–

за Ethnikos Organismos Pistopoiisis Prosonton & Epangelmatikou Prosanatolismou (Eoppep), от K. Ithakisios и М. Papasaranti, dikigoroi,

–

за гръцкото правителство, от A. Dimitrakopoulou, K. Georgiadis и M. Tassopoulou, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Katsimerou и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, буква а) и член 4, параграф 2, буква б) от Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (ОВ L 80, 2002 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 120).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Ethnikos Organismos Pistopoiisis Prosonton Epangelmatikou Prosanatolismou (Eoppep) (Национална агенция за удостоверяване на квалификациите и професионалното ориентиране, наричан по-нататък „Eoppep“, Гърция) и Elliniko Dimosio (гръцката държава) по повод на наложена на тази агенция имуществена санкция, тъй като тя не е представила на компетентните органи документите, доказващи, че представителите на работниците и служителите са били уведомени и консултирани преди освобождаването от длъжност на две служителки.

3

Съображения 7 и 10 от Директива 2002/14 гласят:

4

Член 1, параграф 1 от тази директива гласи:

„Целта на настоящата директива е да установи общата рамка, определяща минималните изисквания относно правото на работниците и служителите в предприятия и организации на територията на Общността на информация и консултации с тях“.

5

Съгласно член 2 от същата директива:

„За целите на настоящата директива:

[…]

6

Член 4 от същата директива e озаглавен „Ред и условия за информиране и консултиране“ и предвижда в параграф 2 от него:

„Информирането и консултирането включват:

7

Proedriko diatagma 240/2006, Peri thespiseos Genikou plaisiou enimeroseos kai diavouleuseos ton Ergazomenon simfona me tin odigia 2002/14/ЕО tis 11.3.2002 tou Europaikou Koinovouliou kai tou Symvouliou (Президентски указ 240/2006 за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в съответствие с Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г.) от 9 ноември 2006 г. (FEK A’252/16.11.2006, наричан по-нататък „Президентският указ 240/2006“) транспонира Директива 2002/14 в гръцкия правен ред.

8

Член 2 от този президентски указ възпроизвежда определенията, съдържащи се в член 2 от Директива 2002/14.

9

Член 4 от посочения президентски указ, озаглавен „Практически подробности относно информирането консултирането“, възпроизвежда в параграфи 2—4 съответно разпоредбите на член 4, параграфи 2—4 от Директива 2002/14.

10

Nomos 4115/2013, Organosi kai leitourgia Idrimatos Neolaias kai Dia Viou Mathisis kai Ethnikou Organismou Pistopoiisis Prosonton & Epangelmatikou Prosanatolismou kai alles diatakseis (Закон 4115/2013 за организацията и функционирането на Фондацията за младежта и продължаващото обучение и на Националната агенция за сертифициране на квалификациите и професионалното ориентиране, съдържащ и други разпоредби) от 29 януари 2013 г. (FEK Α’ 24/30.1.2013, наричан по-нататък „Закон 4115/2013“) определя по-специално правомощията и задачите на Eoppep.

11

Член 13 от този закон гласи:

„1.   Със съвместна заповед № 119959/H/20.10.2011 […] [на министъра на финансите и на министъра] на образованието, продължаващото обучение и религиозните въпроси […] юридическото лице на частното право с наименование „Ethniko Kentro Pistopoiisis Domon Dia Viou Mathisis“ [(Ekepis)] (Национален център за сертифициране на структурите за продължаващо обучение) […] и юридическото лице на частното право с наименование „Ethniko Kentro Epangelmatikou Prosanatolismou„[(EKEP)] (Национален център за професионално ориентиране) […] се вливат в юридическото лице на частното право с наименование „Ethnikos Organismos Pistopoiisis Prosonton“ [(EOPP)] (Национална агенция за сертифициране на квалификациите) […], като първите две юридически лица се прекратяват като самостоятелни правни субекти. Със същата съвместна заповед на посочените министри наименованието на юридическото лице на частното право „Ethnikos Organismos Pistopoiisis Prosonton“ (EOPP) е променено на „Ethnikos Organismos Pistopoiisis Prosonton & Epangelmatikou Prosanatolismou“ (Eoppep) (Национална агенция за сертифициране на квалификациите и професионалното ориентиране).

2.   Eoppep е юридическо лице на частното право, което е част от публичния сектор в широк смисъл; тази агенция разполага с административна и финансова самостоятелност, изпълнява функциите си в обществена полза, с нестопанска цел и в обществен интерес и е под надзора на министъра на образованието, религиозните въпроси, културата и спорта. […]“.

12

Член 14 от посочения закон се предвижда:

„1.   Eoppep е националният орган за сертифициране на постъпващите и напускащите системата на неформалното образование и системата за повишаване на професионалната квалификация; тази агенция изпълнява функциите на национално бюро в системата на европейските мрежи, ангажирани с управлението на европейските квалификации и инструменти за прозрачност и мобилност, каквито са: Националното координационно звено за европейската рамка за квалификации, Националният „Европас“ център, Гръцкият национален информационен център за професионално ориентиране; тази агенция членува в мрежата „Euroguidance“, тя изпълнява функциите на национално референтно звено по Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (EQAVET) и за Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET).

2.   Eoppep преследва по-специално следните цели:

[…]

6.   Eoppep изпълнява функциите на административен орган в областта на продължаващото обучение […]“.

13

Член 20 от същия закон гласи:

„1.   [Eoppep] събира такси за оценяване и вписване в регистрите, по член 21, за издаване на разрешителни на частните центрове и бюра за професионално ориентиране, за издаване на разрешителни и сертифициране на доставчиците на услуги по продължаващо обучение, за издаване на разрешения на организациите за сертифициране на квалификациите, за сертифициране на квалификацията на физически лица, за сертифициране на професионални курсове и професионални програми, както и за признаване на равностойността на дипломите в съответствие с разпоредбите на настоящия закон. Естеството и размерът на таксите, съответствието им с разходите за конкретно предоставените услуги съгласно алинея първа от настоящия параграф, както и редът и условията за събирането им, се определят със съвместна заповед на [министъра на финансите и на министъра] на образованието и религиозните въпроси, културата и спорта по предложение на управителния съвет на [Eoppep].

2.   Със събраните такси се покриват разходите за контрол, оценка, сертифициране, водене на специалните регистри, популяризиране и насърчаване на използването на квалификации, които са сертифицирани в съответствие с правомощията на [Eoppep], както и за информиране на гражданите относно тези услуги.

3.   Разходите за мониторинг се събират от субектите под надзора на [Eoppep] съгласно член 19 от настоящия закон. Тези такси се определят със съвместна заповед на [министъра на финансите и на министъра] на образованието и религиозните въпроси, културата и спорта по предложение на управителния съвет на [Eoppep].

4.   Таксите и разходите за мониторинг се заплащат по сметките на [Eoppep] и се използват за покриване на всички разходи по параграф 2“.

14

Член 23 от Закон 4115/2013 предвижда:

„1.   Ресурсите, с които разполага Eoppep, са тези, които съгласно разпоредбите на закона са били предоставени на влелите са правни субекти, както и на организацията, която ги поглъща; те могат да включват например:

[…]

[…]“.

15

Eoppep е юридическо лице на частното правно, което е част от публичния сектор, в което през 2011 г. се вливат други правни субекти, и има по-специално за цел да изпълнява всякакви задачи, свързани с професионалното ориентиране в полза на Министерството на образованието и религиозните въпроси, културата и спорта, както и на Министерството на труда, социалната сигурност, на организациите за професионално обучение, на предприятията и организациите на работниците или служителите или на работодателите.

16

С решение на управителния съвет на Eoppep от 16 февруари 2012 г. PM е назначена за временно изпълняваща длъжността началник на отдела за сертифициране на квалификациите към тази агенция, а DM е назначена за временно изпълняващ длъжността заместник-директор на дирекцията за административно и финансово обслужване, както и за временно изпълняваща длъжността началник на отдела за предоставяне на икономически услуги към същата агенция. С решение на управителния съвет на Eoppep от 17 юни 2013 г., с което се изменя първото решение, DM става временно изпълняваща длъжността директор на дирекция „Административни и финансови услуги“ в тази агенция.

17

След публикуването на Устройствения правилник на Eoppep, управителният съвет на тази агенция решава на 18 януари 2018 г., че DM следва да продължи да изпълнява функциите на временно изпълняваща длъжността директор на дирекция към посочената дирекция до избирането и назначаването на директор за тази дирекция. На 14 февруари 2018 г. същият управителен съвет решава да освободи DM от длъжността ѝ временно изпълняваща длъжността директор на посочената дирекция с мотива, че тя е неспособна да изпълнява задоволително тази функция. DM обаче остава на работа в отдела за административно обслужване.

18

С решение на управителния съвет на Eoppep от 21 февруари 2018 г. PM е освободена от длъжността си на временно изпълняваща длъжността началник на отдела за сертифициране на квалификациите, но продължава да работи в този отдел като заето лице. Това решение е прието, като се вземат предвид нуждите на Eoppep, за да се отговори на присъщите ѝ цели, определени при нейното създаване. С посоченото решение друг служител, KG, е освободен от длъжността началник на отдела за структурно лицензиране, като продължава да работи в отдела за управление на знания и за електронно управление, докато друг служител, AA, е назначен за началник на финансовия отдел на Eoppep.

19

DM и PM съответно оспорват решенията на управителния съвет на Eoppep от 14 февруари 2018 г. и от 21 февруари 2018 г. пред Инспекцията по труда. След проведено разследване тя приема, че Eoppep е нарушила президентския указ, като не е информирала и не се е консултирала с представителите на работниците и служителите преди освобождаването им от длъжност. Поради това гръцката държава налага на Eoppep имуществена санкция в размер на 2250 EUR за нарушение на този президентски указ.

20

Eoppep обжалва това решение по съдебен ред пред запитващата юрисдикция. В подкрепа на жалбата си тази агенция изтъква по-специално, че не е предприятие, извършващо икономическа дейност по смисъла на президентския указ 240/2006 и на Директива 2002/14, и следователно не попада в приложното поле на тези текстове, че DM и PM са били уведомени за временния характер на назначаването им съответно на длъжността директор на дирекцията за административно и финансово обслужване и на длъжността началник на отдела за сертифициране на квалификациите, и че твърдяното нарушение се отнася до двама служители, по отношение на които процедурата за информиране и консултиране с представителите на работниците, предвидена в този президентски указ, не се прилага, тъй като решенията, засягащи тези двама служители, попадат в обхвата на изключителните ръководни правомощия на Eoppep.

21

Пред този съд гръцката държава изтъква, че тази жалба трябва да се отхвърли като неоснователна.

22

Запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че националното законодателство, което определя правомощията на Eoppep, изглежда, не изключва възможността тя да упражнява икономическа дейност. Това било така, защото било възможно по отношение на някои от правомощията на тази агенция, и по-специално изпълнението на услугите, свързани с професионалното ориентиране, предоставяни в полза на компетентните ведомства на министерствата, на организациите за професионално обучение, на предприятията и организациите на работници или служителите или на работодателите, да съществуват пазари, на които развиват дейност предприятия, конкуренти на Eoppep. Освен това икономическите ресурси на тази агенция включвали и приходите от изпълнението на определена работа или на услуги. Следователно според запитващата юрисдикция законодателят е предвидил, че EOPPEP ще осъществява дейност, поне частично, като участник на пазара.

23

Този съд уточнява, от друга страна, че PM е освободена от длъжност по причини, свързани с доброто функциониране на службата, а заеманата от нея щатна длъжност на началник отдел не е била съкратена. Поради това запитващата юрисдикция иска да установи дали това освобождаване от длъжност представлява положение, при което Директива 2002/14 и президентският указ 240/2006 за транспонирането ѝ изискват да бъде проведено информиране и консултиране с представителите на работниците и служителите преди посоченото освобождаване от длъжност.

24

При тези обстоятелства Dioikitiko Protodikeio Athinon (Първоинстанционен административен съд Атина, Гърция) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25

С първия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, буква а) от Директива 2002/14 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася до юридическо лице на частното правно, което действа като публичноправен субект и упражнява властнически правомощия, като освен това предоставя срещу възнаграждение услуги, които се конкурират с услугите, предоставяни от други участници на пазара.

26

В това отношение следва да се отбележи, че член 2, буква а) от Директива 2002/14 определя термина „предприятие“ като обхващащ всяко публично или частно предприятие, извършващо икономическа дейност, независимо дали е със стопанска, или с идеална цел.

27

Следва също така да се припомни, че в контекста на конкурентното право Съдът е определил понятието „предприятие“ като обхващащо всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране (вж. Решение от 11 ноември 2021 г., Manpower Lit, C‑948/19, EU:C:2021:906, т. 36 и цитираната съдебна практика).

28

Що се отнася до понятието „икономическа дейност“, което не е дефинирано в Директива 2002/14, следва да се припомни, че Съдът многократно е постановявал, че това понятие, което се среща в различни директиви относно правата на работниците, включва всяка дейност, състояща се в предлагане на стоки или услуги на даден пазар (вж. в този смисъл решения от 20 юли 2017 г., Piscarreta Ricardo, C‑416/16, EU:C:2017:574, т. 34 и цитираната съдебна практика, и от 11 ноември 2021 г., Manpower Lit, C‑948/19, EU:C:2021:906, т. 36 и 37 и цитираната съдебна практика).

29

По принцип като икономически дейности не се квалифицират дейностите, свързани с упражняването на властнически правомощия. Обратно, като икономически дейности се квалифицират услуги, които, без да са свързани с упражняването на властнически правомощия, се осигуряват в обществен интерес, с нестопанска цел, и са в конкуренция с предлаганите от оператори, преследващи стопанска цел. Обстоятелството, че подобни услуги са по-слабо конкурентоспособни, отколкото сравними услуги, предоставяни от операторите, които имат за цел формиране на печалба, не може да попречи съответните дейности да се считат за икономическа дейност (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Manpower Lit, C‑948/19, EU:C:2021:906, т. 39 и цитираната съдебна практика).

30

С оглед на целта на Директива 2002/14 и на текста по-специално на член 2, буква а) от нея следва да се приеме, че тълкуването на понятието „икономическа дейност“, което следва от точки 27 и 29 от настоящото решение, може да се приложи и към Директива 2002/14.

31

Следователно, за да се отговори на въпроса дали член 2, буква а) от Директива 2002/14 се отнася до правен субект като Eoppep, следва да се определи и дали правен субект като тази агенция извършва дейност, състояща се в предлагане на стоки или услуги на определен пазар.

32

В случая следва да се отбележи, че съгласно член 14, параграф 2 от Закон 4115/2013 агенцията Eoppep има за цел не само да сертифицира учебните заведения или да признава равностойността на дипломите — тези дейности според запитващата юрисдикция попадат в обхвата на упражняваните властнически правомощия — но и по-специално, както следва съответно от букви θ), ι), ιβ) и ιγ) от този параграф, тази агенция има за цел: предоставянето на научна и техническа подкрепа на компетентните ведомства на Министерството на образованието и религиозните въпроси, културата и спорта и на Министерството на труда, социалната сигурност и социалното подпомагане, в рамките на планирането и изпълнението на националната политика относно Съвета за професионално ориентиране; развитието на комуникацията и координирането на дейностите между публичните и частните участници, предоставящи услуги по „професионално ориентиране“ посредством непрекъсната информация и обмен на информация; предоставянето на всякакви услуги в областта на професионално ориентиране в полза на компетентните ведомства на тези министерства, на центровете и организациите за професионално образование и за повишаване на професионалната квалификация, на предприятията, както и на организациите на работодатели и на работници и служители, както и образованието, обучението и продължаващото обучение на кадрите на „Съвета за професионално ориентиране“, в сътрудничество и/или като допълнение към дейността на вече съществуващите ведомства в структурата на посочените министерства.

33

От една страна, все пак се налага изводът, че последните дейности a priori не са свързани с упражняването на властнически правомощия. Макар да не е изключено да съществуват пазари, на които упражняват дейност търговски предприятия, намиращи се в конкурентни отношения с Eoppep и преследващи стопански цели, запитващата юрисдикция следва да провери дали това действително е така.

34

От друга страна, дейността на Eoppep се финансира не само от таксите и разходите за мониторинг по член 20 от Закон 4115/2013, но и от приходи и постъпления като посочените в член 23 от този закон, и по-специално от приходите при изпълнението на строителни работи и услуги, които или са възложени на тази агенция от министъра на образованието и религиозните въпроси, културата и спорта, или се осъществяват за сметка на трети лица, като например звена на обществената служба, национални и международни организации, юридически лица на публичното или на частното право и физически лица, когато тези работи са извършвани в изпълнение на решение на Управителния съвет на Агенцията.

35

Според предоставената с акта за преюдициално запитване информация, която запитващата юрисдикция следва да провери, тези приходи се разглеждат като възнаграждение за дейностите на Eoppep и така представляват насрещната икономическа престация за предоставяните от тази агенция услуги — насрещната престация, която обикновено се определя между доставчика и получателя на услугата (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Manpower Lit, C‑948/19, EU:C:2021:906, т. 45 и цитираната съдебна практика).

36

С оглед на тези обстоятелства и при условие че те бъдат проверени от запитващата юрисдикция, следва да се приеме, че EOPPEP извършва отчасти дейност, състояща се в предлагане на услуги на конкретен пазар, и следователно попада в обхвата на понятието „предприятие“ по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2002/14.

37

С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, буква а) от Директива 2002/14 трябва да се тълкува в смисъл, че може да се отнася до юридическо лице на частното правно, което действа като публичноправен субект и което упражнява властнически правомощия, когато в допълнение това юридическо лице предоставя срещу възнаграждение услуги, които се конкурират с услугите, предоставяни от други участници на пазара.

38

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 2, буква б) от Директива 2002/14 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него задължение за информиране и консултиране намира приложение при промяна на длъжностната функция на малък брой работници или служители, назначени като временно изпълняващи отговорни длъжности, когато тази промяна не може да засегне ситуацията, структурата и вероятното развитие на заетостта в съответното предприятие или да застраши като цяло заетостта в него.

39

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 4, параграф 2, буква б) от Директива 2002/14 правото на информиране и консултиране по смисъла на тази директива обхваща „информиране и консултиране относно ситуацията, структурата и вероятното развитие на заетостта в предприятието или организацията, както и относно предвидените мерки за предвиждане, по-специално в случай на заплаха за заетостта“.

40

Все пак се налага изводът, че като се позовава обобщено на „заетостта“, с аргумент a fortiori текстът на тази разпоредба не се отнася до индивидуалните трудови правоотношения, когато при тяхното развитие не се стига до съкращаване на щатни длъжности.

41

Тълкуването в смисъл, че член 4, параграф 2, буква б) от Директива 2002/14 се отнася до положението, структурата и развитието на заетостта като цяло в предприятие или организация, а не до положението на някои индивидуални трудови правоотношения в рамките на дадено предприятие или организация, се потвърждава от съображение 8 от тази директива. Това е така, защото съгласно посоченото съображение законодателят на Съюза има за цел по-специално да насърчи и задълбочи „информирането и провеждането на консултации относно положението и вероятното развитие на заетостта в рамките на предприятието и, ако оценката на работодателя предполага, че заетостта в предприятието може да бъде застрашена, да се предвиждат възможните подготвителни мерки, най-вече по отношение на обучение на персонала и преквалификация с цел компенсиране на негативното развитие или последиците от него, и увеличаване на конкурентоспособността на пазара на труда и адаптивността на работниците или служителите, които могат да бъдат засегнати“.

42

Предвид тези обстоятелства следва да се приеме, че Директива 2002/14 има за цел да въведе информиране и консултиране на работниците и служителите, когато заетостта в рамките на предприятие или организация е като цяло застрашено, за да се компенсират неблагоприятните последици от отрицателното развитие на положението със заетостта в това предприятие или организация, що се отнася до работниците или служителите, които могат да бъдат засегнати.

43

В случая от описанието на фактическата обстановка, съдържаща се в акта за преюдициално запитване, е видно, че не е имало риск или заплаха за заетостта в Eoppep и че само много ограничен брой лица, а именно 3 от 80 работници или служители, са освободени от длъжностите, които те изпълняват временно. Освен това тези лица не са загубили работата си и са останали на служба в същия отдел на Eoppep. В допълнение изглежда, че пред запитващата юрисдикция дори не се твърди, че освобождаването и заместването на тези лица се отразило или е можело да окаже въздействие върху ситуацията, структурата и вероятното развитие на заетостта в рамките на Eoppep или би застрашило заетостта в тази агенция като цяло.

44

Тъй като обаче в преюдициалното запитване отсъстват данни дали освобождаването от длъжност и заместването на малък брой лица, назначени като временно изпълняващи отговорни длъжности, в случая са засегнати или биха могли да окажат въздействие върху ситуацията, структурата и вероятното развитие на заетостта в рамките на Eoppep или да застрашат като цяло заетостта в тази агенция, член 4, параграф 2, буква б) от Директива 2002/14 не може да се приложи към това положение.

45

С оглед на изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2, буква б) от Директива 2002/14 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него задължение за информиране и консултиране не намира приложение при промяна на длъжностната функция на малък брой работници или служители, назначени като временно изпълняващи отговорни длъжности, когато тази промяна не може да засегне ситуацията, структурата и вероятното развитие на заетостта в съответното предприятие или да застраши като цяло заетостта в него.

46

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши: