1

С жалбата си, основана на член 270 ДФЕС, жалбоподателката OP иска, от една страна, отмяна на решението на Европейския парламент от 7 юни 2021 г. в частта относно отказа на молбата ѝ да ѝ се отпусне наследствена пенсия след смъртта на съпруга ѝ, бивше длъжностно лице на Парламента, и, от името на сина ѝ А, отмяна на същото решение в частта относно отказа на молбата ѝ да се отпусне пенсия за сираци на сина ѝ, който страда от увреждане (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

2

През 1980 г. жалбоподателката сключва брак с Б. Двамата се развеждат през 2017 г. На 29 януари 2021 г. жалбоподателката отново се омъжва за Б. От брака си те имат четири деца, сред които и посоченият в точка 1 по-горе син, роден на [поверително] ( 2 ). През 2015 г. белгийските органи признават този им син за лице с 66 % увреждане. В медицинското удостоверение от 9 април 2021 г. за оценка на увреждането на сина на жалбоподателката лекарят е посочил, че става въпрос за [поверително] увреждане, оценено на 90 %.

3

Б е бивше длъжностно лице на Парламента и се е пенсионирал през юни 2019 г. Той е признат за страдащ от тежко заболяване на 18 юни 2020 г. и е починал на [поверително].

4

На 22 март 2021 г. Б упълномощава дъщеря си да го представлява пред Общата здравноосигурителна схема на институциите на Европейските общности (ОЗОС). Още същия ден тя изпраща електронно съобщение на службите на Парламента, за да ги уведоми за здравословното състояние на баща си, за новия брак на родителите си и за четирите им деца от този брак. Тя поставя и въпроси за правото на майка си на наследствена пенсия.

5

На 25 март 2021 г. дъщерята на съпрузите изпраща електронно съобщение с допълнителна информация за родителите си до службите на Парламента. Уведомява ги за очакваната съвсем скоро кончина на баща си и за обстоятелството, че едно от децата на родителите ѝ е с увреждания. Тя отново поставя въпроса за правото на майка си на наследствена пенсия.

6

На 29 март 2021 г. службите на Парламента изпращат документи, които дъщерята на съпрузите трябва да попълни, за да може да се актуализира досието на баща ѝ. Дъщерята на съпрузите отговаря, че баща ѝ е починал преди два дни, и поставя въпроси за налагащите се в тази връзка действия от нейна страна.

7

На 30 март 2021 г. службите на Парламента изпращат отговор на дъщерята на съпрузите, като посочват, че жалбоподателката трябва да попълни предоставения ѝ формуляр. Още същия ден дъщерята на съпрузите изпраща на службите на Парламента попълнения формуляр, като прилага и оправдателни документи.

8

Същия ден службите на Парламента потвърждават получаването на попълнения формуляр и изпращат на дъщерята на съпрузите документи, които трябва да попълни, за да подаде заявление за отпускане на пенсия за сираци на брат ѝ, който страда от увреждане. Отново същия ден дъщерята на съпрузите изпраща надлежно попълнен един от тези документи на службите на Парламента, като ги уведомява, че скоро ще изпрати и медицинското удостоверение.

9

На 9 април 2021 г. с електронно писмо Парламентът уведомява дъщерята на съпрузите, че не може да се отпусне пенсия за сираци на брат ѝ, който страда от увреждане, тъй като заявлението за това не е получено преди смъртта на Б.

10

На 15 април 2021 г. дъщерята на съпрузите изпраща електронно писмо до службите на Парламента, в което потвърждава получаването на отговора им относно пенсията за сираци на брат ѝ, напомня им, че той страда от увреждане от пет години, и им изпраща попълнени от семейния лекар документи. Тя им поставя и въпроси относно възстановяването на медицинските разноски на брат ѝ и на жалбоподателката. Същия ден службите на Парламента отговарят, че медицинските разноски на сина с увреждания на съпрузите не могат да се възстановят, тъй като той не е бил признат за дете на издръжка на Б към момента на смъртта на последния. Отново същия ден дъщерята на съпрузите отговаря на службите на Парламента, като им изпраща електронно писмо с допълнителна информация за положението на семейството.

11

На 5 май 2021 г. началникът на отдела за пенсии и социални осигуровки в Парламента уведомява жалбоподателката за решението си да ѝ отпусне обезщетение в случай на смърт на основание член 70 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).

12

На 7 юни 2021 г. службите на Парламента съобщават на жалбоподателката обжалваното решение, с което, от една страна, отказват да ѝ отпуснат наследствена пенсия на основание членове 18 и 20 от приложение VIII към Правилника и от друга страна, я уведомяват, че синът ѝ, който страда от увреждане, няма право на пенсия за сираци, тъй като към момента на смъртта на Б същият няма признати от отдела за индивидуални права деца на издръжка.

13

На 10 август 2021 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред до Парламента, с която иска, от една страна, отмяна на обжалваното решение и от друга страна, да ѝ бъде отпусната наследствена пенсия, а на сина ѝ да бъде отпусната пенсия за сираци.

14

С решение от 10 януари 2022 г. Парламентът отхвърля подадената от жалбоподателката жалба по административен ред (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“). В това решение, като се позовава на текста на член 80 от Правилника, Парламентът уточнява, че дете не може да бъде признато за дете на издръжка на основание член 2, параграф 5 от приложение VII към Правилника, без да е направено искане в този смисъл до администрацията и без тя да е проверила дали са спазени свързаните с това условия.

15

Жалбоподателката моли Общия съд:

16

Парламентът моли Общия съд:

22

В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателката посочва следните шест основания за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно:

[…]

79

Жалбоподателката твърди, че Парламентът е допуснал грешка при прилагането на член 2 от приложение VII към Правилника, като е обосновал отказа си да отпусне пенсия за сираци на сина ѝ с мотива, че към момента на смъртта на съпруга ѝ той не е бил признат за дете на издръжка на последния.

80

Всъщност според жалбоподателката синът ѝ се намира в хипотезата на член 2, параграф 5 от приложение VII към Правилника, а именно в положението на дете, страдащо от увреждане, което му пречи да се издържа, докато трае това увреждане. Следователно изискванията на член 2, параграф 3, буква б) от приложение VII към Правилника не се прилагали, тъй като дете с увреждане се ползвало служебно от обезщетение. Освен това Парламентът неоснователно изискал детето с увреждане да е било признато за такова преди смъртта на родителя си, който е длъжностно лице, както и да е било декларирано пред службите на Парламента. Службите на Парламента поискали допълнителни документи едва два дни след смъртта на длъжностното лице, докато незабавен отговор от страна на Парламента на въпросите на дъщерята на починалото длъжностно лице можел да позволи да се извършат административните формалности преди смъртта.

81

Парламентът възразява, че за да получава пенсия за сираци, детето трябва да бъде „признато“ като дете на издръжка към момента на смъртта на длъжностното лице в съответствие с член 80 от Правилника. В конкретния случай длъжностното лице никога не било предприело действия за получаване на надбавки за пълнолетното си дете с увреждане. От структурата и целта на член 2, параграф 5 от приложение VII към Правилника обаче следвало, че решение за предоставяне на тази надбавка се взема въз основа на искане, с което длъжностното лице уведомява администрацията за положението на своето дете и чиято достоверност органът по назначенията трябва да е проверил. Само по себе си обстоятелството, че дъщерята на бившето длъжностно лице, упълномощена с представителна власт в отношенията с ОЗОС, уведомила с електронно писмо администрацията за наличие на дете с увреждане, без да представи писмени доказателства, не било достатъчно, за да се приеме, че това дете трябва да се признае като дете на издръжка.

82

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 80, първа алинея от Правилника, ако длъжностно лице почине, без да остави съпруг с право на наследствена пенсия, „децата на издръжка на починалия по смисъла на член 2 от приложение VII [към Правилника] към момента на неговата смърт имат право на пенсия за сираци“.

83

Най-напред следва да се констатира наличието на несъответствие между текстовете на различните езици на член 80, първа алинея от Правилника. Всъщност само в текста на тази разпоредба на френски, италиански и румънски език се използва изразът „деца, признати [като деца] на издръжка“, докато в текстовете на другите езици думата „признати“ липсва. Така например в текста на немски език се говори за „unterhaltsberechtigte Kinder“, в текста на в английски език за „children dependent on the deceased“, в текста на финландски език за „virkamiehen huollettavina olevat lapset“, а в текста на португалски език за „filhos que sejam considerados como estando a seu cargo“.

84

Съгласно установената практика на Съда формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или в това отношение да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текстовете, изготвени на всички езици на Съюза. В случай на несъответствие между текстовете на дадена разпоредба от правото на Съюза на различните езици въпросната разпоредба трябва да се тълкува с оглед на контекста и целта на правната уредба, от която е част (вж. решение от 12 септември 2019 г., A и др., C‑347/17, EU:C:2019:720, т. 38 и цитираната съдебна практика; решение от 16 януари 2018 г., SE/Съвет, T‑231/17, непубликувано, EU:T:2018:3, т. 34).

85

Следователно член 80, първа алинея от Правилника трябва да се тълкува, като се вземат предвид едновременно целта на тази разпоредба и контекстът, в който тя се вписва.

86

Що се отнася до определението на лицата, които имат право на пенсия за сираци, а именно децата на издръжка на починалото длъжностно лице, член 80, първа алинея от Правилника препраща към целия член 2 от приложение VII към Правилника, а не само към параграф 2 от този член и съдържащото се в него определение на понятието „дете на издръжка“. Ето защо по съображения за съгласуваност на правната уредба в Правилника следва да се вземат предвид всички разпоредби на член 2 от приложение VII към Правилника, които са от значение за определяне на понятието „дете на издръжка“ (решение от 20 януари 2009 г., Klein/Комисия, F‑32/08, EU:F:2009:3, т. 39).

87

Вярно е наистина, че член 2, параграф 5 от приложение VII към Правилника се отнася изрично до надбавката за дете на издръжка, докато параграф 2 от този член е формулиран по-общо. Това не променя факта, че критериите, предвидени в член 2, параграф 5 от приложение VII, са обосновани не само по отношение на предоставянето на надбавката за дете на издръжка, но и по отношение на отпускането на пенсията за сираци. Всъщност от определена възраст децата трябва да могат сами да задоволяват своите потребности и не трябва да съставляват тежест за бюджета на Съюза, като това се отнася и за имуществените обезщетения по член 80 от Правилника (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2009 г., Klein/Комисия, F‑32/08, EU:F:2009:3, т. 40).

88

Член 2, параграф 2 от приложение VII към Правилника определя понятието „дете на издръжка“, като пояснява, че става въпрос за „брачно, извънбрачно или осиновено дете на длъжностното лице или неговия съпруг, което то действително издържа“. Параграф 3, буква а) от този член предвижда, че надбавката за дете на издръжка се отпуска служебно за деца, ненавършили 18‑годишна възраст, докато параграф 5 от същия член се отнася по-конкретно до положението на пълнолетни деца с увреждания и предвижда, че „изплащането на обезщетение за дете, възпрепятствано поради тежко заболяване или инвалидност да се издържа само, продължава през целия период на болестта или инвалидността, независимо от възрастта“.

89

Освен това при прилагането на член 2, параграф 5 от приложение VII към Правилника органът по назначаването следва да определи във всеки конкретен случай и като вземе предвид всички относими обстоятелства, дали става въпрос за дете, възпрепятствано поради тежко заболяване или инвалидност да се издържа само (решение от 21 октомври 2003 г., Birkhoff/Комисия, T‑302/01, EU:T:2003:276, т. 40).

90

В това отношение понятието „продължава“, използвано в член 2, параграф 5 от приложение VII към Правилника, не означава, че законодателят е искал да предвиди право на надбавка за дете, което страда от увреждане, само до навършването от това дете на пълнолетие, като изключи случаите на настъпило след това увреждане на детето. Всъщност, видно от съдебната практика, обстоятелството, че посочената разпоредба очевидно се отнася до случаите, при които плащанията по параграф 3 и тези по параграф 5 следват едно след друго без прекъсване във времето, не може да изключи възможността за прекъсване на плащането на разглежданата надбавка (решение от 30 ноември 1994 г., Dornonville de la Cour/Комисия, T‑498/93, EU:T:1994:278, т. 33).

91

Следва да се добави, че наличието на дете на издръжка по смисъла на член 2, параграф 2 от приложение VII към Правилника било то брачно, извънбрачно, или осиновено дете на длъжностното лице или неговия съпруг, дава право на получаване на семейни надбавки за дете на издръжка, стига то действително да се издържа от длъжностното лице и да отговаря освен това на едно от условията, изброени в параграфи 3 и 5 от посочения член. В този смисъл лицето трябва или да е на възраст под 18 години, или да е на възраст между 18 и 26 години, да продължава образованието си или да посещава професионален курс на обучение, или да е възпрепятствано поради тежко заболяване или инвалидност да се издържа само. Във всеки от тези три случая Правилникът не предоставя на органа по назначаването право на преценка дали да отпусне или не въпросната пенсия за сираци, а му налага да действа при условията на обвързана компетентност в смисъл, че е длъжен да отпусне тази пенсия, ако установи, че условията за това са изпълнени, и да не я отпусне, ако не са изпълнени (вж. по аналогия решения от 21 октомври 2003 г., Birkhoff/Комисия, T‑302/01, EU:T:2003:276, т. 38, и от 17 ноември 2021 г., KR/Комисия, T‑408/20, непубликувано, EU:T:2021:788, т. 23).

92

В този смисъл при разглеждане на член 80, първа алинея от Правилника във връзка с член 2 от приложение VII към Правилника се установява, че правото на пенсия за сираци в случай като този на сина на жалбоподателката зависи от изпълнението на три условия. Първите две условия са материални — синът на жалбоподателката да е възпрепятстван да се издържа сам поради тежко заболяване или инвалидност и да е бил действително издържан от починалото длъжностно лице. Третото условие е времево — към момента, когато е починало, длъжностно лице да е издържало сина на жалбоподателката.

93

Доводите на Парламента за налагане на допълнително условие, свързано с датата на решението за признаване на статут на дете на издръжка, не се подкрепят от член 80 от Правилника във връзка с член 2 от приложение VII към Правилника, предвид контекста на тези разпоредби и тяхната цел.

94

Най-напред следва да се отбележи, че съгласно член 80, трета алинея от Правилника, когато длъжностно лице или лице, което получава пенсия за осигурителен стаж, почине и предвидените в първа алинея от този член условия са изпълнени, децата на издръжка на длъжностното лице по смисъла на член 2 от приложение VII към Правилника имат право на пенсия за сираци в съответствие с член 21 от приложение VIII към Правилника. Последната разпоредба се отнася до същото право на пенсия за сираци и не предвижда процесуално условие, свързано с наличието на прието преди смъртта на длъжностното лице решение за признаване.

95

Член 37 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз предвижда подобен механизъм за изплащане на пенсия за сираци на деца, които са на издръжка на служители на Съюза, и не поставя никакво условие за датата на признаване на качеството на дете на издръжка. Напротив, член 37, първа алинея от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз предвижда, че ако служител или лице с право на пенсия за осигурителен стаж или обезщетение за инвалидност почине, без да остави съпруг с право на наследствена пенсия, децата на починалия, които са […] лица на негова издръжка към момента на неговата смърт, имат право на пенсия за сираци“ в съответствие с член 80 от Правилника за персонала.

96

Вярно е наистина, че както посочва Парламентът, надбавката за дете на издръжка се отпуска служебно, когато детето е под 18‑годишна възраст, а в останалите случаи тя се отпуска по искане на съответното длъжностно лице (решение от 14 декември 1990 г., Brems/Съвет, T‑75/89, EU:T:1990:88, т. 23). Единствената цел на това искане обаче е да се даде възможност на органа по назначаването да провери дали са изпълнени материалните и времевите условия, посочени в точка 92 по-горе, за да може, ако са изпълнени, да отпусне надбавка за дете на издръжка. Изискването преди смъртта службите на Парламента да са признали, че посочените условия са изпълнени, не е наложено от разглежданите разпоредби и представлява допълнително и неприемливо за целта условие.

97

Освен това тези разпоредби не предвиждат, че искането трябва да е подадено в някаква конкретна форма или към него да има приложени някакви оправдателни документи. Така например от фактите по делото, по което е постановено решение от 30 ноември 1994 г., Dornonville/Комисия (T‑498/93, EU:T:1994:278), е видно, че надбавката за дете на издръжка е отпусната на жалбоподателя по това дело със задна дата, считано от момента, в който е бил приканен да изпрати оправдателни документи.

98

Постановено е също, че надбавката за дете на издръжка отговаря на социална цел, оправдана с разходите, произтичащи от актуалната и сигурна необходимост, свързана с наличието на дете и реалната му издръжка (вж. решение от 7 май 1992 г., Съвет/Brems, C‑70/91 P, EU:C:1992:201, т. 9 и цитираната съдебна практика). Такава цел се преследва и с отпускането на пенсия за сираци на децата на издръжка на починало длъжностно лице. Тази цел обаче не би била постигната, ако органът по назначаването може да откаже да отпусне пенсия за сираци на основания, които не са свързани с положението на детето и с материалните и времевите условия, посочени в точка 92 по-горе.

99

Макар да е вярно, че разпоредбите на правото на Съюза, които пораждат право на финансови плащания, трябва да се тълкуват стриктно (решение от 30 ноември 1994 г., Dornonville на Съда/Комисия, T‑498/93, EU:T:1994:278, т. 39), от изложените съображения следва, че само прилагане на разпоредбите на член 80 от Правилника във връзка с член 2 от приложение VII към Правилника, което отчита общата структура на правната уредба относно пенсията за сираци, както и особеното положение, в което се намира съответното лице, а именно детето, което страда от тежко заболяване или инвалидност, съответства на социалната цел, преследвана с изплащането на пенсия за сираци в полза на такова дете, което не може да се издържа (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 30 ноември 1994 г., Dornonville de la Cour/Комисия, T‑498/93, EU:T:1994:278, т. 39, и от 29 ноември 2011 г., Birkhoff/Комисия, T‑10/11 P, EU:T:2011:699, т. 50).

100

Следователно изразът „към момента на неговата смърт“, използван в член 80, първа алинея от Правилника, трябва да се разбира като отнасящ се до датата, която следва да се вземе предвид, за да се прецени дали детето на починалото длъжностно лице отговаря на условията по член 2 от приложение VII към Правилника, а не до датата, на която органът по назначенията трябва да вземе решение в това отношение. Това означава, че ако материалните условия за дете на издръжка са изпълнени преди смъртта на длъжностното лице, не е необходимо административните процедури за получаване на надбавка за дете на издръжка да са извършени преди смъртта.

101

От всичко изложено следва, че като е отказал да отпусне пенсия за сираци на сина на жалбоподателката с мотива, че не е бил признат от отдела за индивидуални права за дете на издръжка на Б към момента на смъртта на последния, Парламентът е приложил неправилно член 80 от Правилника във връзка с член 2 от приложение VII към Правилника.

102

С оглед на това петото основание трябва да се отхвърли. Следователно, доколкото отказът за предоставяне на пенсия за сираци се основава само на един мотив и от изложеното следва, че този мотив е неоснователен, обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта относно отказа за отпускане на пенсия за сираци на сина на жалбоподателката, без да е необходимо произнасяне по четвъртото и шестото основание, които също се отнасят до отказа за предоставяне на пенсия за сираци.

104

Обжалваното решение трябва обаче да бъде отменено в частта относно отказа да се отпусне пенсия за сираци на сина на жалбоподателката, без да е необходимо произнасяне по четвъртото и шестото основание.

105

Жалбоподателката иска от Общия съд да признае правото ѝ на наследствена пенсия и правото на сина ѝ на пенсия за сираци. Освен това тя иска Общият съд да разпореди отпускане на такава пенсия на сина.

106

Предоставеното с член 91, параграф 1, второ изречение от Правилника правомощие за пълен съдебен контрол на съда на Съюза му възлага задачата да решава изцяло отнесените пред него спорове и да гарантира практическата ефективност на произнесените от него решения за отмяна в областта на публичната служба (вж. решение от 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, EU:C:2010:287, т. 49 и 50 и цитираната съдебна практика).

107

Когато упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол, съдът на Съюза не отправя разпореждания до съответните институции или органи, но разполага евентуално с правомощието да ги замества, за да взема решенията, които произтичат по необходимост от изводите, до които е стигнал въз основа на правната си преценка на спора (решение от 24 ноември 2021 г., KL/ЕИБ, T‑370/20, EU:T:2021:822, т. 113).

108

В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика „спорове от финансов характер“ по смисъла на член 91, параграф 1, второ изречение от Правилника са не само тези по исковете, предявени от служители срещу институция, орган или агенция на Съюза на основание на тяхната отговорност, но и тези по всички искове, които целят институцията, органът или агенцията да изплати на служител сума, която той счита, че му се дължи по силата на Правилника или на друг акт, който урежда техните служебни правоотношения (вж. в този смисъл решения от 18 декември 2007 г., Weißenfels/Парламент, C‑135/06 P, EU:C:2007:812, т. 65 и от 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, EU:C:2010:287, т. 45).

109

От това следва, че разглежданият спор, който се отнася до отпускането на наследствена пенсия и на пенсия за сираци, е спор от финансов характер.

[…]

111

Що се отнася до отпускането на пенсията за сираци, частичната отмяна на обжалваното решение предполага Парламентът да приеме на основание член 266 ДФЕС ново решение относно отпускането на пенсия за сираци на сина на жалбоподателката. С оглед на мотивите на настоящото решение органът по назначенията трябва да преразгледа положението на сина на жалбоподателката, за да провери дали са изпълнени посочените в точка 92 по-горе условия. Ето защо на този етап, имайки предвид, че органът по назначаването ще трябва да извърши посочената проверка, не би могло да се приеме, че синът на жалбоподателката има право на пенсия за сираци (решение от 28 септември 2011 г., Allen/Комисия, F‑23/10, EU:F:2011:162, т. 117; вж. също, a contrario, решение от 24 ноември 2021 г., KL/ЕИБ, T‑370/20, EU:T:2021:822, т. 121).

112

Следователно искането на жалбоподателката за признаване на правото на сина ѝ на пенсия за сираци и за отпускането му на такава пенсия трябва да се отхвърли като преждевременно.

113

Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, ако всяка от страните е загубила съответно по едно или няколко от предявените основания, то всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Същевременно по силата на член 135, параграф 1 от същия правилник, когато справедливостта изисква това, Общият съд може да реши страна, която е загубила делото, да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.

114

В случая Парламентът и жалбоподателката са загубили съответно по една част от исканията. Предвид обстоятелствата в случая Парламентът следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на жалбоподателката.

115

Съветът понася направените от него съдебни разноски съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши: