1.

Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 (1) („Регламент Брюксел Ia“) във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 (2) за несъстоятелността да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятията „банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства“ в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 („Регламент Брюксел Ia“) попада и производство, при което вземането, посочено в исковата молба, се описва като чисто търговско вземане, без да се споменава вече обявената несъстоятелност на ответника, като реалното правно основание на вземането са специалните дерогиращи разпоредби на нидерландското право в областта на несъстоятелността (член 25, параграф 2 от Nederlandse Wet van 30 september 1893, op het faillissement en de surséance van betaling (Закон от 30 септември 1893 година за несъстоятелността и отлагането на плащания), наричан по-нататък „NFW“), и при което:

Както и

2.

Съвместим ли е член 25, параграф 2 от NFW с член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 за несъстоятелността, доколкото тази разпоредба допуска такова вземане (съгласно член 25, параграф 2 от NFW) да се предяви пред съд на друга държава членка, вместо пред съда по несъстоятелност на държавата членка, в която е обявена несъстоятелността?