1.

Правото и науката имат едно общо качество — много често са несигурни ( 2 ).

2.

Макар че съдиите са оправомощени и обучени да се справят с правната неопределеност, те не са учени и следователно не са подготвени да вземат решения относно използваемостта на противоречиви или просто непълни научни констатации.

3.

Редица актове на Съюза, включително Регламент (ЕО) № 1272/2008 ( 3 ), който е предмет на разглеждане по настоящото дело, оправомощават агенциите на Съюза и Европейската комисия да приемат решения въз основа на научни оценки.

4.

Как трябва да постъпят съдиите, когато административно решение, основано на недостатъчни научни доказателства, стане предмет на правен спор? Как съдиите могат да упражнят контрол върху такова решение — което е тяхна задача в система, основана на принципа на правовата държава — без същевременно да накърнят правомощието за преценка, предоставено на администрацията, да взема решения по отношение на научната неопределеност? Пред съдилищата на Съюза не за пръв път се поставят подобни въпроси.

5.

Предмет на спора по настоящото дело е съдебно решение CWS Powder Coatings и др./Комисия ( 4 ), с което Общият съд отменя решението на Комисията за класифициране на титановия диоксид като очакван канцероген за човека.

6.

И френското правителство, и Комисията обжалват това решение. Централни за тези жалби са два въпроса. Първо, дали Общият съд е превишил границите на допустимия съдебен контрол върху решение на Комисията. Второ, дали Общият съд е допуснал грешка, като е тълкувал ограничително понятието „присъщи свойства“, както то се съдържа в Регламента CLP ( 5 ).

7.

Регламентът CLP определя правилата за класифициране, етикетиране и опаковане на вещества и смеси, пуснати на пазара на Съюза. Неговата цел е да осигури високо ниво на опазване на човешкото здраве и околната среда, както и свободно движение на вещества, смеси и изделия ( 6 ).

8.

С оглед на постигането на тези цели Регламентът CLP предвижда, че за някои опасности, включително канцерогени, класифицирането и етикетирането на вещества и смеси следва да бъдат хармонизирани на равнището на Съюза ( 7 ). Така той установява процедура за приемане на хармонизирано класифициране и етикетиране на такива вещества и смеси (наричана по-нататък „процедурата за класифициране“).

9.

Накратко, тази процедура изисква внасяне на предложение от компетентния орган на държава членка или от производител, вносител или потребител надолу по веригата на дадено вещество ( 8 ). След това Комитетът за оценка на риска (наричан по-нататък „КОР“) към Европейската агенция по химикали (наричана по-нататък „ECHA“) приема становище по предложението в срок от 18 месеца от получаването му, като дава възможност на заинтересованите страни да представят съображенията си по това становище ( 9 ). След това ECHA препраща становището на КОР и всички свързани с него съображения на Комисията за вземане на решение. Когато Комисията прецени, че хармонизирането на класифицирането и етикетирането на съответното вещество е подходящо, тя може да измени Регламента CLP, „за да [го] адаптира в съответствие с техническия и научния прогрес“ ( 10 ). Това адаптиране се извършва под формата на регламент.

10.

КОР формулира своето предложение за класифициране, като разглежда идентифицираната от производителите, вносителите и потребителите надолу по веригата информация относно физичната опасност, опасността за здравето или за околната среда на дадено вещество, с оглед на нейната убедителност, надеждност и научна достоверност ( 11 ). След това тази информация се оценява, като към нея се прилагат критериите за класифициране, установени в Регламента CLP ( 12 ).

11.

Релевантните критерии за определяне на канцерогенността на дадено вещество се съдържат в раздел 3.6 на приложение I към Регламента CLP ( 13 ).

12.

В него понятието „канцероген“ се определя като „химично вещество или смес от вещества, които причиняват рак или водят до увеличаване на заболеваемостта. Веществата, които предизвикват доброкачествени и злокачествени тумори в хода на добре проведени експериментални изпитвания върху животни, се разглеждат също като предполагаеми или очаквани канцерогени за човека, ако не съществува сериозно доказателство за това, че такъв [механизъм] за образуване на тумора не се среща при хората“ ( 14 ).

13.

Класифицирането на вещество като канцероген е процес, който включва две взаимосвързани преценки: оценка на убедителността на данните и съобразяване на цялата друга приложима информация ( 15 ).

14.

Въз основа на това канцерогените могат да бъдат класифицирани в една от две категории, както е представено в таблица 3.6.1 от приложение I към Регламента CLP:

15.

Титановият диоксид, което е разглежданото по настоящото дело вещество, е класифициран като канцероген от категория 2.

16.

Класифицирането в тази категория се извършва, ако има само подозрение, възникнало в резултат от проучвания на хора и/или изпитвания върху животни, че дадено вещество или смес притежава потенциал на канцерогенност при хората, но когато доказателствата не са достатъчно убедителни, за да се постави въпросното вещество в категория 1. Обратно, класифицирането в категория 1 изисква или да е известно, че веществото може да причини рак, въз основа на доказателства за причинна връзка, получени от проучвания на хора, между експозицията на това вещество и развитието на рак (категория 1А), или да се предполага, че въпросното вещество притежава потенциал за канцерогенност за хората, въз основа на изпитвания върху животни, за които съществуват достатъчно данни за канцерогенност при животни (категория 1B).

17.

Независимо дали са с достатъчна или само с ограничена стойност, данните, въз основа на които се извършва класифицирането, трябва да са получени посредством „надеждни и приемливи проучвания“ ( 16 ). Първият основен въпрос, който се поставя с настоящите жалби, е свързан с това дали проучването, което е използвано за формиране на заключението относно канцерогенността на разглежданото вещество — титанов диоксид — правилно е било счетено за „надеждно“ при това класифициране.

18.

Освен проучванията на хора и изпитванията върху животни, за да се установи вероятността дадено вещество да представлява канцерогенна опасност за хората, трябва да се вземат предвид и други фактори, посочени в точки 3.6.2.2.4—3.6.2.2.6 от приложение I към Регламента CLP. Сред изброените допълнителни фактори са „пътища на експозиция“ ( 17 ) и „начин на действие и неговото значение за хората“ ( 18 ).

19.

Когато поради несигурността на получената научна информация критериите за класифициране не могат да бъдат приложени пряко, член 9, параграф 3 от Регламента CLP и точка 1.1.1.3 от приложение I към него изискват оценка въз основа на подхода „оценка на значимостта на доказателствения материал“. За нея е нужна експертна оценка, при която „цялата налична информация, свързана с определяне на опасността, се взима предвид“ ( 19 ).

20.

В този процес „[к]ачеството и съставът на данните са от съществено значение. […] Определянето на значимостта на доказателствения материал включва както положителните, така и отрицателните резултати“ ( 20 ).

21.

Накрая, в съответствие с точка 3.6.2.2.1 от приложение I към Регламента CLP класифицирането на дадено вещество като канцероген е предназначено за използване по отношение на веществата, на които е „присъщо свойството“ да причиняват рак. Вторият основен спорен въпрос по настоящите жалби се отнася до тълкуването на това понятие — „присъщите свойства“ на дадено вещество — за което в Регламента CLP липсва каквото и да е определение или допълнително обяснение.

22.

През май 2016 г. Agence nationale de sécurité sanitaire de l’alimentation, de l’environnement et du travail (Национална агенция за безопасност на храните, околната среда и труда (ANSES), Франция) (наричана по-нататък „френският компетентен орган“) внася в ECHA предложение за хармонизирано класифициране и етикетиране на титановия диоксид като канцерогенно вещество от категория 1B при вдишване (Carc. 1B, H350i) ( 21 ).

23.

Веществото, предмет на настоящото дело, титанов диоксид, е неорганично химично вещество с молекулна формула TiO2.

24.

Това вещество е включено в списъка под ЕО номер 236‑675‑5 ( 22 ) и се среща в различни размери, както като микро-, така и като нанометрични частици.

25.

Поради свойствата си да абсорбира ултравиолетовите лъчи титановият диоксид се използва под формата на прах в различни продукти, най-вече като пигмент за придаване на белота и непрозрачност.

26.

Съответно употребата на титанов диоксид включва бои, материали за покрития, лакове, пластмаси, ламинирана хартия, козметични продукти (включително паста за зъби и слънцезащитни продукти), лекарствени продукти и играчки ( 23 ).

27.

Френският компетентен орган основава предложението си за класифициране основно на четири проучвания относно вдишването. Две от тези проучвания показват развитие на тумори след експозиция на титанов диоксид (проучванията Lee (1985 г.) и Heinrich (1995 г.), докато другите две не показват развитие на тумори (проучванията Muhle (1989 г.) и Thyssen (1978 г.) ( 24 ).

28.

След консултации ECHA отнася въпроса до КОР. На 14 септември 2017 г. КОР приема единодушно становище относно класифицирането на титановия диоксид като канцероген от категория 2 при вдишване (наричано по-нататък „становището на КОР“) ( 25 ).

29.

Така постигнатото заключение се основава на подхода на оценка на значимостта на доказателствения материал. То се характеризира с две различни констатации.

30.

От една страна, КОР заключава, че няма достатъчно доказателства, основани на проучвания на хора или изпитвания върху животни, които да подкрепят класифицирането на титановия диоксид като канцероген от категория 1А или 1В. С други думи, той счита, че няма достатъчно доказателства, че титановият диоксид представлява „известен“ или „очакван“ канцероген.

31.

От друга страна, КОР установява, че има достатъчно доказателства в подкрепа на класифицирането като канцероген от категория 2, наред с останалото, поради 1) данните за токсичност, включително проучванията Lee и Heinrich, посочени в точка 27 от настоящото заключение ( 26 ), 2) „начина на действие“ при плъховете ( 27 ), 3) проучванията относно „междувидовите различия“ ( 28 ), (4) доказателствата от проучвания на други слабо разтворими частици с ниска токсичност ( 29 ), 5) заключението на работна група на Международната агенция за изследване на рака, че има „достатъчно доказателства“, че титановият диоксид е канцерогенен при изпитвани животни ( 30 ), и (6) епидемиологични данни за хората ( 31 ).

32.

Въз основа на становището на КОР Комисията изготвя проект на регламент относно хармонизираното класифициране и етикетиране по-специално на титанов диоксид, който е представен за обществена консултация между 11 януари и 8 февруари 2019 г.

33.

На 18 февруари 2020 г. е публикуван Делегиран регламент (ЕС) 2020/217 на Комисията ( 32 ) (наричан по-нататък „оспорваният регламент“).

34.

С оспорвания регламент се правят необходимите промени в Регламента CLP, за да се отрази извършеното класифициране на титановия диоксид ( 33 ). В таблицата в приложение VI под индексен номер 022‑006‑00‑2 се въвежда хармонизираното класифициране на титановия диоксид „под формата на прах, съдържащ 1 % или повече частици с аеродинамичен диаметър ≤ 10 μm“ като канцероген от категория 2, с код за предупреждение за опасност „H351 (инхалационен)“ ( 34 ).

35.

Съображение 5 от оспорвания регламент обяснява, че „[в] своето научно становище от 14 септември 2017 г. относно веществото титанов диоксид КОР предложи то да се класифицира като канцерогенно от категория 2 при вдишване. Тъй като причиняваната от титанов диоксид канцерогенност за белите дробове се свързва с вдишването на респирабилни частици титанов диоксид, с тяхното задържане и със слабата им разтворимост в белите дробове, е уместно в записа за титанов диоксид да се даде определение на респирабилни частици титанов диоксид. Приема се, че наблюдаваната токсичност в белите дробове и последващото развитие на тумор се дължат на отложилите се частици, а не на разтворен титанов диоксид. С цел да се избегне неоправданото класифициране на неопасни форми на веществото, следва да се посочат специфични бележки за класификацията и етикетирането на веществото и смесите, които го съдържат. Освен това, тъй като при използването на смеси, съдържащи титанов диоксид, може да се образуват опасен прах или опасни капки, е необходимо потребителите да бъдат информирани за предпазните мерки, които трябва да се предприемат с цел да се сведе до минимум опасността за здравето на човека“.

36.

Сред бележките, които придружават класифицирането в оспорвания регламент, е бележка W. Тази бележка предвижда, че:

„[н]аблюденията сочат, че опасността от канцерогенност на веществото възниква, когато респирабилен прах бъде вдишан в количества, водещи до значително влошаване на механизми на белите дробове за изчистване на частици.

Настоящата бележка има за цел да опише конкретната токсичност на веществото; тя не представлява критерий за класифициране съгласно настоящия регламент“ ( 35 ).

37.

Поради промените, направени с оспорвания регламент, и съгласно член 4, параграф 10 от Регламента CLP титановият диоксид и смесите, съдържащи титанов диоксид, „не се пускат на пазара, ако не спазват настоящия регламент“. Това означава, че върху продуктите, които съдържат титанов диоксид, трябва да се поставят определени предупредителни фрази и етикети, както и, когато е необходимо, придружаващ информационен лист за безопасност ( 36 ).

38.

Класифицирането на дадено вещество като „канцерогенно“ поражда последици и извън рамката, установена с Регламента CLP.

39.

Както обясняват жалбоподателите по дела T‑279/20 и T‑288/20, такова класифициране води, наред с други последици, и до забрана за използване на титанов диоксид в производството на козметични продукти и играчки ( 37 ), до класифициране на това вещество като опасен отпадък и свързаните с това задължения за обработка ( 38 ) и до възможна забрана за използване на определени етикети с информация за потребителите като например екомаркировката на Съюза ( 39 ).

40.

В същото време класифицирането в категория 2 не води непременно до пълна забрана за употреба на дадено вещество. Например, както Регламентът за козметичните продукти, така и Директивата за безопасност на играчките предвиждат процедура за обявяване на безопасно за употреба вещество, което е включено в списъка на канцерогенните, мутагенните или токсичните за репродукцията вещества съгласно Регламента CLP ( 40 ). Тези процедури са използвани съответно за приемане на регламент, който разрешава продължаването на употребата на титанов диоксид в козметични продукти ( 41 ) и за потвърждаване чрез доклад, че няма риск или има незначителен риск за децата, произтичащ от употребата на титанов диоксид в играчките ( 42 ). Към момента на изготвяне на настоящото заключение се провеждат преговори между съзаконодателите по предложение за регламент относно безопасността на играчките, който да обяви някои употреби на титанов диоксид за безопасни ( 43 ).

41.

На 12 и 13 май 2020 г. CWS Powder Coatings GmbH (по дело T‑279/20), Billions Europe Ltd., Cinkarna Metalurško-kemična Industrija Celje d.d., Evonik Operations GmbH, Kronos Titan GmbH, Precheza a.s., Tayca Corp., Tronox Pigments (Holland) B.V. и Venator Germany GmbH (по дело T‑283/20), Brillux GmbH & Co. KG и DAW SE (по дело T‑288/20), всички те доставчици или потребители надолу по веригата на титанов диоксид на пазара на Съюза (наричани заедно „жалбоподателите пред първата инстанция“), подават жалби с искане за отмяна на оспорвания регламент ( 44 ).

42.

На 23 ноември 2022 г. Общият съд постановява обжалваното съдебно решение, с което отменя оспорвания регламент на две основания: 1) това, че КОР не е взел предвид възможна разлика в плътността на частиците в едно от проучванията (проучването Heinrich), използвани за доказване на развитието на тумор след експозиция на титанов диоксид, и 2) това, че не е изтълкувал правилно понятието „присъщи свойства“, както е използвано в Регламента CLP, за да заключи, че титановият диоксид има „присъщо свойство“ да причинява рак.

43.

Първото основание за отмяна е свързано основно с това, че в становището на КОР не е взета предвид възможната разлика в плътността на частиците между микро- и нанометричните частици титанов диоксид при изчисляването на това какво представлява вдишването на максимална поносима доза частици титанов диоксид от плъхове ( 45 ).

44.

Този елемент от дискусията произтича от опита на КОР да отговори на критиката към проучването Lee, че експерименталното ниво на експозиция в това проучване „ясно надвишава“ максималната поносима доза ( 46 ).

45.

Експозицията над максималната поносима доза на даден химикал е важна, тъй като такава доза може да предизвика ефекти, „които могат да доведат до развитие на тумор като вторична последица, несвързана с присъщия потенциал на самото вещество да предизвиква тумори при по-ниски, по-малко токсични дози“ ( 47 ). Следователно, ако може да се приеме, че дадено проучване е надвишило максималната поносима доза, това проучване може да не е надеждно, за да се направи изводът, че изпитваното вещество има присъщите свойства на канцероген.

46.

За да прецени дали максималната поносима доза е била превишена в проучванията Heinrich и Lee, КОР използва изчисляването на претоварването, предложено от „Morrow“ (в две проучвания от 1988 г. и 1992 г.) (наричано по-нататък „изчисляването на претоварването по Morrow“) ( 48 ).

47.

Макар че не е необходимо да се обсъждат подробностите от този анализ, важното е, че в становището на КОР е установено, че дозите на експозиция и следователно претоварването на белите дробове в проучването Lee са прекомерни ( 49 ).

48.

За проучването Heinrich обаче в становището на КОР няма такъв извод.

49.

Критиката на Общия съд на оспорвания регламент, а оттам и на становището на КОР, се отнася до извода на КОР, че проучването Heinrich е релевантно.

50.

Първо, в обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че проучването Heinrich представлява „определящото проучване“ за целите на становището на КОР. Следователно разглежданото класифициране на опасностите се „основава“ на това проучване, а „другите проучвания, включително проучването Lee, са взети предвид само като допълнителни“ ( 50 ).

51.

Второ, Общият съд обяснява, че „е безспорно, че в проучванията Heinrich и Lee не се указва плътността на изследваните частици“ ( 51 ). Тези проучвания сочат само „някои характеристики на тези частици, а именно, що се отнася до проучването Lee, частиците с микрометрични размери, а що се отнася до проучването Heinrich — частици с нанометрични размери от тип „P25“ ( 52 ).

52.

В обжалваното съдебно решение се приема, че тези частици от тип „Р25“ имат тенденция да се агломерират ( 53 ), което би довело до плътност на частиците, по-ниска от приетата от КОР: „агломератите създават празни пространства, които са с по-малка плътност от материала“ ( 54 ).

53.

Трето, в обжалваното съдебно решение се посочва, че „като е приел, че плътността на частиците съответства по стойност на 4,3 g/cm3, а следователно тази плътност е винаги по-висока по стойност от плътността на агломератите на частици титанов диоксид с нанометрични размери […] КОР не е взел предвид всички релевантни обстоятелства на конкретния случай, а именно характеристиките на изследваните в проучването Heinrich частици, и по-специално техния нанометричен размер и техния тип „P25“, обстоятелството, че тези частици имат тенденцията да се агломерират, както и фактът, че плътността на агломератите на частици е по-малка от плътността на частиците и следователно агломератите на частици заемат по-голям обем в алвеоларните макрофаги в белите дробове“ ( 55 ).

54.

В крайна сметка Общият съд прави извода, че „като не е взел предвид обстоятелствата, посочени в точка 100 по-горе [агломериране на частиците и последваща по-ниска плътност], КОР не е отчел всички релевантни обстоятелства, за да изчисли белодробното претоварване според проучването Heinrich посредством изчисляването на претоварването по Morrow и следователно е допуснал явна грешка в преценката. Тази грешка лишава от всякаква правдоподобност резултата от прилагането на посоченото изчисляване към това проучване, [както и] направените от КОР изводи, според които белодробното претоварване според посоченото проучване било приемливо, а резултатите от същото проучване били достатъчно надеждни, релевантни и подходящи за оценката на канцерогенния потенциал на титановия диоксид“ ( 56 ).

55.

Тъй като проучването Heinrich не e достатъчно надеждно и приемливо по смисъла на точка 3.6.2.2.1 от приложение I към Регламента CLP, за да подкрепи оспорваното класифициране и етикетиране ( 57 ), и предвид „определящия“ му характер за оценката, Общият съд намира, че тази явна грешка обосновава отмяната на оспорвания регламент ( 58 ).

56.

Второто основание за отмяна е съображението на КОР, че титановият диоксид има „присъщо свойство да причинява рак“ и следователно трябва да бъде класифициран като канцероген.

57.

В обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че тази констатация е опорочена от явна грешка, тъй като се основава на неправилно тълкуване на понятието „присъщи свойства“, както то се съдържа в точка 3.6.2.2.1 от приложение I към Регламента CLP ( 59 ).

58.

В това отношение Общият съд счита, че понятието „присъщи свойства“, което не е дефинирано в Регламента CLP, „трябва да се тълкува в неговия буквален смисъл като обозначаващо „собствените свойства на дадено вещество“ ( 60 ).

59.

Това тълкуване би било в съответствие с предмета и целта на Регламента CLP и критериите за класифициране, договорени в рамките на Глобалната хармонизирана система за класифициране и етикетиране на химикали (наричана по-нататък „GHS“), както и с факта, че хармонизираното класифициране и етикетиране се отнася до оценката на опасностите, а не до оценката на рисковете ( 61 ).

60.

В контекста на това определение Общият съд изтъква, че описаното в становището на КОР канцерогенно въздействие не разкрива присъща способност на частиците титанов диоксид да причиняват рак ( 62 ).

61.

В това отношение той припомня, че становището на КОР отбелязва, че „наблюдаваната токсичност се дължи не на свойствата на самите частици титанов диоксид, а на отлагането и на задържането на достатъчни количества от тези частици в алвеоларните макрофаги в белите дробове, което води до белодробно претоварване, вследствие на което значително отслабват механизмите на белите дробове за изчистване на частици“ ( 63 ).

62.

Същевременно той обяснява, че акумулирането на достатъчно количество частици в белите дробове, което да причини значително отслабване на механизмите за изчистване на частици, „не може да се счита за присъщо свойство на разглежданите частици“ ( 64 ).

63.

Вместо това описаният начин на действие следва да се разглежда като „опасност, която не попада в обхвата на критерия за класифициране поради опасността от канцерогенност, посочен в точка 3.6.2.2.1 от приложение I към [Регламента CLP], според която веществото трябва да притежава присъщото свойство да причинява рак“ ( 65 ).

64.

В подкрепа на това тълкуване Общият съд се позовава, първо, на бележка W, която според него описва опасност, която не е обхваната от понятието „присъщо свойство“ да причинява рак ( 66 ), и второ, на факта, че в самото становище на КОР е прието, че белодробното канцерогенно въздействие на титановия диоксид при плъхове не може да се счита за „присъща токсичност“ в класическия смисъл“ ( 67 ).

65.

С жалбите си, подадени съответно на 8 февруари и на 14 февруари 2023 г., френското правителство и Комисията искат от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да отхвърли съответно повдигнатите в тях оплаквания, да върне делото на Общия съд за разглеждане на основанията, които още не са анализирани, и да не се произнася по съдебните разноски.

66.

Тези искания се подкрепят от ECHA и от нидерландското и шведското правителство.

67.

На 7 ноември 2024 г. е проведено съдебно заседание, в което Комисията, френското правителство, жалбоподателите пред първата инстанция по дела T‑279/20 и T‑288/20, жалбоподателите пред първата инстанция по дело T‑283/20 и Conseil Européen de l’Industrie Chimique — Европейски съвет на химическата промишленост (наричан по-нататък „Cefic“) изразявят устни становища.

68.

Настоящото заключение е структурирано, както следва. Най-напред ще разгледам двете главни основания за обжалване — че Общият съд е превишил правомощията си за съдебен контрол (А) и че е изтълкувал неправилно понятието „присъщи свойства“ (Б) — и ще предложа на Съда да уважи и двете основания. След това ще разгледам основанията за обжалване, свързани с изопачаване на доказателствата (В) и липса на мотиви (Г). В заключението си ще предложа на Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общия съд за произнасяне по останалите правни основания (раздел IV).

69.

С второто си основание за обжалване съответно френското правителство и Комисията твърдят, че в контекста на първото основание за отмяна, посочено в точки 43—55 от настоящото заключение, Общият съд е превишил границите на допустимия съдебен контрол.

70.

По същество тези страни твърдят, че Общият съд е надвишил пределите на преценката за явна грешка и е заменил преценката на КОР със своята собствена, когато в контекста на изчисляването на претоварването по Morrow е критикувал КОР, че е приел стойност на плътността, по-ниска от стойността, която Общият съд счита за подходяща.

71.

В това отношение съм съгласна с френското правителство и с Комисията.

72.

В две групи решения Съдът е разработил подход, според който правомощието му за упражняване на съдебен контрол е ограничено до установяване дали администрацията е допуснала „явна“ грешка. Първата група съдебни решения се отнася до случаи, в които законодателят на Съюза е предоставил на Комисията свобода на преценка да избира между различни възможни варианти за регламентиране ( 68 ). В този смисъл свободата на преценка означава правомощие да се прави избор от политическо естество ( 69 ). Свободата на преценка никога не е неограничена; тя е в рамките на конституционните принципи, основните права и, в случая на свободата на преценка при административно регламентиране — на приложимото законодателство. Ролята на съдилищата на Съюза е да проверяват дали правилата и принципите, които съставляват рамката на свободата на преценка, са спазени.

73.

Втората група, често обозначавана като решения по дела, в които е налице свобода на преценка, се отнася до случаи, в които решението на администрацията се основава на сложни преценки от научен, икономически или технически характер ( 70 ). Предпочитам да обозначавам тези решения по-скоро като свързани с преценката на сложни факти, отколкото такива, свързани със свобода на преценка ( 71 ). Макар че хипотезата, свързана с оценка на сложни факти, не предполага вземане на решения от политическо естество, в определени случаи нормативната рамка, в която се прави тази преценка, предоставя на администрацията свобода да избере как да реагира на установените факти.

74.

Настоящото дело се числи към втората група съдебни решения.

75.

В настоящото производство класифицирането на продукт съгласно Регламента CLP се отнася до идентифицирането и съобщаването на потенциалната опасност, която дадено вещество може да представлява за човешкото здраве. Класифицирането на опасностите е само първата част от процедурата за вземане на решения, основана на оценка на риска ( 72 ).

76.

Оценката на опасностите обаче е различна дейност от последващата оценка на риска и от приемането на решение въз основа на тази оценка на риска. Класифицирането на опасностите зависи от научната оценка на потенциалните ефекти на разглежданото вещество. Въпросът обаче дали е необходимо да се предприемат определени мерки поради наличието на опасност и случаите, в които следва да се предприемат такива мерки, е политическо решение, основано на оценка на риска и неговото претегляне във връзка с други засегнати интереси ( 73 ).

77.

В рамките на Регламента CLP законодателят на Съюза вече е определил последствията, които настъпват, когато Комисията идентифицира опасност. Така законодателят е решил, че след като бъде открита опасност, обществеността трябва да бъде информирана за нея, като тази информация бъде предоставена в съответното приложение към Регламента CLP, и че въпросното опасно вещество трябва да бъде етикетирано и опаковано по подходящ начин.

78.

Ето защо според мен при приемането на решение за хармонизирано класифициране на дадено вещество като вредно за човешкото здраве Комисията разполага с много малка политическа свобода на преценка ( 74 ). В положение като разглежданото по настоящото дело Комисията е длъжна — и няма право на избор в това отношение — да класифицира дадено вещество като канцероген от категория 1А или като канцероген от категория 1B, ако има убедителни научни доказателства, че това вещество причинява рак при хората или животните ( 75 ), или да класифицира това вещество като канцероген от категория 2, когато съществуват само ограничени и неубедителни проучвания, но които въпреки това сочат за наличие на потенциална канцерогенност ( 76 ). Обратно, когато нито едно научно проучване не води до заключение за канцерогенност на дадено вещество, Комисията по принцип не може да класифицира това вещество като канцерогенно.

79.

Жалбоподателите пред първата инстанция оспорват класифицирането на титановия диоксид от Комисията като канцероген от категория 2 с мотива, че проучването Heinrich не представлява надеждно доказателство за канцерогенността на това вещество. Това било така, защото Регламентът CLP предвижда, че научните данни, на които Комисията може да се позовава, трябва да са получени посредством „надеждни“ проучвания ( 77 ).

80.

Тази оценка на надеждността представлява въпрос на научна оценка, който обаче има важни последици за настоящото дело, тъй като, както обясних, ако проучването Heinrich не може да се счита за надеждно и не съществува друго надеждно проучване, на което да се основава решението, Комисията по принцип не може да класифицира титановия диоксид като канцероген.

81.

Следователно в настоящия случай оценката на КОР, както е одобрена от Комисията, относно надеждността на проучването Heinrich може да има значителни последици за правата и интересите на жалбоподателите пред първата инстанция, които са производители или потребители надолу по веригата на титанов диоксид. Поради тази причина е необходимо да се допусне съдебен контрол на решението на Комисията.

82.

Остава обаче въпросът какво точно могат да контролират съдилищата на Съюза.

83.

Положение на научна несигурност означава, че резултатите от дадено проучване могат да бъдат тълкувани по различни начини. Това е подобно на несигурността на правните норми, която е налице, когато една норма може да се разбира по различни начини.

84.

В случаи на правна несигурност Договорите предоставят на Съда ролята на тълкувател от последна инстанция. С други думи, Съдът е този, който трябва да избере „правилното“ тълкуване. В случаи на научна несигурност, релевантна за идентифицирането и класифицирането на опасни вещества, Регламентът CLP предоставя ролята на тълкувател от последна инстанция на Комисията, която на свой ред взема решението си въз основа на оценка от КОР. Иначе казано, Комисията избира „правилното“ тълкуване на научните данни.

85.

Затова Общият съд не може да замени научната преценка на Комисията със своята собствена ( 78 ). Ако направи това, той би навлязъл в компетентността на администрацията.

86.

Причината, поради която законодателят (или Договорите) не е предоставил на съдилищата на Съюза правомощието на тълкувател от последна инстанция на научната несигурност, е простият факт, че съдебната власт не разполага с необходимия експертен опит, за да разбере и избере между различните възможни тълкувания на научните резултати. Съдилищата не са учени и не могат да станат такива ( 79 ).

87.

Какво тогава могат да проверят съдилищата на Съюза, за да установят дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката?

88.

Съдебната практика, която Общият съд цитира в обжалваното съдебно решение, се придържа към процесуалния стандарт за съдебен контрол ( 80 ). Този стандарт често се изразява по следния начин: „когато дадена страна изтъква явна грешка в преценката, допусната от компетентната институция, съдът на Европейския съюз трябва да провери дали тази институция е разгледала внимателно и безпристрастно всички релевантни елементи на конкретния случай, на които се основава тази преценка“ ( 81 ). Тази преценка се схваща като контрол за спазване на задължението за полагане на дължимата грижа, което е неразривно свързано с правото на добра администрация ( 82 ).

89.

За да могат съдилищата на Съюза да извършат такъв контрол, може да им се наложи да навлязат дълбоко в света на науката. Това може да е необходимо, за да разберат напълно противоположните доводи на страните и да се даде възможност на тези съдилища да установят кои научни факти са релевантни, което на свой ред е предпоставка за проверка дали Комисията е взела предвид „всички релевантни факти“. Въпреки това изучаването и разбирането на част от науката със значение по делото, не превръща съдилищата на Съюза в научни експерти. Наистина, тези съдилища не могат да заменят разбирането на Комисията със своето собствено разбиране, независимо от това каква част от науката, стояща зад дадено решение, тези съдилища са научили в съдебното производство. Това е правно релевантно, тъй като защитава институционалния баланс, предвиден в Договорите.

90.

Когато изпълнява ролята си на въззивна инстанция, която проверява дали Общият съд действително се е ограничил до процесуален контрол, Съдът не може да сведе проверката до това дали на думи Общият съд твърди, че извършва процесуален контрол; той по-скоро трябва да прецени какво е решил този съд по същество ( 83 ).

91.

С други думи, Съдът трябва да провери дали Общият съд е отменил дадено решение, защото е стигнал до извода, че Комисията е игнорирала релевантните факти, или защото е счел, че тълкуването на тези факти от страна на Комисията е неправилно.

92.

По настоящото дело Съдът трябва да вземе решение между две възможности. Или Общият съд е отменил оспорвания регламент, защото Комисията не е взела предвид явлението агломериране на наночастиците титанов диоксид при определянето на подходящата стойност на плътността за изчисляването на претоварването по Morrow. При тази хипотеза Общият съд не е допуснал грешка при преценката на решението на Комисията. Или Общият съд е отменил оспорвания регламент, защото, независимо от факта че Комисията е взела предвид всички релевантни научни данни, тази институция е стигнала до погрешен извод.

93.

Както обяснява френското правителство, за да остане в контекста на процесуалния контрол, Общият съд е трябвало да се ограничи до проверка i) дали на КОР е била известна възможността за агломериране на нанометрични частици титанов диоксид и ii) дали КОР е разгледал напълно обективно факторите, необходими за определяне на подходящата според него плътност на частиците титанов диоксид в тази конкретна обстановка. Когато тези фактори са установени въз основа на преписката, с която разполага, Общият съд не може да отмени решението на Комисията поради допусната явна грешка. Дори и да не е съгласен с научното заключение на Комисията, той трябва все пак да го приеме.

94.

Както Общият съд сам потвърждава в обжалваното съдебно решение, в становището на КОР е взето предвид явлението агломериране и възможното му влияние върху стойността на плътността, която трябва да се използва при изчисляването на претоварването по Morrow. Въпреки тази оценка КОР все пак стига до извода, че би било уместно да се използва стандартната стойност на плътността ( 84 ).

95.

В обжалваното съдебно решение Общият съд не се съгласява с този извод. Той обяснява, че вземането предвид на стандартната стойност на плътността на частиците титанов диоксид за целите на изчисляването на претоварването по Morrow би било погрешно; при разглежданите обстоятелства е трябвало да се използва по-ниска стойност на плътността.

96.

По този начин Общият съд не се съгласява с тълкуването на релевантните факти от Комисията, отказва да приеме това тълкуване и заменя преценката на Комисията със своята собствена преценка.

97.

Следователно, като не се е ограничил само до преценката дали администрацията е била наясно с всички аспекти, които съвременните научни познания изискват да вземе предвид, и дали ги е оценила, Общият съд е превишил границите на правомощието си за съдебен контрол.

98.

От това следва, че Общият съд е отменил решението на Комисията не защото тази институция не е взела предвид всички релевантни (научни) фактори, а защото не е бил съгласен с начина, по който администрацията е оценила тези фактори.

99.

Според мен отмяната на оспорвания регламент все пак би била възможна, ако избраната от Комисията опция е невъзможна от научна гледна точка. Въпреки това, изправен пред две различни, но възможни тълкувания на научните данни, Общият съд не е трябвало да прави този избор, а да приеме избора, направен от Комисията.

100.

При това положение разбирам довода, изтъкнат в съдебното заседание от жалбоподателите пред първата инстанция, че становището на КОР не обяснява ясно защо КОР е избрал стандартната стойност на плътността на частиците, въпреки че му е било известно явлението агломериране. В отговор Комисията и ECHA обясняват, че изборът на стандартна стойност на плътността е бил повдигнат едва след фазата на финализиране на становището на КОР, поради което не е включен в него. Според мен, ако стандартната плътност на частиците титанов диоксид представлява критерий, който КОР е трябвало да оцени служебно, като се има предвид съвременното ниво на научните познания, този орган е трябвало да обясни причините, на които е основал избора си на подходяща стойност на плътността в своя доклад. Въпреки това, недостатъчно обяснение в доклад само по себе си не е основание да се заключи, че КОР не е взел предвид всички релевантни факти; това е елемент, който се отнася до мотивите, на които се основава становището на КОР, а оттам и оспорваният регламент.

101.

Поради гореизложените съображения предлагам на Съда да уважи второто основание за обжалване съответно на френското правителство и на Комисията.

102.

С четвъртото си основание за обжалване по дело C‑71/23 P и с третото си основание за обжалване по дело C‑82/23 P съответно френското правителство и Комисията изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията неправилно е приложила понятието „присъщо свойство“. Тези страни по същество твърдят, че поради погрешното разбиране за понятието „присъщо свойство“ по смисъла на точка 3.6.2.2.1 от приложение I към Регламента CLP Общият съд неправилно е приложил това понятие, за да приеме, че Комисията е допуснала явна грешка, като е решила да класифицира титановия диоксид като канцероген от категория 2.

103.

Тълкуването на понятията от правото на Съюза е от компетентността на съдилищата на Съюза ( 85 ).

104.

При това тълкуване Съдът не е ограничен от принципа на междуинституционално равновесие, който разграничава правомощията му от тези на администрацията на Съюза, както е в случая с тълкуването на науката.

105.

Обратното, законът — в настоящия случай Регламентът CLP — налага ограничения на администрацията. Следователно същият конституционен принцип на институционално равновесие, който налага зачитане на преценката на администрацията за сложните икономически, научни и технически фактори, изисква Съдът да може да упражнява пълните си правомощия за контрол върху тълкуването на закона от страна на администрацията ( 86 ).

106.

Следователно тълкуването на понятието „присъщо свойство“ е от компетентността на Общия съд.

107.

В настоящия случай изложеният в жалбата довод е, че Общият съд е допуснал грешка при това тълкуване. Съгласна съм с това.

108.

Точка 3.6.2.2.1. от приложение I към Регламента CLP предвижда, че „[к]ласифицирането на вещество като канцероген […] е предназначено за използване по отношение на веществата, на които е присъщо свойството да причиняват рак“.

109.

Понятието за присъщо свойство се появява и в няколко други разпоредби на Регламента CLP: в съображение 27 от него ( 87 ) и в точки 3.4.2.2.2.2. ( 88 ), 4.1.1.1. и 4.1.2.4. ( 89 ) от приложение I към него. Същевременно Регламентът CLP не дефинира това понятие и в нито една от разпоредбите, в които това понятие се споменава, то не е доразвито. Следователно само формулировката не е достатъчна, за да позволи разбиране на вложеният в това понятие смисъл.

110.

При тези обстоятелства е необходимо да се отиде отвъд думите и да се разгледа контекстът, в който се появява понятието „присъщи свойства“, както и целта на акта, от който то е част ( 90 ).

111.

В обжалваното съдебно решение Общият съд прави извода, че понятието „присъщи свойства“ трябва да се тълкува в неговия буквален смисъл, който според този съд е „собствените свойства на дадено вещество“ ( 91 ).

112.

Освен че Общият съд не обяснява защо такова определение представлява буквалният смисъл на този израз, с това предложение има и допълнителни проблеми ( 92 ).

113.

От една страна, както твърди Комисията, този вид определение е основано на кръгова логика или тавтологично. В известен смисъл то се доближава до твърдението, че понятието „присъщо свойство“ означава присъщо свойство.

114.

От друга страна, както обяснява и френското правителство, такова определение не ни осветлява особено: лесно може да се съгласим, че „присъщо свойство“ означава „собствените свойства на дадено вещество“. Въпреки това само от определението на Общия съд не може да се разбере защо той счита, че въз основа на проучването Heinrich не може да се установят присъщите свойства на титановия диоксид да причинява рак.

115.

Всъщност грешката на Общия съд при тълкуването на понятието „присъщи свойства“ не произтича непременно от формулировката, която той е използвал за определянето му — „собствените свойства на дадено вещество“. Грешката на този съд се изразява по-скоро в начина, по който той е приложил това тълкуване.

116.

В обжалваното съдебно решение Общият съд изключва възможността канцерогенността, произтичаща от вдишването на титанов диоксид под формата на прах, да бъде свързана с присъщите му свойства. Той стига до този извод въз основа на това, че: 1) посочената канцерогенност се проявява само при вдишване на определено количество от това вещество и 2) тъй като посочената канцерогенност е резултат единствено от възпаление на белия дроб, дължащо се на натрупването на частици титанов диоксид в него. Разбирането на този съд е, че това са външни за самото вещество свойства ( 93 ).

117.

Подобно разбиране на понятието „присъщи свойства“ ми се струва твърде тясно. Въпреки че Общият съд обяснява, че неговото тълкуване е в съответствие с предмета и целта на Регламента CLP, както и с критериите на GHS ( 94 ), съм склонна да приема доводите на жалбоподателите в обратния смисъл.

118.

Всъщност според мен с оглед на контекста и целта на Регламента CLP понятието „присъщи свойства“ трябва да се тълкува широко. По-нататък ще предложа доводи в подкрепа на тази позиция, като започна от целта и вътрешната структура на Регламента CLP и премина към външния му контекст.

119.

Първо, целта на Регламента CLP е да „гарантира високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда“ ( 95 ). Тази цел трябва да бъде постигната чрез „хармонизиране на критериите за класифициране на веществата и смесите“, идентифициране въз основа на тези критерии на опасни вещества и смеси и информиране на обществеността за тях чрез списък на веществата и смесите, считани за опасни ( 96 ). Процесът на идентифициране и включване в списъка на веществата, на които е присъщо свойството да причиняват рак, следователно служи за осигуряване на високо ниво на защита на човешкото здраве.

120.

Регламентът CLP има за цел да идентифицира и класифицира всяко химично вещество или смес, за които е известно, предполага се или се очаква, че са опасни за човешкото здраве. Веществата и смесите, за които той не се прилага, като радиоактивните вещества например, са изрично изключени от приложното му поле ( 97 ).

121.

Така изглежда ясно, че освен ако е дефинирано другояче, понятието „присъщи свойства“ трябва да обхваща и опасностите, произтичащи от специфична форма, физично състояние, характеристика или употреба на дадено вещество, и не може да се ограничи само до химичния състав на това вещество.

122.

В това отношение фактът, че е доказано, че само определено количество от дадено вещество може, само при определени обстоятелства, да причини рак, не означава, че това вещество няма „присъщото свойство“ да бъде канцерогенно ( 98 ). Да се пренебрегне идентифицирането и изброяването на вреда, която възниква само при вдишване на определено количество вещество, би подкопало целта за гарантиране на високо ниво на защита на човешкото здраве.

123.

По същия начин, да се пренебрегне включването в списъка на дадено вещество като канцерогенно, защото научното изследване, което доказва вредните му ефекти, би могло да се тълкува като означаващо, че тези ефекти са резултат от възпаление, възникнало в резултат от натрупването на частици от това вещество в белия дроб, а не от прякото въздействие на това вещество върху клетките в него, би било в противоречие с целта да се гарантира високо ниво на човешкото здраве ( 99 ).

124.

Както обяснява ECHA в съдебното заседание, когато се провежда експериментално изследване на конкретно вещество и се наблюдава вреден ефект, това само по себе си е достатъчно, за да се установи връзка между това вещество и последицата, и следователно, при спазване на подхода за оценка на значимостта на доказателствения материал, може да доведе до извода за потенциална опасност на това конкретно вещество.

125.

Ограничаването на понятието „присъщи свойства“ единствено до химичния състав на дадено вещество — като се изключат други негови характеристики като например слабата му разтворимост — или настояването, че това вещество „само по себе си“, във всяка негова форма и независимо от вида на взаимодействието му с човешкия организъм, трябва да има способността да причинява рак, следователно би изключило от обхвата на рамката, установена с Регламента CLP, редица важни показатели, свързани с потенциалните опасности на това вещество. Това би било в противоречие и с целта на регламента да осигури високо ниво на защита на човешкото здраве.

126.

Допълнителни доводи в полза на разширително тълкуване на понятието „присъщо свойство“ могат да се намерят във вътрешната съгласуваност на Регламента CLP като цяло.

127.

Следователно, както правилно изтъкват шведското правителство и Комисията, при определянето на опасните свойства на дадено вещество, като например неговата канцерогенност, член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, член 8, параграф 6 и член 9, параграф 5 от Регламента CLP, които са част от дял II („Класифициране на опасностите“) и системата за самокласифициране, установена с този регламент, споменават „формите или физичните състояния“ на веществото. Обратно на приетото от Общия съд в обжалваното съдебно решение ( 100 ), тези норми се прилагат mutatis mutandis, когато Комисията приема хармонизирана класификация на вещество в съответствие с дял V от Регламента CLP ( 101 ).

128.

По подобен начин този регламент провежда разграничение между различните класове на опасност според пътя на експозиция. Такъв е случаят например с класа на опасност „остра токсичност“ в раздел 3.1 от приложение I към него, който се подразделя на остра орална токсичност, остра дермална токсичност и остра инхалационна токсичност (вж. т. 3.1.1.2 от него). Токсичността при вдишване на свой ред се подразделя съгласно точка 3.1.2.1 от приложение I на газове, пари, прах и мъгла, като по този начин се прави ясно разграничение по отношение на физичното състояние на веществото.

129.

Накрая, потвърждение на разширителното тълкуване на това понятие може да се намери в текста на Регламента CLP в частта му, посветена на опасностите за околната среда. Например в точка 4.1.2.4. от приложение I към него се посочват „липса на способност за бързо разграждане и/или потенциал за образуване на биоконцентриране“ като присъщи свойства, които са от значение за класифицирането като опасни за околната среда ( 102 ).

130.

В съответствие с това единственото тълкуване на понятието „присъщи свойства“, което съответства на вътрешната структура на Регламента CLP, е това, което не се ограничава само до химичния състав на веществото.

131.

Същият извод в полза на необходимостта от разширително тълкуване на понятието „присъщи свойства“ се налага и от анализа на употребата на това понятие в GHS.

132.

В това отношение отбелязвам, че Регламентът CLP се стреми да поддържа съгласуваност между понятията, използвани на равнище ООН в GHS и на равнище ЕС в Регламента CLP ( 103 ).

133.

Там, където понятието „присъщи свойства“ се появява в GHS, то не е описано ограничително: GHS си служи с понятието за присъщи свойства като „способността на веществото да се намесва в нормалните биологични процеси“ ( 104 ).

134.

Следователно ограничителното тълкуване на Общия съд би довело до неправилно привеждане на Регламента CLP в съответствие с GHS и до установяване на специфично за Съюза значение на това понятие — в противоречие със самата цел, поставена от законодателя на Съюза в този регламент.

135.

Накрая, предложеното по-горе разширително тълкуване е в съответствие и с Регламента REACH ( 105 ).

136.

В връзка с това отбелязвам, че в съображение 12 от Регламента CLP изрично се обяснява, че използваните в него термини и определения следва да съответстват на тези в Регламента REACH.

137.

Последният акт, който предвижда регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химични вещества, може да определя понятието „вещество“ във връзка с неговия химичен състав ( 106 ), но също така определя специфични характеристики, необходими за идентифицирането на въпросното вещество. Тези характеристики включват размера на частиците, формата и други морфологични елементи ( 107 ).

138.

От това следва, че поради контекстуални причини, свързани с външната съгласуваност на Регламента CLP, понятието „присъщи свойства“ не може да се ограничава само до химичния състав.

139.

Поради всички гореизложени съображения Общият съд е допуснал грешка, като е възприел тясно тълкуване на понятието „присъщи свойства“.

140.

Обратно на извода на Общия съд, за целите на класифицирането на опасността на титановия диоксид е ирелевантно, че в становището на КОР не е установена токсичност въз основа на свойствата на това вещество „само по себе си“ ( 108 ).

141.

Както вече обясних, важното е, че въз основа на формата, размера и слабата разтворимост на титановия диоксид становището на КОР установява — и Комисията приема — че при вдишване на определени количества може да се проявят токсикологични ефекти в белия дроб, които да доведат до развитие на тумори.

142.

Като се има предвид, че при правилно тълкуване тези елементи попадат в обхвата на понятието „вещество, на което е присъщо свойството да причинява рак“, тълкувано в широк смисъл, Комисията не е допуснала явна грешка, като е последвала становището на КОР при приемането на оспорвания регламент.

143.

От решенията на Съда Nickel Institute и Etimine не може да се стигне до друг извод. Що се отнася до първото, Общият съд прави изводи, без да вземе предвид контекста, в който е направена разглежданата констатация ( 109 ). Въпреки това, както отбелязва френското правителство, в това решение Съдът не постановява, че оценката на опасностите, свързани с присъщите свойства на дадено вещество, трябва непременно да бъде независима от нивата на експозиция на веществото или от начина му на действие. Вместо това Съдът постановява, че оценката на опасността на дадено вещество „може надлежно да се извърши и без оглед на мястото на употреба на веществото“ ( 110 ), дори ако основната оценка е извършена само в лабораторни условия.

144.

По подобен начин в решение Etimine, което беше обсъдено в съдебното заседание, Съдът не изключва възможността за целите на оценката на опасността присъщите свойства на дадено вещество да бъдат установени посредством изпитвания, основани на оралното му прилагане върху животни ( 111 ), въпреки факта че се твърди, че обичайно условията на експозиция на това вещество са чрез вдишване или проникване през кожата ( 112 ).

145.

Накрая, предложеното от мен заключение не се влияе от становището на КОР, в което е обяснено, че титановият диоксид няма присъщото свойство да причинява рак в „класическия смисъл“ на понятието. Освен че не е ясно какво точно КОР разбира под присъща токсичност в този смисъл, той все пак заключава, че проучването Heinrich е показало, че присъщите свойства на титановия диоксид причиняват рак.

146.

В заключение предлагам на Съда също така да уважи четвъртото основание за обжалване на френското правителство по дело C‑71/23 P и третото основание за обжалване на Комисията по дело C‑82/23 P, и да отхвърли тази част от жалбата пред първата инстанция.

147.

В първата част от първото основание за обжалване на френското правителство по дело C‑71/23 P и първото основание за обжалване на Комисията по дело C‑82/23 P се изтъква изопачаване на доказателствата от страна на Общия съд. Първо, и френското правителство, и Комисията твърдят, че Общият съд е изопачил представените пред него доказателства, като е приел, че проучването Heinrich е „определящо“ за предложението на КОР за етикетиране на титановия диоксид като канцероген ( 113 ). Второ, Комисията добавя, че Общият съд е изопачил доказателствата и като е приел, че изчисляването на претоварването по Morrow има „решаващо значение“ в подкрепа на оценката на КОР за допустимата степен на претоварване на белите дробове ( 114 ). Във втората част от първото основание за обжалване на френското правителство по дело C‑71/23 P се твърди, че като е придал на проучването Heinrich посочения „решаващ“ характер, Общият съд също така не е спазил принципите, установени в Регламента CLP относно класифицирането на веществата като канцерогенни.

148.

Мога да бъда кратка по тези доводи.

149.

Първо, когато се твърди изопачаване на доказателствата, не е достатъчно да се докаже, че даден документ би могъл разумно да се тълкува по различен от възприетия от Общия съд начин ( 115 ).

150.

Необходимо е Общият съд очевидно да е надхвърлил границите на разумната преценка на този документ, в частност като го е тълкувал в противоречие със самия му текст ( 116 ).

151.

Не съм убедена, че случаят в обжалваното съдебно решение е такъв.

152.

Както става ясно от съответните доводи, изтъкнати от френското правителство и от Комисията, тези страни оспорват прочита на становището на КОР от Общия съд по начин, който придава по-голяма тежест на проучването Heinrich и на изчисляването на претоварването по Morrow, отколкото те считат, че е била налице.

153.

Тези страни обаче не доказват, че прочитът на становището на КОР от Общия съд надхвърля границите на разумното.

154.

Всъщност самото становище на КОР отхвърля възможността да се разчита на проучването Lee, така че то не би трябвало да има „определящо“ влияние върху класифицирането на титановия диоксид ( 117 ). Като се има предвид, че проучването Heinrich представлява едно от „двете ключови проучвания на канцерогенността“ ( 118 ) (и единственото освен проучването Lee, което показва развитие на тумор), не е неразумно — макар да е погрешно според приложимия правен критерий — от изявленията на КОР да се направи извод, че проучването Heinrich има „определящ“ характер за извършеното класифициране на титановия диоксид. По същия начин, тъй като самото становище на КОР приема за необходимо да се прибегне до изчисляване на претоварването по Morrow — въпреки че то не е „общоприета“ концепция — за да се потвърдят заключенията, направени въз основа на проучването Heinrich, не е необосновано да се обозначава това изчисление като „решаващо в подкрепа на констатациите на КОР“ ( 119 ).

155.

От това следва, че считам за неоснователна първата част от първото основание за обжалване на френското правителство по дело C‑71/23 P и първото основание за обжалване на Комисията по дело C‑82/23 P.

156.

Второ, според мен е очевидно, че това, което френското правителство и Комисията всъщност оспорват, е въвеждането на заместващ критерий за „определящ характер“ в правната оценка, установена в член 9, параграф 3 от Регламента CLP и в точка 1.1.1.3 от приложение I към него.

157.

Точно това е въпросът, който френското правителство повдига във втората част от първото си основание за обжалване по дело C‑82/23 P и с който съм съгласна ( 120 ).

158.

Както тази страна, подкрепена от Комисията, ECHA и шведското и нидерландското правителство, правилно подчертава, определянето на „значимостта на доказателствения материал“ представлява подход, който изисква цялата налична информация, свързана с определянето на опасността, да бъде взета предвид.

159.

В обжалваното съдебно решение обаче Общият съд въвежда понятието „определящ характер“, за да оцени доказателствата, на които се е позовал КОР при класифицирането на титановия диоксид като канцероген ( 121 ).

160.

Това понятие, което предполага определящото естество на едно доказателство спрямо друго, не фигурира в Регламента CLP.

161.

Всъщност тази концепция е в противоречие със самата идея за претегляне на различни доказателства едно спрямо друго, за да се определи — с оглед и на целта на Регламента CLP — високо ниво на защита на човешкото здраве. Следователно тя е точно обратното на определянето на „значимостта на доказателствения материал“.

162.

Затова може да не е изненадващо, че това понятие не се използва в становището на КОР ( 122 ).

163.

При тези обстоятелства, както твърди френското правителство, позоваването от страна на Общия съд на понятието „определящ характер“ при прегледа на становището на КОР се отклонява от правната рамка, установена от законодателя на Съюза.

164.

В светлината на гореизложеното предлагам на Съда да отхвърли по същество първата част от първото основание за обжалване на френското правителство по дело C‑71/23 P и първото основание за обжалване на Комисията по дело C‑82/23 P, както и да уважи втората част от първото основание за обжалване на френското правителство по дело C‑71/23 P и да отхвърли съответната част от първоинстанционната жалба.

165.

С третото си основание за обжалване по дело C‑82/23 P френското правителство изтъква, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, като е приел, че описаното в становището на КОР канцерогенно въздействие не сочи на „присъщо свойство“ на титановия диоксид ( 123 ).

166.

Задължението за мотивиране е предвидено в член 296 ДФЕС и е отразено в член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз. Следователно то е съществено процесуално изискване ( 124 ).

167.

Това изискване обаче трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, който се отнася до материалноправната законосъобразност на разглеждания въпрос ( 125 ).

168.

По настоящото дело френското правителство оспорва конкретно извода на Общия съд, че титановият диоксид не притежава присъщото свойство да причинява рак, освен ако се вдишва в определени количества, като същевременно счита, че количеството вдишани частици представлява само „един от ключовите елементи на наблюдаваната токсичност“ ( 126 ).

169.

Вярно е, че противоречивите мотиви сами по себе си могат да представляват нарушение на задължението по член 296 ДФЕС, когато заинтересованите страни не могат да разберат мотивите, на които се основава обжалваното съдебно решение ( 127 ).

170.

Въпреки това, дори да се приеме, че изтъкнатите от френското правителство твърдения са противоречиви, не считам, че Общият съд е приел единствено въз основа на тези твърдения, че описаният в становището на КОР „начин на действие“ на канцерогенността не показва „присъщо свойство“ на частиците титанов диоксид да причиняват рак.

171.

Всъщност Общият съд обстойно обяснява как е стигнал до този извод ( 128 ).

172.

При тези обстоятелства считам, че обжалваното съдебно решение позволява на всички заинтересовани страни, в частност на френското правителство и на Комисията, да разберат мотивите на същото. То предоставя и на Съда достатъчно информация, за да упражни контролните си правомощия по настоящите жалби.

173.

По-скоро, както по същество обясняват жалбоподателите пред първата инстанция, критиката на френското правителство към мотивите на Общия съд е свързана с правилността на направения извод, което представлява елемент, отнасящ се до съществото на обжалваното съдебно решение. В този смисъл френското правителство не може да твърди, че Общият съд не е спазил задължението си за мотивиране.

174.

При тези обстоятелства предлагам на Съда да отхвърли по същество третото основание за обжалване на френското правителство по дело C‑82/23 P.

175.

Съгласно член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, когато състоянието на производството позволява това, Съдът може да постанови окончателно решение по делото.

176.

В настоящия случай това условие не е изпълнено.

177.

В обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал само някои от доводите, изтъкнати във връзка с плътността на частиците титанов диоксид и присъщото на това вещество свойство ( 129 ). Той не е преценил и всички правни основания, изтъкнати от жалбоподателите пред първата инстанция ( 130 ).

178.

Тъй като тези два елемента предполагат фактически преценки, които биха изисквали Съдът да извърши допълнителни процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства по делото, той не е в състояние да се произнесе с решение по настоящото дело ( 131 ).

179.

Затова считам, че делото трябва да бъде върнато на Общия съд ( 132 ).

180.

Предлагам на Съда на Европейския съюз: