—

да отмени решението на Единния съвет за преструктуриране от 14 април 2021 г. за изчисляване на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране за 2021 г. (SRB/ES/2021/22), включително приложенията към него, доколкото обжалваното решение и приложения I, II и III се отнасят до вноската на жалбоподателя,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

—

да се приеме за установено, че обжалваното решение не съществува в правния мир,

—

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: решението нарушава член 81, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 806/2014 (1) във връзка с член 3 от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 г. (2), защото не е съставено на избрания от жалбоподателя език — немски.

2.

Второ основание: решението нарушава задължението за мотивиране, залегнало в член 296, параграф 2 ДФЕС и в член 41, параграф 1 и параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и основното право на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата, защото на редица места в това решение липсват мотиви, включително по-специално при упражняването от ответника на множество предоставени по закон дискреционни правомощия, и също така не са оповестени данните на останалите институции, както и е практически невъзможно да се упражни съдебен контрол върху решението.

3.

Трето основание: решението нарушава членове 69 и 70 от Регламент (ЕС) № 806/2014 и членове 16, 17, 41 и 53 от Хартата, защото ответникът определил неправилно годишното целево равнище; субсидиарно, членове 69 и 70 от Регламент (ЕС) № 806/2014 нарушават право с по-висок ранг.

4.

Четвърто основание: член 7, параграф 4, изречение второ от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 (3) нарушава право с по-висок ранг, защото допуска обективно нецелесъобразна и несъразмерна диференциация между членовете на дадена институционална защитна схема (наричана по-нататък „ИЗС“), както и релативизиране на индикатора на ИЗС.

5.

Пето основание: решението нарушава и член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (4) както и изискването за определяне на вноската в съответствие с риска, защото в случая на жалбоподателя прилага релативен множител за индикатора на ИЗС. Поради широкия защитен ефект на ИЗС диференциацията между институциите на равнище индикатор на ИЗС била в разрез със схемата и била произволна.

6.

Шесто основание: членове 6, 7 и 9 и приложение I от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 нарушават право с по-висок ранг, по-специално защото нарушават изискването за определяне на вноската в съответствие с риска, принципа на пропорционалност и изискването за пълно отчитане на фактическата обстановка.

7.

Седмо основание: решението нарушава свободата на стопанска инициатива на жалбоподателя съгласно член 16 от Хартата и принципа на пропорционалност, защото множителите за корекция за риск, които са в основата на това решение, не са съобразени с рисковия профил на жалбоподателя, характерна за който е двойната защита, осигурена от ИЗС на Sparkassen-Finanzgruppe и от резервния фонд Hessen-Thüringen.

8.

Осмо основание: решението нарушава членове 16 и 20 от Хартата, както и принципа на пропорционалност и правото на добра администрация поради явни грешки при упражняването от ответника на множество дискреционни правомощия.

9.

Девето основание: член 20, параграф 1, изречения първо и второ от Делегирания регламент нарушава член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС (5), както и изискването за определяне на вноската в съответствие с риска.