1.

С жалбата си Република Австрия иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 30 ноември 2022 г., Австрия/Комисия ( 2 ), с което Общият съд отхвърля жалбата ѝ за отмяна на Решение (ЕС) 2017/2112 на Комисията от 6 март 2017 година относно мярка/схема за помощ/държавна помощ SA.38454 — 2015/C (ex 2015/N), която Унгария възнамерява да приложи в подкрепа на изграждането на два нови ядрени реактора в атомната електроцентрала „Paks II“ ( 3 ).

2.

Обстоятелствата по спора, изложени в точки 2—9 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени, както следва за целите на настоящото дело.

3.

На 22 май 2015 г. в Европейската комисия постъпва уведомление от Унгария за мярка за предоставяне на финансово участие за изграждането на два нови ядрени реактора на площадката на атомната електроцентрала „Paks“ в Унгария, на която вече се експлоатират четири ядрени реактора (наричана по-нататък „мярката, за която е подадено уведомление“). Получател по тази мярка е дружеството MVM Paks II Nuclear Power Plant Development Private Company Limited by Shares (наричано по-нататък „дружеството Paks II“), което трябва да стане собственик и дружество оператор на двата нови ядрени реактора. Дружеството Paks II е 100 % собственост на унгарската държава.

4.

На 23 ноември 2015 г. Комисията решава да започне официална процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС ( 4 ) и на 6 март 2017 г. приема спорното решение. Мярката, за която е подадено уведомление, описана в раздел 2 от това решение, е свързана с изграждането на два ядрени реактора от руски тип ВВЕР 1200 (V491) (наричани по-нататък „новите реактори“), чието строителство изцяло се финансира от унгарската държава в полза на дружеството Paks II, което ще ги притежава и експлоатира. Четирите ядрени реактора от руски тип ВВЕР-440 (V213), които вече се експлоатират на площадката на атомната електроцентрала „Paks“ и са собственост на електроразпределителното дружество и производител на електроенергия, притежавано от унгарската държава, се предвижда да бъдат поетапно изведени от експлоатация до 2037 г., за да бъдат заменени с новите ядрени реактори, които трябва да бъдат пуснати в експлоатация през 2025 г. и 2026 г.

5.

Съгласно междуправителствено споразумение за сътрудничество при използването на ядрената енергия за мирни цели, сключено на 14 януари 2014 г. между Руската федерация и унгарското правителство (наричано по-нататък „междуправителственото споразумение“), двете страни си сътрудничат в рамките на ядрена програма за поддържане и по-нататъшно развитие на атомната електроцентрала в Paks. Съгласно това споразумение както Руската федерация, така и Унгария определят една притежавана и контролирана от държавата организация с опит, която да носи финансовата и техническата отговорност за изпълнението на своите задължения като изпълнител/собственик по отношение, по-специално, на проектирането, изграждането и пускането в експлоатация на новите реактори. Руската федерация възлага на акционерното дружество „Нижни Новгород инжиниринговая компания Атомeнергопроект“ (наричана по-нататък „НИАЕП“) да изгради тези реактори, а Унгария определя дружеството Paks II да ги притежава и експлоатира. За тази цел НИАЕП и дружеството Paks II подписват на 9 декември 2014 г. споразумение относно договор за инженеринг, снабдяване и строителство с предмет посочените реактори.

6.

Съгласно междуправителственото споразумение Руската федерация трябва да предостави на Унгария държавен заем, за да финансира изграждането на новите реактори. Този заем се управлява от междуправителствено споразумение за финансиране от 28 март 2014 г. и с него се предоставя механизъм за револвиращ кредит в размер на 10 млрд. евро, който е ограничен единствено за целите на проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на тези реактори. Унгария ще предостави допълнителна сума от 2,5 млрд. евро от собствения си бюджет за финансиране на инвестицията на площадката на централата „Paks II“. Унгария няма да прехвърли необходимите средства за превеждане на покупната цена за двата нови реактора по сметките на дружеството Paks II. Най-голямата част от тези средства ще бъде държана от Внешекономбанк (банката за развитие и външноикономически въпроси на Русия). За всеки междинен етап, който се счита за изпълнен, дружеството Paks II ще подава искане до тази банка за плащане на 80 % от дължимата сума директно на НИАЕП. То също така ще подава искане до Агенцията за управление на държавния дълг на Унгария за плащане на останалите 20 %.

7.

В спорното решение Комисията констатира, че мярката, за която е подадено уведомление, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, която при спазване на условията, определени в член 3 от това решение, е съвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС (наричана по-нататък „разглежданата помощ“). Член 3 от спорното решение задължава Унгария да предприеме редица мерки, за да гарантира, че дружеството Paks II спазва определени задължения и ограничения, свързани по-специално с неговата инвестиционна или реинвестиционна стратегия, с експлоатацията на платформа за провеждане на търгове и с неговата правна и структурна самостоятелност.

8.

На 21 февруари 2018 г. Република Австрия подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение. В производството пред Общия съд, в подкрепа на Република Австрия встъпва Великото херцогство Люксембург, а в подкрепа на Комисията встъпват Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Словашката република и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Република Австрия изтъква десет основания в подкрепа на своята жалба. С обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда и отхвърля всички тези основания, с изключение на второто и третото, от които Република Австрия се отказва, и отхвърля жалбата.

9.

В настоящото производство по обжалване писмени отговори представят Чешката република, Великото херцогство Люксембург, Република Полша, Френската република, Унгария и Комисията. На 12 ноември 2024 г. се провежда съдебното заседание за изслушване на устните състезания. Република Австрия и Великото херцогство Люксембург молят Съда да отмени изцяло обжалваното съдебно решение, да уважи жалбата в първоинстанционното производство и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Комисията и Чешката република молят Съда да отхвърли жалбата и да осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски. Френската република и Унгария молят Съда да отхвърли жалбата. Република Полша не излага формални искания, а само поддържа позицията на Комисията.

10.

В подкрепа на жалбата си Република Австрия изтъква четири основания. В съответствие с искането на Съда в настоящото заключение ще бъдат разгледани само първото, второто и четвъртото основание, изведени съответно от грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, като заключил, че липсата на процедура за възлагане на обществена поръчка за изграждането на новите реактори не води до незаконосъобразност на спорното решение, от грешка при прилагане на правото относно контрола за пропорционалност на разглежданата помощ и от грешка при прилагане на правото, що се отнася до определянето на съставните елементи на разглежданата помощ.

11.

Първото основание е насочено срещу отхвърлянето от Общия съд на първото основание на жалбата, с което Република Австрия изтъква, че спорното решение е опорочено от незаконосъобразност, поради обстоятелството че на НИАЕП е било възложено изграждането на новите реактори, без да е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, в нарушение на основни разпоредби на правото за възлагане на обществени поръчки, чието спазване според нея е неразривно свързано с предмета на разглежданата помощ.

12.

Това правно основание се състои от три части. Най-напред ще разгледам първите две части заедно, а след това — третата част.

13.

Първата част от първото основание се отнася до точки 27—34 от обжалваното съдебно решение. В тези точки Общият съд отхвърля оплакването на Република Австрия, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела в съображение 280 от спорното решение, че задължението ѝ да прецени съвместимостта на дадена помощ с разпоредби на правото на Съюза, различни от тези относно държавните помощи, се налага само що се отнася до условията на тази помощ, които са до такава степен неразривно свързани с нейния предмет, че не би могло да бъдат преценени поотделно ( 5 ). В този контекст Общият съд най-напред отхвърля довода на Република Австрия, че в решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия ( 6 ), Съдът е възнамерявал да разшири обхвата на това задължение и да изостави своята практика, според която между условията, които са неразривно свързани с предмета на помощта, и тези, които не са, следва да се провежда разграничение. По-нататък, той посочва, че задължение на Комисията да се произнесе окончателно относно наличието или липсата на нарушение на разпоредби на правото на Съюза, различни от тези относно държавните помощи, което не отчита такова разграничение, би влязло в стълкновение, от една страна, с процедурните правила и гаранции, присъщи на специално предвидените производства за контрол върху прилагането на тези разпоредби, а от друга страна, с принципа на автономия на административните процедури и на способите за защита, и би породило риск от противоречие.

14.

Република Австрия, подкрепяна от Великото херцогство Люксембург, твърди, че единствената цел на мярката, за която е подадено уведомление, е да се подкрепи изграждането на нови реактори и че Общият съд неправилно е приел, че тази цел е ограничена само до акта на предоставяне на разположение на тези реактори. Според нея подпомагането, предоставено за целите на изграждането на посочените реактори, само по себе си нарушава правото на Съюза, и по-специално правилата в областта на обществените поръчки. Република Австрия отбелязва също, че от тълкуването на решение Австрия/Комисия, възприето от Общия съд в точки 29 и 30 от обжалваното съдебно решение, не може да се направи извод, че Комисията може да не се съобрази с нормите на правото в областта на обществените поръчки в рамките на производството по член 108 ДФЕС. Ако Комисията не е била длъжна да вземе предвид други релевантни разпоредби на правото на Съюза в рамките на това производство, правото в областта на държавните помощи щяло да се превърне в своеобразен „самостоятелен режим“ (self-contained regime). Освен това, противно на приетото от Общия съд в точка 33 от обжалваното съдебно решение, рискът от противоречиви или несъгласувани резултати не се избягва чрез запазване на автономията на административните процедури. Напротив, колкото по-малко се вземат предвид нормите на правото на Съюза, различни от тези в областта на държавните помощи в производството по член 108 ДФЕС, толкова по-голям щял да бъде този риск. Строгото разграничение между административните процедури би накърнило и правната сигурност.

15.

Втората част от първото основание е насочена срещу точки 35—39 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд приема, че в съображения 281—284 от спорното решение Комисията правилно е приела, че възлагането на обществената поръчка за изграждане на новите реактори не представлява условие на помощта, което е неразривно свързано с нея ( 7 ). В този контекст Общият съд приема, че тъй като разглежданата помощ се състои в безвъзмездното предоставяне на новите реактори на дружеството Paks II с цел тяхната експлоатация, въпросът дали договорът за изграждането е трябвало да бъде възложен чрез процедура за обществена поръчка, предхожда самата мярка за помощ и че провеждането на такава процедура и евентуалното възлагане на друго дружество да ги изгради „не биха променили нито предмета на помощта […], нито получателя [ѝ]“. Освен това едно нарушение на правилата относно обществените поръчки щяло да засегне единствено пазара на изграждане на атомни централи, а не пазара, за който се отнася предметът на разглежданата мярка за помощ (вж. точки 36 и 37 от обжалваното съдебно решение). Що се отнася до това как липсата на процедура за обществена поръчка е повлияла на размера на помощта, Общият съд посочва, че не е доказано, че други оференти са можели да доставят новите реактори при по-добри условия или на по-ниска цена, и че дори ако използването на процедура за обществена поръчка би могло да промени размера на помощта, това обстоятелство само по себе си нямало да има никакви последици за предимството, което посочената помощ представлява за дружеството Paks II, така че „в този случай увеличаването или намаляването на размера на помощта не води до промяна нито в самата помощ, нито в нейния антиконкурентен резултат“ (т. 38 от обжалваното съдебно решение).

16.

Република Австрия, подкрепяна от Великото херцогство Люксембург, отбелязва, първо, че разпоредбите в областта на обществените поръчки и тези в областта на държавните помощи преследват една и съща цел, а именно да гарантират лоялна и ненарушена конкуренция на вътрешния пазар. Това било достатъчно, за да се направи извод за наличието на неразривна връзка между прякото възлагане на поръчката за изграждане на новите реактори и разглежданата мярка за помощ. Второ, тя поддържа, че състезателната процедура в съответствие с разпоредбите на правото в областта на обществените поръчки би могла да доведе до напълно различна помощ както по отношение на размера, така и по отношение на структурата ѝ. В този контекст обстоятелството, че получател на помощта не е дружеството НИАЕП, било ирелевантно. Също така не бил убедителен доводът, че увеличаването или намаляването на размера на помощта в конкретния случай не води до промяна нито в самата помощ, нито в нейния антиконкурентен резултат. Всъщност разграничението, на което се основава този довод, между безвъзмездното предоставяне на новите реактори на дружеството Paks II и ресурсите, които Унгария вложила в тях, било погрешно. Трето, Република Австрия твърди, че наличието на неразривна връзка между възлагането на обществената поръчка за изграждане на новите реактори и разглежданата помощ произтича от самото споразумение, сключено между Руската федерация и Унгария, от което следвало, че възлагането на обществената поръчка за изграждане и заемът от Руската федерация представляват един-единствен процес.

17.

Както посочих, според мен първата и втората част от първото основание следва да се разгледат заедно. Всъщност доводите, изтъкнати от Република Австрия в рамките на тази първа част, според мен поставят под въпрос не съдържащото се в точка 30 от обжалваното съдебно решение твърдение, че в решение Австрия/Комисия Съдът не е възнамерявал да изостави предходната си практика относно правния критерий, основан на разграничението между условия, неразривно свързани с предмета на помощта, и тези, които не са (наричан по-нататък „критерият за неотделимата“ или „неразривната връзка“), а по-скоро начина, по който Общият съд е тълкувал и приложил този критерий в конкретния случай. Тази част следователно, изглежда, се доближава до втората част от първото основание.

18.

По-нататък в анализа, на първо място, ще бъде припомнена релевантната съдебна практика относно обхвата на задължението на Комисията да провери съответствието на дадена мярка за помощ с разпоредби на правото на Съюза, различни от тези в областта на държавните помощи. На второ място, ще бъдат разгледани оплакванията на Република Австрия в светлината на принципите, които произтичат от тази съдебна практика.

19.

Критерият за „неразривна връзка“ е формулиран за първи път в решение от 22 март 1977 г., Iannelli & Volpi ( 8 ). Съдът е сезиран, наред с другото, с въпроса дали национална юрисдикция, от която се иска да се произнесе по съвместимостта на система за държавни помощи или по някои от условията ѝ, може да вземе предвид евентуално нарушение на член 30 от Договора за ЕИО (понастоящем член 34 ДФЕС) в областта на количествените ограничения върху вноса. Като отговаря на този въпрос, след като уточнява, от една страна, че в системата на Договора за ЕИО признаването на евентуалната несъвместимост на дадена помощ с общия пазар е резултат от подходящо производство, за чието прилагане отговаря Комисията, и от друга страна, че член 30 от този договор има директен ефект ( 9 ), Съдът потвърждава в точка 14 от това решение, че „условия на държавна помощ, които противоречат на особени разпоредби на Договора, различни от членове 92 и 93 [понастоящем членове 107 и 108 ДФЕС], могат да бъдат така неразривно свързани с предмета на помощта, че да е невъзможно да бъдат оценени поотделно, така че тяхното отражение върху съвместимостта или несъвместимостта на помощта като цяло трябва непременно да се оценява с оглед на процедурата по член 93“. Той е уточнил, че положението е различно, „когато при оценяване на схема за помощи е възможно да се откроят условията или елементите, които макар и да са част от тази схема за помощи, могат да се считат за ненужни за постигането на нейната цел или за функционирането ѝ“. Всъщност в последната хипотеза „няма основания, изведени от разпределението на правомощията, произтичащо от членове 92 и 93 [от Договора за ЕИО], за да се направи извод, че при нарушение на други разпоредби на Договора с директен ефект, не може да се прави позоваване на тези разпоредби пред националните юрисдикции единствено поради обстоятелството, че въпросният елемент представлява условие на дадена помощ […]“.

20.

От решение Iannelli & Volpi е видно, че когато това е абсолютно необходимо за преценката на национална мярка в рамките на производството за контрол върху държавните помощи, Комисията не само е оправомощена, но и при определени условия е длъжна да вземе предвид други разпоредби от правото на Съюза и евентуално да установи инцидентно тяхното нарушение. Основанието за съществуването на това задължение и на правния критерий, който определя неговия обхват, поне както следва от това решение, изглежда, е, от една страна, да се запази сферата на компетентност на Комисията в областта на контрола върху държавните помощи, за която призовава Договорът, и от друга страна, да се избегне възможността упражняването на тази компетентност да доведе до пропуск в системата за защита на правата, които правните субекти черпят от директния ефект на правото на Съюза.

21.

Няколко години по-късно Съдът е призован да уточни последиците от решение Iannelli & Volpi за връзката между производството за контрол върху помощите и производството за установяване на неизпълнение на задължения. В решение от 21 май 1980 г., Комисия/Италия ( 10 ), Италианската република се позовава по-специално на решение Iannelli & Volpi, за да твърди, че предявеният срещу нея иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка е недопустим поради нарушение на член 95 от Договора за ЕИО (понастоящем член 110 ДФЕС). Тя поддържа, че тъй като оспорваната данъчна мярка е предназначена за финансиране на схема за помощи и поради това представлява неразривно свързана с предмета на тази схема мярка, тя не може да се преценява в рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, а само в производството за контрол върху държавните помощи. След като установява, че разпоредбите на Договора относно държавните помощи и тези относно дискриминационното данъчно облагане, макар да имат една и съща цел за ненарушена конкуренция на общия пазар, предполагат различни условия за прилагане, Съдът потвърждава, че мярка, която е изпълнена посредством дискриминационен данък и може едновременно да се разглежда като част от държавна помощ, може да бъде подчинена кумулативно на двете групи разпоредби и следователно да бъде предмет на отделно производство за установяване на нарушение ( 11 ). По-нататък в точка 11 от това решение Съдът уточнява, че от общата структура на Договора следва, че производството за контрол върху държавните помощи „никога не трябва да води до резултат, който би бил в противоречие със специфичните разпоредби на Договора“. Така в настоящия случай, ако в края на производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка Съдът е обявил оспорвания данък за противоречащ на разпоредбите на Договора в областта на дискриминационното данъчно облагане, започнатото от Комисията производство въз основа на разпоредбите в областта на държавните помощи при всички положения не би могло да доведе до запазването му.

22.

В решение от 15 юни 1993 г., Matra/Комисия ( 12 ), постановено десетина години след решение Комисия/Италия, Съдът, сезиран с жалба за отмяна на решение, с което се разрешават помощи за инвестиции в полза на съвместно предприятие между двама производители на автомобили, този път се произнася, относно връзката между производството за контрол върху държавните помощи и производството по членове 85 и 86 от Договора за ЕИО (понастоящем членове 101 и 102 ДФЕС), които са образувани успоредно от Комисията. След като припомня принципите, установени в решения Iannelli & Volpi и Комисия/Италия, Съдът заключава, че задължението на Комисията да зачита съгласуваността между разпоредбите в областта на държавните помощи и други разпоредби на Договора не е пречка тя да приеме решение за съвместимостта на една държавна помощ без да изчака резултата от успоредно производство, образувано на основание на член 85 или на член 86 от Договора за ЕИО, „след като се убеди на базата на икономически анализ на положението […], че бенефициерът на помощта не се намира в ситуация на нарушение на [тези членове]“ ( 13 ).

23.

В решение Matra Съдът за първи път взема отношение по връзката между решение Iannelli & Volpi и решение Комисия/Италия, като потвърждава едновременно автономията на производството за контрол върху помощите и изискването за съгласуваност на приетите в резултат на такова производство решения с други разпоредби на Договора. Освен това той уточнява, че такова изискване за съгласуваност „се налага преди всичко, когато тези други разпоредби преследват също […] целта за постигането на ненарушена конкуренция в общия пазар“ ( 14 ).

24.

Принципите, установени в решения Комисия/Италия и Matra, са потвърдени през годините. Така Съдът многократно е посочвал, че i) производството за контрол върху помощите никога не трябва да води до резултат, който противоречи на конкретните разпоредби на Договора; ii) когато някои от условията за предоставянето на държавна помощ нарушават други разпоредби на Договора, тя не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар от Комисията ( 15 ), iii) по същия начин, не може да бъде обявена за съвместима държавна помощ, когато някои от условията за предоставянето ѝ нарушават общите принципи на правото на Съюза ( 16 ), и iv) „в никакъв случай“ разпоредбите в областта на държавните помощи не биха могли да служат за осуетяване на прилагането на други правила на Договора, които споделят с тези разпоредби „общата цел“ да се гарантира, че намесата на държавите членки няма да доведе до нарушаване на условията на конкуренция във вътрешния пазар ( 17 ). Тези принципи са потвърдени от Съда наскоро и в решения Австрия/Комисия ( 18 ) и Braesch и др. ( 19 ), както и в решения относно помощите, предоставени на авиокомпаниите по време на пандемията от COVID‑19 ( 20 ).

25.

Критерият за „неразривна връзка“, който се съдържа в решение Iannelli & Volpi, наскоро бе потвърден в решение от 2 май 2019 г. A-Fonds ( 21 ) и е прилаган оттогава при различни случаи, дори след постановяването на решение Австрия/Комисия ( 22 ), като критерий за разпределяне на правомощията между националните юрисдикции и Комисията ( 23 ), и за да се очертае обхватът на задължението ѝ да разгледа в рамките на производството по осъществяване на контрол върху помощите съответствието на разглежданата мярка с разпоредби, които не са част от правото в областта на помощите ( 24 ). Обхватът на това задължение, което цели да избегне възможността да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар помощ, която нарушава другите релевантни разпоредби или общи принципи на правото на Съюза ( 25 ), следователно зависи в крайна сметка от повече или по-малко стриктното прилагане на този критерий.

26.

Освен това Съдът се е опитал да уточни условията за прилагане на посочения критерий.

27.

От една страна, той е посочил, че Комисията трябва да вземе предвид нарушенията на разпоредби на правото на Съюза, различни от тези в областта на помощите, които произтичат не само от неразривно свързаните с помощта елементи, условия или правила или от нейния предмет, но и нарушенията, произтичащи от помощта или от нейния предмет като такива, или от „икономическата дейност“, която помощта цели да финансира ( 26 ). В този случай „неразривната връзка“ по смисъла на съдебната практика, установена с решение Iannelli & Volpi, е in re ipsa.

28.

От друга страна, Съдът е постановил, че начинът на финансиране на дадена помощ като национален налог, специално предназначен да финансира схема за помощи, не може да бъде отделен от „самата помощ“ ( 27 ) и че преценката му, включително с оглед на други разпоредби от Договора, различни от тези относно държавните помощи, е от изключителната компетентност на Комисията ( 28 ). Освен това Съдът уточнява, че правилата, които определят условията за допустимост на дадена схема за помощи, са неделими от самата помощ и спадат към елементите, които Комисията трябва да разгледа и евентуално да одобри в рамките на производството по член 108 ДФЕС ( 29 ). Изборът на получател на индивидуална помощ обаче е част от самия ѝ „предмет“ ( 30 ). Що се отнася до решение Braesch и др., в него се уточнява, че не представляват „неразривно свързани условия“ по смисъла на решение Iannelli & Volpi непоискани от Комисията мерки, които са приети от заинтересованата държава членка с цел да получи от Комисията решение за разрешаване на помощта след приключване на предварителната фаза на разглеждане ( 31 ), нито по-общо мерки, „свързани фактически“ със самата помощ, но „разграничени юридически“ от нея, които са приети от държавата членка, която е уведомила за помощта ( 32 ).

29.

Независимо от разясненията на Съда, съдебната практика остава до голяма степен казуистична, когато става въпрос да се придаде конкретно значение на критерия за „неразривната връзка“. Някои от понятията, определящи прилагането ѝ, като „предмет“ или „условие“ на помощта, или пък или „неотделимо условие“, или „неразривно свързано условие“ с предмета на помощта, остават все още неясни.

30.

За да се даде възможност за тълкуване на тези понятия в границите на необходимото за целите на настоящото дело, според мен следва да се тръгне от отрицателното определение на понятието „условие, неразривно свързано с предмета на помощта“, което се съдържа в решение Iannelli & Volpi.

31.

Според Съда не представлява такова условие дадено условие или елемент, което/който „макар и да е част от […] схема за помощи“, може да се счита, че „не е необходимо/необходим за реализирането на нейния предмет или за функционирането ѝ“ и поради това може да бъде отделено/отделен от тази схема ( 33 ). Като излага доводи относно понятието „необходимост“, в делото, по което е постановено решение A-Fonds, генерален адвокат Saugmandsgaard Øe ( 34 ) приема, че „даден[о] [условие] е необходим[о] за постигането на целта или за функционирането на дадена помощ, когато [то] е съставен или съществен елемент на помощта, така че неговата неприложимост води до изменение на обхвата или на основните характеристики на помощта“. Макар по принцип да съм съгласна с това определение, това все пак е при условие че то се отнася до конкретно предвижданата от заинтересованата държава членка мярка, разглеждана в нейната цялост ( 35 ), а не като се изолират елементите на тази мярка, които абстрактно отговарят на съставните елементи на правното понятие „помощ“.

32.

Що се отнася по-специално до понятието „предмет“ на помощта, което има централна роля при прилагането на критерия за „неразривната връзка“, съдебната практика, посочена в точки 19—28 от настоящото заключение, дава насоки за това какво не обхваща това понятие. Така то се различава както от понятието „дейност, финансирана“ от помощта, така и от понятието „условие“, което се отнася до различните елементи на мярката, с която държавата членка възнамерява конкретно да приведе в действие помощта. Понятието „предмет на помощта“ също не трябва да се смесва с понятието „цел“, тъй като първото е средството, чрез което заинтересованата държава възнамерява да осъществи второто ( 36 ). Например „насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско“ (член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС), „насърчаване изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес“ или „преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка“ (член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС), или още „улесняване на развитието на някои икономически дейности“ (член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС), са допустими от Договора цели, които държавите членки могат да преследват чрез мерки, различни както по своето естество, така и по своя сектор или дейност или по идентичността или броя на получателите на помощ ( 37 ). Всяка от тези мерки има свой собствен „предмет“, определен от конкретната цел на мярката (например насърчаване на определени земеделски стопанства или промишлени сектори, подпомагане на предприятия, разположени в конкретен регион, подпомагане на инвестициите в определени дейности) и от начина, по който се предвижда нейното прилагане (например освобождаване от данъци, откриване на кредитна линия, държавна гаранция, капиталова вноска и др.). Този предмет също трябва да се определи, като се вземат предвид всички елементи на разглежданата мярка, така както тя конкретно е предвидена от заинтересованата държава членка.

33.

В обобщение, при преценката на съвместимостта на дадена държавна помощ с вътрешния пазар Комисията е длъжна да вземе предвид евентуалното нарушение на разпоредби на правото на Съюза, различни от тези в областта на помощите, когато това нарушение произтича от финансираната икономическа дейност, от помощта или от нейния предмет като такива или още от условията, неразривно свързани с предмета на помощта. Такава връзка на неразривна свързаност съществува по отношение на елементи или условия, които са необходими за реализирането на предмета на помощта или за функционирането ѝ, без които предвидената държавна мярка не може да постигне целите, които преследва.

34.

Именно в светлината на съдебната практика, посочена в точки 19—28 от настоящото заключение, и на всички разсъждения, изложени досега, следва да се разгледат оплакванията на Република Австрия в рамките на първата и втората част от първото ѝ основание.

35.

Преди да пристъпя към анализа си, отбелязвам, че дори да се предположи, че доводите, изложени от жалбоподателя в първата част от първото му основание, се разбират — както се разбират от Комисията и встъпилите в нейна подкрепа държави членки — като поставящи под въпрос актуалността на критерия за „неразривната връзка“ след постановяването на решение Австрия/Комисия, от съдебната практика, посочена по-специално в точка 25 от настоящото заключение, следва, че тези доводи биха били обречени на неуспех ( 38 ).

36.

В рамките на първата част от първото си основание Република Австрия упреква Общия съд, че не е приел, че „предметът“ на разглежданата помощ е изграждането на нови ядрени реактори. По този начин Общият съд се отклонил от квалификацията на този предмет, дадена от Комисията в спорното решение. Това оплакване по същество се повтаря в контекста на второто основание за обжалване. Чешката република, Френската република и Унгария твърдят, че в точки 36 и 37 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел, че предметът на разглежданата помощ е „безвъзмездното предоставяне [на дружеството Paks II] на два нови реактора с цел тяхната експлоатация“ ( 39 ). От своя страна Комисията твърди, че макар мярката, за която е подадено уведомление, да се отнася до изграждането на два ядрени реактора в Унгария, тя не се отнася до самото строителство на тези реактори, а до предоставянето им с цел тяхната експлоатация.

37.

В това отношение следва да се констатира, че в заглавието на спорното решение мярката, за която е подадено уведомление, е определена като мярка, която Унгария възнамерява да приложи „в подкрепа на изграждането на два нови ядрени реактора в атомната електроцентрала „Paks II“. В съображение 3 от това решение тази мярка е описана като мярка „за предоставяне на финансово участие за изграждането на два нови ядрени реактора на площадката на Paks“. В съображение 9 от посоченото решение, в раздел 2, озаглавен „Подробно описание на мярката“, в подраздел 2.1., озаглавен „Описание на проекта“ се посочва, че „[м]ярката се състои в изграждането на два нови ядрени реактора […] в Унгария, чието строителство изцяло се финансира от унгарската държава в полза на субекта Paks II […], който ще притежава и експлоатира новите реактори“. В съображение 15 от същото решение, което описва финансовата подкрепа, планирана от Унгария ( 40 ), се посочва, че държавният заем предоставен от Руската федерация на Унгария „за финансиране на изграждането на „Paks II“, „предоставя механизъм за револвиращ кредит в размер на 10 млрд. евро“, който Унгария „ще използва […]за директно финансиране на инвестициите в Paks II, необходими за проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация“ на новите реактори, към което ще добави „допълнителна сума от 2,5 млрд. евро от“ собствения бюджет на Унгария. В съображение 21 от спорното решение се посочва, че „Унгария и Русия подписаха МПС [междуправителствено споразумение за финансиране] с цел изграждането на нови мощности на площадката на Paks“. В по-общ план, мярката, за която е подадено уведомление, е определена и изследвана от Комисията като инвестиционна помощ, „предоставена от унгарската държава на Paks II за разработването на проекта“, която обхваща инвестиционните разходи за завършването му ( 41 ). Вярно е, че в съображение 197 от това решение Комисията потвърждава, че мярката, за която е подадено уведомление, „би довела до икономическо предимство за Paks II, поради факта че централата ще притежава и експлоатира двата нови ядрени енергоблока, изцяло финансирани от унгарската държава“. При все това, в съображение 283 от посоченото решение, което е част от мотивите, посветени на разглеждането на въпроса за наличието на неразривно свързано условие, Комисията уточнява, че „[п]редметът на инвестиционната помощ в полза на Paks II […] е да се даде възможност на предприятието да произвежда електроенергия, без да понася инвестиционните разходи за изграждането на ядрени инсталации“, като недвусмислено свързва инвестициите, направени от Унгария, с изграждането на нови реактори. В съображения 324—328 от същото решение мярката, за която е подадено уведомление, е възприета от Комисията като „подходящ инструмент за изграждането на […] нови[те] реактор[и]“, който отговаря на „целта от общ интерес за насърчаване на ядрената енергетика“ ( 42 ), а в съображение 332 е посочено, че тази мярка „стимулира постигането на целта от общ интерес посредством разрастването на атомната електроцентрала“. Накрая, в съображение 330 от спорното решение ясно се посочва, че дружеството Paks II „е било учредено от държавата с единствената цел да изгради и експлоатира“ тези реактори и че ще получи разглежданата помощ за реализирането на тази цел. Освен това в съображение 334 от това решение се посочва, че като получател на помощта Paks II „получава финансово участие за изграждането на производствени активи“ ( 43 ).

38.

Следователно според мен жалбоподателят правилно твърди, че като е идентифицирал предмета на разглежданата помощ като „безвъзмездното предоставяне“ на нови реактори, Общият съд не е възприел описанието на този предмет, така както то следва, освен с някои несъответствия, от спорното решение, а именно финансово участие на унгарската държава в дружеството Paks II за изграждането — включително проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация — на два нови ядрени реактора. По този начин той е допуснал грешка при тълкуването на обжалвания пред него акт, което представлява грешка при прилагане на правото, която може да бъде изтъкната пред Съда в рамките на производство по обжалване ( 44 ).

39.

В рамките на втората част от първото си основание Република Австрия, подкрепяна от Великото херцогство Люксембург, твърди също, че като е определил предмета на мярката, за която е подадено уведомление, като „безвъзмездното предоставяне на два нови ядрени реактора на дружеството Paks II“, Общият съд изкуствено е разграничил различните елементи на една и съща мярка. Изграждането на новите реактори и прякото възлагане на обществената поръчка на НИАЕП били всъщност неразделна част от проекта, който е в основата на споразумението между Руската федерация и Унгария.

40.

Комисията повдига възражение за недопустимост на това оплакване, което не било повдигнато пред Общия съд. В това отношение следва да се посочи, че макар съгласно член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда с жалбата да не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд ( 45 ), все пак е допустимо жалбоподателят да обжалва решението на Общия съд, като изтъква пред Съда основания и доводи, произтичащи от самото обжалвано съдебно решение и насочени към оспорване, от правна гледна точка, на неговата правилност ( 46 ). Според мен такъв е случаят с оплакването на Република Австрия. В допълнение с това оплакване жалбоподателят, подкрепян от Великото херцогство Люксембург, оспорва не направената от Общия съд преценка на фактите, а правната квалификация, която той е дал на тези факти, които според него са го накарали да определи неправилно предмета на въпросната помощ. Съгласно постоянната съдебна практика обаче грешка в правната квалификация на фактите е грешка при прилагане на правото, която може да бъде изтъкната в рамките на производство по обжалване ( 47 ).

41.

По същество не се оспорва, че целта на предвидената от Унгария помощ е да се подкрепи дейността по производство на ядрена енергия. Тази цел се преследва чрез проект за финансиране на изграждането на два ядрени реактора, предназначени да влязат в експлоатация на площадката на централата „Paks“ и да заменят в крайна сметка вече съществуващите реактори. Както изтъква Република Австрия и както е видно от съдържащото се в спорното решение описание на мярката, за която е подадено уведомление, предоставянето на разположение на централата „Paks II“ на новите реактори е само един от етапите на този проект, който се разглежда като едно цяло и включва проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на посочените реактори ( 48 ). Всъщност новите реактори, чието изграждане е предмет на междуправителственото споразумение, са „имуществото“, предоставено на разположение на получателя на помощта. Въпреки че дружеството Paks II не е инвестирало в изграждането на бъдещите си производствени активи, тъй като унгарските власти не са счели за необходимо то да набира дългов капитал директно ( 49 ), все пак то е участвало във всеки етап от тяхното изграждане като „притежавана“ и „контролирана от държавата организация“, определена от Унгария, която да носи „финансовата и техническата отговорност“ за изпълнението на своите задължения по проекта (вж. съображение 11 от спорното решение). Така от съображение 14 от спорното решение следва, че именно то е сключило с НИАЕП договора за инженеринг, снабдяване и строителство на двата нови реактора и че освен това е било длъжно да следи за строителните работи и да разрешава плащанията на дължимите на НИАЕП суми за всеки етап от напредъка на тези работи (вж. съображение 39 от спорното решение).

42.

При тези обстоятелства Република Австрия, подкрепяна от Великото херцогство Люксембург, основателно твърди, че би било изкуствено да се прави разграничение в рамките на мярката, за която е подадено уведомление, между изграждането на двата ядрени реактора и предоставянето им на дружеството Paks II. При разглеждането на тази мярка в нейната цялост според мен става ясно, че тя има за цел да финансира инвестициите в изграждането и въвеждането в експлоатация на новите енергоблокове за производство на площадката на Paks.

43.

От това следва, че дори да се предположи, че Общият съд не е допуснал грешка при тълкуването на спорното решение, като е определил предмета на разглежданата помощ като „безвъзмездното предоставяне [на дружеството Paks II] на два нови реактора с цел тяхната експлоатация“, това определение все пак произтича от грешка в правната квалификация на фактите.

44.

В рамките на първата част от първото си основание Република Австрия твърди, от една страна, че Общият съд по същество е разрешил на Комисията да пренебрегне нарушение на разпоредбите в областта на обществените поръчки при преценката си на мярка за помощ, и от друга страна, че в случая такова нарушение произтича от самия предмет на разглежданата помощ, а именно финансирането на изграждането на атомна електроцентрала, така че в точки 28—32 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е разграничил настоящото дело от делото, по което е постановено решение Австрия/Комисия.

45.

Френската република оспорва допустимостта на това оплакване с мотива, че то не е било изтъкнато пред Общия съд. В това отношение е вярно, че в жалбата си Република Австрия не твърди изрично, че прякото възлагане на НИАЕП на обществената поръчка за изграждане на новите реактори спада към самия предмет на разглежданата помощ. От точка 20 от обжалваното съдебно решение обаче следва, че като се основава на своето тълкуване на решение Австрия/Комисия, тя все пак твърди, че за целите на преценката на разглежданата помощ няма особено значение дали такова пряко възлагане представлява „неразривно [свързано] условие“ или дори „условие“ на помощта, при положение че като цяло всяка държавна помощ, която нарушава разпоредби на правото на Съюза, не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар. Следователно не може да се приеме, че оплакването, което Република Австрия изтъква понастоящем пред Съда, изменя предмета на спора пред Общия съд ( 50 ).

46.

По същество това оплакване, което впрочем е недостатъчно развито, според мен трябва да се отхвърли.

47.

От една страна, доколкото с него упреква Общия съд, че е приел, че Комисията „може да не се съобрази с правилата в областта на обществените поръчки в рамките на производство по член 108 ДФЕС“, посоченото оплакване се основава на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение. Всъщност в точки 28—32 от него Общият съд само посочва, че в решение Австрия/Комисия Съдът не е възнамерявал да изостави своята практика, произтичаща от решение Iannelli & Volpi, което, както вече имах повод да подчертая, не може да бъде поставено под въпрос. За сметка на това, противно на това, което, изглежда, счита Република Австрия, Общият съд не отрича, че в рамките на посоченото производство Комисията е длъжна да вземе предвид евентуалното нарушение на разпоредба от правото на Съюза, различна от тази в областта на държавните помощи, включително правилата в областта на обществените поръчки, когато такова нарушение произтича от предмета на съответната помощ или от едно от неразривно свързаните с нея условия.

48.

От друга страна, както по-специално изтъква Чешката република, същото оплакване не може и да бъде уважено, доколкото в него се твърди, че изтъкнатото от жалбоподателя нарушение на разпоредбите в областта на възлагането на обществени поръчки произтича от самия „предмет“ на разглежданата помощ или от „дейността, финансирана“ от нея. Всъщност, дори ако, както предлагам, Съдът приеме, че Общият съд неправилно е изключил от предмета на тази помощ изграждането на новите реактори, прякото възлагане на обществената поръчка за това изграждане на НИАЕП може да представлява само „условие“, свързано с този предмет, чиято неразривна свързаност с предмета трябва да се провери.

49.

В рамките на втората част от първото си основание за обжалване Република Австрия оспорва анализа на Общия съд за наличието на „неразривна връзка“ между прякото възлагане на обществената поръчка за изграждане на новите реактори на НИАЕП и предмета на помощта. За изложението на доводите, изтъкнати от тази държава членка, препращам към точка 16 от настоящото заключение. Както посочих в точка 17 от настоящото заключение, някои доводи, изтъкнати в рамките на първата част от първото основание, също целят по същество да оспорят този анализ.

50.

Припомням, че в точки 36—43 от настоящото заключение стигнах до извода, че определянето на предмета на разглежданата помощ, възприето от Общия съд по-специално в точка 36 от обжалваното съдебно решение, е опорочено от грешка при тълкуването на спорното решение и че при всички положения това определяне произтича от неправилна квалификация на фактите. Важно е обаче да се припомни, че ако мотивите на решение на Общия съд разкриват нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се явява обоснован по други правни съображения, такова нарушение не може да доведе до отмяната на това решение, а следва да се заменят мотивите и жалбата да се отхвърли ( 51 ). При това положение следва да се провери дали въпреки допуснатите грешки при прилагане на правото Общият съд правилно е заключил в точка 39 от обжалваното съдебно решение, че Комисията основателно е приела, че възлагането на обществената поръчка за изграждане на новите реактори не представлява условие на помощта, което е неразривно свързано с нея.

51.

Поради причините, които ще обясня, считам, че случаят не е такъв.

52.

На първо място и в самото начало, макар и да се съгласявам по-специално с Френската република, че не може да се приеме доводът на Република Австрия, че самият факт, че правилата в областта на държавните помощи и тези в областта на обществените поръчки имат една и съща цел да осигурят ненарушена конкуренция във вътрешния пазар, е достатъчен, за да се направи извод за наличието на неразривно свързано условие ( 52 ), Република Австрия обаче с основание припомня, че това сближаване на целите поставя в тежест на Комисията засилено задължение да следи за съгласуваността между тези две групи разпоредби.

53.

На второ място, като допуска грешка при прилагане на правото, в точка 36 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че решението за възлагане на поръчката за изграждане на двата нови реактора не представлява условие на самата помощ, доколкото това възлагане „е свързано с производството и доставката на активите, които ще бъдат предоставени безвъзмездно и по този начин предхожда самата мярка за помощ“. Всъщност, от една страна, предпоставката, на която се основава този извод, а именно че предметът на разглежданата помощ е безвъзмедното предоставяне на дружеството Paks II на двата нови ядрени реактора, е погрешна, както показах по-горе. От друга страна, както по същество изтъква Република Австрия, когато държавна намеса, финансирана чрез помощ на основание член 107 ДФЕС, се осъществява на различни етапи, квалифицирането като „условие“ или „неразривно свързано условие“ по смисъла на решение Iannelli & Volpi на мярка, приета през един от тези етапи, не е изключено само поради факта че тази мярка предхожда мярката, с която приключва целият процес. Така, дори да се предположи, че Общият съд правилно е приел като предмет на разглежданата помощ само безвъзмездното предоставяне на новите реактори на дружеството Paks II, това не означава автоматично, че прякото възлагане на НИАЕП на обществената поръчка за тяхното изграждане представлява елемент, който няма връзка с разглежданата помощ. Несъмнено е вярно, както изтъква Френската република, че тълкуване на критерия за „неразривна връзка“, което би включило в понятието „неразривно свързано условие“ всеки „елемент от планирането“ на проект, който се ползва от публично финансиране, би довело до лишаване от действие на подобен критерий. В случая обаче този довод не може да бъде приет. Възлагането на обществената поръчка за изграждане на новите реактори не е просто „елемент от планирането“, нито второстепенен аспект на мярката, за която е подадено уведомление. Разглежданата помощ всъщност има за предмет изграждането на тези реактори и те представляват имуществото, предназначено да бъде предоставено на получателя на помощта.

54.

На трето място, както правилно изтъква Република Австрия, от спорното решение и от обжалваното съдебно решение следва, че определянето на НИАЕП като организация строител е един от елементите на междуправителственото споразумение, неразделна част от което е споразумението за финансиране, посочено в точка 6 от настоящото заключение, и е едно от условията, на които е подчинен заемът, предназначен за финансиране на по-голямата част от инвестициите, необходими за изграждането на новите реактори. Съгласно припомнената в точка 25 от настоящото заключение съдебна практика обаче начинът на финансиране на дадена помощ не може да бъде отделен от нея и оценката му, включително с оглед на разпоредби от Договора, различни от тези относно държавните помощи, е от изключителната компетентност на Комисията.

55.

На четвърто място, от съдебната практика, припомнена в точки 19—25 от настоящото заключение, не следва, че елемент или условие на помощ, което няма пряко отражение върху определянето на получателя или получателите на помощта или върху нейния размер, не може да представлява „неразривно свързано условие“, чиято законосъобразност трябва да бъде разгледана от Комисията в рамките на производството по член 108 ДФЕС. За сметка на това от тази съдебна практика следва, че такова условие представлява елемент или условие на помощта, което се оказва „необходимо за реализирането на нейния предмет или за функционирането ѝ“. В случая, както по същество твърди Република Австрия, възлагането на обществената поръчка за строителство на НИАЕП е необходим елемент както за реализирането на предмета на разглежданата помощ, така и за нейното функциониране. Всъщност, от една страна, от спорното решение и от обжалваното съдебно решение следва, че изборът на НИАЕП като предприятие, отговарящо за проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на новите реактори, е неразделна част от междуправителственото споразумение и че предоставеният от Руската федерация на Унгария заем е свързан с такъв избор ( 53 ). От друга страна, от обстоятелството, че както пред Комисията, така и пред Общия съд и Съда, Унгария поддържа, че НИАЕП е било единственото способно да достави технологията, необходима за изграждането на новите реактори, е видно, че тази държава членка е била убедена, че от техническа гледна точка възлагането на обществената поръчка за строителство на това предприятие е било необходим избор, за да се гарантира жизнеспособността и успехът на финансирания с разглежданата помощ проект.

56.

На пето и последно място, следва да се постави въпросът за релевантността — за целите на преценката дали е налице неразривно свързано условие по смисъла на решение Iannelli & Volpi — на съдържащата се в точка 37 от обжалваното съдебно решение констатация, че „едно нарушение на правилата относно обществените поръчки би засегнало единствено пазара на изграждане на атомни централи и не би се отразило на пазара, за който се отнася предметът на [разглежданата] мярка за помощ“. Първо, тази констатация не позволява да се подкрепи изводът, че такова възлагане не представлява неразривно свързано условие на разглежданата помощ. Всъщност определянето на мерките, които не могат да бъдат отделени от помощта, логически предхожда както преценката на съответствието им с правото на Съюза, така и тяхното въздействие върху съвместимостта на помощта. Второ, и по-съществено, съмнявам се във валидността на предпоставката, на която се основава посочената констатация, а именно че само нарушението на разпоредба, различна от разпоредбите в областта на държавните помощи, което би довело до допълнително нарушаване на конкуренцията или на търговията на пазара, до който се отнася въпросната помощ, може да породи задължение за Комисията да констатира такова нарушение в рамките на производството по член 108 ДФЕС ( 54 ). Всъщност от практиката на Съда следва ясно, че когато преценява дали дадена предвидена помощ отговаря на условието по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС да не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, Комисията трябва да вземе предвид отрицателните последици, които тази помощ може да има върху конкуренцията и търговията в рамките на вътрешния пазар като цяло, определен съгласно член 26, параграф 2 ДФЕС като „пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите“ ( 55 ). Позоваването от Френската република и от Унгария на решение от 31 януари 2001 г., Weyl Beef Products и др./Комисия ( 56 ), не може да доведе до различен извод. В точките от това решение, към които препращат тези държави членки, след като установява, че спорните мерки са неразривно свързани с предмета на разглежданата помощ, Общият съд проверява дали те водят до последици, които „надхвърлят необходимото, за да може с помощта да се постигнат допуснатите от Договора цели“. Такава проверка обаче ясно се вписва в рамките на разглеждането на пропорционалността на помощта, която следва определянето на обхвата на мерките, които трябва да се вземат предвид за целите на преценката на нейната съвместимост с вътрешния пазар. Следователно решение Weyl Beef Products и др./Комисия не дава уточнения относно това какво позволява определянето на дадена мярка като „неразривно свързано условие“, нито позволява да се подкрепи тезата, че само последиците от такава мярка, които могат да се проявят на „пазара, за който се отнася предметът на [разглежданата] мярка за помощ“, са от значение за целите на проверката, която Комисията трябва да извърши в рамките на производството по член 108 ДФЕС. За сметка на това посоченото решение следва примера на съдебната практика, установена с решение Iannelli & Volpi ( 57 ). Същото се отнася и за решение от 3 декември 2014 г., Castelnou Energía/Комисия ( 58 ), цитирано по-специално от Комисията, в което се уточнява, че ако условието на дадена помощ е неразривно свързано с предмета ѝ, „неговата съвместимост с разпоредбите, различни от тези относно държавните помощи, ще бъде преценена от Комисията в рамките на процедурата по член 108 ДФЕС и тази преценка би могла да доведе до обявяване на несъвместимостта на съответната помощ с вътрешния пазар“.

57.

В заключение, по този последен въпрос считам, че не може да се изключи, че нарушението на разпоредба от правото на Съюза, което може да доведе до нарушаване на конкуренцията на пазар, който е различен, но — както в настоящия случай — свързан с пазара, за който се отнася помощта, трябва да бъде взето предвид от Комисията при проверката ѝ на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар.

58.

От всички изложени по-горе съображения следва, че Общият съд неправилно е потвърдил извода на Комисията, че прякото възлагане на НИАЕП на обществената поръчка за изграждане на новите реактори не представлява „условие, неразривно свързано“ с предмета на разглежданата помощ.

59.

От това следва, че Общият съд също така неправилно е приел, че в рамките на производството, довело до приемането на спорното решение, Комисията не е била длъжна да разгледа въпроса за съвместимостта на това възлагане с разпоредбите в областта на обществените поръчки, който е бил повдигнат в хода на това производство от Република Австрия и от други заинтересовани страни ( 59 ).

60.

Въз основа на всички изложени по-горе съображения считам, че първата и втората част от първото основание за обжалване, взети заедно, са основателни.

61.

Третата част от първото основание съдържа две оплаквания. Първото е изведено от липса на мотиви на спорното решение, която Общият съд не е констатирал, а второто — от нарушение на разпоредбите на правото в областта на обществените поръчки. Тези оплаквания са насочени срещу точки 40—49 и 196—203 от обжалваното съдебно решение.

62.

Точки 40—49 от обжалваното съдебно решение са част от мотивите, с които Общият съд отхвърля първото основание на жалбата на Република Австрия, изведено от липсата на процедура за възлагане на обществена поръчка. В точки 41 и 42 Общият съд посочва, на първо място, че в съображение 285 от спорното решение Комисията правилно е приела, че за да отговори на становищата, представени ѝ от заинтересованите страни относно съвместимостта на мярката, за която е подадено уведомление, с Директива 2014/25, тя е имала право да препрати към производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, образувано срещу Унгария, в което се е убедила „[въз основа] на задълбочен анализ на техническите изисквания“, на които тази държава членка се позовава, че тази директива е неприложима при възлагането на строителните работи по изграждането на новите реактори на основание член 50, буква в) от нея (наричано по-нататък „производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка“). На второ място, в точки 43—46 от това решение Общият съд разглежда отговора на Комисията на писмени въпроси, поставени в контекста на процесуално-организационно действие, както и представените в подкрепа документи, като констатира, че от този отговор е видно и че от тези документи се потвърждава, че Комисията е стигнала до извода, че прякото възлагане на строителните работи по изграждането на новите реактори на НИАЕП „може да се извърши без предварителна покана за участие в състезателна процедура, тъй като по технически причини не би имало конкуренция“. На трето място, в точки 47 и 48 от обжалваното съдебно решение Общият съд уточнява, че не може да се приеме, че „в производството относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар се поставят под въпрос всички взети по-рано решения, които вече са били предмет на отделна процедура“, „[тъй като] [п]ринципът на правна сигурност не допуска в производството за държавна помощ Комисията да преразглежда възлагането на договора за строителство, без при това да разполага с нова информация в сравнение с онази, която е имала към момента на решението си да прекрати производството за установяване на неизпълнение на задължения“. На четвърто и последно място, в точка 49 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че „Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, когато за целите на [спорното] решение при всички положения се е основала на резултата от производството за установяване на неизпълнение на задължения“.

63.

За сметка на това в точки 196—203 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля първата част от десетото основание, изведена от непълнота на мотивите на спорното решение относно съвместимостта на помощта с други разпоредби от правото на Съюза. В тези точки Общият съд приема по същество, че тъй като в съображения 280—284 от спорното решение Комисията е приела, че не е длъжна да разгледа въпроса за евентуалното нарушение на Директива 2014/25 при липсата на неразривна връзка между това нарушение и предмета на разглежданата помощ, тя не е длъжна да обоснове в спорното решение причините, поради които са изпълнени условията, предвидени в член 50, буква в) от Директива 2014/25.

64.

Република Австрия твърди, че Общият съд неправилно е приел, че спорното решение е достатъчно мотивирано по въпроса дали е налице нарушение на разпоредбите в областта на обществените поръчки. Обикновеното препращане към приключено производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка не представлявало достатъчно мотивиране. Тя поддържа, че единствено благодарение на становището на Комисията и на документите, представени от нея в отговор на процесуално-организационно действие по производството, предприето от Общия съд, последният е могъл да се запознае с мотивите, които са накарали Комисията да изключи наличието на нарушение на разпоредбите в областта на обществените поръчки.

65.

Френската република повдига възражение за недопустимост на това оплакване, тъй като било повдигнато за първи път в производството по обжалване. В това отношение отбелязвам, че от точки 192 и 196—203 от обжалваното съдебно решение ясно следва, от една страна, че Република Австрия е оспорила пред Общия съд непълнотата на мотивите на спорното решение относно съвместимостта на помощта с разпоредбите на правото в областта на обществените поръчки, и от друга страна, че Общият съд е разгледал това оплакване, като го е отхвърлил. От точки 40—49 от обжалваното съдебно решение, чието съдържание е изложено в точка 62 от настоящото заключение, следва също, че Общият съд изрично е одобрил извършеното от Комисията в съображение 285 от спорното решение препращане към производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка. От това следва, че тъй като, от една страна, настоящото оплакване възпроизвежда изложените от Република Австрия пред Общия съд оплаквания, а от друга страна, произтича от мотивите на обжалваното съдебно решение, това оплакване е допустимо ( 60 ).

66.

Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол, но тези мотиви следва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му ( 61 ). От постоянната съдебна практика следва също, че задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като последният спада към законосъобразността по същество на спорния акт. Всъщност мотивите на едно решение представляват формален израз на съображенията, на които се основава това решение. Ако съображенията са неправилни, се засяга материалната законосъобразност на решението, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения ( 62 ).

67.

В конкретния случай Комисията е обосновала с две съображения извода си, че оценката на разглежданата помощ не е засегната от твърдяното нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки. От една страна, в съображение 283 от това решение и като главно твърдение тя изтъква, че подобно нарушение, дори да се приеме за установено, не би довело до допълнително нарушаване на конкуренцията и на търговията на пазара на електроенергия, за който се отнася тази помощ, и че следователно не е била длъжна да се произнесе по неговото съществуване. От друга страна, в съображение 285 от посоченото решение и при условията на евентуалност ( 63 ) тя препраща към производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, в което е установила неприложимостта на Директива 2014/25 по отношение на прякото възлагане на обществената поръчка за строителство на НИАЕП и следователно липсата на твърдяното, по-специално от Република Австрия, нарушение на разпоредбите на тази директива.

68.

Макар да отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, по същите причини като посочените в точки 49—59 от настоящото заключение, изложените като главни мотиви са опорочени от грешки, които засягат материалната им законосъобразност.

69.

При тези условия основателността на потвърдения в обжалваното съдебно решение извод на Комисията, че тя не е била длъжна да разгледа в спорното решение въпроса за съвместимостта на възлагането на обществената поръчка за изграждане на новите реактори с разпоредбите в областта на обществените поръчки, почива само на мотивите, изложени при условията на евентуалност.

70.

В самото начало отбелязвам, че подобно на всички участващи в настоящото производство държави членки и Комисията, считам, че в случая тя е могла да изпълни задължението си да извърши такава проверка, като препрати към производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, което е приключило, без да е установено нарушение на посочените разпоредби. Всъщност по-специално от решение Комисия/Италия, посочено в точка 21 от настоящото заключение, следва, че кумулативното прилагане на производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка и на производството за контрол върху държавните помощи представлява общото правило, когато дадена държавна мярка попада едновременно в приложното поле на разпоредбите в областта на помощите и на други разпоредби на Договора ( 64 ). От фактическите обстоятелства по делото, по което е постановено това решение, следва също, че такова кумулативно прилагане не е изключено дори в случай на неразривна връзка между националната мярка, за която се счита, че противоречи на разпоредба от Договора, различна от тези в областта на помощите, и предмета на помощта, поне когато производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка е започнало преди образуването на производството за контрол върху държавните помощи.

71.

При това положение подобно препращане може да замести разглеждане по същество в спорното решение на въпроса за несъответствието на мярката, за която е подадено уведомление, с разпоредбите на Директива 2014/25, само при условие че в това решение Комисията изложи фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които е стигнала до констатацията, че не е налице нарушение на правото на Съюза. Макар подобно задължение да трябва да бъде съчетано с изискванията за поверителност на документите в производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, на които се позовават по-специално Република Полша и Френската република, подобни изисквания не могат да отменят задължението на Комисията да мотивира актовете, които приема.

72.

В това отношение се налага изводът, че в съображение 285 от спорното решение само се посочва „предварителното заключение“, до което Комисията е достигнала в рамките на производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, без да се посочват фактическите и правните съображения, на които се основава този извод. Безспорно съгласно постоянната съдебна практика въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС трябва да се преценяват с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя ( 65 ). В случая обаче, без това да се оспорва от Комисията, Република Австрия твърди, че към датата на приемане на спорното решение елементите от производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, които евентуално могат да запълнят пропуските в текста на съображение 285 от това решение, не са били нито публични, нито достъпни за участващите в производството заинтересовани лица, така че не може да се приеме, че те са част от познат за тези заинтересовани лица контекст, позволяващ им да разберат ясно и недвусмислено причините, поради които Комисията е приела, че Директива 2014/25 не е била приложима в случая ( 66 ). Противно на поддържаното от Френската република, обстоятелството, че Комисията е изложила съображенията на спорното решение в хода на производството, не би могло да компенсира непълнотата на първоначалните мотиви на това решение. Всъщност мотивите не може за първи път да бъдат изложени изрично едва впоследствие пред съда, освен при изключителни обстоятелства, които при липсата на каквато и да е неотложност в случая не са налице ( 67 ).

73.

Предвид всички изложени по-горе съображения настоящото оплакване трябва да бъде уважено.

74.

С отделно оплакване Република Австрия, подкрепяна от Великото херцогство Люксембург, „припомня съмненията“, които е изразила в съдебното заседание пред Общия съд относно приложимостта при обстоятелствата в конкретния случай на член 50, буква в), подточка ii) от Директива 2014/25, позволяващ процедура на договаряне без предварителна покана за участие в състезателна процедура, когато строителството може да се осигури само от „конкретен икономически оператор“ поради „отсъствие на конкуренция по технически причини“. Тя изтъква, че „е много по-вероятно“ изтъкнатите от Унгария критерии за възлагане на обществената поръчка за изграждане на нови реактори, които са свързани по-специално със сигурността, да са били изкуствено ограничени, за да може да се ползва от руското финансиране. При всички положения, дори да се предположи, че тези критерии са обективни, не би могло да се изключи възможността, предвид стойността на обществената поръчка, да бъдат намерени други оференти чрез процедура за възлагане на обществена поръчка. Република Австрия, подкрепяна от Великото херцогство Люксембург, твърди също, че по-специално в точки 38 и 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно ѝ е възложил тежестта да докаже, че други оференти са могли да доставят новите реактори. Според нея Унгария, която е възнамерявала да се позове на изключението по член 50 от Директива 2014/25, е трябвало да докаже, че е било възможно да не бъде провеждана състезателна процедура.

75.

Струва ми се, че това оплакване не може да бъде уважено, доколкото е насочено срещу точки 40—49 от обжалваното съдебно решение ( 68 ). Според мен неговото разглеждане от страна на Съда среща две затруднения. От една страна, доводите на Република Австрия са неясни и непълни. От друга страна, според мен от прочита на мотивите, съдържащи се в точки 40—49 от обжалваното съдебно решение, следва, че Общият съд се е ограничил, от една страна, до това да констатира, че в рамките на производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка Комисията „се е убедила“, въз основа на „задълбочен анализ на техническите изисквания“, на които се позовава Унгария ( 69 ), че в случая тази държава членка може да прибегне до процедура без предварителна покана за участие в състезателна процедура на основание член 50, буква в), подточка ii) от Директива 2014/25 ( 70 ), и от друга страна, че при тези условия препращането към резултата от тази процедура, съдържащо се в съображение 285 от спорното решение, е обосновано. За сметка на това според мен от същите точки от обжалваното съдебно решение не следва, че Общият съд е упражнил контрол за законосъобразност на извода, на който Комисията се позовава при условията на евентуалност в спорното решение, че Директива 2014/25 не е приложима в случая. Както правилно посочва Комисията в съдебното заседание, по този въпрос Общият съд е извършил само проверка на фактите.

76.

По изложените съображения считам, че третата част от първото основание, доколкото с нея се упреква Общият съд, че не е установил липсата на мотиви на спорното решение, обсъдена в точки 71 и 72 от настоящото заключение, е основателна.

77.

Въз основа на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да уважи първото основание за обжалване.

78.

Повечето от доводите, изтъкнати от Република Австрия в рамките на второто и четвъртото ѝ основание, се припокриват и поради това ще ги разгледам заедно. Тези основания са насочени срещу точки 51—65, 184 и 185 от обжалваното съдебно решение.

79.

В точки 51—65 от обжалваното съдебно решение Общият съд анализира и отхвърля първата част от четвъртото основание на жалбата, изведена от непропорционалния характер на разглежданата помощ. С тази част Република Австрия изтъква, че при липсата на процедура за възлагане на обществена поръчка за изграждането на двата нови реактора пропорционалността на тази помощ не е осигурена, тъй като не може да се гарантира, че размерът ѝ е ограничен до минимума, необходим за изпълнението на проекта. Най-напред, Общият съд посочва, че „макар член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС да изисква помощта да бъде сведена до минимум, от това все пак не следва, че провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка е условие за пропорционалност на мярка за помощ“ и че такава процедура „е само едно от средствата за ограничаване на помощта до минимума, необходим за постигане на преследваната цел“ (т. 59 и 60). По-нататък Общият съд приема, че „твърдението на Република Австрия, че изграждането на реакторите е можело да се осъществи при по-ниски разходи и с по-малко помощи, ако е имало конкурентна тръжна процедура, не е подкрепено с доказателства“ и че „Република Австрия следва да представи доказателства, сочещи алтернативно решение за изграждането на въпросните реактори“ (т. 64). Накрая, в точка 65 от обжалваното съдебно решение Общият съд уточнява, че „[п]ри всички положения въпросът дали мярката за помощ е ограничена до необходимия минимум за постигане на преследваната цел всъщност се отнася до въпроса дали безвъзмездното предоставяне на двата нови реактора не е непропорционално, тъй като същото е предмет на [разглежданата] помощ“.

80.

В точки 177—190 от обжалваното съдебно решение Общият съд анализира и отхвърля деветото основание на жалбата, изведено от недостатъчното определяне на разглежданата помощ. В точка 183 от това решение той, от една страна, най-напред припомня, че целта на определянето на елементите на помощта е да позволи на Комисията да заключи, че помощта е подходяща, необходима и съразмерна, и от друга страна, препраща към решение от 12 юли 2018 г. по дело Австрия/Комисия ( 71 ), в което вече е постановил, че Комисията не е длъжна да определи точния размер на еквивалента на безвъзмездна помощ, който произтича от съответната мярка за помощ, преди да провери дали тя е пропорционална с оглед на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. В точка 185 от обжалваното съдебно решение, що се отнася до разходите за финансиране, Общият съд, след като отбелязва, че съображение 28 от спорното решение се отнася до разходите за финансиране на дълга за целия срок на механизъмa за револвиращ кредит, посочва, че Република Австрия не изтъква „нито един подробен довод, който може да докаже, че въз основа на посочените във въпросното съображение данни за лихвения процент по заема, с допълнителните уточнения в бележка под линия [16] от [това] решение, Комисията не е била в състояние да провери пропорционалността на елемента на помощ и за какво би послужило в това отношение посочването на разходите за външно финансиране (лихви по заемите), каквито би трябвало да плати частен инвеститор при пазарни условия“.

81.

С второто си основание Република Австрия упреква Общия съд, че неправилно е потвърдил според нея недостатъчния анализ на пропорционалността на разглежданата помощ, извършен от Комисията в спорното решение. За сметка на това с четвъртото си основание, което се подразделя на три части, Република Австрия упреква Общия съд, че е допуснал недостатъчно определяне на разглежданата помощ, по-специално поради липсата на процедура за възлагане на обществена поръчка, неотчитането на разходите за външно финансиране и липсата на изчисляване на еквивалента на безвъзмездна помощ.

82.

Унгария, Република Полша и Комисията изразяват на различни основания резерви относно допустимостта на второто и/или четвъртото основание. Макар тези резерви да са неоснователни, доколкото се отнасят до тези основания в тяхната цялост, някои от тях, напротив, трябва да бъдат приети по отношение на отделни оплаквания, развити от Република Австрия в контекста на посочените основания. Тези случаи ще бъдат посочени по-нататък в анализа.

83.

Макар като цяло да съм съгласна, че второто и четвъртото основание за обжалване са недостатъчно развити и на моменти им липсва яснота, все пак могат да бъдат идентифицирани три оплаквания, които се отнасят до значението, в рамките на упражнявания от Общия съд контрол за пропорционалност на разглежданата помощ, на следните фактори: i) липсата на процедура за възлагане на обществена поръчка, ii) липсата на изчисление на еквивалента на безвъзмездна помощ и iii) липсата на отчитане на разходите за външно финансиране.

84.

Република Австрия твърди, че Общият съд не е определил ясно или е определил неправилно предмета на разглежданата помощ, като е изключил от този предмет изграждането на новите ядрени реактори. Това му попречило да извърши „надлежен“ контрол на извършената от Комисията проверка на пропорционалността на тази помощ. Тя поддържа, че стойността на обществената поръчка, платена от Унгария за изграждането на тези реактори, представлява съществен фактически елемент за преценката на разглежданата помощ. От това тя заключава, че противно на приетото от Общия съд, по-специално в точка 65 от обжалваното съдебно решение, чието съдържание е възпроизведено в точка 79 от настоящото заключение, пропорционалността на тази помощ не може да се прецени правилно при липсата на процедура за възлагане на обществена поръчка. Всъщност такава процедура можела да доведе до напълно различна помощ, по-специално с оглед на нейната структура и размер. Само твърдението, съдържащо се в точка 59 от обжалваното съдебно решение, че „процедурата за възлагане на обществена поръчка е само едно от средствата за ограничаване на помощта до необходимия минимум за постигане на преследваната цел“, само по себе си не било достатъчно, тъй като липсват указания за критериите, с оглед на които е осъществен контролът за пропорционалност на разглежданата помощ. Следователно в това отношение обжалваното съдебно решение било опорочено от липса на мотиви ( 72 ).

85.

Както вече имах възможност да посоча, от обжалваното съдебно решение, и по-специално от точки 36 и 65 от него, ясно следва, че Общият съд е приел, че предметът на разглежданата помощ се състои в „безвъзмездното предоставяне“ на новите реактори. В точки 34—39 от настоящото заключение обаче посочих, че такова определяне на предмета на разглежданата помощ, което изключва от обхвата ѝ изграждането на новите ядрени реактори, произтича от неправилно тълкуване на спорното решение и от грешка в правната квалификация на фактите. Тези грешки обаче по необходимост поставят под въпрос предпоставката, въз основа на която в точка 65 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил релевантността на оплакванията, изтъкнати от Република Австрия в рамките на четвъртото основание на жалбата.

86.

Доколкото в посочената точка 65 Общият съд е трябвало да се позове в по-голяма степен на предимството, което дружеството Paks II извлича от финансирания от Унгария проект поради разработването и предоставянето на негово разположение на нови производствени активи, следва да се подчертае, че съществува тясна връзка между това предимство и размера на инвестицията, направена от Унгария за този проект, включваща действителната покупна цена на атомната електроцентрала ( 73 ), която би трябвало да отразява поне отчасти икономическата стойност на тези активи. От това следва, че посоченият размер по необходимост е отправна точка за всяка преценка на пропорционалността на разглежданата помощ.

87.

От изложените по-горе съображения следва, че доколкото е насочено срещу точка 65 от обжалваното съдебно решение, настоящото оплакване според мен трябва да бъде уважено. Подчертавам обаче, че тази точка съдържа съображение, изложено за изчерпателност, за което свидетелства употребата на израза „при всички положения“. От това следва, че настоящото оплакване е относимо само доколкото са приети изтъкнатите от Република Австрия доводи срещу точки 58—64 от обжалваното съдебно решение.

88.

В това отношение, що се отнася, на първо място, до мотивите, съдържащи се в точки 58 и 59 от обжалваното съдебно решение и изложени в точка 79 от настоящото заключение, според мен не може да се оспори, както току-що изложих, че при проверката на пропорционалността на разглежданата помощ, и по-специално при анализа, който цели да прецени дали е ограничена до необходимия минимум, за да се позволи да бъде осъществен проектът, който тя има за цел да финансира, не може да не се вземе предвид размерът на инвестицията, определен за реализирането на този проект, включващ покупната цена на новите реактори. Също така не може да се оспорва, както впрочем самият Общ съд посочва, че провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка е средство за Комисията да се увери в пропорционалността на цената на обществената поръчка, доколкото определянето ѝ е подчинено на условията на конкуренция. Както обаче следва от точка 53 от обжалваното съдебно решение, в рамките на първата част от четвъртото основание за обжалване Република Австрия е изтъкнала, че при липсата на процедура за възлагане на обществена поръчка за изграждането на новите реактори, пропорционалността на разглежданата помощ не е гарантирана и че елементите, на които се е основала Комисията, а именно липсата на свръхкомпенсация и задължението за възстановяване на печалбите, не са от значение за въпроса дали разглежданата помощ е ограничена до необходимия минимум. При тези обстоятелства Република Австрия правилно изтъква понастоящем, че единственото твърдение, съдържащо се в точка 59 от обжалваното съдебно решение, че „процедурата за възлагане на обществена поръчка е само едно от средствата за ограничаване на помощта до необходимия минимум за постигане на преследваната цел“, не е достатъчно, за да се отговори на отправените от нея критики, тъй като не са посочени елементите, на които Комисията се е основала при липсата на такава процедура, и че следователно в това отношение обжалваното съдебно решение е опорочено от липсата на мотиви. Насрещните доводи, изтъкнати от участващите в настоящото производство държави членки и от Комисията, които впрочем всички са изведени от самото спорно решение, не позволяват да се отстранят пропуските в обжалваното съдебно решение по този въпрос ( 74 ).

89.

Що се отнася, на второ място, до точка 64 от обжалваното съдебно решение, чието съдържание е възпроизведено в точка 79 от настоящото заключение, в рамките на първото основание за обжалване Република Австрия упреква Общия съд, че ѝ е наложил тежестта да докаже, че други оференти са могли да изградят новите реактори на по-ниска цена. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в посочената точка 64 Общият съд обосновава налагането на такава тежест на доказване на Република Австрия, като се позовава на пазарна оценка, извършена от Унгария и проверена от Комисията в рамките на производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, от която е видно, че няма други подходящи доставчици. Доколкото обаче Република Австрия не е имала достъп до доказателствата, на които се е основала Комисията в това производство, и спорното решение не е било достатъчно мотивирано по този въпрос, във всички случаи не може да бъде обоснована тежест на доказване като наложената от Общия съд.

90.

Поради причините, изложени в точки 85—89 от настоящото заключение, настоящото оплакване според мен е основателно.

91.

Република Австрия изтъква, че дори да се предположи, че разглежданата помощ се състои, както признава Общият съд, в предоставянето на новите реактори, Комисията е трябвало да изчисли еквивалента на безвъзмездна помощ ( 75 ), за да определи размера на тази помощ и да прецени нейната пропорционалност.

92.

В това отношение, без да е необходимо да се взема позиция по обсъждания между страните въпрос дали във всички случаи Комисията е длъжна да определи еквивалент на безвъзмездна помощ ( 76 ), ще се огранича да припомня, че в точки 188—190 от обжалваното съдебно решение Общият съд е припомнил, че: i) разглежданата помощ включва механизъм за револвиращ кредит в размер на 10 млрд. евро и допълнителна сума от 2,5 милиарда евро, предоставена от унгарската държава, тъй като този механизъм за револвиращ кредит трябва да финансира 80 % от потвърдените инвестиционни разходи, а допълнителна сума — останалите 20 %, ii) всички разходи, които могат да бъдат свързани с инвестицията, са включени в тези суми и iii) спорното решение се ограничава до разрешаването на проекта, за който Унгария е отправила уведомление, като се изключва евентуалното увеличение на посочените суми, така че „всяко финансиране, надхвърлящо сумата от 12,5 милиарда евро, би представлявало изменение на съществуващата помощ“, което ще трябва да се прецени в съответствие с член 4 от Регламент № 794/2004 ( 77 ). Следователно Общият съд, изглежда, изхожда от предпоставката, че елементът на помощ съответства на цялото финансиране, предоставено от унгарската държава, както е описано в спорното решение, и следователно при всички положения при обстоятелствата в настоящия случай не е било необходимо да се изчислява еквивалент на безвъзмездна помощ. Както по-специално изтъква Унгария, Република Австрия не представя конкретни доводи, които да поставят под въпрос съображенията на Общия съд и да подкрепят тезата ѝ, че при липсата на изчисляване на еквивалента на безвъзмездна помощ не е възможно да се прецени пропорционалността на разглежданата помощ. Ето защо според мен настоящото оплакване не може да се приеме.

93.

Република Австрия упреква Общия съд, че в точка 185 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил довода ѝ, че при липсата на определяне на разходите за външно финансиране (лихви по заемите) на дълга, който частен инвеститор би трябвало да плати при пазарни условия, Комисията не е могла да определи правилно размера на разглежданата помощ и следователно да прецени нейната пропорционалност.

94.

В това отношение е достатъчно да се констатира, че в подкрепа на това оплакване Република Австрия само повтаря доводите, изложени в жалбата ѝ пред Общия съд, към която тя препраща. При тези условия и доколкото освен това не са посочени точно критикуваните елементи на обжалваното съдебно решение, настоящото оплакване според мен е недопустимо. Във всички случаи, както подчертава Комисията в писменото си становище, в положение като разглежданото, при което заемът е бил договорен от държавата при уточнени в спорното решение лихвени проценти ( 78 ), при което е установено наличието на предимство за дружество Paks II, при което решението се отнася до финансиране, което не надхвърля сумата от 12,5 милиарда евро ( 79 ), и при което според твърденията на самата Република Австрия не е имало субсидиран заем, Република Австрия е трябвало да обясни, както посочва Общият съд в точка 185 от обжалваното съдебно решение, защо без изчисляване на разходите за външно финансиране Комисията не е могла да прецени пропорционалността на разглежданата помощ. Ето защо при всички положения настоящото оплакване не може да се приеме.

95.

Въз основа на изложеното по-горе според мен следва да се уважи само оплакването, повдигнато в рамките на второто и четвъртото основание, което бе анализирано в точки 85—89 от настоящото заключение.

96.

Ако, както предлагам, Съдът приеме за основателни първото основание за обжалване, както и оплакването, разгледано в точки 85—89 от настоящото заключение, повдигнато в рамките на второто и четвъртото основание, жалбата следва да бъде уважена, и обжалваното съдебно решение да бъде отменено.

97.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да обяви за основателни първата, втората и отчасти третата част от първото основание за обжалване, както и оплакването, разгледано в точки 85—89 от настоящото заключение, повдигнато в рамките на второто и четвъртото основание за обжалване. Поради това предлагам на Съда да уважи жалбата и да отмени обжалваното съдебно решение.