1

С жалбата си Atlas Copco Airpower NV и Atlas Copco AB искат да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 6 декември 2021 г., с което последният отказва да им признае качеството на встъпила страна по дело T‑263/16 RENV и да приложи към преписката по това дело представените от тях писмени становища относно изводите, които следва да се направят въз основа на решение на Съда от 16 септември 2021 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International (C‑337/19 P, EU:C:2021:741), с оглед на решаването на спора по посоченото дело (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

2

Член 1, параграф [2], буква в) от Процедурния правилник на Общия съд гласи, че за целите на прилагането на този процедурен правилник „страна“ и „страни“ при липса на друго пояснение е всяка страна в производството, включително встъпилите страни.

3

Член 60 от този процедурен правилник предвижда, че процесуалните срокове се считат за удължени еднократно с десетдневен срок поради отдалеченост.

4

Член 79 от посочения процедурен правилник гласи:

„В Официален вестник на Европейския съюз се публикува съобщение за датата на подаване на исковата молба или жалбата, имената на главните страни, исканията в исковата молба или жалбата и изтъкнатите основания и основни доводи“.

5

В членове 142—145 от същия процедурен правилник се определят правилата, уреждащи встъпването в производство пред Общия съд.

6

Член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че „[м]олба за встъпване се подава в шестседмичен срок, който започва да тече от публикуването по член 79“.

7

Съгласно член 215 от този процедурен правилник:

„Когато Съдът отмени съдебно решение или определение на Общия съд и реши да му върне делото за ново разглеждане, Общият съд се сезира със съдебния акт за връщане за ново разглеждане“.

8

Член 217 от Процедурния правилник гласи следното:

„1.   Когато съдебният акт, отменен впоследствие от Съда, е бил постановен след приключване на писменото производство по същество пред Общия съд, в двумесечен срок от връчване на съдебния акт на Съда страните в производството пред Общия съд могат да представят своите писмени становища относно изводите, които следва да се направят въз основа на съдебния акт на Съда с оглед на решаването на спора. Този срок не може да бъде продължаван.

[…]

3.   Председателят може, ако обстоятелствата го обосновават, да допусне представянето на допълнителни писмени становища“.

9

Член 219 от същия процедурен правилник гласи:

„Общият съд се произнася по съдебните разноски по образуваните пред него производства, от една страна, и по производството по обжалване пред Съда, от друга страна“.

10

С Решение (ЕС) 2016/1699 от 11 януари 2016 година относно схемата за държавна помощ във връзка с освобождаването от данък на свръхпечалбата SA.37667 (2015/C) (ex 2015/NN), прилагана от Белгия (ОВ L 260, 2016 г., стр. 61, наричано по-нататък „спорното решение“) Европейската комисия установява, че някои освобождавания, предоставяни от Кралство Белгия, представляват схема за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, която е несъвместима с вътрешния пазар и е приложена в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС. Комисията разпорежда възстановяването на така предоставените помощи от бенефициерите, чийто окончателен списък Кралство Белгия следва впоследствие да изготви.

11

На 22 март и на 25 май 2016 г. Кралство Белгия и Magnetrol International NV подават в секретариата на Общия съд жалби за отмяна на спорното решение, заведени съответно под номер T‑131/16 и под номер T‑263/16.

12

На 31 май 2016 г. Atlas Copco Airpower и Atlas Copco подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на това решение, заведена под номер T‑278/16.

13

С писмо от 20 февруари 2018 г. секретарят на Общия съд ги уведомява, че председателят на сезирания състав на Общия съд е решил да спре производството по дело T‑278/16 до решаването на спора по дела T‑131/16 и T‑263/16.

14

С определение от 17 май 2018 г. председателят на седми разширен състав на Общия съд решава да съедини дела T‑131/16 и T‑263/16 за целите на устната фаза на производството и на съдебния акт, с който се слага край на това производство.

15

С решение от 14 февруари 2019 г., Белгия и Magnetrol International/Комисия (T‑131/16 и T‑263/16, EU:T:2019:91), Общият съд отменя спорното решение.

16

На 24 април 2019 г. Комисията подава жалба срещу това съдебно решение. Жалбата е заведена под номер C‑337/19 P.

17

С определения от 15 октомври 2019 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International, председателят на Съда допуска встъпването на Anheuser-Busch InBev SA/NV, Ampar BVBA, Atlas Copco Airpower и Atlas Copco (C‑337/19 P, непубликувано, EU:C:2019:909), както и на Soudal NV и Esko-Graphics BVBA (C‑337/19 P, непубликувано, EU:C:2019:915) в подкрепа на исканията на Magnetrol International.

18

С решение от 16 септември 2021 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International (C‑337/19 P, EU:C:2021:741), Съдът:

19

На 25 ноември 2021 г. Atlas Copco Airpower и Atlas Copco представят пред Общия съд на основание член 217 от неговия процедурен правилник становища относно изводите, които следва да се направят въз основа на решение от 16 септември 2021 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International (C‑337/19 P, EU:C:2021:741), с оглед на решаването на спора по дело T‑263/16 RENV (наричани по-нататък „разглежданите становища“).

20

С писмо от 6 декември 2021 г., връчено на Atlas Copco Airpower и на Atlas Copco на 17 декември 2021 г., секретарят на Общия съд ги уведомява, че тъй като тези становища не представляват документ, предвиден в Процедурния правилник на Общия съд, председателят на сезирания състав на Общия съд е решил да не ги приложи към преписката по това дело.

21

С писмо от 29 декември 2021 г., адресирано до председателя на Общия съд и до неговите членове, Atlas Copco Airpower и Atlas Copco, като се основават по-специално на определението на председателя на Съда от 15 октомври 2019 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International (C‑337/19 P, непубликувано, EU:C:2019:909), и на практиката на Общия съд, искат, от една страна, поправяне на допуснатата от него „грешка“ и от друга страна, потвърждаване на качеството им на встъпила страна в производството пред Общия съд, като настояват да получат отговор в петдневен срок.

22

Atlas Copco Airpower и Atlas Copco искат от Съда:

23

Комисията иска от Съда:

24

Без формално да представя искания, Magnetrol International счита, че Съдът трябва да потвърди качеството на Atlas Copco Airpower и на Atlas Copco на встъпила страна по дело T‑263/16 RENV.

25

Комисията прави възражение за недопустимост на жалбата.

26

Тя посочва, че макар съгласно член 57, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз всяко лице, чието искане за встъпване е било отхвърлено, да може да обжалва решението на Общия съд за отхвърляне на това искане, в случая жалбоподателите не са подали искане за встъпване пред Общия съд.

27

Общият съд приел само едно решение, а именно решението да не приложи разглежданите становища към преписката по дело T‑263/16 RENV. Жалбата обаче не била насочена срещу това решение. Освен това такова решение не било сред решенията, посочени в членове 56 и 57 от Статута на Съда на Европейския съюз, и следователно не подлежало на обжалване пред Съда.

28

Всъщност настоящата жалба имала за цел да заобиколи решението на председателя на сезирания състав на Общия съд да спре производството по дело T‑278/16 до решаването на спора по дела T‑131/16 и T‑263/16, въпреки че това решение също не подлежало на обжалване пред Съда. Рискът от такова заобикаляне вече бил отбелязан в точка 19 от определението на председателя на Съда от 10 септември 2019 г., Съвет/K. Chrysostomides & Co. и др. (C‑597/18 P, непубликувано, EU:C:2019:743), в рамките на разглеждането на молба за встъпване, подадена от жалбоподател по дело, спряно след определянето на някои дела за „пилотни“.

29

Според Atlas Copco Airpower и Atlas Copco решението на Общия съд да не приложи разглежданите становища към преписката по дело T‑263/16 RENV, представлява отказ те да бъдат допуснати по това дело в качеството на встъпила страна — отказ, който подлежи на обжалване на основание член 57, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

30

В самото начало, за да се провери допустимостта на жалбата, следва да се определи обхватът на решението, което се съдържа в писмото на секретаря на Общия съд от 6 декември 2021 г.

31

В това отношение е важно да се отбележи, че съгласно член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, когато Съдът отменя решение на Общия съд и решава да му върне делото за ново разглеждане след приключване на писменото производство по същество пред него, в двумесечен срок от връчването на съдебния акт на Съда страните в производството пред Общия съд могат да представят своите писмени становища относно изводите, които следва да се направят въз основа на съдебния акт на Съда с оглед на решаването на този спор.

32

Безспорно е впрочем, първо, че настоящият случай съответства на посочения в тази разпоредба и второ, че разглежданите становища са били представени в срока, предвиден в тази разпоредба и удължен поради отдалеченост съгласно член 60 от този процедурен правилник, така че отхвърлянето им не е поради късно представяне.

33

От това следва, че колкото и да е кратко, писмото на секретаря на Общия съд от 6 декември 2021 г. трябва да се разбира, доколкото с него се обявява отказът на Общия съд да приложи разглежданите становища към преписката по дело T‑263/16 RENV, тъй като не представляват документ, предвиден в Процедурния правилник на Общия съд, в смисъл, че изразява решението на Общия съд да откаже да признае на жалбоподателите качеството на встъпила страна по това дело, което те считат, че са придобили автоматично, поради това че са били допуснати да встъпят във въззивното производство по дело C‑337/19 P.

34

В този контекст настоящата жалба, доколкото с нея се критикува това писмо в своята цялост и се твърди по-специално, че отказът на Общия съд да приложи разглежданите становища към преписката по дело T‑263/16 RENV, е незаконосъобразен, трябва да се разглежда като искане за отмяна на обжалваното решение не само в частта, в която на жалбоподателите се отказва да се признае качеството на встъпила страна по това дело, а и в частта, в която се отказва прилагането на тези становища към преписката по посоченото дело.

35

Следователно трябва да се отхвърли доводът на Комисията, че настоящата жалба е насочена срещу решение, което Общият съд не е приел.

36

Що се отнася до правото да се подаде жалба срещу обжалваното решение, член 57, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз гласи, че всяко лице, чието искане за встъпване е било отхвърлено от Общия съд, може да обжалва пред Съда решението на Общия съд за отхвърляне на неговото искане.

37

В случая изобщо не се спори, че с обжалваното решение Общият съд не отхвърля искане за встъпване, тъй като жалбоподателите не са подали такова пред Общия съд.

38

Важно е все пак да се отбележи и че обхватът на решението, съдържащо се в писмото на секретаря на Общия съд от 6 декември 2021 г., да откаже да признае на жалбоподателите качеството на встъпила страна по дело T‑263/16 RENV, е сходен с този, който би имало решение на Общия съд да отхвърли подадена от жалбоподателите молба за встъпване, доколкото тези две решения лишават страна, претендираща на основание член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, че трябва да се ползва от конкретно процесуално качество поради интереса си от изхода на делото, от всички присъщи на това качество права.

39

Освен това, когато Съдът приема дадена жалба за основателна, отменя решението на Общия съд и му връща делото за ново разглеждане, не може разумно да се очаква встъпила по тази жалба страна, която счита, че има автоматично качеството на встъпила страна в производството пред Общия съд, формално да подаде молба за встъпване пред тази юрисдикция само за да може да подаде жалба на основание член 57, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз срещу решението за отхвърляне на тази молба.

40

Всъщност такова искане във всички случаи е щяло да бъде отхвърлено от Общия съд като просрочено, тъй като член 143, параграф 1 от неговия процедурен правилник във връзка с член 79 от същия предвижда, че молба за встъпване трябва да се подава в шестседмичен срок, който започва да тече от публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на първото съобщение за подаването на исковата молба или жалбата по съответното дело.

41

В този контекст, ако се приеме, че встъпила страна в производство по въззивно обжалване по дадено дело, която претендира, че има автоматично качеството на встъпила страна в производството пред Общия съд след връщането на това дело на тази юрисдикция, не може да подава жалба на основание член 57, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз срещу решение на Общия съд, с което ѝ се отказва това качество само защото Общият съд формално не е отхвърлил искане за встъпване, това би лишило засегнатата страна от всяка съдебна възможност да защити процесуалните си права пред Общия съд, които тя счита, че черпи от член 40 от този статут, въпреки че член 57, първа алинея от посочения статут цели да гарантира именно тази защита.

42

Всъщност, ако посочената встъпила страна във въззивното производство по обжалване основателно се позовава на качеството си на встъпила страна в производство пред Общия съд по дело, върнато на последния от Съда за ново разглеждане — въпрос, който следва да бъде разрешен при разглеждането на настоящата жалба по същество и следователно не може да бъде решен на стадия на преценката на нейната допустимост — тя няма да разполага с никакво друго правно средство да изтъкне процесуалните си права, произтичащи от член 40 от същия статут.

43

Така, на първо място, встъпила страна във въззивно производство по обжалване няма да може да подаде жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз срещу решение на Общия съд, с което ѝ се отказва качеството на встъпила страна по делото, върнато на тази юрисдикция от Съда за ново разглеждане.

44

Тази разпоредба предвижда, че на обжалване подлежат актовете на Общия съд, с които се слага край на производството, както и решенията, с които частично се разрешават материалноправни въпроси или се разрешава процесуален въпрос по възражение за липса на компетентност или за недопустимост.

45

В случая следва да се констатира, че обжалваното решение не слага край на производството по дело T‑263/16 RENV пред Общия съд и че то не решава, дори частично, материалноправните въпроси по това дело.

46

Освен това, макар с това решение действително да се разрешава процесуален въпрос относно качеството на жалбоподателите на встъпила страна в производство пред Общия съд, този въпрос не се отнася до възражение за липса на компетентност или за недопустимост.

47

Съдът впрочем е постановил, че жалби, подадени на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз срещу решения на Общия съд, с които се разрешава процесуален въпрос, различен от процесуалните въпроси, за които се отнася тази разпоредба, трябва да се отхвърлят като недопустими (вж. в този смисъл определение от 4 октомври 1999 г., Комисия/ADT Projekt,C‑349/99 P, EU:C:1999:475, т. 10 и 11, и решение от 8 януари 2002 г., Франция/Monsanto и Комисия, C‑248/99 P, EU:C:2002:1, т. 46).

48

Важно е също да се отбележи, че когато разглежда процесуален въпрос по възражение за липса на компетентност или за недопустимост, Общият съд се произнася по искане на страна да разгледа даден въпрос, без да започва обсъждане по същество, поради което такова решение трябва да може да бъде отнесено до Съда, без да се чака постановяването на евентуално решение по същество. Това обаче не важи за решение, с което се разрешава процесуален въпрос относно встъпване.

49

Така Съдът приема, че решението, с което Общият съд допуска молба за встъпване по делото, не подлежи на обжалване на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 29 и 30).

50

С оглед на изложеното по-горе това разрешение трябва да се приложи и по отношение на жалба срещу решение на Общия съд, с което на встъпила страна във въззивното производство по обжалване се отказва да се признае качеството на встъпила страна по дело, което му е върнато за ново разглеждане от Съда.

51

На второ място, подаването на жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз срещу решението, с което се слага край на производството, в рамките на което заинтересованото лице претендира качеството на встъпила страна, не би могло да му предостави достатъчна съдебна защита, доколкото тази жалба се подава само от страните по делото пред Общия съд и упражняването на такова правно средство за защита във всички случаи не би позволило да се запази полезността на евентуално встъпване пред Общия съд, като осигури допускането му на етап от производството, в който това встъпване може да има ефективен принос в разискванията пред тази юрисдикция.

52

С оглед на изложеното по-горе решението, с което Общият съд отказва да приложи към преписката по дело, което му е върнато за ново разглеждане от Съда след отмяна на неговото решение, становището на встъпила страна в производството по обжалване, тъй като не представлява документ, предвиден в Процедурния правилник на Общия съд, като по този начин мълчаливо отказва на тази встъпила страна качеството на встъпила страна по това дело, подлежи на обжалване на основание член 57, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

53

Фактът, че това лице е подало жалба за отмяна, чието разглеждане е спряно от Общия съд до постановяване на решението в рамките на производството, по което посоченото лице претендира качеството на встъпила страна, не може, противно на твърдяното от Комисията, да възпрепятства подаването на такава жалба срещу решение на Общия съд, с което му се отказва това качество.

54

Разбира се, принципът на добро правораздаване би бил нарушен, ако на жалбоподателите по дела, спрени след определянето на някои дела за „пилотни“, се разреши да встъпят по тези дела само на това основание (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от 10 септември 2019 г., Съвет/K. Chrysostomides & Co. и др., C‑597/18 P, непубликувано, EU:C:2019:743, т. 19).

55

Въпреки това, от една страна, това съображение се отнася до основателността на решението да се откаже признаване на качество на встъпила страна на лице, претендиращо, че го има, и следователно не е релевантно за преценката на допустимостта на жалба, подадена срещу това решение.

56

От друга страна, макар Комисията да изтъква по същество, че допустимостта на такава жалба на практика би позволила да се оспори пред Съда решение на Общия съд за спиране на разглеждането на дадено дело, въпреки че то не подлежи на обжалване, все пак следва да се отбележи, че при отмяна на решението на Общия съд, с което на жалбоподателя по разглежданото дело се отказва качеството на встъпила страна по друго дело пред Общия съд, такова решение за спиране продължава да произвежда всички свои последици.

57

С оглед на всички тези обстоятелства повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.

58

Atlas Copco Airpower и Atlas Copco поддържат в рамките на едно-единствено основание, че Общият съд е допуснал две грешки при прилагане на правото, първата от които се отнася до отказа да им предостави качеството на встъпила страна по дело T‑263/16 RENV, а втората — до отказа да приложи към преписката по това дело становищата, които те желаят да представят относно изводите, които следва да се направят въз основа на решение от 16 септември 2021 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International (C‑337/19 P, EU:C:2021:741).

59

На първо място, както Общият съд системно посочвал, в интерес на доброто правораздаване и на приемствеността на разглеждането на спора било страна, допусната да встъпи в производство по обжалване, да може да запази качеството си на встъпила страна в случай на връщане на делото на Общия съд за ново разглеждане след отмяна на решението на последния. При това положение жалбоподателите трябвало да се считат за встъпили страни по дело T‑263/16 RENV, без да трябва да подават искане за встъпване пред Общия съд.

60

Съгласно практиката на Общия съд това разрешение се обосновавало и с необходимостта да се позволи на последния да се произнесе по съдебните разноски при липса на такова произнасяне от Съда преди връщането на делото на Общия съд за ново разглеждане. Настоящият случай впрочем бил точно такъв.

61

На второ място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като решил да не приложи разглежданите становища към преписката. Всъщност член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, който не давал определение на понятието „страни в производството пред Общия съд“, не изключвал възможността встъпилите страни в производството по обжалване да получат качеството „страна в производството пред Общия съд“ в рамките на производство по обжалване.

62

Комисията счита, че Общият съд основателно е отказал да признае на жалбоподателите качеството на встъпила страна по дело T‑263/16 RENV.

63

Всъщност член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд допускал след връщане на делото от Съда на Общия съд писмени становища да се представят не от „страните в производството пред Съда“ или от „страните в производството по обжалване“, а само от „страните в производството пред Общия съд“. Член 1, параграф 2, буква в) от този процедурен правилник уточнявал обхвата на този член 217, параграф 1, като определял понятията „страни“ и „страна“ като „всяка страна в производството, включително встъпилите страни“.

64

След като жалбоподателите не можели да претендират качеството на „страна в производството пред Общия съд“, уважаването на настоящата жалба било равносилно на създаване на категория встъпили страни sui generis, които не са длъжни да спазват нито срока, предвиден в член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, нито условията, наложени с член 143, параграф 2 от този процедурен правилник. В случай че встъпването на такива страни бъде допуснато, Комисията не би имала възможност да отговори на представените от тях становища. Нещо повече, подобен подход щял на практика да доведе до заобикаляне на мерките за спиране на някои производства, приети, за да се позволят определянето и приоритетното разглеждане на „пилотни“ дела.

65

Освен това практиката на Общия съд, на която жалбоподателите се позовават, се свеждала до две решения, последното от които се обжалва, в рамките на което производство Комисията оспорва качеството на встъпила страна в производство пред Общия съд на встъпила страна в производството по обжалване. Впрочем положението на жалбоподателите се различавало от това на страните, разглеждано в делата, по които са постановени тези две решения на Общия съд.

66

Освен това възприетото от Общия съд разрешение не нарушавало основните процесуални права на страните, тъй като те са можели да встъпят пред Общия съд, като следват процедурата, предвидена в Процедурния правилник на Общия съд, при условие че спазят приложимите за това производство срокове.

67

Член 1, параграф 2, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд гласи, че за целите на този процедурен правилник и при липса на друго пояснение „страна“ и „страни“ е всяка страна в производството, включително встъпилите страни.

68

Тази обща разпоредба обаче не уточнява случаите, в които Общият съд трябва да признае на дадено лице качеството на встъпила страна в производство пред него.

69

В това отношение, макар членове 142—145 от посочения процедурен правилник да уреждат режима за встъпване в производство пред Общия съд, като установяват правилата относно подаването и разглеждането на молбите за встъпване, те не се занимават с качеството, което трябва да се признае на лицата, допуснати от Съда да встъпят в дадено дело на етапа на обжалването, когато Съдът приема жалбата за основателна, отменя решението на Общия съд и връща делото на последния за ново разглеждане.

70

Освен това членове 217 и 218 от същия процедурен правилник, чиято цел е да се определят редът на протичане и приложимите правила в производствата, образувани след отмяна на решение на Общия съд и връщане на делото за ново разглеждане от него, също не съдържат правило, уточняващо статута в такива производства на встъпилите страни в производството по обжалване.

71

В този контекст е важно да се отбележи, както подчертават жалбоподателите, че разглеждането на дело от Общия съд след акт на Съда, с който решението на Общия съд се отменя и това дело му се връща за ново разглеждане, е част от приемствеността на производството по обжалване пред Съда.

72

Тази приемственост е изрично отразена в Процедурния правилник на Общия съд. Най-напред, от член 215 от този процедурен правилник следва, че Общият съд е пряко сезиран с акта на Съда за отмяна на решението на Общия съд и връщане на делото за ново разглеждане. По-нататък, съгласно член 217 от посочения процедурен правилник срокът, определен за представяне на становище относно изводите, които следва да се направят въз основа на този акт на Съда с оглед на решаването на спора, започва да тече от връчването на посочения съдебен акт. Накрая, съгласно член 219 от същия процедурен правилник Общия съд се произнася по съдебните разноски не само по образуваните пред него производства, а и по производството по обжалване пред Съда.

73

Нещо повече, съгласно член 61, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато Съдът отменя решение на Общия съд и връща делото за ново разглеждане, Общият съд е обвързан от всяко решение на Съда по правни въпроси.

74

Следователно при новото разглеждане на първоинстанционната жалба след връщането на делото на Общия съд последният трябва да определи последиците за изхода на спора между страните от решението на Съда по жалбата.

75

В този контекст целта на представянето на становища от страните, което се разрешава с член 217 от Процедурния правилник на Общия съд, е именно да им се позволи да изложат мнението си относно тези последици за изхода на спора и да се допълни информацията на Общия съд в това отношение.

76

Така тази разпоредба е предназначена да гарантира, подобно на член 172 от Процедурния правилник на Съда, който позволява на всяка страна по съответното дело пред Общия съд, която има интерес от уважаване или отхвърляне на жалбата, да представи писмен отговор пред Съда, приемствеността на разглеждането на спора в хода на едно и също дело пред юрисдикциите на Съюза.

77

Впрочем, на първо място, признаването от Съда на качеството на встъпила страна на дадено лице предполага, съгласно член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, това лице да може да докаже интерес от изхода на дело, внесено за разглеждане от Съда.

78

Следователно отказът да се признае на встъпила страна във въззивното производство по обжалване качеството на встъпила страна в производството пред Общия съд, когато делото е върнато на Общия съд от Съда, лишава посоченото лице от всяка възможност да представи становище пред Общия съд относно изводите, които следва да се направят въз основа на акт на Съда, впрочем засягащ неговите интереси, доколкото това лице вече не може да подаде искане за встъпване пред Общия съд по причините, изложени в точка 40 от настоящото определение.

79

Впрочем член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз предвижда, че лицата, които докажат интерес, могат да встъпват в „делата“. Както обаче следва от членове 55 и 56 от този статут, поне в текста им на френски език, понятието „дело“, което се отнася до спора между страните, се различава от понятието „производство“, което се отнася до висящото производство пред сезираната със спора юрисдикция.

80

Разбира се, не може напълно да се изключи възможността в някои случаи, по-специално когато Съдът е постановил окончателно решение по някои аспекти на дадено дело, преди да го върне на Общия съд, встъпила страна в производството по обжалване да няма повече интерес от изхода на делото пред Общия съд. Само по себе си обаче това обстоятелство не може да обоснове непризнаването на качеството на встъпила страна по дело, върнато на Общия съд от Съда, на встъпила страна в производството по обжалване, доколкото в хода на производството юрисдикциите на Съюза трябва да проверят дали обосноваващият встъпването интерес продължава да съществува (вж. в този смисъл решение от 8 юли 1999 г., Hüls/Комисия, C‑199/92 P, EU:C:1999:358, т. 52—55).

81

В случая, както подчертават жалбоподателите, искането им за встъпване пред Съда е уважено с мотива, че имат интерес отмяната ex tunc и erga omnes на спорното решение, постановена от Общия съд, да стане окончателна (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от 15 октомври 2019 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International, C‑337/19 P, непубликувано, EU:C:2019:909, т. 17) — отмяна, която представлява именно предметът на производството по дело T‑263/16 RENV, по което жалбоподателите претендират, че могат да встъпят.

82

На второ място, следва да се отбележи, че разрешението, възприето от Общия съд в обжалваното решение, поставя приемствеността на разглеждането на спора по дадено дело и обхвата на последиците от допускане на встъпването на дадена страна в производството пред Съда в зависимост от решението на последния да постанови окончателно решение по делото или, напротив, да го върне на Общия съд съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

83

Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 87 от заключението си, когато Съдът постановява окончателно решение по делото, вместо да го върне на Общия съд, встъпилата страна по въззивната жалба може да изложи доводите си пред юрисдикцията на Съюза, призована да се произнесе по първоинстанционната жалба, но е лишена от такава възможност в случай на връщане на делото на Общия съд за ново разглеждане.

84

На трето място, възприетото от Общия съд разрешение явно може да засегне приемствеността на разглеждането на спора пред юрисдикциите на Съюза, още повече че встъпилата страна в производството по обжалване би трябвало да може отново да участва, при спазване на условията, определени в член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз и в релевантните разпоредби на Процедурния правилник на Съда, в производството пред Съда в случай на обжалване на новото решение на Общия съд, постановено след връщането на делото за ново разглеждане, и следователно би довело до спорадично участие в производството пред юрисдикциите на Съюза в рамките на един и същ спор.

85

На четвърто място, следва да се отбележи, че съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна или когато е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

86

От тази разпоредба следва, a contrario, че когато жалбата е основателна, но делото се връща на Общия съд от Съда, последният не се произнася по съдебните разноски.

87

В такъв случай Общият съд задължително следва да се произнесе по съдебните разноски, направени в производството по обжалване, както впрочем изрично е предвидено в член 219 от процедурния му правилник.

88

При това положение отказът да се признае на встъпила страна в производството по обжалване качеството на встъпила страна по дело, което е било върнато на Общия съд от Съда, би довел, когато от Съда е поискано да възложи на друга страна разноските на тази встъпила страна или да осъди последната да заплати разноските на друга страна, до положение, при което тези искания или няма да бъдат разгледани от юрисдикция на Съюза, или Общият съд ще трябва да се произнесе по искания, отнасящи се до лице, което не е страна в производството пред него и което следователно не е могло да защити претенциите си в това производство.

89

Случаят в настоящото дело би бил точно такъв.

90

Всъщност в случая и жалбоподателите, и Комисията са поискали насрещната страна да бъде осъдена да заплати направените във въззивното производство по дело C‑337/19 P съдебни разноски.

91

В решение от 16 септември 2021 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International (C‑337/19 P, EU:C:2021:741), Съдът не се произнася по съдебните разноски, поради което при разглеждането на дело T‑263/16 RENV Общият съд следва, както изтъкват жалбоподателите, да се произнесе по разпределянето на съдебните разноски във въззивното производство по дело C‑337/19 P между жалбоподателите и другите страни в това производство по обжалване.

92

На пето място, доводите на Комисията срещу признаването на встъпила страна в производството по обжалване на качеството на встъпила страна по дело, което е било върнато на Общия съд от Съда, не могат да бъдат приети.

93

Така, най-напред, макар признаването на качеството на встъпила страна в производство пред Общия съд на встъпила страна в производството пред Съда да не е уредено от правилата по член 143 от Процедурния правилник на Общия съд, все пак не може да се счита, че такова встъпване пред Общия съд се допуска, без да се налага каквото и да било материално или формално изискване. Всъщност съответното лице трябва преди това да е било допуснато да встъпи в производството от Съда при условията, определени в член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз и в релевантните разпоредби на Процедурния правилник на Съда.

94

По-нататък, обстоятелството, че това разрешение позволява на дадена страна да представи становище, на което другите страни в производството пред Общия съд не биха могли да отговорят, е ирелевантно, тъй като, от една страна, Процедурният правилник на Общия съд по принцип не предоставя право да се отговаря на становищата, представени на основание член 217 от този процедурен правилник, и от друга страна, член 217, параграф 3 от посочения процедурен правилник все пак предвижда, че ако обстоятелствата го обосновават, се допуска представянето на допълнителни писмени становища.

95

Накрая, що се отнася до довода на Комисията, че признаването на качеството на встъпила страна в производство пред Общия съд на встъпила страна в производството по обжалване, която паралелно с това е жалбоподател по дело, спряно от тази юрисдикция в рамките на определянето на „пилотно“ дело, би довело до заобикаляне на това решение за спиране на производството, следва да се подчертае, че такова решение за спиране не може да води до недопускане на встъпването на този жалбоподател в производство пред юрисдикция на Съюза, когато това встъпване трябва да бъде разрешено по силата на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от 15 октомври 2019 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International, C‑337/19 P, непубликувано, EU:C:2019:909, т. 14 и 18 и цитираната съдебна практика).

96

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че този член 40, спазването на процесуалните права, гарантирани на встъпилите страни с Процедурния правилник на Общия съд, и принципът на добро правораздаване налагат, при последователно провеждане на производствата пред Съда и пред Общия съд, встъпила страна в производството по обжалване да се ползва автоматично от качеството на встъпила страна в производство пред Общия съд, когато делото е върнато на тази юрисдикция след отмяната от Съда на решение на Общия съд.

97

В случая впрочем е безспорно, от една страна, че с определение на председателя на Съда от 15 октомври 2019 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International (C‑337/19 P, непубликувано, EU:C:2019:909), Atlas Copco Airpower и Atlas Copco са допуснати да встъпят в производството пред Съда по дело C‑337/19 P, и от друга страна, че с решение от 16 септември 2021 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International (C‑337/19 P, EU:C:2021:741), Съдът е отменил решение на Общия съд от 14 февруари 2019 г., Белгия и Magnetrol International/Комисия (T‑131/16 и T‑263/16, EU:T:2019:91), и е върнал дела T‑131/16 и T‑263/16 на Общия съд, за да се произнесе той по някои от изложените по тези дела основания.

98

От това следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е признал на жалбоподателите качеството на встъпила страна по дело T‑263/16 RENV.

99

Вследствие на това единственото основание, изложено от жалбоподателите, трябва да се уважи и обжалваното решение да се отмени.

100

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато отменя решението на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

101

В случая от точки 96—98 от настоящото определение следва, че Atlas Copco Airpower и Atlas Copco имат автоматично качеството на встъпила страна в производството пред Общия съд по това дело и следователно разполагат с всички присъщи на това качество права, и по-специално правото да представят становища съгласно член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

102

При това положение Общият съд трябва да приеме произтичащите от посоченото качество процесуални мерки.

103

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

104

Съгласно член 138, параграф 1 от този процедурен правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

105

Комисията е загубила делото, но Atlas Copco Airpower, Atlas Copco и Magnetrol International не са поискали тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Поради това всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски в настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) определи: