–

за Association Avocats pour la défense des droits des étrangers (ADDE), Association nationale d’assistance aux frontières pour les étrangers (ANAFE), Association de recherche, de communication et d’action pour l’accès aux traitements (ARCAT), Comité inter-mouvements auprès des évacués (Cimade), Fédération des associations de solidarité avec tou.te.s les immigré.e.s (FASTI), Groupe d’information et de soutien des immigré.e.s (GISTI), Ligue des droits de l’homme (LDH), Le paria, Syndicat des avocats de France (SAF) и SOS — Hépatites Fédération, от P. Spinosi, avocat,

–

за Défenseur des droits, от C. Hédon, Défenseure des droits, M. Cauvin и A. Guitton, съветници, подпомагани от I. Zribi, avocate,

–

за френското правителство, от A.‑L. Desjonquères и J. Illouz, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, E. Borawska-Kędzierska и A. Siwek-Ślusarek, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Azéma, A. Katsimerou, T. Lilamand и J. Tomkin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 14 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 2016 г., стр. 1, наричан по-нататък „Кодексът на шенгенските граници“) и на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, Association Avocats pour la défense des droits des étrangers (ADDE), Association nationale d’assistance aux frontières pour les étrangers (ANAFE), Association de recherche, de communication et d’action pour l’accès aux traitements (ARCAT), Comité inter-mouvements auprès des évacués (Cimade), Fédération des associations de solidarité avec tou.te.s les immigré.e.s (FASTI), Groupe d’information et de soutien des immigré.e.s (GISTI), Ligue des droits de l’homme (LDH), Le paria, Syndicat des avocats de France (SAF) и SOS — Hépatites Fédération и от друга страна, Ministre de l’Intérieur (Министър на вътрешните работи, Франция) за законосъобразността на Ordonnance no 2020‑1733 du 16 décembre 2020 portant partie législative du code de l’entrée et du séjour des étrangers et du droit d’asile (Наредба № 2020‑1733 от 16 декември 2020 г. относно законодателната част на Кодекса за влизането и пребиваването на чужденци и за правото на убежище, JORF от 30 декември 2020 г., текст № 41).

3

Съгласно член 2 от Кодекса на шенгенските граници:

„По смисъла на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]“.

4

В дял II от този кодекс, посветен на „външните граници“, са включени членове 5—21.

5

В член 14 от посочения кодекс, озаглавен „Отказ за влизане“, се предвижда следното:

„1.   На гражданин на трета страна, който не отговаря на условията за влизане, установени в член 6, параграф 1, и не спада към категориите лица, посочени в член 6, параграф 5, се отказва влизане на териториите на държавите членки. Това не накърнява прилагането на специални разпоредби относно правото на убежище и международна закрила или относно издаването на визи за дългосрочно пребиваване.

2.   Отказ за влизане може да бъде издаден единствено въз основа на аргументирано решение, което посочва точните причини за отказа. Решението се взима от орган, упълномощен от националното законодателство. То незабавно влиза в сила.

Аргументираното решение, което посочва точните причини за отказа, се предоставя чрез стандартен формуляр, съдържащ се в приложение V, част Б, попълнен от органа, упълномощен от националното законодателство да налага отказ за влизане. Попълненият стандартен формуляр се предава на съответния гражданин на трета страна, който потвърждава получаването на решението за отказ за влизане чрез този формуляр.

Данните за граждани на трети страни, чието влизане за краткосрочен престой е било отказано, се регистрират в СВИ в съответствие с член 6а, параграф 2 от настоящия регламент и с член 18 от Регламент (ЕС) 2017/2226 [на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2017 година за създаване на Система за влизане/излизане (СВИ) с цел регистриране на данните относно влизането и излизането и данните относно отказа за влизане на граждани на трети страни, преминаващи външните граници на държавите членки, за определяне на условията за достъп до СВИ за целите на правоприлагането и за изменение на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение и регламенти (ЕО) № 767/2008 и (ЕС) № 1077/2011 (ОВ L 327, 2017 г., стр. 20)].

3.   Лицата, на които е издаден отказ за влизане, могат да обжалват. Обжалването се извършва в съответствие с националното право. На гражданите на трети страни се предоставя също така писмена информация за лицата за контакт, които могат да предоставят информация за представители, компетентни да действат от името на граждани на трети страни в съответствие с националното право.

Подаването на […] жалба няма суспензивен ефект по отношение на решението за отказ за влизане.

Без да се засяга всякаква компенсация, предоставена в съответствие с националното право, в случаите, когато при обжалването бъде заключено, че решението за отказ за влизане е било необосновано, засегнатият гражданин на трета страна има право на поправяне на въведените в СВИ данни или на заличаване на зачеркнатия печат за влизане, или на двете, както и на заличаване на други зачерквания или добавяния, които са направени от държавата членка, отказала влизането.

4.   Граничните служители гарантират, че гражданин на трета страна, на когото е забранено влизане, няма да влезе на територията на съответната държава членка.

5.   Държавите членки събират статистически данни за броя на лицата, на които е отказано влизане, основанията за такъв отказ, гражданството на лицата, на които е отказано влизане, и вида граница (сухопътна, въздушна или морска), на която им е отказано влизане, и ежегодно предават тези данни на Комисията (Евростат) в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета [от 11 юли 2007 година относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 311/76 на Съвета относно изготвяне на статистика за чуждестранните работници (ОВ L 199, 2007 г., стр. 23)].

6.   Подробни правила относно отказа за влизане се съдържат в част А от приложение V“.

6

В дял III от Кодекса на шенгенските граници, посветен на „вътрешните граници“, са включени членове 22—35.

7

Член 25 от посочения кодекс, озаглавен „Обща рамка за временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници“, гласи в параграф 1:

„В случай че в пространството без граничен контрол на вътрешните граници съществува сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в държава членка, тази държава членка може по изключение да въведе повторно граничен контрол на всички или на отделни участъци от вътрешните си граници за ограничен срок, ненадвишаващ 30 дни, или за предполагаемия период на сериозната заплаха, ако неговата продължителност надхвърля 30 дни. Обхватът и продължителността на временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници не излизат извън рамките на строго необходимото в отговор на сериозната заплаха“.

8

Член 32 от същия кодекс, озаглавен „Разпоредби, които се прилагат при повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници“, гласи:

„На местата, където се въвежда повторно граничен контрол на вътрешни граници, се прилагат с необходимите изменения съответните разпоредби на дял II“.

9

В част А от приложение V към Кодекса на шенгенските граници се предвижда следното:

„1. При отказ на влизане на границата компетентният граничен служител:

Практическите разпоредби за подпечатване се съдържат в приложение IV.

2. Ако гражданин на трета страна, на когото е отказано право на влизане, пристигне на границата с превозвач, органът, отговорен на местно равнище:

[…]“.

10

Съгласно член 44 от този кодекс, озаглавен „Отмяна“:

„Регламент (ЕО) № 562/2006 [на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 105, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 8, стр. 5)] се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение Х“.

11

Съгласно същата таблица на съответствието член 14 от Кодекса на шенгенските граници съответства на член 13 от Регламент № 562/2006.

12

Член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/115 гласи:

„1.   Настоящата директива се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка.

2.   Държавите членки могат да решат да не прилагат настоящата директива за граждани на трети страни:

13

Съгласно член 3 от тази директива:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

14

В член 4, параграф 4 от посочената директива се предвижда следното:

„По отношение на граждани на трети страни, които са изключени от приложното поле на настоящата директива, в съответствие с член 2, параграф 2, буква а) държавите членки:

15

Член 5 от Директива 2008/115 гласи:

„При прилагането на настоящата директива държавите членки надлежно вземат предвид:

и спазват принципа на „забрана за връщане“.

16

Член 6 от тази директива гласи:

„1.   Държавите членки издават решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2—5.

2.   От граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка и притежават валидно разрешение за пребиваване или друго разрешение, даващо право на престой, което е издадено от друга държава членка, се изисква незабавно да отидат на територията на тази друга държава членка. В случай че засегнатият гражданин на трета страна не се съобрази с това изискване или когато незабавното напускане на гражданина на трета страна се налага поради основания, свързани с обществения ред или националната сигурност, се прилага параграф 1.

3.   Държавата членка може да се въздържи от издаване на решение за връщане на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на нейна територия, ако засегнатият гражданин на трета страна бъде приет обратно от друга държава членка въз основа на двустранни споразумения или договорености, които са действащи към датата на влизане в сила на настоящата директива. В този случай държавата членка, която е приела обратно засегнатия гражданин на трета страна, прилага параграф 1.

[…]“.

17

В член 7, параграф 1, първа алинея от посочената директива се предвижда следното:

„В решението за връщане се предвижда подходящ срок за доброволно напускане с продължителност от седем до тридесет дни, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2 и 4. Държавите членки могат да предвидят в националното си законодателство, че подобен срок се предоставя единствено след подаване на молба от засегнатия гражданин на трета страна. В този случай държавите членки уведомяват засегнатите граждани на трети страни относно възможността да подадат подобна молба“.

18

Член 15, параграф 1 от същата директива гласи:

„Освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процес[ът] на извеждане, и по-специално когато:

Всяко едно задържане е за възможно най-кратък срок и продължава единствено по време на процедурите по извеждане и при надлежно изпълнение на тези процедури“.

19

Член L. 213‑3‑1 от Code de l’entrée et du séjour des étrangers et du droit d’asile (Кодекс за влизането и пребиваването на чужденци и за правото на убежище), в редакцията си съгласно Loi no 2018‑778, du 10 septembre 2018, pour une immigration maîtrisée, un droit d’asile effectif et une intégration réussie (Закон № 2018‑778 от 10 септември 2018 г. за овладяна имиграция, ефективно право на убежище и успешна интеграция, JORF от 11 септември 2018 г., текст № 1) (наричан по-нататък „предходният Ceseda“), гласи:

„При временното възстановяване на контрола по вътрешните граници, предвидено в дял III, глава II от [Кодекса на шенгенските граници], посочените в член L. 213‑2 решения могат да се вземат спрямо чужденеца, който, идвайки директно от територията на държава — страна по конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г., е проникнал на територията на метрополията, пресичайки вътрешна сухопътна граница без разрешение за това, и е бил проверен в зоната между тази граница и линия на отстояние 10 километра навътре. Подробните условия за тези проверки се определят с указ от Conseil d’État (Държавен съвет)“.

20

С Наредба № 2020‑1733 се преработва законодателната част на Кодекса за влизането и пребиваването на чужденци и за правото на убежище. Член L. 332‑2 от така изменения кодекс (наричан по-нататък „измененият Ceseda“) гласи:

„Решението за отказ за влизане трябва да бъде писмено и мотивирано и се приема от служител от категория, определена в подзаконов нормативен акт.

В уведомлението за решението за отказ за влизане се посочва правото на чужденеца да уведоми или да поиска да бъде уведомено лицето, при което е посочил, че трябва да отиде, консулството му или избраният от него съветник. В същото се посочва правото на чужденеца да откаже да бъде репатриран преди изтичането на един цял ден при условията, предвидени в член L. 333‑2.

Решението и уведомлението за правата му се съобщават на език, който той разбира.

Обръща се особено внимание на уязвимите лица, по-специално на ненавършилите пълнолетие лица, независимо дали са придружени или не от пълнолетно лице“.

21

В член L. 332‑3 от изменения Ceseda се предвижда следното:

„Предвидената в член L. 332‑2 процедура се прилага по отношение на решението, с което се отказва влизане на чужденеца съгласно член 6 от [Кодекса на шенгенските граници]. Тя се прилага и при проверки, извършвани на вътрешна граница, в случай на временно възстановяване на контрола по вътрешните граници при условията, предвидени в дял III, глава II от [Кодекса на шенгенските граници]“.

22

С жалба за отмяна на Наредба № 2020‑1733 сдруженията, посочени в точка 2 от настоящото решение, оспорват пред Conseil d’État (Държавен съвет) нейната валидност, твърдейки по-специално, че произтичащият от нея текст на член L. 332‑3 от изменения Ceseda не съответства на Директива 2008/115, тъй като допуска на вътрешните граници, по които е бил възстановен контролът, да се вземат решения за отказ за влизане.

23

Запитващата юрисдикция всъщност разяснява, че в свое решение от 19 март 2019 г., Arib и др. (C‑444/17, EU:C:2019:220), Съдът е приел, че член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115, разглеждан във връзка с член 32 от Кодекса на шенгенските граници, не се прилага към положението на гражданин на трета страна, задържан в непосредствена близост до вътрешна граница на държава членка и в незаконен престой на територията на държава членка, дори когато въпросната държава членка е въвела повторно по силата на член 25 от този кодекс контрол на тази граница поради сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност на тази държава членка.

24

Conseil d’État (Държавен съвет) подчертава, че в свое решение № 428175 от 27 ноември 2020 г. квалифицира като противоречащи на Директива 2008/115, съгласно тълкуването ѝ от Съда, разпоредбите на член L. 213‑3‑1 от предходния Ceseda, където се предвижда, че при временно възстановяване на контрола по вътрешните граници спрямо чужденеца, идващ директно от територията на държава — страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. и влязла в сила на 26 март 1995 г. (OВ L 239, 2000 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183, наричана по-нататък „Шенгенската конвенция“), може да се вземе решение за отказ за влизане при условията по член L. 213‑2 от предходния Ceseda, когато е проникнал на територията на метрополията, пресичайки вътрешна сухопътна граница без разрешение за това, и е бил проверен в зоната между тази граница и линия на отстояние 10 километра навътре.

25

Според Conseil d’État (Държавен съвет) в член L. 332‑3 от изменения Ceseda действително не се възпроизвеждат разпоредбите на член L. 213‑3‑1 от предходния Ceseda. В член L. 332‑3 от изменения Ceseda обаче също се предвижда, че решение за отказ за влизане може да се вземе при проверки, извършвани на вътрешните граници, при временно възстановяване на контрола по тези граници при условията, предвидени в дял III, глава II от Кодекса на шенгенските граници.

26

Поради това според запитващата юрисдикция трябва да се определи дали в такава хипотеза на гражданин на трета страна, който идва директно от територията на държава — страна по Шенгенската конвенция и се явява на разрешен граничен контролно-пропускателен пункт, без да притежава документи, позволяващи да се удостовери, че му е разрешено да влезе, или че има право на престой във Франция, може да бъде противопоставено решение за отказ за влизане на основание член 14 от Кодекса на шенгенските граници, без да се прилага Директива 2008/115.

27

При това положение Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави следния преюдициален въпрос:

„Може ли в случай на временно възстановяване на контрола по вътрешните граници, при условията, предвидени в дял III, глава II от [Кодекса на шенгенските граници], на чужденец, който идва директно от територията на държава — страна по [Шенгенската конвенция], да бъде отказано влизане при проверка на тази граница на основание член 14 от посочения [кодекс], без да се прилага Директива [2008/115]?“.

28

С поставения от нея преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Кодексът на шенгенските граници и Директива 2008/115 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато държава членка е възстановила контрола по вътрешните си граници, тя може да вземе спрямо гражданин на трета страна, явяващ се на разрешен гранично-пропускателен пункт, където се осъществява такъв контрол, решение за отказ за влизане по смисъла на член 14 от този кодекс, без да трябва да спазва посочената директива.

29

По изключение и при определени условия член 25 от Кодекса на шенгенските граници допуска възможността държава членка временно да възстанови граничния контрол на всички или на отделни участъци от вътрешните си граници при сериозна заплаха за своя обществен ред или вътрешната си сигурност. Съгласно член 32 от този кодекс, когато граничният контрол на вътрешните граници е възстановен, относимите разпоредби от дял II от посочения кодекс — който дял се отнася за външните граници — се прилагат mutatis mutandis.

30

Това се отнася за член 14 от Кодекса на шенгенските граници, където се предвижда, че влизане на територията на държавите членки се отказва на гражданина на трета страна, който не отговаря на всички условия за влизане по член 6, параграф 1 от този кодекс и не спада към някоя от категориите лица по член 6, параграф 5 от същия кодекс.

31

Важно е обаче да се припомни, че гражданин на трета страна, който, след като незаконно е влязъл на територията на държава членка, присъства на тази територия, без да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване, се оказва в незаконен престой по смисъла на Директива 2008/115. Ето защо в съответствие с член 2, параграф 1 и при съблюдаване на член 2, параграф 2 от посочената директива този гражданин попада в приложното ѝ поле, без присъствието на територията на съответната държава членка да е обусловено от минимална продължителност или намерение за оставане на територията ѝ. Следователно по принцип за него се прилагат предвидените в нея общи стандарти и процедури с оглед на неговото извеждане, и то докато престоят му не бъде евентуално узаконен (вж. в този смисъл решение от 19 март 2019 г., Arib и др., C‑444/17, EU:C:2019:220, т. 37 и 39 и цитираната съдебна практика).

32

Това е така включително когато този гражданин на трета страна е заловен на гранично-пропускателен пункт, стига този гранично-пропускателен пункт да се намира на територията на посочената държава членка. В това отношение всъщност трябва да се отбележи, че е възможно лице да влезе на територията на държава членка още преди да пресече гранично-пропускателен пункт (вж. по аналогия решение от 5 февруари 2020 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Регистриране на моряци в пристанището на Ротердам), C‑341/18, EU:C:2020:76, т. 45).

33

Трябва също така да се уточни например, че когато се извършват проверки във влак между момента, в който влакът напуска последната гара, намираща се на територията на държава членка, имаща обща вътрешна граница с държава членка, възстановила контрола по своите вътрешни граници, и момента, в който влакът влиза на първата гара, намираща се на територията на последната държава членка, контролът в същия влак трябва — освен ако тези две държави членки не са се договорили за противното — да се счита за контрол, осъществен на гранично-пропускателен пункт, намиращ се на територията на държавата членка, която е възстановила този контрол. Вследствие на този контрол провереният във влака гражданин на трета страна всъщност непременно ще се окаже в престой на територията на последната държава членка по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 2008/115.

34

Трябва същевременно да се отбележи също, че по изключение и при определени условия член 2, параграф 2 от Директива 2008/115 позволява на държавите членки да изключат от приложното ѝ поле гражданите на трети страни, които са в незаконен престой на тяхна територия.

35

Така, от една страна, член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115 позволява на държавите членки да не прилагат последната, при съблюдаване на изискванията по член 4, параграф 4 от нея, в две особени хипотези, а именно, хипотезата на граждани на трети страни, за които има решение за отказ за влизане на външна граница на държава членка по член 14 от Кодекса на шенгенските граници, или хипотезата на граждани на трети страни, които са задържани или засечени при незаконно преминаване на такава външна граница и впоследствие не са получили разрешение за престой или право на престой в тази държава членка.

36

От практиката на Съда същевременно следва, че тези две хипотези се отнасят само за преминаването на външна граница — съгласно даденото ѝ определение в член 2 от Кодекса на шенгенските граници — на държава членка и следователно не засягат преминаването на обща граница на държави членки от Шенгенското пространство, дори когато контролът по нея е възстановен на основание член 25 от същия кодекс поради сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност на тази държава членка (вж. в този смисъл решение от 19 март 2019 г., Arib и др., C‑444/17, EU:C:2019:220, т. 45 и 67).

37

Следователно, както посочва генералният адвокат в точка 35 от своето заключение, член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115 не разрешава на държава членка, която е възстановила контрола по своите вътрешни граници, да дерогира предвидените в тази директива общи стандарти и процедури, за да изведе гражданина на трета страна, засечен без валидно разрешение за пребиваване на някои от гранично-пропускателните пунктове, които се намират на територията на тази държава членка и където се осъществява такъв контрол.

38

От друга страна, макар член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2008/115 да разрешава на държавите членки да не прилагат последната за гражданите на трети страни, които подлежат на връщане като наказателноправна санкция или като последствие от наказателноправна санкция съгласно националното законодателство или по отношение на които са образувани процедури за екстрадиция, трябва да се констатира, че това не е хипотезата, която се има предвид в разпоредбата, разглеждана в спора в главното производство.

39

От гореизложеното следва, от една страна, че държава членка, която е възстановила контрола по своите вътрешни граници, може да приложи mutatis mutandis член 14 от Кодекса на шенгенските граници и точка 1 от част А от приложение V към този кодекс спрямо гражданин на трета страна, засечен без валидно разрешение за пребиваване на разрешен гранично-пропускателен пункт, където се осъществява такъв контрол.

40

От друга страна, когато този гранично-пропускателен пункт се намира на територията на съответната държава членка, последната същевременно трябва да следи последиците от такова прилагане mutatis mutandis на разпоредбите, посочени в предходната точка, да не водят до пренебрегване на общите стандарти и процедури, предвидени с Директива 2008/115. Обстоятелството, че така носеното от държавата членка задължение може да лиши до голяма степен от неговата ефективност евентуалното вземане на решение за отказ за влизане спрямо гражданин на трета страна, който се явява на някоя от нейните вътрешни граници, не може да промени тази констатация.

41

Що се отнася до относимите разпоредби от посочената директива, трябва да се припомни по-специално, че съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 за всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на територията на държава членка, без да се засягат изключенията, предвидени в параграфи 2—5 от този член, и при стриктно спазване на изискванията по член 5 от същата директива, се издава решение за връщане, където се определя в коя от посочените в член 3, точка 3 от тази директива трети страни той трябва да бъде изведен (решение от 22 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Извеждане — Медицински канабис), C‑69/21, EU:C:2022:913, т. 53).

42

Освен това гражданин на трета страна, за когото е издадено такова решение за връщане, трябва по принцип да разполага по силата на член 7 от Директива 2008/115 с определен срок за доброволно напускане на територията на съответната държава членка. Към принудително извеждане се пристъпва само като крайна мярка в съответствие с член 8 и при спазване на член 9 от същата директива, задължаващ държавите членки да отложат извеждането в посочените в него хипотези (решение от 17 декември 2020 г., Комисия/Унгария (Приемането на кандидати за международна закрила), C‑808/18, EU:C:2020:1029, т. 252).

43

Освен това съгласно член 15 от Директива 2008/115 задържането на гражданин на трета страна в незаконен престой може да се разпореди само в определени хипотези. Същевременно, както генералният адвокат посочва по същество в точка 46 от своето заключение, същият член допуска възможността, когато този гражданин представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност, да му се наложи мярка за задържане, докато се чака извеждането му, стига задържането да отговаря на условията по членове 15—18 от същата директива (вж. в този смисъл решение от 2 юли 2020 г., Stadt Frankfurt am Main, C‑18/19, EU:C:2020:511, т. 41—48).

44

Освен това Директива 2008/115 не изключва възможността държавите членки да предвидят наказание лишаване от свобода за извършване на правонарушения, различни от изчерпващите се с обстоятелството на незаконно влизане, включително в случаи, при които установената с посочената директива процедура на връщане все още не е приключила. Ето защо посочената директива допуска също така ареста или полицейското задържане на гражданин на трета страна в незаконен престой, когато такива мерки са взети с мотива, че посоченият гражданин е заподозрян в извършване на престъпление, различно от самото му незаконно влизане на територията на страната, и по-специално престъпление, което може да застраши обществения ред или вътрешната сигурност на съответната държава членка (решение от 19 март 2019 г., Arib и др., C‑444/17, EU:C:2019:220, т. 66).

45

Следователно, противно на твърденията на френското правителство, няма как прилагането в хипотеза като описаната в акта за преюдициално запитване на общите стандарти и процедури, предвидени в Директива 2008/115, да направи невъзможно поддържането на обществения ред и опазването на вътрешната сигурност по смисъла на член 72 ДФЕС.

46

С оглед на изложените съображения на преюдициалния въпрос трябва да се отговори, че Кодексът на шенгенските граници и Директива 2008/115 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато държава членка е възстановила контрола по вътрешните си граници, тя може да вземе спрямо гражданин на трета страна, който се явява на намиращ се на нейна територия разрешен гранично-пропускателен пункт, където се осъществява такъв контрол, решение за отказ за влизане чрез прилагане mutatis mutandis на член 14 от този кодекс, стига предвидените в тази директива общи стандарти и процедури да се приложат за този гражданин с оглед на неговото извеждане.

47

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) и Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

когато държава членка е възстановила контрола по вътрешните си граници, тя може да вземе спрямо гражданин на трета страна, който се явява на намиращ се на нейна територия разрешен гранично-пропускателен пункт, където се осъществява такъв контрол, решение за отказ за влизане чрез прилагане mutatis mutandis на член 14 от този регламент, стига предвидените в тази директива общи стандарти и процедури да се приложат за този гражданин с оглед на неговото извеждане.