1)

Как rechtbank следва да тълкува понятието „законен интерес“?

2)

Трябва ли това понятие да се тълкува по начина, по който го тълкува ответникът? Обхваща ли това понятие изключително интересите, които са присъщи за даден закон, представляват закон и са установени със закон? или:

3)

Може ли всеки интерес да бъде законен, при условие че не противоречи на закона? По-конкретно: трябва ли чисто търговският интерес и разглежданият интерес в конкретното дело, а именно предоставянето срещу заплащане на лични данни без съгласието на субекта на данните, да се квалифицират като законен интерес при определени обстоятелства? При утвърдителен отговор, какви обстоятелства определят дали един чисто търговски интерес е законен интерес?