Дело T‑797/22
Ordre néerlandais des avocats du barreau de Bruxelles и др.
срещу
Съвет на Европейския съюз
Решение на Общия съд (голям състав) от 2 октомври 2024 година
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна — Забрана за предоставяне на услуги по правни консултации на руското правителство и на установени в Русия образувания — Основна задача на адвокатите в едно демократично общество — Право на адвокатите да предоставят услуги по правни консултации — Право на консултиране от адвокат — Членове 7 и 47 и член 52, параграф 2 от Хартата на основните права — Независимост на адвоката — Правова държава — Пропорционалност — Правна сигурност“
Основни права — Зачитане на личния и семейния живот — Право на ефективна съдебна защита — Закрепване както в Хартата на основните права, така и в Европейската конвенция за правата на човека — Ниво на защита, гарантирано от Хартата, което не нарушава нивото на защита, гарантирано от посочената конвенция
(членове 7 и 47 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 39)
Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети спрямо определени лица и образувания с оглед на положението в Украйна — Забрана за предоставяне на услуги по правни консултации на руското правителство и на установени в Русия юридически лица, образувания и органи — Предварителна оценка от адвокат на правното положение на консултираните от него образувания — Определяне на необходимостта от получаване на правна консултация, за да се гарантира достъпа до съдебно производство — Допустимост — Нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на правото на справедлив съдебен процес — Липса
(членове 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 5н, параграфи 2 и 6 от Регламент № 833/2014 на Съвета, Регламент 2022/1904 на Съвета, Регламент 2022/2474 на Съвета и Регламент 2023/427 на Съвета)
(вж. т. 41, 42, 51, 56 и 63—65)
Основни права — Зачитане на личния и семейния живот — Член 7 от Хартата на основните права — Приложно поле — Адвокатска тайна — Основно право на достъп до адвокат и на правни консултации извън контекста на настоящ или вероятен съдебен процес — Изключване
(членове 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 44—49)
Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Критерии за приемане на ограничителните мерки — Забрана за предоставяне на услуги по правни консултации на руското правителство и на установени в Русия юридически лица, образувания и органи — Обхват — Понятие за услуги по предоставяне на правни консултации — Адвокатска защита по охранителни производства при подготовката и извършването на финансови и търговски дейности — Включване
(член 5н, параграф 6 от Регламент № 833/2014 на Съвета, Регламент 2022/1904 на Съвета, Регламент 2022/2474 на Съвета и Регламент 2023/427 на Съвета)
(вж. т. 57)
Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Забрана за предоставяне на услуги по правни консултации на руското правителство и на установени в Русия юридически лица, образувания и органи — Изключения — Възможност на държавите членки да премахнат посочената забрана в определени случаи — Граници — Намеса в правото на защита на адвокатската тайна — Липса
(член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 5н, параграфи 2, 6 и 10 и член 12б, параграф 2а от Регламент № 833/2014 на Съвета, Регламент 2022/1904 на Съвета, Регламент 2022/2474 на Съвета и Регламент 2023/427 на Съвета)
(вж. т. 71—81)
Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Забрана за предоставяне на услуги по правни консултации на руското правителство и на установени в Русия юридически лица, образувания и органи — Изключения — Намеса в правото на защита на адвокатската тайна — Обосноваване — Спазване на принципа на законоустановеност и зачитане на същественото съдържание на основните права — Наличие на цел от общ интерес — Необходимост и пропорционалност на разглежданата намеса
(член 7 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 5н, параграфи 2 и 10, и член 12б, параграф 2а от Регламент № 833/2014 на Съвета, Регламент 2022/1904 на Съвета, Регламент № 2022/2474 на Съвета и Регламент № 2023/427 на Съвета)
(вж. т. 85—93 и 97—106)
Право на Европейския съюз — Ценности и цели на Съюза — Ценности — Зачитане на правовата държава — Обхват — Ефективен съдебен контрол
(член 2 ДЕС)
(вж. т. 123)
Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективни правни средства за защита — Обхват — Независимост на адвоката — Норма на първичното право — Липса — Утвърждаване от страна на Съда в контекст, който включва връзка със съдебно производство
(член 19 от Статута на Съда)
(вж. т. 124—127)
Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Забрана за предоставяне на услуги по правни консултации на руското правителство и на установени в Русия юридически лица, образувания и органи — Намеса в правото на ефективни правни средства за защита — Липса — Намеса в независимостта на адвоката — Липса
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 129—131)
Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Забрана за предоставяне на услуги по правни консултации на руското правителство и на установени в Русия юридически лица, образувания и органи — Изключения — Намеса в независимостта на адвоката — Обосноваване — Спазване на принципа на законоустановеност и зачитане на същественото съдържание на основните права — Наличие на цел от общ интерес — Необходимост и пропорционалност на разглежданата намеса
(член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014 на Съвета, Регламент 2022/1904 на Съвета, Регламент 2022/2474 на Съвета и Регламент 2023/427 на Съвета)
(вж. т. 132—135)
Право на Европейския съюз — Ценности и цели на Съюза — Ценности — Зачитане на правовата държава — Условия — Основно право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес — Обхват — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Забрана за предоставяне на услуги по правни консултации на руското правителство и на установени в Русия юридически лица, образувания и органи — Нарушение на ценностите на правовата държава — Липса
(членове 2, 21 и 23 ДЕС, членове 7, 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014 на Съвета, Регламент 2022/1904 на Съвета, Регламент 2022/2474 на Съвета и Регламент 2023/427 на Съвета)
(вж. т. 146—148, 155—156, 162—163, 166 и 169)
Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Забрана за предоставяне на услуги по правни консултации на руското правителство и на установени в Русия юридически лица, образувания и органи — Съдебен контрол за законосъобразност — Принцип на пропорционалност — Подходящ характер на ограничителните мерки — Ограничителни мерки, с които се преследва легитимна цел на общата външна политика и политика на сигурност
(член 5 ДЕС, член 5н, параграфи 2, 5 и 6 от Регламент № 833/2014 на Съвета, Регламент 2022/1904 на Съвета, Регламент 2022/2474 на Съвета и Регламент 2023/427 на Съвета)
(вж. т. 174—176)
Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Обхват на контрола — Ограничен контрол по отношение на общите правила — Критерии за приемане на ограничителните мерки — Забрана за предоставяне на услуги по правни консултации на руското правителство и на установени в Русия юридически лица, образувания и органи — Спазване на принципа на правна сигурност, който изисква действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо
(член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014 на Съвета, Регламент 2022/1904 на Съвета, Регламент 2022/2474 на Съвета и Регламент 2023/427 на Съвета)
(вж. т. 187—189, 192—193, 196—198, 201 и 204)
Резюме
Заседавайки в голям състав, Общият съд потвърждава законосъобразността на забраната по член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014 ( 1 ) за прякото и непрякото предоставяне на услуги по правни консултации на руското правителство и на установени в Русия юридически лица, образувания и органи (наричана по-нататък „спорната забрана“). Делото разглежда въпроса дали съществува основно право на достъп до адвокат, включително в случаи, които нямат никаква връзка със съдебно производство. Общият съд уточнява по-специално обхвата на правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и на правото на професионална тайна, гарантирано в член 7 от Хартата. Общият съд отхвърля жалбата по същество, без да се произнася по възраженията за недопустимост, свързани по-специално с липсата на процесуална легитимация на жалбоподателите.
Това решение се вписва в контекста на поредица от ограничителни мерки, приети от Европейския съюз вследствие на военната агресия, извършена от Руската федерация срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. В подкрепа на жалбата си за отмяна на актовете, с които се въвежда, а впоследствие и се запазва ( 2 ) спорната забрана, жалбоподателите, сред които Ordre néerlandais des avocats du barreau de Bruxelles (Нидерландската адвокатска колегия в Брюксел), поддържат по-специално, че тази забрана води до нарушение на правото на достъп до правни консултации с адвокат, до намеса в адвокатската тайна, както и до намеса в независимостта на адвоката.
Съображения на Общия съд
На първо място, Общият съд отхвърля основанието, изведено от нарушение на правото на лицето да се обърне към адвокат, за да получи правни консултации.
Първо, Общият съд счита, че възможността лицето да бъде съветвано, защитавано и представлявано от адвокат, предвидена в член 47 от Хартата по силата на правото на ефективни правни средства за защита и на правото на справедлив съдебен процес, трябва да се признае само ако съществува връзка със съдебно производство. В това отношение той припомня, че Съдът е признал основната задача на адвокатите в правовата държава само доколкото те допринасят за доброто функциониране на правосъдието и осигуряват защитата на интересите на клиента. Второ, Общият съд отбелязва, че защитата на професионалната тайна, закрепена в член 7 от Хартата, е призната при липсата на каквато и да било връзка със съдебно производство. Тази защита обаче няма за цел да гарантира основно право на достъп до адвокат и на получаване на правни консултации от него, независимо дали е налице връзка със съдебно производство, а има за цел единствено, с оглед на правото на зачитане на личния живот, да запази поверителността на съобщенията между адвоката и неговия клиент.
Следователно защитата, гарантирана по член 7 от Хартата, и тази по член 47 от нея, взети поотделно или заедно, не могат да обосноват съществуването на основно право на всяко лице на достъп до адвокат и на консултации с него извън контекста на настоящ или вероятен съдебен спор. При това положение основното право на достъп до адвокат и на консултации с него трябва да бъде признато само ако съществува връзка със съдебно производство, независимо дали такова производство вече е образувано, или може да бъде предотвратено или предвидено въз основа на конкретни данни на етапа на оценка от адвоката на правното положение на неговия клиент.
В случая член 5н, параграфи 5 и 6 от Регламент № 833/2014 позволява на адвоката да извърши предварителна оценка на правното положение на установените в Русия юридически лица, образувания или органи, които се консултират с него, за да определи дали поисканите от него консултации са строго необходими за гарантирането на достъпа, по-специално, до съдебно производство, за да се предотврати или предвиди такова производство или за да се осигури правилното му протичане, ако то вече е започнато.
От една страна, въз основа на това Общият съд стига до извода, че спорната забрана не нарушава правото на лицето да бъде съветвано, защитавано и представлявано от адвокат, защитено с член 47 от Хартата. От друга страна, тъй като член 7 от Хартата не гарантира право на достъп до адвокат както в рамките на съдебно производство, така и извън контекста на съдебен спор, спорната забрана не може да представлява намеса в право, произтичащо от този член.
На второ място, що се отнася до адвокатската тайна, Общият съд отбелязва, че разкриването от адвокат по-специално на неговата самоличност или на съществуването на поета от него консултация, когато това разкриване е задължително и се извършва без съгласието на неговия клиент, представлява намеса в правото на зачитане на личния и семейния живот, на жилището и тайната на съобщенията на последния, гарантирано с член 7 от Хартата.
В случая Общият съд констатира, че макар разпоредбите за освобождаване да позволяват на компетентните органи да премахнат спорната забрана в някои точно определени случаи, те все пак оставят свобода на преценка на компетентните органи относно правилата, съгласно които искането за освобождаване трябва да бъде формулирано, подадено и разгледано. Така например разпоредбите за освобождаване не уреждат въпроса за самоличността на лицето, подало искането до компетентните национални органи. Освен това спорните разпоредби не навеждат на мисълта, че адвокатът е длъжен да споделя с компетентните органи без съгласието на клиента си информация, която попада в обхвата на професионалната тайна, гарантирана от член 7 от Хартата. Що се отнася до информацията, необходима за разглеждане на искането за освобождаване, в разпоредбите за освобождаване не се посочват и данните, с които трябва да разполага компетентният орган, за да направи своята проверка.
Все пак, когато определят правилата за прилагане на процедурите за освобождаване, държавите членки прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата и следователно са длъжни да следят за спазването на член 7 от Хартата при зачитане на условията по член 52, параграф 1 от нея. Поради това Общият съд счита, че разпоредбите за освобождаване сами по себе си не водят до намеса в правото, гарантирано в член 7 от Хартата.
При всички положения, дори да се предположи, че от разпоредбите за освобождаване произтича намеса в адвокатската тайна, гарантирана в член 7 от Хартата, Общият съд припомня, че ограничения на упражняването на това право са допустими в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата, стига да са предвидени в закон, да зачитат основното съдържание на това право и при спазване на принципа на пропорционалност да са необходими и действително да отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес.
В случая обаче Общият съд отбелязва, че спорната забрана е предвидена в закон и спазва основното съдържание на правото на зачитане на тайната на съобщенията между адвокатите и техните клиенти, закрепено в член 7 от Хартата. Освен това тази забрана отговаря по подходящ и последователен начин на целта да се увеличи още повече натискът върху Руската федерация да прекрати агресивната си война срещу Украйна. Самите разпоредби за освобождаване, доколкото позволяват да се премахне спорната забрана в точно определени случаи, преследват тази цел от общ интерес в съответствие с целите на външната дейност на Съюза, прогласени в член 21 ДЕС, с оглед на които те изглеждат пропорционални. В това отношение Общият съд подчертава, че самите разпоредби за освобождаване, които имат за цел да се премахне спорната забрана, са ограничени до необходимото за постигане на целите, преследвани с обжалваните регламенти.
На последно място, що се отнася до оплакването за твърдяната намеса в независимостта на адвоката поради спорната забрана, Общият съд припомня, че правото на правния субект да получава правни консултации, предоставяни при пълна независимост от адвокат, е присъщо на правото на ефективни правни средства за защита. Като се има предвид, че спорната забрана не води до никаква намеса в правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано от член 47 от Хартата, Общият съд констатира, че не е доказано, че спорната забрана може да доведе до намеса в независимостта на адвоката.
В това отношение, независимо от липсата на норма на първичното право, която да закрепва и да определя независимостта на адвоката, Съдът признава значението на тази независимост, за да се гарантира правото на правните субекти на ефективни правни средства за защита в контекст, включващ връзка със съдебно производство. Макар от разпоредбите на Кодекса на поведение на адвокатите да следва, че независимостта може да обхваща и дейностите по предоставяне на правни консултации, които нямат никаква връзка със съдебно производство, разпоредбите на Кодекса на поведение на европейските адвокати все пак не представляват норми на правото на Съюза и следователно не могат да представляват правно основание за признаването на независимостта на адвоката на равнището на Съюза.
Дори да се предположи, че независимостта на адвоката трябва, също както защитата на професионалната тайна, произтичаща от член 7 от Хартата, да бъде призната и извън контекста на съдебен спор и се констатира намеса в тази независимост, Общият съд припомня също, че независимостта на адвоката не означава, че адвокатската професия не може да бъде ограничавана. Тази независимост всъщност може да бъде предмет на ограничения, обосновани от преследвани от Съюза цели от общ интерес, при условие че тези ограничения не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на независимостта на адвокатите.
В случая обаче Общият съд счита, че дори да се предположи, че е налице намеса в независимостта на адвокатите, тя е обоснована и пропорционална. От една страна, Общият съд отбелязва, че спорната забрана, така както е ограничена по-специално от разпоредбите за освобождаване, преследва цели от общ интерес. От друга страна, макар разпоредбите за освобождаване да предоставят на компетентните органи възможността да премахнат спорната забрана по отношение на някои услуги по предоставяне на правни консултации, тези разпоредби не позволяват на компетентните органи да оказват влияние върху самото съдържание на консултациите, които евентуално могат да бъдат предоставени от адвоката на руското правителство или на установено в Русия образувание. Същото се отнася и за самата спорна забрана. Следователно спорната забрана, и по-специално разпоредбите за освобождаване, не представляват непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на независимостта на адвокатите.
( 1 ) Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OВ L 229, 2014 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2022/1904 на Съвета от 6 октомври 2022 г. (OВ L 259 I, 2022 г., стр. 3).
( 2 ) Регламент (ЕС) 2022/2474 на Съвета от 16 декември 2022 г. за изменение на Регламент № 833/2014 (ОВ L 322 I, 2022 г., стр. 1) и Регламент (ЕС) 2023/427 на Съвета от 25 февруари 2023 г. за изменение на Регламент № 833/2014 (ОВ L 59 I, 2023 г., стр. 6).