–

за германското правителство, от J. Möller и A. Hoesch, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от J. Hottiaux и H. Leupold, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между J.B., S.B. и дъщеря им F.B., от една страна, и Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия), от друга страна, по повод отхвърлянето на молбите им за убежище като недопустими.

3

Глава V от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, 2004 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19 том 7, стр. 52 и поправка в ОВ L 204, 2005 г., стр. 24) е озаглавена „Условия за предоставяне на субсидиарна закрила“, а в нея е включен член 15, озаглавен „Тежки посегателства“, който гласи:

„Тежките посегателства са:

4

Член 17 от посочената директива e озаглавен „Изключване“ и предвижда основанията за изключване на гражданин на трета страна или лице без гражданство от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила.

5

Член 18 от същата директива, озаглавен „Предоставяне на статут на субсидиарна закрила“, гласи:

„Държавите членки предоставят статут на субсидиарна закрила на гражданин на трета страна или на лице без гражданство, което отговаря на условията за лице, което може да получи субсидиарна закрила съгласно глави II и V“.

6

Директива 2004/38 е отменена с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).

7

Член 2 от Директива 2013/32, озаглавен „Определения“, гласи:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]

[…]

8

Член 33 от Директива 2013/32, озаглавен „Недопустими молби“, предвижда в параграф 2, буква г) от него:

„Държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено ако:

[…]

9

Член 40 от Директива 2013/32, озаглавен „Последваща молба“, гласи следното:

„1.   Когато лицето, което е подало молба за международна закрила в държава членка, предостави допълнителни сведения или подаде последваща молба в същата държава членка, тази държава членка разглежда тези допълнителни сведения или елементите на последващата молба в рамките на разглеждането на предходната молба, или в рамките на разглеждането на преразглежданото или обжалваното решение, доколкото в тази рамка компетентните органи могат да отчетат и разгледат всички елементи в подкрепа на новите сведения или последващата молба.

2.   С цел вземането на решение относно допустимостта на молба за международна закрила съгласно член 33, параграф 2, буква г) първоначално последващата молба за международна закрила е предмет на предварително разглеждане с цел да се определи дали по тази молба са се появили или са били представени от кандидата нови елементи или нови факти, които са свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива [2011/95].

3.   Ако в предварителното разглеждане по параграф 2 бъде заключено, че са установени или представени от кандидата нови елементи или факти и те увеличават в значителна степен вероятността кандидатът да бъде признат за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива [2011/95], разглеждането на молбата продължава в съответствие с разпоредбите на глава II. Държавите членки могат да предвидят и други причини за последваща молба, която да бъде допълнително разгледан[а].

[…]“.

10

Член 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31 и поправка в ОB L 49, 2017 г., стр. 50, наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“).

„Задълженията, определени в член 18, параграф 1, букви в) и г) се прекратяват, когато компетентната държава членка, [от която] е поискано да приеме обратно кандидат или друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г), е в състояние да установи, че въпросното лице е напуснало територията на държавите членки в изпълнение на решение за връщане или заповед за извеждане, издадено [или издадена] след оттеглянето или отхвърлянето на молбата.

Молба, подадена след ефективно проведено извеждане, се счита за нова молба и дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава членка“.

11

Член 29, параграфи 1, 2 и 5 от Asylgesetz (Закон за убежището) (BGBl. 2008 I, стр. 1798), в редакцията му, приложима в главното производство, гласи:

„Молбата за убежище е недопустима, когато:

12

Член 71 от този закон, озаглавен „Последваща молба“, предвижда в параграф 1:

„Когато предходна молба за убежище е оттеглена или окончателно отхвърлена, но чужденецът подаде нова молба за убежище (последваща молба), нова процедура за предоставяне на убежище се провежда само ако са налице условията по член 51, параграфи 1—3 от Verwaltungsverfahrensgesetz [(Закон за административното производство) (BGBl. 2013 I, стр. 102)]; проверката се извършва от Bundesamt [für Migration und Flüchtlinge (Федерална служба за миграцията и бежанците, Германия)]. […]“.

13

Член 51 от Закона за административното производство в редакцията му, приложима към спора в главното производство е озаглавен „Преразглеждане на производството“, а параграф 1 от него предвижда следното:

„По искане на заинтересованото лице административният орган се произнася по отмяната или изменението на окончателен административен акт, когато

[…]“.

14

Член 60 от Aufenthaltsgesetz (Закон за пребиваването на чужденци) (BGBl. 2008 I, стр. 162), в редакцията му, приложима в главното производство (наричан по-нататък „Законът за пребиваването на чужденци“) е озаглавен „Забрана за извеждане“ и предвижда следното в параграфи 2, 3, 5 и 7:

„(2)   Не се допуска извеждане на чужденец в държава, където за него съществува конкретна опасност да бъде подложен на мъчения или на нехуманно или унизително отношение или наказание.

(3)   Не се допуска извеждане на чужденец в държава, където той е издирван от тази държава за престъпление и съществува опасност от осъждане на смърт или от изпълнение на смъртно наказание. […]

[…]

(5)   Не се допуска извеждане на чужденец, ако от прилагането на [Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.] следва, че извеждането е недопустимо.

[…]

(7)   Изключва се извеждането на чужденец в друга държава, когато в нея съществува сериозна и конкретна опасност за телесната неприкосновеност, живота или свободата на този чужденец. Изключва се извеждането на чужденец в друга държава, когато в нея той, като част от цивилното население, е изложен на сериозна лична опасност за телесната му неприкосновеност или живота в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Опасностите по първо или второ изречение, на които изобщо е изложено населението или частта от населението, към която принадлежи чужденецът, се вземат предвид за целите на актовете по член 60а, параграф 1, първо изречение“.

15

Жалбоподателите в главното производство са ливански граждани. J.B. влиза в Германия през ноември 2000 г. и подава молба за убежище на 29 ноември 2000 г. На 13 декември 2000 г. компетентната служба отхвърля молбата като явно неоснователна и установява, че не е лице основание за забрана на извеждането му от територията на държавата. На 13 август 2001 г. J.B. е изведен в Ливан.

16

През март 2010 г. жалбоподателите в главното производство влизат в Германия и на 29 март 2010 г. подават молби за убежище. С решение от 18 май 2010 г. компетентната служба отхвърля молбите на S.B и F.B., като приема, че не са изпълнени условията за предоставяне на статут на бежанец и че не е налице основание за забрана на извеждането им от територията на държавата. С решение от 4 октомври 2010 г. компетентната служба отхвърля молбата на J.B. за откриване на нова процедура за предоставяне на убежище. На 17 март 2011 г. жалбоподателите в главното производство доброволно напускат Германия и се завръщат в Ливан.

17

През януари 2021 г. жалбоподателите в главното производство влизат отново в Германия. На 11 февруари 2021 г. те подават молби за убежище, които по същество се основават на несигурното си положение в Ливан. С решение от 11 август 2021 г. компетентната служба обявява тези искания за недопустими. Тази служба отхвърля и молбите за изменение на посочените в предходната точка актове и разпорежда на жалбоподателите в главните производства да напуснат територията на Германия, като в противен случай ще бъдат изведени в Ливан, и им налага забрана за влизане и пребиваване за срок от 30 месеца, считано от датата на извеждането.

18

На 18 август 2021 г. жалбоподателите в главното производство обжалват това решение, като се позовават на обстоятелството, че са прекарали повече от десет години в Ливан, както и на промяната на статута им в тази държава след завръщането им.

19

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че до този момент жалбоподателите в главното производство не са представили нови факти или доказателства, които да обосновават започването на нова процедура за предоставяне на убежище.

20

Жалбоподателят в главното производство счита, че молбите за убежище от 11 февруари 2021 г. следва да се квалифицират като „последващи молби“, по-специално с оглед на член 2, буква р) и член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32. Връщането в държавата на произход не би било достатъчно, за да се установи наличието на нови елементи или факти по смисъла на последната разпоредба.

21

Запитващата юрисдикция разпорежда жалбата на жалбоподателите в главното производство да породи суспензивно действие по отношение на изпълнението на заповедта за напускане на територията на Германия, наложена с решението от 11 август 2021 г.

22

При тези обстоятелства Schleswig-Holsteinisches Verwaltungsgericht (Административен съд Шлезвиг-Холщайн, Германия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

С първия и втория въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали, от една страна, член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска последваща молба за международна закрила да бъде отхвърлена като недопустима, независимо от това дали кандидатът се е върнал в държавата си на произход, след като е била отхвърлена молбата му за международна закрила и преди той да е подал тази последваща молба за международна закрила, и от друга страна, независимо дали в това отношение има значение дали кандидатът е бил изведен в тази държава, или доброволно се е върнал в нея.

24

Следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда член 33, параграф 2 от Директива 2013/32 изброява изчерпателно случаите, в които държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима (решение от 19 март 2020 г., Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Tompa), C‑564/18, EU:C:2020:218, т. 29 и цитираната съдебна практика).

25

Сред тези случаи е и хипотезата по член 33, параграф 2, буква г), където съответната молба е последваща молба, когато не съдържа нови елементи или факти, свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95.

26

Понятието „последваща молба“ е определено в член 2, буква р) от Директива 2013/32 като нова молба за международна закрила, подадена след вземането на окончателно решение по предходна молба.

27

Следователно това в определение се използват понятията „молба за международна закрила“ и „окончателно решение“, също дефинирани в член 2 от тази директива, съответно в буква б) и в буква д) от него (решение от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Молба за убежище, отхвърлена от Дания), C‑497/21, EU:C:2022:721, т. 41).

28

Що се отнася, на първо място, до понятието „молба за международна закрила“ или „молба“, то е определено в член 2, буква б) от посочената директива като искане за закрила от държава членка, подадено от гражданин на трета страна или лице без гражданство, за който/което може да се счита, че търси статут на бежанец или субсидиарна закрила по смисъла на Директива 2011/95.

29

Съгласно изложените факти в акта за преюдициално запитване жалбоподателите в главното производство многократно са подавали искания в този смисъл.

30

Що се отнася, на второ място, до понятието „окончателно решение“, то е определено в член 2, буква д) от Директива 2013/32 като всяко решение, с което се постановява дали гражданинът на трета страна или лицето без гражданство получава статут на бежанец или статут на лице под субсидиарна закрила по силата на Директива 2011/95 и което вече не подлежи на обжалване в рамките на глава V от Директива 2013/32.

31

От акта за преюдициално запитване е видно, че такова окончателно решение е взето от компетентния национален орган по отношение на всички жалбоподатели в главното производство.

32

Освен това се налага изводът, че временното връщане в държавата на произход на търсещо убежище лице след отхвърлянето на молба за международна закрила е без значение за квалификацията на подадената нова молба за убежище като „последваща молба“ по смисъла на член 2, буква р) от Директива 2013/32.

33

Това е така, защото в текстовете на член 33, параграф 2, буква г) и на член 2, буква р) от тази директива такова връщане не е посочено като релевантен критерий, въз основата на който да се определи дали дадена нова молба за международна закрила представлява последваща молба и като такава да може да бъде отхвърлена като недопустима.

34

Несъмнено, ако по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) и на член 40, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/32, които се отнасят до молбата за международна закрила, са налице или са били представени от кандидата нови елементи или факти, следва да се пристъпи към ново разглеждане по същество. В този смисъл обстоятелството, че преди да подаде тази последваща молба, кандидатът е пребивавал в държавата си на произход, може да окаже влияние върху преценката на опасността, която трябва да се извърши, а следователно и върху решението за предоставяне на международна закрила, например ако в тази държава посоченият кандидат е бил изложен на риск от преследване. Само по себе си обаче обстоятелството, че лицето се е върнало в държавата на произход, не означава непременно, че е налице „нов елемент или нов факт“ по смисъла на тези разпоредби.

35

Същевременно в преюдициалното запитване запитващата юрисдикция пояснява, че поставя първия и втория въпрос с оглед на съображенията, изложени от генерален адвокат Saugmandsgaard Øe в точка 34 и сл. от представеното от него заключение по дело L.R. (Молба за убежище, отхвърлена от Норвегия) (C‑8/20, EU:C:2021:221), съгласно които член 33, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32 следва да се тълкува в смисъл, че молба за международна закрила не може да бъде обявена за недопустима като „последваща молба“, когато, преди да я подаде, кандидатът е били изведен в държавата му на произход. Запитваща юрисдикция отбелязва също така, че Съдът не разглежда тези съображения в постановеното на 20 май 2021 г. решение L.R. (Молба за убежище, отхвърлена от Норвегия) (C‑8/20, EU:C:2021:221).

36

В това отношение следва да се отбележи, че посочените съображения се основават главно на член 19, параграф 3, втора алинея от Регламент „Дъблин III“, както следва по-специално от точки 38 и 47 от това заключение. Съгласно тази разпоредба всяка молба, подадена от кандидата след неговото ефективно проведено извеждане, трябва да се счита за нова молба, която дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава членка.

37

Все пак въпросът дали дадена молба за убежище следва да се счита за „нова молба“ по смисъла на Регламент „Дъблин III“ е необходимо да се разграничава от въпроса дали тази молба следва да се квалифицира като „последваща молба“ по смисъла на член 2, буква р) и на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32. Всъщност в хипотезата, когато кандидатът влиза отново на територията на Европейския съюз, обхватът на квалификацията на молбата като „нова молба“ по смисъла на член 19, параграф 3, втора алинея от този регламент се ограничава, в рамките на посочения регламент, до производството по определяне на компетентната държава членка, която ще разгледа в съответствие със същия регламент съответната молба за международна закрила.

38

Освен това да се приеме, че независимо от наличието на нови елементи или факти относно необходимостта от закрила, поради връщането на кандидата в страната му на произход в периода между подаването на неговата първа молба и новата молба за международна закрила, следва систематично да се предполага, че последващата молба ще бъде разгледана по същество, би означавало да се добави специфично основание, изключващо приемането на решение за недопустимост в тази хипотеза, тъй като член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 налага да бъде извършено разглеждане по същество само при наличието на нови елементи или факти, т.е. в зависимост от конкретния случай.

39

Освен това, тъй като временното връщане на кандидат за международна закрила в държавата му на произход е без значение за тълкуването и прилагането на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32, в това отношение по необходимост също е без значение и обстоятелството, че той доброволно е напуснал територията на съответната държава членка или че е бил изведен от нейната територия.

40

С оглед на изложените съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска последваща молба за международна закрила да бъде отхвърлена като недопустима, независимо от това дали, от една страна, кандидатът се е върнал в държавата си на произход, след като е била отхвърлена молбата му за международна закрила и преди той да е подал тази последваща молба за международна закрила, и от друга страна, независимо дали това връщане е било доброволно, или принудително.

41

С третия и четвъртия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да отхвърли последваща молба за международна закрила като недопустима, когато решението по предходната молба не се отнася до предоставянето на статут на субсидиарна закрила, но е било прието след провеждането на проверка за наличието на основания за забрана на извеждането, като тази проверка по същество е съпоставима с проверката, извършвана с оглед предоставянето на такъв статут. При отрицателен отговор тази юрисдикция иска да се установи дали тези проверки могат да се считат за съпоставими.

42

От акта за преюдициално запитване е видно, че тези въпроси трябва да се анализират предвид обстоятелството, че германският законодател създава самостоятелен статут на субсидиарна закрила едва от 1 декември 2013 г. Преди тази дата при изпълнение на условията по член 15 от Директива 2004/83 компетентният национален орган в областта на убежището е установявал наличието на основания за забрана на извеждането по член 60, параграфи 2 и 3 и параграф 7, второ изречение от Закона за пребиваването на чужденци. Без да се засяга изпълнението на изискването за разглеждане на основанията за изключване по член 17 от Директива 2004/83, при подобна констатация се е стигало до признаване на права, предоставяни на получилите субсидиарна закрила в областта на правото на пребиваване. Вследствие на обстоятелството, че в това отношение този орган е прилагал същата „схема от критерии“ като изискваната съгласно членове 15 и 18 от Директива 2004/83, за да провери дали следва да се предостави субсидиарна закрила, последиците от решението, с което се е отказвало издаването на забрана за извеждане, и последиците от решението, с което се е отказвало предоставянето на статут на субсидиарна закрила, са били идентични.

43

В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че проверката за наличието на основания за забрана на извеждането по член 60, параграфи 2 и 3 и параграф 7, второ изречение от Закона за пребиваването на чужденци, така както е описан от запитващата юрисдикция, по същество изглежда съпоставима с предвидената в член 15 от Директива 2004/83 и предоставя на кандидатите равностойно равнище на закрила.

44

Независимо от това на второ място следва да се отбележи, че в член 60, параграф 7, второ изречение от Закон за пребиваването на чужденци не се посочва изрично предвиденият в член 15, буква в) от Директива 2004/83 критерий за наличието на опасност „поради безогледно насилие“. Същевременно от обясненията на запитващата юрисдикция следва, че тази национална разпоредба следва да се тълкува в светлината на член 15, буква в), която тя експлицитно транспонира в германския правен ред. По-специално съгласно решение на Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) от 24 юни 2008 г. член 60, параграф 7, второ изречение трябва да се тълкува в смисъл, че включва този критерий. Съгласно германската съдебна и административна практика за целите на тълкуването на основанието за забрана за извеждане, предвидено в посочения член 60, параграф 7, второ изречение, трябва да се вземат предвид всички критерии, посочени в член 15, буква в).

45

Както по същество следва от точки 25—27 и 30 от настоящото решение, понятието „последваща молба“ по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 се отнася до наличието на предходно окончателно решение, с което по-специално се установява дали кандидатът има право да му бъде предоставен статут на субсидиарна закрила.

46

Макар в случая решенията по предходните молби на жалбоподателите в главното производство не се отнасят до предоставянето на статут на субсидиарна закрила, те са приети след провеждането на проверка за наличието на основания за забрана на извеждането по член 60, параграфи 2 и 3 и параграф 7, второ изречение от Закона за пребиваването на чужденци, която според обясненията на запитващата юрисдикция по същество е съпоставима с извършваната с оглед на предоставянето на този статут проверка.

47

От изложените съображения следва, че на третия и четвъртия въпрос трябва да се отговори, че член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да отхвърли последваща молба за международна закрила като недопустима, когато решението по предходната молба не се отнася до предоставянето на статут на субсидиарна закрила, но е било прието след провеждането на проверка за наличието на основания за забрана на извеждането, като тази проверка е по същество съпоставима с проверката, извършвана с оглед на предоставянето на такъв статут.

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши: