–

за Roheline Kogukond MTÜ, Eesti Metsa Abiks MTÜ, Päästame Eesti Metsad MTÜ и Sihtasutus Keskkonnateabe Ühendus, от I. Kukk и K. Marosov, vandeadvokaadid,

–

за Keskkonnaagentuur, от M. Triipan, vandeadvokaat,

–

за естонското правителство, от M. Kriisa, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от G. Gattinara и E. Randvere, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 1, букви а) и б), член 4, параграф 1, първа алинея, буква г) и параграф 2, първа алинея, букви а), б) и з), и член 8 от Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 2003 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200).

2

Запитването е отправено в рамките на спор със страни Roheline Kogukond MTÜ, Eesti Metsa Abiks MTÜ, Päästame Eesti Metsad MTÜ и Sihtasutus Keskkonnateabe Ühendus, от една страна, и Keskkonnaagentuur (Агенция за околна среда, Естония), от друга, по повод отказа на последната да уважи искането им за достъп до някои данни, които служат за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите.

3

Член 4 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, 2005 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 204, наричана по-нататък „Орхуската конвенция“), гласи:

„1.   Всяка страна гарантира, че при спазване на следващите параграфи на този член държавните органи в отговор на искане за предоставяне на информация за околната среда предоставят на обществеността тази информация в рамките на националното законодателство, включително когато се искат и в съответствие с точка (b) по-долу копия от документите, съдържащи или включващи такава информация:

[…]

3.   Искането за информация за околната среда може да бъде отказано, ако:

[…]

4.   Искането за информация за околната среда може да бъде отказано, ако разкриването на информацията би се отразило неблагоприятно върху:

[…]

Гореспоменатите основания за отказ се тълкуват ограничително, като се отчита общественият интерес от разкриване на информацията и като се взема предвид дали исканата информация се отнася до емисии в околната среда.

[…]“.

4

Съображения 16, 20 и 21 от Директива 2003/4 гласят:

[…]

5

Съгласно член 1 от тази директива:

„Целите на настоящата директива са:

6

Член 2 от тази директива е озаглавен „Определения“ и гласи:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]“.

7

Член 4 от същата директива, озаглавен „Изключения“, гласи:

„1.   Държавите членки могат да предвидят отказ на искане за предоставяне на информация за околната среда, ако:

[…]

[…]

2.   Държавите членки могат да предвидят отказ на искане за предоставяне на информация за околната среда, ако разкриването на информацията би могло да се отрази неблагоприятно върху:

[…]

Основанията за отказ, упоменати в параграфи 1 и 2, следва да се тълкуват ограничително, като се взема предвид за конкретния случай обслужвания[т] обществен интерес от разкриването на информацията. Във всеки конкретен случай обслужваният обществен интерес от разкриването се преценява спрямо обслужвания интерес от отказа. Държавите членки не могат да регламентират право на отхвърляне на искане за предоставяне на информация на основание параграф 2, букви а), г), е), ж) и з), в случаите, когато искането се отнася за емисии в околната среда.

[…]“.

8

Съгласно член 8 от Директива 2003/4, който е озаглавен „Качество на информацията за околната среда“:

„1.   Държавите членки, доколкото е в правомощията им, гарантират, че всяка информация, събрана от тях или за тях, […] е актуална, точна и сравнима.

2.   При поискване, публичните власти отговарят на заявления за информация, съгласно член 2, параграф 1, буква б), като докладват на заявителя къде, ако е налична, може да бъде намерена информацията относно процедурите за измерване, включително и методите за анализ, вземане на проби и предварително обработване на образците, използвани при събирането на информацията или относно използваните стандартизирани процедури“.

9

Член 34, параграф 1 от Riikliku statistika seadus (Закон за държавната статистика, приет на 10 юни 2010 г.) предвижда, че данните, които позволяват пряко или непряко идентифициране на статистическа единица и по този начин разкриват лични данни, са поверителни.

10

Член 35, параграф 1, точки 3 и 19, и параграф 2, точка 2 от Avaliku teabe seadus (Закон за обществената информация, приет на 15 ноември 2000 г.) гласи:

„(1)   Притежателят на информацията е длъжен да признае за информация, предназначена за вътрешно ползване:

[…]

[…]

(2)   Лицето, оглавяващо публичен орган или орган на местно самоуправление, или публичноправно юридическо лице, може да квалифицира като информация за вътрешно ползване:

[…]

11

Директива 2003/4 е транспонирана в естонското право с Keskkonnaseadustiku üldosa seadus (Закон относно Общата част от Кодекса за околната среда) от 16 февруари 2011 г.

12

Жалбоподателите в главното производство, четири сдружения с нестопанска цел, които развиват дейност в областта на опазването на околната среда в Естония, искат от Агенцията за околна среда да им предостави данни за постоянните пробни площи, служещи за извършване на националната инвентаризация на горите, включително данни за местоположението им, като изтъкват по същество, че без последните измерванията, извършени от тези пробни площи, не биха могли да се тълкуват правилно, нито да позволят да се направи какъвто и да било извод относно състоянието на гората.

13

Агенцията за околна среда уважава частично това искане, но не предоставя на сдруженията, жалбоподатели в главното производство, данните за местоположението на постоянните пробни площи, тъй като според нея за тези данни са въведени ограничения за достъп съгласно член 34, параграф 1 от Закона за държавната статистика и член 35, параграф 1, точка 3 и параграф 2, точка 2 от Закона за обществената информация. Тя потвърждава отказа си да разкрие тези данни за местоположението, след като на 7 декември 2020 г. Andmekaitseinspektsioon (орган за защита на данните, Естония) я задължава да преразгледа това искане и да позволи на жалбоподателите в главното производство да получат достъп до исканата информация.

14

На 19 април 2021 г. жалбоподателите в главното производство подават пред Tallinna Halduskohus (Административен съд Талин, Естония), запитващата юрисдикция, жалба срещу отказа на Агенцията за околна среда да разкрие спорните данни за местоположение, с която искат агенцията да бъде задължена да им предостави тези данни.

15

Запитващата юрисдикция посочва, че от една страна, според Агенцията за околна среда разкриването на посочените данни би засегнало надеждността на националната статистическа инвентаризация на горите и следователно би навредило на способността на Република Естония да изготвя надеждни и международно признати статистически данни. От друга страна, жалбоподателите в главното производство се позовават на невъзможността да се уверят в надеждността на тези статистически данни, ако те не се публикуват. Тази юрисдикция отбелязва, че достъпът до информация за околната среда се урежда от Директива 2003/4 и Орхуската конвенция, която има задължителна сила, така че за произнасянето по жалбата, с която е сезирана, е необходимо тълкуване на правото на Съюза.

16

При тези обстоятелства Tallinna Halduskohus (Административен съд Талин) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

17

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 2, точка 1, буква а) или б) от Директива 2003/4 трябва да се тълкува в смисъл, че данните за местоположението на постоянните пробни площи, които служат за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите, представляват информация за околната среда по смисъла на едната или другата от тези разпоредби.

18

Съгласно член 2, точка 1, буква а) от Директива 2003/4 информация за околната среда е всяка информация относно „състоянието на компонентите на околната среда като въздух[а] и атмосферата, вода[та], почва[та], земята, ландшафт[а] и природните обекти, […] биологичното разнообразие и неговите компоненти […], и взаимодействието между тези елементи“.

19

От акта за преюдициално запитване е видно, че постоянните пробни площи, за чието местоположение жалбоподателите в главното производство са поискали данни, са статистически единици, които служат за периодично събиране на данни, за да се изготвят чрез екстраполация статистически доклади за горските насаждения в Естония, както и за земеползването и тяхното развитие. Тези пробни площи се намират в парцели с площ от 64 хектара, избрани поради представителния им характер на състоянието на гората и почвата.

20

Както посочват заинтересованите страни, представили становища в настоящото производство, следва да се отбележи, че данните, събрани чрез постоянните пробни площи, представляват информация за околната среда по смисъла на член 2, точка 1, буква а) от Директива 2003/4, тъй като се отнасят до състоянието на околната среда, и по-специално до състоянието на почвата, природните обекти и биологичното разнообразие по смисъла на тази разпоредба.

21

Противно на поддържаното от естонското правителство и Агенцията за околна среда, същото важи и за данните за местоположението на тези постоянни пробни площи, които са абсолютно необходими за тълкуването на събраните от тези площи данни и следователно са неразривно свързани с тях.

22

Тъй като обаче представляват информация за околната среда по смисъла на член 2, точка 1, буква а) от Директива 2003/4, тези данни за местоположението не могат да се разглеждат като попадащи и в обхвата на член 2, точка 1, буква б) от тази директива, който се отнася до факторите, които оказват или биха могли да окажат въздействие върху компонентите на околната среда, посочени в този член 2, точка 1, буква а), тъй като тези две разпоредби се изключват взаимно.

23

От изложеното по-горе следва, че на първия въпрос трябва да се отговори, че член 2, точка 1, буква а) от Директива 2003/4 трябва да се тълкува в смисъл, че данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за периодично събиране на данни за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите, заедно със събраните чрез тези площи данни, с които те са неразривно свързани, представляват информация за околната среда по смисъла на тази разпоредба.

24

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 4, параграф 1, първа алинея, буква г) и параграф 2, първа алинея, букви а), б) и з) от Директива 2003/4 трябва да се тълкува в смисъл, че административен орган може въз основа на едно или друго от предвидените в тази разпоредба изключения да откаже да разкрие пред обществеността данни за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите.

25

Европейската комисия поддържа, че въпросите, формулирани в рамките на втория въпрос, са недопустими, доколкото се отнасят до тълкуването на изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2003/4 относно информацията за околната среда, чието разкриване би могло да се отрази неблагоприятно върху поверителността на дейностите на публичните власти и международните отношения на държавите членки.

26

Съгласно постоянната съдебна практика отправените до Съда преюдициални запитвания се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправен от национална юрисдикция преюдициален въпрос само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. в този смисъл решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 62 и цитираната съдебна практика).

27

Следва също да се припомни, че когато не е съвсем очевидно, че тълкуването на разпоредба от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, възражението за неприложимост на тази разпоредба по делото в главното производство не засяга допустимостта на преюдициалното запитване, а се отнася до съществото на повдигнатите въпроси (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., BMW Bank и др., C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21, EU:C:2023:1014, т. 114 и цитираната съдебна практика).

28

От акта за преюдициално запитване е видно, че спорът в главното производство се отнася до отказа на достъп на няколко сдружения, развиващи дейност в областта на опазването на околната среда, до данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за събиране на данни за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите в Естония, и че по повод на този спор по-специално се обсъжда обхватът на редица изключения от правото на достъп до информация за околната среда, уредено в Директива 2003/4.

29

В този контекст фактът, че според Комисията данните за местоположението, чието оповестяване е спорно в главното производство, очевидно не попада в обхвата на изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2003/4, не може да обори презумпцията за релевантност, от която се ползва поставеният въпрос, а се отнася до анализа на основателността на изтъкнатите доводи.

30

От това следва, че вторият въпрос е изцяло допустим.

31

Що се отнася до отговора, който трябва да се даде на този въпрос, в самото начало следва да се припомни, че с приемането на Директива 2003/4 законодателят на Съюза е целял да осигури съвместимостта на правото на Съюза с Орхуската конвенция, като е предвидил общ режим, който да гарантира, че всеки заявител по смисъла на член 2, точка 5 от тази директива ще има право на достъп до информацията за околната среда, съхранявана от или за публичните власти, без да е длъжен да декларира интерес (вж. в този смисъл решения от 14 февруари 2012 г., Flachglas Torgau, C‑204/09, EU:C:2012:71, т. 31, и от 20 януари 2021 г., Land Baden-Württemberg (Вътрешни съобщения),C‑619/19, EU:C:2021:35, т. 28).

32

Член 1 от Директива 2003/4 уточнява по-специално, че тя цели да гарантира правото на достъп до информация за околната среда, съхранявана от публичните власти, както и все по-застъпеното служебно предоставяне на разположение и разпространяване сред обществеността на тази информация (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2012 г., Flachglas Torgau, C‑204/09, EU:C:2012:71, т. 39).

33

Законодателят на Съюза обаче е предвидил, че държавите членки могат да въвеждат изключения от правото на достъп до информация за околната среда в случаите, изчерпателно изброени в член 4 от тази директива, за което свидетелства съображение 16 от нея. Доколкото такива изключения действително са транспонирани в националното право, публичните органи могат да се позоват на тях, за да откажат достъп до част от тази информация (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2021 г., Land Baden-Württemberg (Вътрешни съобщения),C‑619/19, EU:C:2021:35, т. 31).

34

Както следва от структурата на Директива 2003/4, и по-конкретно от член 4, параграф 2, втора алинея, правото на информация означава, че разкриването на информация трябва да бъде общо правило и че на публичните власти следва да бъде разрешено да отхвърлят искания за информация за околната среда само в специфични и ясно определени случаи. Поради това изключенията от правото на достъп трябва да се тълкуват ограничително, а общественият интерес от разкриването на информация, трябва във всеки конкретен случай да бъде претеглен спрямо интереса от отказа тя да бъде разкрита, освен в случаите, предвидени в член 4, параграф 2, втора алинея, трето изречение от Директива 2003/4 относно информацията за емисии в околната среда (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2021 г., Land Baden-Württemberg (Вътрешни съобщения),C‑619/19, EU:C:2021:35, т. 33 и цитираната съдебна практика).

35

Освен това прилагането на изключенията, предвидени в член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/4, предполага, че публичното оповестяване на исканата информация би могло конкретно и действително да засегне интересите, защитени от тази директива, като опасността от такова засягане трябва да е разумно предвидима, а не чисто хипотетична (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2021 г., Land Baden-Württemberg (Вътрешни съобщения),C‑619/19, EU:C:2021:35, т. 69).

36

Именно с оглед на тези съображения следва да се отговори на поставения въпрос, разделен на четири подвъпроса.

37

Запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали разкриването на данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за периодично събиране на данни за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите, може да бъде отказано на основание член 4, параграф 1, първа алинея, буква г) от Директива 2003/4, който позволява на държавите членки да отхвърлят искане за предоставяне на информация за околната среда, ако се отнася за материали в процес на изготвяне или незавършени документи или данни.

38

Макар понятията „материали в процес на изготвяне“ и „незавършени документи или данни“ да не са определени в тази директива, от разясненията във връзка с член 4 от предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществения достъп до информация за околната среда, представено от Комисията на 29 юни 2000 г. (COM(2000) 402 окончателен, ОВ C 337 E, 2000 г., стр. 156), следва, че целта на това изключение е да се отговори на нуждата на публичните органи да разполагат със защитено пространство, за да извършат анализа си и да водят вътрешни разисквания (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2021 г., Land Baden-Württemberg (Вътрешни съобщения),C‑619/19, EU:C:2021:35, т. 44). Освен това Съдът е постановил, че за разлика от свързаното с вътрешните съобщения основание за отказ на достъп, предвидено в член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от Директива 2003/4, предвиденото в член 4, параграф 1, първа алинея, буква г) от тази директива основание се отнася до изготвянето или съставянето на документи и следователно има временен характер (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2021 г., Land Baden-Württemberg (Вътрешни съобщения),C‑619/19, EU:C:2021:35, т. 56).

39

Това тълкуване се потвърждава от тълкуването на член 4, параграф 3, точка c) от Орхуската конвенция, който предвижда изключение от правото на достъп до информация за околната среда по отношение на материали в процес на завършване, и от разясненията, съдържащи се в документа, озаглавен „Орхуската конвенция, ръководство за прилагане“ (второ издание, 2014 г.), публикуван от Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, който, макар да няма нормативен характер, е част от насоките, които могат да ръководят тълкуването на тази конвенция (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2012 г., Solvay и др., C‑182/10, EU:C:2012:82, т. 27).

40

Данните за местоположението на постоянните пробни площи, послужили за събиране на данни за извършване на националната статистическа инвентаризация на горите, обаче не могат да се считат за материали в процес на изготвяне или за незавършени документи или данни, тъй като се отнасят до състоянието на гората към дадена дата.

41

Обстоятелството, че за измерване на развитието на състоянието на горските ресурси и на почвите тези пробни площи се използват за изготвянето на последователни статистически инвентаризации на горите или за други доклади, не поставя под съмнение този извод. Обратното тълкуване би означавало да се позволи прилагането без ограничение във времето на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, първа алинея, буква г) от Директива 2003/4, въпреки че, както бе припомнено по-горе, последното има временен характер.

42

Що се отнася, на второ място, до основанието за отказ на достъп, свързано със запазването на поверителността на дейностите на публичните власти, предвидено в член 4, параграф 2, първа алинея, буква а) от Директива 2003/4, запитващата юрисдикция иска да се установи дали е изпълнено условието тази поверителност да е предвидена по закон, когато тя произтича не от специални разпоредби, а от акт с общ характер, като Закона за обществената информация или Закона за държавната статистика.

43

От акта за преюдициално запитване е видно, че по този начин запитващата юрисдикция приема като отправна точка, че това основание за отказ би могло да се приложи по отношение на информация като данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за събиране на данни за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите.

44

В това отношение обаче следва да се припомни, че понятието „дейности“, използвано в член 4, параграф 2, първа алинея, буква а) от Директива 2003/4, касае заключителните етапи на процеса на вземане на решения на публичните власти, които съгласно националното право са ясно определени като дейности и поверителността на които трябва да бъде регламентирана със закон (вж. в този смисъл решения от 14 февруари 2012 г., Flachglas Torgau, C‑204/09, EU:C:2012:71, т. 63 и 64, и от 23 ноември 2023 г., Right to Know, C‑84/22, EU:C:2023:910, т. 43).

45

В случая, макар да се отнасят до пробните площи, служещи за събиране на данни за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите, и по този начин да имат непряка връзка с вземането на публични решения в областта на околната среда, поисканите от жалбоподателите в главното производство данни за местоположението сами по себе си не се отнасят до окончателните етапи на процеса на вземане на решения в тази област и следователно до „дейности“ по смисъла на член 4, параграф 2, първа алинея, буква а) от Директива 2003/4.

46

От това следва, че искането за достъп до такива данни за местоположение при всички случаи не може да попада в обхвата на предвиденото в тази разпоредба изключение, без да е необходимо да се разглежда въпросът дали поверителността на такава информация може да се счита за предвидена от закона по смисъла на последната разпоредба, когато тя произтича от текст с общо приложение, какъвто е Законът за обществената информация или Законът за държавната статистика.

47

На трето място, запитващата юрисдикция иска да се установи обхватът на член 4, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2003/4, съгласно който държавите членки могат да отхвърлят искане за предоставяне на информация за околната среда, чието разкриване би засегнало международните отношения, обществената сигурност или националната отбрана. В това отношение тя иска по същество да се установи дали намаляването на надеждността на данните, въз основа на които се извършва такава инвентаризация на горите, което е резултат от разкриването на местоположението, може да засегне международните отношения на държава членка по смисъла на тази разпоредба.

48

Член 4, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2003/4 има за цел да гарантира съвместимостта на правото на Съюза с член 4, параграф 4, точка b) от Орхуската конвенция, съгласно който от правото на достъп до информация за околната среда могат да бъдат изключени онези данни, чието разкриване би се отразило „неблагоприятно“ върху международните отношения, националната отбрана или обществената сигурност на съответната държава — страна по конвенцията.

49

От текста на член 4, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2003/4, както и от този на член 4, параграф 4, точка b) от Орхуската конвенция не следва, че прилагането на това изключение във всички случаи предполага разкриването на информация за околната среда само по себе си да противоречи на международен ангажимент.

50

За сметка на това, както бе припомнено в точки 34 и 35 от настоящото решение, прилагането на това изключение е обусловено от претеглянето на обществения интерес, обуславящ разкриването на съответната информация за околната среда, с интереса, обслужван от отказа тя да бъде разкрита, както и от констатацията, че такова разкриване може да засегне конкретно и действително защитените от Директива 2003/4 интереси, като опасността от подобно засягане трябва да е разумно предвидима, а не чисто хипотетична.

51

Запитващата юрисдикция следва да извърши тези преценки в конкретния случай. В този контекст тя ще трябва по-специално да провери дали евентуалното нарушение на международните ангажименти на Република Естония, до което би довело разкриването на разглежданите в главното производство данни за местоположение, би имало достатъчно конкретни и предвидими неблагоприятни последици, за да засегне действително нейните интереси или международното сътрудничество в областта на горите, или, както сочат представените на Съда доказателства, такива последици в случая са само хипотетични.

52

На четвърто място, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали разкриването на данни за местоположението на постоянните пробни площи може да попадне в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първа алинея, буква з) от Директива 2003/4, относно случая, в който разкриването на исканата информация би могло да се отрази неблагоприятно върху опазването на околната среда, за която се отнася тази информация. Тя иска по-специално да се установи дали намаляването на надеждността на данните, въз основа на които се извършва такава инвентаризация на горите, което е резултат от разкриването на тези данни, може да засегне опазването на околната среда по смисъла на тази разпоредба.

53

От самия текст на член 4, параграф 2, първа алинея, буква з) от Директива 2003/4 следва, че с приемането на това изключение законодателят на Съюза е разрешил на държавите членки да се въздържат от разкриване на информация за околната среда, чието разпространение би представлявало опасност за околната среда, като например данни, позволяващи да се установи местоположението на редки видове.

54

Същата възможност произтича от член 4, параграф 4, точка h) от Орхуската конвенция, който предвижда възможност за държавите — страни по тази конвенция, да отхвърлят искания за информация за околната среда, ако разкриването на информацията би се отразило неблагоприятно върху околната среда, за която се отнася информацията, като например местата за размножаване на редки видове.

55

В настоящото дело естонското правителство и Агенцията за околна среда изтъкват, че разкриването на данните за местоположението на постоянните пробни площи би могло да навреди на представителността и надеждността на националната статистическа инвентаризация на горите и следователно на качеството на процеса на вземането на публични решения в областта на околната среда. По-специално според тях това разкриване би създало възможност за манипулиране на статистическите данни от страна на различните участници в сектора на горското стопанство, които биха могли например да се намесват само върху парцели, различни от тези, от които се събират данни, като по този начин подпомагат създаването на изопачена представа за състоянието на гората.

56

Доколкото може да засегне качеството на изготвянето на националната статистическа инвентаризация на горите и следователно опазването на околната среда, за което се отнася исканата информация, този риск може да обоснове прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първа алинея, буква з) от Директива 2003/4.

57

Обстоятелството, че не се засяга местоположението на редки видове, не може да постави под съмнение този извод, тъй като член 4, параграф 2, първа алинея, буква з) от Директива 2003/4 се отнася общо до всички случаи, в които разкриването на информация за околната среда може да засегне опазването на околната среда и посочва само като пример опазването на местоположението на редки видове.

58

Следва обаче да се припомни, че както при всички основания за отказ, посочени в член 4, параграф 1, първа алинея и параграф 2, първа алинея от Директива 2003/4, с изключение на основанието по член 4, параграф 2, втора алинея, трето изречение от тази директива относно информацията за емисии в околната среда, прилагането на това изключение е обусловено от претеглянето от публичните органи, под контрола на съда, на обществения интерес от разкриването спрямо интереса, обслужван от отказа тя да бъде разкрита, както и от констатацията, че такова разкриване може да засегне конкретно и действително защитените от посочената директива интереси, като опасността от такова засягане трябва да бъде разумно предвидима, а не чисто хипотетична.

59

С оглед на изложеното дотук на втория въпрос следва да се отговори, че член 4 от Директива 2003/4 трябва да се тълкува в смисъл, че

60

С шестия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 8, параграф 1 от Директива 2003/4 трябва да се тълкува в смисъл, че въз основа на тази разпоредба административен орган може да откаже да разкрие пред обществеността данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за извършване на националната статистическа инвентаризация на горите.

61

Съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2003/4 „[д]ържавите членки, доколкото е в правомощията им, гарантират, че всяка информация, събрана от тях или за тях, […] е актуална, точна и сравнима“.

62

От самия текст на тази разпоредба следва, че тя предвижда само изискване за качество на информацията за околната среда. Сама по себе си тя не може да служи като основание за отказ да се уважи искане за предоставяне на информация за околната среда, тъй като, както бе посочено в точка 33 от настоящото решение, изключенията от правото на достъп до такава информация са изчерпателно изброени в член 4 от тази директива.

63

Следователно член 8, параграф 1 от Директива 2003/4 не предвижда допълнително основание за изключение от правото на достъп до информация за околната среда в сравнение с посочените в член 4 от тази директива.

64

Все пак публичните власти следва да вземат предвид изискването за качество на информацията за околната среда, посочено в член 8, параграф 1 от Директива 2003/4, за да определят дали разкриването на информация за околната среда може да засегне някой от интересите, посочени в член 4, параграф 2 от Директива 2003/4, и по-специално опазването на околната среда, за която се отнася тази информация, по смисъла на член 4, параграф 2, първа алинея, буква з) от тази директива.

65

От изложеното по-горе следва, че на шестия въпрос трябва да се отговори, че член 8, параграф 1 от Директива 2003/4 трябва да се тълкува в смисъл, че административен орган не може да откаже да разкрие пред обществеността данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите, въз основа само на тази разпоредба.

66

С третия, четвъртия и петия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали при отрицателен отговор на първия въпрос данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите, спада към информацията, посочена в член 2, точка 1, буква б) от Директива 2003/4, исканията за която трябва да се обработват в съответствие с член 8, параграф 2 от тази директива. При утвърдителен отговор тази юрисдикция иска от Съда да установи и дали такива данни представляват информация относно процедурите за измерване по смисъла на член 8, параграф 2, както и, ако това е така, дали са налице важни основания, предвидени в националното право, които позволяват да бъдат изключени от обществен достъп, и дали други мерки, като например предоставянето им на разположение на научноизследователски и контролни организации, могат да смекчат отказа да бъдат предоставени.

67

От отговора на първия въпрос следва, че данните за местоположението на постоянни пробни площи, служещи за събиране на данни за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите, представляват информация за околната среда по смисъла на член 2, точка 1, буква а) от Директива 2003/4 и не попадат в обхвата на член 2, точка 1, буква б) от тази директива, към който препраща член 8, параграф 2 от последната. Предвид този отговор не е необходимо да се отговаря на третия, четвъртия и петия въпрос.

68

Със седмия си и последен въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали съображение 21 от Директива 2003/4 може да служи като самостоятелно правно основание за публично оповестяване на данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за събиране на данни за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите.

69

Съгласно съображение 21 от Директива 2003/4 с цел повишаване на осведомеността относно опазването на околната среда „публичните власти следва, ако е уместно, да осигуряват и разпространяват информация за околната среда, която съответства на техните функции“.

70

Тъй като съображенията на дадена директива имат само тълкувателна стойност на нейните разпоредби (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Puppinck и др./Комисия, C‑418/18 P, EU:C:2019:1113, т. 76), съображение 21 от Директива 2003/4 не може да служи за самостоятелно правно основание на задължение за достъп до информация за околната среда или за публично разпространение на такава информация, различно от предвидените в членове 3 и 7 от тази директива.

71

От гореизложеното следва, че на седмия въпрос трябва да се отговори, че съображение 21 от Директива 2003/4 не може да служи като самостоятелно правно основание за публично оповестяване на данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за събиране на данни за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите.

72

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: