ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
1 декември 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Прекурсори на наркотични вещества — Рамково решение 2004/757/ПВР — Член 2, параграф 1, буква г) — Лице, съпричастно към транспортирането и дистрибуцията на прекурсори, използвани за незаконното получаване или производство на наркотици — Регламент (ЕО) № 273/2004 — Включени в списък вещества — Член 2 — Понятие „оператор“ — Член 8, параграф 1 — Обстоятелства, при които има съмнение, че вещества от списъка могат да бъдат отклонени за незаконно производство на упойващи или психотропни вещества — Задължение да се изпрати уведомление за тези обстоятелства — Понятие „обстоятелство“ — Обхват“
По дело C‑574/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски градски съд (България) с акт от 12 юли 2022 г., постъпил в Съда на 26 август 2022 г. в рамките на наказателно производство срещу
CI,
VF,
DY,
при участието на:
Софийска градска прокуратура
СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: F. Biltgen (докладчик), председател на състава, N. Wahl и M. L. Arastey Sahún, съдии,
генерален адвокат: L. Medina,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно прекурсорите на наркотичните вещества (ОВ L 47, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 183), изменен с Регламент (ЕС) № 1258/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. (ОВ L 330, 2013 г., стр. 21) (наричан по-нататък „Регламент № 273/2004“).
2 Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано в България срещу CI, VF и DY за държане на вещества, предназначени за незаконно производство на наркотични вещества или техни аналози.
Правна уредба
Международното право
3 Член 3 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, сключена във Виена на 20 декември 1988 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 1582, стр. 95) и одобрена от Европейската икономическа общност с Решение 90/611/ЕИО на Съвета от 22 октомври 1990 г. (ОВ L 326, 1990 г., стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 6, стр. 115, наричана по-нататък „Виенската конвенция срещу незаконния трафик“), е озаглавен „Нарушения и санкции“ и точка 1 от него предвижда:
„Всяка страна взема такива мерки, които могат да бъдат необходими, за да признае за престъпление в съответствие с националното си законодателство следните действия, когато те са извършени умишлено:
a) […]
iv) фабрикацията, транспортирането или разпространението на оборудване, материали или вещества, включени в Списък I и II, ако на лицата, занимаващи се с такава дейност, е известно, че те са предназначени за използване с цел незаконно култивиране, производство или фабрикация на упойващи или психотропни вещества;
[…]
c) отчитайки своите конституционни принципи и основни положения на своята правна система:
[…]
ii) държането на оборудване, материали или вещества, включени в Списък I и II, ако на лицето, което ги държи, е известно, че те се използват или са предназначени за използване с цел незаконно култивиране, производство или фабрикация на упойващи или психотропни вещества;
[…]“.
4 Член 12 от Конвенцията е озаглавен „Вещества, често използвани при незаконната фабрикация на упойващи или психотропни вещества“ и гласи:
„1. Страните предприемат мерките, които те считат за подходящи с оглед предотвратяване отклоняването на вещества, включени в Списък I и II, с цел незаконна фабрикация на упойващи и психотропни вещества, и си сътрудничат в тази област.
[…]
8. a) Без да нарушават общия характер на разпоредбите на т. 1 и разпоредбите на Конвенцията от 1961 г., на изменената Конвенция от 1961 г. и на Конвенцията от 1971 г., страните вземат мерките, които считат за подходящи, за установяване на тяхна територия на контрол над фабрикацията и разпространението на веществата, включени в Списък I и II;
b) За тази цел страните могат:
(i) да осъществяват наблюдение върху всички лица и предприятия, занимаващи се с фабрикацията и разпространението на тези вещества;
[…]
(iii) да изискват от притежателите на лицензи да получават разрешително за осъществяване на горепосочените дейности;
[…]
9. По отношение на веществата, включени в Списък I и II, всяка страна предприема следните мерки:
a) създава и поддържа система за наблюдение на международната търговия с веществата, включени в Списък I и II, с цел да улесни разкриването на съмнителни сделки. Тези системи за наблюдение трябва да се осъществяват в тясно сътрудничество с лицата, занимаващи се с фабрикация, с вносителите, износителите и търговците на едро и на дребно, които сигнализират на компетентните органи за съмнителни поръчки и сделки;
b) предвижда поставянето под запор на всяко вещество, включено в Списък I и II, ако има достатъчно доказателства, че то е предназначено да бъде използвано за нелегална фабрикация на упойващо или психотропно вещество;
c) уведомява във възможно най-кратък срок компетентните органи и служби на заинтересованите страни, ако има основание да счита, че вещество, включено в Списък I или II, е внесено, изнесено или транзитно пренасяно с цел незаконна фабрикация на упойващи или психотропни вещества, като по-конкретно им предоставя информация относно използваните начини на плащане и всички други съществени подробности, подкрепящи нейното убеждение;
d) изисква пратките, предназначени за внос и износ, да бъдат правилно маркирани и да бъдат придружени от необходимите документи. В търговските документи, като фактури, митнически декларации, митнически документи, транспортни и други товарни документи, трябва да бъдат вписани наименованията на веществата, които се внасят или изнасят, така, както те са обозначени в Списък I или II, внасяното или изнасяното количество, а също и името и адресът на износителя, вносителя и тези на получателя, ако той е известен;
[…]
[…]“.
Правото на Съюза
Рамково решение 2004/757/ПВР
5 Съображения 1—3 от Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета от 25 октомври 2004 година за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици (ОВ L 335, 2004 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 66) гласят:
„(1) Трафикът на наркотици представлява заплаха за здравето, сигурността и качеството на живот на гражданите на Европейския съюз, както и за законната стопанска дейност, стабилността и сигурността на държавите членки.
(2) Необходимостта от правни действия в областта на борбата с трафика на наркотици е призната по-специално в плана за действие на Съвета [на Европейския съюз] и на [Европейската комисия] относно оптималните условия и ред за прилагане на разпоредбите на Договора от Амстердам за установяване на пространство на свобода, сигурност и правов ред [(ОВ C 19, 1999 г., стр. 1)], утвърден по време на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от Виена, състоял се на 3 декември 1998 г., за прилагане на заключенията на Европейския съвет от Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г., и по-специално точка 48 от него, Стратегията на Европейския съюз за борбата с наркотиците (2000—2004 г.), приета по време на Европейския съвет от Хелзинки от 10 до 12 декември 1999 г. и от плана за действие на Европейския съюз в областта на борбата с наркотиците (2000—2004 г.), одобрен по време на Европейския съюз от Санта Мария да Фейра на 19 и 20 юни 2000 г.
(3) Необходимо е да се приемат минималните правила по отношение на съставните елементи на престъпленията с трафик на наркотици и прекурсори, които дават възможност за определяне на общия подход на равнище Европейски съюз в борбата с трафика на наркотици“.
6 Член 1 от Рамковото решение е озаглавен „Определения“ и предвижда:
„По смисъла на настоящото рамково решение
[…]
2) „прекурсори“ означава всяко вещество, което е класифицирано в законодателството на Общността и за което са в сила задълженията по реда на член 12 от [Виенската конвенция срещу незаконния трафик];
[…]“.
7 Член 2 от Рамковото решение е озаглавен „Престъпления, свързани с трафика на наркотици и прекурсори“ и параграф 1 от него гласи:
„Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че следните видове умишлени деяния, когато са извършени неправомерно, са наказуеми:
[…]
г) производството, транспортирането, дистрибуцията на прекурсори, при които този, който се занимава с това, е наясно, че трябва да ги използва при или за незаконното получаване или производство на наркотици“.
Регламент № 273/2004
8 Съображения 2—6 от Регламент № 273/2004 гласят:
„(2) Изискванията на член 12 от [Виенската конвенция срещу незаконния трафик] относно търговията с прекурсори (т.е. вещества използвани често за производство на наркотични и психотропни вещества) са изпълнени, доколкото се отнася до търговия между Общността и трети държави, от Регламент (ЕИО) № 3677/90 на Съвета от 13 декември 1990 г. за определяне на мерки, които трябва да се предприемат с цел да се ограничи отклоняването на някои вещества за незаконно производство на наркотични и психотропни вещества [(ОВ L 357, 1990 г., стр. 1)].
(3) Член 12 от [Виенската конвенция срещу незаконния трафик] предвижда приемането на подходящи мерки за наблюдение на производството и разпространението на прекурсори на наркотични вещества. Това налага приемане на мерки, свързани с търговията на прекурсори на наркотични вещества сред държавите членки. Такива мерки са въведени от Директива 92/109/ЕИО на Съвета от 14 декември 1992 г. относно производството и пускането на пазара на някои съставки, използвани за незаконно производство на наркотични и психотропни вещества [(ОВ L 370, 1992 г., стр. 76)]. За да се гарантира по-добре, че във всички държави членки се прилагат едновременно хармонизирани правила, се обмисля регламент, който да съответства на това в по-голяма степен от съществуващата в момента директива.
(4) В контекста на разширяване на Европейския съюз е важно Директива 92/109/ЕИО да се замени с регламент, тъй като всяко изменение на тази директива и нейните приложения би довело до вземане на мерки за прилагането ѝ във вътрешното законодателство на 25 държави членки.
(5) Съгласно решенията, взети на нейната 35-а сесия през 1992 г., Комисията на Обединените нации за наркотичните вещества прибави допълнителни вещества в таблиците на приложението към [Виенската конвенция срещу незаконния трафик]. Съответстващи разпоредби следва да се постановят и в настоящия регламент, за да се открият възможни случаи на незаконно отклонение на прекурсори на наркотични вещества в Общността и за да се осигури прилагането на общи правила за наблюдение в пазара на Общността.
(6) Разпоредбите на член 12 от [Виенската конвенция срещу незаконния трафик] се основават на система за наблюдение на търговията със съответните вещества. По-голяма част от търговията с тези вещества е напълно законна. Документирането на пратките и поставянето на етикети на тези вещества следва бъдат достатъчно явни. Освен това е важно, предоставяйки на компетентните власти необходимите средства за действие, да се развият, в духа на [Виенската конвенция срещу незаконния трафик], механизми, основаващи се на тясно сътрудничество със заинтересованите оператори и на събирането на информация“.
9 Член 1 от Регламент № 273/2004 предвижда:
„С настоящия регламент се установяват хармонизирани мерки за вътрешен контрол и мониторинг в Съюза на определени вещества, използвани често за незаконно производство на наркотични или психотропни вещества с цел предотвратяване на отклоняването на такива вещества“.
10 Член 2 от Регламента гласи:
„За целите на настоящия регламент се използват следните определения:
а) „включено в списък вещество“ означава всяко вещество, включено в списъка в приложение I, което може да се използва за незаконното производство на упойващи или психотропни вещества, включително смеси и природни продукти, съдържащи такива вещества, но като се изключат смесите и природните продукти, съдържащи включени в списък вещества, които са съставени по такъв начин, че включените в списък вещества не могат да се използват или извличат лесно чрез готови за употреба или икономически рентабилни средства, лекарствените продукти съгласно определението в член 1, точка 2 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3)] и ветеринарни лекарствени продукти съгласно определението в член 1, точка 2 от Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [от 6 ноември 2001 година относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (ОВ L 311, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 31, стр. 200)];
б) „вещества, които не са включени в списък“ означава всяко вещество, което, въпреки че не е вписано в приложение I, се определя като използвано за незаконно производство на наркотични или психотропни вещества;
в) „пускане на пазара“ означава всяка доставка в Съюза, срещу заплащане или безплатно, на включени в списъка съставки; или съхранението, изготвянето, производството, преработката, търговията, разпространението на тези съставки или посредничеството във връзка с тях, с цел доставката им в Съюза;
г) „оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, участващо в пускането на пазара на включените в списъка вещества;
[…]
е) „специална лицензия“ е лицензията, издадена на определен вид оператор
ж) „специална регистрация“ означава регистрация, която е направена за определен вид оператор;
[…]“.
11 Приложение I към посочения регламент съдържа описа на включените в списък вещества по смисъла на член 2, буква а) от Регламента. Солната киселина е включена в този списък като вещество от категория 3.
Регламент (ЕО) № 111/2005
12 Член 1 от Регламент (ЕО) № 111/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година за определяне на правила за мониторинг на търговията между Съюза и трети страни в областта на прекурсорите (ОВ L 22, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 13, стр. 114), изменен с Регламент (ЕС) № 1259/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. (ОВ L 330, 2013 г., стр. 30) (наричан по-нататък „Регламент № 111/2005“), гласи:
„Настоящият регламент определя правила за мониторинг на търговията между Съюза и трети страни с някои субстанции, често използвани за незаконно производство на наркотични вещества и психотропни субстанции (оттук нататък определени като наркотични прекурсори) с цел предотвратяване на [отклоняването] на такива субстанции. Той се прилага към внос[,] износ и посреднически дейности“.
Българското право
НК
13 Съгласно член 354а, алинея 1 от Наказателния кодекс (наричан по-нататък „НК“):
„Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева“.
ЗКНВП
14 Член 1 от Закона за контрол на упойващите вещества и прекурсорите (ДВ, бр. 30 от 2 април 1999 г.), в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „ЗКНВП“), предвижда:
„Този закон урежда:
1. […] организацията, правомощията и задачите на държавните органи, осъществяващи контрол върху производството, преработването, търговията, употребата, съхраняването, вноса, износа, транзита, пренасянето, превозването и отчетността на наркотични вещества, както и върху пускането на пазара, вноса и износа на прекурсори;
[…]
3. […] мерките по прилагането на Регламент [№ 273/2004], Регламент [№ 111/2005] […];
[…]“.
15 Член 3, алинея 4 от ЗКНВП гласи:
„[…] Прекурсорите — предмет на контрол върху пускането па пазара, са посочени в Приложение I на Регламент 273/2004“.
16 Член 18а, алинеи 1 и 2 от ЗКНВП предвижда:
„1. […] Министърът на икономиката или оправомощен от него заместник-министър по предложение на Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите издава и отказва издаване на лицензии и допълнения към тях, отнема и временно прекратява лицензии по смисъла на чл. 3(2) от Регламент 273/2004, чл. 6 от Регламент 111/2005 […].
2. […] Министърът на икономиката извършва регистрация по смисъла на чл. 3(6) от Регламент 273/2004 и чл. 7(1) от Регламент 111/2004. За извършената регистрация и за промени в регистрираните обстоятелства министърът на икономиката или оправомощен от него заместник-министър издава в срок до 10 работни дни удостоверения за регистрация и допълнения към тях“.
17 Допълнителните разпоредби на ЗКНВП предвиждат, че по смисъла на този закон „прекурсор“ e „включено в списъка вещество“ по смисъла на член 2, буква а) от Регламент № 273/2004 и член 2, буква а) от Регламент № 111/2005.
Наредба № 1
18 Член 1 от Наредба № 1 от 18 април 2008 г. за контрол на прекурсорите на наркотични вещества (ДВ, бр. 45 от 13 май 2008 г.), в редакцията ѝ, приложима към фактите по главното производство (наричана по-нататък „Наредба № 1“), гласи:
„С наредбата се уреждат:
[…]
2. условията и редът за издаване на лицензии на операторите, които пускат на пазара, изнасят, внасят и реекспортират прекурсори от първа категория на приложение № 1;
3. условията и редът за регистрация на операторите, които пускат на пазара, изнасят, внасят и реекспортират прекурсори от втора категория на приложение № 1, както и изнасят и реекспортират прекурсори от трета категория на приложение № 1;
4. мерките за контрол върху дейностите по т. 2 и 3;
5. условията и редът за издаване на разрешителни за износ, внос и реекспорт на прекурсорите от приложение № 1;
[…]“.
19 Член 11 от Наредба № 1 предвижда:
„[…] Пускането на пазара, износът, вносът и реекспортът на прекурсори от първа категория на приложение № 1 се извършват с лицензия, издадена от министъра на икономиката или от упълномощен от него заместник-министър по предложение на комисията“.
20 Член 18 от Наредба № 1 предвижда:
„[…] Пускането на пазара, износът и реекспортът на прекурсори от втора категория на приложение № 1, както и износът и реекспортът на прекурсори от трета категория на приложение № 1 се извършват с удостоверение за регистрация, издадено от министъра на икономиката или от упълномощен от него заместник-министър по предложение на комисията“.
21 Приложение 1 към Наредба № 1 посочва солната киселина (хлороводород) сред веществата от трета категория.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
22 На 23 април 2016 г. на обществен път в София (България) полицейски служители задържат подсъдимите в главното производство поради подозрение за държане на наркотични вещества, а именно амфетамин, с цел разпространението им. Претърсването, извършено на следващия ден в дома на CI, води до изземването не само на амфетамин, но и на солна киселина, фосфорна киселина, йод и червен фосфор — продукти, които могат да се използват за синтетично получаване на метамфетамин.
23 Подсъдимите в главното производство са изправени пред запитващата юрисдикция — Софийски градски съд (България), за престъпления по член 354а, алинея 1, първо и второ изречение от НК.
24 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че в изпълнение на изискванията на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) и буква c), подточка ii) от Виенската конвенция срещу незаконния трафик в НК са криминализирани различни дейности с вещества, които могат да послужат като прекурсори в производствения процес на наркотични вещества, а именно член 354а от него, който трябва да се разглежда във връзка с разпоредбите на ЗКНВП, транспониращ в българското право изискванията на Регламент № 273/2004, както и с приложение 1 към Наредба № 1, в което са изброени веществата, които могат да се използват като прекурсори в три категории, като в това отношение се възпроизвежда направената с Регламент № 273/2004 класификация.
25 Тази юрисдикция подчертава, че за да се осъществи престъплението по член 354а, алинея 1, второ изречение от НК, е необходимо действията по производство, преработка, придобиване, държане или разпространяване на прекурсори да са извършени „без надлежно разрешение“. Така посоченото разрешение се разбира като акт на държавен орган, даващ правото на своя адресат да извършва легално такива действия, когато това е свързано с медицински, научни или изследователски цели. Липсата на такова разрешение обосновава наличието на признака от обективната страна на посоченото престъпление.
26 В случая обаче запитващата юрисдикция изразява съмнения относно изискването за такова разрешение за част от разглежданите в главното производство вещества, а именно солна киселина. Всъщност, тъй като това вещество попада в категория 3 от приложение 1 към Наредба № 1 и приложение I към Регламент № 273/2004, за извършването на действия с веществата от тази категория не е въведено изискване за получаване на лицензия или за регистрация.
27 Накрая, запитващата юрисдикция добавя, че от българската национална съдебна практика следва, че макар веществата от посочената категория да подлежат на контрол съгласно Регламент № 273/2004, не се изисква никакъв конкретен акт на държавен орган за придобиването, държането и употребата им.
28 При тези обстоятелства Софийски градски съд (България) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Допускат ли разпоредбите на Регламент [№ 273/2004], които запълват бланкетната диспозиция на чл. 354а от НК, във вр. чл. 3, ал. 4 от [ЗКНВП] да бъде признато за виновно лице за притежанието на вещество от категория 3 на приложение № 1, а именно солна киселина (хлороводород) в количество 585 милилитра (0,585 литра)?“.
Производството пред Съда
29 Въпреки че на запитващата юрисдикция е връчено решение от 2 февруари 2023 г., TF (Прекурсори на наркотични вещества) (C‑806/21, EU:C:2023:61), в което Съдът тълкува Регламент № 273/2004, с писмо от 1 март 2023 г. тази юрисдикция уведомява Съда, че поддържа преюдициалния си въпрос.
По преюдициалния въпрос
30 Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициалния въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.
31 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
32 С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Регламент № 273/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към положение, при което в рамките на незаконна дейност дадено лице държи включени в списък вещества от категория 3 от приложение I към този регламент, и при утвърдителен отговор, дали това лице може да бъде осъдено за това, че е държало такива вещества без разрешение или регистрация.
33 В това отношение следва да се отбележи, че както следва от член 1, с Регламент № 273/2004 се установяват хармонизирани мерки за вътрешен контрол и мониторинг в Съюза на определени вещества, използвани често за незаконно производство на наркотични или психотропни вещества, с цел предотвратяване на отклоняването на такива вещества.
34 Както вече е посочвал Съдът, този регламент е приет с цел да се противодейства на отклоняването на вещества, които обикновено се използват при незаконното производство на наркотични или психотропни вещества, като се създаде механизъм за мониторинг на търговията с тези вещества, съпътстван от ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции (решение от 2 февруари 2023 г., TF (Прекурсори на наркотични вещества), C‑806/21, EU:C:2023:61, т. 48 и цитираната съдебна практика).
35 От съображения 1—6 от Регламент № 273/2004 следва, че този регламент въвежда в правния ред на Съюза член 12 от Виенската конвенция срещу незаконния трафик, който предвижда, че държавите членки, които са страни по Конвенцията, предприемат мерките, които считат за подходящи с оглед на предотвратяване на отклоняването на включените в списъка вещества с цел незаконна фабрикация на упойващи и психотропни вещества, и си сътрудничат в тази област. Тези държави трябва в частност да предприемат необходимите мерки, за да създадат и поддържат система за наблюдение на международната търговия със съответните вещества с цел да се улесни разкриването на съмнителни сделки (решение от 2 февруари 2023 г., TF (Прекурсори на наркотични вещества), C‑806/21, EU:C:2023:61, т. 49 и цитираната съдебна практика).
36 Освен това следва да се добави, че съгласно практиката на Съда с Регламенти № 273/2004 и № 111/2005, които имат една и съща цел, законодателят на Съюза създава подробна уредба на режима, приложим към прекурсорите на наркотични вещества. В този смисъл, от една страна, с Регламент № 273/2004 се установяват хармонизирани мерки за вътрешен контрол и мониторинг в Съюза на прекурсорите на наркотични вещества с цел предотвратяване на отклоняването на такива вещества, а от друга страна, Регламент № 111/2005 определя правила за мониторинг на търговията с наркотични прекурсори между Съюза и трети страни, както следва от член 1 от този регламент (решение от 2 февруари 2023 г., TF (Прекурсори на наркотични вещества), C‑806/21, EU:C:2023:61, т. 50 и цитираната съдебна практика).
37 Следователно Регламент № 273/2004 се вписва в рамките на по-широка правна уредба, част от която е и Рамково решение 2004/757 (решение от 2 февруари 2023 г., TF (Прекурсори на наркотични вещества), C‑806/21, EU:C:2023:61, т. 51).
38 Следва обаче да се подчертае, че Рамково решение 2004/757 установява минимални разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици, което дава възможност за определяне на общ подход на равнището на Съюза в борбата с трафика на наркотици. За тази цел член 2 от Рамковото решение предвижда, че всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира наказуемост на изброените в него умишлени деяния, когато са извършени неправомерно, и конкретно на производството, транспортирането, дистрибуцията на прекурсори, при които този, който се занимава с това, е наясно, че те трябва да се използват при или за незаконното получаване или производство на наркотици. Освен това член 1, точка 2 от Рамковото решение определя термина „прекурсор“ като всяко вещество, което е класифицирано в законодателството на Общността и за което са в сила задълженията по член 12 от Виенската конвенция срещу незаконния трафик (решение от 2 февруари 2023 г., TF (Прекурсори на наркотични вещества), C‑806/21, EU:C:2023:61, т. 52).
39 Оттук следва, че макар Рамково решение 2004/757, Регламенти № 273/2004 и № 111/2005 да имат една и съща цел, обхватът на тези иначе допълващи се актове е различен. Рамково решение 2004/757 определя съставните елементи на наказуемите деяния в областта на трафика на наркотици, която поради това обхваща прекурсорите на наркотични вещества и съответно включените в списък вещества, докато приложното поле на Регламенти № 273/2004 и № 111/2005 е ограничено до въпросите на законната търговия с такива вещества (решение от 2 февруари 2023 г., TF (Прекурсори на наркотични вещества), C‑806/21, EU:C:2023:61, т. 53).
40 Това разграничение впрочем следва от правните основания на тези различни актове. Всъщност Рамково решение 2004/757 е прието на основание член 31, буква д) и член 34, параграф 2, буква б) ДЕС, заменени с членове 82, 83 и 85 ДФЕС, които са част от дял V от този договор, „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие“, и по-конкретно от глава 4 за съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. За разлика от това правното основание на Регламент № 273/2004 е член 95 ЕО, заменен с член 114 ДФЕС, който е част от дял VII от този договор, „Общи правила относно конкуренцията, данъчното облагане и сближаването на законодателствата“. Аналогично Регламент № 111/2005 е приет на основание член 133 ЕО, заменен с член 207 ДФЕС. Последно посоченият член обаче се намира в част пета от Договора за функционирането на ЕС, озаглавена „Външна дейност на Съюза“, и по-конкретно в дял II, „Обща търговска политика“ (решение от 2 февруари 2023 г., TF (Прекурсори на наркотични вещества), C‑806/21, EU:C:2023:61, т. 54).
41 Поради това случаите, при които дадено лице участва в пускането на пазара на включени в списък вещества в Съюза в рамките на незаконна дейност, не попадат в приложното поле на Регламент № 273/2004 (решение от 2 февруари 2023 г., TF (Прекурсори на наркотични вещества), C‑806/21, EU:C:2023:61, т. 55).
42 Следователно положение като разглежданото в главното производство, при което в рамките на незаконна дейност дадено лице държи включени в списък вещества от категория 3 от приложение I към Регламент № 273/2004 не попада в приложното му поле. В това отношение е ирелевантно обстоятелството, че посоченото лице е държало такива вещества без разрешение или регистрация.
43 Ето защо на поставения от запитващата юрисдикция въпрос следва да се отговори, че Регламент № 273/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към положение, при което в рамките на незаконна дейност дадено лице държи включени в списък вещества от категория 3 от приложение I към този регламент. В това отношение е ирелевантно обстоятелството, че посоченото лице е държало такива вещества без разрешение или регистрация.
По съдебните разноски
44 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:
Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно прекурсорите на наркотичните вещества, изменен с Регламент (ЕС) № 1258/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че
не се прилага към положение, при което в рамките на незаконна дейност дадено лице държи включени в списък вещества от категория 3 от приложение I към този регламент. В това отношение е ирелевантно обстоятелството, че посоченото лице е държало такива вещества без разрешение или регистрация.
Подписи
* Език на производството: български.