1)

Трябва ли член 14, параграф 2, буква б) във връзка с параграф 5 от Регламент (ЕО) № 178/2002 (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба или тълкувателна практика на държава членка, съгласно която храните следва да се считат за негодни за консумация от човека, когато не е гарантирана възможността за съобразена с предназначението им употреба, без да се изисква да са налице посочените в член 14, параграф 5 от Регламент № 178/2002 причини за неприемливост на храната за консумация от човека (замърсяване вследствие на наличието на чужди вещества или по други причини, разлагане, влошаване или загниване)?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

2)

Трябва ли член 14, параграф 2, буква б) във връзка с параграф 5 от Регламент № 178/2002 да се тълкува в смисъл, че храната следва да се счита за негодна за консумация от човека, ако при съобразена с предназначението ѝ консумация се стига до значително (петкратно за средностатистически възрастен човек с телесно тегло от 70 kg) превишаване на стойност, която Европейският орган за безопасност на храните е определил за стойността на допустимия дневен прием (ДДП) по повод на оценката на (съдържаща се в храната) хранителна добавка?