1.

Соколът не е единствената птица, с която е известна Малта ( 2 ). Всъщност от векове насам в Малта съществува традиция да се ловят диви чинки, които мигрират през територията ѝ ( 3 ).

2.

В Европейския съюз дивите чинки са защитени от Директивата за птиците ( 4 ). Възползвайки се от безсмъртната реплика на Сам Спейд от „Малтийският сокол“: „Нямам нищо против неприятностите, стига да не са прекалено много“, по време на преговорите за присъединяване Република Малта приема да приведе своите обичаи в съответствие с изискванията на Директивата за птиците до 2008 г. ( 5 )

3.

Поради това през 2009 г. Малта забранява улова на чинки. Въпреки това през 2014 г. тя решава да използва дерогацията, предвидена в член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците, за да разреши улова на седем вида диви чинки като развлекателна дейност ( 6 ).

4.

В решението си от 21 юни 2018 г., Комисия/Малта ( 7 ), Съдът установява, че този режим за развлечение не отговаря на условията за тази дерогация. От особено значение за настоящата жалба е, че Съдът приема, че липсата на познания за произхода на референтните популации на мигриращите над Малта птици не позволява да се изпълни критерият за „малък брой“, установен в дерогацията за развлекателни цели по Директивата за птиците (наричана по-нататък „липсата на познания“) ( 8 ).

5.

Вследствие на това съдебно решение Малта отменя режима на дерогацията за развлекателни цели.

6.

През октомври 2020 г. Малта приема проекта „Чинки“ ( 9 ). В него се предвижда уловът на същите седем вида чинки, предвиден в законодателството, разрешаващо улова с развлекателни цели, но предложеният в проекта „Чинки“ улов е предвиден като част от твърдян изследователски проект. Новото законодателство, установяващо рамката на проекта „Чинки“, е на основание на друга дерогация от Директивата за птиците, която съгласно член 9, параграф 1, буква б) от тази директива може да се използва за „целите на научните изследвания“.

7.

Европейската комисия счита, че проектът „Чинки“ е само „прикритие“, за да се позволи продължаването на същите развлекателни дейности, свързани с улова на чинки, които Съдът е определил като противоречащи на Директивата за птиците в решение Комисия/Малта. Поради това Комисията започва процедура за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258 ДФЕС, която води до настоящия иск ( 10 ).

8.

Наред с Директивата за местообитанията ( 11 ) Директивата за птиците е актът на Съюза, който има за цел опазването на биоразнообразието ( 12 ).

9.

Както е видно от съображения 3 и 5 от Директивата за птиците, опазването на видовото разнообразие на птиците е не само екологична цел сама по себе си, но се възприема и като необходим елемент за постигане на целите на ЕС за устойчиво развитие и подобряване на условията на живот.

10.

Независимо от някои разлики в режима, приложим към видовете птици, изброени в приложения I—III към Директивата за птиците, в член 1, параграф 1 от нея ясно се посочва, че нейната цел е опазването на „всички видове естествено живеещи в диво състояние птици на европейската територия на държавите членки, за които се прилага Договорът“ ( 13 ). За тази цел Директивата за птиците регламентира „защитата, управлението и регулирането на тези видове и урежда тяхното използване“.

11.

Член 5 от Директивата за птиците забранява по-специално умишленото убиване или улавяне по какъвто и да е метод и умишленото обезпокояване на птиците.

12.

В член 8, параграф 1 от Директивата за птиците се предвижда допълнително:

„По отношение на лова, улавянето или убиването на птици в рамките на настоящата директива държавите членки забраняват използването на всички средства, съоръжения и методи, и по-специално изброените в приложение IV, буква а), които се използват за широкомащабно или неизбирателно улавяне или убиване на птици, или такова, което би предизвикало изчезване в даден район на даден вид“.

13.

В буква а), четвърто тире от приложение IV мрежите и капаните са посочени сред забранените средства и методи за улов, а от решение Комисия/Малта следва, че мрежите за улов на птици, чието използване е предвидено от проекта „Чинки“, попадат в обхвата на тази разпоредба ( 14 ).

14.

Въпреки че Директивата за птиците по принцип забранява улова на птици, Съдът е счел, че при определени условия ловът или улавянето на диви птици с развлекателна цел може да представлява „разумно използване“, разрешено от тази директива ( 15 ). Това, изглежда, е в съответствие с член 2 от посочената директива, който позволява на държавите членки да вземат предвид икономическите и рекреационните изисквания при разработването на мерките, необходими за опазването на птиците.

15.

Въпреки това, както потвърждава и Съдът ( 16 ), запазването на традиционните дейности не представлява самостоятелна дерогация от системата за защита, установена с Директивата за птиците. Напротив, всяка дерогация може да бъде разрешена само ако това е предвидено от самата Директива за птиците и при условията, посочени в нея.

16.

В това отношение член 9, параграф 1 от Директивата за птиците гласи следното:

„Държавите членки могат да дерогират от членове 5—8, когато няма друго задоволително разрешение, поради следните причини:

[…]

17.

Република Малта създава проекта „Чинки“ през 2020 г. Приложимата правна уредба е приета въз основа на Правилата за опазване на дивите птици ( 17 ), които са законодателният акт за транспониране на Директивата за птиците в малтийското право.

18.

Член 9 от Правилата за опазване на дивите птици транспонира член 9 от Директивата за птиците, определя условията, които трябва да се използват за оценка на дерогациите, и установява специфична процедура за вземане на решения, включваща малтийския комитет Ornis, чиято роля е регламентирана в член 10 от Правилата за опазване на дивите птици.

19.

Проектът „Чинки“ е създаден с Рамковите правила за 2020 г. ( 18 ) и се изпълнява през същата година въз основа на Дерогиращите правила за 2020 г. ( 19 ). Основната рамка е изменена през 2021 г. с Рамковите правила за 2021 г. ( 20 ), които са приложени през същата година чрез Дерогиращите правила за 2021 г. ( 21 ) и през следващата година чрез Дерогиращите правила за 2022 г. ( 22 )

20.

Съответните правила „установяват рамка, която разрешава, при строго контролирани условия и избирателно, дерогация за целите на научните изследвания за определяне на референтната популация на Малта [на седем вида чинки] на основание на член 9, параграф 1, буква б) [от Директивата за птиците] […]“ ( 23 ). Рамковите правила за 2020 г. обясняват допълнително в член 1, параграф 2, че проектът „има за конкретна цел да събере достатъчно научна информация, за да може Малта да въведе режим на дерогация по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците, който да отговаря на критерия за „малък брой“, както е тълкуван от Съда в решение [Комисия/Малта]“.

21.

В рамките на проекта „Чинки“ тези данни се събират чрез улавяне на птиците от седемте вида чинки, обхванати от проекта, с помощта на мрежи за улов на птици с размер на бримките на мрежите, не по-малък от 18 mm × 18 mm. Според замисъла на проекта данните от проучването са достатъчни, когато размерът на извадката достигне 60—70 опръстенявания за всеки от седемте вида чинки.

22.

Улавянето трябва да се извършва от лица, притежаващи специално разрешително, т.нар. събирачи на данни. Специалното разрешително може да бъде издадено на лице, което притежава общо разрешително за улов на птици, представи план на мястото, където се намират одобрените мрежи за улов на птици, и е посетило задължителен курс за целите на изследването.

23.

При улавянето на птицата събирачът на данни проверява дали уловената птица е с пръстен, и ако е така, въвежда информацията от пръстена във формуляр за проверка на пръстените (това се нарича „контрол“). Формулярът се връща в малтийската Wild Bird Regulation Unit (Регулаторна служба за дивите птици, наричана по-нататък „WBRU“). От момента на приемане на Рамковите правила за 2021 г. се предвижда всички екземпляри, уловени от събирач на данни, да бъдат незабавно докладвани на регулаторния орган (който към този момент вече е WBRU), включително тези, на които не е поставен пръстен. След като „контролира“ птицата, събирачът на данни трябва незабавно да я пусне обратно в природата.

24.

Съответната нормативна уредба предвижда и възможност в проекта да участват лица, които притежават специално разрешително за опръстеняване, чиято задача е да поставят в пръстена съответните данни на уловените птици. Въпреки това организациите, които активно участват в Малта в областта на опръстеняването на птици, EURING и BirdLife Malta, отказват да участват в проекта „Чинки“, изтъквайки етични съображения ( 24 ), и приканват лицата, които опръстеняват птици, да не участват в този проект. Тъй като лицата, които опръстеняват птици по националната схема за опръстеняване, не участват в проекта, както бе обяснено в съдебното заседание, преди всеки изследователски сезон Малта публикува общоевропейска покана за участие на лица, които опръстеняват птици. Въпреки това лица, които опръстеняват птици, не подават заявления за участие. По тази причина проектът „Чинки“ се състои изключително от улавяне и контрол на птици, на които вече е бил поставен пръстен.

25.

Така описаният проект „Чинки“ е изпълняван в периода 2020—2022 г. Всяка година между 20 октомври и 20 декември с дерогиращите правила за изпълнение са откривани периодите за научни изследвания, през които е разрешено улавянето на птици.

26.

На 3 декември 2020 г. Комисията изпраща на Малта официално уведомително писмо. Тя счита, че проектът „Чинки“ е несъвместим с член 5 и член 8, параграф 1 от Директивата за птиците и не е обоснован с дерогацията, предвидена в член 9, параграф 1, буква б) от нея. Комисията смята, че Малта не е доказала, че проектът „Чинки“ преследва реална изследователска цел, че в малтийската правна уредба липсват мотиви относно наличието на друго задоволително разрешение и че Малта не е доказала липсата на друго задоволително разрешение.

27.

Малта отговаря на 3 февруари 2021 г. и заявява, че проектът „Чинки“ е обоснован от член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за птиците. Тя твърди, че новият режим на дерогация служи за целите на научните изследвания. По-специално, тези изследвания целели да запълнят липсата на познания, установена от Съда в решение Комисия/Малта.

28.

На 9 юни 2021 г. Комисията издава мотивирано становище със същите твърдения като в официалното уведомително писмо. Тъй като Малта вече е посочила, че ще открие нов сезон за улов през есента на 2021 г., в мотивираното становище е определен кратък срок за отговор от един месец. Искането на Малта за удължаване на този срок е отхвърлено.

29.

Малта отговаря на това мотивирано становище на 15 юли 2021 г., като поддържа позицията си, че въпросната схема е в съответствие с правото на Съюза.

30.

След обсъждания и срещи между службите на Комисията и малтийските власти, на 14 октомври 2021 г. министърът на околната среда на Малта отменя Рамковите правила за 2020 г., „без да се засяга валидността на всички действия или бездействия, произтичащи от тях“.

31.

На 19 октомври 2021 г. този министър продължава проекта „Чинки“, като приема Рамковите правила за 2021 г. ( 25 )

32.

Комисията счита, че Рамковите правила за 2020 г. и Рамковите правила за 2021 г., както и дерогиращите правила, с които се откриват периоди за научни изследвания през 2020 г., 2021 г. и 2022 г., представляват поведение от същия вид, поради което ги разглежда заедно като една мярка.

33.

С исковата си молба, подадена на 20 януари 2023 г., Комисията иска от Съда да установи, че като е приела проекта „Чинки“ и по този начин е разрешила улова на разглежданите седем вида диви чинки, Малта не е изпълнила задълженията си по член 5 и член 8, параграф 1 във връзка с член 9, параграф 1 от Директивата за птиците.

34.

В своята писмена защита, подадена на 21 април 2023 г., Малта иска от Съда да отхвърли настоящия иск като недопустим или, при условията на евентуалност, като неоснователен.

35.

Комисията и Малта подават също реплика и дуплика съответно на 19 юни 2023 г. и 24 юли 2023 г.

36.

На 7 март 2024 г. е проведено съдебно заседание, на което Комисията и Малта представят устни становища.

37.

Преди да разгледам настоящото дело по същество, първо ще обсъдя неговата допустимост.

38.

Малта твърди, че настоящият иск е недопустим, тъй като се основава на мотивирано становище, което е било последвано от съществено изменение на националната правна уредба, което в иска се приравнява на предходната уредба и се смесва с нея. В резултат на това обхватът на настоящия иск бил неясен и нарушавал правото на защита на Малта.

39.

Комисията отговаря, че мотивираното становище от 9 юни 2021 г. се отнася до проекта „Чинки“ на Малта, който към онзи момент се е състоял от Рамковите правила за 2020 г. и Дерогиращите правила за 2020 г. В иска се оспорва същият проект, който вече е продължен с Рамковите правила за 2021 г. и Дерогиращите правила за 2021 г. и 2022 г. Според Комисията последните мерки представляват поведение „от същия вид“ ( 26 ).

40.

Комисията твърди, че основните характеристики на първоначалния проект „Чинки“, който съгласно мотивираното становище не е бил в съответствие с член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за птиците, са се запазили в режима, който съществува към момента на подаване на исковата молба от Комисията. Тези основни характеристики били следните: проектът преследва същата твърдяна научноизследователска цел за събиране на информация ( 27 ), която се отнася до същите седем вида чинки ( 28 ); проектът предвижда същите условия за издаване на разрешителни, включително издаване на разрешителни не на професионални учени, а на всяко лице с общо разрешително за улов, което притежава същия вид мрежа за улов на птици и е посещавало същия курс ( 29 ); и дерогационният режим обхваща същия период от време — 64 дни през есента ( 30 ).

41.

Противно на доводите на Малта, че с Рамковите правила за 2021 г. са отстранени възраженията на Комисията, направени в хода на производството за установяване на неизпълнение на задължения, Комисията счита, че новостите, въведени с Рамковите правила за 2021 г. и Дерогиращите правила за изпълнение, са незначителни. Въвеждането на регулаторен орган, отговорен за изследванията, не оказвало съществено влияние, тъй като тази роля се изпълнявала от WBRU ( 31 ), на която тази роля вече била предоставена с предишните рамкови правила. С Рамковите правила за 2021 г. се издавали разрешителни въз основа на искания, подадени по предходните Рамкови правила от 2020 г.; дерогиращите правила (за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.) били почти идентични.

42.

Според мен възражението на Малта за недопустимост следва да бъде отхвърлено.

43.

Всъщност Съдът последователно е приемал, че предметът на иска по член 258 ДФЕС се ограничава до предмета, който е определен в рамките на предвидената в този член досъдебна процедура, и че следователно мотивираното становище и искът на Комисията до Съда трябва да се основават на еднакви твърдения за нарушения ( 32 ).

44.

Същевременно Съдът признава, че това изискване не може да стигне дотам, че да налага във всички случаи националните разпоредби, посочени в мотивираното становище и в иска, да бъдат напълно идентични. Когато между досъдебната и съдебната фаза на производството е настъпила промяна в правната уредба, достатъчно е системата, установена от оспорената в досъдебната фаза правна уредба, да е била по същество запазена от новите мерки, приети от държавата членка след издаването на мотивираното становище, дори и новата правна уредба да не е била формално оспорена в досъдебната фаза ( 33 ).

45.

Всъщност съм съгласна, че ако с всяка несъществена промяна в разглежданата правна уредба държавите членки можеха да предизвикат необходимост от повторно започване на производството за неизпълнение на задължения от самото начало, този механизъм за принудително изпълнение би загубил своето полезно действие. Ето защо самата промяна на правната уредба не може да бъде автоматично основание за недопустимост на иска, с който е сезиран Съдът. Въпреки това, както твърди Малта, това не следва да води до лишаване на държавата ответник от възможността да се защити ефективно.

46.

В това отношение съм съгласна с Комисията, че новата редакция на националната правна уредба, която е оформила проекта „Чинки“, не е довела до съществена промяна в посочените от Комисията характеристики ( 34 ).

47.

Освен това твърденията на Комисията относно причините, поради които проектът „Чинки“ не отговаря на изискванията на член 9, параграф 1, буква б) от Регламента за птиците, са разбираеми за Малта. Тази държава членка е имала възможност да обясни дали и как новата правна уредба урежда по различен начин твърдените от Комисията пропуски, и да обясни на Съда защо счита, че тази правна уредба отговаря на условията на член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за птиците. Следователно правото на защита на Малта не е нарушено.

48.

Поради това според мен настоящият иск е допустим.

49.

В настоящото дело Комисията твърди, че Малта не е изпълнила задълженията си по член 5 и член 8, параграф 1 от Директивата за птиците и че нарушението на тези разпоредби не може да се основава на дерогацията за научни изследвания по член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за птиците.

50.

Малта от самото начало дословно основава законодателството си на член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за птиците. Решението да се позове на дерогация, не може да се разбира по друг начин, освен като приемане от страна на Малта на факта, че ако не попада в обхвата на дерогация, дейността, която нейното законодателство предвижда, би била в противоречие с Директивата за птиците.

51.

Следователно същността на това дело е дали Малта е изпълнила условията, изисквани за дерогацията за научни изследвания съгласно Директивата за птиците. ( 35 )

52.

В това отношение Комисията се позовава на три основни твърдения за нарушения. Тя твърди, първо, че Малта не е доказала, че проектът „Чинки“ преследва реална научноизследователска цел. Второ, че Малта не е изложила мотиви за липсата на друго задоволително разрешение и трето, че не е доказала липсата на друго задоволително разрешение.

53.

Най-важният и нов въпрос, който това дело поставя, се отнася до първото твърдение — дали проектът „Чинки“ в Малта е реален научноизследователски проект, или, както твърди Комисията, е само прикритие за продължаване на дейностите, които нарушават Директивата за птиците? Най-напред ще разгледам този въпрос (1). Заключението ми е, че разглежданият научноизследователски проект, както по отношение на замисъла, така и по отношение на изпълнението, има недостатъци, които трябва да насочат Съда към заключението, че той действително не е реален научноизследователски проект. По тази причина считам второто и третото твърдение на Комисията само за субсидиарни. Ще ги разгледам заедно (2).

54.

Как Съдът може да реши дали даден проект, представен от законодателя на дадена държава членка като научноизследователски проект, наистина е приет за научноизследователски цели, или държавата членка се позовава на дерогацията за научни изследвания само за да даде възможност за извършване на иначе незаконни дейности?

55.

Логичният отговор би бил, че ако проектът отговаря на всички условия, наложени от Директивата за птиците, за да се позове на тази дерогация, Съдът следва да заключи, че той е приет за целите на научни изследвания.

56.

Това предложение обаче изглежда по-лесна задача, отколкото е в действителност. Макар че Директивата за птиците разрешава дерогация за научни изследвания от това, което иначе би се считало за забранено улавяне и обезпокояване на диви птици, тя не съдържа никакви указания за това какво означава формулировката „за целите на научните изследвания“ в член 9, параграф 1, буква б) от нея.

57.

Никакво обяснение не е дадено и в сродната ѝ директива, Директивата за местообитанията, която съдържа почти еднакво формулирана дерогация за научни изследвания, позволяваща отклонение от защитата, която този акт определя за целите на опазването на животните и растенията, обхванати от него ( 36 ).

58.

При определянето на значението на понятието „научни изследвания“ може да се почерпи вдъхновение от Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания, по която Европейският съюз е страна ( 37 ). В член 9 от тази конвенция се предвиждат дерогации за целите на изследвания с подобна формулировка като в директивите за птиците и местообитанията. Що се отнася до значението на тези дерогации, Постоянният комитет на Бернската конвенция счита, че „изследването е интелектуална дейност с цел нови научни открития по методичен, системен и проверим начин“ ( 38 ).

59.

Подобно описание позволява да се направят изводи за някои елементи на понятието „научни изследвания“ както от материално, така и от процедурно естество. Материалното измерение на научноизследователския проект е неговата цел; тя дава отговор на въпроса за съвкупността от знания, която проектът цели да разшири, и обяснява защо този въпрос изобщо трябва да бъде зададен. Процедурното измерение е свързано с научните методи, които се използват, т.е. как ще се постигне желаният резултат.

60.

Ето защо предлагам за целите на настоящото дело, без да е необходимо да се дава по-пълно определение на понятието „научни изследвания“, Съдът да установи, че научноизследователският проект трябва да има за цел научноизследователски въпрос и да бъде разработен така, че да може да допринесе за отговора на този въпрос. Характеристиките на понятието за изследване, за които допълнително и двете страни са съгласни, че предполагат „научно изследване“, не се оспорват ( 39 ).

61.

Когато е изправен пред въпрос, подобен на този на Съда по настоящото дело, Международният съд (МС), в дело, което се отнася до японския проект за лов на китове в Антарктика ( 40 ), също преценява, че не е необходимо да се дава изчерпателно определение на понятието „научно изследване“. Този съд обаче обяснява, че „обективната проверка на това дали дадена програма е за целите на научните изследвания не зависи от намеренията на отделни държавни служители, а по-скоро от това дали замисълът и изпълнението на програмата са разумни с оглед на постигането на заявените научно-изследователски цели“ ( 41 ).

62.

Предлагам на Съда да възприеме подобен метод и да прецени дали замисълът и изпълнението на проекта „Чинки“ са разумни с оглед на постигането на заявените научноизследователски цели.

63.

Комисията оспорва както заявените научноизследователски цели, така и замисъла и изпълнението на проекта „Чинки“. Ще разгледам тези въпроси последователно.

64.

Научноизследователският въпрос на проекта „Чинки“ е със следното съдържание: „Откъде идват чинките, които мигрират над Малта по време на следбрачната (есенната) миграция?“ ( 42 ).

65.

Комисията твърди, че целта на този научноизследователски въпрос не е природозащитна цел. Малта по-скоро търси отговор на този въпрос само за да въведе (отново) дерогацията за развлечение.

66.

Според Комисията дерогацията, предвидена в член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за птиците, може да се използва само за научни изследвания, които имат природозащитна цел.

67.

Малта потвърждава, че необходимостта да се отговори на научноизследователския въпрос на проекта „Чинки“, действително е била призната, след като Съдът подчертава липсата на познания в решението си Комисия/Малта. Въпреки това тя твърди, че запълването на липсата на познания, която не позволява на Малта да въведе дерогация за развлечение, може да бъде цел на научноизследователски проект съгласно член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за птиците.

68.

В допълнение към това Малта обяснява, че проектът „Чинки“ има и по-широка природозащитна цел. Тя твърди, че отговорът на въпроса откъде идват прелитащите над Малта чинки, може да помогне на Малта при разработването на нейната политика за опазване. По-специално, данните, получени от проекта „Чинки“, щели да позволят да се определят съответните миграционни маршрути, и следователно щели да помогнат да се насочат усилията за опазване на местообитанията и да се разработи планиране на земеползването, което да защитава местата за междинно кацане и основните маршрути.

69.

Според мен не може да се приеме позицията на Комисията, че целта на научноизследователски проект по член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за птиците трябва да бъде единствено природозащитна цел. Изследванията, които изискват дерогация от защитата на птиците, могат да обслужват всеки легитимен научноизследователски интерес. В това отношение, доколкото любителският улов на птици се разглежда като разрешено разумно използване на дерогацията за развлечение, при условие че се улавят само малък брой птици, на събирането на данни за въвеждането на такава дерогация не може да се противопостави обстоятелството, че това е с нелегитимна цел.

70.

Научните изследвания за постигане на природозащитни цели се насърчават от друга разпоредба на Директивата за птиците. Член 10 от тази директива предвижда, че „държавите членки насърчават провеждането на изследвания и дейностите, необходими за защита, управление и използване на популациите на всички видове птици, посочени в член 1“. Това е довод, подкрепящ моята теза, че член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за птиците трябва да се тълкува в смисъл, че позволява провеждането на научни изследвания и за легитимни цели, различни от опазването.

71.

Същевременно съм на мнение, че дори и да не е необходимо да се цели подобряване на методите за опазване, научните изследвания съгласно разпоредба за дерогация не може да водят до прекратяване или възпрепятстване на природозащитните цели за поддържане на добър природозащитен статус на даден вид.

72.

Ако се върнем към обстоятелствата по настоящото дело, Рамковите правила за 2020 г. определят по различен начин целта на проекта „Чинки“ от Рамковите правила за 2021 г. Изричното позоваване на дерогацията за развлекателни цели, което присъства в Рамковите правила за 2020 г., е заличено в Рамковите правила за 2021 г. ( 43 ) В съдебното заседание обаче Малта пояснява, че евентуалното въвеждане на дерогация за развлекателни цели продължава да е една от целите на Рамковите правила за 2021 г. въпреки промяната във формулировката.

73.

Научноизследователският въпрос, на който проектът „Чинки“ има за цел да отговори, ми се струва подходящ за запълване на липсата на познания, констатирана от Съда в решение Комисия/Малта във връзка с дерогацията за развлекателни цели.

74.

Обратно, въпреки че според Малта проектът „Чинки“ има по-широки природозащитни цели, тази държава не е обяснила, освен в много общи линии, природозащитните цели, които проектът иска да постигне. Поради това е трудно да се установи връзката между научноизследователския въпрос за произхода на птиците, прелитащи над Малта през есента, и възможните природозащитни цели.

75.

Независимо от това, въпреки наличието на съмнение, ще продължа анализа си в полза на Малта, приемайки, че проектът „Чинки“ има и по-широка природозащитна цел. Когато се оценява доколко разумен е замисълът на даден проект, е необходимо да се вземат предвид неговите цели. Затова ще извърша преценка дали проектът може да бъде обоснован с оглед на двете си заявени цели.

76.

Както бе обяснено, замисълът и начинът на изпълнение на проекта трябва да бъдат разумни ( 44 ). Това означава, че обезпокояването на птиците, което по принцип е забранено от Директивата за птиците, трябва да бъде обосновано от целите на проекта ( 45 ).

77.

Ще разделя въпросите, свързани с научноизследователския замисъл и изпълнението на проекта „Чинки“, като разгледам, от една страна, оспорваните от Комисията аспекти, които считам за разумни части от замисъла на проекта, и от друга страна, аспектите, които не считам за разумни.

78.

Комисията твърди, че използването на мрежи за улов на птици не е оправдано, че броят на местата за улавяне е прекомерен и не е ясно свързан с разглеждания въпрос. Освен това, като се има предвид малкият брой опръстенени екземпляри, уловени в Малта, събирането на данни от опръстенените птици просто не можело да даде отговор на научноизследователския въпрос в разумен срок. Твърди се, че според замисъла на текущия проект събирането на необходимия брой пръстени ще отнеме около 70 години.

79.

Според мен Малта представя убедителни доводи срещу характеристиките, посочени от Комисията като недостатъци на проекта. Първо, както мрежите за улов на птици, така и ситните мрежи по принцип са забранени от приложение IV към Директивата за птиците и могат да се използват само при някоя от дерогациите. Ето защо, ако птиците трябва да бъдат улавяни, а това, изглежда, е единственият научно обоснован метод днес, за да се разчетат данните от пръстените на опръстенените чинки, използването на мрежи за улов на птици позволява по-избирателно улавяне на птици, отколкото ситните мрежи. Като се има предвид, че проектът „Чинки“ е насочен към седем конкретни вида чинки, този избор изглежда обоснован.

80.

Второ, мога да се съглася, че големият брой птици, уловени на голяма територия от страната, не е непременно недостатък на проекта. Така проектът повишава шансовете за улавяне на птица с пръстен и за по-бързо събиране на необходимата информация. Въпреки това един довод на Малта в това отношение не може да бъде приет. Малта подчертава, че за разлика от предишен проект за развлекателни цели, улавянето на голям брой птици не е проблем, тъй като те се освобождават в природата невредими. Въпреки това фактът, че чинките се освобождават, след като са били уловени, не може да се разбира като обосноваване на самия замисъл на проекта. Не бива да се забравя, че съгласно Директивата за птиците улавянето и обезпокояването на птици също са забранени, а не само държането или убиването им.

81.

Трето, що се отнася до наситеността, определена на 60—70 събрани пръстена за всеки вид чинки, която позволява да се заключи, че са събрани достатъчно данни за изготвяне на надеждни заключения, не считам, че Съдът е достатъчно информиран, за да вземе решение по този въпрос. Същото важи и за прогнозите за евентуалното приключване на проекта.

82.

Както вече предложих, при преценката дали даден проект е реален научноизследователски проект, Съдът следва да се съсредоточи върху неговия разумен характер. Преценката за разумност на един научноизследователски проект изисква да се съпоставят изискваното от проекта обезпокояване на дивите чинки, което е забранено от Директивата за птиците, с научната цел на проекта. Колкото по-значима е целта на проекта, толкова по-лесно е да се оправдаят улавянето и обезпокояването. Колкото по-малко значима е целта, толкова по-трудно е да се обоснове проектът, което може да доведе до заключението, че улавянето и обезпокояването на птиците не трябва да се разрешават.

83.

При претеглянето на интересите трябва да се вземе предвид и фактът, че въпросният проект е свързан с живи животни ( 46 ). Трябва да се има предвид, че защитата на хуманното отношение към животните в съответствие с член 13 ДФЕС е цел от общ интерес, призната от Европейския съюз ( 47 ). Съдът вече изрично е признал значението ѝ във връзка с Директивата за птиците ( 48 ).

84.

Що се отнася до разумността на проекта „Чинки“, Комисията посочва следните недостатъци в проекта. Първо, липсва цялостен метод за събиране на данни, който да обосновава обезпокояването на птиците, и проектът погрешно е насочен към регистриране на екземпляри, които вече са опръстенени. Второ, събирачите на данни, които участват в проекта, не са подходящо обучени и са в конфликт на интереси, което би трябвало да пречи на участието им в проекта.

85.

Във връзка с първия довод, който се основава на констатациите в докладите на BirdLife Malta и EURING, Комисията твърди, първо, че проектът неправилно е съсредоточен върху произхода на чинките. Според нея, „за да се подобри опазването и управлението на зимуващите в Малта чинки и да се осигури основа за наблюдение на ефективността на бъдещите мерки за опазване, е важно да се разбере тяхното разпространение, численост и текучеството, както и миграционният им произход“. Първоначалният акцент на един надежден проект не трябвало да бъде поставен върху произхода на популациите, а проектът трябвало първо да оцени размера, състава и текучеството на популациите на чинките, които се срещат в Малта през неразмножителния период. Този компонент можел да бъде изпълнен чрез наблюдателни проучвания, които да „осигурят основна информация за сезонната численост и използването на местообитанията, като се определят онези райони и местообитания, които са от най-голямо значение и следва да получат най-висок приоритет за опазване по отношение на тези видове“ ( 49 ).

86.

Този довод не е оборен от Малта. Всъщност, ако се разглежда само в контекста на целта си да се даде възможност за (повторно) въвеждане на дерогация за развлекателни цели, като се преодолее липсата на познания, призната от Съда в решение Комисия/Малта, събирането на данни за произхода на птиците може да изглежда подходящ фокус на проекта. Фокусирането обаче само върху този вид информация, особено при липсата на други подходящи данни, които не могат да бъдат събрани от проекта „Чинки“, не може да оправдае обезпокояването на птиците в светлината на по-широката природозащитна цел.

87.

Вторият изключително проблематичен недостатък в замисъла на проекта е, че улавянето на птици е разрешено само за разчитане и записване на данни от уловените екземпляри, които вече са опръстенени. Това, както твърди Комисията, не е научно или етично обосновано. Когато по време на дейностите по опръстеняване се улавят птици, следва да се събират всички подходящи научни данни, за да се гарантира, че научното използване на данните може да бъде максимално ефективно. Събирането не само на данни от пръстена, но и на допълнителни данни за всяка уловена птица, като възраст и пол, тегло, състояние на перата, измерване на крилата и други подобни, заедно с опръстеняването на всички уловени екземпляри, би могло действително да оправдае действията, които иначе са забранени от Директивата за птиците. За тази цел е необходимо участието на образовани и квалифицирани лица, които опръстеняват птици.

88.

В това отношение е необходимо да се припомни, че в първоначалния си замисъл съгласно съответното законодателство проектът „Чинки“ действително предвижда не само събиране на данни от вече опръстенени птици, но и опръстеняване на всички уловени птици. За изпълнението на тази част от проекта е предвидено, че на лицата, които разполагат с разрешително за опръстеняване на птици, може да бъде издадено специално разрешително за участие в проекта. Поради недоверието към предложения проект от страна на съответната организация за опръстеняване — EURING, действащите в Малта лица, които опръстеняват птици, обаче отказват да участват в проекта ( 50 ). Всъщност според Малта общоевропейската покана за набиране на лица, които опръстеняват птици, не е била успешна. Поради тази причина през разглежданите три години проектът бил изпълняван само за събиране на данни от вече опръстенени птици.

89.

Улавянето на птици в голям мащаб, както е предвидено в проекта „Чинки“, само за да се съберат данни от опръстенени птици, според мен не може да оправдае проекта, независимо дали целта му е само да се даде възможност за (повторно) въвеждане на дерогацията за развлекателни цели, или наистина преследва по-широки природозащитни цели. И в двата случая обезпокояването на птиците в такъв голям мащаб би било непропорционално на научната полза от проекта ( 51 ).

90.

Неучастието на лицата, които опръстеняват птици, в проекта „Чинки“ е можело да бъде избегнато, ако законодателят се е бил отказал от част от проекта. Един от спорните въпроси, заради които лицата, които опръстеняват птици, се отказват да участват в проекта „Чинки“, е използването на живи примамки. Това обаче не изглежда необходимо, за да се даде възможност за улавяне на чинките с мрежи за улов на птици. Също толкова ефективно е да се използват предварително записани примамващи птиците устройства ( 52 ). Тъй като подобна промяна в замисъла на проекта би могла да повиши неговата разумност, защото птиците биха могли да бъдат опръстенявани паралелно със записването на съществуващата информация на пръстените и без да се намалява ефективността на метода на улавяне, трябва да се запитаме дали тази част от замисъла на проекта не служи на цел, различна от целта на изследването. Тази част от проекта дава възможност за запазване на развлекателните дейности по улавяне на чинки, при които традиционно се използват живи примамки ( 53 ).

91.

Така стигам до следващия довод, изтъкнат от Комисията, който се отнася до нецелесъобразността на участието в проекта на лица, участвали в предишен проект за дерогация за развлекателни цели.

92.

Основният отговор, който Малта предлага на тези твърдения, е гражданската наука. Малта твърди, че гражданската наука е идея, силно подкрепяна от Комисията, и е изненадана от позицията на Комисията по настоящото дело ( 54 ). Освен това тя твърди, че включването на лица, притежаващи разрешително за улов на птици, което са придобили като част от дерогацията за любителски улов, е целесъобразно, тъй като тези лица знаят как да използват мрежи за улов на птици. Накрая, Малта настоява, че само тези ловци, които са преминали обучение, могат да придобият специалното разрешително, което им дава право да участват в проекта „Чинки“.

93.

Гражданската наука действително е идея, подкрепяна от Европейския съюз ( 55 ). Идеята за включване на граждани в научни проекти обаче не е да се разработват проекти с цел гражданско участие, а по-скоро да се включват граждани в научноизследователски проекти, които сами по себе си са обосновани от някаква съответна научноизследователска цел. Участието на гражданите трябва да бъде възможно за всички лица, които желаят да участват в проекта, и не трябва да има дискриминационен характер дори ако могат да бъдат наложени определени условия за участие.

94.

Обратното, проектът „Чинки“ е замислен по такъв начин, че за специално разрешително за участие в проекта „Чинки“ могат да кандидатстват само лица, които притежават общо разрешително за улов на птици, което вече не се издава, а се притежава само от бивши участници в проекта за дерогация за развлекателни цели ( 56 ). Това се потвърждава от Малта в съдебното заседание. Тази държава членка обаче не предлага разумно обяснение защо проектът, ако се основава на идеята за гражданска наука, не е отворен за всички граждани, които биха желали да участват. Един от изтъкнатите доводи обяснява, че лицата, които притежават общо разрешително за улов на птици, знаят как да използват мрежите за улов на птици. Няма обаче никакво обяснение защо други граждани да не могат да се научат как тези мрежи да бъдат използвани за целите на проекта.

95.

Задължителното обучение за получаване на специалното разрешително, изглежда, е насочено единствено към информиране на потенциалните участници за правната уредба на проекта, включително, не на последно място, за задължението за незабавно освобождаване на уловените птици. От данните, представени на Съда, не личи въпросното обучение да създава умения, необходими за събирането на данни, например как да се използват правилно мрежите за улов на птици или как да се различават седемте вида чинки един от друг и от други птици ( 57 ). Това наистина не изглежда достатъчно обучение, което би позволило на всеки заинтересован гражданин да участва в проекта.

96.

Другите проекти, за които се твърди, че са сходни с проекта „Чинки“, които Малта посочва в своята писмена защита като включващи граждани в изследването на птици, не включват граждани в никакви инвазивни действия по отношение на птиците. По-скоро, тези проекти се отнасят предимно до наблюдение и съобщаване на наблюдаваните данни ( 58 ). Освен това, както обяснява EURING, гражданите, които участват в проектите за опръстеняване, преминават през сериозно обучение, което често продължава една година, и участват в проекта заедно с професионалистите, които опръстеняват птици ( 59 ).

97.

Мога да се съглася с Малта, че включването на лица, които преди това са участвали в любителско улавяне на чинки, само по себе си не представлява проблем и дори може да има образователен характер, особено като се има предвид, че държането на птиците е забранено в рамките на проекта.

98.

Това обаче не обяснява защо само тези лица са поканени да участват в гражданските научни дейности на проекта „Чинки“. Това не е в съответствие с концепцията за гражданска наука. То по-скоро е индикация, че проектът наистина е бил замислен и изпълнен с цел да се позволи на тази конкретна група граждани да продължи развлекателната си дейност по улов на чинки.

99.

Малта изтъква, че проектът предвижда мониторинг на изпълнението и прилагането, което би трябвало да попречи на събирачите на данни да задържат уловените птици. Освен това данните от последните две години от изпълнението на проекта показвали ефективен контрол за изпълнението на практика. В това отношение Малта е предоставила значителни статистически данни, свидетелстващи за големи усилия за подобряване на прилагането на нейното законодателство. Например за 2021 г., по време на откриването на „периодите на изследване“ и като се има предвид, че са били издадени 2904 специални разрешителни съгласно условията на настоящата дерогация, по силата на закона били ангажирани 50 служители в разрешените часове, като тези органи извършили общо 3111 проверки на място, при които били установени 122 закононарушения ( 60 ).

100.

Това може би наистина е довело до по-малкия брой случаи, в които уловените птици не са освободени. Въпреки това, както бе посочено от Комисията в съдебното заседание, странно е, че един реален научноизследователски проект изисква такава постоянна и значителна мобилизация на ресурси на правоприлагащите органи.

101.

И накрая, не само че е трудно да се защити замисълът на проекта „Чинки“ през призмата на гражданската наука, но този проект също така не участва в сътрудничество с други научноизследователски проекти. Все пак би могло да се очаква, че проект, който зависи от данните от други държави и може да допринесе за други проекти, свързани с движението на птиците, ще предвиди вътрешно и международно сътрудничество с подобни проекти ( 61 ).

102.

В заключение, съгласна съм с Комисията, че представените доказателства не доказват, че замисълът и изпълнението на проекта „Чинки“ са реални и разумни по отношение на постигането на поставените цели. По тази причина той не може да бъде обоснован съгласно дерогацията за научни изследвания, предвидена в член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за птиците.

103.

Комисията твърди, че Малта не е обяснила защо не е възможно да се отговори на научноизследователския въпрос чрез други методи, нито пък е обяснила ясно това в законодателството, с което се въвежда дерогацията.

104.

Малта отговаря, че докладите, на които се позовават Дерогиращите правила за изпълнение на Рамковите правила за 2020 г. и 2021 г., обясняват по достатъчно ясен начин защо няма подходяща алтернатива на проекта „Чинки“.

105.

Първо, независимо от причината за дерогация, разрешена съгласно член 9 от Директивата за птиците, тази разпоредба съдържа в своя параграф 1 условие, че такава дерогация може да се използва само „когато няма друго задоволително разрешение“.

106.

Вече обясних защо смятам, че замисълът и изпълнението на проекта „Чинки“ не са разумни за постигане на научноизследователските му цели. Поради това считам, че той не е приет за целите на научните изследвания. Следователно въпросът за друго разрешение не възниква.

107.

Ако обаче Съдът установи, че проектът „Чинки“ е бил приет за целите на научните изследвания, считам, че както твърди Комисията, Малта не е обяснила ясно защо двете посочени алтернативи са недостатъчни.

108.

Целта на проекта „Чинки“ е да се установи откъде идват чинките, които прелитат над Малта. За тази цел проектът предлага използването на забранени от Директивата за птиците методи — улавяне на птиците и използване на мрежи за улов на птици. Следователно, за да бъде проектът „Чинки“ обоснован въз основа на член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за птиците, е необходимо Малта да докаже, че не съществуват други методи, които не противоречат на тази директива или които включват дерогация, но са с по-малка степен на намеса.

109.

Първата алтернатива, която Комисията посочва, е свързана с участието на експерти орнитолози. Комисията не е обяснила ясно по какъв начин те ще бъдат привлечени. Със сигурност те трябва да участват в разработването на проекта, анализа на събраните данни, изготвянето на заключенията от тези анализи и накрая — публикуването на резултатите от проекта ( 62 ).

110.

Проблемът с неучастието на орнитолози в разработването на проекта „Чинки“, който Комисията подчертава, обаче е свързан със събирането на данните от пръстените и събирането на допълнителна информация от уловените птици.

111.

В това отношение ми се струва, че Малта не може да твърди, че участието на орнитолози в проекта не би било друго, по-задоволително разрешение, като се има предвид, че първоначално той е предвиждал участието на орнитолози при събирането на данни. Въпреки това, след като опитът ѝ да привлече орнитолози, се е провалил, Малта е пренебрегнала този първоначален аспект от замисъла на проекта и е продължила изпълнението му без участието на орнитолози. Тази първа алтернатива очевидно е съществувала, но е била пренебрегната от Малта.

112.

Втората посочена алтернатива е широкомащабното моделиране. Въпреки че Малта изтъква множество причини, поради които този вариант е по-малко ефективен от проекта, основан на събирането на данни от пръстените на птиците, тя не твърди, че такъв метод не е в състояние да отговори на научноизследователския въпрос и по този начин да запълни въпросната липса на познания. Като се има предвид, че широкомащабното моделиране е изследователски метод, който не е инвазивен и следователно не противоречи на Директивата за птиците, отхвърлянето на такъв метод би изисквало по-задълбочено обяснение.

113.

Смятам, че Малта не е обяснила ясно защо другите налични методи не са подходящи за запълване на липсата на познания, чието установяване е причината за разработването на проекта „Чинки“. Поради това мотивите, съдържащи се в законодателството за изпълнение (Дерогиращите правила), не отговарят на стандарта за правна сигурност, установен от съдебната практика ( 63 ), който изисква посочване на конкретни и пълни мотиви, обясняващи как са изпълнени условията на член 9, включително защо органът, който въвежда мярката за дерогация, смята, че не съществува друго задоволително разрешение ( 64 ).

114.

В Рамковите правила за 2020 г. и Рамковите правила за 2021 г. липсват мотиви относно наличните алтернативни варианти. Трите Дерогиращи правила за изпълнение, с които се открива периодът на изследване за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., съдържат известно изложение на причините. Докато в Дерогиращите правила за 2020 г. само имплицитно се посочват основните проучвания, използвани за разработването на проекта, в следващите Дерогиращи правила тези проучвания се посочват по-ясно в бележки под линия. Въпреки това нито тези проучвания, нито доводите, изложени в хода на производството пред Съда, дават ясен отговор на въпроса защо е трябвало да бъдат отхвърлени другите методи. Не се твърди, че те са нецелесъобразни, а само че са по-малко ефективни.

115.

Следователно Комисията е доказала в достатъчна степен, че Малта не е посочила причините за липсата на друго задоволително разрешение и не е доказала липсата на друго задоволително разрешение.

116.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да установи, че Малта не е изпълнила задълженията си по член 5 и член 8, параграф 1 от Директивата за птиците във връзка с член 9, параграф 1 от същата директива.

117.

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати разноските, ако е направено такова искане в писмените становища на спечелилата страна. Тъй като Комисията претендира Република Малта да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, а Република Малта е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

118.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда: