а)

Трябва ли Европейска заповед за разследване (наричана по-нататък „ЕЗР“) за получаването на доказателства, които вече се намират в изпълняващата държава (в случая Франция), да се издаде от съдия, ако съгласно правото на издаващата държава (в случая Германия) събирането на доказателства, на което се основава ЕЗР, би трябвало да се разпореди от съдията в сходен национален случай?

б)

При условията на евентуалност, приложимо ли е това най-малкото в случаите, когато изпълняващата държава е извършила процесуално-следственото действие, което е в основата на ЕЗР, на територията на издаващата държава, за да предостави впоследствие снетите данни на заинтересованите от тях разследващи органи в издаващата държава за целите на наказателното преследване?

в)

Трябва ли, независимо от националните разпоредби на издаващата държава относно компетентността, ЕЗР за получаването на доказателства да се издава от съдия (респ. от независим орган, който не е ангажиран с разследване на престъпления) винаги когато процесуално-следственото действие се отнася до случаи на сериозна намеса в първостепенни основни права?

а)

Допуска ли член 6, параграф 1, буква а) от Директива 2014/41 ЕЗР за предаването на вече налични в изпълняващата държава (Франция) данни от прихващане на далекосъобщения — по-специално данни за трафика и местонахождението и записи на комуникационно съдържание, ако извършеното от изпълняващата държава прихващане обхваща всички ползватели на дадена телекомуникационна връзка, с ЕЗР се иска предаването на информация за всички използвани на територията на издаващата държава телекомуникационни връзки и нито при разпореждането и изпълнението на действието по прихващане, нито при издаването на ЕЗР са налице конкретни данни за извършването на тежки престъпления от тези индивидуални потребители?

б)

Допуска ли член 6, параграф 1, буква а) от Директива 2014/41 такава ЕЗР, ако органите в изпълняващата държава не могат да проверят цялостността на снетите чрез действието по прихващане данни поради пълна секретност?

а)

Допуска ли член 6, параграф 1, буква б) от Директива 2014/41 ЕЗР за предаването на вече налични в изпълняващата държава (Франция) данни за далекосъобщенията, ако съгласно правото на издаващата държава (Германия) действието по прихващане на изпълняващата държава, на което се основава събирането на данни, би било недопустимо в сходен национален случай?

б)

При условията на евентуалност: важи ли това при всички положения, когато изпълняващата държава е извършила прихващането на територията на издаващата държава и в неин интерес?

а)

Представлява ли прихващане на далекосъобщения по смисъла на член 31 от Директива 2014/41 действието по снемане на данни за трафика, местонахождението и съобщенията на комуникационна услуга по интернет, свързано с проникването в крайни устройства?

б)

Трябва ли уведомяването съгласно член 31, параграф 1 от Директива 2014/41 винаги да е отправено до съдия или това важи най-малкото, ако съгласно правото на уведомената държава (Германия) действието, планирано от прихващащата държава (Франция), би могло да бъде разпоредено само от съдия в сходен национален случай?

в)

Доколкото член 31 от Директива 2014/41 цели и индивидуалната защита на засегнатите потребители на далекосъобщения, обхваща ли същият и използването на данните за наказателното преследване в уведомената държава (Германия), и евентуално, равностойна ли е тази цел на допълнителната цел за защита на суверенитета на уведомената държава членка?

а)

В случай на получаване на доказателства чрез противоречаща на правото на Съюза ЕЗР може ли от принципа на ефективност, предвиден в правото на Съюза, пряко да произтече забрана за използване на доказателства?

б)

В случай на получаване на доказателства чрез противоречаща на правото на Съюза ЕЗР води ли принципът на равностойност, предвиден в правото на Съюза, до забрана за използване на доказателства, ако процесуално-следственото действие, на което се основава събирането на доказателства в изпълняващата държава, не би могло да бъде разпоредено в издаващата държава в сходен национален случай и ако съгласно правото на издаващата държава доказателствата, събрани чрез такова незаконно вътрешно процесуално-следствено действие не биха могли да бъдат използвани?

в)

Представлява ли нарушение на правото на Съюза, по-специално на принципа на ефективност, ако в контекста на претеглянето на интересите използването в наказателно производство на доказателства, чието получаване противоречи на правото на Съюза именно поради липсата на подозрения, се оправдава със сериозността на деянията, които са станали известни за първи път в резултат на преценката на доказателствата?

г)

При условията на евентуалност: следва ли от правото на Съюза, по-специално от принципа на ефективност, че нарушенията на правото на Съюза при получаването на доказателства в национално наказателно производство не могат изцяло да останат без последствия дори в случай на тежки престъпления и поради това трябва да бъдат взети предвид в полза на лицето, срещу което се води наказателно производство, най-малкото на равнището на преценката на доказателствата или при определянето на наказанието?