–

за Banco BPN/BIC Português SA, от C. Amorim, M. Gorjão-Henriques, F. Marques de Azevedo и A. Saavedra, advogados,

–

за Banco Português de Investimento SA (BPI), от M. de Abreu Castelo Branco, A. Lucena e Vale и C. Pinto Correia, advogados,

–

за Banco Santander Totta SA, от T.‑L. Faria, M. Lopes Martins, G. Neves Lima и N. Salazar Casanova, advogados,

–

за Barclays Bank plc, от S. Estima Martins и L. Seifert Guincho, advogados,

–

за Caixa Económica Montepio Geral — Caixa Económica Bancária SA, от D. N. Brito, P. Gouveia e Melo и J. Vieira Peres, advogados,

–

за Caixa Geral de Depósitos SA, от G. Banha Coelho, C. Homem Ferreira Morais, L. D. Silva Morais и L. Tomé Feteira, advogados,

–

за Unión de Créditos Inmobiliários SA, Establecimiento Financiero de Crédito, Sucursal em Portugal, от T. L. Faria, M. Lopes Martins и G. Neves Lima, advogados,

–

за Caixa Central de Crédito Agrícola Mútuo CRL, от C. Coutinho da Costa и N. Mimoso Ruiz, advogados,

–

за Banco Comercial Português SA, от R. Bordalo Junqueiro, N. Carrolo dos Santos и B. de Melo Alves, advogados,

–

за Autoridade da Concorrência, от A. Cruz Nogueira и S. Parodi, advogadas,

–

за Ministério Público, от P. Vieira, procurador,

–

за португалското правителство, от P. Barros da Costa, C. Chambel Alves и S. Ramos Moura, в качеството на представители,

–

за гръцкото правителство, от K. Boskovits, в качеството на представител,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Caselli, avvocato dello Stato,

–

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и R. Kissné Berta, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от S. Baches Opi, P. Caro de Sousa и M. Domecq, в качеството на представители,

–

за Надзорния орган на ЕАСТ, от M.‑M. Joséphidès, M. Sánchez Rydelski и C. Simpson, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 101, параграфи 1 и 3 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между няколко кредитни институции и Autoridade da Concorrência (Орган за защита на конкуренцията, Португалия, наричан по-нататък „AdC“), по повод на решението на последния да наложи на тези институции глоба за нарушение на националните разпоредби на конкурентното право и на член 101 ДФЕС, изразяващо се в участието им в съгласувана практика с цел ограничаване на конкуренцията на пазара на ипотечните кредити, пазара на потребителските кредити и пазара на кредити за предприятията, под формата на обмен на информация относно настоящите и бъдещите условия, приложими за сделките, по-специално спредовете в процентите и променливите на риска, както и относно индивидуализираните производствени стойности на участниците в този обмен.

3

Член 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в [членове 101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), е озаглавен „Връзка между членове [101 и 102 ДФЕС] и националното право на конкуренция“ и предвижда в параграф 1:

„Когато органите по конкуренция на държавите членки или националните съдилища прилагат националното право на конкуренция към споразумения, решения на сдружения на предприятия или съгласувани практики по смисъла на член [101], параграф 1 [ДФЕС], които могат да засегнат търговията между държавите членки по смисъла на тази разпоредба, те също така прилагат и член [101 ДФЕС] към такива споразумения, решения или съгласувани практики. […]“.

4

Известие № 8/2009 на Banco de Portugal е публикувано на 12 октомври 2009 г. (Diário da República, серия 2, № 197, част E).

5

Член 3, параграф 1 от това известие е озаглавен „Ценова листа“ и гласи:

„Кредитните институции трябва да разполагат с пълна ценова листа, съдържаща общите условия, които имат имуществени последици, за изпълнение на сделките и които се отнасят до финансовите продукти и услуги, предлагани на пазара за потребителите“.

6

Член 4 от посоченото известие е озаглавен „Задължение за предоставяне на информация относно оповестяването на ценовата листа“ и посочва в параграфи 1 и 2:

„1 —   Кредитните институции, попадащи в обхвата на настоящия акт, са длъжни да съхраняват ценовите си листи, организирани в съответствие с предходния член, във всички клонове и на местата, където обслужват гражданите, на видно и пряко достъпно място, по начин, позволяващ лесно и пряко запознаване с тях, по-специално чрез използването на електронни средства.

2 —   Всички кредитни институции, които разполагат с уебсайт, трябва да предоставят на разположение на своя сайт пълна и актуализирана ценова листа на видно място, с пряк достъп и по лесно разпознаваем начин, без да е необходима предварителна регистрация на заинтересованите страни“.

7

Член 7 от Известие № 8/2009 е озаглавен „Листовка за лихвените проценти“ и посочва в параграф 1:

„Информацията, съдържаща се в листовката за лихвените проценти, се актуализира в зависимост от пазарните условия и позволява на обществеността по-специално да се запознае с представителните лихвени проценти, прилагани от кредитните институции при обичайно извършваните от тях операции, при условия, които се определят с инструкция на Banco de Portugal“.

8

На 9 септември 2019 г. AdC приема решение, с което налага глоба на някои кредитни институции (наричани по-нататък „участващите кредитни институции“) за участие в „самостоятелен“ обмен на информация, тоест в обмен, за който не се твърди, че е акцесорен на ограничаваща конкуренцията съгласувана практика. Този обмен се отнася до условията, приложими към кредитните им операции, и по-специално спредовете в процентите и настоящи и бъдещи променливи на риска, както и до индивидуализираните производствени стойности на участниците в споменатия обмен в нарушение на член 101 ДФЕС и на различни разпоредби от националното право.

9

За да стигне до този извод, този орган приема, че разглежданият обмен на информация представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, което го освобождава от задължението да изследва евентуалните последици от този обмен за пазара. За сметка на това AdC не твърди, че участващите кредитни институции са участвали в друга форма на ограничаваща конкуренцията практика, с която е или би могъл да бъде свързан обменът на информация, като споразумение относно цените или разпределянето на пазарите.

10

По-голямата част от участващите кредитни институции обжалват това решение пред Tribunal da Concorrência, Regulação e Supervisão (Съд по конкурентни, регулаторни и надзорни въпроси, Португалия), който е запитващата юрисдикция, с мотива че разглежданият обмен на информация сам по себе си не може да се счита за достатъчно вреден за конкуренцията. Ето защо било необходимо да се разгледат неговите последици. Освен това AdC не бил взел предвид икономическия, правния и нормативния контекст, в които този обмен се вписва при осъществяването си, при положение че това било необходимо, преди да може да се направи заключение, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

11

На 28 април 2022 г. запитващата юрисдикция постановява междинно решение, в което посочва кои от обстоятелствата, съдържащи се в решението на AdC, трябва да се считат за доказани.

12

В преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция обобщава посоченото междинно решение, като разделя описанието на последното на пет части, посветени съответно на естеството на обменената информация, на формата на съгласуване, на преследваната с нея цел, на правния и икономическия контекст, както и на твърдяното наличие на благоприятни за конкуренцията последици.

13

Първо, обменената информация се отнасяла до пазара на ипотечните кредити, пазара на потребителските кредити и пазара на кредити за предприятията. Относно тези пазари били обменяни два вида сведения, а именно:

14

В обобщението на междинното съдебно решение също се уточнява, че разглежданият обмен на информация е бил редовен и организиран при условията на поверителност, така че само участващите кредитни институции са знаели за него. Освен това този обмен се отнасял до стратегически данни, които не са публични или са труднодостъпни или подлежащи на систематизация. Всъщност обменената информация била различна от информацията, предоставяна на потребителите от участващите кредитни институции в съответствие със задълженията им за предоставяне на информация в това отношение. Освен това тази информация била обменяна по разпръснат и индивидуализиран начин от тези институции и била свързана с настоящо или бъдещо поведение. Обменената информация се отнасяла по-специално до намеренията за промяна на стратегическото поведение в близко бъдеще или до действащи търговски условия.

15

Второ, що се отнася до продължителността и формата на обмена на информация, запитващата юрисдикция посочва, че той е осъществен в периода от май 2002 г. до март 2013 г. Обменът се изразявал в двустранни или многостранни контакти, осъществени чрез телефонни разговори или изпращане на електронни съобщения, с пълното знание на ръководството на участващите кредитни институции.

16

Трето, тъй като обменът на информация позволявал на всяка от участващите кредитни институции да получи подробна, систематизирана, актуална и точна информация за офертите на конкурентите си, които също участват, запитващата юрисдикция стига до извода, че целта на този обмен е да се намали несигурността, свързана със стратегическото поведение на участващите кредитни институции и техните конкуренти и да се намали рискът от търговски натиск от страна на тези конкуренти.

17

Четвърто, що се отнася до правния и икономическия контекст на посочения обмен, шестте най-големи кредитни институции в Португалия са участвали в обмена на информация. През 2013 г. обаче тези институции са управлявали 83 % от всички банкови активи в целия португалски банков сектор.

18

Считано от втората половина на 2008 г., в противовес на динамиката на Euribor — а именно индекса, отразяващ междубанковите лихвени проценти в рамките на еврозоната, който към онзи момент е намалял значително — спредовете в процентите, прилагани от португалските финансови институции към новите ипотечни кредити, претърпяват значително увеличение, което смекчило намаляването на лихвените проценти за крайните клиенти. За сметка на това поне между 2010 г. и 2014 г. обемът на ипотечните кредити, отпуснати на физически лица, намалява. В същото време през 2010 г. и 2011 г. лихвеният процент по потребителските кредити отново се повишава, следвайки силното и трайно нарастване на спредовете в процентите, като в началото на 2012 г. надхвърля достигнатия през 2008 г. връх. През 2012 г. този процент започва да спада, като отразява стабилизирането на спредовете в процентите и спада на Euribor. Впоследствие обаче спредовете в процентите, прилагани от участващите кредитни институции, се връщат на по-високи нива в сравнение с нивата през периодите преди 2012 г.

19

Пето, що се отнася до наличието на евентуално благоприятни за конкуренцията последици или най-малкото на двустранни последици, участващите кредитни институции не били доказали нито че в резултат на обмена на информация се е стигнало до повишаване на ефективността, нито че повишената ефективност е била в полза на потребителите, нито че въпросните ограничения на конкуренцията са били абсолютно необходими. Този обмен не можел по-специално да се приравни на анализ на конкуренцията (benchmarking) и съдържанието на конкретно обменената информация не било в състояние да предотврати или да разреши проблема, изразяващ се в асиметрия на информацията в отношенията между кредитора и кредитополучателя (проблемът на неблагоприятния подбор), тъй като не се отнасял до индивидуалния рисков профил на клиентите, а по-скоро се съсредоточавал върху спредовете в процентите и кредитните производствени обеми, без да се прави разбивка по предприятия, нито връзка по отделни клиенти.

20

Макар самата запитваща юрисдикция да посочва, че с оглед на изложеното по-горе въпросният обмен на информация може да допринесе за намаляване на търговския натиск и на несигурността, свързана със стратегическото поведение на конкурентите на пазара, което би могло да доведе до неформално съгласуване, ограничаващо конкуренцията, тя счита за необходимо да отправи запитване до Съда относно условията за прилагане на член 101 ДФЕС поради липсата на прецеденти относно самостоятелния и неформален обмен на информация.

21

При тези обстоятелства Tribunal da Concorrência, Regulação e Supervisão (Съд по конкурентни, регулаторни и надзорни въпроси) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

Запитващата юрисдикция иска от Съда да разгледа настоящото дело по реда на бързото производство съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.

23

В подкрепа на искането си тя изтъква, че от една страна, „[с]поред предварителната оценка относно изтичането на давностния срок става ясно, че давността относно разглежданите в настоящото производство факти изтича на 30 март 2023 г., независимо от основанията за спиране и прекъсване, които следва да се преценят in concreto“. От друга страна, „основанията за генерална и специална превенция налагат бързото решаване на делото“, тъй като фактите са настъпили между 2002 г. и 2013 г.

24

В това отношение от член 105, параграф 1 от Процедурния правилник следва, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързо производство в отклонение от разпоредбите на този процедурен правилник, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.

25

На 14 юни 2022 г. след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда решава да отхвърли искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на настоящото дело по реда на бързото производство.

26

Това решение е мотивирано с обстоятелството, че на първо място, според самите твърдения на запитващата юрисдикция определянето на 30 март 2023 г. като дата, на която изтича давността, е „независимо от основанията за спиране и прекъсване, които следва да се преценят in concreto“. Запитващата юрисдикция обаче посочва също, че съгласно приложимото национално законодателство „настоящото преюдициално запитване, което води до спиране на производството, е основание за спиране на давността“.

27

На второ място, обстоятелството, че макар запитващата юрисдикция да е била сезирана със спора в главното производство на 22 октомври 2019 г., тази юрисдикция е решила да сезира Съда едва на 4 май 2022 г., съответно намалява неотложния характер на спора (вж. по аналогия решение от 11 ноември 2021 г., Energieversorgungscenter Dresden-Wilschdorf, C‑938/19, EU:C:2021:908, т. 44).

28

Впрочем от практиката на Съда следва, че само по себе си обстоятелството, че запитващата юрисдикция е длъжна да осигури бързо решаване на спора, с който е сезирана, независимо по каква причина, не е достатъчно основание за разглеждане на делото по реда на бързото производство по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник (определение на председателя на Съда от 1 февруари 2017 г., Air Serbia и Kondić, C‑476/16, EU:C:2017:170, т. 8).

29

Жалбоподателите в главното производство, а именно участващите кредитни институции, посвещават значителна част от писмените си становища на оспорване на направеното от запитващата юрисдикция описание на разглежданите в главното производство факти, като стигат дотам да поддържат, че Съдът е длъжен да промени фактическата хипотеза, описана от тази юрисдикция, за да ѝ даде полезен отговор.

30

Следва да се припомни обаче, че от постоянната практика на Съда следва, че в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, не Съдът, а националната юрисдикция е компетентна да установи фактите, които са в основата на спора в главното производство (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C‑561/19, EU:C:2021:799, т. 35).

31

От това следва, че Съдът, който е оправомощен да се произнесе само по тълкуването и валидността на разпоредба на правото на Съюза, не може да проверява точността на изложената от тази юрисдикция фактическа обстановка, нито може да се произнесе по основателността на твърденията на някои страни, с които се оспорва релевантността на фактическата хипотеза, описана от запитващата юрисдикция в нейното запитване.

32

При това положение, както подчертава генералният адвокат в точка 20 от заключението си, тълкуването, което Съдът трябва да даде на разпоредба от правото на Съюза в описания от запитващата юрисдикция фактически контекст, не съдържа никаква презумпция, че тази хипотеза е именно тази на разглежданото в главното производство положение. Така в крайна сметка отново запитващата юрисдикция трябва да провери дали фактическите обстоятелства, които е посочила на Съда, действително съответстват на това положение и дали тези относно националната правна уредба са пълни и действително приложими към посоченото положение.

33

Този извод не може да бъде поставен под въпрос от задължението на националните юрисдикции да опишат точно фактическия контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси, на което се позовават жалбоподателите в главното производство, особено в областта на конкуренцията, която се характеризира със сложни фактически и правни положения (решение от 3 март 2021 г., Poste Italiane и Agenzia delle entrate– Riscossione, C‑434/19 и C‑435/19, EU:C:2021:162, т. 77).

34

Действително, макар целта на такова задължение е да позволи на Съда да се увери, че отправеното запитване не е недопустимо, това не променя факта, че според установената съдебна практика, за да е недопустимо такова запитване, е необходимо исканото тълкуване на правото на Съюза да няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, проблемът да е от хипотетично естество, или пък Съдът да не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 19 април 2007 г., Asemfo, C‑295/05, EU:C:2007:227, т. 31), което не е така по настоящото дело.

35

Като се има предвид, че по този начин контролът за допустимост на преюдициалните запитвания се свежда до явно неспазване на изискванията, посочени в предходната точка от настоящото решение, от задължението на националните юрисдикции да опишат точно фактическия контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси, не може да се заключи, че Съдът е длъжен да провери дали описаната от запитващата юрисдикция хипотеза действително съответства на разглежданото в главното производство положение. Освен това в случая от преписката, с която разполага Съдът, не следва явно, че тези изисквания не са били спазени.

36

Следователно не е необходимо произнасяне по критиките на жалбоподателите в главното производство относно релевантността на фактическата хипотеза, разгледана от запитващата юрисдикция във въпросите ѝ, нито по отправените от тях искания за преформулиране на преюдициалните въпроси, по повод на които те приканват Съда да промени тази фактическа хипотеза.

37

Най-напред трябва да се отбележи, че от акта за преюдициално запитване, както и от становищата на жалбоподателите в главното производство е видно, че спорът по главното производство се отнася основно до правната квалификация на ограничаването на конкуренцията „с оглед на целта“.

38

При това положение трябва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че обменът между конкурентни кредитни институции на реципрочна информация с цялостен обхват и месечна периодичност, осъществен на силно концентриран пазар с бариери за навлизане, който се отнася до условията, приложими към извършваните на тези пазари сделки, по-специално спредовете в процентите и настоящи и бъдещи променливи на риска, както и индивидуализираните производствени стойности на участниците в този обмен, трябва да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

39

Съгласно член 101, параграф 1 ДФЕС се забраняват като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

40

Следователно, за да може в даден случай да се приеме, че споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика попада в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, е необходимо съгласно самия текст на тази разпоредба да се докаже или че споразумението/решението или практиката има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, или че същите имат такъв резултат (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2023 г., International Skating Union/Комисия, C‑124/21 P, EU:C:2023:1012, т. 98, от 21 декември 2023 г.European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 158, и от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 85).

41

В това отношение, макар наличието на прецедент, по повод на който обменът на информация под същата форма и в същия сектор на дейност като разглеждания в главното производство, е бил квалифициран като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, да е от естество да улесни доказването, че последният също въвежда такова ограничение, липсата на такъв прецедент, какъвто според запитващата юрисдикция е настоящият случай, не би могла евентуално да бъде пречка разглежданият обмен да получи такава квалификация (вж. в този смисъл решение от 25 март 2021 г., Generics (UK)/Комисия, C‑588/16 P, EU:C:2021:242, т. 79).

42

Всъщност за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС най-напред следва да се разгледа предметът на съответното споразумение между предприятия, решение на сдружение на предприятия или съответната съгласувана практика. В случай че след подобен преглед се окаже, че това споразумение, решение или практика има антиконкурентна цел, не е необходимо да се разглеждат неговите последици за конкуренцията. Следователно само в хипотезата, при която не може да се приеме, че такова споразумение, решение или практика има такава антиконкурентна цел, е необходимо, на второ място, да се пристъпи към разглеждане на този резултат (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2023 г., International Skating Union/Комисия, C‑124/21 P, EU:C:2023:1012, т. 99, от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 159, и от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 86).

43

Съдът обаче е постановил, че понятието „ограничение на конкуренцията с оглед на целта“, за което се отнася изключително настоящият преюдициален въпрос, трябва да се тълкува стриктно като отнасящо се само към някои видове съгласуване между предприятия, които увреждат в достатъчна степен конкуренцията, за да се приеме, че не е необходимо да се разглежда резултатът от тях. Всъщност определени форми на съгласуване между предприятия могат по самото си естество да се разглеждат като вредни за доброто функциониране на нормалната конкуренция (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2023 г., International Skating Union/Комисия, C‑124/21 P, EU:C:2023:1012, т. 101 и 102, от 21 декември 2023 г.European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 161 и 162, и от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 88 и 89).

44

За да се прецени в даден случай дали определено споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика спада към форма на координация, която поради самото си естество трябва да се разглежда като вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция, е необходимо да се разгледа, първо, съдържанието на това споразумение, решение или практика, второ, икономическият и правният контекст, в който то или тя се вписва, и трето, преследваните от него или нея цели (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2023 г., International Skating Union/Комисия, C‑124/21 P, EU:C:2023:1012, т. 105, от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 165, и от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 92).

45

Най-напред, разглеждането на съдържанието на въпросното споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика предполага да се разгледат различните му аспекти, за да се определи дали разглежданото съгласуване има характеристики, позволяващи свързването му с форма на координация между предприятия, която поради самото си естество трябва да се счита за вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция, какъвто по-специално е случаят, ако всяко съгласуване с такива характеристики може, именно поради последните, да доведе до условия на конкуренция, които не биха отговаряли на нормалните условия на разглеждания пазар (вж. в този смисъл решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 115 и 120).

46

По-нататък, що се отнася до икономическия и правния контекст, в които се вписва разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика, като се има предвид, че понятието за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта обхваща само споразуменията, решенията на сдружения на предприятия и съгласуваните практики, спадащи към форма на координация, която поради самото си естество трябва да се разглежда като вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция, той по никакъв начин не предполага да се разглеждат и на по-силно основание да се доказват резултатите от това споразумение, решение или практика за конкуренцията, независимо дали са действителни или потенциални, отрицателни или положителни (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2023 г., International Skating Union/Комисия, C‑124/21 P, EU:C:2023:1012, т. 106, от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 166, и от 21 декември 2023 г.Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 93).

47

Това обаче не изключва, че следва да се вземе предвид естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия, които характеризират структурата и функционирането на съответния или съответните сектори или пазари (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2023 г., International Skating Union/Комисия, C‑124/21 P, EU:C:2023:1012, т. 106, от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 166, и от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 93).

48

Всъщност е възможно да се предположи, че само когато са изпълнени определени специални условия, определени форми на координация, и следователно споразуменията, решенията на сдружения и съгласуваните практики, които попадат в обхвата им, са вредни за доброто функциониране на нормалната конкуренция. При това положение, както по същество подчертава генералният адвокат в точка 43 от заключението си, разглеждането на икономическия и правния контекст, в които се вписват тези форми на координация, трябва да позволи да се провери дали тези обстоятелства са налице, когато форма на споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика поради самото си естество е вредна за конкуренцията само при определени обстоятелства, свързани по-специално с естеството на съответните стоки или услуги, реалните условия на функционирането на пазара и неговата структура. Така вземането предвид на този контекст има за цел да се гарантира, че нито едно конкретно обстоятелство, свързано с разглежданото споразумение, решение или съгласувана практика, не може да обори презумпцията за вредност по отношение на конкуренцията, свързана с формата на координация, към която то или тя спада.

49

Накрая, що се отнася до целите, преследвани с разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика, следва да се определят обективните цели, които това споразумение, решение или съгласувана практика, се стреми да постигне по отношение на конкуренцията. За сметка на това обстоятелството, че участващите предприятия са действали без никакво субективно намерение да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията, а са преследвали някои законни цели, не са определящи за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2023 г., International Skating Union/Комисия, C‑124/21 P, EU:C:2023:1012, т. 107, от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 167, и от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 94).

50

Разглеждането на всички обстоятелства трябва във всички случаи да покаже точните причини, поради които разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика е в достатъчна степен вредно за конкуренцията, което да обоснове извода, че това споразумение, решение или съгласувана практика има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването ѝ (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2023 г., International Skating Union/Комисия, C‑124/21 P, EU:C:2023:1012, т. 108, от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 168, и от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 98).

51

Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 52 от заключението си, следва да се подчертае, че дори да не е съпроводен със споразумение за сътрудничество, обменът на информация между конкуренти може да представлява ограничаване на конкуренцията, включително с оглед на целта, по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Всъщност, както следва от точки 43—49 от настоящото решение, необходимо е този обмен да спада към форма на координация, която поради самото си естество трябва да се разглежда като вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция в контекста на посочения обмен.

52

Това предполага, що се отнася, най-напред, до съдържанието му, този обмен на информация да притежава характеристики, които го свързват с форма на координация между предприятия, която може да създаде условия на конкуренция, които не съответстват на нормалните условия на разглеждания пазар.

53

Следва обаче да се припомни, че доброто функциониране на нормалната конкуренция на даден пазар предполага известна прозрачност на съществуващото актуално положение на този пазар. Всъщност само при това условие даден пазар може да бъде ефективен. Така Съдът вече е признал, че по принцип прозрачността между икономическите оператори, поне на неолигополен пазар, може да допринесе за засилване на конкуренцията между доставчиците (вж. в този смисъл решение от 2 октомври 2003 г., Thyssen Stahl/Комисия, C‑194/99 P, EU:C:2003:527, т. 84).

54

За сметка на това, за да функционира даден пазар при нормални условия, всеки икономически оператор трябва, от една страна, да определя самостоятелно политиката, която възнамерява да следва на единния пазар (вж. в този смисъл решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 119), и от друга страна, да бъде в несигурност поне относно датата, обхвата и начините на бъдеща промяна на поведението на своите конкуренти на този пазар (вж. в този смисъл решения от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C‑8/08, EU:C:2009:343, т. 41, и от 12 януари 2023 г., HSBC Holdings и др./Комисия, C‑883/19 P, EU:C:2023:11, т. 116).

55

По-нататък, що се отнася до контекста, в който се вписва разглеждания обмен на информация, необходимо е в рамките на този обмен всяка координация с характеристики, подобни на тези на разглеждания обмен, да може да доведе само до условия на конкуренция, които не отговарят на нормалните условия на функциониране на съответния пазар, като се има предвид естеството на съответните стоки или услуги, реалните условия на функционирането на пазара и структурата му (вж. в този смисъл решения от 28 май 1998 г., Deere/Комисия, C‑7/95 P, EU:C:1998:256, т. 87, от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C‑8/08, EU:C:2009:343, т. 33, и от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 120).

56

Накрая, що се отнася до „обективните цели“, преследвани от посочения обмен, следва да се подчертае, че в правния си смисъл това понятие препраща към основния смисъл на съществуването на споразумението, на решението на сдружение на предприятия или на съгласуваната практика, тоест към непосредствените и преки цели, преследвани от разглежданата координация, накарали съответните предприятия да участват в нея. При това положение трябва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта обменът на информация, който — макар формално да не е представен като преследващ антиконкурентна цел — предвид неговата форма и контекста, в който се извършва, не може да се обясни по друг начин освен с преследването на цел, която противоречи на един от съставните елементи на принципа на свободна конкуренция.

57

С оглед на гореизложеното, като се има предвид, че всеки икономически оператор е длъжен да определя самостоятелно политиката, която възнамерява да следва на единния пазар, трябва да се счита, че даден обмен на информация има характеристиките, които го свързват с форма на координация между предприятия, която поради самото си естество трябва да се разглежда като вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция, когато съдържанието му се отнася до информация, която, независимо от нейния чувствителен или поверителен характер, в контекста на този обмен е такава, че може само да накара участниците в този обмен, които разумно биха били активни и икономически рационални, да следват мълчаливо една и съща линия на поведение, що се отнася до един от параметрите, с оглед на които се установява конкуренцията на съответния пазар.

58

За да се стигне до такава преценка, е необходимо да се вземе предвид не само естеството на обменената информация, но и икономическият контекст, в който се осъществява обмена. Всъщност, макар да следва да се презумира, че предприятията, които участват в обмена и които продължават да развиват дейност на пазара, вземат предвид обменената с техните конкуренти информация при определянето на поведението си на този пазар (вж. в този смисъл решения от 8 юли 1999 г., Hüls/Комисия, C‑199/92 P, EU:C:1999:358, т. 161 и 162, от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C‑8/08, EU:C:2009:343, т. 51 и 52, и от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 126 и 127), това не променя факта, че разумно активните и икономически рационални предприятия ще следват една и съща линия на поведение само ако по-специално предвид контекста, в който се сключва това споразумение, те не трябва да се опасяват по този повод от реакцията на своите настоящи и потенциални конкуренти, както и на потребителите. По принцип такъв е случаят, ако обменът се осъществява между основните участници на олигополен пазар или поне силно концентриран, с бариери за навлизане на този пазар (вж. в този смисъл решение от 2 октомври 2003 г., Thyssen Stahl/Комисия, C‑194/99 P, EU:C:2003:527, т. 86 и 87).

59

Така по-специално в тази последна хипотеза трябва да се счита за релевантно обстоятелството, че както подчертава запитващата юрисдикция във въпроса си, пазарът разкрива определена концентрация с бариери за навлизане.

60

При това положение, за да се установи, че обменът на информация представлява ограничение на конкуренцията с оглед на целта, невинаги е необходимо да се доказва, че той се отнася до информация, която в контекста на този обмен е такава, че може само да накара участниците в посочения обмен, които биха били разумно активни и икономически рационални, да следват мълчаливо една и съща линия на поведение, що се отнася до един от параметрите, с оглед на които се установява конкуренцията на съответния пазар, като по този начин нарушава задължението за всеки оператор да определя самостоятелно политиката, която възнамерява да следва на единния пазар.

61

Всъщност, както следва от точка 54 от настоящото решение, за да функционира даден пазар при нормални условия, операторите на този пазар трябва не само да определят самостоятелно политиката, която възнамеряват да следват на единния пазар, но и по-общо, да останат в несигурност относно бъдещото поведение на другите участници на посочения пазар.

62

Следователно даден обмен на информация може да се счита за форма на координация между предприятия, която поради самото си естество е вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция, без дори да е необходимо да се установява, че в контекста на този обмен обменената информация може само да накара участниците, които биха били разумно активни и икономически рационални, да следват мълчаливо една и съща линия на поведение, що се отнася до един от параметрите, с оглед на които се установява конкуренцията на съответния пазар, когато посоченият обмен позволява да се отстрани такава несигурност. За тази цел обаче е достатъчно обменената информация да е, от една страна, поверителна и от друга страна, стратегическа.

63

Под „поверителна информация“ следва да се разбира всяка информация, все още неизвестна за всички икономически оператори, действащи на съответния пазар, докато под „стратегическа информация“ следва да се разбира информация, която може евентуално да разкрие — след като е била комбинирана с друга информация, вече известна на участниците в даден обмен на информация — стратегията, която някои от тези участници възнамеряват да приложат по отношение на един или повече параметри, с оглед на които се установява конкуренцията на съответния пазар (вж. в този смисъл решение от 12 януари 2023 г., HSBC Holdings и др./Комисия, C‑883/19 P, EU:C:2023:11, т. 117).

64

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точки 69 и 70 от заключението си, макар всеки обмен на информация относно бъдещите цени или някои фактори, определящи последните, да е антиконкурентен по своята същност с оглед по-специално на риска от увреждане на конкуренцията, който включва, понятието за стратегическа информация обаче е по-широко и включва всички данни, които не са вече известни на икономическите оператори и които в контекста на този обмен могат да намалят несигурността на участниците в него относно бъдещото поведение на другите участници по отношение на това, което представлява, поради естеството на разглежданите стоки или услуги, реалните условия на функционирането на пазара и неговата структура, един или повече параметри, с оглед на които се установява конкуренцията на съответния пазар.

65

Накрая, когато обменената информация се отнася не до намеренията за промяна в поведението на участниците в обмена на съответния пазар, а до настоящи или минали факти, тази информация все пак трябва да се счита за стратегическа, ако по-специално поради естеството на съответните стоки или услуги, реалните условия на функционирането на пазара, структурата на разходите или методите на производство и управление на участниците в този обмен, такъв участник може да направи достатъчно точен извод за бъдещото поведение на другите участници в този обмен или за реакциите им на евентуално стратегическо движение на пазара.

66

Макар запитващата юрисдикция да е тази, която трябва да определи дали разглежданият в главното производство обмен спада към форма на координация между предприятия, която по самото си естество трябва да се разглежда като вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция, и да извърши необходимите за тази цел фактически преценки, това не променя факта, че когато се произнася по преюдициално запитване, Съдът може да даде пояснения, които да насочат запитващата юрисдикция при тълкуването ѝ (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2024 г., Lietuvos notarų rūmai и др., C‑128/21, EU:C:2024:49, т. 89 и 90).

67

В случая в своя въпрос запитващата юрисдикция се позовава на обмен между конкурентни кредитни институции на реципрочна информация с цялостен обхват и месечна периодичност, осъществен на силно концентриран пазар с бариери за навлизане, който се отнася до условията, приложими към извършваните на тези пазари сделки, по-специално спредовете в процентите и настоящи и бъдещи променливи на риска, както и индивидуализираните производствени стойности на участващите кредитни институции и техните конкуренти.

68

От една страна обаче, от направеното от запитващата юрисдикция описание е видно, че информацията относно спредове в процентите, която е обменяна поверително между участващите кредитни институции, не е била публично достояние в обменената степен на пълнота и систематизация към момента на обмена и че тази информация се е отнасяла главно до евентуални бъдещи действия. По-конкретно от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че тази информация се отнася до намеренията за промяна на условията, приложими към осъществяваните на разглеждания пазар сделки или поне до приетите, но все още неприложени промени.

69

От друга страна, като се има предвид, че понятието „спредове в процентите“ препраща към разликата между лихвения процент, прилаган към кредитополучателя от кредитната институция, и лихвения процент, при който по принцип кредитополучателят се рефинансира сам, тъй като този втори лихвен процент по принцип е известен, спредовете в процентите могат да разкрият предложението за лихвени проценти, което кредитните институции правят на клиентите си преди преговорите.

70

Тъй като спредове в процентите по този начин са свързани с един от параметрите, с оглед на които се установява конкуренцията на трите разглеждани в главното производство пазара, всяка информация относно бъдещите намерения на кредитните институции да променят тези спредове трябва да се разглежда като стратегическа информация.

71

Следователно с оглед на констатираното в точка 62 от настоящото решение, обмен на информация, който — като описания от запитващата юрисдикция в нейния въпрос — е организиран поверително и се отнася до бъдещите намерения на кредитните институции в областта на спредове в процентите, които служат за определяне на тези, предлагани на техните клиенти, спада към форма на координация между предприятия, която поради самото си естество трябва да се разглежда като вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция и следователно като установяваща ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

72

Същото се отнася и за информацията относно бъдещите промени в променливите на риска, прилагани към спредовете в процентите, практикувани в зависимост от индивидуалния рисков профил на клиентите, тъй като в съчетание с информацията относно бъдещите намерения на кредитните институции в областта на спредовете в процентите тя може да позволи на участниците в обмена на информация да имат по-точна представа за тарифните стратегии, които другите участници възнамеряват да приложат.

73

Що се отнася до информацията относно „производствените обеми“, следва да се подчертае, че разбира се, този вид информация по принцип може да разкрие по-специално, когато — както в делото по главното производство — тази информация е обменяна по разпръснат и индивидуализиран начин от тези участници, всяко поведение на един от тях, което би се отклонило от евентуално преобладаващо равновесие на пазара.

74

Следователно наличието на обмен относно такава информация би могло при определени обстоятелства да разкрие наличието на форма на координация, която поради самото си естество трябва да се разглежда като вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция — форма на координация, съставна част от която е този обмен.

75

По делото в главното производство обаче от данните, предоставени от запитващата юрисдикция, е видно, че AdC упреква жалбоподателите, че са участвали в „самостоятелен“ обмен на информация, а не в обмен, който е бил акцесорен на ограничаваща конкуренцията съгласувана практика.

76

Тъй като обаче става въпрос за „самостоятелен“ обмен на информация, когато — както по това дело — тази информация се отнася до минали обеми на продажби, изглежда малко вероятно, разгледани поотделно и при липсата на особени обстоятелства, тази информация да може да разкрие бъдещите намерения на съответните кредитни институции или да накара участниците в обмена, които биха били разумно активни и икономически рационални, да следват мълчаливо една и съща линия на поведение, що се отнася до един от параметрите, с оглед на които се установява конкуренцията на един от съответните пазари.

77

При това положение вредността на дадена форма на обмен на информация трябва да се преценява, като се вземе предвид и възможността за съчетаване на различните категории обменяна информация.

78

Така „самостоятелен“ обмен на информация, доколкото се отнася по-специално до производствените обеми, би могъл да спада към форма на координация между предприятия, която поради самото си естество трябва да се разглежда като вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция, ако тази информация е по-специално съчетана с други видове обменяна информация, както и евентуално с друга информация, която вече е свободно достъпна, по такъв начин, че разумно активно и икономически рационално предприятие би могло да направи извод — с оглед на естеството, реалните условия на функционирането на съответните пазари и тяхната структура — за бъдещите намерения на другите участници или да се бъде накарано да следва мълчаливо с тях една и съща линия на поведение, що се отнася до един от параметрите, с оглед на които се установява конкуренцията на тези пазари.

79

Във всеки случай, що се отнася до обмен на информация като описания от запитващата юрисдикция във въпроса ѝ, той трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, тъй като обменената информация се отнася по-специално до намеренията за бъдещо изменение на спредовете в процентите на участниците в този обмен.

80

Такъв извод може да бъде потвърден от анализа на обективните цели, преследвани с обмена на такава информация, който анализ се оказва релевантен и за преценката дали е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, както следва от точка 49 от настоящото решение. Всъщност обмен на информация относно бъдещите намерения на участниците в него във връзка с един от параметрите, с оглед на които се установява конкуренцията на даден пазар, като спредове в процентите, не може да преследва други обективни цели освен целта да наруши конкуренцията на този пазар.

81

В делото по главното производство жалбоподателите в главното производство все пак се опитват да докажат, че разглежданият обмен на информация не представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, като изтъкват няколко довода.

82

На първо място, те поддържат, че по силата на потребителското право са били субекти на задължения за прозрачност на тарифите и — в съответствие със счетоводните и финансовите правила, които са приложими спрямо тях, и дори евентуално поради статута им на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар — на задължения за съобщаване на обема на продажбите им, на пазарните им дялове и на средните им спредове в процентите. Поради тези различни правни задължения обаче всеки участник на съответните пазари е можел да се запознае с търговските условия на участващите кредитни институции, като отиде на гишетата им или като посети техния уебсайт.

83

В това отношение несъмнено трябва да се подчертае, че обмен на информация, чието предоставяне освен това е станало задължително по силата на национална правна уредба, не може да наруши член 101 ДФЕС, доколкото такъв обмен не може да окаже влияние върху пазара извън вече оказаното влияние поради спазването на тази правна уредба и за което съответните предприятия не могат да носят отговорност (вж. по аналогия решения от 11 ноември 1997 г., Комисия и Франция/Ladbroke Racing, C‑359/95 P и C‑379/95 P, EU:C:1997:531, т. 33, и от 9 септември 2003 г., CIF, C‑198/01, EU:C:2003:430, т. 52 и 53).

84

Участниците в обмен на информация обаче не могат да се позовават на такова положение, ако обменената информация надхвърля информацията, която трябва да бъде оповестена публично от всяка кредитна институция, извършваща дейност на трите разглеждани пазара в рамките на своите нормативни задължения, и информацията е била обменена, преди тези задължения да наложат на тези участници да оповестят публично информация от такова естество, което все пак запитващата юрисдикция следва да установи.

85

На второ място, жалбоподателите в главното производство отбелязват, че обмен на информация, чиято честота била много спорадична, като разглежданата в главното производство, а именно един или два пъти годишно, не би могъл да представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. При това положение следва да се припомни, че подобна честота сама по себе си не изключва антиконкурентната цел на обмена на информация. Всъщност един-единствен контакт може да е достатъчен, за да премахне несигурността в съзнанието на заинтересованите лица относно бъдещото поведение на другите засегнати предприятия на съответния пазар (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C‑8/08, EU:C:2009:343, т. 59 и 62).

86

На трето място, жалбоподателите в главното производство оспорват факта, че обмен на информация — като описания от запитващата юрисдикция във въпроса ѝ — може да спада към форма на координация, която поради самото си естество е вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция, когато този обмен може да улесни дейността по анализ на конкуренцията (benchmarking) на участниците в посочения обмен, като им позволи да сравняват помежду си съответните си оферти, като същевременно намалят разходите, свързани с такова сравнение, като тогава същият обмен може да има благоприятни последици за конкуренцията.

87

Разбира се, следва да се отбележи, че обменът на информация относно най-добрите методи на управление или производство, които следва да се приложат, може да е от естество да благоприятства конкуренцията и следователно не може да се разглежда като установяващ ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Това обаче не може да е така при обмен на поверителна информация, отнасяща се именно до бъдещите намерения на участниците в този обмен във връзка с един от параметрите, с оглед на които се установява конкуренцията на съответния пазар.

88

На четвърто място, жалбоподателите в главното производство поддържат, че спредовете в процентите отразяват не общата цена на предлаганите кредитни услуги, а само един от нейните компоненти, тъй като по-специално не е посочен размерът на комисионите и другите такси. Освен това поне на пазара на ипотечните кредити предлаганите на клиентите кредитни лихвени проценти, които следват от тези спредове, съответствали не на прилаганите крайни лихвени проценти, а на ориентировъчни лихвени проценти, използвани като отправна точка при индивидуалните преговори с всеки клиент в зависимост от неговия личен рисков профил. Следователно не можело да се счита, че обменът на информация, дори и свързан с бъдещите намерения на участващите кредитни институции относно спредове в процентите, въвежда ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

89

Както обаче подчертава генералният адвокат в точки 74 и 75 от заключението си, за да попадне в обхвата на понятието за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, не е необходимо съгласуваната практика да обхваща всички параметри, с оглед на които се установява конкуренцията на пазара, или, що се отнася до информацията за тарифите, тя да обхваща всички компоненти на прилаганата крайна цена. При това положение обменът на информация може да спада към форма на координация между предприятия, която поради самото си естество трябва да се разглежда като вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция, макар да се отнася само до един от тези параметри (вж. в този смисъл решение от 12 януари 2023 г., HSBC Holdings и др./Комисия, C‑883/19 P, EU:C:2023:11, т. 204).

90

Лихвеният процент, използван като отправна точка при индивидуалните преговори с всеки клиент в зависимост от неговия личен рисков профил, отразява един от параметрите на конкуренцията на съответните пазари, тъй като въз основа на този лихвен процент потенциалните клиенти ще направят първоначален подбор измежду предлаганите от кредитните институции кредитни оферти, за да започнат преговори само с някои от тях.

91

На пето място, жалбоподателите в главното производство оспорват факта, че при обстоятелствата по делото в главното производство предоставената информация относно спредовете в процентите се отнася до бъдещо поведение, чието познаване би могло да предостави предимство на участниците в обмена на информация. Най-напред, според тях тази информация се отнасяла до промени, които щели да влязат в сила или същия ден, или най-късно на следващия работен ден, когато съобщаването е направено в петък. По-нататък, лихвените проценти, предложени преди договарянето, били посочени на интернет страницата и в кредитните симулатори на съответната кредитна институция малко след обмена на информация относно промените на спредовете в процентите, или дори едновременно с това. Накрая, при всички положения няколко седмици били необходими на кредитна институция, за да промени собствените си спредове в процентите, така че участниците в този обмен не можели да реагират незабавно на получаваната от тях информация.

92

В това отношение следва да се припомни, че единствено обстоятелството, че информацията относно спредовете в процентите се обменя, преди тя да влезе в сила или да стане публична, е достатъчно, за да се установи, че посоченият обмен е бил в състояние да намали несигурността в съзнанието на участниците в обмена на информация относно бъдещото поведение на другите участващи кредитни институции, въпреки че несигурността, която засягала другите конкуренти, била преодоляна малко след това. Всъщност, дори да се приеме, че за участниците в такъв обмен е невъзможно незабавно да вземат предвид тази информация, за да променят незабавно поведението си на пазара, това не променя факта, че всеки обмен на информация относно все още неоповестени бъдещи намерения е позволявал на тези участници да реагират във всеки случай по-бързо, отколкото би го позволило нормалното функциониране на разглеждания пазар.

93

На шесто място, жалбоподателите в главното производство твърдят, че в преписката, с която разполага Съдът, не се посочва нито един случай, в който една от участващите кредитни институции е променила тарифната си таблица, след като е получила информацията, че спредове в процентите на друг участник щели бъдат променени. Това обстоятелство обаче не може да се счита за релевантно, тъй като прилагането на понятието за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта към обмен на информация не изисква да се докажат нито евентуални конкретни последици за пазара, засегнат от разглеждания обмен на информация, нито дори действително вземане предвид на информацията от участниците в обмена.

94

На седмо място, жалбоподателите в главното производство изтъкват, че понятието „променливи на риска“, както е използвано от запитващата юрисдикция, обозначава таблици за оценка, в които ниво на риск се приписва на категория клиенти, определена в зависимост от фактори като доходите, финансовия принос или цената на недвижимото имуществото, с който се свързват спредовете в процентите, които следва да се приложат, за да се компенсира този риск. Тези фактори, които са в основата на всяко ниво на риск, обаче в никакъв случай не били оповестени при обмена на информация, както било видно от свидетелските показания, възпроизведени в междинното решение, така че обменът на тези таблици не можел да представлява стратегическа информация.

95

В това отношение запитващата юрисдикция следва да определи дали — с оглед по-специално на информацията, с която са разполагали участниците в обмена и на методологията, обикновено използвана за съставянето на този вид таблица — съдържащата се в такава таблица информация е била достатъчно разбираема, за да е от естество да позволи на тези участници, веднъж след като са я комбинирали със спредовете в процентите, въз основа на които на клиентите е бил предлаган лихвен процент преди договаряне, и с реализираните обеми на продажбите, да намалят несигурността си относно бъдещото поведение на другите участници в този обмен по отношение на това, което представлява поради естеството на разглежданите услуги, реалните условия на функционирането на пазара и неговата структура, един или повече параметри, с оглед на които се установява конкуренцията на съответния пазар.

96

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че обменът между конкурентни кредитни институции на реципрочна информация с цялостен обхват и месечна периодичност, осъществен на силно концентриран пазар с бариери за навлизане, който се отнася до условията, приложими към извършваните на тези пазари сделки, по-специално спредовете в процентите и настоящи и бъдещи променливи на риска, както и индивидуализираните производствени стойности на участниците в този обмен, доколкото най-малкото така обменените спредове са тези, които тези институции имат намерение да приложат в бъдеще, трябва да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

По втория въпрос

97

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.

98

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че обменът между конкурентни кредитни институции на реципрочна информация с цялостен обхват и месечна периодичност, осъществен на силно концентриран пазар с бариери за навлизане, който се отнася до условията, приложими към извършваните на тези пазари сделки, по-специално спредовете в процентите и настоящи и бъдещи променливи на риска, както и индивидуализираните производствени стойности на участниците в този обмен, доколкото най-малкото така обменените спредове са тези, които тези институции имат намерение да приложат в бъдеще, трябва да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.