Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
29 юли 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43/ЕИО — Членове 2, 4, 11, 12, 14, 16 и 17 — Строга система за опазване на животинските видове — Canis lupus (вълк) — Ловна експлоатация — Оценка на състоянието на запазване на популациите от засегнатия вид — Неблагоприятно-неподходящо състояние на запазване на вида — Експлоатация, несъвместима с поддържането или възстановяването на благоприятното състояние на запазване на вида — Отчитане на всички най-актуални научни данни“
По дело C‑436/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Висш съд на Кастилия и Леон, Испания) с акт от 30 юни 2022 г., постъпил в Съда на 1 юли 2022 г., в рамките на производство по дело
Asociación para la Conservación y Estudio del Lobo Ibérico (ASCEL)
срещу
Administración de la Comunidad de Castilla y León,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: Ал. Арабаджиев (докладчик), председател на състава, T. von Danwitz, P. G. Xuereb, A. Kumin и I. Ziemele, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Asociación para la Conservación y Estudio del Lobo Ibérico (ASCEL), от M. J. Gil Ibáñez, abogada, и A. I. Fernández Marcos, procuradora,
– за Administración de la Comunidad de Castilla y León, от D. Vélez Berzosa, letrada,
– за испанското правителство, първоначално от I. Herranz Elizalde, а впоследствие от M. Morales Puerta, в качеството на представители,
– за финландското правителство, от H. Leppo, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от C. Hermes и E. Sanfrutos Cano, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 25 януари 2024 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 2, както и на членове 4, 11, 12, 14, 16 и 17 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109), изменена с Директива 2013/17/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. (ОВ L 158, 2013 г., стр. 193) (наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Asociación para la Conservación y Estudio del Lobo Ibérico (ASCEL) (Сдружение за опазване и изучаване на иберийския вълк, Испания) и Administración de la Comunidad de Castilla y León (администрацията на автономна област Кастилия и Леон, Испания) по повод на искане на ASCEL за отмяна на решението на Dirección General del Patrimonio Natural y Política Forestal de la Junta de Castilla y León (Главна дирекция „Природно наследство и горска политика“ на правителството на автономна област Кастилия и Леон, Испания) от 9 октомври 2019 г., с което се одобрява План за местното използване на вълка в ловните райони на север от река Дуеро в автономна област Кастилия и Леон за ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г. (наричано по-нататък „решението от 9 октомври 2019 г.“), както и за осъждане на ответника в главното производство да заплати обезщетение за всеки убит през тези сезони екземпляр.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно първо съображение от Директивата за местообитанията:
„[…] опазването, защитата и подобряването на качеството на околната среда, включително запазването на естествените местообитания, както и на дивата флора и фауна са важна цел на [Европейската общност] от общ интерес, както е посочено в член [191 ДФЕС]“.
4 Петнадесето съображение от тази директива гласи:
„[изисква се] обща система за опазване на определени видове от флората и фауната в допълнение към Директива 79/409/ЕИО [на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, 1979 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77)], като [се] има предвид, че следва да се предвидят разпоредби за управлението на мерките, свързани с определени видове, ако това е оправдано предвид състоянието на запазване, включително забраната на определени начини на ловене или убиване, като се предвиди възможността за дерогации при определени условия“.
5 Член 1, буква и) от Директивата за местообитанията предвижда:
„По смисъла на настоящата директива:
[…]
и) състояние на запазване на вид означава съвкупността от въздействия, които могат дългосрочно да повлияят върху разпространението и гъстотата на популациите на съответните видове на територията, посочена в член 2.
[…]“.
6 Член 2 от тази директива предвижда:
„1. Настоящата директива има за цел да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите членки, за които е валиден Договорът.
2. Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността.
3. Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености“.
7 Член 4 от посочената директива гласи:
„1. Въз основа на критериите, установени в приложение III (етап 1), и съответната научна информация всяка държава членка представя списък на териториите, като посочва намиращите се в тях типове естествени местообитания от приложение I и местни видове от приложение II, които обитават тези територии. При животинските видове, изискващи големи местообитания, тези територии отговарят на местата в естествената област на разпространение на тези видове, които притежават физическите и биологичните елементи от решаващо значение за техния живот и размножаване. […]
В срок от 3 години след нотифицирането на настоящата директива този списък се изпраща на [Европейската комисия] заедно с информация за отделните територии. […]
[…]
4. Ако дадена територия е приета като територия от значение за Общността съгласно процедурата на параграф 2, съответната държава членка я определя за специална защитена зона във възможно най-кратък срок, но не по-късно от шест години, като установява приоритетите според важността на тези територии за опазване или възстановяване в благоприятно консервационно състояние на тип естествено местообитание от приложение I или на вид от приложение II и за кохерентността на мрежата „Натура 2000“ и в светлината на застрашеността на тези територии от увреждане или унищожаване.
[…]“.
8 Съгласно член 11 от същата директива „[д]ържавите членки осъществяват наблюдение на нивото на запазване на посочените в член 2 естествени местообитания и видове, при което особено внимание се отделя на приоритетните естествени местообитания и приоритетните видове“.
9 Член 12 от Директивата за местообитанията гласи:
„1. Държавите членки вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а), в техните естествени области на разпространение, като се забраняват:
а) всички форми на умишлено залавяне или убиване на взети от природата екземпляри от тези видове;
б) умишлено обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;
в) умишлено унищожаване или вземане на яйца от природата;
г) всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка.
[…]“.
10 Член 14 от тази директива предвижда:
„1. Ако в светлината на наблюдението, предвидено в член 11, държавите членки счетат това за необходимо, те предприемат съответните мерки, за да осигурят съвместимостта на вземането от природата на екземпляри от диви растителни и животински видове, включени в приложение V, както и тяхното използване с поддържане на едно благоприятно ниво на запазване на тези видове.
2. Ако такива мерки се считат за необходими, те съдържат и продължаване на контрола, предвиден в член 11. В частност те могат да обхващат по-специално:
– разпоредби относно достъпа до определени райони,
– временна или местна забрана за вземане на екземпляри от природата и използване на определени популации,
– регулиране на периодите и/или методите на вземане на екземпляри,
– прилагане на правила за лов и риболов при вземане на екземплярите от природата, които да са съобразени със запазването на съответните популации,
– установяване на система от разрешения за вземането на екземпляри от природата,
– регулиране на закупуването, продажбата, предлагането за продажба или транспортирането с цел продажба на екземпляри,
– отглеждане в плен на животински видове, както и изкуственото размножаване на растителни видове при строго контролирани условия, за да се намали вземането на екземпляри от природата,
– оценка на резултатите от предприетите мерки“.
11 Съгласно член 16, параграф 1 от посочената директива:
„В случай че няма друго задоволително решение и при условие че дерогацията няма вредно въздействие върху запазването на популациите от засегнатия вид в областта на естественото им разпространение на задоволително равнище, държавите членки могат да предоставят дерогация от разпоредбите на членове 12, 13 и 14 и от член 15, букви а) и б):
а) с цел защита на представителите на дивата флора и фауна и за запазване на естествените местообитания;
б) за предпазване от сериозно увреждане, особено на селскостопански култури, добитък, както и гори, риболовни райони, водите и други форми на собственост;
в) в интерес на общественото здраве и безопасност или поради други наложителни причини от приоритетен обществен интерес, включително и такива от социален или стопански характер, или с положителни последици за околната среда;
г) за целите на изследването и обучението при заселване или повторно въвеждане на видове и на необходимата за тази цел селекция, включително и изкуственото размножаване на растения;
д) за разрешаването при строг контрол, селективно и в ограничен размер, на залавяне или задържане на определен брой екземпляри от растителни или животински видове, посочени в приложение IV и анализирани от компетентните национални органи“.
12 Член 17, параграф 1 от същата директива предвижда:
„Държавите членки изготвят доклад на всеки шест години след изтичане на предвидения в член 23 срок за провеждане на мерки съгласно настоящата директива. Този доклад съдържа по-специално информация относно консервационните мерки, посочени в член 6, параграф 1, както и оценка за въздействията на тези мерки върху статуса на съхранение на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, както и най-важните резултати от контрола, посочен в член 11. Този доклад, изготвен в съответствие с формата, установен от комитета [по член 20], се представя на Комисията и се прави достояние на обществеността“.
13 В приложение II („Растителни и животински видове от значение за Общността, чието съхраняване изисква обявяването на специални защитени зони“) към Директивата за местообитанията се споменава Canis lupus, като се уточнява, че сред испанските популации се имат предвид „само [тези] южно от Дуеро“.
14 В приложение IV („Растителни и животински видове от интерес за Общността, които се нуждаят от строга защита“) към тази директива се споменава Canis lupus „с изключение на […] испанските популации на север от Дуеро“.
15 В буква а) от приложение V („Растителни и животински видове от интерес за Общността, чието вземане от дивата природа и експлоатация могат да бъдат предмет на мерки за управление“) към посочената директива се споменава Canis lupus, и по-специално „испанските популации на север от Дуеро“.
Испанското право
16 В член 7 от Ley 4/1996 de Caza de Castilla y León (Закон 4/1996 на автономна област Кастилия и Леон за лова) от 12 юли 1996 г. (BOE, бр. 210 от 30 август 1996 г., стр. 26650), изменен с Ley 9/2019 (Закон 9/2019) от 28 март 2019 г. (BOE, бр. 91 от 16 април 2019 г., стр. 39643) (наричан по-нататък „Закон 4/1996“) и в приложение I към този закон вълкът (Canis lupus) е споменат като „вид, подлежащ на лов“ на север от река Дуеро. Закон 4/1996 е отменен с Ley 4/2021 de Caza y de Gestión Sostenible de los Recursos Cinegéticos de Castilla y León (Закон 4/2021 на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси) от 1 юли 2021 г. (BOE, бр. 172 от 20 юли 2021 г., стр. 86581), като в член 6 от него и в приложение I.3 към него вълкът също е посочен като такъв вид. В точка 4, буква f) от приложение II към Закон 4/2021 като период, през който се разрешава ловът на този вид, е посочен следният период: от четвъртата неделя на септември до четвъртата неделя на февруари следващата година. В точка 2 от приложение IV към въпросния закон стойността на всеки уловен вълк е определена на 6 000 евро.
17 Съгласно член 65, параграф 1 от Ley 42/2007 del Patrimonio Natural y de la Biodiversidad (Закон 42/2007 за природното наследство и биологичното разнообразие) от 13 декември 2007 г. (BOE, бр. 299 от 14 декември 2007 г., стр. 51275) може да се извършва лов и сладководен риболов само на определените от автономните области видове, без в никакъв случай да се засягат видовете, включени в Списъка на видовете под режим на специална защита, нито видовете, чийто лов или риболов е забранен от Европейския съюз.
18 В приложението към Real Decreto 139/2011 para el desarrollo del Listado de Especies Silvestres en Régimen de Protección Especial y del Catálogo Español de Especies Amenazadas (Кралски декрет 139/2011 относно Списъка на дивите видове под режим на специална защита и Каталога на застрашените видове в Испания) от 4 февруари 2011 г. (BOE, бр. 46 от 23 февруари 2011 г., стр. 20912) се съдържа списък на дивите видове, които са под режим на специална защита и евентуално са вписани в Каталога на застрашените видове в Испания. Това приложение е изменено с Orden TED/980/2021, por la que se modifica el Anexo del Real Decreto 139/2011, de 4 de febrero, para el desarrollo del Listado de Especies Silvestres en Régimen de Protección Especial y del Catálogo Español de Especies Amenazadas (Наредба TED/980/2021 за изменение на приложението към Кралски декрет 139/2011 от 4 февруари 2011 г. относно Списъка на дивите видове под режим на специална защита и Каталога на застрашените видове в Испания) от 20 септември 2021 г. (BOE, бр. 226 от 21 септември 2021 г., стр. 115283), за да се включат в списъка на дивите видове, за които се прилага режим на строга защита, всички популации на вълци в Испания. Тази наредба обаче позволява мерките за вземане от природата и залавяне на екземпляри, които мерки са били приети от автономните области преди нейното влизане в сила, да продължат да се прилагат при определени условия и ограничения. По-конкретно, въз основа на най-добрите налични познания трябва да се установи, че тези мерки не засягат по негативен начин благоприятното състояние на запазване на съответния вид.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
19 С решението от 9 октомври 2019 г. Главна дирекция „Природно наследство и горска политика“ на правителството на автономна област Кастилия и Леон одобрява План за местното използване на вълка в ловните райони на север от река Дуеро в автономна област Кастилия и Леон за ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г.
20 Този план се основава на регионално преброяване на вълците от 2012 г. и 2013 г., извършено в рамките на национално преброяване между 2012 г. и 2014 г., както и на годишни мониторингови доклади, които предполагат по-малко усилия за проучване и наблюдение, отколкото са необходими за извършването на преброяване. Въз основа на наличните данни и с помощта на различни коефициенти в посочения план броят на вълците в автономна област Кастилия и Леон на север от река Дуеро преди лова се оценява на 1 051 живи екземпляра. При националното преброяване са установени общо 297 глутници в Испания, 179 от които са установени при преброяването на Кастилия и Леон, тоест 60,3 % от общия брой преброени глутници на национално равнище. В същия план се заключава, че годишна смъртност над 35 % би довела до намаляване на популацията на този вид.
21 На 14 ноември 2019 г. ASCEL подава жалба по административен ред срещу решението от 9 октомври 2019 г., която е отхвърлена със акт от 9 март 2020 г. на Consejero de Fomento y Medio Ambiante (министър на развитието и околната среда) на автономна област Кастилия и Леон.
22 На 17 февруари 2020 г. ASCEL подава жалба пред административното отделение на Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Висш съд на Кастилия и Леон, Испания), който е запитващата юрисдикция. С тази жалба посоченото сдружение иска отмяна както на акта, с който е отхвърлена жалбата му срещу решението от 9 октомври 2019 г., така и на самото решение. Освен това, като се има предвид, че правното положение отпреди приемането на посоченото решение не може да бъде възстановено, тъй като съответните вълци вече са убити, ASCEL иска ответникът в главното производство да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на дивата фауна вреди, равняващо се на икономическата стойност на всеки убит екземпляр през сезоните 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., тоест сума от 9 261 евро на вълк.
23 Запитващата юрисдикция отбелязва, че в доклада за периода 2013—2018 г., представен през 2019 г. от Кралство Испания пред Комисията в съответствие с член 17 от Директивата за местообитанията (наричан по-нататък „докладът от 2019 г.“), се посочва, че състоянието на запазване на вълка е „неблагоприятно-неподходящо“ в алпийския, атлантическия и средиземноморския район, като първите два района обхващат територията на Кастилия и Леон.
24 При все това съгласно член 7 от Закон 4/1996 и приложение I към него вълкът е определен като „вид, подлежащ на лов“ на север река Дуеро.
25 Въпросната юрисдикция има съмнения относно съвместимостта на това определяне с Директивата за местообитанията, както и относно обхвата, съдържанието и източника на научните доклади, които могат да подкрепят решенията относно състоянието на запазване на вълка и следователно мерките, насочени към това вземането от дивата природа на екземпляри от дивите растителни и животински видове, посочени в приложение V към тази директива, и използването на тези видове да бъдат съвместими с поддържането им в благоприятното състояние на запазване.
26 В този контекст Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Висш съд на Кастилия и Леон) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„Тъй като съгласно член 2, параграф 2 от Директивата [за местообитанията] мерките, приети от държавите членки в изпълнение на същата, трябва да имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на животинските видове от интерес за Общността, какъвто е вълкът (Сanis lupus):
1. Допускат ли член 2, параграф 2 и членове 4, 11, 12, 14, 16 и 17 от Директивата [за местообитанията] със закон на автономна област [като Закон 4/1996, а след това Закон 4/2021] вълкът да бъде определен като вид, подлежащ на лов, в резултат на което да бъдат предоставени разрешителни за лов на вълци в ловните райони през ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., при положение че състоянието на запазване на вида е неблагоприятно-неподходящо съгласно доклада [от 2019 г.], поради което държавата (държавата членка — член 4 от Директивата за местообитанията) е включила всички испански популации на вълци в Списъка на дивите видове под режим на специална защита и в Каталога на застрашените видове в Испания и е предоставила строга защита, включително на популациите, разпространени на север от река Дуеро?
2. Съвместимо ли е с посочената цел на вълците да бъде предоставена различна защита в зависимост от това дали се намират на север или на юг от река Дуеро, имайки предвид: i) че понастоящем от научна гледна точка това разграничение се приема за неподходящо, ii) че оценката на състоянието на запазване е неблагоприятна в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — за периода 2013—2018 г., iii) че видът е обект на строга защита на практика във всички държави членки, и по-специално — с оглед на споделен [с Испания] район — в Португалия, както и имайки предвид iv) практиката на Съда относно естествените райони на разпространение и териториалния обхват, които трябва да се вземат предвид при оценката на състоянието на запазване, като би било съобразено в по-голяма степен с посочената директива (и без да се забравя предвиденото в член 2, параграф 3 от нея) включването на вълка в приложения II и IV към същата директива, без да се прави разграничение между териториите на север и на юг от река Дуеро, така че залавянето и убиването на екземпляри да е възможно единствено когато няма друго задоволително решение по смисъла и при условията на член 16?
Ако посоченото разграничение бъде прието за обосновано:
3. Обхваща ли понятието „използване“ по член 14 от Директивата [за местообитанията] ловната експлоатация на вълка (тоест лова на вълци) с оглед на специалното значение на вида (който е приоритетен в останалите територии), имайки предвид, че до момента неговият лов е бил разрешен и че за периода 2013—2018 г. положението му е било оценено като неблагоприятно?
4. Допуска ли член 14 от Директивата [за местообитанията] обявяването със закон на вълка на север от река Дуеро за вид, подлежащ на лов (член 7 от [Закон 4/1996] и приложение I към него, както и член 6 от [Закон 4/2021] и приложение I към него), и приемането на План за местното използване на вълка в ловните райони на север от река Дуеро за ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., без да са налице данни, въз основа на които да може да се прецени дали е осъществено наблюдението по член 11 от Директивата, без да е извършено преброяване след периода 2012—2013 г. и без достатъчна, обективна, научна и актуална информация за положението на вълците, която да се съдържа в преписката и която да е била използвана при приемането на Плана за местното използване на вълка, при положение че за периода 2013—2018 г. оценката на състоянието на запазване на вида в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — е неблагоприятна?
5. Съгласно предвиденото в членове 4, 11 и 17 от Директивата за местообитанията докладите, които се изготвят от държавите членки на всеки шест години — или, ако е необходимо, на по-кратки периоди — от научен комитет като създадения с Кралски декрет 139/2011, ли са тези, които трябва да се вземат предвид, за да се определи състоянието на запазване на вълците (актуалното и действително популационно ниво, актуалното географско разпространение, репродуктивен ръст и др.), имайки предвид, че популациите на вълци се намират на територията на различни автономни области, както и имайки предвид необходимостта да се извършва оценка на мерките за дадена местна популация в „по-широк мащаб“ съгласно решението на Съда от 10 октомври 2019 г. по дело С‑674/17?“.
Производството пред Съда
27 Запитващата юрисдикция иска от Съда настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързото производство по член 105 от Процедурния правилник на Съда.
28 В подкрепа на искането си тази юрисдикция изтъква, от една страна, че състоянието на запазване на вълка в Испания е неблагоприятно, а от друга страна, че съответният период, през който ловът е разрешен, започва четвъртата неделя на септември 2022 г.
29 Член 105, параграф 1 от Процедурния правилник предвижда, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързо производство, в отклонение от разпоредбите на този правилник, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.
30 Важно е да се припомни, че прилагането на бързото производство действително може да е оправдано, когато има сериозна опасност, докато се чака решението на Съда, да настъпят непоправими последици за околната среда (решение от 7 февруари 2023 г., Confédération paysanne и др. (Произволна мутагенеза инвитро), C‑688/21, EU:C:2023:75, т. 27).
31 След изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда решава на 14 юли 2022 г., че искането, посочено в точка 27 от настоящото решение, не следва да бъде уважено.
32 Всъщност, макар запитващата юрисдикция да подчертава, че що се отнася до ловния сезон 2022/2023 г., периодът, през който ловът е разрешен, следва да започне четвъртата неделя на септември 2022 г., все пак следва да се отбележи, че спорът в главното производство се отнася само до одобряването на Плана за местното използване на вълка в ловните райони на север от река Дуеро в автономна област Кастилия и Леон за трите сезона 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г.
33 При това положение и при липсата на допълнителни данни не може да се заключи, че в главното производство е налице сериозна опасност, докато се чака решението на Съда, да настъпят непоправими последици за околната среда по смисъла на цитираната в точка 30 от настоящото решение съдебна практика.
34 Все пак председателят на Съда решава настоящото дело да бъде разгледано с предимство на основание член 53, параграф 3 от Процедурния правилник.
По допустимостта на преюдициалното запитване
35 Испанското правителство и администрацията на автономна област Кастилия и Леон твърдят, че преюдициалното запитване е недопустимо по няколко причини.
36 Испанското правителство поддържа, че преюдициалното запитване вече не е релевантно за решаването на спора в главното производство, тъй като в решение № 99/2022 от 13 юли 2022 г. Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания) е обявил за противоконституционни релевантните разпоредби на Закон 4/2021, в частност точка 4, буква f) от приложение II към него, по-специално поради нарушаването от последните на Наредба TED/980/2021.
37 От своя страна администрацията на автономна област Кастилия и Леон твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо по няколко причини. Първо, за произнасянето по спора в главното производство било необходимо не да се тълкува разпоредба от правото на Съюза, а по-скоро да се преценят доказателствата по делото. Второ, запитващата юрисдикция вече се била произнесла по жалба, подадена от същия жалбоподател срещу подобен план и основана на същите доводи като изложените в главното производство, като в случая тя не изразила съмнение относно тълкуването на правото на Съюза. Трето, спорът в главното производство бил изкуствен.
38 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени, предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси са относно тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 21 декември 2023 г., Infraestruturas de Portugal и Futrifer Indústrias Ferroviárias, C‑66/22, EU:C:2023:1016, т. 33 и цитираната съдебна практика).
39 Оттук следва, че въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 7 април 2022 г., Avio Lucos, C‑116/20, EU:C:2022:273, т. 38 и цитираната съдебна практика).
40 В настоящия случай следва да се отбележи, че делото в главното производство се отнася по-специално до съвместимостта с правото на Съюза на съответната национална правна уредба, която определя вълка като вид, подлежащ на лов, както и до това дали засягането на популацията на вълците посредством лов въз основа на правна уредба на автономна област, предхождаща посоченото в точка 36 по-горе решение на Tribunal Constitucional (Конституционен съд), трябва да доведе до присъждането на обезщетение. Последното съдебно решение обаче се отнася само до периода след 2021 г., докато главното производство се отнася до ловните сезони от 2019 г. нататък. Ето защо съвместимостта с правото на Съюза на разглежданата в главното производство правна уредба на автономната област продължава да е от значение за разрешаването на спора в главното производство.
41 Затова не е съвсем очевидно, че исканото от запитващата юрисдикция тълкуване няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, нито че проблемът е от хипотетично естество по смисъла на цитираната в точка 39 от настоящото решение съдебна практика. Освен това Съдът разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси.
42 Следователно основанията за недопустимост, изтъкнати от испанското правителство и от администрацията на автономна област Кастилия и Леон, трябва да бъдат отхвърлени.
43 По изложените съображения преюдициалното запитване е допустимо.
По преюдициалните въпроси
44 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 2, 4, 11, 12, 14, 16 и 17 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която вълкът е определен като вид, чиито екземпляри подлежат на лов в част от територията на тази държава членка, където вълкът не е обхванат от строгата защита, предвидена в член 12, параграф 1 от тази директива, въпреки че състоянието му на запазване е прието за неблагоприятно на цялата територия на посочената държава членка.
45 Тази юрисдикция иска по-специално да се установи как следва да се тълкува член 14 от Директивата, и има съмнения относно съвместимостта с този член на Плана за местното използване на вълка в ловните райони на север от река Дуеро в автономна област Кастилия и Леон, като се има предвид, че за периода 2013—2018 г. състоянието на запазване на този вид в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — е оценено като неблагоприятно.
46 Като начало следва да се припомни, че съгласно първо съображение от Директивата за местообитанията опазването, защитата и подобряването на качеството на околната среда, включително запазването на естествените местообитания, както и на дивата флора и фауна са важна цел на Съюза от общ интерес.
47 Следва същото така да се припомни, че съгласно член 12 от Директивата за местообитанията във връзка с буква а) от приложение IV към нея вълкът спада към видовете „от интерес за Общността“, за които следва да се осигури „строга защита“ по смисъла на този член.
48 Този режим на строга защита се отнася по-специално до популациите на вълци на юг от река Дуеро, които изрично са посочени в приложение II от Директивата за местообитанията като видове „от значение за Общността, чието съхраняване изисква обявяването на специални защитени зони“.
49 Що се отнася до испанските популации на вълци на север от тази река, те са включени в приложение V към Директивата за местообитанията като животински вид от интерес за Общността, чието вземане от дивата природа и експлоатация могат да бъдат предмет на мерки за управление, и следователно попадат в обхвата на член 14 от тази директива.
50 В това отношение следва да се отбележи, че включването на даден животински или растителен вид от интерес за Общността в приложение V към Директивата за местообитанията не означава, че състоянието му на запазване трябва по принцип да се счита за благоприятно. Всъщност освен обстоятелството, че държавите членки съобщават на Комисията статута на тези видове на тяхна територия, се налага изводът, че това включване означава единствено че с оглед на предвиденото в член 11 от тази директива задължение за наблюдение и за да се гарантира постигането на нейната цел, този вид „може“ да бъде предмет на мерки за управление, за разлика от видовете, посочени в буква а) от приложение IV към въпросната директива, които при всички положения се ползват от строгата система за опазване, предвидена в член 12 от същата директива.
51 Така подобно включване не би могло да се тълкува в смисъл, противоречащ на преследваната от Директивата за местообитанията цел, която, както следва от член 2, параграф 1 от нея, е да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите членки, като параграф 2 от този член предвижда изрично, че мерките, взети в изпълнение на тази директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността.
52 Що се отнася до мерките за управление, на които могат да подлежат видовете, включени в приложение V към Директивата за местообитанията, каквито са вълците на север от река Дуеро, на първо място, следва да се отбележи, че съгласно член 14, параграф 1 от тази директива, „[а]ко в светлината на наблюдението, предвидено в член 11, държавите членки счетат това за необходимо, те предприемат съответните мерки, за да осигурят съвместимостта на вземането от природата на екземпляри от диви растителни и животински видове, включени в приложение V, както и тяхното използване с поддържане на едно благоприятно ниво на запазване на тези видове“.
53 От самия текст на тази разпоредба следва, че държавите членки разполагат с известна свобода на преценка, за да определят необходимостта от приемане на мерки в приложение на посочената разпоредба, които могат да ограничат използването на видовете, включени в приложение V към Директивата за местообитанията.
54 В това отношение следва да се констатира, от една страна, че съгласно член 14, параграф 2 от тази директива въпросните мерки могат да се отнасят до достъпа до определени райони, до забраната за вземане на екземпляри от природата и използване на определени популации или до установяването на системи от разрешения (квоти). Следователно, макар да включват правила за лов, както е видно от четвърто тире от тази разпоредба, налага се изводът, че приетите на основание на посочения член мерки са от естество да ограничат, а не да разширят обхвата на вземането от природата на съответните видове.
55 От друга страна, както отбелязва Комисията, посочената в точка 53 от настоящото решение свобода на преценка е ограничена от задължението да се гарантира, че вземането на екземпляри от даден вид от природата и използването им са съвместими с поддържането на този вид в благоприятно състояние на запазване.
56 Всъщност следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 2 от Директивата за местообитанията мерките, приети от държавите членки в изпълнение на същата, трябва да имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на животинските видове от интерес за Общността.
57 Освен това, видно от петнадесето съображение от Директивата за местообитанията, законодателят на Съюза е преценил, че се изисква обща система за опазване на определени видове от флората и фауната и че следва да се предвидят мерки за управление за определени видове, „ако това е оправдано предвид състоянието на запазване“, включително забраната на определени начини на ловене или убиване, като се предвиди възможността за дерогации при определени условия. Така, както личи от израза „ако това е оправдано предвид състоянието на запазване“, приемането на такива мерки трябва да бъде обосновано от необходимостта от поддържане или възстановяване на съответния вид в благоприятно състояние на запазване.
58 От горното следва, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 71 от заключението си, че член 14, параграф 1 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че ловната експлоатация може да бъде ограничена или забранена, ако това е необходимо, за да се поддържа или възстанови благоприятното състояние на запазване на съответния вид.
59 На второ място, следва да се уточни, че съгласно член 11 от Директивата за местообитанията държавите членки имат задължението да осъществяват наблюдение на състоянието на запазване на посочените в член 2 естествени местообитания и видове, при което особено внимание се отделя на приоритетните естествени местообитания и приоритетните видове. Това наблюдение е от съществено значение, за да се осигури спазването на условията, посочени в член 14 от тази директива, и за да се определи необходимостта от приемане на мерки, осигуряващи съвместимостта на използването на този вид с поддържането на благоприятно състояние на запазване, като въпросното наблюдение представлява само по себе си една от необходимите мерки, за да се осигури опазването на посочения вид. Следователно даден вид не може да бъде използван за лов, ако не се осигури ефективно наблюдение на състоянието му на запазване.
60 Съгласно определението в член 1, буква и) от Директивата за местообитанията състоянието на запазване на даден вид се счита за благоприятно, първо, ако въз основа на данните от динамиката на вида може да се приеме, че този вид е жизнеспособен елемент на естественото си местообитание и ще продължи да бъде такъв в дългосрочен аспект. Второ, естественият район на разпространение на вида не трябва нито да намалява, нито да е вероятно да намалее в обозримо бъдеще. Трето, необходимо е да бъде налице и вероятно да продължава да бъде налице достатъчно голямо местообитание, което може в дългосрочен аспект да поддържа популацията на този вид (решение от 10 октомври 2019 г., Luonnonsuojeluyhdistys Tapiola, C‑674/17, EU:C:2019:851, т. 56).
61 Що се отнася до защитените животински видове, които подобно на вълка изискват големи местообитания, понятието „естествен район на разпространение“, което е един от релевантните критерии, за да се определи дали състоянието на запазване на вида е благоприятно, е по-широко от географското пространство, което притежава физическите и биологичните елементи от решаващо значение за техния живот и размножаване (решение от 11 юни 2020 г., Alianța pentru combaterea abuzurilor, C‑88/19, EU:C:2020:458, т. 38).
62 В допълнение, доколкото въздействието на вземането от природата и използването на съответния вид върху състоянието му на запазване трябва да се оцени „в светлината на наблюдението, предвидено в член 11“ от Директивата за местообитанията, то когато вземат решения за разрешаване на лова на посочения вид, в съответствие с член 14, параграф 1 от нея държавите членки трябва да обосноват тези решения и предоставят данните от наблюдението, на които се основават въпросните решения.
63 Следва да се вземат предвид не само данните за популациите на съответния вид, за който се отнася въпросната мярка на използване, но и въздействието на последната върху състоянието на запазване на този вид в по-широк мащаб, на равнището на биогеографския район или, доколкото е възможно, в трансграничен мащаб (вж. в този смисъл решение от 10 октомври 2019 г., Luonnonsuojeluyhdistys Tapiola, C‑674/17, EU:C:2019:851, т. 61).
64 В това отношение следва да се отбележи, че член 17 от Директивата за местообитанията задължава държавите членки на всеки шест години да изготвят и представят пред Комисията доклад за прилагането на тази директива с оглед на постигането на определената в член 1 цел за поддържане на „благоприятно състояние на запазване“. Този доклад трябва да съдържа най-важните резултати от наблюдението, посочено в член 11. Освен това той трябва да съдържа три части, а именно част с обща информация относно прилагането на Директивата, част относно оценката на състоянието на запазване на различните видове и част, посветена на местообитанията. Докладът трябва да обхваща всички местообитания и видове, които се намират на територията на съответната държава членка.
65 От горното следва, че оценката на състоянието на запазване на даден вид и на целесъобразността да се приемат мерки на основание член 14 от Директивата за местообитанията, трябва да се извърши, като се вземе предвид не само докладът, изготвен в съответствие с член 17 от тази директива, но и най-актуалните научни данни, получени благодарение на наблюдението, предвидено в член 11 от посочената директива. Тези оценки трябва да се извършват не само на местно ниво, но и на равнището на биогеографския регион и дори в трансграничен мащаб.
66 В допълнение, това наблюдение заслужава специално внимание, когато видът е посочен в приложение II и в буква а) от приложение IV към тази директива за определени райони, както и в приложение V към посочената директива за съседни райони и когато там той се счита по принцип за „вид от интерес за Общността“.
67 В случая обаче, както е видно от предоставените от запитващата юрисдикция данни, съгласно доклада от 2019 г., който трябва да се счита за референтен документ, релевантен за целите на определянето на състоянието на запазване на вълка в Испания през разглеждания в главното производство период, популациите на вълци в Испания са в „неблагоприятно-неподходящо“ състояние на запазване в трите биогеографски района на разпространение на вълка в тази държава членка — алпийски, атлантически и средиземноморски — включително в районите на север и на юг на река Дуеро.
68 Освен това от тези данни следва, че автономна област Кастилия и Леон не е взела предвид този доклад при изготвянето на плана за използването за сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г.
69 Когато обаче даден животински вид е в неблагоприятно състояние на запазване, какъвто е настоящият случай съгласно предоставената от запитващата юрисдикция информация, компетентните органи трябва — както по същество е посочил генералният адвокат в точка 91 от заключението си — да предприемат мерки по смисъла на член 14 от Директивата за местообитанията, за да подобрят състоянието на запазване на вида, така че в бъдеще неговите популации да достигнат трайно благоприятно състояние на запазване. При това положение ограничаването или забраната на лова вследствие на установяването на неблагоприятното състояние на запазване на посочения вид може да се счита за необходима мярка за възстановяване на благоприятното състояние на запазване на този вид.
70 Всъщност, както бе припомнено в точка 56 от настоящото решение, във всички случаи приемането на основани на този член мерки е допустимо само ако те допринасят за поддържането или възстановяването на благоприятно състояние на запазване на съответните видове. Така, ако извършените в съответната държава членка анализи относно видовете, посочени в приложение V към Директивата за местообитанията, дават резултати, които могат да докажат необходимостта от намеса на национално равнище, тази държава членка може да ограничи, а не да разшири посочените в този член дейности, така че вземането от природата на екземпляри от тези видове да бъде съвместимо с целите на Директивата.
71 Както отбелязва генералният адвокат в точка 99 от заключението си, такава мярка се налага по-специално когато състоянието на запазване на съответния вид е неблагоприятно преди всичко поради загубата на екземпляри. При все това, дори когато тези загуби се дължат главно на други причини, може да се окаже необходимо предотвратяването на допълнителни загуби вследствие на лов.
72 Всъщност по силата на принципа на предпазните мерки, закрепен в член 191, параграф 2 ДФЕС, ако след разглеждането на най-добрите налични научни данни продължава да има несигурност по въпроса дали използването на даден вид от интерес за Общността е съвместимо с поддържането на този вид в благоприятно състояние на запазване, съответната държава членка трябва да не разрешава такова използване (вж. в този смисъл решение от 10 октомври 2019 г., Luonnonsuojeluyhdistys Tapiola, C‑674/17, EU:C:2019:851, т. 66).
73 Накрая, следва да се отбележи, че съгласно принципа на предпазните мерки, когато има несигурност относно наличието или обхвата на рискове, могат да бъдат взети защитни мерки, без да е необходимо да се изчаква действителното съществуване и сериозността на тези рискове да бъдат напълно установени (вж. в този смисъл решение от 6 май 2021 г., Bayer CropScience и Bayer/Комисия, C‑499/18 P, EU:C:2021:367, т. 80).
74 От гореизложеното следва, че мерките за защита на даден вид, като например ограничаването или забраната на лова, могат да се считат за необходими, когато въз основа на най-добрите налични научни познания продължава да съществува несигурност относно съществуващите рискове за поддържането на този вид в благоприятно състояние на запазване.
75 В допълнение, следва да се посочи, че както е видно от преписката, с която разполага Съдът, Кралство Испания е приело Наредба TED/980/2021, с която цялата испанска популация на вълци, в това число и тази в Кастилия и Леон на север на река Дуеро, е включена в националния списък на дивите видове под режим на строга защита.
76 В това отношение следва да се отбележи, че макар Директивата за местообитанията да възпроизвежда разграничението между популациите на вълци съответно на юг и на север от река Дуеро, в съответствие с член 193 ДФЕС предпазните мерки, приети в съответствие с член 192 ДФЕС, който е правното основание на тази директива, не са пречка за държавата членка да запази или да въведе по-строги предпазни мерки.
77 Следва да се добави, че в рамките на строгата защита, предоставена по силата на член 12 от Директивата за местообитанията, залавянето и убиването могат да бъдат разрешени само по изключение, когато няма друго задоволително решение и когато дерогацията не вреди на поддържането в благоприятно състояние на запазване на популациите на съответните видове в техния естествен район на разпространение, в съответствие с изискванията на член 16 от тази директива. Освен това Съдът е уточнил, че дерогацията, основаваща се на член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията, може да съставлява единствено конкретно и еднократно прилагане в отговор на точно определени изисквания и специфични положения (решение от 10 октомври 2019 г., Luonnonsuojeluyhdistys Tapiola, C‑674/17, EU:C:2019:851, т. 41 и цитираната съдебна практика).
78 По всички изложени съображения на въпросите на запитващата юрисдикция следва да се отговори, че член 14 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която вълкът е определен като вид, чиито екземпляри подлежат на лов в част от територията на тази държава членка, където вълкът не е обхванат от строгата защита, предвидена в член 12, параграф 1 от тази директива, въпреки че състоянието на запазване на този вид в посочената държава членка е квалифицирано като „неблагоприятно-неподходящо“. В това отношение следва да се държи сметка за доклада, изготвян на всеки шест години в съответствие с член 17 от посочената директива, за всички най-актуални научни данни, включително получените благодарение на предвиденото в член 11 от същата директива наблюдение, както и за принципа на предпазните мерки, закрепен в член 191, параграф 2 ДФЕС.
По съдебните разноски
79 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 14 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена с Директива 2013/17/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която вълкът е определен като вид, чиито екземпляри подлежат на лов в част от територията на тази държава членка, където вълкът не е обхванат от строгата защита, предвидена в член 12, параграф 1 от тази директива, въпреки че състоянието на запазване на този вид в посочената държава членка е квалифицирано като „неблагоприятно-неподходящо“. В това отношение следва да се държи сметка за доклада, изготвян на всеки шест години в съответствие с член 17 от посочената директива, за всички най-актуални научни данни, включително получените благодарение на предвиденото в член 11 от същата директива наблюдение, както и за принципа на предпазните мерки, закрепен в член 191, параграф 2 ДФЕС.
Подписи
* Език на производството: испански.