–

за QM, от J. Kummer и P. Wassermann, Rechtsanwälte,

–

за Kiwi Tours GmbH, от S. Bergmann, Rechtsanwältin,

–

за гръцкото правителство, от A. Dimitrakopoulou, C. Kokkosi, S. Trekli и E. Tsaousi, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от J. Jokubauskaitė, B.‑R. Killmann и I. Rubene, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ L 326, 2015 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между QM и Kiwi Tours GmbH относно правото на пълно възстановяване на плащанията, извършени от съответния пътуващ по договора му за пакетно туристическо пътуване, включително възстановяването на разходите по прекратяването, които са му възложени вследствие на прекратяването на този договор от същия пътуващ поради риска за здравето, свързан с разпространението на COVID‑19.

3

Текстът на съображения 29—11 от Директива 2015/2302 е следният:

4

Член 1 („Предмет“) от тази директива предвижда:

„Целта на настоящата директива е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и за постигането на високо и възможно най-единно равнище на защита на потребителите посредством сближаване на определени аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на договорите между пътуващи и търговци[,] свързани с пакетни туристически пътувания и свързани пътнически услуги“.

5

Член 3 („Определения“) от посочената директива гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

12. „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ означава ситуация извън контрола на страната, която се позовава на тази ситуация, чиито последици не биха могли да бъдат избегнати дори при вземането на всички разумни мерки;

[…]

6

Член 12 („Прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване и право на отказ от договора преди започване на изпълнението на туристическия пакет“) от същата директива предвижда в параграфи 1—4:

„1.   Държавите членки гарантират, че пътуващият може да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет. Когато пътуващият прекрати договора съгласно настоящия параграф, той може да бъде задължен да заплати на организатора подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора. В договора за пакетно туристическо пътуване могат да бъдат предвидени разумни по размер стандартни такси за прекратяване на договора, изчислени въз основа на момента, в който се прекратява договорът преди започване на изпълнение на туристическия пакет и очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативно реализиране на пътническите услуги. При липсата на стандартни такси за прекратяване на договора, размерът на таксата за прекратяване съответства на цената на туристическия пакет, от която се приспадат икономиите на разходи и приходите от алтернативно реализиране на пътническите услуги. По искане на пътуващия организаторът представя обосновка за размера на таксите за прекратяване на договора.

2.   Независимо от параграф 1 пътуващият има право да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване преди започване на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване на договора в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. При прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване съгласно настоящия параграф пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение.

3.   Организаторът може да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване и да възстанови на пътуващия изцяло всички плащания, направени за туристическия пакет, без да дължи допълнително обезщетение, ако:

[…]

4.   Организаторът възстановява всички суми, дължими по параграфи 2 и 3, а по отношение на параграф 1 възстановява всички плащания, направени за пакета от пътуващия или от негово име, след приспадане на съответната такса за прекратяване на договора. Тези дължими суми или плащания се възстановяват на пътуващия без необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни след прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване“.

7

Член 23, параграф 2 от Директива 2015/2302 гласи:

„Пътуващите не могат да се отказват от правата, предоставени им от националните мерки за транспониране на настоящата директива“.

8

Член 651h („Прекратяване на договора преди началото на пътуването“) от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Гражданският кодекс“) гласи:

„1.   Пътникът може да прекрати договора по всяко време преди началото на пътуването. Когато пътникът прекрати договора, организаторът на пътуването губи правото да получи на договорената цена за пътуването. Въпреки това организаторът на пътуването може да иска подходящо обезщетение.

2.   В договора могат да се предвидят, също и чрез предварително формулирани договорни условия, фиксирани обезщетения, които се изчисляват според:

Ако в договора не са определени фиксирани обезщетения, размерът на обезщетението се определя според цената за пътуването, като се приспада стойността на икономиите на разходи на организатора на пътуването и печалбата му от използването на пътническите услуги за други цели. Организаторът на пътуването е длъжен по искане на пътника да обоснове размера на обезщетението.

3.   Независимо от параграф 1, трето изречение организаторът на пътуването може да не иска обезщетение в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които значително смущават изпълнението на договора за пакетно туристическо пътуване или на договора за превоз на пътници до дестинацията. Обстоятелствата са непредотвратими и извънредни по смисъла на този параграф, когато са извън контрола на страната, която се позовава на тях и последиците им не биха могли да бъдат избегнати дори и да се вземат всички разумни мерки“.

