1

С жалбата си Wizz Air Hungary Légiközlekedési Zrt. (Wizz Air Hungary Zrt.) (наричано по-нататък „Wizz Air“) иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 4 май 2022 г., Wizz Air Hungary/Комисия (TAROM; помощ за оздравяване) (T‑718/20, наричано по-нататък обжалваното съдебно решение, EU:T:2022:276), с което се отхвърля жалбата му за отмяна на Решение C(2020) 1160 final на Комисията от 24 февруари 2020 година относно държавна помощ SA.56244 (2020/N) — Румъния — Помощ за оздравяване на TAROM (ОВ C 310, 2020 г., стр. 3, наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Точка 38 от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (ОВ C 249, 2014 г., стр. 1, наричани по-нататък „Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране“) предвижда следното:

„За да оцени дали помощта, за която е постъпило уведомление, може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, Комисията ще провери дали всяко от следните условия е изпълнено:

[…]

[…]“.

3

Раздел 3.1 от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране, озаглавен „Принос за цел от общ интерес“, съдържа точка 43 със следното съдържание:

„Предвид значението на излизането от пазара за повишението на производителността, фактът, че се избягва едно предприятие да напусне пазара, не представлява достатъчно основание за помощ. Трябва недвусмислено да се докаже, че помощта преследва цел от общ интерес, като е насочена към предотвратяването на социални трудности или пазарна неефективност (раздел 3.1.1) чрез възстановяване на дългосрочната жизнеспособност на предприятието (раздел 3.1.2)“.

4

В раздел 3.1.1, озаглавен „Доказване на социални трудности или пазарна неефективност“, точка 44 от тези насоки предвижда:

„Държавите членки трябва да докажат, че неплатежоспособността на бенефициера е вероятно да породи сериозни социални трудности или голяма пазарна неефективност, по-специално да докажат, че:

[…]

[…]“.

5

Раздел 3.1.2 от посочените насоки, озаглавен „План за преструктуриране и връщане към дългосрочна жизнеспособност“, предвижда:

„45. Помощта за преструктуриране по смисъла на настоящите насоки не може да бъде ограничена до финансова помощ, предназначена да покрие минали загуби, без да бъдат отстранени причините за тези загуби. Затова при помощ за преструктуриране [Европейската комисия] ще изисква от съответната държава членка да представи осъществим, последователен и мащабен план за преструктуриране, предназначен за възстановяването на дългосрочната жизнеспособност на бенефициера. Преструктурирането може да включва един или повече от следните елементи: реорганизацията и рационализацията на дейностите на предприятието на по-ефикасна основа, което обикновено означава оттегляне от губещи дейности, преструктуриране на дейности, които отново могат да станат конкурентоспособни и възможна диверсификация с нови и рентабилни дейности. Това обикновено включва и финансово преструктуриране под формата на вливане на капитал от нови или досегашни акционери и намаляване на дълга към кредиторите.

46. Следователно предоставянето на помощ трябва да бъде обусловено от изпълнението на план за преструктуриране, който трябва да бъде утвърден от Комисията във всички случаи на ad hoc помощ.

47. Планът за преструктуриране трябва да възстанови дългосрочната жизнеспособност на бенефициера в разумен срок и въз основа на реалистични хипотези за бъдещите оперативни условия, които трябва да изключват всякаква допълнителна държавна помощ, която не е обхваната от плана за преструктуриране. Периодът на преструктуриране следва да бъде възможно най-кратък. Планът за преструктуриране трябва да бъде изпратен с всички съответни подробности на Комисията и трябва да включва по-конкретно информацията, посочена в настоящия раздел (3.1.2).

[…]“.

6

Раздел 3.6, озаглавен „Отрицателни ефекти“, включва подраздел раздел 3.6.1 от същите насоки, който се отнася до „принципа на еднократната помощ“ и предвижда следното:

„70. С цел да бъдат намалени моралният риск, стимулите за прекомерно поемане на риск и потенциалните нарушения на конкуренцията помощ следва да се отпуска на предприятията в затруднено положение само за една операция по преструктуриране. Това е принципът на еднократната помощ. Нуждата на едно предприятие, което вече е получило помощ съгласно настоящите насоки да получи допълнителна такава помощ показва, че затрудненията на предприятието периодично се повтарят или че не са били решени по подходящ начин при предоставянето на първоначалната помощ. Вероятно е непрекъснатите държавни намеси да доведат до проблеми с моралния риск и нарушаване на конкуренцията, което е в противоречие с общия интерес.

71. Когато държавата членка уведомява Комисията за планирана помощ за оздравяване или преструктуриране, държавата членка трябва да посочи дали в миналото засегнатото предприятие вече е получавало помощ за оздравяване, помощ за преструктуриране или временна подкрепа за преструктуриране, включително и такива помощи, получени преди датата на влизане в сила на настоящите насоки, а също така и всяка помощ, за която не е изпратено уведомление. Ако това е така и са изтекли по-малко от 10 години от предоставянето на помощта за оздравяване или временната подкрепа за преструктуриране или от приключването на периода за преструктуриране или ако прилагането на плана за преструктуриране е било спряно (в зависимост от хронологичния ред), Комисията няма да разрешава нова помощ за оздравяване, помощ за преструктуриране или временна подкрепа за преструктуриране съгласно настоящите насоки.

[…]“.

7

Видно от обжалваното съдебно решение, обстоятелствата по спора могат да бъдат обобщени, както следва.

8

Compania Naţională de Transporturi Aeriene TAROM SA (наричано по-нататък „Tarom“) е румънска авиокомпания, която оперира от единен летищен център, намиращ се на международното летище OTP Henri-Coandă в Букурещ (Румъния). То извършва дейност главно в областите на въздушен транспорт на пътници, товари и пощенски пратки. В началото на 2020 г. в Tarom работят 1795 човека и то притежава флот от 25 летателни апарата. Tarom обслужва както национални, така и международни маршрути.

9

На 19 февруари 2020 г. Румъния уведомява Комисията за план за помощ за оздравяване на Tarom, състоящ се от заем за финансиране на нуждите му от ликвидни средства в размер на 175952000 румънски леи (RON) (около 36660000 EUR), подлежащ на погасяване в края на шестмесечен период с възможност за предсрочно частично погасяване (наричан по-нататък „разглежданата мярка“).

10

24 февруари 2020 г., Комисията приема спорното решение, в което констатира по-специално, че финансовото положение на Tarom се е влошило значително през последните пет години, и подчертава, че натрупаните в периода 2004—2019 г. загуби възлизат на 3362130000 RON (около 715350000 EUR), надхвърляйки по този начин половината от размера на капитала на Tarom.

11

Що се отнася до състоянието на транспортните мрежи в Румъния, Комисията посочва, че общото състояние и надеждността на румънските железопътна и пътна мрежа са незадоволителни, както и че въздушният транспорт продължава да е от основно значение за регионалното развитие на страната, по-специално вътрешните маршрути, обслужвани от Tarom.

12

Комисията отбелязва също, че според Румъния излизането на Tarom от пазара няма да позволи да се осъществят полетите по вече направените резервации, а конкурентите на Tarom няма да успеят в краткосрочен план да поемат засегнатите маршрути, и че то би засегнало голям брой предприятия, сред които главно са вътрешните летища.

13

При анализа си на разглежданата мярка, на първо място, Комисията приема, че тя представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

14

На второ място, Комисията проверява дали разглежданата мярка е съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

15

Първо, в съображения 52—57 от спорното решение Комисията приема, че Tarom е предприятие в затруднено положение по смисъла на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране.

16

Второ, в съображения 58—65 от спорното решение Комисията посочва, че съгласно предоставената от Румъния информация разглежданата мярка отговаря на условието по точки 43—52 от тези насоки, а именно съответната държавна помощ да допринася за цел от общ интерес.

17

Трето, в съображения 66—77 от спорното решение Комисията приема, че разглежданата мярка е подходяща за постигане на преследваната цел, а именно предотвратяване на неефективността на Tarom.

18

Четвърто, в съображения 78—85 от това решение Комисията приема, че разглежданата мярка е пропорционална спрямо нуждите на Tarom от ликвидни средства за шестмесечен период.

19

Пето, в съображения 86—89 от спорното решение Комисията заключава, че условието за еднократност на помощите, предвидено в точки 70—75 от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране, е спазено.

20

Поради това със спорното решение Комисията решава да не повдига възражения срещу разглежданата мярка, тъй като я счита за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

21

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 5 декември 2020 г., Wizz Air иска спорното решение да бъде отменено.

22

В подкрепа на жалбата си Wizz Air изтъква четири основания, като първото е свързано с явна грешка в преценката на приноса на разглежданата мярка за точно определена цел от общ интерес, второто — с грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, свързани със спазването на принципа за еднократност, третото — с наличие на сериозни затруднения, които трябвало да накарат Комисията да започне официалната процедура по разследване, и четвъртото — с неизпълнение на задължението за мотивиране по смисъла на член 296, втора алинея ДФЕС.

23

Като се произнася най-напред по допустимостта на жалбата в обжалваното съдебно решение, Общият съд приема, че тя е допустима, тъй като Wizz Air е заинтересована страна, която има интерес да осигури защитата на процесуалните права, които черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС, и доколкото жалбата, и по-специално нейното трето основание, цели да бъдат спазени неговите процесуални права.

24

В това отношение Общият съд приема, че е оправомощен да разгледа доводите по същество, изложени от жалбоподателя в рамките на първите две основания, за да провери дали те могат да подкрепят това трето основание, изрично посочено от него за тази цел и свързано с наличието на съмнения, обосноваващи започването на процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС.

25

След като разглежда и отхвърля, на първо място, третото основание на Wizz Air, което препраща към първите две основания, и на второ място — четвъртото основание, Общият съд отхвърля жалбата в нейната цялост.

26

С жалбата си Wizz Air иска от Съда:

27

Комисията иска от Съда:

28

В подкрепа на жалбата си Wizz Air изтъква седем основания. Първото основание е изведено от това, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че условието за наличие на важна услуга, която е трудно да бъде възпроизведена, е изпълнено. Второто основание е изведено от неправилно прилагане на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране, що се отнася до доказателствата за наличието на затруднения за конкурент да поеме предоставянето на дадена услуга. Третото основание е изведено от явно изопачаване на доказателствата при преценката на наличния капацитет на пазара и на капацитета на нискотарифните авиокомпании (наричани по-нататък „нискотарифните авиокомпании“) да обслужват вътрешните маршрути. Четвъртото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд е приел, че увеличенията на капитала не могат да се отнасят до план за преструктуриране. Петото основание е изведено от явно изопачаване на доказателствата, що се отнася до продължителността на периода на преструктуриране на Tarom. Шестото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд е приел, че Комисията не е следвало да проверява дали съществуваща помощ е станала нова помощ. Седмото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, що се отнася до незапочването на официална процедура по разследване от Комисията.

29

В първото си основание Wizz Air поддържа по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 50 и 51 от обжалваното съдебно решение е приел, че за да прецени дали съществува риск от прекъсване на предоставянето на важна услуга, която е трудно да бъде възпроизведена по смисъла на точка 44, буква б) от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране, Комисията не е била длъжна да вземе предвид размера на съответния пазар.

30

Жалбоподателят счита, че противно на приетото от Общия съд, е необходимо да се анализират размерът на даден пазар и делът на предприятието — бенефициер на помощта на този пазар, за да се определи дали услугата, чието предоставяне има опасност да бъде прекъснато, може да се квалифицира като важна, тъй като тези елементи показват загубата, до която би довело излизането на това предприятие от посочения пазар. Освен това той изтъква, че доколкото в точка 51 от обжалваното съдебно решение се посочва, от една страна, че размерът на съответния пазар не следва да се взема предвид и от друга страна, че дадена услуга може да се квалифицира като важна дори когато се предоставя на „относително ограничен“ пазар, в тази точка има противоречие.

31

Според Комисията първото основание трябва да се отхвърли като частично недопустимо и частично неоснователно.

32

В самото начало следва да се отбележи, че от точка 1 от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране следва, че последните определят условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може посочените в тях мерки за помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение да се приемат за съвместими с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

33

Приемането на такива насоки е част от упражняването на изключителната компетентност на Комисията да преценява съвместимостта на мерките за помощ с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3 ДФЕС. В това отношение Комисията разполага с широка свобода на преценка (в този смисъл вж. по-специално решения от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 37—39, и от 15 декември 2022 г., Veejaam и Espo, C‑470/20, EU:C:2022:981, т. 29).

34

Като установява посредством насоки условията, при които мерки за помощ могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар, и като обявява чрез публикуването на тези насоки, че ще прилага съдържащите се в тях правила, Комисията се самоограничава в упражняването на това право на преценка, в смисъл че ако държава членка подаде уведомление за проект за държавна помощ, който е съобразен с тези правила, Комисията по принцип трябва да разреши/даде разрешение за този проект. По принцип тя не може да се отклонява от тези правила, тъй като това би означавало да бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на правото като принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания (решения от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 40, и от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 90).

35

При това положение, доколкото с първото си основание Wizz Air поддържа по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 50 и 51 от обжалваното съдебно решение е приел, че за целите на прилагането на точка 44, буква б) от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране Комисията не е била длъжна да вземе предвид размера на съответния пазар или дела на бенефициера на помощта на този пазар, следва да се отбележи, от една страна, че съгласно посочената точка 44, буква б) държавите членки трябва да докажат по-специално, че „съществува риск от прекъсване на предоставянето на важна услуга, която е трудно да бъде възпроизведена“.

36

От друга страна, както следва от уводното изречение на точка 44 от тези насоки, наличието на този риск е сред елементите, изброени неизчерпателно в точка 44, букви а)—ж), с които държавите членки могат да докажат сериозни социални трудности или голяма пазарна неефективност, които е вероятно да породи неплатежоспособността на бенефициера на помощта, като това доказване е необходимо, за да се признае наличието на преследвана с помощта цел от общ интерес.

37

Така, макар размерът на пазара, на който извършва дейност бенефициерът на помощта, и неговият дял на този пазар да могат да бъдат фактори, показващи значението на услугата, която този бенефициер осигурява, нито от точка 44, буква б) от тези насоки, нито от нейния контекст следва, че то непременно ще зависи от тези фактори, и по-специално че неплатежоспособността на бенефициера на помощта е вероятно да породи сериозни социални трудности или голяма пазарна неефективност само при условие че пазарът, на който той извършва дейност, надхвърля определен размер.

38

Всъщност, както по същество отбелязва Общият съд в точка 51 от обжалваното съдебно решение, обстоятелството, че съответният пазар е относително ограничен, не е пречка услуга, предлагана на този пазар, да се квалифицира като важна по смисъла на посочените насоки. Такъв е случаят при обстоятелствата в разглеждания случай, при които, както констатира Общият съд в точка 52 от обжалваното съдебно решение, спирането на дейността на Tarom, водещо до конкретен риск от прекъсване на предоставянето на някои услуги по пътнически въздушен транспорт в Румъния, би навредило на „свързаността“ на румънските региони, обслужвани изключително от тази авиокомпания, както и на икономическото положение на тези региони.

39

Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 50 и 51 от обжалваното съдебно решение е приел, че за да прецени дали съществува риск от прекъсване на предоставянето на важна услуга, която е трудно да бъде възпроизведена по смисъла на точка 44, буква б) от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране, Комисията не е била длъжна да вземе предвид размера на пазара, на който извършва дейност Tarom, или дела, който това дружество притежава на този пазар.

40

От изложеното по-горе следва, че първото основание трябва да се отхвърли.

41

Във второто си основание, което се отнася до точки 58, 63, 64 и 66 от обжалваното съдебно решение, Wizz Air поддържа по същество, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото при преценката на критериите, предвидени в точка 44, буква б) от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране, свързани с риска от прекъсване на предоставянето на важна услуга и със затрудненията на конкурентите да поемат тази услуга.

42

В това отношение, що се отнася, първо, до предмета на доказателствата, които Комисията трябва да представи в тази област, Общият съд, на първо място, неправилно приел в точки 63 и 64 от обжалваното съдебно решение, че за да бъде обоснована, помощта за оздравяване трябва да има за цел да се избегнат смущения в предоставянето на важна услуга, докато точка 44, буква б) от тези насоки изисквала целта на помощта да бъде избягване на опасността от „прекъсване“ на предоставянето на такава услуга, което изисква, освен самото смущение, преустановяване или спиране на услугата.

43

На второ място, в точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно изискал конкурентите на Tarom да са в състояние „лесно“ да предоставят осигуряваната от тази компания услуга, при положение че в точка 44, буква б) от посочените насоки се предвиждало единствено за конкурентите да не е „трудно“ да предоставят услугата, осигурявана от предприятието в затруднено положение.

44

Що се отнася, второ, до доказателствата, които Комисията трябва да представи, Wizz Air поддържа, че като в точка 58 от обжалваното съдебно решение е постановил, че търговският интерес на нискотарифните авиокомпании да навлязат на пазара, за да осигуряват всички маршрути, е бил „[предполагаемо] малък“, Общият съд е използвал обикновени предположения в нарушение на посоченото в точка 43 от същите насоки задължение „недвусмислено да се докаже“, че помощта преследва цел от общ интерес.

45

Комисията смята, че второто основание трябва да се отхвърли като явно недопустимо или във всеки случай като неоснователно.

46

Що се отнася, на първо място, до частта от второто основание, насочена срещу точка 58 от обжалваното съдебно решение, трябва да се отбележи, че в тази точка Общият съд констатира, че противно на твърдяното от жалбоподателя в рамките на първата част от третото основание на първоинстанционната жалба, в съображение 61 от спорното решение Комисията е обсъдила евентуалното заместване на Tarom от неговите конкуренти при обслужваните изключително от него вътрешни маршрути. Общият съд по-специално отбелязва, че в това съображение Комисията е приела, че е малко вероятно присъстващите на румънския пазар конкурентни авиокомпании, които основно са нискотарифни, да осигурят всички тези маршрути, чийто търговски интерес за тези авиокомпании е бил „[предполагаемо] малък“.

47

От това описание на съдържащ се в спорното решение елемент от преценката на Комисията обаче не следва, че Общият съд е използвал обикновени предположения или че е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до тежестта на доказване, която се носи от Комисията съгласно точка 43 от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране.

48

Следователно тази част от второто основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

49

Доколкото Wizz Air упреква Общия съд, на второ място, по същество, че в точки 63, 64 и 66 от обжалваното съдебно решение е възприел неправилни критерии при прилагането на точка 44, буква б) от тези насоки, достатъчно е да се констатира, че съдържащите се в тези точки мотиви за отхвърляне на доводите на жалбоподателя относно вероятността за замяна на услугата на Tarom от неговите конкуренти са изложени само за изчерпателност.

50

Поради това тази част от второто основание трябва да се отхвърли като неотносима.

51

От изложеното по-горе следва, че второто основание трябва да се отхвърли.

52

В третото си основание Wizz Air упреква Общия съд, че явно е изопачил доказателствата при преценката си в точка 69 от обжалваното съдебно решение на наличния капацитет за превоз на пътници на румънския пазар и на капацитета на нискотарифните авиокомпании да оперират по вътрешни маршрути.

53

Общият съд най-напред изопачил доказателствата, като одобрил неправилната констатация на Комисията относно липсата на достатъчен капацитет за превоз на пътници, с мотива че към датата на спорното решение „повече от половината самолети на земята […] принадлежат на Tarom“.

54

По-нататък, като постановил, че жалбоподателят не е обяснил доколко за нискотарифните авиокомпании би било рентабилно да извършват полети по вътрешни маршрути, които засягат само ограничен брой пътници, Общият съд възпроизвел твърденията в точка 58 от обжалваното съдебно решение, които се основавали само на обикновена презумпция.

55

Накрая, според Wizz Air нито едно доказателство не позволявало на Общия съд да приеме в точка 69 от обжалваното съдебно решение, че всички конкурентни на Tarom авиокомпании са нискотарифни.

56

Според Комисията третото основание е частично недопустимо и частично неоснователно.

57

Следва да се припомни, че в съответствие с постоянната практика на Съда, от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти (решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF,C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 103 и цитираната съдебна практика).

58

Следователно освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда (решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF,C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 104 и цитираната съдебна практика).

59

Когато твърди, че Общият съд е изопачил доказателства, жалбоподателят трябва в приложение на член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда да посочи кои точно доказателства са изопачени от Общия съд и да докаже грешките в преценката, които според него са довели до изопачаването. Освен това според постоянната практика на Съда изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF,C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 105 и цитираната съдебна практика).

60

В случая се налага изводът, че доводите, изтъкнати в подкрепа на третото основание, не позволяват да се докаже, че констатациите, направени от Общия съд в точка 69 от обжалваното съдебно решение, за да отхвърли довода, основан на твърдян свръхкапацитет, който е съществувал в Румъния към датата на спорното решение, почиват на изопачаване на доказателствата, представени в първоинстанционното производство, като по този начин посочените доводи всъщност целят да поставят под въпрос самостоятелната преценка на фактите, която Общият съд е направил в това отношение.

61

Ето защо третото основание следва да бъде отхвърлено като недопустимо.

62

В четвъртото си основание Wizz Air поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 103 от обжалваното съдебно решение е приел, че увеличенията на капитала не са елемент от плана за преструктурирането на предприятие в затруднено положение.

63

По-специално възприетото от Общия съд тълкуване, което изключва възможността помощ за преструктуриране, която включва финансови аспекти, каквито са увеличенията на капитала, да се счита за елемент от план за преструктуриране, било в явно противоречие с точка 45 от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране, според която финансово преструктуриране под формата на вливане на капитал може да бъде част от план за преструктуриране, също както оперативни промени, като реорганизацията и рационализацията на дейностите на бенефициера.

64

Това тълкуване, което не е подкрепено с позоваване на съдебната практика, противоречало и на изложеното в точка 96 от обжалваното съдебно решение.

65

Комисията поддържа, че четвъртото основание е неотносимо и е във всеки случай неоснователно.

66

В самото начало следва да се отбележи, че четвъртото основание, както и петото и шестото основание за обжалване са насочени срещу някои от мотивите, с които в точки 79—110 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил втората част от третото основание, изтъкнато от Wizz Air в подкрепа на първоинстанционната му жалба. Тази част препраща към второто основание на посочената жалба, в което по същество се твърди, че като е разрешила разглежданата мярка, въпреки че Tarom се е възползвало от поредица от увеличения на капитала до 2019 г. в изпълнение на помощ за преструктуриране, предоставена преди присъединяването на Румъния към Европейския съюз (наричана по-нататък „помощта за преструктурирането на Tarom“), Комисията е нарушила принципа на еднократната помощ, предвиден в точка 70 от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране.

67

Както отбелязва Общият съд в точки 79 и 80 от обжалваното съдебно решение, съгласно този принцип помощите трябва по принцип да се отпускат на предприятията в затруднено положение само за една операция по преструктуриране. В този контекст в точка 71 от тези насоки се уточнява по-специално, че ако предприятието вече е получавало помощ за оздравяване, помощ за преструктуриране или временна подкрепа за преструктуриране, което държавата членка следва да посочи, Комисията няма да разреши нова помощ в съответствие с посочените насоки, ако са изтекли по-малко от десет години от предоставянето на помощта за оздравяване или временната подкрепа за преструктуриране или от приключването на периода за преструктуриране или ако прилагането на плана за преструктуриране е било спряно.

68

Доколкото в четвъртото си основание Wizz Air поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 103 от обжалваното съдебно решение е приел неправилно, че увеличенията на капитала не са елемент от плана за преструктурирането на предприятие в затруднено положение, следва да се констатира, че тези доводи почиват на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение.

69

Всъщност в посочената точка 103 от обжалваното съдебно решение Общият съд само описва и тълкува точки 45—47 от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране, за да заключи в точка 104 от това решение, без да допусне грешка при прилагане на правото, че в тях понятието „прилагане на мярка за помощ“ се разграничава от понятието „прилагане на план за преструктуриране“ и за да отхвърли, по-специално в точка 105 от посоченото съдебно решение, довода на жалбоподателя, че планът за преструктурирането на Tarom е продължил до края на привеждането в действие на помощта за преструктурирането на Tarom през 2019 г.

70

При това положение, противно на твърденията на Wizz Air в рамките на четвъртото му основание, в точка 103 от решението си Общият съд не е постановил, че финансовите аспекти на помощта за преструктуриране, каквито са увеличенията на капитала, никога не могат да се считат за част от план за преструктуриране.

71

Ето защо четвъртото основание следва да се отхвърли като неоснователно.

72

В петото си основание Wizz Air твърди, че в точки 85 и 99 от обжалваното съдебно решение Общият съд явно е изопачил доказателствата при преценката на продължителността на периода на преструктуриране на Tarom.

73

В това отношение Wizz Air твърди, на първо място, че констатацията на Общия съд в точка 85 от обжалваното съдебно решение, че всички гаранции по заеми, предоставени от Румъния на Tarom, са били задействани веднага след предоставянето им, противоречи на твърденията на Комисията в съображения 25 и 88 от спорното решение.

74

На второ място, Общият съд изопачил доказателствата, като в точка 99 от обжалваното съдебно решение приел, че жалбоподателят не е представил никакво пряко или косвено доказателство, че периодът на преструктуриране, определен в точка 98 от това решение, е приключил след 2005 г. По този начин Общият съд не взел предвид някои доказателства, представени от Wizz Air, и в резултат на това потвърдил неправилния извод на Комисията относно края на периода на преструктуриране.

75

Според Комисията петото основание е неотносимо и е във всеки случай неоснователно.

76

Въпреки че в петото си основание Wizz Air се позовава на изопачаване на фактите, което Общият съд извършил в точки 85 и 99 от обжалваното съдебно решение при преценката за целите на прилагането на принципа на еднократност, от една страна, на релевантната дата на отпускане на помощта за преструктурирането на Tarom и от друга страна, на датата на приключване на периода на преструктуриране, това дружество не излага никакви конкретни правни доводи, с които в съответствие с припомнената в точка 59 от настоящото решение съдебна практика да може да се докаже явно изопачаване на фактите и доказателствата от Общия съд.

77

Всъщност подобно изопачаване не може да се изведе нито от твърдяното противоречие между точка 85 от обжалваното съдебно решение и някои данни, съдържащи се в спорното решение, нито от това, че Общият съд не е взел предвид доказателства, представени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, или е отказал да им придаде доказателствена стойност, като в точка 99 от обжалваното съдебно решение е приел, че жалбоподателят не е доказал, че периодът на преструктуриране при всички положения е приключил по-малко от десет години преди предоставянето на разглежданата мярка.

78

Така петото основание всъщност цели да постави под въпрос самостоятелната преценка на фактите и доказателствата, извършена от Общия съд в точки 85 и 99 от обжалваното съдебно решение, и поради това трябва да се отхвърли като недопустимо.

79

В шестото си основание Wizz Air твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 89 от обжалваното съдебно решение е приел, че Комисията не е следвало да проверява дали помощта за преструктурирането на Tarom, която тя квалифицира като съществуваща помощ, е станала нова помощ. Според него с оглед на обезпокоителната информация относно кумулираните загуби на Tarom за периода 2004—2019 г., с която разполага Комисията, Общият съд е трябвало в съответствие с решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology (C‑57/19 P, EU:C:2021:663), да приеме, че Комисията е била длъжна да проведе разследване с оглед на информацията, с която действително е разполагала. Wizz Air изтъква, че освен това Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране възлагат на Комисията засилено задължение да представи ясни доказателства.

80

От това следвало, че преценката на Общия съд в точка 89 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят не е представил никакво пряко или косвено доказателство, че условията, договорени на етапа на предоставяне на гаранциите по заеми в рамките на помощта за преструктурирането на Tarom, са били променени през периода на прилагане на тези гаранции, била опорочена от грешка при прилагане на правото.

81

Според Комисията седмото основание е явно неоснователно.

82

Трябва да се отбележи, че мотивите на обжалваното съдебно решение, до които се отнася шестото основание, се вписват в преценката на Общия съд на доводите на жалбоподателя в първоинстанционното производство, свързани със съмненията, които Комисията е трябвало да има относно спазването на предвидения в точка 71 от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране срок от поне десет години от отпускането на помощта за преструктурирането на Tarom. Жалбоподателят твърди в частност, че тази помощ е претърпяла промени, по-специално за да може дълговете на Tarom, възникнали от извършените от румънската държава плащания в изпълнение на гаранциите по заеми, да бъдат преобразувани в увеличаване на капитала в полза на тази държава.

83

В този контекст Общият съд, от една страна, е констатирал в точка 88 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят не оспорва твърдението на Комисията, че условията за задействане на гаранциите по заеми, предоставени в рамките на посочената помощ, както и преобразуването на дълговете, възникнали от извършените от румънската държава плащания в приложение на тези гаранции, в увеличение на капитала, са били предвидени в различни решения и постановления, приети между 1997 г. и 2003 г. още преди присъединяването на Румъния към Съюза.

84

От друга страна, в точка 89 от обжалваното съдебно решение Общият съд е уточнил, че в това отношение жалбоподателят само твърди, че Комисията е трябвало да се увери, че задействането на гаранциите е било извършено по първоначално договорените условия при предоставянето им, но не е представил никакво пряко или косвено доказателство, че тези условия са били изменени през периода на прилагане на тези различни гаранции.

85

По този начин обаче Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до разпределянето на тежестта на доказване.

86

Всъщност, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 43 от обжалваното съдебно решение, към която Общият съд препраща в точка 89 от това решение, искащият отмяна на решението да не се повдигат възражения трябва да докаже наличието на съмнения в съвместимостта на съответната помощ с вътрешния пазар, като представи съвкупност от съвпадащи косвени доказателства, свързани както с обстоятелствата около приемането на това решение, така и с неговото съдържание (решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 40).

87

В това отношение, противно на това, което Wizz Air, изглежда, твърди, това разпределение на тежестта на доказване не може да варира в зависимост от вида на съответната помощ и се прилага по-специално за помощите за оздравяване или преструктуриране като разглежданата мярка.

88

От това следва, че шестото основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

89

В седмото си основание Wizz Air изтъква грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд не е разгледал третото основание на първоинстанционната жалба в частта му, която е изведена от нарушаването на процесуалните му права по член 108, параграф 2 ДФЕС и от наличието на сериозни затруднения, обосноваващи започването на официалната процедура по разследване.

90

В това отношение, първо, макар Wizz Air да е поддържало, че посочените в първото и второто основание недостатъци доказват наличието на сериозни затруднения, налагащи започването на официална процедура по разследване, Общият съд разгледал тези основания само от гледна точка на преценката по същество, тоест с оглед на наличието на явна грешка в преценката на фактите или на грешка при прилагане на правото.

91

Като единствено основание, насочено към защитата на неговите процесуални права, според Wizz Air третото основание на жалбата му има самостоятелно съдържание спрямо първите две основания на жалбата, тъй като критерият за разглеждане е различен за целите на доказването на наличие на сериозни затруднения, което е трябвало да доведе до започването на официална процедура по разследване.

92

Второ, Общият съд не може да презумира, че след като е разгледал първите две основания на жалбата, третото ѝ основание е било изпразнено от посочената в него цел. Всъщност във всички точки от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд отхвърля наличието на явна грешка в преценката на Комисията, наличието на сериозни затруднения все пак можело да се установи въз основа по-специално на пропуски и празноти в мотивите на спорното решение.

93

Комисията поддържа, че седмото основание следва да се отхвърли като неоснователно.

94

Следва да се припомни, че когато жалбоподател иска отмяна на решението на Комисията да не повдига възражения по отношение на дадена държавна помощ, той поставя под въпрос главно факта, че това решение е прието, без тази институция да започне официална процедура по разследване, нарушавайки по този начин неговите процесуални права. За да бъде уважена жалбата му за отмяна, жалбоподателят може да посочи всякакви правни основания, които могат да докажат, че преценката на информацията и данните, с които е разполагала Комисията във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, е трябвало да породи съмнения относно нейната съвместимост с вътрешния пазар. Използването на такива доводи не може обаче да води до изменение на предмета на жалбата, нито до промяна в условията за допустимостта ѝ. Напротив, трябва да се докаже именно наличието на съмнения относно тази съвместимост, за да се установи, че Комисията е била длъжна да започне официалната процедура по разследване, посочена в член 108, параграф 2 ДФЕС, както и в член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9) (вж. в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 59 и цитираната съдебна практика).

95

Подалият искане за отмяна на решение да не се повдигат възражения трябва да докаже, че са съществували съмнения относно съвместимостта на мярката за помощ с вътрешния пазар, поради което Комисията е била длъжна да започне официалната процедура по разследване, посочена в член 108, параграф 2 ДФЕС. Такива доказателства трябва да се търсят в съвкупност от съвпадащи косвени доказателства, свързани както с обстоятелствата около приемането на това решение, така и с неговото съдържание (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 40 и цитираната съдебна практика).

96

Извършената от Комисията недостатъчна или непълна проверка в хода на процедурата по предварително разглеждане е косвено доказателство, че тази институция е била изправена пред сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на мярката, за която е отправено уведомление, с вътрешния пазар, което е трябвало да я насочи към започване на официалната процедура по разследване (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 41 и цитираната съдебна практика).

97

В случая следва да се констатира, както отбелязва Общият съд в самото начало в точка 26 от обжалваното съдебно решение, че третото основание на първоинстанционната жалба на Wizz Air изрично е изведено от нарушение на процесуалните му права по член 108, параграф 2 ДФЕС, тъй като Комисията е срещнала сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар.

98

При все това, както приема по същество Общият съд в точка 28 от обжалваното съдебно решение, наличието на такива затруднения може да се търси по-специално в преценките на Комисията и по принцип може да се установи с правни основания или доводи, изтъкнати от жалбоподателя с цел оспорване на основателността на решението да не се повдигат възражения, дори ако разглеждането на тези основания или доводи не води до заключението, че преценките по същество на Комисията са неправилни от правна или фактическа страна (вж. в този смисъл решение от 2 април 2009 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, C‑431/07 P, EU:C:2009:223, т. 63 и 66 и цитираната съдебна практика).

99

В това отношение от първоинстанционната жалба на Wizz Air е видно, че в подкрепа на третото основание на тази жалба жалбоподателят по същество препраща към първото и второто основание на посочената жалба, като изтъква, че посочените в тези основания недостатъци и грешки доказват наличието на сериозни затруднения, които е трябвало да обосноват започването на официална процедура по разследване, тъй като тези недостатъци или грешки опорочават преценката на Комисията с оглед на точки 43 и 44 от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране и с оглед на принципа за еднократност.

100

От прочита на обжалваното съдебно решение, и по-специално от точки 75 и 109 от него, обаче е видно, че Общият съд действително е разгледал тези оплаквания от гледна точка на наличието на сериозни затруднения, които е трябвало да накарат Комисията да се усъмни в съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар и да започне официална процедура по разследване.

101

От гореизложеното следва, че седмото основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

102

Тъй като нито едно от изложените от жалбоподателя основания не е уважено, жалбата следва да се отхвърли в своята цялост.

103

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

104

Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото и Комисията е направила искане да бъде осъден да заплати съдебните разноски, той следва да бъде осъден да заплати всички съдебни разноски в настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши: