1)

Допускат ли член 2, параграф 2, членове 4, 11, 12, 14, 16 и 17 от Директива 92/43/ЕИО (1) на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна със закон на автономна област (Ley 4/1996 de Caza de Castilla y León (Закон 4/1996 на автономна област Кастилия и Леон за лова) от 12 юли 1996 г., а след това Ley 4/2021 de Caza y de Gestión Sostenible de los Recursos Cinegéticos de Castilla y León (Закон 4/2021 на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси) от 1 юли 2021 г.) вълкът да бъде определен като вид, подлежащ на лов, в резултат на което да бъдат предоставени разрешителни за лов на вълци в ловните райони през ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., при положение че състоянието на запазване на вида е неблагоприятно-неподходящо съгласно доклада за шестгодишния период 2013—2018 г., представен от Испания пред Европейската комисия през 2019 г., поради което държавата (държавата членка — член 4 от Директивата за местообитанията) е включила всички испански популации от вълци в Списъка на видовете диви животни под режим на специална защита и в Каталога на застрашени видове в Испания и е предоставила строга защита включително на популациите, разпространени на север от река Дуеро?

2)

Съвместимо ли е с посочената цел на вълците да бъде предоставена различна защита в зависимост от това дали се намират на север или на юг от река Дуеро, имайки предвид: i) че понастоящем от научна гледна точка това разграничение се приема за неподходящо, ii) че оценката на състоянието на запазване е неблагоприятна в трите региона на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — за периода 2013—2018 г., и iii) че видът е обект на строга защита на практика във всички държави членки, и по-специално — с оглед на споделен [с Испания] регион — в Португалия, както и имайки предвид iv) практиката на Съда на Европейския съюз относно естествените области на разпространение и териториалния обхват, които трябва да се вземат предвид при оценката на състоянието на запазване, като би било в по-голяма степен съобразено с посочената директива (и без да се забравя предвиденото в член 2, параграф 3 от нея) включването на вълка в приложения II и IV към същата директива, без да се прави разграничение между териториите на север и на юг от река Дуеро, така че залавянето и убиването на екземпляри да е възможно единствено когато няма друго задоволително решение по смисъла и при условията на член 16?

Ако посоченото разграничение бъде прието за обосновано:

3)

Обхваща ли понятието „използване“ по член 14 от Директивата разрешителните за лов на вълци (тоест лова на вълци) с оглед на специалното значение на вида (който е приоритетен в останалите територии), имайки предвид, че до момента неговият лов е бил разрешен и че за периода 2013—2018 г. положението му е оценено като неблагоприятно?

4)

Допуска ли член 14 от Директивата обявяването на лова на вълци за допустим на север от река Дуеро (член 7 от Закона 4/1996 на автономна област Кастилия и Леон за лова от 12 юли 1996 г. и приложение I към него, както и член 6 от Закона 4/2021 на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси от 1 юли 2021 г. и приложение I към него) и приемането на План относно разрешителните за лов на вълци в ловните райони на север от река Дуеро за ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., без да са налице данни, въз основа на които да може да се прецени дали е осъществено наблюдението по член 11 от Директивата, без да е извършено преброяване след периода 2012—2013 г. и без достатъчна, обективна, научна и актуална информация за положението на вълците, която да се съдържа в преписката и която да е била използвана при приемането на Плана относно разрешителните за лов, при положение че за периода 2013—2018 г. оценката на състоянието на запазване на вида в трите региона на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — е неблагоприятна?

5)

Съгласно предвиденото в членове 4, 11 и 17 от Директивата за местообитанията докладите, които се изготвят от държавите членки на всеки шест години — или, ако е необходимо, на по-кратки периоди — от научен комитет като създадения с Кралски декрет 139/2011, ли са тези, които трябва да се вземат предвид, за да се определи състоянието на запазване на вълците (актуалното и действително популационно ниво, актуалното географско разпространение, репродуктивен ръст и др.), имайки предвид, че популациите от вълци се намират на територията на различни автономни области, както и имайки предвид необходимостта да се извършва оценка на мерките за дадена местна популация в „по-широк мащаб“ съгласно решението на Съда от 10 октомври 2019 г. по дело С-674/17 (2)?