9

През януари 2020 г. QM резервира при Kiwi Tours за себе си и съпругата си пакетно туристическо пътуване в Япония за периода от 3 до 12 април 2020 г. Общата цена на това туристическо пътуване е 6148 евро, от които QM плаща авансово 1230 евро.

10

Вследствие на поредица от мерки, приети от японските власти във връзка с разпространението на COVID‑19, с писмо от 1 март 2020 г. QM прекратява този договор за пакетно туристическо пътуване поради произтичащата от COVID‑19 заплаха за здравето.

11

Kiwi Tours издава фактура за таксата за прекратяване на договора за допълнителна сума от 307 евро, която QM заплаща.

12

На 26 март 2020 г. Япония приема мярка за забрана за влизане в страната. Тогава QM иска да му се възстанови платената такса за прекратяване на договора, което Kiwi Tours отказва.

13

Сезиран от QM с искане за възстановяване, Amtsgericht (Районен съд, Германия) осъжда Kiwi Tours да му възстанови пълния размер на таксата за прекратяване на договора. Landgericht (Областен съд, Германия), сезиран от Kiwi Tours с въззивна жалба, отхвърля искането за възстановяване, като приема, че към датата на прекратяване на разглеждания в главното производство договор за пакетно туристическо пътуване не е било възможно при преценка ex ante да се приеме, че са налице „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 651h, параграф 3 от Гражданския кодекс. При това положение QM нямал право да прекрати този договор за пакетно туристическо пътуване, без да заплати такса за прекратяване.

14

Сезирана с касационна жалба от QM, запитващата юрисдикция Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) отбелязва, че Landgericht (Областен съд) правилно е приел във въззивното производство, че условията, които в член 651h, параграф 3 от Гражданския кодекс, разпоредба, приета с цел транспониране на член 12 от Директива 2015/2302 във вътрешното право, уреждат правото на прекратяване на договор за пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване, са изпълнени по-специално когато според „прогноза“, направена преди началото на съответното пътуване, осъществяването на това пътуване би породило значителни здравни рискове. В случая обаче съображенията на Landgericht (Областен съд) за наличието на такава опасност били опорочени от грешки при прилагане на правото. Не било изключено при правилна преценка на този риск посоченият Landgericht (Областен съд) да стигне до извод, че пътуването до Япония, още към датата на прекратяване на разглеждания в главното производство договор за пътуване, е било свързано със сериозни и тежки рискове за здравето на пътниците.

15

Запитващата юрисдикция уточнява, че при това положение, в съответствие с германското процесуално право, тя по принцип трябва да върне делото на същия Landgericht (Областен съд), който да се произнесе по този въпрос. Тя обаче би могла да се произнесе по въззивната жалба срещу решението на Amtsgericht (Районен съд), като я отхвърли, ако обстоятелства, които са възникнали едва след прекратяването на разглеждания в главното производство договор за пътуване, също са от значение, за да се прецени дали QM има право да прекрати договора си за пътуване, без да заплаща такса за прекратяване. Всъщност било безспорно, че в крайна сметка осъществяването на това пътуване не е било възможно, тъй като на 26 март 2020 г. японските органи са приели мярката за забрана за влизане в страната предвид разпространението на COVID‑19.

16

Запитващата юрисдикция е склонна да приеме, че съгласно член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 следва да се вземат предвид и обстоятелства, настъпили едва след прекратяването на съответния договор за пакетно туристическо пътуване.

17

Най-напред, макар член 12, параграф 2 от тази директива формално да предвижда случай на прекратяване, различен от предвидения в параграф 1 от този член, такова разграничение по същество било от значение само за да се определят правните последици от съответното прекратяване, тъй като посоченият член 12, параграф 2 предвижда като изключение от параграф 1 от този член липсата на право на заплащане на такса за прекратяване на договора. По силата на същия член 12, параграф 2 обаче тези правни последици не зависели от причините, на които съответният пътуващ се е позовал, за да отмени пътуването си, а само от действителното наличие на обстоятелства, които засягат значително осъществяването на това пътуване.

18

По-нататък, целта на плащането на такса за прекратяване на договора подкрепяла подобно тълкуване, независимо дали тази такса се счита за „обезщетение, подобно на обезщетението за вреди“, или за „заместител на цената на съответното пътуване“. Всъщност, ако след прекратяването на сключения договор за пакетно туристическо пътуване се окаже, че изпълнението на това пътуване е осуетено и че организаторът на посоченото пътуване при всички положения би бил длъжен да възстанови изцяло цената на пътуването, дори съответният пътуващ да не беше прекратил договора си за пътуване, не би имало нито вреда, причинена от това прекратяване, нито право на заплащане на заместител на цената на съответното пътуване, тъй като такова право би имало основание да съществува само доколкото без посоченото прекратяване организаторът би имал право да получи заплащане на цената на пътуването.

19

Накрая, съображенията за защита на потребителите също подкрепяли вземането предвид на обстоятелства, възникнали едва след прекратяването на съответния договор за пакетно туристическо пътуване. Запитващата юрисдикция счита, че за да е високо равнището на защита на пътниците се изисква дори при ранно прекратяване на договора пътуващият да не дължи никакво плащане за пътуване, ако впоследствие изпълнението му се окаже засегнато. Всъщност при несигурни положения пътниците биха могли да бъдат възпрени от ранно упражняване на правото си на прекратяване на договора без заплащане на такса. Впрочем подобна възможност за прекратяване на договора без заплащане на такса не би имала за последица да позволи на посочените пътници да спекулират с продължаването на възникнала криза. В замяна на това обвързването на това право на прекратяване на договора без заплащане на такса в зависимост с датата на прекратяването би насърчило именно евентуално спекулативно поведение на съответния организатор, който може да реши да откаже да прекрати договора за пътуване малко преди началото му, като по този начин остави отворена възможността пътниците въпреки всичко да прекратят пътуването си, като заплатят такса за прекратяване, което би било финансово благоприятно за него.

20

Запитващата юрисдикция счита, че посочените по-горе съображения не се поставят под съмнение от предвидения в член 12, параграф 4 от Директива 2015/2302 максимален срок за възстановяване на сумата от 14 дни след прекратяване на договора. Всъщност от тази разпоредба не можело да се направи извод, че размерът на таксата за прекратяване на договора трябва да бъде окончателно определен най-късно до изтичането на този срок. Освен това тази юрисдикция счита, че параграфи 1 и 2 от член 12 от тази директива не следва да се тълкуват в смисъл, че предвиждат съответно правило и изключение, тъй като целта на тези параграфи е по-скоро да се постигне справедливо равновесие между законния интерес на туроператора да получава възнаграждение и целта за високо равнище на защита на пътниците.

21

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 12, параграф 2 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че за преценката на основателността на прекратяването [на съответния договор за пакетно туристическо пътуване] от значение са само онези непредотвратими и извънредни обстоятелства, които вече са настъпили към момента на прекратяването, или в смисъл, че трябва да се вземат предвид и непредотвратими и извънредни обстоятелства, които действително настъпват след прекратяването, но преди планираното начало на пътуването?“.

22

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали са настъпили „непредотвратими и извънредни обстоятелства“, които „засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се вземе предвид само положението, съществуващо към датата, на която пътуващият е прекратил договора си за пътуване, или също непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили след тази дата, но преди започване на изпълнението на съответния туристическия пакет.

23

В това отношение следва да се припомни, че член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 предвижда, че в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“ пътуващият има право да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване преди започване на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване и да му бъдат възстановени напълно плащанията, направени във връзка с този туристически пакет.

24

Понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 е определено в член 3, точка 12 от тази директива като „ситуация извън контрола на страната, която се позовава на тази ситуация, чиито последици не биха могли да бъдат избегнати дори при вземането на всички разумни мерки“.

25

В съображение 31 от тази директива изяснява обхватът на това понятие, като се посочва, че „[т]ова може да включва например война, други сериозни проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване“.

26

На първо място, от текста на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 следва, че правото на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване задължително се упражнява „преди започване на изпълнението на туристическия пакет“.

27

Доколкото упражняването на това право зависи от условието „непредотвратими и извънредни обстоятелства [да] засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“, това условие непременно трябва да бъде изпълнено към датата на такова прекратяване, тоест „преди започване на изпълнението на туристическия пакет“.

28

Ето защо преценката дали посоченото условие е изпълнено от времева гледна точка трябва да се извърши към момента на прекратяване на съответния договор за пакетно туристическо пътуване.

29

Следователно, от една страна, доколкото същото условие изисква настъпването на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“, то трябва да се счита за изпълнено, когато такива обстоятелства действително са настъпили към датата на прекратяване на съответния договор за пакетно туристическо пътуване, което предполага, че към тази дата съществува положение, отговарящо на определението на понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства“, дефинирано в член 3, точка 12 от Директива 2015/2302 и описано в съображение 31 от нея.

30

От друга страна, доколкото тези обстоятелства трябва да „засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“, тъй като тези последици се проявяват окончателно едва към датата, предвидена за изпълнението на съответното пакетно туристическо пътуване, преценката им по необходимост има прогнозен характер.

31

От това следва, че тази преценка трябва да се основава на прогноза, що се отнася до вероятността непредотвратимите и извънредни обстоятелства, на които се позовава съответният пътник, да „засягат значително изпълнението на туристическия пакет“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302.

32

Освен това преценката на вероятността и значимостта на това засягане на изпълнението трябва да се извърши от гледната точка на средностатистическия пътуващ, който е нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, в смисъл че такъв пътуващ е имал основание да счита, че изтъкнатите от съответния пътуващ непредотвратими и извънредни обстоятелства вероятно биха засегнали значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията (вж. в този смисъл решение от 29 февруари 2024 г., Tez Tour, C‑299/22, EU:C:2024:xxx, т. 71).

33

На второ място, що се отнася до въздействието, което биха могли да имат в този контекст „непредотвратимите и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, настъпили след прекратяването на договора, следва да се приеме, че такива обстоятелства не могат да бъдат взети предвид.

34

В това отношение, първо, противно на това, което, изглежда, се приема от запитващата юрисдикция, предвиденото в този член 12, параграф 2 право на прекратяване на договор за пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване, не може самостоятелно да зависи едновременно от положението, съществуващо към датата на прекратяване на този договор и от това, което е налице към дата след това прекратяване и преди започване на изпълнението на туристическия пакет.

35

Всъщност вземането предвид на положението към тези различни дати би могло да доведе до противоречиви, дори неуместни резултати. Според подобен подход правото на прекратяване на договор за пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса би могло, най-напред, към датата на прекратяването на съответния договор да бъде придобито от съответния пътуващ, а след това, след прекратяването му, да се окаже недействително с обратна сила поради настъпили впоследствие събития. Обратно, това право би могло, най-напред, да бъде отказано към тази последна дата на пътуващия, а след това, поради такива събития да му бъде признато, както отбелязва и генералният адвокат в точка 44 от заключението си.

36

Освен това контекстът на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 потвърждава тълкуването на тази разпоредба, посочено в точка 33 от настоящото решение, като връзката между този параграф 2 и параграф 1 от посочения член 12 потвърждава непоследователността на разрешение като посоченото в предходната точка от настоящото решение. Всъщност, макар тези две разпоредби да предоставят на посочения пътуващ две отделни права на прекратяване, едно и също прекратяване на съответния договор за пакетно туристическо пътуване би могло да попадне — в зависимост от развитието на положението след прекратяването на този договор за пътуване — алтернативно в обхвата на първата или на втората от посочените разпоредби.

37

При това положение следва да се вземе предвид определена дата, за да се прецени дали прекратяването на съответния договор за пакетно туристическо пътуване е настъпило при „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302.

38

Второ, както следва от констатацията в точка 29 от настоящото решение, тази дата е датата на прекратяването на съответния договор за пътуване.

39

Трето, в този контекст поради няколко причини се налага тълкуване на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, което изключва възможността да се вземе предвид дата след тази на прекратяването на съответния договор за пътуване.

40

Най-напред, да се приеме, че упражняването от съответния пътуващ на предвиденото в тази разпоредба право да прекрати договор за пакетно туристическо пътуване, без да заплаща такса за прекратяване, зависи от условие, за което в крайна сметка може да бъде установено едва впоследствие, че е изпълнено, би означавало да се направи несигурна от гледна точка на пътуващия връзката, която посочената разпоредба установява между прекратяването на договора и настъпването на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на същата разпоредба.

41

По-нататък, член 12, параграф 4 от Директива 2015/2302 налага на организатора на пакетното туристическо пътуване задължението да възстанови изцяло на съответния пътуващ плащанията, извършени във връзка с това пакетно туристическо пътуване, без неоправдано забавяне и „при всички случаи“ не по-късно от 14 дни след това прекратяване, по-специално след предвиденото в член 12, параграф 2 от тази директива прекратяване без заплащане на такса. Целта на този срок е да се гарантира, че скоро след прекратяването на договора пътуващият ще може отново свободно да разполага с парите, които е похарчил, за да заплати пакетното туристическо пътуване (решение от 8 юни 2023 г., UFC - Que choisir и CLCV, C‑407/21, EU:C:2023:449, т. 30).

42

Налагането на такъв максимален срок обаче означава, че този организатор по принцип би трябвало да е в състояние да определи непосредствено след прекратяването на договора за пакетно туристическо пътуване и следователно без да изчаква по-нататъшното развитие на положението, дали позоваването от страна на същия пътуващ на правото му да прекрати договора си за пакетно туристическо пътуване, без да заплати такса за прекратяване, е обосновано, и ако това е така, да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира, че пълното възстановяване на плащанията, извършени във връзка с пакетното туристическо пътуване, ще се осъществи в определения срок.

43

Накрая, това тълкуване се подкрепя от целта на Директива 2015/2302, която съгласно член 1 от нея е по-специално да се осигури високо равнище на защита на потребителите.

44

Всъщност, от една страна, доколкото член 12, параграф 2 от тази директива признава на съответния пътуващ, в случай на настъпване на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“, собствено право на прекратяване на договора, независимо от правото на прекратяване, с което разполага съответният организатор по силата на член 12, параграф 3 от посочената директива, за да може този пътуващ да се позове надлежно на правото си, е необходимо към датата на прекратяването да бъде в състояние да прецени дали са изпълнени условията, уреждащи упражняването на това право.

45

В замяна на това, да се постави възможността за упражняване на посоченото право в зависимост от развитието, настъпило след волеизявлението за прекратяване на договора, би запазило положение на несигурност, което може да бъде разсеяно едва към момента, предвиден за започване на изпълнението на туристическия пакет.

46

От друга страна, несъмнено е вярно, че да се приеме, че за упражняването на предвиденото в член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 право на прекратяване на договор за пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване, решаващо значение имат промените, настъпили след прекратяването на този договор, но преди започване на изпълнението на съответния туристически пакет, би подобрило защитата на съответния пътуващ, в случай че тези промени действително възпрепятстват изпълнението на посочения договор. Обратното обаче би било също толкова вярно, ако след прекратяването на същия договор се окаже, че това пакетно туристическо пътуване все пак е осъществимо вследствие на неочаквано подобряване на съответното положение. Всъщност в последния случай този пътуващ би бил лишен от каквото и да било право да прекрати договора си за пакетно туристическо пътуване, без да заплаща такса за прекратяване, въпреки че към датата на прекратяването на договора си за пътуване се е основал на разумна прогноза за вероятността от такова възпрепятстване на изпълнението.

47

В случая от предоставените от запитващата юрисдикция разяснения е видно, че в спора по главното производство съответният пътуващ е възнамерявал да прекрати договора си за пакетно туристическо пътуване, без да заплати такса за прекратяване, изтъквайки като „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 постепенното разпространение и дори пандемията от COVID‑19.

48

В това отношение Съдът е приел, че следва да се счита, че сама по себе си световна здравна криза, като пандемията от COVID‑19, може да попада в обхвата на понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 (решение от 8 юни 2023 г., UFC - Que choisir и CLCV, C‑407/21, EU:C:2023:449, т. 45).

49

Предвид изложеното по-горе на поставения въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали са настъпили „непредотвратими и извънредни обстоятелства“, които „засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се вземе предвид само положението, съществуващо към датата, на която пътуващият е прекратил договора си за пътуване.

50

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 12, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета

трябва да се тълкува в смисъл, че

за да се определи дали са настъпили „непредотвратими и извънредни обстоятелства“, които „засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се вземе предвид само положението, съществуващо към датата, на която пътуващият е прекратил договора си за пътуване.