1

С жалбата си Европейската комисия иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 1 юни 2022 г., Fundación Tatiana Pérez de Guzmán el Bueno и SFL/ЕСП (T‑481/17, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2022:311), с което посоченият съд отхвърля искането, подадено от Fundación Tatiana Pérez de Guzmán el Bueno (наричана по-нататък „Fundación“) и Stiftung für Forschung und Lehre (SFL), за отмяна на Решение SRB/EES/2017/08 на изпълнителната сесия на Единния съвет за преструктуриране (наричан още „ЕСП“) от 7 юни 2017 година за приемане на схема за преструктуриране на Banco Popular Español (наричана по-нататък „спорната схема за преструктуриране“).

2

Член 6, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63), гласи:

„4.   По отношение на задачите, определени в член 4, параграф 1 — с изключение на тези по букви а) и в) от него, [Европейската централна банка (ЕЦБ)] носи отговорностите по параграф 5 от настоящия член, а националните компетентни органи носят отговорностите по параграф 6 от настоящия член […] за целите на надзора на следните кредитни институции, финансови холдинги или смесени финансови холдинги, или клонове, които са установени в участващи държави членки, на кредитни институции, които са установени в неучастващи държави членки:

ЕЦБ може също по собствена инициатива да разглежда дадена институция като институция от съществено значение тогава, когато последната е установила банкови дъщерни предприятия в повече от една участваща държава членка и нейните трансгранични активи или пасиви представляват значителен дял от общите ѝ активи или пасиви, при спазване на посочените в методиката условия.

[…]

5.   По отношение на кредитните институции, посочени в параграф 4, и съгласно рамката, определена в параграф 7:

[…]

[…]“.

3

Съображения 24, 26, 62, 90 и 120 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на ЕМП и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламентът за ЕМП“) гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

4

Член 1 („Предмет“) от Регламента за ЕМП гласи:

„С настоящия регламент се определят еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктуриране на посочените в член 2 субекти, установени в посочените в член 4 участващи държави членки.

Тези еднообразни правила и еднообразна процедура се прилагат от Единния съвет за преструктуриране, създаден в съответствие с член 42 (наричан по-долу „Съветът за преструктуриране“), съвместно със Съвета, Комисията и националните органи за преструктуриране в рамките на създадения с настоящия регламент Единен механизъм за преструктуриране (ЕМП). ЕМП се подкрепя от единен фонд за преструктуриране (наричан по-долу „Фондът“).

[…]“.

5

Член 2 („Обхват“) от този регламент предвижда:

„Настоящият регламент се прилага към следните субекти:

[…]“.

6

Член 7 („Разпределение на задачите в рамките на ЕМП“), параграфи 1 и 2 от Регламента за ЕМП гласи:

„1.   Съветът за преструктуриране отговаря за ефективното и съгласувано функциониране на ЕМП.

2.   При спазване на разпоредбите, посочени в член 31, параграф 1, Съветът за преструктуриране отговаря за изготвянето на планове за преструктуриране и за приемането на всички решения, свързани с преструктурирането на:

7

Член 14 („Цели на преструктурирането“) от Регламента за ЕМП гласи:

„1.   Когато действат в рамките на посочената в член 18 процедура за преструктуриране, Съветът за преструктуриране, Съветът, Комисията и, когато е приложимо, националните органи за преструктуриране отчитат по отношение на съответните си отговорности целите на преструктурирането и избират инструментите за преструктуриране и правомощията за преструктуриране, които според тях са най-подходящи за постигането на приложимите в конкретния случай цели на преструктурирането.

2.   Целите на преструктурирането по параграф 1 са:

При постигането на посочените в първа алинея цели Съветът за преструктуриране, Съветът, Комисията и, когато е приложимо, националните органи за преструктуриране, се стремят да сведат до минимум разходите за преструктурирането и да избегнат излишната загуба на стойност, освен ако това е необходимо за постигане на целите на преструктурирането.

3.   При спазване на различните разпоредби на настоящия регламент целите на преструктурирането са еднакво важни и са балансирани в зависимост от естеството и обстоятелствата на всеки отделен случай“.

8

Съгласно член 15, параграф 1 от този регламент, когато действат в рамките на определената в член 18 от същия процедура за преструктуриране, ЕСП, Съветът, Комисията и евентуално националните органи за преструктуриране „предприемат всички подходящи мерки“, за да се уверят, че действието по преструктуриране се предприема в съответствие със закрепените в тази разпоредба принципи.

9

Член 18 („Процедура за преструктуриране“) от Регламента за ЕМП предвижда:

„1.   Съветът за преструктуриране приема схема за преструктуриране в съответствие с параграф 6 по отношение на субектите и групите по член 7, параграф 2, както и по отношение на субектите и групите по член 7, параграф 4, буква б) и параграф 5, когато са изпълнени условията за прилагането на посочените параграфи, единствено когато прецени на своя изпълнителна сесия, при получаване на съобщение съгласно четвърта алинея или по своя собствена инициатива, че са изпълнени следните условия:

Оценката за изпълнението на условието, посочено в първа алинея, буква а), се извършва от ЕЦБ, след консултация със Съвета за преструктуриране. Съветът за преструктуриране на своя изпълнителна сесия може да извърши такава оценка единствено след като уведоми ЕЦБ за намерението си и само ако ЕЦБ не извърши такава оценка в рамките на три календарни дни след получаването на тази информация. ЕЦБ незабавно предоставя на Съвета за преструктуриране всяка относима информация, която Съветът за преструктуриране изисква с оглед извършване на оценката си.

Когато ЕЦБ прецени, че субект или група по първа алинея изпълнява условието, посочено в първа алинея, буква а), тя незабавно съобщава оценката си на Комисията и на Съвета за преструктуриране.

Оценката за изпълнението на условието, посочено в първа алинея, буква б), се извършва от Съвета за преструктуриране на негова изпълнителна сесия или, когато е приложимо, от националните органи за преструктуриране, в тясно сътрудничество с ЕЦБ. ЕЦБ също може да уведоми Съвета за преструктуриране или съответните национални органи за преструктуриране, че счита, че условието по посочената буква е изпълнено.

2.   Без да се засягат случаите, в които ЕЦБ вземе решение да изпълнява пряко надзорните задачи, свързани с кредитните институции, в съответствие с член 6, параграф 5, буква б) от Регламент [№ 1024/2013], при получаване на съобщението по параграф 1 или когато Съветът за преструктуриране възнамерява да извърши оценка по параграф 1 по своя собствена инициатива във връзка със субект или група по член 7, параграф 3, Съветът за преструктуриране незабавно съобщава своята оценка на ЕЦБ.

[…]

4.   За целите на параграф 1, буква а) се счита, че субектът е проблемен или има вероятност да стане проблемен, ако са налице едно или повече от следните обстоятелства:

[…]

5.   За целите на параграф 1, буква в) от настоящия член дадено действие по преструктуриране се приема за действие в обществен интерес, ако то е необходимо за постигането и съответства на една или повече от посочените в член 14 цели на преструктурирането и ако ликвидацията на субекта чрез обичайно производство по несъстоятелност не би постигнала тези цели на преструктурирането в същата степен.

6.   Ако са изпълнени условията, предвидени в параграф 1, Съветът за преструктуриране приема схема за преструктуриране. Схемата за преструктуриране:

7.   Непосредствено след приемането на схемата за преструктуриране Съветът за преструктуриране я изпраща на Комисията.

В рамките на 24 часа след изпращането на схемата за преструктуриране от Съвета за преструктуриране Комисията я одобрява или представя възражения по отношение на аспектите на схемата, във връзка с които има свобода на преценка, в случаите, които не са обхванати от трета алинея от настоящия параграф.

В рамките на 12 часа от изпращането на схемата за преструктуриране от Съвета за преструктуриране Комисията може да предложи на Съвета:

За целите на трета алинея Съветът взема решение с обикновено мнозинство.

Схемата за преструктуриране може да породи действие само ако не е направено възражение от Съвета или от Комисията в срок от 24 часа след изпращането ѝ от Съвета за преструктуриране.

Съветът или Комисията, в зависимост от случая, посочват съображенията за упражняване на правото на възражение.

Когато в срок от 24 часа след изпращането на схемата за преструктуриране от Съвета за преструктуриране Съветът е одобрил предложението на Комисията за промяна на схемата за преструктуриране на основанието, посочено в трета алинея, буква б), или Комисията е представила възражение в съответствие с втора алинея, Съветът за преструктуриране в рамките на осем часа изменя схемата за преструктуриране в съответствие с изразените съображения.

Когато схемата за преструктуриране, приета от Съвета за преструктуриране, предвижда изключване на определени задължения при изключителните обстоятелства, посочени в член 27, параграф 5, и когато такова изключване налага вноска от Фонда или алтернативен източник на финансиране, с цел защита на целостта на вътрешния пазар Комисията може да забрани или да изиска изменения на предложеното изключване, като изложи подходящи съображения за това, които се основават на нарушение на изискванията, предвидени в член 27 и в делегирания акт, приет от Комисията въз основа на член 44, параграф 11 от Директива [2014/59].

8.   Когато Съветът възрази срещу поставянето на дадена институция в режим на преструктуриране на основание, че не е изпълнен критерият за обществен интерес, посочен в параграф 1, буква в), съответният субект се ликвидира по обичайния ред в съответствие с приложимото национално право.

9.   Съветът за преструктуриране осигурява предприемането на необходимите действия по преструктуриране за прилагане на схемата за преструктуриране от страна на съответните национални органи за преструктуриране. Съответните национални органи за преструктуриране са адресати на схемата за преструктуриране, която съдържа указания за тях, като те в съответствие с член 29 предприемат всички необходими мерки за изпълнението ѝ, като упражняват правомощията за преструктуриране. При наличието на държавна помощ или помощ от Фонда Съветът за преструктуриране предприема действия в съответствие с решение, взето от Комисията във връзка с посочената помощ.

10.   Комисията разполага с правомощието да получи от Съвета за преструктуриране всяка информация, която смята от значение за изпълнението на нейните задачи по настоящия регламент. В съответствие с глава 5 от настоящия дял Съветът за преструктуриране разполага с правомощието да получи от всяко лице информацията, която е необходима за подготвянето и взимането на решение за дадено действие по преструктуриране, включително актуализиране и допълнение на информацията, съдържаща се в плановете за преструктуриране“.

10

Член 22 („Общи принципи на инструментите за преструктуриране“), параграфи 2 и 4 от Регламента за ЕМП гласи:

„2.   Инструментите за преструктуриране по член 18, параграф 6, буква б) са следните:

[…]

4.   Инструментите за преструктуриране се прилагат, за да се изпълнят целите на преструктурирането, посочени в член 14, в съответствие с посочените в член 15 принципи на преструктурирането. Те могат да бъдат приложени самостоятелно или в комбинация, с изключение на инструмента за обособяване на активи, който може да бъде приложен единствено заедно с друг инструмент за преструктуриране.

[…]“.

11

Член 23 („Схема за преструктуриране“) от този регламент предвижда:

„В приетата от Съвета за преструктуриране съгласно член 18 схема за преструктуриране се определят, в съответствие с всяко решение относно държавна помощ или помощ от Фонда, подробностите относно приложимите по отношение на институцията в режим на преструктуриране инструменти за преструктуриране […] и се определят конкретните суми, които могат да бъдат предоставени от Фонда, както и целите, за които да бъдат използвани.

[…]

Когато приемат схема за преструктуриране, Съветът за преструктуриране, Съветът и Комисията отчитат и следват плана за преструктуриране, посочен в член 8, освен ако Съветът за преструктуриране не прецени, предвид обстоятелствата по случая, че целите на преструктурирането ще бъдат постигнати по-ефективно чрез действия, които не са предвидени в плана за преструктуриране.

В хода на процеса на преструктуриране Съветът за преструктуриране може да измени или актуализира схемата за преструктуриране, както сметне това за подходящо предвид конкретния случай. При изменения и актуализиране се прилага процедурата, предвидена в член 18.

[…]“.

12

Член 30 („Задължение за сътрудничество и обмен на информация в рамките на ЕМП“), параграфи 1 и 2 от посочения регламент гласи:

„1.   Съветът за преструктуриране уведомява Комисията за всички предприети от него действия за подготовката за преструктуриране. По отношение на информацията, получена от Съвета за преструктуриране, за членовете на Съвета, Комисията, както и за членовете на персонала на Съвета и Комисията се прилагат изискванията за професионална тайна, предвидени в член 88.

2.   При изпълнението на съответните задължения съгласно настоящия регламент Съветът за преструктуриране, Съветът, Комисията, ЕЦБ и националните органи за преструктуриране и националните компетентни органи работят в тясно сътрудничество, по-специално при планирането на преструктурирането, ранната намеса и фазите на преструктурирането съгласно членове 8—29. Те си предоставят цялата информация, необходима за изпълнението на техните задачи“.

13

Член 43, параграф 3 от Регламента за ЕМП има следния текст:

„Комисията и ЕЦБ посочват по един представител, който има право да участва в заседанията на изпълнителните и пленарните сесии в качеството си на постоянен наблюдател.

Представителите на Комисията и ЕЦБ имат право да участват в разискванията и имат достъп до всички документи“.

14

Съгласно член 86 („Искове пред Съда“) от същия регламент:

„1.   В съответствие с член 263 ДФЕС пред Съда може да бъде започнато производство за оспорване на решение на Апелативната комисия или, когато не съществува право на обжалване пред Апелативната комисия, на решение на Съвета за преструктуриране.

2.   Държавите членки и институциите на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, могат да започнат пред Съда производство срещу решения на Съвета за преструктуриране в съответствие с член 263 ДФЕС.

3.   Ако Съветът за преструктуриране е задължен да предприеме действие и не изпълни задължението си, пред Съда може да бъде започнато производство във връзка с бездействието в съответствие с член 265 ДФЕС.

4.   Съветът за преструктуриране взема необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда“.

15

Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени в точки 24—80 от обжалваното съдебно решение. За нуждите на настоящото производство по обжалване те могат да се обобщят, както следва.

16

Banco Popular Español SA (наричана по-нататък „Banco Popular“) е кредитна институция, над която ЕЦБ е осъществявала пряк пруденциален надзор.

17

На изпълнителната си сесия от 7 юни 2017 г. ЕСП приема с Решение SRB/EES/2017/08 на основание на Регламента за ЕМП спорната схема за преструктуриране на Banco Popular.

18

Член 1 от тази схема за преструктуриране гласи, че ЕСП решава да постави Banco Popular, считано от датата на преструктурирането, в режим на преструктуриране, тъй като са изпълнени условията по член 18, параграф 1 от този регламент.

19

Видно от членове 2—4 от въпросната схема за преструктуриране, ЕСП приема, най-напред, че Banco Popular е проблемна или има вероятност да стане проблемна, по-нататък, че не съществуват други мерки, които биха могли да предотвратят в разумен срок неизпълнението на задълженията ѝ, и накрая, че е необходимо действие по преструктуриране под формата на инструмент за продажба на стопанската дейност на тази банка, за да се осигури непрекъснатост на критичните ѝ функции и да се избегнат значителни неблагоприятни последици за финансовата стабилност.

20

Член 5, параграф 1 от спорната схема за преструктуриране има следния текст:

„Приложеният спрямо Banco Popular инструмент за преструктуриране се състои в продажба на стопанска дейност съгласно член 24 от [Регламента за ЕМП] чрез прехвърляне на акции на купувач. Обезценяването и преобразуването на капиталови инструменти ще се извършат непосредствено преди прилагането на инструмента за продажба на стопанска дейност“.

21

В член 6 от тази схема за преструктуриране се уточняват условията и реда за това обезценяване, както и за продажбата на стопанска дейност.

22

Освен това в член 12, параграф 1 от въпросната схема за преструктуриране се посочва, че тя „ще влезе в сила“ в 6,30 ч. на 7 юни 2017 г.

23

Схемата за преструктуриране е представена на Комисията за одобрение в 5,13 ч. на 7 юни 2017 г.

24

В 6,30 ч. на същия ден тази институция приема Решение (ЕС) 2017/1246 за одобряване на схемата за преструктуриране на Banco Popular Español SA (ОВ L 178, 2017 г., стр. 15) и уведомява ЕСП за това. Съображение 4 от това решение, така както е поправено на 6 декември 2017 г. (ОВ L 320, 2017 г., p. 31), гласи следното:

„Комисията е съгласна със схемата за преструктуриране. По-специално тя е съгласна с представените от ЕСП основания преструктурирането да се счита за необходимо в защита на обществения интерес в съответствие с член 18, параграф 5 от [Регламента за ЕМП]“.

25

Също на 7 юни 2017 г. Fondo de Reestructuración Ordenada Bancaria (FROB) (Фонд за организирано преструктуриране на банките, Испания) предприема необходимите действия за изпълнение на спорната схема за преструктуриране в съответствие с член 29 от Регламента за ЕМП.

26

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 2 август 2017 г. Fundación и SFL, тогава акционери в Banco Popular, искат отмяна на спорната схема за преструктуриране.

27

С актове съответно от 1 август 2018 г. и 12 април 2019 г. Кралство Испания, Европейският парламент, Съветът и Комисията, от една страна, и Banco Santander SA, от друга, са допуснати да встъпят по делото, в подкрепа на исканията на ЕСП.

28

Макар ЕСП да не оспорва допустимостта на тази жалба, а единствено да моли тя да бъде отхвърлена по същество, Комисията изтъква в изявлението си при встъпване, че същата е недопустима. Комисията поддържа, че спорната схема за преструктуриране е само междинен акт, който не поражда задължителни правни последици, тъй като с Решение 2017/1246 е одобрила тази схема за преструктуриране, усвоила я е и ѝ е придала такива последици.

29

В изявленията си при встъпване Парламентът и Съветът също твърдят, че спорната схема за преструктуриране сама по себе си не поражда правно действие по отношение на трети лица по смисъла на член 263 ДФЕС.

30

Проверявайки допустимостта на жалбата, Общият съд най-напред припомня в точка 112 от обжалваното съдебно решение, че от постоянната съдебна практика несъмнено следва, че встъпилата страна не е легитимирана самостоятелно да повдига възражение за липса на процесуална предпоставка и поради това той не е длъжен да разгледа възраженията за недопустимост, които са изтъкнати само от нея. В точка 113 от обжалваното съдебно решение отбелязва, че когато обаче става въпрос за липса на абсолютна процесуална предпоставка, допустимостта на жалбата следва да бъде разгледана служебно.

31

По-нататък Общият съд преценява дали спорната схема за преструктуриране може да се счита за обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС. В това отношение в точки 114 и 115 от обжалваното съдебно решение той припомня, че видно от постоянната съдебна практика, за такива актове се считат всички приети от институциите разпоредби, без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици, и че за да се определи дали даден акт поражда такива последици, следва да се съобрази същността му, а съответните последици да се преценят с оглед на обективни критерии, например съдържанието на този акт, като евентуално се държи сметка и за контекста на приемането му и правомощията на издалата го институция.

32

В това отношение в точки 116—123 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира следното:

33

Въз основа на тези съображения Общият съд заключава в точка 124 от обжалваното съдебно решение, че спорната схема за преструктуриране е акт, срещу който може да се подава жалба за отмяна.

34

Накрая Общият съд приема, че този извод не е оборен с доводите, изложени от Парламента, Съвета и Комисията.

35

В това отношение, на първо място, той отбелязва в точка 127 от обжалваното съдебно решение, че схемата за преструктуриране наистина влиза в сила едва след своето одобряване от Комисията, но това не означава, че въпросното одобрение води до премахване на самостоятелните правни последици на схемата за преструктуриране в полза само на тези на решението на Комисията. В точки 128—130 от обжалваното съдебно решение, като приема, че одобрението на Комисията е необходима стъпка за влизането в сила на схемата за преструктуриране и че то ѝ придава правна сила, Общият съд преценява, че спазването на принципите относно делегирането на правомощия, които принципи са установени в решение от 13 юни 1958 г., Meroni/Върховен орган (9/56, наричано по-нататък „решение Meroni/Върховен орган, EU:C:1958:7), не означава, че само решението, прието от Комисията, поражда правни последици. Според него е необходимо Комисията да одобри схемата за преструктуриране по отношение на аспектите ѝ, във връзка с които има свобода на преценка, за да може схемата да породи правни последици, като по този начин се избягва „същинско изместване на отговорността“ по смисъла на съдебната практика, изведена от последното решение. Освен това в точка 132 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че Комисията разполага със собствено правомощие да извършва оценка на онези аспекти на схемата за преструктуриране, във връзка с които има свобода на преценка, но не може да упражнява правомощията, запазени за ЕСП, нито правомощието да променя схемата за преструктуриране или правните последици от нея.

36

На второ място, Общият съд отхвърля довода, че схемата за преструктуриране не е задължителна за Комисията и представлява подготвителен акт, който не може да се обжалва на основание член 263 ДФЕС. В това отношение в точка 137 от обжалваното съдебно решение той преценява, че в контекста на сложната административна процедура, установена с Регламента за ЕМП, схемата за преструктуриране не може да се смята за подготвителен акт, имащ за цел да подготви решението на Комисията. Макар съгласно член 18, параграф 7 от този регламент одобрението на схемата за преструктуриране от Комисията да води до влизането ѝ в сила и тази институция да може да представи възражения по отношение на аспектите на схемата за преструктуриране, във връзка с които има свобода на преценка, тя не можела да възразява срещу чисто техническите ѝ аспекти, нито да ги изменя.

37

На трето място, в точки 140—142 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че както от член 86 от Регламента за ЕМП, така и от други разпоредби от този регламент следва, че схемата за преструктуриране е акт, който може да се обжалва. Този член 86 се отнасял не само до самостоятелните решения на ЕСП, които не изискват одобрение от Комисията, но и до всички решения на ЕСП, с изключение на тези, които подлежат на обжалване пред Апелативната комисия. Така схемата за преструктуриране по дефиниция попадала в категорията на решенията, които съгласно посочения член 86 подлежат на обжалване на основание член 263 ДФЕС.

38

На четвърто място, в точка 147 от обжалваното съдебно решение Общият съд преценява, че обратното тълкуване би било в противоречие с принципите на правна сигурност и на ефективна съдебна защита, доколкото за жалбата на всяко лице, засегнато от прието от ЕСП решение за преструктуриране, ще се прилага условие за допустимост, което не е изрично предвидено.

39

Накрая, в точка 148 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода, че схемата за преструктуриране не може да се отмени, ако решението на Комисията остава в сила. В това отношение той отбелязва, че ако се окаже, че трябва да отмени схемата за преструктуриране, решението на Комисията, с което същата е одобрена, ще стане безпредметно.

40

При това положение, като преценява в точка 149 от обжалваното съдебно решение, че след като бъде одобрена от Комисията, схемата за преструктуриране, приета от ЕСП, произвежда правно действие и представлява акт, срещу който може да се подаде самостоятелна жалба за отмяна, в точка 150 от това решение Общият съд обявява за допустима подадената в случая жалба за отмяна.

41

По същество Общият съд приема, че нито едно от посочените основания за отмяна не е налице, и съответно отхвърля подадената пред него жалба като неоснователна.

42

Комисията иска от Съда:

43

SFL иска от Съда да отхвърли подадената пред него жалба и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

44

ЕСП иска от Съда да отхвърли подадената пред него жалба и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

45

Парламентът по същество иска от Съда да уважи подадената пред него от Комисията жалба и да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски.

46

Съветът иска от Съда, в случай че отмени обжалваното съдебно решение, да признае за установено, че липсват основания, които да поставят под съмнение законосъобразността на Регламента за ЕМП и на Директива 2014/59.

47

В подкрепа на жалбата си срещу обжалваното съдебно решение, доколкото с него Общият съд е приел, че спорната схема за преструктуриране е акт, който подлежи на обжалване на основание член 263 ДФЕС, Комисията изтъква три основания. Първото основание за обжалване е неправилно тълкуване на член 263, четвърта алинея ДФЕС и на член 18, параграф 7 от Регламента за ЕМП. Второто основание за обжалване е неправилно тълкуване на член 263, четвърта алинея ДФЕС и нарушение на правото на защита на Комисията. Третото основание за обжалване е противоречие в мотивите на обжалваното съдебно решение.

48

SFL твърди, че настоящата жалба е недопустима. Тя припомня, че исканията в молбата за встъпване са допустими само ако са в подкрепа на исканията на една от страните, и от това прави извода, че Комисията, която в първоинстанционното производство е имала качеството на встъпила страна, не може да повдига самостоятелно възражение за недопустимост в настоящото производство по обжалване.

49

Комисията и Парламентът оспорват тези доводи.

50

В това отношение от обжалваното съдебно решение е видно, че пред Общия съд Комисията е сочила недопустимост на първоинстанционната жалба със съображението, че спорната схема за преструктуриране не представлява обжалваем акт. Освен това, и както впрочем е припомнил Общият съд в точки 112 и 113 от обжалваното съдебно решение, встъпилата страна действително не е легитимирана самостоятелно да повдига възражение за недопустимост, но когато става въпрос за липса на абсолютна процесуална предпоставка, допустимостта на съответната жалба следва да бъде разгледана служебно (вж. в този смисъл решение от 24 март 1993 г., CIRFS и др./Комисия, C‑313/90, EU:C:1993:111, т. 22 и 23). В точки 114—149 от обжалваното съдебно решение Общият съд служебно е проверил допустима ли е подадената пред него жалба и е заключил, че същата е допустима, като по този начин имплицитно е отхвърлил повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост. Въпросната преценка на Общия съд трябва да може да бъде проверена от Съда в настоящото производство по обжалване.

51

В това отношение обстоятелството, че с обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил първоинстанционната жалба по същество, не означава, че настоящата жалба е недопустима. Съгласно постоянната съдебна практика допустима е жалбата срещу решение на Общия съд, в което, произнасяйки се служебно или по повдигнато от някоя от страните възражение за недопустимост на подадената пред Общия съд жалба, същият е приел, че последната е допустима, а по-нататък в същото решение я е отхвърлил като неоснователна (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., Комисия/Ente per le Ville vesuviane/Комисия и Ente per le Ville Vesuviane/Комисия, C‑445/07 P и С‑455/07 P, EU:C:2009:529, т. 40 и цитираната съдебна практика).

52

Поради това повдигнатото от SFL възражение за недопустимост на настоящата жалба трябва да се отхвърли.

53

По първото основание за обжалване Комисията, подкрепена от Парламента, твърди, че Общият съд неправилно е тълкувал член 263, четвърта алинея ДФЕС и член 18, параграф 7 от Регламента за ЕМП, когато в точки 116—120, 127 и 137 от обжалваното съдебно решение е приел, че спорната схема за преструктуриране е обжалваем акт, пораждащ задължителни правни последици.

54

Най-напред Комисията отбелязва, че именно тя или евентуално Съветът придава на схемата за преструктуриране задължителни правни последици, за да се избегне „същинско изместване на отговорността“ по смисъла на съдебната практика, установена с решение Meroni/Върховен орган. Констатацията на Общия съд в точка 132 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не разполага с никакво правомощие да променя схемата за преструктуриране, била в разрез с разпоредбите на член 18, параграф 7, първа, втора и седма алинея от Регламента за ЕМП.

55

По-нататък, било в противоречие със съдебната практика, установена с решение Meroni/Върховен орган, тълкуванието, че спорната схема за преструктуриране поражда самостоятелни правни последици, независимо дали е одобрена от Комисията или евентуално от Съвета. Всъщност съгласно тази съдебна практика правомощия, предполагащи упражняването на дискреционна власт, не можело да се делегират на самостоятелни субекти, които не са предвидени в Договорите. Приеманите от такива субекти решения по принцип следвало да са обвързващи само по отношение на строго технически въпроси и да не надхвърлят тесните граници, очертани в основния акт. От съображение 24 от Регламента за ЕМП било видно, че при приемането на този регламент — с който контролът върху аспектите на схемата за преструктуриране, във връзка с които е налице свобода на преценка, е запазен за институциите на Съюза, разполагащи с правомощия в областта на политиката за преструктуриране на кредитни институции — законодателят на Съюза се е ръководил от посочената съдебна практика.

56

Освен това Комисията поддържа, че като е посочил в точки 130, 132 и 137 от обжалваното съдебно решение, че тя следва да преценява само някои аспекти, във връзка с които има свобода на преценка и които са от решаващо значение за одобряването на дадена схема за преструктуриране, Общият съд не е взел предвид факта, че тези аспекти са неразривно свързани с по-техническите аспекти. Съответно, когато представя възражения по отношение на аспектите на схема за преструктуриране, във връзка с които има свобода на преценка, Комисията се противопоставяла на тази схема като цяло.

57

Регламентът за ЕМП въвеждал сложна административна процедура, в смисъл че съгласно член 18, параграф 7 от него процедурата за преструктуриране приключвала с взетото от Комисията, или евентуално от Съвета, решение за одобряване или отхвърляне на представената схема за преструктуриране. Оценката на ЕСП от своя страна не предопределяла изхода на тази процедура. Следователно в рамките на въпросната процедура подлежащи на обжалване актове са единствено мерките, които определят окончателно позицията на Комисията или на Съвета в края на същата тази процедура, но не и междинните мерки, чиято цел е да се подготви окончателното решение.

58

Накрая, що се отнася до довода в точки 122, 124 и 140 от обжалваното съдебно решение, изведен от предвиденото в член 86 от Регламента за ЕМП право на обжалване на решенията на ЕСП, Комисията припомня, че разпоредбите на този регламент не могат да изменят предвидената в Договорите система от способи за правна защита.

59

SFL и ЕСП оспорват тези съображения. Те поддържат, че Общият съд правилно е приел, че спорната схема за преструктуриране представлява обжалваем акт, произвеждащ самостоятелни правни последици.

60

Най-напред те отбелязват, че по силата по-специално на член 7, член 18, параграф 1 и член 20 от Регламента за ЕМП, ЕСП отговаря за планирането, създаването и приемането на схемата за преструктуриране. За сметка на това, съгласно член 18, параграф 7 във връзка със съображения 24 и 26 от този регламент ролята на Комисията и на Съвета се свеждала до участие в процедурата за преструктуриране и до проверка на аспектите на схемата за преструктуриране, във връзка с които е налице свобода на преценка. В това отношение SFL уточнява, че ако в рамките на 24 часа от изпращането на схемата за преструктуриране, Комисията или Съветът не представят възражения, тя влиза в сила. Освен това, в случай че Комисията или Съветът не са съгласни със създадената от ЕСП схема за преструктуриране, последният трябвало да вземе окончателното решение, съобразявайки се с насоките им.

61

ЕСП поддържа, че макар да запазва за Комисията или евентуално за Съвета правната и политическата отговорност за аспектите на схемата за преструктуриране, във връзка с които е налице право на преценка, член 18, параграф 7 от Регламента за ЕМП изрично овластява ЕСП във връзка с другите елементи на схемата за преструктуриране. Ролята на тези институции била или да одобрят, или да отхвърлят схемата за преструктуриране, но в никакъв случай да планират, изготвят или прилагат тази схема. Законодателят на Съюза възложил на специализирана агенция, каквато е ЕСП, задачата да извършва чисто техническите оценки за целите на приемането на схема за преструктуриране. ЕСП отговарял както за планирането, изготвянето и приемането на мерките за преструктуриране, така и за надзора върху изпълнението им от националните органи. При това положение не можело да му бъде отказано правото да защитава дадена схема за преструктуриране, тъй като в противен случай би било нарушено правото му на защита.

62

По-нататък SFL и ЕСП поддържат, че преценката, че решението на ЕСП слага край на процедурата и следователно трябва да се счита за обжалваем акт в случай на преструктуриране на финансова институция, не е в противоречие със съдебната практика, установена с решение Meroni/Върховен орган. Всъщност Регламентът за ЕМП предотвратявал „същинско изместване на отговорността“ по смисъла на тази съдебна практика, гарантирайки, че Комисията и евентуално Съветът могат да проверяват и дори да се противопоставят на всеки аспект на решението за преструктуриране, във връзка с който имат право на преценка. Според ЕСП не съществува никакво противоречие между, от една страна, правото да се подаде жалба срещу ЕСП в качеството му на създател на схемата за преструктуриране, и от друга страна, факта, че Комисията и евентуално Съветът участват в решението относно тази схема за преструктуриране и че същата не може да влезе в сила, ако тези институции възразят. Във всеки случай ЕСП счита, че предоставеното му с член 7, параграф 2 от Регламента за ЕМП правомощие да приема всички решения за преструктуриране, не представлява правомощие, което Договорът възлага на Комисията и което последната решава да делегира, а правомощие, създадено от законодателя на Съюза с този регламент.

63

Накрая SFL отбелязва, че в съображения 90 и 120 от Регламента за ЕМП, както и в членове 7, 20 и 86 от него се посочват правомощията на ЕСП, като същевременно се уточнява, че приетите от него решения подлежат на съдебен контрол пред Съда. Член 86, параграф 2 от посочения регламент съответно предвиждал такъв контрол върху всички решения на ЕСП, които, подобно на тези относно схемите за преструктуриране, не подлежат на обжалване пред Апелативната комисия. Доводите на Комисията за противното били в противоречие с тези съображения и членове и съответно представлявали тълкуване contra legem.

64

Първото основание за обжалване е свързано с въпроса дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 116—120, 127, 137, 149 и 150 от обжалваното съдебно решение, че спорната схема за преструктуриране е обжалваем акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

65

Постоянна съдебна практика е, че жалба за отмяна по смисъла на член 263, четвърта във връзка с първа алинея ДФЕС може да се подава срещу всички приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза разпоредби или мерки, независимо от формата им, пораждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на физическо или юридическо лице, като променят съществено правното му положение. За да се определи дали даден акт поражда такива последици и следователно подлежи на такова обжалване, следва да се съобрази същността му, а съответните последици да се преценят с оглед на обективни критерии, например съдържанието на този акт, като евентуално се държи сметка и за контекста на приемането му и правомощията на издалата го институция, орган, служба или агенция (вж. в този смисъл решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9, от 6 май 2021 г., ABLV Bank и др./ЕЦБ, C‑551/19 P и C‑552/19 P, EU:C:2021:369, т. 39 и 41, и от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 62—64 и цитираната съдебна практика).

66

Що се отнася, на първо място, до съдържанието на спорната схема за преструктуриране, вярно е, че в членове 1—4 от нея най-напред се посочва, че ЕСП „решава“ да постави Banco Popular в режим на преструктуриране, тъй като са изпълнени условията по член 18, параграф 1 от Регламента за ЕМП, след това в членове 5—7 се определят инструментите за преструктуриране, които трябва да се приложат, и накрая, в членове 9 и 10 се отбелязва, че задача на FROB е да предприеме всички необходими мерки, за да изпълни това решение, и че за изпълнението му ще следи ЕСП.

67

Член 12, параграф 1 от спорната схема за преструктуриране обаче предвижда, че тя „ще влезе в сила“ на 7 юни 2017 г., а не, както неправилно констатира Общият съд в точка 117 от обжалваното съдебно решение, че „влиза в сила“ на тази дата. От друга страна, член 13 от тази схема гласи, че тя е адресирана до FROB и ще му бъде съобщена след одобряването ѝ от Комисията или от Съвета.

68

От посоченото в предходната точка следва, че спорната схема за преструктуриране, приета от ЕСП с Решение SRB/EES/2017/08 на изпълнителната му сесия от 7 юни 2017 г. — обжалваният пред Общия съд по настоящото дело акт, още не е била одобрена, което се потвърждава с факта, отбелязан в точки 77 и 78 от обжалваното съдебно решение, че след приемането ѝ, тя е била изпратена на Комисията на 7 юни 2017 г. в 5,13 ч. за одобрение, което е получено на същия ден в 6,30 ч. От посоченото в предходната точка следва също така, че влизането в сила на тази схема и съответно пораждането на задължителните ѝ правни последици зависи от това одобрение.

69

Що се отнася, на второ място, до контекста на приемане на спорната схема за преструктуриране, важно е да се отбележи, че видно от преамбюла ѝ, тя има за правно основание Регламента за ЕМП, и в частност член 18 от него. Въведеният с този регламент режим се основава на констатацията в съображения 24 и 26 от същия, че упражняването на предвидените в него правомощия за преструктуриране е въпрос на политиката на Съюза във връзка с преструктурирането, която единствено институциите на Съюза могат да определят, и че при приемането на всяка конкретна схема за преструктуриране е налице свобода на преценка, предвид значителното въздействие на решенията за преструктуриране върху финансовата стабилност на държавите членки и на Съюза като цяло, както и върху фискалната независимост на държавите членки. От посочените съображения следва, че по тези причини законодателят на Съюза е счел за необходимо да предвиди подходящо участие на Съвета и на Комисията, а именно участие, което засилва необходимата оперативна самостоятелност на ЕСП, като същевременно зачита принципите на делегиране на правомощия на агенциите, изведени в решение Meroni/Върховен орган и припомнени в решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет (C‑270/12, EU:C:2014:18).

70

В тези решения Съдът по същество приема, че последиците от делегирането на правомощия са много различни според това дали то се отнася, от една страна, до ясно определени изпълнителни правомощия, чието упражняване съответно подлежи на строг контрол от гледна точка на обективни критерии, определени от делегиращия орган, или, от друга страна, до „дискреционно правомощие, предполагащо широка свобода на преценка, което може в зависимост от неговото упражняване да представлява изпълнение на същинска икономическа политика“ (вж. в този смисъл решение Meroni/Върховен орган, стр. 43, 44 и 47 и решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет, C‑270/12, EU:C:2014:18, т. 41).

71

Първият вид делегиране не може чувствително да измени последиците от упражняването на правомощията, за които се отнася, докато вторият вид делегиране, при който преценките на делегиращия орган се заменят с тези на оправомощения орган, води до „същинско изместване на отговорността“ (решение Meroni/Върховен орган, стр. 43 и решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет, C‑270/12, EU:C:2014:18, т. 42). По делото, по което е постановено решение Meroni/Върховен орган, Съдът е приел, че процесното делегиране на правомощия, доколкото дава на съответните органи „свобода на преценка, която предполага широка дискреционна власт“, не може да се счита за съвместимо с „предвидените в Договора изисквания“, като същевременно е уточнил, че оставяйки си единствено възможността да не одобри решенията на тези органи, Върховният орган не е запазил достатъчно правомощия, за да избегне такова изместване на отговорност (вж. в този смисъл решение Meroni/Върховен орган, стр. 47).

72

От съображенията на стр. 44 от решение Meroni/Върховен орган следва, че установената с това решение съдебна практика почива на схващането, че равновесието на правомощията, характерно за институционалната структура на Съюза, е основна гаранция, предоставена от Договорите, и че делегирането на широка дискреционна власт би засегнало тази гаранция, тъй като би поверило тази власт на органи, различни от тези, които са предвидени с Договорите, за да осигуряват и контролират упражняването ѝ в рамките на съответните си правомощия. С оглед на съображенията, изложени на страници 43 и 46 от това решение, широката дискреционна власт, визирана в тази съдебна практика, се отнася по-специално до основните въпроси на съответната политическа сфера, които предполагат широка свобода на преценка с оглед на съвместяването на различни и понякога противоречиви цели.

73

От посочената съдебна практика по-специално следва, че приложимостта на изведените в нея принципи на делегиране на правомощия на агенциите зависи не от това дали съответният акт, който агенциите са оправомощени да приемат, е индивидуален или общ, а само от това дали делегирането дава широка дискреционна власт, или напротив, обхваща точно определени изпълнителни правомощия (вж. в този смисъл решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Съвет и Парламент, C‑270/12, EU:C:2014:18, т. 66).

74

Както обаче личи от съображения 24 и 26 от Регламента за ЕМП, въведеният с този регламент режим цели да конкретизира принципите, изведени в решение Meroni/Върховен орган и припомнени в решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет (C‑270/12, EU:C:2014:18).

75

Вярно е, че ЕСП отговаря, съгласно член 7, параграф 2 от Регламента за ЕМП, за приемането на всички решения, свързани с преструктурирането по-специално на финансови институции и групи, за които се счита, че са от значение за финансовата стабилност в Съюза, както и на други трансгранични групи. За целта член 18, параграфи 1 и 6 от Регламента за ЕМП предвижда, че ЕСП приема схема за преструктуриране по отношение на тези субекти и групи само ако — по собствена инициатива или при получаване на оценката на ЕЦБ относно това дали съответният субект е проблемен, или има вероятност да стане проблемен — прецени, че са изпълнени условията за преструктуриране, посочени в член 18, параграф 1, букви а)—в) от този регламент. Тези условия са свързани с наличието на субект, който е проблемен или има вероятност да стане проблемен, с липсата на алтернативни на преструктурирането мерки и с необходимостта на преструктурирането от гледна точка на обществения интерес.

76

Когато тези условия са изпълнени, ЕСП приема на основание член 18, параграф 6 от Регламента за ЕМП схема за преструктуриране, която поставя съответния субект в режим на преструктуриране и определя прилагането спрямо него на посочените в член 22, параграф 2 от този регламент инструменти за преструктуриране и използването на Единния фонд за преструктуриране. В член 22, параграф 4 от посочения регламент се уточнява, че с изключение на инструмента за обособяване на активи, тези инструменти могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация, за да се изпълнят целите на преструктурирането, предвидени в член 14 от този регламент, в съответствие с посочените в член 15 от него принципи на преструктурирането.

77

Споменатите в предходните две точки разпоредби действително предоставят на ЕСП широко право на преценка по въпроса дали и по какъв начин съответният субект трябва да бъде поставен в режим на преструктуриране, същевременно това право съгласно член 18, параграфи 1 и 4—6 от Регламента за ЕМП е ограничено от обективни критерии и условия, които очертават полето на действие на ЕСП и са свързани както с условията, така и с инструментите за преструктуриране. Освен това този регламент предвижда участието на Комисията и на Съвета в процедурата по приемане на схема за преструктуриране, която, за да влезе в сила, трябва да бъде одобрена от Комисията и евентуално от Съвета.

78

Така, съгласно член 30, параграфи 1 и 2 от Регламента за ЕМП, ЕСП уведомява Комисията за всички предприети от него действия за подготовката за преструктуриране и обменя с нея и Съвета цялата информация, необходима за изпълнението на техните задачи. Съгласно член 43, параграф 3 от този регламент Комисията посочва представител, който има право да участва в заседанията на изпълнителните и пленарните сесии на ЕСП в качеството си на постоянен наблюдател; въпросният представител има право да участва в разискванията, а също и достъп до всички документи.

79

От друга страна, член 18, параграф 7 от Регламента за ЕМП предвижда в първата си алинея, че ЕСП е длъжен да изпрати на Комисията схемата за преструктуриране непосредствено след приемането ѝ, а във втората и третата си алинея — че в срок от 24 часа след изпращането на схемата Комисията я одобрява или представя възражения по отношение на аспектите ѝ, във връзка с които има свобода на преценка, с изключение на тези, свързани със спазването на критерия „обществен интерес“ и със сумата, за която е предвидено да се използва Единният фонд за преструктуриране. Що се отнася до последните аспекти в тази трета алинея се уточнява, че в срок от 12 часа от изпращането на съответната схема Комисията може да предложи на Съвета да представи възражения. Накрая, член 18, параграф 7, пета алинея от този регламент гласи, че схемата за преструктуриране „може да породи действие само ако не е направено възражение от Съвета или от Комисията в срок от 24 часа след изпращането ѝ от Съвета за преструктуриране“.

80

В този смисъл разпоредбите на член 18, параграф 7 от Регламента за ЕМП обвързват влизането в сила на схемата за преструктуриране с одобряването ѝ от Комисията при липса на възражения от страна на последната или на Съвета. Когато одобри такава схема, Комисията съответно изцяло поема възложените ѝ с Договорите отговорности.

81

От точки 75—80 от настоящото решение следва, че разпоредбите на член 18 от Регламента за ЕМП, на основание на които е приета спорната схема за преструктуриране, могат да осуетят евентуално „изместване на отговорността“ по смисъла на съдебната практика, установена с решение Meroni/Върховен орган. Всъщност, като предоставят на ЕСП правомощието да преценява дали условията за приемане на схема за преструктуриране са изпълнени в конкретния случай и да определя инструментите, необходими за целите на такава схема, тези разпоредби възлагат на Комисията или евентуално на Съвета отговорността за окончателната оценка на аспектите, във връзка с които е налице свобода на преценка, които са въпрос на политиката на Съюза за преструктуриране на кредитни институции и които, както е видно от член 14 и от съображения 24, 26 и 62 от Регламента за ЕМП, предполагат претегляне на различни цели и интереси, свързани със запазването на финансовата стабилност на Съюза и целостта на вътрешния пазар, с отчитането на бюджетната независимост на държавите членки и със защитата на интересите на акционерите и кредиторите.

82

Що се отнася, на трето място, до правомощията на ЕСП, следва да се отбележи, че възприетото от Общия съд в точки 129 и 130 от обжалваното съдебно решение тълкуване, че схемата за преструктуриране може да произведе задължителни правни последици независимо от одобрителното решение на Комисията, е в разрез както с правомощията, предоставени на ЕСП с Регламента за ЕМП, така и със съдебната практика, установена с решение Meroni/Върховен орган.

83

Всъщност, макар да предвиждат, че ЕСП отговаря за изготвянето и приемането на схема за преструктуриране, членове 7 и 18 от този регламент все пак не му предоставят правомощието да приема актове, пораждащи самостоятелни правни последици. Както правилно отбелязва Общият съд в точка 128 от обжалваното съдебно решение, в рамките на процедурата за преструктуриране съгласно член 18 от Регламента за ЕМП одобрението на Комисията е необходима предпоставка за влизането в сила на схемата за преструктуриране.

84

Въпросното одобрение е определящо и за съдържанието на съответната схема за преструктуриране.

85

Всъщност член 18, параграф 7 от Регламента за ЕМП действително позволява на Комисията да одобри подобна схема, без да направи възражения по отношение на аспекти на схемата, във връзка с които има свобода на преценка, нито да предложи на Съвета да формулира такива, но същевременно позволява на Комисията и на Съвета да заменят със своя преценката на ЕСП по отношение на тези аспекти, представяйки съответни възражения, в който случай ЕСП е длъжен по силата на член 18, параграф 7, седма алинея да измени схемата в срок от осем часа в съответствие с изразените от Комисията или от Съвета съображения, за да влезе тя в сила.

86

Важно е също да се отбележи, че видно от член 18, параграф 8 от този регламент, ако Съветът направи възражение на основание, че не е изпълнен критерият „обществен интерес“, в крайна сметка съответният субект не може да бъде преструктуриран съгласно посочения регламент и се ликвидира по обичайния ред в съответствие с приложимото национално право.

87

По настоящото дело Комисията одобрява с Решение 2017/1246 спорната схема за преструктуриране. Тя изрично подчертава в съображение 4 от това решение, че одобрявайки тази схема, е „съгласна“ със съдържанието ѝ, както и с „представените от ЕСП основания преструктурирането да се счита за необходимо в защита на обществения интерес“. В това отношение, както Комисията отбелязва в съдебното заседание, аспектите на схема за преструктуриране, във връзка с които има свобода на преценка и които имат отношение както към установяването на условията за преструктуриране, така и към определянето на инструментите за преструктуриране, са неразривно свързани с по-техническите аспекти на преструктурирането. Противно на поддържаното от Общия съд в точка 137 от обжалваното съдебно решение, при определянето кой е обжалваемият акт в контекста на схема за преструктуриране, одобрена в своята цялост от Комисията, не може съответно да се прави разграничение между аспектите, във връзка с които е налице свобода на преценка, и техническите аспекти.

88

Съответно едва с одобрителното решение на Комисията действието по преструктуриране, предвидено от ЕСП със спорната схема за преструктуриране, е било окончателно определено и е породило задължителни правни последици, така че с оглед по-специално на изведените в решение Meroni/Върховен орган принципи Комисията, а не ЕСП, трябва да отговаря пред съда на Съюза за въпросното действие.

89

Така от съдържанието ѝ, от контекста на приемането ѝ и от правомощията на ЕСП следва, че спорната схема за преструктуриране не е породила задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на юридическо или физическо лице, така че тя не представлява акт, срещу който може да се подаде жалба за отмяна на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС.

90

Съображенията, изложени от Общия съд в точки 121—123 от обжалваното съдебно решение, не могат да поставят под въпрос горната констатация.

91

В това отношение, противно на постановеното от Общия съд в тези точки, от член 86, параграфи 1 и 2 от Регламента за ЕМП не би могло да се направи извод, че спорната схема за преструктуриране може да бъде предмет на жалба за отмяна. Всъщност, както отбелязва Комисията, разпоредбите на даден регламент не могат да изменят предвидената в Договора за функционирането на ЕС система от способи за правна защита. Освен това от самия текст на тези разпоредби от Регламента за ЕМП следва, че съответното защитно производство може да бъде започнато пред Съда „в съответствие с член 263 ДФЕС“, което предполага да е изпълнено съдържащото се там условие атакуваният акт да подлежи на обжалване.

92

Несъмнено в точки 56 и 66 от решение от 6 май 2021 г., ABLV Bank и др./ЕЦБ (C‑551/19 P и C‑552/19 P, EU:C:2021:369), Съдът по същество е постановил, че схемата за преструктуриране, като краен резултат от сложната процедура за преструктуриране, подлежи на съдебен контрол пред съда на Съюза. По делото, по което е постановено това решение, Съдът обаче е трябвало да прецени законосъобразността на решение на Общия съд, с което са приети за недопустими жалби за отмяна не на такава схема, а на подготвителни актове на ЕЦБ, констатиращи наличието на субекти, които са проблемни или има вероятност да станат проблемни по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламента за ЕМП. Съображенията, изложени в тези точки 56 и 66, трябва да се тълкуват в светлината на постоянната практика на Съда относно сложните процедури, съгласно която в хипотезата на актове, които се изготвят на няколко процесуални етапа, предмет на жалба за отмяна по принцип могат да са само мерките, с които се определя окончателната позиция на компетентната институция, орган, служба или агенция на Съюза по процедурата, но не и междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение и които не произвеждат самостоятелни правни последици (вж. в този смисъл решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 10, от 3 юни 2021 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, EU:C:2021:426, т. 43 и 46, и от 22 септември 2022 г., IMG/Комисия, C‑619/20 P и C‑620/20 P, EU:C:2022:722, т. 103).

93

В такава сложна процедура актовете, приети на етапи, които са подготвителни за приемането на окончателния акт, не могат да бъдат предмет на жалба за отмяна, когато не произвеждат самостоятелни правни последици.

94

Следователно, противно на постановеното от Общия съд в точки 122—124 от обжалваното съдебно решение, от член 86 от Регламента за ЕМП и от решение от 6 май 2021 г., ABLV Bank и др./ЕЦБ (C‑551/19 P и C‑552/19 P, EU:C:2021:369), не е възможно да се направи извод, че спорната схема за преструктуриране е акт, който може да бъде предмет на жалба за отмяна пред Общия съд, щом като тази схема не е била крайният резултат от процесната процедура за преструктуриране, доколкото същият е настъпил едва с одобряването ѝ от Комисията, и видно от горния анализ, не е произвела самостоятелни правни последици.

95

Не могат да поставят под въпрос горната констатация и съображенията, изложени от Общия съд в точки 146 и 147 от обжалваното съдебно решение, а именно че непризнаването на спорната схема за преструктуриране за обжалваема би нарушило правото на жалбоподателите в първоинстанционното производство на ефективна съдебна защита.

96

Всъщност одобрително решение на Комисията, каквото е Решение 2017/1246, от своя страна има характеристиките на акт, срещу който може да бъде подадена жалба за отмяна на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС. В производството по жалба за отмяна на такова решение засегнатите физически или юридически лица могат да се позоват на незаконосъобразността на схемата за преструктуриране, която тази институция е одобрила, придавайки ѝ съответно задължителни правни последици, а това може да гарантира на тези лица достатъчна съдебна защита (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 53 и цитираната съдебна практика). В това отношение е важно да се уточни, че видно от точки 87 и 88 от настоящото решение, с одобрението си Комисията възприема елементите и мотивите, съдържащи се в тази схема, поради което трябва евентуално да отговаря за тях пред съда на Съюза.

97

От всички изложени по-горе съображения следва, че спорната схема за преструктуриране не представлява обжалваем акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

98

Ето защо обжалваното съдебно решение следва да се отмени в частта, в която жалбата за отмяна на тази схема се обявява за допустима.

99

Тъй като обжалваното съдебно решение се отменя поради наличието на първото основание за обжалване, не е необходимо да се разглеждат второто и третото основание за обжалване.

100

Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, ако отмени решението на Общия съд, Съдът може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

101

В случая това е така, тъй като Съдът разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по допустимостта на първоинстанционната жалба.

102

По изложените в точки 66—97 от настоящото решение съображения спорната схема за преструктуриране не представлява обжалваем акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

103

При тези обстоятелства следва да се отхвърли като недопустима подадената от Fundación и SFL жалба пред Общия съд.

104

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

105

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

106

В случая, тъй като в настоящото производство по обжалване SFL е загубилата делото страна, следва предвид исканията на Комисията да бъде осъдена да понесе, наред със собствените си, и съдебните разноски, направени от тази институция в това производство. Тъй като в първоинстанционното производство Fundación и SFL са загубилите делото страни, следва в съответствие с исканията на ЕСП и на Banco Santander да бъдат осъдени да понесат, наред със собствените си, и съдебните разноски, направени от ЕСП и Banco Santander в посоченото производство.

107

Член 138, параграф 3 от този правилник, приложим към производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд по силата на член 184, параграф 1 от същия, предвижда, че ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Тъй като твърдението му за допустимост на първоинстанционната жалба е отхвърлено, а единствено допустимостта на тази жалба е предмет на настоящото производство по обжалване, ЕСП следва да понесе съдебните разноски, които е направил във връзка с това производство.

108

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, който по силата на член 184, параграф 1 от него е приложим за производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд, държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Кралство Испания, Парламентът и Съветът, встъпили страни в първоинстанционното производство, понасят съдебните разноски, които са направили в първоинстанционното и в настоящото производството по обжалване. Като встъпила страна в първоинстанционното производство Комисията понася съдебните разноски, които е направила в това производство.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: