–

за E., от M. Kułagowski и M. Niżnik, radcowie prawni, и от K. Trzópek-Piskorz, doradca podatkowy,

–

за Dyrektor Izby Administracji Skarbowej we Wrocławiu, от K. Zygadło, radca prawny,

–

за Rzecznik Małych i Średnich Przedsiębiorców, от P. Chrupek, radca prawny,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от K. Herrmann и W. Roels, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на принципи от правото на Съюза, по-специално на принципите на лоялно сътрудничество, на равностойност и на ефективност, в контекста на правото на частноправни субекти да им се изплаща лихва, когато държава членка възстановява данък, събран в нарушение на правото на Съюза.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между E., инвестиционен фонд със седалище в Съединените американски щати, и Dyrektor Izby Administracji Skarbowej we Wrocławiu (директор на Камарата на приходната администрация във Вроцлав, Полша, наричан по-нататък „директорът“) във връзка с решение на полската данъчна администрация да ограничи и откаже изплащането на лихви върху надвзети суми за данък в нарушение на правото на Съюза.

3

Член 3 от Ustawa o podatku dochodowym od osób prawnych (Закон за подоходния данък на юридическите лица) от 15 февруари 1992 г. в консолидираната му редакция (Dz. U., 2011 г., № 74, позиция 397), изменен (наричан по-нататък „ЗПДЮЛ“), гласи:

„1.   Данъчнозадължените лица, чието седалище или централно управление е на територията на Република Полша, се облагат с данъка върху всичките им доходи, независимо къде ги получават.

[…]

2.   Данъчнозадължените лица, чието седалище или централно управление не е на територията на Република Полша, се облагат с данъка само за доходите, които получават на територията на Република Полша.

[…]“.

4

В член 22 от ЗПДЮЛ се предвижда следното:

„1.   За дивиденти и други приходи от участие в печалбите на юридически лица, чието седалище или централно управление се намира на територията на Република Полша, подоходният данък върху доходите (приходите) е в размер на 19 % от получените приходи […]

[…]“.

5

В член 26 от ЗПДЮЛ се посочва следното:

„1.   Юридическите лица, организационните единици без правосубектност и търговците — физически лица, които изплащат дължими суми на основанията, посочени в член […] и член 22, параграф 1, удържат в качеството си на платци […] в деня на извършване на плащането еднократен подоходен [корпоративен] данък върху изплащаните суми […].

[…]

3.   Платците по параграф 1 внасят сумата на данъка до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който съгласно параграфи 1 и […] е удържан данъкът, по сметка на приходната служба, ръководена от началника на компетентната приходна служба по седалището на данъчнозадълженото лице […]. Платците изпращат на данъчнозадължените лица, посочени във:

[…]

3a.   Платците изпращат информацията по параграф 3, точка 1 в срока за внасяне на сумата на удържания данък, а информацията по параграф 3, точка 2 до края на третия месец на годината, следваща данъчната година, през която са извършени плащанията по параграф 1, включително ако през данъчната година платецът е изготвил и изпратил информацията по реда на параграф 3b.

[…]“.

6

Член 8 от Ustawa — Ordynacja podatkowa (Данъчен кодекс) от 29 август 1997 г. в консолидираната му редакция (Dz. U., 2012 г., позиция 749), изменен (наричан по-нататък „Данъчният кодекс“), гласи:

„Платец е физическо лице, юридическо лице или организационна единица без правосубектност, задължени въз основа на разпоредбите от данъчното право да изчисляват и удържат данък от данъчнозадължено лице и да го внасят в определения срок в полза на данъчния орган“.

7

В член 30 от Данъчния кодекс се предвижда следното:

„1.   Платец, който не изпълни определените в член 8 задължения, отговаря за данъка, който не е удържан или е удържан, но не е внесен.

[…]

3.   Платецът […] отговаря за дължимите суми по параграфи 1 и […] с цялото си имущество.

[…]“.

8

В член 72 от Данъчния кодекс се посочва следното:

„1.   За надвземане се счита сумата на:

[…]

[…]“.

9

Съгласно член 73 от Данъчния кодекс:

„1.   Надвземането възниква […] в деня:

[…]

[…]“.

10

Съгласно член 74 от Данъчния кодекс:

„Ако вследствие на акт на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша) или акт на Съда на Европейския съюз възникне надвземане, а [задължението на] данъчнозадълженото лице […]:

[…]

[…]“.

11

В член 75, параграф 1 от Данъчния кодекс се предвижда следното:

„Ако данъчнозадълженото лице оспорва основателността на удържането от платеца на данъка или размера на удържания данък, то може да подаде искане за установяване на надвзет данък“.

12

В член 77 от Данъчния кодекс се посочва следното:

„1.   Надвзетата сума се възстановява в срок от:

[…]

[…]“.

13

Член 78 от Данъчния кодекс гласи:

„1.   Върху надвзетите суми се начислява лихва в размер, който е равен на размера на лихвите за забава, начислявани за просрочени данъчни задължения […]

[…]

5.   В случая по член 77, параграф 1, точка 4 лихви се начисляват за периода:

[…]“.

14

С писмо от 28 декември 2017 г., адресирано до полската данъчна администрация, жалбоподателят в главното производство иска да бъдат установени и да му бъдат възстановени надвземания за корпоративен данък за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., както и да му бъдат заплатени лихви върху тях за периодите от деня на удържане на всяка от надвзетите суми до деня на възстановяването им.

15

Жалбоподателят в главното производство твърди, че установяването на надвземанията трябва да стане въз основа на решение от 10 април 2014 г., Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company (C‑190/12, наричано по-нататък решение Emerging Markets, EU:C:2014:249).

16

С решения от 2 март 2018 г. полската данъчна администрация уважава искането за установяване и възстановяване на тези надвземания. Възстановяването се извършва на 28 март 2018 г.

17

С решение от 24 април 2018 г. същата администрация отказва да изплати лихви върху надвзетите суми.

18

С решение от 6 август 2018 г. на основание член 78, параграф 5, точка 2 от Данъчния кодекс директорът обаче уважава частично искането за изплащане на лихви върху надвзетите суми.

19

По-конкретно, що се отнася до надвземанията за 2012 г. и 2013 г., искането за лихви е уважено за периода от деня на удържането на данъка до тридесетия ден след публикуването на решение Emerging Markets в Официален вестник на Европейския съюз, а именно 10 юли 2014 г., и е отхвърлено в останалата му част. Що се отнася до надвземането за 2014 г., искането за лихви е отхвърлено изцяло, тъй като данъкът бил удържан след тази дата.

20

След като жалбата му срещу решението от 6 август 2018 г. е отхвърлена от Wojewódzki Sąd Administracyjny we Wrocławiu (Областен административен съд Вроцлав, Полша), жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба до запитващата юрисдикция — Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша).

21

Запитващата юрисдикция посочва, че при надвземания, които са извършени в нарушение на правната уредба на Съюза, установено вследствие на решение на Съда, са възможни три хипотези.

22

В първата хипотеза искането за установяване на надвземането се подава в срок от 30 дни, считано от публикуването на решението на Съда в Официален вестник на Европейския съюз. В този случай лихви се начислявали от деня на удържане на надвзетата сума до нейното възстановяване.

23

Във втората хипотеза това искане се подава след изтичането на посочения срок, а надвземането възниква, преди той да изтече. В този случай лихви се дължали от деня на удържането до тридесетия ден след публикуването на решението на Съда в Официален вестник на Европейския съюз. Запитващата юрисдикция посочва, че в разглеждания случай това положение е налице при надвземанията за 2012 г. и 2013 г.

24

Накрая, в третата хипотеза, въпросното искане се подава след изтичането на същия срок, като надвземането също възниква след изтичането му. В този случай лихви не се дължали. Запитващата юрисдикция посочва, че в разглеждания случай това положение е налице при надвземането за 2014 г.

25

Запитващата юрисдикция отбелязва, че описаното в точка 23 от настоящото решение ограничаване на начисляването на лихви се допуска от полските съдилища. Що се отнася обаче до положението, описано в точка 24 от настоящото решение, тя посочва, че според полската съдебна практика, макар разпоредбите от националното право да не допускат признаването на лихви в полза на данъчнозадълженото лице, такива лихви все пак трябва да му се предоставят въз основа на принципи, аналогични на предвидените в член 78, параграф 5 от Данъчния кодекс, като същевременно срокът за подаване на искането за установяване на надвземането трябва да се изчислява от датата на удържане на надвземането.

26

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случай като разглеждания от нея с ограничаването на продължителността на начисляването на лихви върху съответната надвзета сума се осигурява поправянето на вредата, причинена с удържането на недължимия данък, и пълното прилагане на принципа на лоялно сътрудничество, произтичащ от член 4, параграф 3 ДЕС.

27

Запитващата юрисдикция отбелязва също, че макар в член 78, параграф 5 от Данъчния кодекс да се предвиждат идентични правила за изчисляването на лихвите върху надвзетите суми, независимо дали става въпрос за надвземания, произтичащи от решение на Съда, или за надвземания, произтичащи от решение на Trybunal Konstytucyjny (Конституционен съд), последиците при посочените надвземания са различни според това да са резултат от решение на едното или другото от тези съдилища. Всъщност решение на Trybunal Konstytucyjny (Конституционен съд), с което разпоредба от националното право се обявява за несъвместима с полската конституция, отнема задължителната сила на тази разпоредба от датата на публикуване на това съдебно решение. Ето защо не било възможно, както в случая, разглеждан от запитващата юрисдикция, надвземане на данък да се извърши след публикуването на такова решение на Trybunal Konstytucyjny (Конституционен съд). В този контекст възниквал въпросът дали, макар да прилага формално идентични принципи, Република Полша осигурява еднакво третиране на вътрешните средства за защита и на средствата за защита, предвидено за защитата на индивидуалните права, произтичащи от правото на Съюза. В последния случай срокът за подаване на искане за установяване на надвземането бил относително кратък, тъй като съгласно член 26, параграф 3 от ЗПДЮЛ платецът е длъжен да уведоми данъчнозадълженото лице за удържания данък до седмия ден от месеца, следващ този, през който е извършено това удържане.

28

В този контекст Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Противоречи ли на принципите на ефективност, на лоялно сътрудничество и на равностойност, отразени в член 4, параграф 3 [ДЕС], или на който и да било друг релевантен принцип, предвиден в правото на [Съюза], национална правна уредба като член 78, параграф 5, точки 1 и 2 [от Данъчния кодекс], в която се предвижда, че лихви върху надвзетия данък, удържан от платец в противоречие с правото на [Съюза], не се дължат на данъчнозадълженото лице за периода след изтичането на 30 дни, считано от деня на публикуване в Официален вестник [на Европейския съюз] на решението на [Съда на ЕС], с което се установява, че удържането на данъка противоречи на [правото на Съюза], ако искането за установяване на това надвземане е подадено от данъчнозадълженото лице след изтичането на този срок, а разпоредбите от националното право относно удържането на данъка продължават да противоречат на правото на Съюза въпреки постановяването на [решение Emerging Markets]?“.

29

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали принципите на равностойност и на ефективност, разглеждани във връзка с принципа на лоялно сътрудничество, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която при подаване на искане за възстановяване на надвзет данък над 30 дни след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на решение на Съда, от което произтича констатацията, че съответното данъчно облагане противоречи на правото на Съюза, ограничава начисляването на лихвите върху надвзетата сума, които се дължат на засегнатото данъчнозадължено лице, до тридесетия ден, следващ това публикуване, и дори изключва всякакви лихви, когато надвземането е извършено спрямо данъчнозадълженото лице след посочения тридесети ден.

30

Съгласно постоянната съдебна практика, по силата на принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС, държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от нарушение на правото на Съюза и да предвидят процесуални правила за производствата, предназначени да гарантират защитата на правата, черпени от правните субекти от това право, които правила да не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни производства (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (решение от 14 октомври 2020 г., Valoris, C‑677/19, EU:C:2020:825, т. 21 и цитираната съдебна практика).

31

От постоянната съдебна практика също така следва, че всеки правен субект, на когото национален орган е наложил плащането на такса, мито, данък или друг налог в нарушение на правото на Съюза, по силата на последното има право съответната държава членка не само да му възстанови недължимо събраната парична сума, но и да му изплати лихви, които да компенсират невъзможността да използва тази сума (решение от 28 април 2022 г., Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions и др., C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20, EU:C:2022:306, т. 51 и 52 и цитираната съдебна практика).

32

Правото на възстановяване на парични суми, чието плащане е било наложено на правен субект от държава членка в нарушение на правото на Съюза, и правото на изплащане на лихви върху тези суми са израз на общия принцип на възстановяване на недължимо платеното (решение от 28 април 2022 г., Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions и др., C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20, EU:C:2022:306, т. 53 и цитираната съдебна практика).

33

Именно обстоятелството, че плащането на такса, мито, данък или друг налог е наложено от национален орган „в нарушение на правото на Съюза“, обосновава посочените права и оправдава наличието им (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions и др., C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20, EU:C:2022:306, т. 60).

34

Предмет на такова нарушение може да бъде всяка норма на правото на Съюза, независимо дали е разпоредба от първичното или вторичното право, а също и общ принцип на правото на Съюза (решение от 28 април 2022 г., Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions и др., C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20, EU:C:2022:306, т. 61 и цитираната съдебна практика).

35

Що се отнася до естеството на това нарушение, според Съда правото на възстановяване на недължимо платеното и правото на изплащане на лихва, които правните субекти черпят от правото на Съюза, са израз на общ принцип, чието прилагане не е сведено до някои нарушения на това право или изключено при наличие на други (решение от 28 април 2022 г., Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions и др., C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20, EU:C:2022:306, т. 62).

36

От това следва, че тези права могат да бъдат изтъкнати не само когато национален орган е задължил правен субект да плати парична сума въз основа на акт на Съюза, който се оказва незаконосъобразен, но и в други хипотези, по-специално когато плащането е било наложено въз основа на национална правна уредба, противоречаща на разпоредба от първичното или вторичното право на Съюза, или пък когато национален орган е наложил това плащане, прилагайки неправилно — от гледна точка на правото на Съюза — акт на Съюза или национална правна уредба, осигуряваща изпълнението или транспонирането на такъв акт (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions и др., C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20, EU:C:2022:306, т. 63 и 64 и цитираната съдебна практика).

37

Следователно принципите на правото на Съюза, свързани с правото на правните субекти да получат възстановяване на паричните суми, чието плащане им е било наложено от държава членка в нарушение на правото на Съюза, и с правото да им бъдат изплатени лихви върху тези парични суми, трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат — по принцип и без да се засягат редът и условията за упражняване на тези права в конкретен случай — когато от решение на Съда или на национален съд следва, че плащането на данък чрез удържане при източника е било наложено от национален орган поради погрешно тълкуване или прилагане на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions и др., C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20, EU:C:2022:306, т. 69).

38

Правото на изплащане на лихви, посочено в точка 31 от настоящото решение, има за цел, както следва от цитираната в тази точка съдебна практика, да компенсира невъзможността за използване на определена парична сума, от която съответното лице е било лишено неправомерно. Според случая компенсирането може да се извърши по реда и условията, предвидени в приложимата правна уредба на Съюза, или при липса на такава правна уредба — по приложимите ред и условия по националното право (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions и др., C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20, EU:C:2022:306, т. 70 и 71).

39

При липса на правна уредба на Съюза относно подаваните до държавите членки искания за възстановяване на данъци, и по-специално относно изплащането на лихви за забава върху недължимо събрани данъци, във вътрешния правен ред на всяка държава членка следва да се предвидят редът и условията, при които такива лихви трябва да се плащат при възстановяване на данъци, събрани в нарушение на правото на Съюза. Както следва от точка 30 от настоящото решение, тези ред и условия трябва, от една страна, съгласно принципа на равностойност да не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни производства, и от друга страна, съгласно принципа на ефективност да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза.

40

По-конкретно, условията и редът за изплащане на лихви не трябва да водят до лишаване на съответния правен субект от подходящо обезщетение за причинената му загуба, което означава по-специално да му се изплатят лихви за целия период от датата, на която е платил съответната парична сума, до датата, на която тази сума му е била възстановена (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions и др., C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20, EU:C:2022:306, т. 75 и цитираната съдебна практика).

41

От това следва, че правото на Съюза не допуска правен механизъм, който не отговаря на това изискване и който съответно не позволява ефективното упражняване на правото на възстановяване и на правото на изплащане на лихва, гарантирани от правото на Съюза (решение от 28 април 2022 г., Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions и др., C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20, EU:C:2022:306, т. 76 и цитираната съдебна практика).

42

В разглеждания случай в член 78, параграф 5 от Данъчния кодекс по принцип се предвижда заплащане на лихви върху надвзетата сума, които се начисляват до датата на нейното възстановяване, и така на пръв поглед се изпълнява изискването от правото на Съюза да се възстанови недължимо платеното.

43

Когато обаче искането за възстановяване се подаде над 30 дни след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на решението на Съда, от което произтича констатацията, че съответното данъчно облагане противоречи на правото на Съюза, тази разпоредба и начинът, по който тя се тълкува от полската данъчна администрация, водят до времево ограничаване и дори евентуално до пълно изключване на начисляването на лихви.

44

Ограничаването във времето на начисляването на лихви, което се извежда пряко от формулировката на член 78, параграф 5 от Данъчния кодекс, се прилага, както по същество посочва запитващата юрисдикция (вж. т. 23 от настоящото решение), когато надвземането възникне преди изтичането на тридесетия ден, следващ публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на решението на Съда, от което произтича констатацията, че съответното данъчно облагане противоречи на правото на Съюза, и когато искането за възстановяване се подаде след тази дата. Изтъкнатият от полското правителство довод за обосноваване на това ограничаване е, че това е направено с цел да не се допусне възможност данъчнозадължените лица да отлагат подаването на исканията си за възстановяване на надвзетите суми, така че да получат по-големи лихви.

45

Що се отнася до изключването на всякакви лихви, което произтича от тълкуването на член 78, параграф 5 от Данъчния кодекс от полската данъчна администрация, до него се стига, както по същество посочва запитващата юрисдикция (вж. т. 24 от настоящото решение), когато надвземането възникне след тридесетия ден, следващ публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на решението на Съда, от което произтича констатацията, че съответното данъчно облагане противоречи на правото на Съюза. Изтъкнатият от директора довод за обосноваване на това изключване е, че данъчнозадълженото лице може да възрази срещу събирането на надвземаната сума, като се позове на решението на Съда.

46

В този контекст следва да се провери дали и до каква степен този механизъм за ограничаване и евентуално за изключване на начисляването на лихви противоречи на изискването от правото на Съюза, посочено в цитираната съдебна практика в точки 31—41 от настоящото решение, а именно данъчнозадълженото лице, спрямо което е извършено надвземане на данък в нарушение на правото на Съюза, да има право, освен на възстановяване на надвзетата сума от съответната държава членка, на изплащане от тази държава членка на лихви върху същата сума, изчислени до датата на нейното възстановяване.

47

В това отношение трябва да се припомни, че за исканията за възстановяване на надвзети суми и изплащане на лихви върху тях се прилагат националните процесуални правила, които е възможно да изискват от правещия искането да положи дължимата грижа, за да се избегнат вреди или да се ограничи техният размер (вж. в този смисъл решение от 8 март 2001 г., Metallgesellschaft и др., C‑397/98 и C‑410/98, EU:C:2001:134, т. 102). Това обаче не променя факта, както бе припомнено в точка 39 от настоящото решение, че тези правила трябва да отговарят на принципите на равностойност и на ефективност.

48

Най-напред трябва да се провери дали националната правна уредба отговаря на принципа на ефективност.

49

На първо място, що се отнася до проверката, с оглед на този принцип, на механизма за ограничаване във времето на начисляването на лихви, трябва да се отбележи — ако се допусне, че подаването на искане за възстановяване в срок от 30 дни след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на решението на Съда, от което произтича констатацията, че съответното данъчно облагане противоречи на правото на Съюза, е възможно да се счете за грижа, чието полагане разумно може да изисква от данъчнозадълженото лице, участвало в спора, по повод на който е постановено това решение на Съда — че такова подаване не може да се изисква разумно от всяко друго данъчнозадължено лице, за което не се предполага, че е било уведомено за постановяването на решението на Съда в толкова кратък срок, тъй като не е било страна в посочения спор. Без да проявява небрежност, последното данъчнозадължено лице може да узнае, че с приложеното спрямо него данъчното облагане се нарушава правото на Съюза, едва известно време след изтичането на срока от 30 дни след въпросното публикуване.

50

Освен това дори от данъчнозадълженото лице, участвало в спора, по който е постановено това съдебно решение, и узнаващо по принцип за него в дена на постановяването му, невинаги разумно може да се очаква да подаде искане за възстановяване в срок от 30 дни след публикуването на съдебното решение в Официален вестник на Европейския съюз.

51

Всъщност, когато установяването на противоречието на съответното данъчно облагане с правото на Съюза зависи от резултата от проверки, които в своето решение Съдът иска запитващата юрисдикция да извърши, е възможно да измине период, който значително надхвърля изтичането на този срок от 30 дни, преди въз основа на съдържащите се в решението на Съда съображения да се окаже, че въпросното данъчно облагане противоречи на правото на Съюза. Това важи в още по-голяма степен, когато при прилагането на решението на Съда запитващата юрисдикция не извършва сама исканите проверки, а препраща случая на данъчната администрация, която да ги извърши.

52

На второ място, що се отнася до проверката, с оглед на принципа на ефективност, на механизма за изключване на всякакви лихви върху надвзетата сума — прилаган когато надвземането се извърши след изтичането на срока от 30 дни след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на решението на Съда — трябва да се отбележи, че обстоятелството, че прилагано от държава членка данъчно облагане се оказва в противоречие с правото на Съюза предвид решение на Съда, не означава, че данъчнозадължено лице може да възпрепятства на практика внасянето на въпросния данък. Всъщност, както и Европейската комисия посочва в писменото си становище, не е изключено удържането на съответния данък да продължи в нарушение на правото на Съюза след постановяването и публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на такова съдебно решение.

53

Тук отново това може да важи в още по-голяма степен, когато установяването на противоречието на съответното данъчно облагане с правото на Съюза зависи от резултата от преценките и проверките, които в своето решение Съдът приканва запитващата юрисдикция да извърши и които последната на свой ред иска да бъдат извършени от данъчната администрация.

54

Тази трудност за данъчнозадълженото лице да възпрепятства плащането на данъка е още по голяма, когато въпросното плащане трябва да се извърши — както в разглеждания случай — от трето лице „платец“, който е лично отговорен за удържането на данъка и за неговото внасяне в държавната хазна, и когато този платец уведомява данъчнозадълженото лице едва posteriori за извършеното удържане с разлика във времето. Възможността самият платец да се опита да се противопостави на плащането е ирелевантна за тази констатация.

55

Що се отнася до съображението от предходната точка, свързано с разликата във времето при уведомяването на данъчнозадълженото лице от платеца, трябва да се подчертае, ако се допусне, че приложимата в разглеждания случай разлика във времето обхване максимум един месец и седем дни, считано от удържането, а не — както твърди жалбоподателят в главното производство в писменото си становище, позовавайки се на член 26, параграф 3a от ЗПДЮЛ в частта относно параграф 3, точка 2 от същия член — период, продължаващ до края на третия месец на годината, следваща годината на внасянето, което обстоятелство при необходимост трябва да се провери от запитващата юрисдикция, ясно се вижда, че тази разлика от един месец и седем дни може да доведе до уведомяване на данъчнозадълженото лице за удържането едва след изтичането на срока по член 78, параграф 5 от Данъчния кодекс.

56

Трябва между другото да се добави, че предходните съображения, съгласно които е възможно данъчнозадълженото лице да не бъде уведомено в кратък срок за извършеното от платеца удържане, означават невъзможност посоченият от запитващата юрисдикция подход в съдебната практика — изразяващ се в изменяне на съществуващото правило чрез отлагане на изтичането на срока за подаване на искане за установяване на надвземане до тридесетия ден, считано от удържането — да се счете за отговарящ на принципа на ефективност.

57

Предвид гореизложените съображения принципът на ефективност, разглеждан във връзка с принципа на лоялно сътрудничество, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която при подаване на искане за възстановяване на надвзет данък над 30 дни след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на решение на Съда, от което произтича констатацията, че съответното данъчно облагане противоречи на правото на Съюза, ограничава начисляването на лихвите върху надвзетата сума, които се дължат на засегнатото данъчнозадължено лице, до тридесетия ден, следващ това публикуване, и дори изключва всякакви лихви, когато надвземането е извършено спрямо данъчнозадълженото лице след посочения тридесети ден.

58

С оглед на тези съображения не следва да се дава отговор на преюдициалния въпрос в частта относно принципа на равностойност.

59

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Принципът на ефективност, разглеждан във връзка с принципа на лоялно сътрудничество, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която при подаване на искане за възстановяване на надвзет данък над 30 дни след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на решение на Съда, от което произтича констатацията, че съответното данъчно облагане противоречи на правото на Съюза, ограничава начисляването на лихвите върху надвзетата сума, които се дължат на засегнатото данъчнозадължено лице, до тридесетия ден, следващ това публикуване, и дори изключва всякакви лихви, когато надвземането е извършено спрямо данъчнозадълженото лице след посочения тридесети ден.