Дело C‑87/22

ТТ

срещу

(Преюдициално запитване, отправено от Landesgericht Korneuburg)

Решение на Съда (четвърти състав) от 13 юли 2023 година

„Преюдициално запитване — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Членове 10 и 15 — Прехвърляне в съд на друга държава членка, който е по-подходящ за разглеждането на делото — Условия — Съд на държавата членка, в която детето е отведено неправомерно — Хагска конвенция от 1980 г. — Висш интерес на детето“

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото — Приложно поле — Прехвърляне в случай на отвличане на дете — Прехвърляне от компетентния по силата на член 10 от този регламент съд към съд на държавата членка, в която детето е отведено неправомерно — Включване

(член 10 и член 15, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

(вж. т. 40—43, 45—51, 55; т. 1 от диспозитива)
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото — Условия — Молба за връщане по Хагската конвенция от 1980 г., по която няма влязло в сила решение

(член 15, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

(вж. т. 57—59; т. 2 от диспозитива)
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото — Понятие за по-подходящ съд — Критерии за преценка — Реална и конкретна добавена стойност на прехвърлянето за приемането на решение относно детето — Опасност родителят, който иска връщането на детето, да бъде лишен от възможността да изложи ефективно доводите си — Приемане на неотложни временни мерки от по-подходящия съд — Изтичане на срока от шест седмици след подаването на молба за връщане по Хагската конвенция от 1980 г. и съществено забавяне при произнасянето по тази молба

(член 15 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

(вж. т. 63, 64 и 66—69)

Резюме

TT и AK (словашки граждани) са родителите на V и M, родени в Словакия през 2012 г. През 2014 г. семейството се установява в Австрия. TT и AK се разделят през 2020 г., като без съгласието на TT AK отвежда децата, за да живеят с нея в Словакия. При това положение ТТ подава до словашки съд молба за връщане на децата на основание Хагската конвенция от 1980 г ( 1 ). Едновременно с това той сезира австрийски съд с искане единствено на него да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца. AK подава искане до същия съд с цел той да изиска от словашки съд да приеме компетентността във връзка с правото на упражняване на родителски права върху децата в съответствие с Регламент № 2201/2003 ( 2 ) ( 3 ), като изтъква, че словашките съдилища са по-подходящи да разгледат въпроса за родителската отговорност за двете деца.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали компетентността относно упражняването на родителските права върху детето може да бъде прехвърлена по силата на Регламент № 2201/2003 ( 4 ) на съд на държавата членка, в която детето е установило обичайното си местопребиваване след неправомерно отвеждане, както и дали условията за такова прехвърляне са уредени изчерпателно.

Сезиран от тази юрисдикция, Съдът уточнява условията, при които съдът на държава членка, компетентен да се произнесе по съществото на свързано с родителската отговорност дело на основание член 10 от този регламент, може по изключение да изиска прехвърляне в съответствие с член 15, параграф 1, буква б) от посочения регламент към съд на държавата членка, в която единият от родителите е отвел неправомерно детето.

Съображения на Съда

Съдържащите се в Регламент № 2201/2003 правила за компетентност във връзка с родителската отговорност са били създадени, за да се съобрази висшият интерес на детето, и за тази цел в тях е предпочетен критерият за близост. Затова се установява правило за обща компетентност ( 5 ) в полза на съдилищата на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда. Това правило обаче се прилага ( 6 ) при спазване в частност на член 10 от този регламент, който предоставя компетентност на съдилищата на държавата членка, където детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане. Тази разпоредба, насочена към възпиране на неправомерното отвеждане или задържане на деца между държавите членки, има за цел да неутрализира ефекта, който прилагането на правилото за обща компетентност би имало в случай на неправомерно отвеждане на съответното дете, а именно прехвърляне на компетентността към държавата членка, в която детето е придобило ново обичайно местопребиваване в резултат на неправомерното отвеждане или задържане.

Освен това член 15 от Регламент № 2201/2003 предвижда механизъм за сътрудничество, който позволява на компетентния да разгледа делото съд на държава членка по изключение да прехвърли делото на съд на друга държава членка, стига последният да приеме компетентността в срок от шест седмици. Възможността да се изиска прехвърляне, съществува и за съд, чиято компетентност се основава на член 10 от Регламент № 2201/2003, като не е изключено прехвърлянето да се извърши към съд на държавата членка, в която засегнатото дете е било отведено неправомерно от единия от родителите си. Всъщност висшият интерес на детето, чието отчитане е една от преследваните с Регламент № 2201/2003 цели, е от първостепенно значение и разглежданото прехвърляне трябва да служи на този интерес. Следователно не е в противоречие с преследваните с Регламент № 2201/2003 цели съд, който е компетентен във връзка с родителската отговорност на основание член 10 от този регламент, да може да изиска делото, с което е сезиран, да бъде прехвърлено на съд на друга държава членка, в която засегнатото дете е било неправомерно отведено от единия от родителите си.

Разглежданото прехвърляне обаче може да бъде изискано само ако са изпълнени три кумулативни и изчерпателно изброени условия ( 7 ), тоест ако съществува „особена връзка“ между детето и друга държава членка, ако съдът, компетентен да разгледа делото по същество, счита, че съд на тази друга държава членка е „по-подходящ“ да разгледа делото, и ако прехвърлянето служи на висшия интерес на засегнатото дете в смисъл, че няма да има негативно отражение върху неговото положение. Наличието на молба за връщане по Хагската конвенция от 1980 г., по която няма влязло в сила решение в държавата членка, където засегнатото дете е било неправомерно отведено от единия от родителите си, не може да бъде пречка пред разглежданото прехвърляне, но това обстоятелство трябва да се вземе предвид при анализа относно изпълнението на условията за това прехвърляне.

В това отношение, на първо място, обстоятелството, че детето е гражданин на държава членка, е един от критериите, позволяващи да се приеме, че то има „особена връзка“ с тази държава членка.

На второ място, що се отнася до условието, че съдът, към който се предвижда прехвърлянето, трябва да бъде „по-подходящ“ да разгледа делото, компетентният съд трябва да вземе предвид няколко обстоятелства. Най-напред, прехвърлянето би трябвало да е от естество да придаде реална и конкретна добавена стойност за приемането на решение относно детето, в сравнение с оставянето на делото при компетентния съд. Такъв е случаят в частност когато съдът, към който се предвижда прехвърлянето, е приел — по искане на страните в главното производство и съгласно приложимите процесуални правила — редица неотложни временни мерки, основани по-специално на член 20 от Регламент № 2201/2003. По-нататък, това прехвърляне не може да създава явна опасност родителят, който иска връщането на детето, да бъде лишен от възможността да изложи ефективно доводите си пред съда, към който се предвижда прехвърлянето. Накрая, когато пред компетентните органи на държавата членка, където засегнатото дете е било неправомерно отведено, е подадена молба за връщане на основание Хагската конвенция от 1980 г., никой съд на тази държава членка не може да се счита за „по-подходящ“ за разглеждането на делото, преди да е изтекъл шестседмичният срок, предвиден за вземането на решение по молбата за връщане на детето ( 8 ). Освен това същественото забавяне на съдилищата на посочената държава членка при произнасянето по тази молба би могло да представлява обстоятелство, пречещо да се направи извод, че тези съдилища са по-подходящи да се произнесат по същество относно правото на упражняване на родителските права. Всъщност след получаване на съобщението за неправомерно отвеждане на детето съдилищата на договарящата държава, на чиято територия детето е било отведено, не могат да разгледат по същество правото на упражняване на родителските права, освен ако се установи, че по-специално детето не следва да бъде върнато по силата на тази конвенция ( 9 ).

На трето и последно място, що се отнася до условието относно висшия интерес на детето, при неговата преценка не може да не се отчете временната невъзможност на съдилищата на държавата членка, в която детето е било неправомерно отведено от единия от родителите си, да постановят съответстващо на този интерес решение по същество относно правото на упражняване на родителските права, преди съдът на тази държава членка, сезиран с молбата за връщане на детето, да се е произнесъл по нея.

( 1 ) Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г.

( 2 ) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183). Член 15 от Регламент № 2201/2003 предвижда възможността по изключение съд на държава членка, който е компетентен по съществото на свързано с родителската отговорност дело, да изиска прехвърлянето на това дело или на отделна част от него на съд на друга държава членка, с която детето има особена връзка, ако последният е по-подходящ за разглеждането на делото и когато това е във висшия интерес на детето.

( 3 ) По-специално с член 15, параграф 1, буква б), параграф 2, буква а) и параграф 5 от този регламент.

( 4 ) В съответствие с член 15, параграф 1, буква б) от този регламент.

( 5 ) Съгласно член 8, параграф 1 от този регламент.

( 6 ) Съгласно член 8, параграф 2 от този регламент.

( 7 ) Изброени изчерпателно в член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003.

( 8 ) Предвиден в член 11 от Хагската конвенция от 1980 г. и в член 11 от Регламент № 2201/2003.

( 9 ) Член 16 Хагската конвенция от 1980 г.