–

за Eurelec Trading SCRL, от H. Boularbah, J. Derenne и O. Laude, адвокати,

–

за Scabel SA, от D. De Sart и M. Dupont, адвокати,

–

за Groupement d’аchat des Centres Édouard Leclerc (GALEC) и Association des centres distributeurs Édouard Leclerc (ACDLEC), от G. Parleani и O. Parleani, адвокати,

–

за френското правителство, от A. Daniel и A.‑L. Desjonquères, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от S. Noë и W. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Eurelec Trading SCRL (наричано по-нататък „Eurelec“) и Scabel SA, дружества със седалище в Белгия, от една страна, и Ministre de l’Économie et des Finances (министър на икономиката и финансите, Франция), от друга, относно ограничаващи конкуренцията практики спрямо установени във Франция доставчици.

3

Съображение 10 от Регламент № 1215/2012 гласи:

„В приложното поле на настоящия регламент следва да се включват всички основни граждански и търговски дела с изключение на някои ясно определени дела […]“.

4

Член 1 от този регламент, който се намира в глава I от него, озаглавена „Приложно поле и определения“, предвижда в параграф 1:

„Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii)“.

5

Книга VI от Търговския кодекс в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „Търговският кодекс“), озаглавена „Свобода на ценообразуване и конкуренция", включва по-специално дял IV, озаглавен „Прозрачност, ограничаващи конкуренцията практики и други забранени практики“. Член L. 442‑6 от този кодекс, който се намира в дял IV, гласи:

„I. Всеки производител, търговец, индустриалец или лице, вписано в регистъра на занаятите, носи отговорност и има задължение да възстанови причинените вреди, когато:

[…]

2° налага или се опитва да наложи на търговски партньор задължения, които водят до значително неравновесие в правата и задълженията на страните;

[…]

III. Искът се предявява пред компетентния граждански или търговски съд от всяко заинтересовано лице, от прокуратурата, от министъра, отговарящ за икономиката, или от председателя на Autorité de la concurrence (Орган за защита на конкуренцията), когато последният установи по повод на случаите, попадащи в неговата компетентност, практика, посочена в този член.

По този иск министърът, отговарящ за икономиката, и прокуратурата могат да поискат от сезирания съд да постанови преустановяване на посочените в този член практики. По отношение на всички тези практики те могат също така да поискат обявяване на недействителността на неправомерни клаузи или договори, както и връщане на недължимо платеното. Те могат да поискат и налагането на глоба по гражданскоправен ред, чийто размер не може да надвишава пет милиона евро. Тази глоба обаче може да бъде определена в троен размер на недължимо платените суми или, пропорционално на получените от нарушението ползи, в размер на 5 % от оборота без данъци, реализиран във Франция от извършителя на практиките през последната приключила финансова година, предхождаща годината, през която са били прилагани посочените в този член практики. Може да бъде поискано и обезщетение за претърпените вреди. […]

[…]“.

6

В дял V от книга VI от Търговския кодекс, озаглавен „Правомощия за разследване“, се намират членове от L 450‑1 до L 450‑10 от този кодекс.

7

Член L. 450‑1, II от посочения кодекс предвижда:

„Държавните служители, овластени за тази цел от министъра, отговарящ за икономиката, могат да извършват разследвания, необходими за прилагането на разпоредбите на тази книга“.

8

Съгласно член L. 450‑4, първа алинея от Търговския кодекс посочените в член L 450‑1 от този кодекс служители могат, с разрешение на съдия и под негов контрол, да извършват посещения във всички помещения, както и да изземват документи и други носители на информация в рамките на разследванията, разпоредени по-специално от министъра, отговарящ за икономиката.

9

Член L. 450‑8 от посочения кодекс гласи:

„Който се противопостави по какъвто и да било начин на изпълнението на служебните задължения, възложени на посочените в член L. 450‑1 служители съгласно тази книга, се наказва с лишаване от свобода за срок от две години и с глоба от 300000 евро“.

10

Eurelec, учредено по белгийското право дружество, е център за договаряне на цени и покупки, създадено от група E. Leclerc и група Rewe, които са кооперации на търговци съответно по френското и германското право.

11

Scabel, учредено по белгийското право дружество, изпълнява ролята на посредник между Eurelec и френските и португалските регионални центрове за покупки на дружество Leclerc и е доставчик на административни и технически услуги за Eurelec.

12

Groupement d’achat des centres Édouard Leclerc (GALEC) е национален център за покупки на група Leclerc, който договаря годишните рамкови договори с френските доставчици, изпълнявани от регионалните центрове за покупки.

13

Association des centres distributeurs Édouard Leclerc (ACDLEC) отговаря за изработването на дългосрочната стратегия на Mouvement E. Leclerc и е инициатор на обединението между E. Leclerc и Rewe в Европа.

14

Между 2016 г. и 2018 г. министърът на икономиката и финансите провежда разследване, довело до съмнения за наличието на практики, които вероятно ограничават конкуренцията, прилагани от Eurelec в Белгия спрямо установени във Франция доставчици. Всъщност според това разследване Eurelec принуждава доставчиците да приемат намаляване на цените без насрещна престация, в нарушение на Търговския кодекс, и налага на последните белгийското право като приложимо към сключените договори, за да заобиколи френския закон.

15

Тъй като счита, че реалното съществуване на подозираните практики е потвърдено от посещения и изземвания на документи, извършени през февруари 2018 г. в помещенията на Galec и на ACDLEC, с актове на съдебен изпълнител от 19 юли и 27 септември 2019 г. министърът на икономиката и финансите предявява иск на основание член L 442‑6 от Търговския кодекс срещу Eurelec, Scabel, GALEC и ACDLEC пред Tribunal de commerce de Paris (търговски съд Париж, Франция), с цел последният да приеме за установено, че тези практики са създали задължения за търговските им партньори, довели до значително неравновесие в правата и задълженията на страните, да разпореди на тези дружества да преустановят посочените практики и да ги осъди, наред с другото, да заплатят глоба по гражданскоправен ред. Ответните дружества правят възражение, че съгласно разпоредбите на Регламент № 1215/2012 френските съдилища не са компетентни да се произнесат по предявения от министъра на икономиката и финансите иск, доколкото той е срещу Eurelec и Scabel — установени в Белгия дружества.

16

С междинно решение от 15 април 2021 г. Tribunal de commerce de Paris (търговски съд Париж) отхвърля възражението за липса на компетентност и приема, че е компетентен да разгледа иска.

17

Eurelec и Scabel подават въззивна жалба срещу това решение пред Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция), запитващата юрисдикция, като посочват, че предявеният от министъра на икономиката и финансите иск не попада в обхвата на „гражданските и търговски дела“ по смисъла на Регламент № 1215/2012, и следователно този съд не е компетентен, доколкото искът е предявен срещу тях.

18

Министърът на икономиката и финансите счита, че исканията му попадат в материалния обхват на Регламент № 1215/2012. Всъщност, тъй като целта на предявения иск е да защити френския икономически обществен ред, той смята, че по този иск трябва да се произнесе само френски съд. Досежно използването на правомощията му за разследване, той счита, че е необходимо да се разграничи фазата на разследване от тази на съдебното производство, като поддържа, че критерият за приложимост на Регламент № 1215/2012 е използването на тези доказателства, а не начинът на събирането им. Накрая, той добавя, че искът му е предявен при условия на равнопоставеност спрямо ответните дружества, тъй като се урежда от правилата на Гражданския процесуален кодекс, приложими за всички страни в производството.

19

При тези обстоятелства Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли понятието „граждански и търговски дела“, дефинирано в член 1, параграф 1 от [Регламент № 1215/2012], да се тълкува в смисъл, че включва в приложното си поле иска — и постановения по него съдебен акт — i) предявен от френския министър на икономиката и финансите на основание член [L 442‑6, I, 2° от Търговския кодекс] срещу белгийско дружество, ii) за установяване и прекратяване на ограничаващи конкуренцията практики и за налагане на глоба по гражданскоправен ред на предполагаемия извършител за тези практики, iii) въз основа на доказателства, получени чрез специалните му правомощия за разследване?“.

20

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато орган на публичната власт на една държава членка упражнява правомощия за разследване или правомощия за предявяване на иск, простиращи се отвъд нормите на общия правен режим, които са приложими към правоотношенията между частноправни субекти, искът на този орган срещу дружества, установени в друга държава членка, с оглед на установяването, наказването и преустановяването на ограничаващи конкуренцията практики спрямо доставчици, установени в първата държава членка, попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба.

21

В тази насока от практиката на Съда следва, че макар да е възможно някои спорове между органи на публичната власт и частноправни субекти да попаднат в приложното поле на Регламент № 1215/2012, това не се отнася за случаите, когато действията на органа на публична власт са свързани с упражняването на държавна власт (решение от 16 юли 2020 г., Movic и др., C‑73/19, EU:C:2020:568, т. 35 и цитираната съдебна практика).

22

Всъщност проявлението на правомощия на държавна власт от една от страните по спора, поради това че тя упражнява власт, простираща се отвъд нормите на общия правен режим, приложими към правоотношенията между частноправни субекти, изключва такъв спор от „гражданските и търговските дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 (решение от 16 юли 2020 г., Movic и др., C‑73/19, EU:C:2020:568, т. 36 и цитираната съдебна практика).

23

Следователно, за да се определи дали даден въпрос попада в приложното поле на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, а оттам и в приложното поле на този регламент, следва да се установи какво е правоотношението между страните по спора и неговия предмет или, алтернативно, да се разгледат основанието и условията за предявяване на иска (решение от 16 юли 2020 г., Movic и др., C‑73/19, EU:C:2020:568, т. 37 и цитираната съдебна практика).

24

Така, в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ попада производство между органите на една държава членка и установени в друга държава членка търговци, в което тези органи искат главно да се констатира наличието на нарушения, а именно нелоялни търговски практики, които според тях са неправомерни, и да се разпореди преустановяването им, както и в допълнение, да се постановят мерки за разгласяване и да се наложи имуществена санкция (решение от 16 юли 2020 г., Movic и др., C‑73/19, EU:C:2020:568, т. 64).

25

Това обаче не е така при искане да бъде предоставено правомощие за констатиране наличието на бъдещи нарушения чрез обикновен протокол, съставен от служител на съответния орган на публична власт, тъй като в действителност такова искане се отнася до правомощия, простиращи се отвъд нормите на общия правен режим, приложими към правоотношенията между частноправни субекти (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Movic и др., C‑73/19, EU:C:2020:568, т. 62).

26

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, от една страна, че искът по главното производство, който има за предмет защитата на френския икономически обществен ред, е предявен въз основа на доказателства, получени при посещения на място и изземване на документи. Такива правомощия за разследване, макар и упражняването им да трябва да бъде предварително разрешено от съда, обаче се отклоняват от общия правен режим по-специално защото не могат да бъдат упражнявани от частни лица и защото, съобразно релевантните национални разпоредби, всеки, който се противопостави на упражняването на такива мерки, подлежи на наказание лишаване от свобода и глоба в размер на 300000 евро.

27

От друга страна, искът в главното производство цели по-специално налагането на глобата по гражданскоправен ред, предвидена в член L 442‑6, III, втора алинея от Търговския кодекс. Действително, такава глоба трябва да бъде наложена от компетентния съд, но само министърът на икономиката и прокуратурата могат да поискат нейното налагане. По-специално съгласно член L 442‑6 от Търговския кодекс лицето, пострадало от ограничаващите конкуренцията практики, може само да претендира обезщетение за причинените от тези практики вреди и да поиска преустановяване на тези практики или обявяване на съответната клауза за недействителна.

28

В тази насока искът по главното производство се различава от разглеждания в делото, по което е постановено решение от 16 юли 2020 г., Movic и др. (C‑73/19, EU:C:2020:568), тъй като по това дело компетентните публични власти са поискали спрямо дружествата, упрекнати в нарушения от търговско естество, не да бъде наложена глоба, а само да бъде издадена заповед за преустановяване на посочените нарушения — възможност, която имат и заинтересованите лица и сдруженията за защита на потребителите (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Movic и др., C‑73/19, EU:C:2020:568, т. 48).

29

При тези условия, с предявяването на иска по главното производство министърът на икономиката и финансите действа „при упражняването на държавна власт (acta iure imperii)“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, поради което този иск не попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на посочената разпоредба — което обаче запитващата юрисдикция следва да провери.

30

С оглед на изложеното дотук на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато орган на публичната власт на една държава членка упражнява правомощия за предявяване на иск или правомощия за разследване, простиращи се отвъд нормите на общия правен режим, които са приложими към правоотношенията между частноправни субекти, искът на този орган срещу дружества, установени в друга държава членка, с оглед на установяването, наказването и преустановяването на ограничаващи конкуренцията практики спрямо доставчици, установени в първата държава членка, не попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба.

31

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

трябва да се тълкува в смисъл, че:

когато орган на публичната власт на една държава членка упражнява правомощия за предявяване на иск или правомощия за разследване, простиращи се отвъд нормите на общия правен режим, които са приложими към правоотношенията между частноправни субекти, искът на този орган срещу дружества, установени в друга държава членка, с оглед на установяването, наказването и преустановяването на ограничаващи конкуренцията практики спрямо доставчици, установени в първата държава членка, не попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба.