1)

Не трябва ли понятието за среден потребител по Директива 2005/29/ЕО (1) — схващано като сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител — поради своята разтегливост и неопределеност да бъде формулирано с оглед на най-добрите научни постижения и опит, и следователно с препратка не само към класическото понятие за homo oeconomicus, но и на постиженията на най-новите теории за ограничената рационалност, които доказват, че хората често действат, намалявайки необходимата информация с „неразумни“ решения спрямо тези, които би взел хипотетично наблюдателен и предпазлив човек, постижения, които налагат по-голямо изискване за защита на потребителите в случай — който все по-често се повтаря в съвременната динамика на пазара — на опасност от когнитивна злоупотреба с влияние (кондициониране)?

2)

Може ли да се счита за агресивна сама по себе си търговска практика, при която поради рамкирането на информацията (framing) изборът може да изглежда задължителен и без алтернатива, като се има предвид член 6, параграф 1 от директивата […], който счита за заблуждаваща търговска практика, която по какъвто и да е начин заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, „включително […] посредством цялостното представяне“?

3)

Обосновава ли директивата относно нелоялните търговски практики правомощието на националния орган за защита на конкуренцията и пазара (след като се установи опасност от психологическо кондициониране, свързано: 1) със състоянието на нужда, в което обикновено се намира лицето, което иска финансиране, 2) със сложността на договорите, които потребителят трябва да подпише, 3) с това, че предлаганата в комбинация оферта се представя едновременно, 4) с кратките срокове, предоставени за приемане на офертата) да предвиди изключение от принципа за възможност за комбиниране на продажбата на застрахователни продукти с продажбата на несвързани с тях финансови продукти, налагайки период от 7 дни между подписването на двата договора?

4)

Допуска ли Директива (ЕС) 2016/97 (2), и по-специално член 24, параграф 3 от нея, във връзка с такова репресивно правомощие срещу агресивните търговски практики, приемането на решение от страна на органа за защита на конкуренцията и пазара на основание член 2, букви г) и й), членове 4, 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО и националното законодателство за транспонирането ѝ, решение, прието след отхвърлянето на искане за поемане на задължения вследствие на отказ от страна на дружество за инвестиционни услуги, в случай на комбинирана продажба на финансов продукт и застрахователен продукт, който не е свързан с първия — и при наличие на опасност от злоупотреба с влияние спрямо потребителя, свързана с обстоятелствата по конкретния случай, които могат да бъдат изведени и от сложността на документацията, която трябва да се разгледа — да се предостави на потребителя 7-дневен spatium deliberandi (срок за размисъл) между формулирането на комбинираното предложение и подписването на застрахователния договор?

5)

Може ли приемането на простото комбиниране на два финансови и застрахователни продукта за агресивна практика да доведе до непозволен акт на регулиране и няма ли в крайна сметка да възложи на търговеца (а не на AGCM, както би трябвало да бъде) тежестта (която е трудно изпълнима) да докаже, че не става въпрос за агресивна практика в нарушение на Директива 2005/29/ЕО (още повече че посочената директива не позволява на държавите членки да приемат по-строги мерки от определените в нея дори с цел да се осигури по-висока степен на защита на потребителите) или пък, напротив, такова разместване на тежестта на доказване не съществува, стига въз основа на обективни обстоятелства да е установена конкретната опасност от злоупотреба с влияние спрямо нуждаещия се от финансиране потребител при сложна комбинирана оферта?