26.9.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 368/33


Жалба, подадена на 15 август 2022 г. — Унгария/Комисия

(Дело T-499/22)

(2022/C 368/54)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M. Fehér и G. Koós)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2022/908 на Комисията от 8 юни 2022 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта му, която се отнася до Унгария, доколкото изключва от финансиране от страна на Съюза поради разкрити слабости предоставената на Унгария финансова помощ под формата на отделени от производството преки помощи и на доброволно обвързано с производството подпомагане, що се отнася до финансови години 2017-2019, и под формата на мерки в обхвата на ИСАК и управление на риска, във връзка с развитие на селските райони, ЕЗФРСР, по отношение на финансови години 2017-2018,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Изключването е основано на четири основания, три от които са предмет на жалбата за частична отмяна на обжалваното решение, подадена от унгарското правителство.

Що се отнася до първото правно основание за изключване, унгарското правителство обосновава доводите си с факта, че нито буквално, нито телеологично тълкуване на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 (1) оправдават тълкуването на Комисията в смисъл, че понятието за активен земеделски стопанин включва и свързани предприятия.

Понятието за обединение на физически и юридически лица не може да се приравни с това за свързани предприятия, а също така първото не обхваща второто. Това тълкуване на Комисията се отхвърля от много държави членки и не следва да се приема, че предоставянето на разположение чрез системата CircaBC на съдържанието на двустранните координационни заседания, провеждани с държави членки, позволява да се създаде правна сигурност във връзка с толкова важен въпрос.

Второто правно основание за изключване е свързано с позицията на Комисията, че член 35 от Регламент (ЕС) № 809/2014 (2), когато предвижда увеличение на броя на проверките на място, не установява разграничение между такива проверки в зависимост от източника на равнището на грешка (подбор въз основа на риска/случаен). Според Комисията не е в съответствие с нормативните разпоредби подходът на унгарските власти, според който трябва да се отчитат само определени резултати, които произтичат от случайно подбрани проверки на място, които са релевантни с оглед на изчисляването на евентуално необходимото увеличение на броя на проверките.

От друга страна, приложимите нормативни разпоредби не предвиждат изрично, че за да се определи увеличението на броя на проверките, е необходимо да се вземат предвид и грешките, открити в елементите на извадката, в рамките на анализ на риска. Следователно приложимите разпоредби на Съюза не уточняват как трябва да се определи извадката от бенефициери, подлежащи на проверка. Всъщност нищо не обосновава извода, че „увеличаването до подходящо ниво“ може да се осъществи само — вместо да се използва случайна извадка, която описва най-точно контролната съвкупност — като се предпочете тази извадка да се „направи пропорционална“ пред извадка, подбрана въз основа на анализ на риска. Включването в броя на проверките на обща грешка в резултатите от извадката, подбрана въз основа на анализ на риска, води до изопачен резултат.

Накрая, третото основание за изключване е обосновано с факта, че уведомленията за процедури за помощи във връзка с животни се вписват в регистъра за животни, без да се отбелязват уведомленията, отправени със закъснение. Фактът, че кръстосаните административни проверки не позволяват да се идентифицират отправените със закъснение уведомления (след като са изтекли максималните срокове, определени в секторната правна уредба, което е необходимо изискване за доброволното обвързано с производството подпомагане), възпрепятства намаляването на плащанията като доброволно обвързано с производството подпомагане и налагането на административни санкции.

Това обаче означава, че унгарските власти не санкционират отправените със закъснение уведомления, тъй като те се санкционират в рамките на проверките за съответствие. Следователно деянията от този вид не остават без санкция, но едно и също деяние не се наказва два пъти.


(1)  Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 227, 2014 г., стр. 69).