–

за M.A., от I. Botyrienė, advokatė,

–

за литовското правителство, от K. Dieninis и V. Vasiliauskienė, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Azema, S. L. Kalėda и A. Steiblytė, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9), на член 7, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60), както и на член 8, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 96).

2

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на производство между M.A., гражданин на трета страна, и Valstybės sienos apsaugos tarnyba (Национална служба за охрана на границите към Министерството на вътрешните работи на Република Литва) (наричана по-нататък „VSAT“) във връзка с искането на същата служба да бъде задържан M.A.

3

Член 4, параграф 1 от Директива 2011/95 гласи:

„Държавите членки могат да преценят, че е задължение на молителя да представи във възможно най-кратък срок всички необходими елементи в подкрепа на своята молба за международна закрила. Държавата членка следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата“.

4

Съгласно член 2, буква в) от Директива 2013/32:

„За целите на настоящата директива:

[…]

5

Член 6 от Директива 2013/32 предвижда:

„1.   Когато дадено лице подава молба за международна закрила до орган, който съгласно националното право е компетентен да регистрира подобни молби, регистрацията се извършва не по-късно от 3 работни дни след подаването на молбата.

Ако молбата за международна закрила е подадена до други органи, които има вероятност да получат подобни молби, но не са компетентни да направят регистрацията съгласно националното право, държавите членки се уверяват, че регистрацията се извършва не по-късно от 6 работни дни след подаването на молбата.

Държавите членки се уверяват, че тези други органи, които има вероятност да получат молби за международна закрила, например полицията, граничните служители, имиграционните органи и служителите на местата за задържане, разполагат със съответната информация и че техните служители получават необходимото ниво на обучение, подходящо за техните задачи и отговорности, както и указания за информиране на кандидатите къде и как могат да подават молби за международна закрила.

2.   Държавите членки следят за това лице, което е подало молба за международна закрила, да разполага с действителна възможност да внесе своята молба възможно най-скоро. Когато кандидатът не подаде молба, държавите членки могат съответно да приложат член 28 от настоящата директива.

3.   Без да се засяга параграф 2, държавите членки могат да поставят изискване молбите за международна закрила да бъдат подавани лично и/или на определено място.

4.   Независимо от параграф 3 молбата за международна закрила се счита за подадена след като кандидатът подаде формуляр или когато това е предвидено в националното право, след като съответните компетентни органи на заинтересованата държава членка получат официален доклад.

5.   Когато едновременното подаване на молби за международна закрила от голям брой граждани на трета държава или от лица без гражданство на практика затруднява спазването на предвидения в параграф 1 срок, държавите членки могат да предвидят този срок да бъде удължен на 10 работни дни“.

6

Член 7, параграф 1 от тази директива гласи:

„Държавите членки гарантират, че всяко пълнолетно правоспособно лице има право да подаде молба за международна закрила от свое име“.

7

Член 43 от посочената директива предвижда:

„1.   Държавите членки могат да предвидят процедури в съответствие с основните принципи и гаранции по глава II, за да вземат решение на границата или в транзитните си зони […]:

2.   Държавите членки гарантират, че всяко решение, предвидено в рамките на процедурите по параграф 1, се постановява в разумен срок. Ако в срок от четири седмици не е взето решение, кандидатът получава правото да влезе на територията на държавата членка с цел молбата му за убежище да бъде разгледана в съответствие с другите разпоредби на настоящата директива.

3.   В случай на […] пристигания на голям брой хора, граждани на трета страна или лица без гражданство, които подават молби за международна закрила на границата или в транзитна зона, което прави невъзможно прилагането на практика на разпоредбите на параграф 1 тези процедури могат също да бъдат прилагани, когато и докато тези граждани на трети страни или лица без гражданство са нормално приютени на места в близост до границата или до транзитната зона“.

8

Съгласно съображения 15 и 20 от Директива 2013/33:

[…]

9

Член 2, буква з) от тази директива предвижда:

„За целите на настоящата директива:

[…]

10

Член 8 от посочената директива предвижда в параграфи 2 и 3:

„2.   Когато се окаже необходимо и въз основа на преценка на всеки случай поотделно, държавите членки могат да задържат кандидат, ако не могат да бъдат приложени ефективно по-леки принудителни алтернативни мерки.

3.   Кандидат може да бъде задържан единствено:

[…]

[…]“.

11

Съгласно член 9 от същата директива:

„1.   Кандидатът се задържа единствено за възможно най-кратък срок и задържането продължава само докато са приложими основанията, предвидени в член 8, параграф 3.

Административните процедури, които се отнасят до основанията за задържане, предвидени в член 8, параграф 3, се изпълняват надлежно. Забавянията при административните процедури, които не могат да бъдат вменени в отговорност на кандидата, не оправдават продължаване на задържането.

2.   Задържането на кандидата се постановява в писмена форма от съдебните или административните органи. В заповедта за задържане се посочват фактическите и правни основания за задържането.

3.   Когато задържането е разпоредено от административните органи, държавите членки осигуряват бърз съдебен контрол за законосъобразността на задържането, който се провежда служебно и/или по искане на кандидата. Когато съдебният контрол се провежда служебно, решението в рамките на този контрол се взема във възможно най-кратък срок след началото на задържането. Когато този съдебен контрол се провежда по искане на кандидата, решението в рамките на този контрол се взема във възможно най-кратък срок след началото на съответната процедура. За тази цел държавите членки определят в националното право срока, в рамките на който се осъществява служебно провежданият съдебен контрол и/или съдебният контрол по искане на кандидата.

Когато в резултат от проведения съдебен контрол е установено, че задържането е незаконосъобразно, съответният кандидат се освобождава незабавно.

4.   Задържаните кандидати се уведомяват незабавно в писмена форма на език, който разбират или за който има достатъчно основания да се предполага, че разбират, за основанията за задържането и за процедурите, предвидени в националното право за оспорване на заповедта за задържане, както и за възможността да поискат безплатна правна помощ и безплатно представителство.

5.   Задържането се преразглежда от съдебен орган през разумни интервали от време служебно и/или по искане на съответния кандидат, по-специално когато това задържане е с удължен срок, когато възникнат относими обстоятелства или се получи нова информация, която засяга законосъобразността на задържането.

6.   В случаите на съдебен контрол на заповедта за задържане, предвиден в параграф 3, държавите членки осигуряват достъп на кандидатите до безплатна правна помощ и безплатно представителство. Това включва най-малко изготвянето на необходимите за процеса документи и участие в изслушването пред съдебните органи от името на кандидата.

Безплатните правна помощ и представителство се предоставят от лица с подходяща квалификация, както се допуска или разрешава в националното право, и които нямат или не могат да имат потенциален конфликт на интереси с кандидата.

7.   Държавите членки могат също да предвидят, че безплатните правна помощ и представителство се предоставят:

8.   Държавите членки могат също:

9.   Държавите членки могат да изискват пълно или частично възстановяване на направените разходи, след като финансовото положение на кандидата се подобри значително или ако решението за извършване на тези разходи е взето на основание невярна информация, предоставена от кандидата.

10.   Процедурите за достъп до правна помощ и представителство се уреждат в националното право“.

12

Член 2, параграф 20 от Lietuvos Respublikos įstatymas „Dėl užsieniečių teisinės padėties“ (Закон на Република Литва за правния статут на чужденците), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за чужденците“), предвижда, че за търсещо убежище лице се счита чужденецът, който е подал молба за убежище съгласно предвидените в същия закон ред и условия и по отношение на когото все още не е прието окончателно решение.

13

Глава X2 от Закона за чужденците се отнася до прилагането на този закон в случай на обявяване на военно положение или на извънредно положение, както и при обявяване на извънредна ситуация поради масов приток на чужденци. В тази глава се съдържа член 14012, който гласи:

„1.   Чужденецът може да подаде молба за убежище:

2.   Молба за убежище, подадена от чужденец, без да са спазени предвидените в параграф 1 от този член ред и условия, не се приема, като същевременно се предоставят разяснения относно реда и условията за подаване на подобна молба. Като се имат предвид уязвимостта на чужденеца или други обстоятелства във връзка с лицето, VSAT може да приеме молбата за убежище на чужденец, преминал незаконно границата на Република Литва.

[…]“.

14

Член 14017, точка 2 от Закона за чужденците, в който са уредени основанията за задържане на търсещо убежище лице в случай на обявяване на военно положение или на извънредно положение и в случай на обявяване на извънредна ситуация поради масов приток на чужденци, предвижда, че търсещото убежище лице може да бъде задържано, когато е пристигнало на територията на Република Литва, преминавайки незаконно държавната граница на тази държава членка.

15

Точка 23 от Процедурата за предоставяне и отнемане на право на убежище в Литва, приета с Указ № 1V-131 на министъра на вътрешните работи на Република Литва от 24 февруари 2016 г. (в редакцията ѝ, произтичаща от Указ № 1V-626 на министъра на вътрешните работи на Република Литва от 27 юли 2021 г., наричана по-нататък „Описанието на процедурата“), гласи, че ако молбата за убежище е подадена до орган, който не е посочен в член 67, параграф 1 от Закона за чужденците, или в нарушение на предписанията на параграф 2 от същия член или на точка 22 от Описанието на процедурата, тази молба се връща на чужденеца не по-късно от два работни дни от момента на установяване, че получената от органа молба е по същество молба за убежище, като кандидатът се уведомява за реда и условията за подаване на подобна молба. Тази информация се предоставя на чужденеца в писмена форма, на език, за който има достатъчно основания да се предполага, че той разбира. Копие от отговора, даден на чужденеца, се изпраща на органа, посочен в член 67, параграф 1 от Закона за чужденците, в зависимост от местоживеенето на чужденеца, ако това местоживеене е известно.

16

С Указ № 517 от 2 юли 2021 г., озаглавен „Обявяване на извънредна ситуация на национално равнище и определяне на ръководител на операциите, свързани с извънредната ситуация на национално равнище“ (TAR, 2021, № 2021-15235, наричан по-нататък „Указ № 517/21“), правителството на Република Литва обявява извънредна ситуация на цялата територия на държавата. На 10 ноември 2021 г. е обявено извънредно положение на част от територията, като посоченото от тази държава членка основание за това е очакваният масов приток на мигранти, по-специално от Беларус.

17

На 17 ноември 2021 г. M.A., гражданин на трета страна, е задържан в Полша заедно с група лица, идващи от Литва, на основание, че не разполагал нито с документи за пътуване, нито с визата, необходима, за да пребивава в последната посочена държава членка и в Съюза. На 19 ноември 2021 г. M.A. е предаден на служителите на VSAT на територията на Литва. Същия ден този орган задържа M.A. за не повече от 48 часа и иска от Alytaus apylinkės teismas (Районен съд Алитус, Литва) да разпореди задържането му за срок, не по-дълъг от шест месеца.

18

Пред тази юрисдикция VSAT посочва, че в литовските бази данни не се съдържа информация за заинтересованото лице и че то пребивава незаконно в Литва. Предвид всички релевантни обстоятелства VSAT счита, че M.A. би могъл да се укрие, за да избегне задържането си или евентуално принудителното си отвеждане от тази държава членка. Поради това VSAT иска M.A. да бъде задържан за срок, не по-дълъг от шест месеца, за да може да се установи правното му положение.

19

В заседанието пред Alytaus apylinkès teismas (Районен съд Алитус) M.A. подава молба за международна закрила. С решение от 20 ноември 2021 г. тази юрисдикция разпорежда на M.A. да бъде наложена мярка „задържане“ до приемането на решение относно правния му статут в Литва, най-късно до 18 февруари 2022 г., на основание, че има действителна опасност той да се укрие, и че без такава мярка не било възможно да се определят причините за подаване на молбата му за убежище.

20

M.A. обжалва това решение, като сезира запитващата юрисдикция, Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва). В заседанието пред тази юрисдикция M.A. потвърждава молбата си за убежище и посочва, че на 20 ноември 2021 г. вече е представил молба за убежище пред служител на VSAT с неустановена самоличност. Този орган обаче твърди, че няма данни във връзка с подобна молба.

21

На 24 януари 2022 г. M.A. подава писмена молба за убежище до VSAT. Тази молба е отхвърлена като недопустима от отдел „Миграция“, по-специално на основание член 14012, параграф 1 от Закона за чужденците.

22

Пред запитващата юрисдикция M.A. изтъква, че няма информация за резултата от разглеждането на молбата му за убежище и че не е бил уведомен за реда и условията за подаването ѝ. На 1 февруари 2022 г. на следващо заседание пред тази юрисдикция представителят на M.A. и този на VSAT искат от посочената юрисдикция да разпореди на отдел „Миграция“ да разгледа молбата за международна закрила на заинтересованото лице.

23

Запитващата юрисдикция посочва, на първо място, че в рамките на извънредна ситуация, предизвикана от масовия приток на мигранти, като обявената с Указ № 517/21 молба за убежище трябва да отговаря на условията, предвидени в член 14012, параграф 1 от Закона за чужденците, като в противен случай ще бъде недопустима. Освен това по силата на член 14017 от Закона за чужденците при такава извънредна ситуация чужденец, влязъл незаконно на литовска територия, може да бъде задържан.

24

В резултат от съвместното прилагане на тези разпоредби от Закона за чужденците M.A. не е имал възможност да подаде молба за международна закрила, тъй като е влязъл незаконно на територията на Литва и е бил задържан, в резултат на което не е могъл да бъде квалифициран като търсещо убежище лице.

25

Поради обявената с Указ № 517/21 извънредна ситуация обаче по-малко обременителна мярка от задържането можело да се налага единствено по отношение на търсещите убежище лица.

26

Затова запитващата юрисдикция счита, че по отношение на влязъл и пребиваващ незаконно в Литва гражданин на трета страна няма възможност да бъде приложена по-малко обременителна от задържането мярка.

27

Наистина по силата на член 14012, параграф 2 от Закона за чужденците VSAT разполага със свобода на преценката дали да признае статута на търсещо убежище лице на незаконно преминалите границите на Литва граждани на трети страни, като вземе предвид уязвимостта им или други конкретни обстоятелства. Тъй като обаче условията за упражняване на тази свобода на преценката не са точно регламентирани, запитващата юрисдикция счита, че не е в състояние да се произнесе по законосъобразността на взетите в случая от VSAT мерки.

28

При тези условия посочената юрисдикция иска да определи дали Директиви 2011/95 и 2013/32 допускат национални разпоредби, съгласно които в случай на обявяване на извънредна ситуация поради масов приток на чужденци чужденец, който е влязъл и пребивава незаконно на територията на държава членка, в действителност е лишен от възможността да подаде молба за международна закрила.

29

На второ място, запитващата юрисдикция има съмнения относно съвместимостта с правото на Съюза на разпоредбите, които позволяват на литовските органи при наличието на извънредна ситуация, обявена с оглед на масовия приток на мигранти, да задържат лице като M.A. единствено на основание, че е влязло незаконно на територията на Литва. Тази юрисдикция иска да установи съвместимостта на посочените разпоредби със съображение 15 и с член 8, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/33, съгласно които кандидатите за международна закрила могат да бъдат задържани единствено при точно определени изключителни обстоятелства и при спазване на принципа на пропорционалност.

30

Освен това поради съмнения относно законосъобразността на първоначалното задържане на M.A., с акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция разпорежда на VSAT временно да настани M.A. в център за настаняване или на друго подходящо място, с ограничаване на свободата му на придвижване в рамките на периметъра на това място, за срок до 18 февруари 2022 г. Запитващата юрисдикция задължава също така отдел „Миграция“ да не експулсира или да не връща M.A. в трета държава до приемането на окончателно решение по делото в главното производство.

31

При тези условия Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

32

Запитващата юрисдикция иска преюдициалното запитване, предмет на настоящото дело, да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 107, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.

33

В подкрепа на това искане тя посочва, че M.A. е задържан от 17 ноември 2021 г. до приемането на акта за преюдициално запитване на 2 февруари 2022 г. Съгласно този акт M.A. е настанен в център за настаняване на VSAT при посочените в точка 30 от настоящото решение условия. Запитващата юрисдикция добавя, че приложимата правна уредба позволява на VSAT след изтичането на срока на тази временна мярка на 18 февруари 2022 г. отново да сезира първоинстанционния съд с искане заинтересованото лице да бъде задържано или да му бъде наложена друга мярка.

34

На 21 февруари 2022 г. първи състав на Съда иска от запитващата юрисдикция информация относно положението на M.A. след изтичането на срока на разпоредената от тази юрисдикция мярка, от една страна, и от друга страна, сведения, по-специално относно ограниченията на личната свобода, които тази мярка включва.

35

От отговора на запитващата юрисдикция се установява, че на 11 февруари 2022 г. Marijampolės apylinkės teismas (Районен съд Мариямполе, Литва) налага на M.A. мярка, подобна на разпоредената от запитващата юрисдикция и спомената в точка 30 от настоящото решение. Мярката е наложена до установяване на правния статут на M.A., но най-късно до 11 май 2022 г.

36

Следва да се посочи, на първо място, че преюдициалното запитване, предмет на настоящото дело, е относно тълкуването на Директиви 2011/95, 2013/32 и 2013/33, които попадат в обхвата на дял V от третата част на Договора за функционирането на ЕС, който се отнася за пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Поради това настоящото преюдициално запитване може да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство.

37

Второ, що се отнася до условието за спешност, следва да се подчертае, че това условие е изпълнено по-специално когато понастоящем заинтересованото лице по делото в главното производство не е на свобода и продължаването на задържането му зависи от изхода на спора в главното производство. В това отношение положението на заинтересованото лице следва да се подложи на преценка към момента на преценяването на искането за разглеждане на запитването по реда на спешното производство (решение от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság,C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 99 и цитираната съдебна практика)

38

Според постоянната съдебна практика настаняването на гражданин на трета страна в център за задържане, независимо дали по време на разглеждане на молбата му за международна закрила, или с оглед на неговото извеждане, представлява мярка, включваща лишаване от свобода (решение от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság,C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 100 и цитираната съдебна практика).

39

Освен това, що се отнася до понятието „задържане“ по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2013/33, Съдът вече е постановил, че от текста и историята на приемането на тази разпоредба, както и от контекста, от който тя е част, следва, че задържането на кандидат за международна закрила представлява принудителна мярка, която лишава този кандидат от свободата му на придвижване и го изолира от останалата част от населението, като го задължава да се намира постоянно в ограничен и затворен периметър (вж. в този смисъл решение от 14 май 2020 г.Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 223).

40

В случая следва да се посочи, първо, че към датата на разглеждане на молбата, с която се цели преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство, на M.A. е била наложена мярка, „различна“ от задържането по смисъла на литовското право, а именно настаняване в център на VSAT с ограничаване на придвижването в рамките на периметъра на това място за настаняване.

41

В това отношение от предоставените от запитващата юрисдикция сведения се установява, че макар M.A. действително да е можел да се придвижва във вътрешността на въпросния център на VSAT, той не е можел да напуска неговия периметър без разрешение и без придружител. Поради това се оказва, че заинтересованото лице е изолирано от останалата част от населението и е лишено от свободата си на придвижване.

42

При тези условия трябва да се счита, че това лице е задържано по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2013/33.

43

Второ, що се отнася до връзката между продължаването на действието на мярката задържане и решаването на спора в главното производство, от акта за преюдициално запитване се установява, от една страна, че първият поставен въпрос се отнася за възможността на жалбоподателя в главното производство да подаде молба за международна закрила и по този начин да бъде квалифициран като търсещо убежище лице. При все това според сведенията, предоставени от запитващата юрисдикция, тази квалификация като търсещо убежище лице се изисква, за да може да се приложи мярка, която не включва ограничаване на свободата на придвижване, характерно за понятието „задържане“.

44

От друга страна, целта на втория преюдициален въпрос е да се определи по същество дали член 8, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/33 разрешава задържането на M.A. единствено на основание, че пребивава незаконно на територията на Литва.

45

Предвид тези съображения на 3 март 2022 г. първи състав на Съда по предложение на съдията докладчик, след изслушване на генералния адвокат, решава да уважи искането на запитващата юрисдикция преюдициалното запитване, предмет на настоящото дело, да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство.

46

В съдебното заседание литовското правителство посочва, че на 18 март 2022 г. M.A. е подал молба за международна закрила, която вече е в процес на разглеждане от компетентните органи. Поради това, без да твърди изрично, че първият преюдициален въпрос е недопустим, това правителство посочва, че Съдът вече не следвало да отговаря на него поради отпадането на предмета му.

47

Въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за решаването на висящите пред тях спорове (решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 69).

48

В това отношение следва да се припомни, че основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното решаване на даден правен спор. Поради това, ако се окаже, че поставените въпроси вече са явно ирелевантни за решаването на този спор, Съдът следва да приеме, че липсва основание за произнасяне по тях (решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 70).

49

Дори обаче да се предположи, че на 18 март 2022 г. M.A. действително е подал молба за международна закрила, която оттогава е в процес на разглеждане, от акта за преюдициално запитване се установява, че с първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи законосъобразността на мерките, приложени по отношение на това лице от момента на първия му опит да подаде молба за международна закрила, който е бил направен на 20 ноември 2021 г.

50

От това следва, че първият преюдициален въпрос продължава да бъде от полза за решаването на спора в главното производство и поради това на него следва да се отговори.

51

В рамките на предвиденото с член 267 ДФЕС и споменато в точка 47 от настоящото решение производство за сътрудничество, въпреки че запитващата юрисдикция формално е ограничила въпроса си до тълкуването на определена разпоредба от правото на Съюза, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на това право, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила или не в споменатите въпроси. В това отношение Съдът трябва да извлече от всички предоставени от националната юрисдикция данни, и по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, които се нуждаят от тълкуване предвид предмета на спора по главното производство (решение от 15 юли 2021 г., DocMorris,C‑190/20, EU:C:2021:609, т. 23 и цитираната съдебна практика).

52

В случая следва да се отбележи, че първият поставен въпрос, който се отнася по-специално за тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 2011/95, се обосновава с изразените от запитващата юрисдикция съмнения относно условията, при които в Литва може да бъде подадена молба за международна закрила. Тази разпоредба обаче се отнася за преценката от страна на съответната държава членка на съществените елементи на тази молба и следователно се оказва неотносима за решаването на спора в главното производство.

53

От друга страна, доколкото първият преюдициален въпрос се отнася до посочените условия за подаване на молба за международна закрила, следва да се даде тълкуване и на член 6 от Директива 2013/32, в който се предвиждат правилата относно достъпа до процедурата за разглеждане на такива молби.

54

Освен това, според предоставените от запитващата юрисдикция сведения, в рамките на извънредна ситуация поради масов приток на чужденци неизпълнението на условията за подаване на молба за международна закрила, предвидени в член 14012, параграф 1 от Закона за чужденците, води до неприемане на молбата, която съгласно точка 23 от Описанието на процедурата се връща на заинтересованото лице, без да се разглежда.

55

От това следва, както посочва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, че гражданите на трети страни, които не отговарят на условията за влизане в Литва, по същество могат валидно да поискат убежище в тази държава членка само от чужбина или на нейната граница. Въпросните граждани обаче биха загубили тази възможност, след като влязат незаконно на територията на посочената държава членка. Всъщност в подобни случаи молбата им няма да бъде взета предвид от националните органи.

56

При тези условия, за да има полза от отговора на първия въпрос, следва да се приеме, че с него запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6 и член 7, параграф 1 от Директива 2013/32 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която в случай на обявяване на военно положение или на извънредно положение, или на извънредна ситуация поради масов приток на чужденци, незаконно пребиваващите граждани на трети страни действително са лишени от възможността да получат достъп до процедурата за разглеждане на молба за международна закрила на територията на тази държава членка.

57

От член 6, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2013/32 следва, че за действието да се „представи“ молба за международна закрила, не се изисква никаква административна формалност, тъй като тези формалности трябва да бъдат спазени при „подаването“ на молбата. Всъщност последното действие по принцип изисква от кандидата за международна закрила да попълни предвидения за тази цел в член 6, параграф 4 от тази директива формуляр (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., Ministerio Fiscal (Орган, който има вероятност да получи молба за международна закрила), C‑36/20 PPU, EU:C:2020:495, т. 93).

58

Що се отнася по-специално до посоченото действие „представяне“ на молба за международна закрила, следва да се уточни, че член 7, параграф 1 от Директива 2013/32 предвижда, че всяко пълнолетно правоспособно лице има право да представи молба за международна закрила от свое име. Освен това от практиката на Съда следва, че всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство има право да представи молба за международна закрила на територията на държава членка, включително на нейните граници или в транзитните ѝ зони, дори ако пребивава незаконно на тази територия. Това право трябва да му бъде признато независимо от шансовете за уважаване на такава молба (решение от 16 ноември 2021 г., Комисия/Унгария (Криминализиране на оказването на помощ на търсещите убежище лица), C‑821/19, EU:C:2021:930, т. 136).

59

Освен това член 6, параграф 2 от Директива 2013/32 предвижда задължението за държавите членки да следят за това лице, което е представило молба за международна закрила, да разполага с действителна възможност да внесе своята молба възможно най-скоро (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., Ministerio Fiscal (Орган, който има вероятност да получи молба за международна закрила), C‑36/20 PPU, EU:C:2020:495, т. 63).

60

В това отношение следва да се подчертае, от една страна, че представянето, регистрирането и подаването на молба трябва да съответстват на целта на Директива 2013/32 да се гарантира ефективен достъп, а именно възможно най-лесен достъп до процедурата за предоставяне на международна закрила (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., Ministerio Fiscal (Орган, който има вероятност да получи молба за международна закрила), C‑36/20 PPU, EU:C:2020:495, т. 63).

61

От друга страна, правото да се представи такава молба, обуславя, първо, зачитането на правата тази молба да бъде регистрирана и след това внесена и разгледана в предвидените в Директива 2013/32 срокове, и второ, в крайна сметка обуславя ефективността на правото на убежище, гарантирано с член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2020 г., Комисия/Унгария (Приемане на кандидатите за международна закрила), C‑808/18, EU:C:2020:1029, т. 102).

62

Поради това, въпреки че представянето и подаването на молба за международна закрила представляват последователни и различни етапи (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., Ministerio Fiscal (Орган, който има вероятност да получи молба за международна закрила), C‑36/20 PPU, EU:C:2020:495, т. 93), все пак между тези действия съществува тясна връзка, тъй като целта им е да се гарантират, от една страна, ефективният достъп до процедурата, позволяваща разглеждането на молба за международна закрила, и от друга страна, ефективността на член 18 от Хартата.

63

Поради това следва да се приеме, че прилагането на национално законодателство като член 14012, параграф 1 от Закона за чужденците, което предвижда, че гражданин на трета страна, който пребивава незаконно, само поради това обстоятелство след влизането си на територията на Литва е лишен от възможността да представи или подаде молба за международна закрила, е пречка за посочения гражданин да се ползва ефективно от правото, закрепено в член 18 от Хартата.

64

Не може да се счита, че такива ред и условия за достъп до процедурата за разглеждане на молба за международна закрила, предвидени в член 14012, параграф 1 от Закона за чужденците, са в съответствие с изискванията по член 6 и член 7, параграф 1 от Директива 2013/32.

65

Наистина съгласно член 6, параграф 3 от Директива 2013/32 държавите членки могат да поставят изискване молбите за международна закрила да бъдат подавани лично и/или на определено място. Както обаче посочва генералният адвокат в точка 75 от заключението си, държавите членки не могат да се възползват от тази възможност по начин, който на практика възпрепятства въпросните граждани или някои от тях да подадат молбата си или да я подадат „възможно най-скоро“. Тълкуване в обратен смисъл би противоречало на целта на Директива 2013/32, която е да се гарантира ефективен, лесен и бърз достъп до процедурата за предоставяне на международна закрила, и сериозно би засегнало полезното действие на правото да се поиска убежище, което съгласно член 7 от тази директива е признато на всеки гражданин на трета страна.

66

Положението няма да бъде различно и когато съществува възможност достъпът на гражданин на трета страна до процедурата по член 6 от Директива 2013/32 все пак да се гарантира посредством прилагането на дискреционното правомощие, предвидено в член 14012, параграф 2 от Закона за чужденците, с който на компетентния орган се разрешава да приеме за разглеждане молба за международна закрила поради уязвимостта на кандидата или поради други изключителни обстоятелства.

67

В това отношение е достатъчно да се посочи, както следва от точка 58 от настоящото решение, че съгласно текста на член 7, параграф 1 от Директива 2013/32 и практиката на Съда „всяко пълнолетно лице“ и „всеки гражданин на трета държава“ има право да подаде молба за международна закрила. Поради това национална разпоредба като член 14012, параграф 2 от Закона за чужденците, с която се предвижда дискреционно правомощие на компетентния орган да взема предвид само молбите на някои незаконно пребиваващи заинтересовани лица с оглед на уязвимостта им, не отговаря на предвидените в член 7, параграф 1 от Директива 2013/32 условия.

68

За да обоснове ограниченията на правото да се подаде молба за международна закрила, произтичащи от член 14012, параграф 1 от Закона за чужденците, литовското правителство обаче се позовава на заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, пред която е изправена Република Литва поради масовия приток на мигранти по границите си, по-специално от Беларус.

69

При тези условия е важно да се отбележи, че съгласно член 72 ДФЕС разпоредбите на дял V от третата част на този договор не засягат изпълнението на задълженията, които държавите членки имат по поддържането на обществения ред и опазването на вътрешната сигурност.

70

В това отношение следва да се припомни, че макар да е от компетентността на държавите членки да вземат съответните мерки за гарантиране на обществения ред на своята територия, както и на вътрешната и външната си сигурност, това не означава, че тези техни мерки остават изцяло извън приложното поле на правото на Съюза. Всъщност, както Съдът вече е констатирал, изрични дерогации за случаите на опасност за обществения ред или обществената сигурност са предвидени в Договора за функционирането на ЕС само в ясно ограничени случаи. От това не би могло да се направи извод за съществуване на обща резерва, вътрешно присъща на Договора за функциониране на ЕС, която да изключва от приложното поле на правото на Съюза всяка мярка, взета с оглед на обществения ред или обществената сигурност. Ако се признае съществуването на такава резерва извън конкретните условия в разпоредбите на този договор, това би могло да засегне задължителния характер и еднаквото прилагане на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2020 г., Комисия/Унгария (Приемане на кандидатите за международна закрила), C‑808/18, EU:C:2020:1029, т. 214).

71

Освен това предвидената в член 72 ДФЕС дерогация трябва да се тълкува стриктно. Оттук следва, че посоченият член 72 не може да се тълкува в смисъл, че предоставя на държавите членки правомощието да дерогират разпоредбите на правото на Съюза просто като се позоват на задълженията си за поддържане на обществения ред и опазване на вътрешната сигурност (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2020 г., Комисия/Унгария (Приемане на кандидатите за международна закрила), C‑808/18, EU:C:2020:1029, т. 215).

72

При тези условия и като се има предвид посочената в точки 70 и 71 от настоящото решение съдебна практика, общото позоваване на засягането на обществения ред или на вътрешната сигурност в резултат на масовия приток на граждани на трети страни не позволява въз основа на член 72 ДФЕС да се обоснове разпоредба като член 14012 от Закона за чужденците, която de facto лишава незаконно пребиваващия в държава членка гражданин на трета страна от правото да подаде молба за международна закрила на територията на тази държава членка.

73

Впрочем литовското правителство не уточнява какъв би бил ефектът на такава мярка за поддържането на обществения ред и опазването на вътрешната сигурност в разглежданата извънредна ситуация, свързана с масовия приток на мигранти.

74

От друга страна, както следва от точки 125—127 и 130 от заключението на генералния адвокат, Директива 2013/32, и по-конкретно член 43 от нея, позволява на държавите членки да въведат специални процедури, приложими на техните граници, за да преценяват допустимостта на молби за международна закрила в случаи, при които поведението на кандидата по-скоро сочи, че молбата му е явно недопустима или представлява злоупотреба. Тези процедури позволяват на държавите членки да изпълняват на външните граници на Съюза задълженията си в областта на поддържане на обществения ред и опазване на вътрешната сигурност, без да се налага да прибягват до дерогация на основание член 72 ДФЕС.

75

Предвид всички тези съображения на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 6 и член 7, параграф 1 от Директива 2013/32 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която в случай на обявяване на военно положение, на извънредно положение или на извънредна ситуация поради масов приток на чужденци незаконно пребиваващите граждани на трети страни в действителност са лишени от възможността да получат достъп до процедурата за разглеждане на молба за международна закрила на територията на тази държава членка.

76

В съдебното заседание литовското правителство по същество поддържа, че Съдът не следва да се произнася по втория преюдициален въпрос, тъй като на 2 февруари 2022 г. запитващата юрисдикция е разпоредила налагането на M.A. на мярка, „различна“ от задържането по смисъла на литовското право, и че действието на тази мярка по същество е било продължено до 11 май 2022 г.

77

В това отношение е достатъчно да се припомни обаче, че от точка 42 от настоящото решение следва, че наложената на M.A. мярка представлява задържане по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2013/33.

78

При тези условия следва да се приеме, че трябва да се отговори на втория въпрос, който е допустим.

79

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 8, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/33 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, съгласно което в случай на обявяване на военно положение, на извънредно положение или на извънредна ситуация поради масов приток на чужденци търсещо убежище лице може да бъде задържано единствено на основание, че пребивава незаконно на територията на тази държава членка.

80

В началото следва да се уточни, че съгласно практиката на Съда гражданин на трета страна придобива качеството на кандидат за международна закрила по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2013/32 от момента, в който „подаде“ такава молба (решение от 25 юни 2020 г., Ministerio Fiscal (Орган, който има вероятност да получи молба за международна закрила), C‑36/20 PPU, EU:C:2020:495, т. 92).

81

От практиката на Съда следва, че членове 8 и 9 от Директива 2013/33 във връзка със съображения 15 и 20 от нея въвеждат съществени ограничения на правата на държавите членки във връзка със задържането (решение от 25 юни 2020 г., Ministerio Fiscal (Орган, който има вероятност да получи молба за международна закрила), C‑36/20 PPU, EU:C:2020:495, т. 101).

82

Така по смисъла на член 8, параграф 2 от посочената директива кандидат за международна закрила може да бъде задържан само когато се окаже необходимо и въз основа на преценка на всеки случай поотделно, и ако не могат да бъдат приложени ефективно по-леки принудителни мерки. От това следва, че националните органи могат да задържат кандидат за международна закрила само след като са проверили за всеки случай поотделно дали това задържане е пропорционално с оглед на целите, които преследва (решение от 25 юни 2020 г., Ministerio Fiscal (Орган, който има вероятност да получи молба за международна закрила), C‑36/20 PPU, EU:C:2020:495, т. 102).

83

Що се отнася до член 8, параграф 3 от Директива 2013/33, от постоянната практика на Съда следва, че в тази разпоредба различните основания за задържане са изброени изчерпателно и всяко от тях отговаря на конкретна потребност и е самостоятелно. С оглед на голямото значение на правото на свобода, закрепено в член 6 от Хартата, и предвид тежестта на намесата в това право, каквато е подобна мярка за задържане, ограниченията за упражняването на това право трябва да остават в границите на строго необходимото (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., Ministerio Fiscal (Орган, който има вероятност да получи молба за международна закрила), C‑36/20 PPU, EU:C:2020:495, т. 104 и 105).

84

Следва да се посочи обаче, че незаконното пребиваване на кандидат за международна закрила на територията на държава членка не е сред основанията, които съгласно член 8, параграф 3 от Директива 2013/33 могат да обосноват задържането на такъв кандидат. Поради това мярка за задържане не може да бъде налагана на гражданин на трета страна единствено на това основание.

85

При все това, за да се даде отговор, който да е от полза на запитващата юрисдикция, изглежда, се налага да се определи дали такова обстоятелство може да обоснове задържането на търсещо убежище лице на основание защита на националната сигурност или на обществения ред съгласно буква д) на същия член 8, параграф 3, както по същество счита литовското правителство. По-специално, според това правителство в изключителния контекст, какъвто е масовият приток на чужденци от Беларус, поведението на лице като M.A. би представлявало заплаха за обществения ред и за националната сигурност на Република Литва. В съдебното заседание правителството на тази държава членка посочва също заплахата, която чужд гражданин, какъвто е M.A, представлява за обществения ред и за обществената сигурност на другите държави — членки на Съюза.

86

В това отношение следва да се припомни, че строгото определяне на пределите на признатото на компетентните национални органи правомощие да задържат кандидатите на основание член 8, параграф 3, първа алинея, буква д) от Директива 2013/33, е гарантирано и чрез даденото в практиката на Съда тълкуване на съдържащите се в други директиви понятия „национална сигурност“ и „обществен ред“, което важи и по отношение на Директива 2013/33 (решение от 15 февруари 2016 г., N.,C‑601/15 PPU, EU:C:2016:84, т. 64).

87

Така Съдът приема, че понятието „обществен ред“ във всички случаи предполага да е налице, освен смущаване на обществения ред, каквото е всяко нарушение на закона, и действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес (решение от 15 февруари 2016 г., N.,C‑601/15 PPU, EU:C:2016:84, т. 65 и цитираната съдебна практика).

88

Що се отнася до понятието „национална сигурност“, то обхваща вътрешната и външната сигурност на държавата членка и поради това накърняването на функционирането на институциите и на основните държавни служби, запазването на живота на населението, както и рискът от сериозно смущаване на външните отношения или на мирното съвместно съществуване на народите или още накърняването на военните интереси могат да засягат обществената сигурност (вж. в този смисъл решение от 15 февруари 2016 г., N.,C‑601/15 PPU, EU:C:2016:84, т. 66 и цитираната съдебна практика).

89

От тези съображения следва, че заплахата за националната сигурност или за обществения ред може от гледна точка на изискването за необходимост да оправдава налагане или продължаване на мярката задържане на даден кандидат на основание член 8, параграф 3, първа алинея, буква д) от Директива 2013/33 само ако личното му поведение представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес или пък вътрешната или външната сигурност на съответната държава членка (решение от 15 февруари 2016 г., N.,C‑601/15 PPU, EU:C:2016:84, т. 67).

90

При тези условия не може да се счита, че само по себе си незаконното пребиваване на кандидат за международна закрила доказва наличието на достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес или свидетелства за засягане на посочените в точка 89 от настоящото решение интереси. Затова не може да се приеме, че само поради незаконното си пребиваване в държава членка такъв кандидат може да бъде заплаха за националната сигурност или за обществения ред на тази държава членка по смисъла на член 8, параграф 3, буква д) от Директива 2013/33.

91

Тази констатация не засяга възможността да се приеме, че пребиваващ незаконно в държава членка кандидат за международна закрила представлява такава заплаха поради съществуващи наред с незаконното пребиваване конкретни обстоятелства, доказващи неговата опасност.

92

На последно място, доколкото е възможно изложените в съдебното заседание доводи на литовското правителство да се разбират в смисъл, че то се позовава на възможността за дерогиране на всички разпоредби от Директива 2013/33 на основание член 72 ДФЕС поради изключителната ситуация на приток на мигранти, следва да се отбележи, че в това отношение посоченото правителство изтъква само общи съображения, които с оглед на припомнената в точки 70 и 71 от настоящото решение съдебна практика не могат да обосноват прилагането на този член.

93

Предвид всички тези съображения на втория преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 8, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/33 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателството на държава членка, съгласно което в случай на обявяване на военно положение, на извънредно положение или на извънредна ситуация поради масов приток на чужденци търсещо убежище лице може да бъде задържано единствено на основание, че пребивава незаконно на територията на тази държава членка.

94

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: