1

С жалбата си Eurobolt BV, Fabory Nederland BV и ASF Fischer BV искат да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 18 май 2022 г., Eurobolt и др./Комисия (T‑479/20, наричано по-нататък обжалваното съдебно решение, EU:T:2022:304), с което Общият съд отхвърля жалбата им за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/611 на Комисията от 30 април 2020 година за повторно налагане на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, независимо дали са с деклариран произход от Малайзия (ОВ L 141, 2020 г., стр. 1, наричан по-нататък „спорният регламент“).

2

Съгласно член 116, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „Митническият кодекс“):

„Съгласно условията, предвидени в настоящия раздел, размерът на вносните или износните мита, се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания:

3

Фактите са настъпили и разглежданите правни актове са били приети през период, през който приемането на антидъмпингови мерки в Съюза последователно е било уредено, най-напред с Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен с Регламент (ЕО) № 2117/2005 на Съвета от 21 декември 2005 година (ОВ L 340, 2005 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44, стр. 15), а впоследствие с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51), изменен с Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2014 година (ОВ L 18, 2014 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1225/2009“), и накрая с Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21).

4

Преди изменението си с Регламент № 37/2014 член 15 от Регламент №o1225/2009, озаглавен „Консултации“, е предвиждал следното в параграфи 1 и 2:

„1.   Консултациите, предвидени в настоящия регламент, се провеждат в рамките на консултативен комитет, в който участват представители на всички държави членки, като председател е представител на [Европейската комисия]. Консултации се провеждат незабавно по искане на държава членка или по инициатива на Комисията и във всички останали случаи в рамките на период, който позволява спазване на сроковете, заложени в настоящия регламент.

2.   Комитетът заседава, когато бъде свикан от неговия председател. Той предоставя цялата относима информация на държавите членки във възможно най-кратки срокове, но не по-късно от 10 работни дни преди заседанието“.

5

Съгласно член 25 от Регламент 2016/1036 последният влиза в сила на 20 юли 2016 г. Съгласно член 24, първа алинея той отменя Регламент № 1225/2009.

6

Член 9, параграф 4, първа алинея от Регламент 2016/1036 предвижда по идентичен начин като член 9, параграф 4, първо и второ изречение от Регламент № 1225/2009:

„Когато окончателно установените факти доказват, че е налице дъмпинг и причинена от него вреда, и интересът на Съюза изисква намеса съгласно член 21, Комисията налага окончателно антидъмпингово мито, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 3. В случаите когато са в сила временни мита, Комисията започва процедурата не по-късно от един месец преди изтичането на срока на прилагане на тези мита“.

7

Член 10 от Регламент 2016/1036 е озаглавен „Обратно действие“ и параграф 1 от него, който по същество е идентичен с текста на член 10, параграф 1 от Регламент № 1225/2009, гласи:

„Временни мерки и окончателни антидъмпингови мита се прилагат само по отношение на продукти, които са предмет на свободно обращение след датата на влизане в сила на мярката, приета в съответствие с член 7, параграф 1 или член 9, параграф 4, според случая, с изключение на случаите, определени в настоящия регламент“.

8

Член 13 от Регламент 2016/1036, озаглавен „Заобикаляне“, предвижда в параграфи 1 и 3, по идентичен начин като разпоредбата на член 13, параграфи 1 и 3 от Регламент № 1225/2009:

„1.   Обхватът на антидъмпинговите мита, наложени съгласно настоящия регламент, може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти, независимо дали последните са леко видоизменени или не, или за внос на леко видоизменени сходни продукти от страната, подложена на мерките, или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки.

[…]

3.   Разследвания по настоящия член започват по инициатива на Комисията или по искане на държава членка или друга заинтересована страна въз основа на достатъчно доказателства по отношение на факторите, посочени в параграф 1. Разследването започва с регламент на Комисията, който може също така да дава указания на митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса в съответствие с член 14, параграф 5 или да поискат гаранции. […]

[…]

Когато окончателно установените факти оправдават продължаване на мерките, това се извършва от Комисията, която действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 3. Продължаването на мерките влиза в сила от датата, от която е бил въведен регистрационен режим съгласно член 14, параграф 5 или на която са били поискани гаранции. Съответните процедурни разпоредби на настоящия регламент по отношение на започването и провеждането на разследванията се прилагат съгласно настоящия член“.

9

Съгласно член 14, параграфи 1 и 5 от Регламент 2016/1036, който съответства на член 14, параграфи 1 и 5 от Регламент № 1225/2009:

„1.   Временни или окончателни антидъмпингови мита се налагат с регламент и се събират от държавите членки под формата, в определения размер и в съответствие с всички останали критерии, определени в регламента, с който се налагат митата. Тези мита се събират независимо от митата, данъците и другите такси, налагани обикновено при внос на стоки.

[…]

5.   След като е информирала своевременно държавите членки, Комисията може да възложи на митническите органи да предприемат необходимите действия за въвеждане на регистрационен режим на внос, което да позволява последващо прилагане на мерки по отношение на този внос, считано от датата на регистрация. […] Регистрационен режим се въвежда с регламент, в който се определя целта на предприеманата мярка и ако е подходящо, предполагаемият размер на евентуалното бъдещо задължение. Регистрационен режим по отношение на внос не може да се въвежда за период, по-дълъг от девет месеца“.

10

Член 15 от Регламент 2016/1036, озаглавен „Процедура на комитет“, гласи в параграф 3:

„При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 [на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 2011 г., стр. 13)]“.

11

Член 5 от Регламент №o182/2011, озаглавен „Процедура по разглеждане“, чиято формулировка е различна от тази на Регламент №o1225/2009, предвижда следното:

„1.   Когато се прилага процедурата по разглеждане, комитетът приема становището си с мнозинството, предвидено в член 16, параграфи 4 и 5 от Договора за Европейския съюз и когато е приложимо в член 238, параграф 3 ДФЕС, за актове, които трябва да се приемат по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите членки в комитета се претеглят по начина, определен в посочените членове.

[…]

5.   […] когато не е дадено становище от комитета и обикновено мнозинство от членовете му се противопоставя на проекта на акта за изпълнение, за приемането на проекти на окончателни антидъмпингови или изравнителни мерки се прилага следната процедура.

Комисията провежда консултации с държавите членки. Най-рано четиринадесет дни и най-късно един месец след заседанието на комитета Комисията информира членовете на комитета за резултатите от тези консултации и внася проект на акт за изпълнение в апелативния комитет. Чрез дерогация от член 3, параграф 7 апелативният комитет заседава най-рано 14 дни и най-късно един месец след внасянето на проекта на акта за изпълнение. Апелативният комитет дава становището си в съответствие с член 6. Сроковете, определени в настоящия параграф, не засягат необходимостта да се спазват сроковете, предвидени в съответните основни актове“.

12

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—21 от обжалваното съдебно решение. За нуждите на настоящото производство по обжалване те могат да бъдат обобщени по следния начин.

13

След като констатира, че скрепителни елементи, продавани на пазара на Съюза, са предмет на дъмпингов внос от страна на китайски производители износители, Съветът приема Регламент (ЕО) № 91/2009 от 26 януари 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (ОВ L 29, 2009 г., стр. 1).

14

След налагането на окончателното антидъмпингово мито Комисията получава доказателства, че тези мерки се заобикалят чрез претоварване през Малайзия. Поради това тя приема Регламент (ЕС) № 966/2010 от 27 октомври 2010 година за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент № 91/2009, чрез вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за вноса на тези елементи (ОВ L 282, 2010 г., стр. 29). Регламент № 966/2010 приканва по-специално митническите органи да предприемат целесъобразните мерки за въвеждане на регистрационен режим в Съюза, за да могат да бъдат наложени антидъмпингови мита в подходящ размер със задна дата, считано от датата на регистрация на този внос, изпратен от Малайзия, в случай на евентуални констатации за заобикаляне.

15

В резултат от посоченото разследване Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета от 18 юли 2011 година за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия (ОВ L 194, 2011 г., стр. 6).

16

На 28 юли 2011 г. Органът за уреждане на спорове на Световната търговска организация (СТО) (наричан по-нататък „ОУС“) приема доклада на апелативния орган, както и изменения с него доклад на специалната група по преписка „Европейски общности — окончателни антидъмпингови мерки по отношение на някои скрепителни елементи от желязо или стомана от Китай“ (WT/DS 397). В него ОУС заключава по-специално, че Съюзът е действал по начин, който е несъвместим с някои разпоредби от Антидъмпинговото споразумение на СТО.

17

В резултат от това решение Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 924/2012 от 4 октомври 2012 година за изменение на Регламент № 91/2009 (ОВ L 275, 2012 г., стр. 1), като по-специално се намалява предвиденото в последния посочен регламент антидъмпингово мито.

18

Мерките, предвидени в тези различни регламенти, са запазени за допълнителен срок от пет години с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/519 на Комисията от 26 март 2015 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, чийто обхват беше разширен до вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия, след преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (ОВ L 82, 2015 г., стр. 78).

19

С решение от 12 февруари 2016 г. ОУС приема нови доклади, в които се установява несъответствието на мерките, приети от Съюза посредством Регламент за изпълнение № 924/2012, с някои разпоредби от Антидъмпинговото споразумение на СТО.

20

В резултат от това решение Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/278 от 26 февруари 2016 година за отмяна на окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, чийто обхват бе разширен с включването на вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, независимо дали са с деклариран произход от Малайзия (ОВ L 52, 2016 г., стр. 24).

21

Осъщественият от жалбоподателите внос на скрепителни елементи от Малайзия през периода на провежданото от Комисията разследване във връзка със заобикалянето на мерките е бил регистриран, за да може върху него да се наложат мита, в случай че разследването потвърди наличието на заобикаляне.

22

В периода между януари 2012 г. и октомври 2013 г. нидерландските митнически органи издават известия за събиране на антидъмпингови мита, дължими от жалбоподателите за вноса на скрепителни елементи по силата на Регламент за изпълнение № 723/2011.

23

В рамките на производство по жалба, подадена от Eurobolt срещу антидъмпинговите мита, платени на основание на посочения регламент за изпълнение, на 17 ноември 2017 г. Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) отправя до Съда преюдициално запитване относно валидността на посочения регламент.

24

В решение от 3 юли 2019 г., Eurobolt (C‑644/17, наричано по-нататък решение Eurobolt, EU:C:2019:555), Съдът постановява, че Регламент за изпълнение № 723/2011 е невалиден, доколкото при приемането му е допуснато съществено процесуално нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент № 1225/2009.

25

В резултат от постановяването на решение Eurobolt Комисията възобновява разследването във връзка със заобикалянето на мерките, за да поправи установеното от Съда процесуално нарушение. За тази цел тя приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1374 от 26 август 2019 година за подновяване на разследването, вследствие на решение [Eurobolt], по отношение на Регламент за изпълнение № 723/2011 (ОВ L 223, 2019 г., стр. 1).

26

Възобновяването на разследването във връзка със заобикалянето на мерките има за цел да гарантира изпълнението на това решение, като осигури спазването на всички процесуални изисквания, произтичащи от процедурата относно консултативния комитет, предвидена в член 15, параграф 2 от Регламент № 1225/2009, която впоследствие е заменена с процедурата по разглеждане, предвидена в член 5 от Регламент № 182/2011.

27

Становището на Eurobolt е представено на компетентния комитет най-малко 14 дни преди заседанието му. Това становище не води до изменение на изводите на Комисията, че първоначалните мерки е трябвало да бъдат повторно наложени върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия.

28

На 30 април 2020 г. Комисията приема спорния регламент.

29

Съгласно член 1 от този регламент антидъмпинговото мито, наложено с Регламент № 91/2009, се налага повторно върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, различни от продуктите от неръждаема стомана, изпращани от Малайзия, през периода на прилагане на Регламент за изпълнение № 723/2011. Член 2 от спорния регламент гласи, че антидъмпинговите мита, платени въз основа на Регламент за изпълнение № 723/2011, не се възстановяват и че всички възстановявания, извършени след решение Eurobolt, се събират от органите, които са ги извършили.

30

На 28 юли 2020 г. жалбоподателите и Stafa Group BV подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорния регламент.

31

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите и Stafa Group изтъкват три основания. Първото основание е, че като е отстранил с обратна сила съществено процесуално нарушение, спорният регламент е нарушил членове 264 и 266 ДФЕС, както и принципа на ефективна съдебна защита. Второто основание е, че при липсата на валидно правно основание спорният регламент противоречи на член 13, параграф 1 от Регламент 2016/1036, на член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС, както и на принципа на добра администрация. Третото основание е, че забранявайки възстановяването и разпореждайки събирането на възстановени антидъмпингови мита, Регламент (ЕС) 2020/611 нарушава член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС.

32

Комисията изразява съмнения относно допустимостта на жалбата на основание член 263, четвърта алинея, втора част от изречението ДФЕС, като оспорва твърдението на жалбоподателите и Stafa Group, че спорният регламент ги е засегнал лично. Освен това, макар Комисията да счита жалбата за допустима от гледна точка на член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС, що се отнася до Fabory Nederland, ASF Fischer и Stafa Group, според тази институция жалбата не е допустима, що се отнася до Eurobolt. Всъщност според тази институция, след като изпратените на Eurobolt уведомления са били отменени от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия), изпълнението на спорния регламент спрямо посоченото дружество изисква мерки за изпълнение под формата на ново уведомление за митническото задължение.

33

Общият съд обаче приема, че най-напред следва да разгледа изтъкнатите от жалбоподателите и Stafa Group основания, без да се произнася предварително по допустимостта на жалбата за отмяна, тъй като във всички случаи тя е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля всяко от изтъкнатите основания, а оттам и жалбата в нейната цялост.

34

С жалбата си жалбоподателите искат от Съда:

35

Комисията иска от Съда:

36

В съответствие с член 61, параграф 1 от своя Процедурен правилник Съдът приканва жалбоподателите да отговорят писмено на въпрос относно допустимостта на жалбата им за отмяна. Жалбоподателите изпълняват това искане в определения срок.

37

Жалбоподателите излагат седем основания в подкрепа на жалбата си, а именно че Общият съд е тълкувал и приложил неправилно, първо, член 266 ДФЕС и принципа на недопускане на прилагане с обратна сила, като е приел, че спорният регламент може да наложи повторно митата с обратна сила и да възпрепятства тяхното възстановяване, второ, член 266 ДФЕС, като е приел, че спорният регламент е можел „да отстрани“ същественото процесуално нарушение в рамките на антидъмпингова процедура, трето, член 266 ДФЕС и принципа на недопускане на прилагане с обратна сила, като е приел, че спорният регламент може да „отстрани“ нарушението, установено в решение Eurobolt, четвърто, членове 264, 266 и 296 ДФЕС, като е приел, че Комисията може да изземе компетентността на Съда, пето, принципа на ефективна съдебна защита, като е допуснал, че този принцип не изисква пълно възстановяване на митата по настоящото дело, шесто, член 13, параграф 1 от Регламент 2016/1036, член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС, както и принципа на добра администрация, като е приел, че спорният регламент почива на подходящо правно основание, и седмо, член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС, като е приел, че спорният регламент може окончателно да забрани възстановяването на митата, обявени за невалидни в решение Eurobolt.

38

Първите четири основания се отнасят основно до член 266 ДФЕС и до съображенията на Общия съд относно начина, по който Комисията е привела в изпълнение решението по дело Eurobolt. Освен това доводите, изтъкнати в подкрепа на тези различни основания, допълват доводите, развити в рамките на части от първа до четвърта на първото основание, повдигнато пред Общия съд. Те следва да бъдат разгледани заедно.

39

Жалбоподателите изтъкват нарушение на член 266 ДФЕС (от първо до четвърто основание), на принципа на недопускане на прилагане с обратна сила (първо и трето основание) и на членове 264 и 296 ДФЕС (четвърто основание).

40

В рамките на тези основания, насочени срещу точки 40—61, 69—71, 74, 77, 84, 91 и 99 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите поддържат по същество, първо, като се позовават по-специално на решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331), че Общият съд е трябвало да направи извод, че не е необходимо или че е фактически невъзможно Комисията да приеме каквито и да било мерки за изпълнение на решение Eurobolt. Всъщност установеното в това решение съществено процесуално нарушение опорочавало цялото разследване във връзка със заобикалянето на мерките и следователно не можело да бъде отстранено. Второ, член 266 ДФЕС налагал възстановяване на предварително платените мита, при положение че те не са били дължими, което изискване било заобиколено чрез прилагането с обратна сила на спорния регламент, неправилно потвърдено от Общия съд. Трето, спорният регламент пораждал последици само за минал момент и следователно, противно на извода на Общия съд, имал обратно действие. Четвърто, спорният регламент лишавал решение Eurobolt от действие във времето, което противоречало на изключителната компетентност, предоставена на Съда с член 264 ДФЕС.

41

Комисията иска първото, второто и четвъртото основание да бъдат отхвърлени по същество. Тя поддържа, че третото основание е несъстоятелно, тъй като се базира на погрешната хипотеза, че спорният регламент има обратно действие. Във всеки случай, дори да се предположи, че това е така, Комисията счита, че този регламент отговаря на определените от съдебната практика условия, за да обоснове такова обратно действие.

42

С първите четири основания за обжалване жалбоподателите оспорват по същество съображенията на Общия съд относно начина, по който Комисията е изпълнила решение Eurobolt, тъй като в крайна сметка това изпълнение е довело до приемането на спорния регламент.

43

На първо място, следва да се припомни, че член 266, първа алинея ДФЕС гласи, че „[и]нституцията, […] чийто акт е бил отменен […], е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда […]“.

44

От това следва, че когато в рамките на производство, започнало на основание член 267 ДФЕС, Съдът установи невалидност на акт на Съюза, решението му има за правна последица да задължи съответните институции да приемат необходимите мерки за поправяне на констатираната незаконосъобразност, тъй като установеното в член 266 ДФЕС задължение при наличие на решение за отмяна се прилага по аналогия към решенията, с които се обявява невалидност на акт на Съюза (вж. в този смисъл решения от 29 юни 1988 г., Van Landschoot,300/86, EU:C:1988:342, т. 22, и от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 123). Съответните институции обаче разполагат с широко право на преценка при избора на тези мерки, при условие че те бъдат съобразени с диспозитива на решението и с мотивите, които представляват неговата необходима основа (решения от 28 януари 2016 г., CM Eurologistik и GLS, C‑283/14 и C‑284/14, EU:C:2016:57, т. 76, и от 15 март 2018 г., Deichmann,C‑256/16, EU:C:2018:187, т. 87). Предвид тази широка свобода на преценка само явната непригодност на посочените мерки с оглед на преследваната цел може да засегне тяхната законосъобразност (решение от 15 март 2018 г., Deichmann,C‑256/16, EU:C:2018:187, т. 88).

45

Освен това, макар Съдът да е имал възможност да разгледа хипотезата, в която поради обстоятелствата се оказва невъзможно институцията, издала отменения акт, да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение, с което е постановена тази отмяна (вж. в този смисъл решения от 5 март 1980 г., Könecke Fleischwarenfabrik/Комисия,76/79, EU:C:1980:68, т. 9, и от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия, C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 64 и 80), в настоящия случай жалбоподателите изобщо не са доказали, че не е било нужно или че е било фактически невъзможно Комисията да приеме каквато и да е мярка за изпълнение на решение Eurobolt.

46

Ето защо Общият съд правилно е приел в точки 49 и 77 от обжалваното съдебно решение, че по силата на член 266 ДФЕС Комисията е длъжна да приеме необходимите мерки за изпълнение на решение Eurobolt.

47

Безспорно е също така, че член 266 ДФЕС задължава институцията, издала отменения акт, само да предприеме необходимите мерки за изпълнение на отменителното решение и че отмяната на акт на Съюза не засяга непременно актовете, които го подготвят (решение от 28 януари 2016 г., CM Eurologistik и GLS, C‑283/14 и C‑284/14, EU:C:2016:57, т. 50 и цитираната съдебна практика). Същото важи по аналогия и за изпълнението на решение на Съда, с което акт на Съюза се обявява за невалиден. Следователно, освен когато установената нередност е довела до невалидност на цялата процедура, за да приеме акт, който трябва да замести отменения или обявен за невалиден акт, съответната институция може да възобнови процедурата едва от конкретния момент, в който е допусната тази нередност (решения от 12 ноември 1998 г., Испания/Комисия,C‑415/96, EU:C:1998:533, т. 31, от 3 октомври 2000 г., Industrie des poudres sphériques/Съвет,C‑458/98 P, EU:C:2000:531, т. 82, и от 15 март 2018 г., Deichmann,C‑256/16, EU:C:2018:187, т. 74).

48

В настоящия случай нередността, установена от Съда в решение Eurobolt, се състои в това, че становището на Eurobolt, представено в качеството му на заинтересована страна в отговор на изводите на Комисията, направени в рамките на разследването във връзка със заобикалянето на мерките, което разследване е започнало на основание член 13 от Регламент № 1225/2009, не е било представено на консултативния комитет, създаден с този регламент, не по-късно от 10 работни дни преди заседанието му, в нарушение на член 15, параграф 2 от този регламент.

49

Както обаче констатира Общият съд в точка 47 от обжалваното съдебно решение, сама по себе си подобна нередност не е могла да има за последица засягане на процедурата в нейната цялост. Всъщност с определения в член 15, параграф 2 от посочения регламент срок се цели на представителите на държавите членки, заседаващи в рамките на консултативния комитет, да се предостави достатъчно време, за да могат спокойно да проучат съответната информация преди заседанието на комитета и да възприемат позиция, която да защити съответните им интереси. По-общо казано, този срок има за цел да гарантира, че информацията и становищата, представени от заинтересованите страни в хода на едно разследване, могат надлежно да бъдат взети предвид в рамките на консултативния комитет (вж. в този смисъл решение Eurobolt, т. 48—51).

50

При това положение, макар неспазването на посочения срок да е от естество да засегне следващите етапи на процедурата за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, която е трябвало да доведе до приемането на Регламент за изпълнение № 723/2011, това нарушение не може да засегне предходните етапи на процеса на вземане на решения. Следователно няма пречка Комисията да възобнови процедурата точно от момента, в който е допусната посочената незаконосъобразност, и след като я отстрани, да пристъпи към приемането на нов акт.

51

Поради това Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че за да изпълни решение Eurobolt, Комисията е можела да възобнови процедурата от етапа, на който е допуснато същественото процесуално нарушение, като по този начин позволи да се гарантира спазването на процесуалните изисквания относно консултацията с консултативния комитет, предвидена в член 15, параграф 2 от Регламент № 1225/2009 (вж. по аналогия решение от 28 януари 2016 г., CM Eurologistik и GLS, C‑283/14 и C‑284/14, EU:C:2016:57, т. 54).

52

Обстоятелството, че изискването за предоставяне на цялата полезна информация на консултативния комитет спада към съществените процесуални правила за редовността на процедурата, не може да промени тази констатация, нито принципите, припомнени в точки 44 и 47 от настоящото решение. Също така, противно на твърденията на жалбоподателите, значимостта на правото на защита в областта на антидъмпинговото мито за съответните икономически оператори не може да постави под въпрос съдебната практика, посочена в точки 33 и 34 от решение от 13 ноември 1990 г., Fedesa и др. (C‑331/88, EU:C:1990:391).

53

Всъщност независимо от разглежданата област функцията, която стои в основата на квалификацията „съществено процесуално изискване“, има за цел да гарантира спазването на правилата относно компетентността и на процесуалните права. Спазването на тези правила и на тези права обаче по никакъв начин не е засегнато от възобновяването на процедурата на етапа, на който е допуснато същественото процесуално нарушение, когато неспазването на това съществено процесуално изискване не е опорочило предходните етапи.

54

Доколкото по настоящото дело разглежданото съществено процесуално нарушение не е засегнало етапите на процедурата за разширяване на обхвата, които предхождат това нарушение, няма пречка Комисията да възобнови процедурата от момента, в който е настъпило посоченото нарушение, и след като го отстрани, да пристъпи към приемането на нов акт.

55

На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателите, че член 266 ДФЕС налага възстановяване на платените по-рано мита, когато те не са били дължими съгласно правната уредба, действително това по принцип трябва да е така, когато Съдът обяви за невалиден регламент за налагане на антидъмпингови мита. Както обаче бе припомнено в точка 44 от настоящото решение, точният обхват на решение на Съда, с което се обявява невалидност, а следователно и на произтичащите от него задължения, трябва да се определи във всеки конкретен случай с оглед не само на диспозитива, но и на мотивите на това решение, които представляват неговата необходима основа (решение от 15 март 2018 г., Deichmann,C‑256/16, EU:C:2018:187, т. 62 и 63).

56

В решение Eurobolt обаче Съдът обявява Регламент за изпълнение № 723/2011 за невалиден единствено поради нарушение на процесуалното правило, съдържащо се в член 15, параграф 2 от Регламент № 1225/2009. Следователно в това решение Съдът изобщо не разглежда материалното съдържание на този регламент за изпълнение и следователно нито отменя, нито потвърждава съдържащите се в него разпоредби. По тази причина жалбоподателите не са можели да очакват промяна в становището на Комисията по същество (вж. по аналогия решение от 13 ноември 1990 г., Fedesa и др., C‑331/88, EU:C:1990:391, т. 47).

57

В това отношение следва още да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика не е необходимо възможността за възобновяване на процедурата да бъде изрично предвидена в приложимата нормативна уредба, за да може институцията, която е автор на отменен или обявен за невалиден акт, да прибегне до нея (вж. в този смисъл решение от 28 януари 2016 г., CM Eurologistik и GLS, C‑283/14 и C‑284/14, EU:C:2016:57, т. 52). Всъщност, макар член 9, параграф 4, член 13, параграфи 1 и 3 и член 14, параграфи 1 и 5 от Регламент 2016/1036, разглеждани във връзка един с друг, да не се позовават на възможността за „повторно налагане“ на антидъмпингови мита след постановяването на съдебно решение за отмяна или за обявяване на невалидност, тези разпоредби все пак оправомощават Комисията да пристъпи към такова повторно налагане на мита, след като е възобновила процедурата, довела до отменения или обявен за невалиден от съда на Съюза регламент, и в този контекст е отстранила установените незаконосъобразности в съответствие с приложимите ratione temporis процесуални и материалноправни норми (вж. в този смисъл решения от 19 юни 2019 г., C & J Clark International, C‑612/16, EU:C:2019:508, т. 42 и 43, и от 8 септември 2022 г., Puma и др./Комисия, C‑507/21 P, EU:C:2022:649, т. 58).

58

Поради това възобновяването на административната процедура след постановяването на решение Eurobolt е можело надлежно да доведе до повторното налагане на антидъмпинговите мита, предвидени в Регламент за изпълнение № 723/2011, по отношение на продуктите, допуснати за свободно обращение през периода на прилагане на Регламент № 91/2009. От това следва, че не се е налагало незабавно и пълно възстановяване на антидъмпинговите мита, наложени с този регламент за изпълнение (вж. по аналогия решение от 8 септември 2022 г., Puma и др./Комисия, C‑507/21 P, EU:C:2022:649, т. 68).

59

От съображенията, изложени в точки 55—58 от настоящото решение, следва, че Общият съд правилно е приел в точка 48 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е могла да възобнови производството от етапа, на който е допусната санкционираната в решение Eurobolt нередност, и вследствие на това да наложи отново съдържащите се в Регламент за изпълнение № 723/2011 мерки, без да разпореди възстановяване на антидъмпинговите мита, платени от жалбоподателите.

60

На трето място, що се отнася до принципа на недопускане на прилагане с обратна сила, както Съдът вече е постановил, макар член 10, параграф 1 от Регламент № 1225/2009, който е възпроизведен дословно в член 10, параграф 1 от Регламент 2016/1036, да установява принципа на забрана на обратното действие на антидъмпинговите мерки, тъй като те по принцип могат да се прилагат само за продукти, пуснати в свободно обращение след датата, на която влиза в сила регламентът, с който са наложени, редица разпоредби на регламенти № 1225/2009 и № 2016/1036 дерогират този принцип (решение от 17 декември 2015 г., APEX,C‑371/14, EU:C:2015:828, т. 48).

61

Така, когато става въпрос за правилата във връзка със заобикалянето, събирането със задна дата на антидъмпингови мита, чийто обхват е разширен с регламент за разширяване на обхвата, приет на основание член 13 от тези регламенти, се разрешава от този регламент едва от датата, от която е бил въведен регистрационен режим съгласно член 14, параграф 5 от посочените регламенти (решение от 17 декември 2015 г., APEX,C‑371/14, EU:C:2015:828, т. 49).

62

Следователно възобновяването на процедурата след отмяната или обявяването на невалидността на регламент за разширяване на обхвата не може да доведе до това регламентът, който ще бъде приет след приключването на тази процедура, да наложи повторно антидъмпингови мита, които да бъдат приложени по отношение на стоки, пуснати в свободно обращение преди датата, от която е бил въведен този регистрационен режим. Такова възобновяване обаче е разрешено дори съответните антидъмпингови мита да са изтекли, стига тези мита да бъдат повторно наложени само за първоначалния си период на прилагане (вж. по аналогия решение от 15 март 2018 г., Deichmann,C‑256/16, EU:C:2018:187, т. 77 и 78) и следователно само за периода преди изтичането, така че мерките с разширен обхват имат само обратно действие (решение от 17 декември 2015 г., APEX,C‑371/14, EU:C:2015:828, т. 47).

63

Следователно член 10, параграф 1 от Регламент 2016/1036 допуска спорният регламент да наложи повторно антидъмпингови мита върху внос, осъществен през периода на прилагане на регламента, обявен за невалиден с решение Eurobolt (вж. по аналогия решение от 19 юни 2019 г., C & J Clark International, C‑612/16, EU:C:2019:508, т. 57).

64

От това следва, че тук също Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 55 и 61 от обжалваното съдебно решение, че принципът на недопускане на прилагане с обратна сила, закрепен в член 10, параграф 1 от Регламент № 1225/2009, допуска възобновяване на антидъмпинговата процедура по отношение на разглежданите продукти и повторното налагане на антидъмпингови мита върху внос, осъществен през периода на прилагане на регламента, обявен за невалиден с решение Eurobolt.

65

На четвърто място, от съображенията, изложени в точки 54—58 и 60—63 от настоящото решение, следва, че с приемането на спорния регламент Комисията не си е присвоила компетентността, която Съдът има на основание член 264 ДФЕС, тъй като не е поставила под въпрос диспозитива на решение Eurobolt, нито изложените в негова подкрепа мотиви, а в качеството си на компетентна институция само е приела регламент за разширяване на обхвата в границите ratione temporis, описани в предходната точка от настоящото решение. Следователно Общият съд не може да бъде упрекнат, че не е изпълнил задължението си за мотивиране по член 296 ДФЕС, като е приел в точка 99 от обжалваното съдебно решение, че член 264 ДФЕС не е пречка съответната институция да предприеме мерки, които могат да имат същите последици ratione temporis като тези на решението, което Съдът щеше да приеме, ако приложи втора алинея от тази разпоредба, като се има предвид, че както е видно от точка 98 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите не са доказали, че спорният регламент е несъвместим с диспозитива и с мотивите на решение Eurobolt.

66

С оглед на всички изложени по-горе съображения първото, второто, третото и четвъртото основание трябва да се отхвърлят изцяло като необосновани.

67

В рамките на петото си основание, което се отнася до точка 112 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите поддържат, че Общият съд е тълкувал и приложил неправилно принципа на ефективна съдебна защита, като е приел, че този принцип не изисква пълно възстановяване на антидъмпинговите мита по настоящото дело.

68

Според жалбоподателите, за да достигне до този извод, Общият съд не е взел предвид довода, че ако Комисията беше оправомощена да приема актове като спорния регламент, решенията на Съда биха били лишени от всякакво правно действие. Възприемането на подхода, следван от Комисията в този регламент, щяло да доведе до това нито един икономически оператор да не бъде насърчен да оспори пред Съда действията на Комисията в рамките на антидъмпинговите производства, така че правомощията на последната не биха подлежали на никакъв контрол. Всъщност тя винаги би могла да „отстрани“ установените от Съда нарушения, като приеме акт с обратно действие, все едно, че Съдът никога не е приемал решение.

69

Комисията иска петото основание да се отхвърли по същество.

70

С петото си основание за обжалване жалбоподателите упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 112 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е зачела правото им на ефективна съдебна защита. По този начин Общият съд бил приложил неправилно посоченото право, приемайки, че то не изисква пълно възстановяване на антидъмпинговите мита, наложени с регламента, обявен за невалиден с решение Eurobolt.

71

В това отношение от точка 112 от обжалваното съдебно решение е видно, че според Общия съд, като е отстранила процесуалната нередовност, санкционирана с решение Eurobolt, тоест като е осигурила провеждането на разискванията на компетентния консултативен комитет при пълно спазване на съществените процесуални правила, предвидени в приложимата правна уредба, и като е потвърдила заключенията от разследването, които не са оспорени в решение Eurobolt, Комисията е изпълнила задължението си по член 266 ДФЕС да предприеме необходимите мерки за изпълнение на това решение, и е зачела правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателите.

72

Жалбоподателите поддържат по същество, че като е достигнал до този извод, Общият съд не е взел предвид довода, че ако Комисията беше оправомощена да приема актове като спорния регламент, решенията на Съда биха били лишени от всякакво правно действие.

73

Това основание обаче почива на погрешна предпоставка. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 64 от заключението си, към датата на приемане на спорния регламент не е съществувало никакво решение на съда на Съюза, с което да се констатира по същество невалидността на Регламент за изпълнение № 723/2011.

74

Всъщност, както бе посочено в точка 56 от настоящото решение, в решение Eurobolt Съдът само установява невалидността на този регламент за изпълнение въз основа на процесуално нарушение, което, както е видно от анализа на първите четири основания на настоящата жалба, може да бъде отстранено.

75

Следователно Общият съд е приел правилно в точка 112 от обжалваното съдебно решение, че като е отстранила това процесуално нарушение, Комисията е зачела правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателите, като е осигурила провеждането на разискванията на компетентния консултативен комитет при пълно и точно спазване на съществените процесуални правила, изисквани от приложимата правна уредба.

76

С оглед на изложените по-горе съображения петото основание трябва да се отхвърли по същество.

77

В рамките на шестото си основание за обжалване, което се отнася до точки 129, 134, 138, 144, 148 и 154 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите поддържат, че Общият съд е тълкувал и приложил неправилно член 13, параграф 1 от Регламент 2016/1036, член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС, както и принципа на добра администрация, като е приел, че спорният регламент почива на подходящо правно основание.

78

Най-напред жалбоподателите отбелязват, че изглежда, Общият съд не е взел предвид обхвата на второто основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата им за отмяна. В рамките на това основание жалбоподателите поддържат, че Регламент № 91/2009, доколкото е обявен за незаконосъобразен и съответно е отменен през 2016 г., не може да бъде подходящо правно основание за приемането на спорния регламент през 2020 г., тъй като последният е „акцесорен“ спрямо Регламент № 91/2009, с който се въвежда окончателното антидъмпингово мито.

79

Жалбоподателите развиват по същество четири довода в подкрепа на шестото правно основание. Първо, Общият съд се основал неправилно на решение от 17 декември 2015 г., APEX (C‑371/14, EU:C:2015:828), тъй като в това решение не се разглеждало правното основание на обжалвания акт. Второ, Общият съд се позовал на член 207 ДФЕС като правно основание за приемането по принцип на антидъмпингови мерки и съответно на спорния регламент, въпреки че Регламент № 91/2009, който бил незаконосъобразен, не можел да представлява подходящо правно основание на спорния регламент. Трето, Общият съд също така пропуснал най-същественото, като приел, че отмяната на Регламент № 91/2009 не е засегнала неговата валидност. От основно значение било обстоятелството, че Комисията, която е отменила този регламент през 2016 г., тъй като е бил незаконосъобразен, без основание „му е дала нов живот“ през 2020 г., за да го направи правно основание на спорния регламент. Четвърто, Общият съд допуснал грешка, като приел, че законосъобразността на Регламент № 91/2009 не може да се преценява от гледна точка на правото на СТО. Жалбоподателите не твърдят, че нарушенията на правото на СТО в този регламент водят до незаконосъобразност на спорния регламент, но уточняват, че той не може да служи за правно основание на спорния регламент.

80

Комисията поддържа, че шестото основание е несъстоятелно, тъй като почива на погрешната хипотеза, че правното основание на спорния регламент е Регламент № 91/2009. Във всички случаи, това основание било необосновано.

81

В рамките на шестото си основание за обжалване жалбоподателите поддържат по същество, че Регламент № 91/2009 е отменен през 2016 г. поради незаконосъобразността си, поради което не може да бъде правно основание на спорния регламент, приет през 2020 г., който е акцесорен спрямо Регламент № 91/2009.

82

На първо място, следва да се припомни, че когато възнамерява да наложи повторно окончателни антидъмпингови мита, Комисията трябва да спазва принципите относно прилагането на закона по време, както и изискванията относно принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. Те налагат прилагането на материалноправните норми, които са действали към момента на настъпване на разглежданите факти, дори тези норми да не са вече в сила към датата на приемането на акт от институцията на Съюза, стига разпоредбата, която представлява правното основание на акта и овластява институцията на Съюза да приеме въпросния акт, да е в сила към датата на неговото приемане. Освен това при приемането на акта трябва да се спази процедурата, предвидена от нормите, които са в сила към датата на приемането (решение от 14 юни 2016 г., Комисия/McBride и др., C‑361/14 P, EU:C:2016:434, т. 40).

83

Както обаче бе припомнено в точка 57 от настоящото решение, член 13 и член 14, параграф 1 от Регламент 2016/1036, разглеждани заедно, действително овластяват Комисията да „наложи повторно“ с нов регламент антидъмпингови мита след отмяна или обявяване на невалидност по причини, които могат да бъдат отстранени.

84

Както подчертава генералният адвокат в точка 44 от заключението си, макар да е очевидно, че обхватът на антидъмпинговите мита може да бъде разширен само ако те поначало са били валидно наложени, не актът за налагане на тези мита е правното основание за разширяването на обхвата им, а Регламент 2016/1036. Освен това акцесорният характер на спорния регламент спрямо Регламент № 91/2009 има значение само във връзка с времевия обхват на първия. Всъщност, както следва по същество от точка 62 от настоящото решение, регламент за разширяване на обхвата на антидъмпингови мита може да се отнася само до период, през който самият първоначален акт, с който се въвежда това мито, е или е бил приложим (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2015 г., APEX,C‑371/14, EU:C:2015:828, т. 53 и 54).

85

От това следва, че в настоящия случай разпоредбите на Регламент 2016/1036, посочени в спорния регламент, а именно член 13 и член 14, параграф 1, представляват валидните правни основания на спорния регламент. Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал в точки 125 и 128 от обжалваното съдебно решение, че спорният регламент е приет на основание на тези разпоредби, а не на основание на разпоредбите на Регламент № 91/2009.

86

На второ място, противно на твърденията на жалбоподателите, Общият съд не е „пропуснал най-същественото“, като в точка 136 от обжалваното съдебно решение се е позовал на член 207 ДФЕС. Макар Общият съд да се е позовал на тази разпоредба от първичното право, той е направил това не за да обоснове правното основание на спорния регламент, а за да отхвърли довода на жалбоподателите за нарушение на принципа на предоставената компетентност, прогласен в член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС. Всъщност член 207, параграф 2 ДФЕС е разпоредбата от първичното право, която оправомощава законодателя на Съюза да приема правила, предоставящи на Комисията изпълнително правомощие за приемане на регламент за недопускане на заобикаляне на мерки, което законодателят е направил в член 13 и в член 14, параграф 1 от Регламент 2016/1036.

87

На трето място, Общият съд не може да бъде упрекнат, че в точки 129 и 134 от обжалваното съдебно решение се е позовал на решение от 17 декември 2015 г., APEX (C‑371/14, EU:C:2015:828), тъй като в това решение Съдът не се бил произнесъл по довода, че незаконосъобразен регламент не може да бъде правното основание на спорния регламент.

88

Всъщност, от една страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 57 от заключението си, съображенията на Общия съд относно преценката на актовете на Съюза от гледна точка на правилата и решенията на СТО не са опорочени от никаква грешка при прилагане на правото. Както Съдът вече е имал повод да постанови, валидността на Регламент № 91/2009 не може да се преценява с оглед на докладите за решенията на ОУС от 28 юли 2011 г. и от 12 февруари 2016 г. (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Donex Shipping and Forwarding,C‑104/19, EU:C:2020:539, т. 45—48). От друга страна, отмяната на акт на Съюза от неговия автор не може да се приравни на установяване на незаконосъобразността на този акт, която има действие ex tunc, тъй като такава отмяна има действие само занапред.

89

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 138 от обжалваното съдебно решение, че отмяната ex nunc на антидъмпинговите мита, наложени с Регламент № 91/2009 вследствие на решението на ОУС от 12 февруари 2016 г., не засяга неговата валидност.

90

Както обаче Съдът признава именно в точка 54 от решение от 17 декември 2015 г., APEX (C‑371/14, EU:C:2015:828), макар от акцесорния характер на мярка, разширяваща обхвата на окончателно антидъмпингово мито, да следва, че мерките с разширен обхват не могат да продължат да съществуват след изтичане на срока на действие на мерките, чийто обхват те разширяват, не е задължително решението за въвеждане на първите да бъде прието преди изтичането на срока на действие на вторите.

91

Следователно шестото основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество.

92

В рамките на седмото си основание за обжалване, което се отнася до точки 164—167 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал три грешки при прилагане на правото, като е постановил, че спорният регламент може окончателно да забрани възстановяването на антидъмпинговите мита, платени от тях на основание Регламент за изпълнение № 723/2011, и да задължи митническите органи да съберат вече възстановените мита. По този начин Общият съд изтълкувал и приложил неправилно член 13, параграф 1 от Регламент 2016/1036, член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС, както и принципа на добра администрация.

93

Първо, Общият съд неправилно приел, че забраната за възстановяване на недължимо платени мита „е само логична последица“ от повторното налагане на антидъмпинговите мита, при положение че от постоянната съдебна практика следвало, че решенията относно исканията за възстановяване на недължимо платени мита са от изключителната компетентност на митническите органи. Второ, Общият съд изтълкувал неправилно практиката на Съда, която овластява Комисията да отправя разпореждания до митническите органи. Всъщност тази съдебна практика се отнасяла до хипотезата на разпореждане на Комисията, с което временно се забранява възстановяването на платените мита до повторното откриване на антидъмпингова процедура и налагане на мита, а не до окончателната забрана за възстановяване. Трето, Общият съд неправилно заключил, че Комисията може окончателно да забрани възстановяването на митата, тъй като целта на временната забрана, разрешена от Съда, била „да направи възможна и подготви“ окончателна забрана. Окончателните решения относно възстановяването обаче били от изключителната компетентност на митническите органи.

94

Комисията счита, че настоящото основание е отчасти несъстоятелно и отчасти неоснователно.

95

В рамките на седмото си основание жалбоподателите по същество твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорният регламент може окончателно да забрани възстановяването на митата, обявени за недействителни с решение Eurobolt в нарушение на член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС.

96

В това отношение от практиката на Съда следва, че не при всички обстоятелства се налага незабавно и пълно възстановяване на антидъмпинговите мита, засегнати от обявяването на регламента за невалиден. При същите обстоятелства Комисията е компетентна да отправи разпореждания до митническите органи, за да изпълни задължението си да изпълни решението, с което се установява невалидността на този регламент (вж. в този смисъл решения от 15 март 2018 г., Deichmann,C‑256/16, EU:C:2018:187, т. 59, 60, 70 и 71, и от 19 юни 2019 г., C & J Clark International, C‑612/16, EU:C:2019:508, т. 48).

97

Несъмнено по делата, които са в основата на цитираната в предходната точка от настоящото решение съдебна практика, разглежданите разпореждания се отнасят до забрана за възстановяване за определен период, а не, както в настоящия случай, до окончателна забрана. При все това, както правилно отбелязва Общият съд в точка 167 от обжалваното съдебно решение, целта на забраната за временно възстановяване е да направи възможна и да подготви евентуална окончателна забрана в хипотезата, в която след възобновяването на разследването във връзка със заобикалянето, антидъмпинговите мита, които са били обявени за невалидни, ще бъдат повторно въведени. Така забраната за възстановяване на недължимо платени мита е само логична последица от повторното налагане на същите мита в резултат на процедура, която не е опорочена.

98

Противно на твърденията на жалбоподателите, макар митническите органи да следва да пристъпят към възстановяване на вносните или износните мита, съгласно член 116, параграф 1, първа алинея от Митническия кодекс тази компетентност може да се упражни само поради грешка на компетентните органи или ако се установи, че първоначално съобщеният размер на митническото задължение е по-малък от дължимия размер или че стоките са дефектни или не съответстват на разпоредбите на договора, или пък в интерес на справедливостта.

99

В случая, тъй като определените със спорния регламент антидъмпингови мита са идентични с установените с Регламент за изпълнение № 723/2011, сред правомощията на Комисията по член 14, параграф 1 от Регламент 2016/1036 е било и правомощието да забрани възстановяването на събраните по-рано мита (вж. по аналогия решение от 15 март 2018 г., Deichmann,C‑256/16, EU:C:2018:187, т. 57 и 58).

100

Като е наложила повторно антидъмпинговите мита със спорния регламент, Комисията е съхранила защитата на промишлеността на Съюза, без обаче да налага на жалбоподателите каквото и да било задължение, надхвърлящо произтичащото от Регламент за изпълнение № 723/2011, като по този начин е отстранила незаконосъобразността, установена в решение Eurobolt (вж. по аналогия решение от 8 септември 2022 г., Puma и др./Комисия, C‑507/21 P, EU:C:2022:649, т. 68).

101

С оглед на гореизложените съображения седмото основание трябва да се отхвърли изцяло като необосновано.

102

Тъй като не е уважено нито едно от основанията, изложени от жалбоподателите в подкрепа на жалбата им, тя следва да се отхвърли изцяло.

103

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим за производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

104

Тъй като Комисията е направила искане жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, и последните са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Комисията.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: