Иск, предявен на 11 юли 2022 г. — D’Agostino и Dafin/ЕЦБ

(Дело T-424/22)

(2022/C 340/69)

Език на производството: италиански

Страни

Ищци: Vincenzo D’Agostino (Неапол, Италия), Dafin Srl (Касандрино, Италия) (представител: M. De Siena, avvocata)

Ответник: Европейска централна банка

Искания

Ищците молят Общия съд:

—

да установи и прогласи извъндоговорната отговорност на Европейската централна банка (ЕЦБ), представлявана от председателя г-жа Christine Lagarde:

за предизвикания срив на стойността на ценните книжа SI FTSE.COPERP, притежавани от г-н Vincenzo D’Agostino, което е довело до загуба на общата стойност на инвестирания капитал, равняваща се на 450 596,28 EUR, с това че на 12 март 2020 г. г-жа Christine Lagarde, в качеството си на председател на ЕЦБ, изричайки известната фраза „Ние не сме тук, за да затваряме спредовете, това не е функция на ЕЦБ“, е предизвикала значителен спад на стойността на ценните книжа на всички световни фондови борси и 16,92 % на фондовата борса в Милано, безпрецедентен процентен спад в историята на тази институция и на другите световни фондови борси, като е съобщила на пресконференция пред целия свят, че ЕЦБ повече няма да подкрепя стойността на ценни книжа, емитирани от страни в затруднено положение, и по този начин е обявила пълна промяна в паричната политика, приета от ЕЦБ под председателството на г-н Mario Draghi, чийто мандат приключи през ноември 2019 г.,

б)	за причиненото с това поведение, както и в резултат на посочения рязък спад на индекса на фондовата борса в Милано, намаляване на стойността на активите на ищеца,

в)

за това, че поради реалното и значително намаляване на стойността на активите на ищеца той е бил принуден, за да компенсира намаляването на активите и като гарант на дружество Dafin Srl за кредитната линия, предоставена на посоченото дружество от Banca Fideuram SpA, да погаси използваната част от тази кредитна линия, осигурявайки необходимите средства чрез продажбата в кратки срокове на други притежавани от него ценни книжа и претърпявайки по този начин капиталова загуба в размер на 2 534 422,16 EUR през 2020 г. и още 336 517,30 EUR в периода 1 януари 2021 г. — 15 април 2021 г., тоест обща загуба в размер на 2 870 939,30 EUR,

г)	за причинените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 1 013 074,00 EUR,

д)	за причинените впоследствие имуществени вреди на обща стойност 1 013 074,00 EUR,

—

да осъди ЕЦБ в лицето на председателя:

—

да заплати обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи, за неимуществени вреди и за вреди, причинени от загуба на възможности от ищец г-н Vincenzo D'Agostino, оценени съгласно критериите, посочени в съответните глави и параграфи от настоящия иск, като заплати следните суми: 1) 4 334 609,28 EUR за имуществени вреди, 2) 1 000 000 EUR за неимуществени вреди; 3) и следователно да заплати обща сума в размер на 5 321 535 EUR,

—	при условията на евентуалност, да заплати различни суми, които ще бъдат установени в хода на производството в размер, определен по справедливост, включително чрез експертно заключение, което да бъде разпредено от Общия съд съгласно член 70 от Процедурния правилник на европейския съд,

—	да заплати допълнителна сума, определена от Общия съд по справедливост като обезщетение за вредите, причини от загуба на възможности,

—	да заплати лихви за забава, считано от 12 март 2020 г. — датата на вредоносното събитие, до датата на действителното плащане,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Ищците изтъква четири основания в подкрепа на иска.

1.	Първото основание е изведено от отговорността на ЕЦБ по член 340, трета алинея ДФЕС и член 2043 от италианския Граждански кодекс за имуществените и неимуществените вреди, претърпени от ищеца в лично качество и като съдружник в Dafin Srl.

Второто основание е изведено от принципите, изложени в съдебната практика на Европейския съюз, и по-специално в решения от 28 октомври 2021 г., Vialto Consulting/Комисия, C-650/19 P, от 9 февруари 2022 г., QI и др./Комисия и ЕЦБ, T-868/16, и от 21 януари 2014 г., Klein/Комисия.

Посочват се условията за възникване на извъндоговорната отговорност на европейска институция по отношение на гражданин на Европейския съюз и се твърди, че тези условия са налице.

Третото основание е изведено от нарушение от страна на ЕЦБ на първичното и вторичното право на Съюза и от злоупотреба с власт от страна на председателя на ЕЦБ.

Изтъква се нарушението, извършено от ЕЦБ на 12 март 2020 г. в лицето на нейния председател, на член 127 ДФЕС (глава [2], озаглавена „Парична политика“), на членове 3, 10, 11, 12, 13, 38 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, както и на член 17, точки 17.2 и 17.3 от Процедурния правилник, приет с решение на ЕЦБ от 19 февруари 2004 г. (1).

4.	Четвърто основание: определяне на размера, обосноваване и документиране на претърпените от ищеца имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи.

(1) Решение 2004/257/ЕО на Европейската централна банка от 19 февруари 2004 година за приемане на Процедурния правилник на Европейската централна банка (ЕЦБ/2004/2) (ОВ L 80, 2004 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 5, стр. 224), изменено с Решение ЕЦБ/2014/1 на Европейската централна банка от 22 януари 2014 г. (ОВ L 95, 2014 г., стр. 56).