Дело C‑376/22
Google Ireland Limited и др.
срещу
Kommunikationsbehörde Austria (Komm Austria)
(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия)
Решение на Съда (втори състав) от 9 ноември 2023 година
„Преюдициално запитване — Директива 2000/31/ЕО — Услуги на информационното общество — Член 3, параграф 1 — Принцип на контрол в държавата членка на произход — Член 3, параграф 4 — Дерогиране на принципа на свободно движение на услуги на информационното общество — Понятие „мерки, предприети срещу дадена услуга на информационното общество“ — Член 3, параграф 5 — Възможност за последващо нотифициране на мерки, които ограничават свободното движение на услуги на информационното общество, в случай на спешност — Липса на нотифициране — Противопоставимост на тези мерки — Правна уредба на държава членка, която налага на доставчиците на комуникационни платформи, независимо дали са установени на нейна територия, набор от задължения за контрол и за уведомяване за предполагаемо незаконно съдържание — Директива 2010/13/ЕС — Аудио-визуални медийни услуги — Услуги на платформите за споделяне на видеоклипове“
Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Предоставяне на услуги на информационното общество — Дерогиране на принципа на свободно движение на услуги на информационното общество — Понятие „мерки, предприети срещу дадена услуга на информационното общество“ — Общи и абстрактни мерки, които се отнасят до общо определена категория услуги и се прилагат без разлика към всеки доставчик на тази категория услуги — Изключване — Национална правна уредба, която предвижда такива мерки по отношение на доставчици на комуникационни платформи — Недопустимост
(съображения 5, 6 и 8, член 1, параграф 1, член 3, параграфи 1 и 2 и член 4 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 27—30, 34—36, 42, 47—49, 51, 53—60 и диспозитива)
Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Предоставяне на услуги на информационното общество — Дерогиране на принципа на свободно движение на услуги на информационното общество — Допустимост — Условия
(съображение 24 и член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 31—26, 45 и 46)
Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Предоставяне на услуги на информационното общество — Принцип на контрол в държавата членка на произход — Обхват
(съображение 22 и член 3 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 40—44)
Резюме
Google Ireland Limited, Meta Platforms Ireland Limited и Tik Tok Technology Limited са установени в Ирландия дружества, които предоставят по-специално в Австрия услуги на комуникационни платформи.
С решенията си, приети през 2021 г., Kommunikationsbehörde Austria (KommAustria) (Австрийски регулаторен орган в областта на комуникациите) установява, че за трите посочени по-горе дружества се прилага австрийското законодателство ( 1 ).
Като считат, че този австрийски закон, който налага на доставчиците на комуникационни платформи, независимо дали са установени в Австрия или другаде, набор от задължения за контрол и за уведомяване за предполагаемо незаконно съдържание, не е приложим спрямо тях, посочените дружества обжалват решенията на KommAustria. Жалбите са отхвърлени на първа инстанция.
След отхвърляне на жалбите, дружествата подават ревизионни жалби пред Verwaltungsgerichtshof (Административен съд, Австрия). В подкрепа на тези жалби те изтъкват по-специално, че въведените с австрийския закон задължения са непропорционални и несъвместими със свободното движение на услуги на информационното общество и с предвидения в Директивата за електронната търговия ( 2 ) принципа на контрол върху тези услуги от държавата членка на произход, или иначе казано, от държавата, на чиято територия е установен доставчикът на услуги.
Тъй като има съмнения относно съвместимостта на австрийското законодателство и на задълженията, които то налага на доставчиците на услуги, с Директивата за електронната търговия, която предвижда възможността държава членка, различна от държавата членка на произход, при определени условия да дерогира принципа на свободно движение на услуги на информационното общество, Административният съд отправя преюдициално запитване до Съда за тълкуването на тази директива.
В решението си Съдът се произнася по въпроса дали държава членка по местоназначение на услуги на информационното общество може да дерогира свободното движение на тези услуги, като приеме не само индивидуални и конкретни мерки, но и общи и абстрактни мерки, отнасящи се до определена конкретна категория услуги, и дали тези мерки могат да попаднат в обхвата на понятието „мерки, предприети срещу дадена услуга на информационното общество“ по смисъла на Директивата за електронната търговия ( 3 ).
Съображения на Съда
Най-напред, Съдът отбелязва, че съгласно текста на Директивата за електронната търговия възможността за дерогиране на принципа на свободно движение на услуги на информационното общество се отнася до „дадена услуга на информационното общество“. В този контекст употребата на думата „дадена“ показва, че така посочената услуга трябва да се разбира като индивидуализирана услуга. Следователно държавите членки не могат да приемат общи и абстрактни мерки, които се отнасят до общо определена категория услуги на информационното общество и се прилагат без разлика към всички доставчици на тази категория услуги.
Тази преценка не се поставя под въпрос от факта, че Директивата за електронната търговия използва понятието „мерки“. Всъщност, като използва такъв широк и общ термин, законодателят на Европейския съюз оставя на преценката на държавите членки естеството и формата на мерките, които могат да приемат, за да дерогират принципа на свободно движение на услуги на информационното общество. Използването на такъв термин обаче по никакъв начин не предопределя вида и материалното съдържание на тези мерки.
По-нататък, Съдът отбелязва, че това буквално тълкуване се потвърждава от контекстуалния анализ на Директивата за електронната търговия.
Всъщност възможността за дерогиране на принципа на свободно движение на услуги на информационното общество е подчинена на условието държавата членка по местоназначение на тези услуги да поиска предварително от държавата членка на произхода на услугите да предприеме мерки ( 4 ), което предполага, че е възможно да се идентифицират доставчиците и следователно съответните държави членки. Ако обаче държавите членки могат да ограничават свободното движение на такива услуги посредством общи и абстрактни мерки, които се прилагат без разлика към всички доставчици на определена категория такива услуги, това идентифициране би било, ако не невъзможно, то най-малкото прекомерно трудно, вследствие на което държавите членки не биха могли да спазят такова условие.
Накрая, Съдът подчертава, че Директивата за електронната търговия се основава на прилагането на принципа на контрол в държавата членка на произход и на принципа на взаимно признаване, поради което в рамките на координираната област ( 5 ) услугите на информационното общество се регулират само в държавата членка, на чиято територия са установени доставчиците на тези услуги. Ако обаче на държавите членки по местоназначение се разреши да приемат общи и абстрактни мерки, които се прилагат без разлика към всеки доставчик на дадена категория услуги, независимо дали е установен в последната държава членка, принципът на контрол в държавата членка на произход би бил поставен под въпрос. Всъщност този принцип води до разпределяне на регулаторните правомощия между държавата членка на произход и държавата членка по местоназначение. Разрешаването обаче на последната държава да приема такива мерки би представлявало изземване на регулаторните правомощия на държавата членка на произход и би довело до подчиняване на тези доставчици както на законодателството на тази държава, така и на законодателството на държавата членка или държавите членки по местоназначение. Поставянето под въпрос на този принцип би засегнало системата и целите на Директивата за електронната търговия. Освен това, ако се позволи на държавата членка по местоназначение да приема такива мерки, това би подкопало взаимното доверие между държавите членки и би било в противоречие с принципа на взаимно признаване.
Съдът посочва също, че целта на Директивата за електронната търговия е да премахне правните бариери за нормалното функциониране на вътрешния пазар, които са резултат от различията в законодателството и от правната несигурност относно приложимите към тези услуги национални режими. Възможността за приемане на посочените по-горе мерки обаче в крайна сметка би означавала да се подчинят съответните доставчици на услуги на различни законодателства и следователно да се въведат отново правните бариери пред свободното предоставяне на услуги, които тази директива цели да премахне.
Така Съдът стига до извода, че общи и абстрактни мерки, които се отнасят до общо определена категория услуги на информационното общество и се прилагат без разлика към всички доставчици на тази категория услуги, не попадат в обхвата на понятието „мерки, предприети срещу дадена услуга на информационното общество“ по смисъла на Директивата за електронната търговия.
( 1 ) А именно Bundesgesetz über Maßnahmen zum Schutz der Nutzer auf Kommunikationsplattformen (Kommunikationsplattformen-Gesetz) (Федерален закон за мерките за защита на ползвателите на комуникационни платформи) (BGBl. I, 151/2020).
( 2 ) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257) (наричана по-нататък „Директивата за електронната търговия“).
( 3 ) Член 3, параграф 4 от Директивата за електронната търговия.
( 4 ) Член 3, параграф 4, буква б) от Директивата за електронната търговия.
( 5 ) По смисъла на член 2, буква з) от Директивата за електронната търговия.