всъщност в това решение Съдът е трябвало да определи дали една многообразна рекламна кампания, извършена както посредством електронни, така и посредством физически носители, попада в своята цялост в обхвата на координираната област.

79.

В това отношение Съдът най-напред приема, че „такава реклама като цяло и независимо от начина, по който се осъществява конкретно, цели да привлече към уебсайта [на доставчика на разглежданите услуги на информационното общество] потенциални потребители и да популяризира онлайн продажбата на [неговите] продукти“ ( 24 ), от което тя извежда целия си икономически смисъл ( 25 ). По-нататък Съдът отбелязва, че би било неестествено частта от рекламата, осъществявана онлайн, да се разглежда като попадаща в координираната област, а от тази област да се изключи частта от рекламата, извършвана посредством физически носители ( 26 ). Накрая Съдът се позовава на текста на член 2, буква з), подточка i) от Директива 2000/31, който предвижда по-конкретно, че изискванията по отношение на рекламата са част от координираната област ( 27 ).

80.

Предвид тези съображения Съдът постановява, че разглежданата реклама представлява акцесорен и неразделен елемент от услугата за онлайн продажба и поради това попада изцяло в обхвата на „координираната област“ по смисъла на Директива 2000/31 ( 28 ).

81.

Тази съдебна практика обаче е неприложима в настоящия случай.

82.

Всъщност, първо, етикетирането на стоките не е акцесорно на предлагането и онлайн продажбата им по смисъла на решение А (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн), тъй като то служи не за популяризиране на тези стоки сред потребителите, а да позволи на потребителите да разполагат с информация относно употребата на стоката и начина на използването ѝ, за да се постигне целта за гарантиране на високо равнище на защита на човешкото здраве ( 29 ).

83.

Второ, докато член 2, буква з), подточка i) от Директива 2000/31 оставя известна свобода на преценка, за да се приеме, че изискванията относно рекламната дейност са обхванати от координираната област, член 2, буква з), подточка ii) от тази директива изключва категорично от тази област изискванията, приложими към стоките като такива. Това тълкуване се подкрепя от съображение 21 от посочената директива, в което се посочва, че координираната област не засяга правните изисквания на държавите членки, приложими към стоките като такива, и по-специално нормите на безопасност или задълженията за етикетиране.

84.

Трето, както отбелязах ( 30 ), тълкуването, според което задълженията в областта на етикетирането са изключени от координираната област въпреки връзката си с онлайн дейността, се подкрепя от изводите, изведени от решение Ker-Optika ( 31 ). Наистина в това решение Съдът се фокусира върху изискванията, приложими към доставката на продавани онлайн стоки, докато настоящото дело е свързано с изискванията, приложими към стоките като такива. Директива 2000/31 обаче третира тези два вида изисквания по един и същ начин.

85.

В това отношение все пак може да се идентифицира една характеристика на изискванията, приложими към стоките като такива, която от гледна точка на тяхната връзка с предлагането и онлайн продажбата ги отличава от изискванията, приложими към доставката. Всъщност нито един елемент от доставката не се появява пряко при предлагането и онлайн продажбата, докато някои елементи от етикета могат да бъдат възпроизведени при онлайн търговията със съответните стоки. Доводите на италианското и на френското правителство отразяват такава характеристика на изискванията в областта на етикетирането.

86.

Въпреки това, както вече отбелязах, нищо не сочи, че упрекът към Parfümerie Akzente се дължи на факта, че това дружество не е включило в уебсайта си цялата информация и всички надписи, които по принцип трябва да фигурират на етикета на стоката съгласно Директива 75/324 и Регламент № 1223/2009 ( 32 ). При всички положения, информацията, изисквана от тези два акта от правото на Съюза, не трябва задължително да се използва при предлагането и онлайн продажбата на съответните стоки ( 33 ).

87.

Накрая, четвърто, тълкуването, според което изискванията, приложими към стоките като такива, са изключени от координираната област въпреки връзката си с онлайн дейността (което означава, че доставчикът на услуга на информационното общество не може да се позовава на принципа на държавата на произход, за да не бъде обвързан от тези изисквания), не може да бъде поставено под въпрос от обстоятелството, че един шведски потребител, който не е запознат с тези действащи в неговата държава членка изисквания, може да отиде в друга държава членка, където да купи стоките, етикетирани на език, който той не разбира. Такъв специфичен случай не съответства на хипотезата, при която доставчик, установен в друга държава членка, продава стоки в Швеция ( 34 ). Ето защо обстоятелството, че в рамките на Съюза един потребител може да отиде другаде, за да се снабди със стока, съответстваща на местните изисквания, не поставя под съмнение разпределеното прилагане в рамките на Съюза на изискванията, предвидени от съответните държави членки и приложими към стоките като такива, с което се създава един вид мозайка от нормативни актове. Всъщност според логиката на механизма, установен с член 3 от Директива 2000/31, всяка държава членка може да наложи такива изисквания на своя територия.

88.

Предвид всички тези съображения, на втория, третия и четвъртия преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 2, буква з) от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че координираната област по смисъла на тази разпоредба не обхваща забраната за предлагането на пазара и онлайн продажбата на стока, етикетирана в нарушение на изискванията, приложими към стоката като такава, в държавата членка, на чиято територия се намират потребителите, към които са насочени тези мерки за онлайн търговия, и които изисквания са въведени от тази държава членка в съответствие с член 8, параграф 2 от Директива 75/324 и член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009.

89.

От съображения за изчерпателност отбелязвам, че макар тази забрана да не е част от координираната област по смисъла на Директива 2000/31, тя все пак трябва да съответства на останалите релевантни разпоредби от правото на Съюза. Въпросите на запитващата юрисдикция обаче се ограничават до това дали посочената забрана е част от координираната област. Ето защо не следва да се разглежда нейното съответствие с правото на Съюза.

90.

С първия въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 не допуска при транспонирането на тази разпоредба в националното право държава членка да въведе принцип, съгласно който, освен в случаите на дерогация, предвидени в член 3, параграф 4 от тази директива, националните правила, които са част от координираната област по смисъла на член 2, буква з) от посочената директива, не се прилагат нито към установен в друга държава членка доставчик на услуги на информационното общество, нито към предоставяната от него услуга.

91.

Изглежда, този въпрос е поставен, в случай че Съдът отговори на втория, третия и четвъртия преюдициален въпрос в смисъл, че забраната за предлагането и онлайн продажбата на стоки, за които се твърди, че са неправилно етикетирани, е част от обхвата на координираната област.

92.

В това отношение, както следва от моя анализ на тези три въпроса, нито изискванията в областта на етикетирането на разглежданите в главното производство стоки, нито забраната за предлагането и онлайн продажбата на стока, която е етикетирана в нарушение на тези изисквания, са част от координираната област по смисъла на Директива 2000/31. Така моят отговор на посочените въпроси би трябвало да е достатъчен, за да разсее съмненията на запитващата юрисдикция. Ето защо не е необходимо да се отговаря на първия преюдициален въпрос.

93.

От съображения за изчерпателност следва да се отбележи, че този въпрос може да се разбира в смисъл, че в основата му не са претенциите на KTF във връзка с пускането на пазара на стоки, за които се твърди, че са неправилно етикетирани, а претенциите му, че Parfümerie Akzente е използвало на своя уебсайт определени маркетингови твърдения с общ характер ( 35 ).

94.

В това отношение отбелязвам, че първоинстанционният съд не е разгледал подробно въпроса дали шведските правила в областта на нелоялните търговски практики се прилагат за пускането на пазара на стоки, за които се твърди, че са неправилно етикетирани. Тази юрисдикция обаче си е поставила въпроса дали тези правила се прилагат към маркетинговите твърдения с общ характер, и по същество е приела, че това е така ( 36 ).

95.

При тези обстоятелства не може да се изключи запитващата юрисдикция да приема, че шведската разпоредба за транспониране на член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 не допуска прилагането на шведските правила в областта на нелоялните търговски практики за тези маркетингови твърдения, и по тази причина да си поставя въпроса относно съвместимостта на тази разпоредба за транспониране с правото на Съюза.

96.

Дори да се предположи обаче, че изложеното от мен тълкуване на първия въпрос съответства на съмненията на запитващата юрисдикция, такъв въпрос не следва ясно от акта за преюдициално запитване и при всички положения остава твърде хипотетичен и абстрактен.

97.

Всъщност, макар преюдициалният въпрос да се отнася до член 3, параграф 2 от Директива 2000/31, запитващата юрисдикция не посочва нито едно потенциално ограничение на свободното предоставяне на услуги на информационното общество, което тази разпоредба от правото на Съюза има за цел да гарантира.

98.

Все в същия контекст, според това тълкуване на първия въпрос делото в главното производство се отнася до това дали, за да бъде обект на санкция доставчик на услуга на информационното общество от друга държава членка, е необходимо правилата в областта на нелоялните търговски практики, предвидени от държавата членка по местоназначение, да се прилагат по отношение на тази услуга. Член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 обаче определя по-скоро случаите, при които правилата на първата държава членка не могат да се прилагат по отношение на такава услуга.

99.

Накрая, запитващата юрисдикция предполага, че ако не се прилагат шведските правила, поведението, представляващо нелоялна търговска практика, не може да бъде санкционирано в производство пред шведските юрисдикции. Всъщност тези юрисдикции не биха могли да приложат и правилата относно нелоялните търговски практики на държавата членка на произход ( 37 ). Запитващата юрисдикция обаче не поставя въпроса относно териториалното приложно поле на Директива 2005/29 и на разпоредбите за транспониране на тази директива и следователно не дава на Съда възможност да разгледа предпоставката, която би могла да е в основата на съмненията, които трябва да бъдат разсеяни, за да може тази юрисдикция се произнесе по спора, с който е сезирана.

100.

Предвид всички гореизложени съображения, предлагам на Съда да отговори на поставените от Svea Hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд, Швеция) по следния начин:

„Член 2, буква з) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия)

трябва да се тълкува в смисъл, че

координираната област по смисъла на тази разпоредба не обхваща забраната за предлагането на пазара и онлайн продажбата на стока, етикетирана в нарушение на изискванията, приложими към стоката като такава, в държавата членка, на чиято територия се намират потребителите, към които са насочени тези мерки за онлайн търговия, и които изисквания са въведени от тази държава членка в съответствие с член 8, параграф 2 от Директива 75/324/ЕИО на Съвета от 20 май 1975 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани с аерозолни опаковки, и член 19, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно козметичните продукти“.