1.

След смъртта на електротехник, настъпила при интервенция по електроинсталация, е образувано административно производство срещу дружеството — работодател на жертвата, и успоредно с това срещу ръководителя на електротехническата служба в същото дружество е образувано наказателно производство за неспазване на законоустановените мерки за безопасност и здраве при работа, както и за причиняване на смърт по непредпазливост, в което производство роднините на починалия електротехник встъпват като граждански ищци срещу посоченото дружество и срещу ръководителя на електротехническата служба.

2.

След проведеното административно производство административният съд приема с влязло в сила решение, че тази интервенция не представлява трудова злополука, което води до отмяна на наложените на същото дружество административни санкции. От друга страна, националната правна уредба, така както е тълкувана от Конституционния съд на съответната държава членка, предвижда, че влезлите в сила решения на съдилища, различни от наказателните, по предварителен въпрос в наказателен процес, имат сила на пресъдено нещо за наказателния съд. Квалифицирането на посочената интервенция като „трудова злополука“ представлявало такъв предварителен въпрос.

3.

Допуска ли Директива 89/391/ЕИО ( 2 ), чиято цел е да насърчи подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място, такава национална правна уредба, която не позволява на сезирания наказателен да разгледа въпроса дали същата интервенция може да бъде квалифицирана като „трудова злополука“ и съответно да наложи наказателноправни и гражданскоправни санкции на ръководителя на електротехническата служба и на работодателя? По същество това е въпросът, поставен от Curtea de Apel Braşov (Апелативен съд Брашов, Румъния), който е наказателният съд в главното производство.

4.

Настоящото дело, което няма прецедент, е повод Съдът да уточни правилата, при които си взаимодействат националните правни средства за защита, за да може в рамките на прилагането на Директива 89/391 да бъде гарантирано на заинтересованите страни зачитането на принципа на ефективност на правото на Съюза, и в частност, спазването на правото на защита.

5.

Раздел I от Директива 89/391, озаглавен „Общи разпоредби“, включва членове 1—4. Член 1 от нея, озаглавен „Предмет“, гласи:

„1.   Настоящата директива има за цел да въведе мерки за насърчаване на подобрения в областта на безопасните и здравословни условия на труд на работниците.

2.   За тази цел тя съдържа общите принципи за предотвратяване на професионалните рискове, опазването на безопасността и здравето, отстраняването на рисковите фактори и факторите за злополуки, информирането, консултациите, балансираното участие в съответствие с националното законодателство и/или практика, обучението на работниците и техните представители, както и общите насоки за прилагането на горепосочените принципи.

3.   Настоящата директива не засяга съществуващи или бъдещи национални разпоредби и разпоредби на Общността, които са по-благоприятни за опазването на безопасността и здравето на работниците при работа“.

6.

Член 4 от посочената директива гласи:

„1.   Държавите членки трябва да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че работодателите, работниците и представителите на работниците са обект на правни разпоредби, необходими за прилагането на настоящата директива.

2.   Държавите членки осигуряват, в частност, адекватен контрол и надзор“.

7.

Член 5 от същата директива, озаглавен „Обща разпоредба“, е включен в раздел II, озаглавен „Задължения на работодателите“, и гласи:

„1.   Работодателят е длъжен да осигури безопасни и здравословни условия на работниците във всички аспекти, свързани с работата.

[…]

3.   Задълженията на работниците в областта на безопасните и здравословни условия на труд не засягат принципа за отговорност на работодателя.

4.   Настоящата директива не ограничава възможността държавите членки да предвиждат изключване или ограничаване на отговорността на работодателя в случаите на необичайни или непредвидими обстоятелства извън контрола на работодателя или при извънредни събития, последствията от които не могат да бъдат преодолени въпреки полагането на всички възможни грижи.

Държавите членки обаче не са длъжни да прилагат възможността, посочена в първата алинея“.

8.

Член 192 от Legea nr. 286/2009 privind Codul penal (Закон № 286/2009 за приемане на наказателен кодекс) от 17 юли 2009 г. ( 3 ), в редакцията, действала към датата на фактите в главното производство (наричан по-нататък „Наказателният кодекс“), озаглавен „Причиняване на смърт по непредпазливост“, гласи в параграф 2:

„Причиняването на смърт по непредпазливост вследствие от неспазване на правни норми или мерки за безопасност, предвидени при упражняване на професия или занаят или при упражняване на специална дейност, се наказва с лишаване от свобода за срок от две до седем години. Когато нарушението на правните норми или на мерките за безопасност само по себе си е престъпление, прилагат се правилата относно съвкупността от престъпления“.

9.

Член 350 от този кодекс, озаглавен „Неспазване на законоустановените мерки за безопасност и здраве при работа“, предвижда в параграфи 1 и 3:

„1)   Който наруши задълженията и мерките, установени в областта на безопасността и здравето при работа, и с това създаде непосредствена опасност от трудова злополука или професионално заболяване, се наказва с лишаване от свобода за срок от шест месеца до три години или с глоба.

[…]

3)   Деянията, посочени в параграфи 1 и 2, се наказват с лишаване от свобода за срок от три месеца до една година или с глоба, когато са извършени по непредпазливост“.

10.

Член 52 от Legea nr. 135/2010, privind Codul de procedură penală (Закон № 135/2010 за приемане на наказателно-процесуален кодекс) от 1 юли 2010 г. ( 4 ), в редакцията, действала към датата на фактите в главното производство (наричан по-нататък „Наказателно-процесуалният кодекс“), озаглавен „Предварителни въпроси“, гласи:

„1)   Наказателният съд е компетентен по отношение на всеки предварителен въпрос за решаване на делото, дори ако по естеството си този въпрос е от компетентността на друг съд, освен в случаите, когато компетентността не е на съдебната власт.

2)   Предварителният въпрос трябва да се разглежда от наказателния съд в съответствие с правилата и доказателствените средства, свързани с областта, за която се отнася този въпрос.

3)   Влезли в сила решения на съдилища, различни от наказателните, по предварителен въпрос в наказателен процес, имат сила на пресъдено нещо за наказателния съд, с изключение на обстоятелствата, свързани с наличието на престъпление“.

11.

Legea nr. 319/2006 a securităţii şi sănătăţii în muncă (Закон № 319/2006 за безопасността и здравето при работа) от 14 юли 2006 г. ( 5 ) (наричан по-нататък „Закон № 319/2006“) транспонира Директива 89/391 в румънския правен ред. Съгласно член 5, буква g) от този закон:

„За целите на настоящия закон се прилагат следните определения:

[…]

12.

Член 7, параграф 4, буква с) от посочения закон гласи:

„Без да се засягат останалите разпоредби от този закон, предвид естеството на дейност на предприятието и/или звеното, работодателят е длъжен:

[…]

13.

Член 20, параграф 1, буква b) от същия закон гласи:

„Работодателят трябва да осигури условия, които позволяват всеки работник да получи достатъчно и подходящо обучение в областта на безопасността и здравето при работа, по-специално под формата на информация и инструкции съобразно спецификата на неговото работно място и неговата длъжност:

[…]

b) при смяна на длъжността или работното място“.

14.

Член 22 от Закон № 319/2006 гласи:

„Всеки работник трябва да изпълнява работата си в съответствие с обучението и подготовката си, както и с получените от работодателя инструкции, така че да не излага себе си или останалите лица, които могат да бъдат засегнати от неговите действия или бездействия при извършване на работата, на рискове от трудова злополука или професионално заболяване“.

15.

Приложение I към Hotărârea Guvernului nr. 1146/2006 privind cerințele minime de securitate și sănătate pentru utilizarea în muncă de către lucrători a echipamentelor de muncă (Правителствен указ № 1146/2006 относно минималните изисквания за безопасност и здраве при използване на работното оборудване от работниците от 30 август 2006 г. ( 6 ) (наричан по-нататък „Указ № 1146/2006“) е със следния текст:

„[…]

3.3.2.1. Защитата от токов удар при пряк контакт с електрически инсталации или работно оборудване се осигурява чрез технически мерки, допълнени с организационни мерки.

[…]

3.3.2.3. Защитата от токов удар при пряк контакт се осигурява чрез следните организационни мерки:

[…]

[…]

3.3.2.4. Интервенциите върху инсталации, машини, оборудване и апарати, използващи електричество, са разрешени само при следните форми за възлагане на работа:

[…]

[…]

3.3.23.1. При електрически инсталации или работно оборудване, по които се извършват работи със или без изключване на напрежението, трябва да се използват електроизолационни защитни средства.

[…]

3.3.23.4. Работите без изключване на напрежението по електрическите инсталации и оборудване трябва да се извършват от персонал, упълномощен за работа под напрежение.

[…]“.

16.

От акта за преюдициално запитване се установява, че на 5 септември 2017 г. електротехник в Energotehnica (наричан по-нататък „жертвата“) умира от токов удар по време на интервенция, изразяваща се в смяна на външно осветително тяло на стълб с ниско напрежение в животновъдна ферма в община Тикушу, окръг Брашов (Румъния) (наричана по-нататък „въпросната интервенция“).

17.

В рамките на административно производство Inspectoratul Teritorial de Muncă Brașov (Териториална инспекция по труда Брашов, Румъния, наричана по-нататък „ТИТ“) провежда разследване, състоящо се в изслушване на свидетели и получаване на релевантните документи относно безопасността и здравето при работа. В края на разследването ТИТ съставя протокол от разследването от 9 септември 2019 г. (наричан по-нататък „протоколът от разследването“), в който тя квалифицира въпросната интервенция като „трудова злополука със смъртен изход“.

18.

С този протокол от разследването ТИТ налага административни глоби на Energotehnica за това, че е одобрило интервенция върху работеща инсталация под напрежение, от работник, който няма разрешение и квалификация, и за това, че не е довело до знанието на работника материалите по специфични теми за квалификация. Тези санкции не са наложени ефективно, тъй като изпълнението им е спряно до приключване на наказателното производство. На работник на това дружество не е наложено административно наказание, доколкото съгласно член 39, параграф 1 от Закон № 319/2006 административни нарушения са само деянията, извършени от работодателите, които се намират в едно от предвидените в този закон положения, но не и деянията, извършени от работниците.

19.

Energotehnica подава жалба срещу ТИТ пред Tribunalul Sibiu (Окръжен съд Сибиу, Румъния) с искане за отмяна на протокола от разследването. Разпитани са само двама свидетели, колеги на жертвата. С решение от 10 февруари 2021 г. този съд уважава жалбата и отменя протокола от разследването в частта на констатациите относно Energotehnica. В това отношение посоченият съд приема, от една страна, че въпросната интервенция е била извършена след края на работното време, и от друга страна, че няма доказателства, които да потвърждават, че на жертвата е била дадена устна заповед да извърши тази интервенция. ТИТ подава жалба срещу това решение пред Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия, Румъния), който с решение от 14 юни 2021 г. уважава възражението на Energotehnica за нищожност и посочва, че отхвърля жалбата, тъй като тя е необоснована.

20.

Успоредно с административното производство прокурор от Parchetul de pe lângă Judecătoria Rupea (Прокуратура към Първоинстанционен съд Рупеа, Румъния) образува наказателно производство. Прокурорът внася обвинителен акт на 31 юли 2020 г. пред Judecătoria Rupea (Първоинстанционен съд Рупеа, Румъния) срещу MG, в качеството му на нает от Energotehnica ръководител на електротехническата служба, за следните престъпления: от една страна, неспазване на законоустановените мерки за безопасност и здраве при работа по член 350, параграфи 1 и 3 от Наказателния кодекс, и от друга страна, за причиняване на смърт по непредпазливост по член 192, параграф 2 от Наказателния кодекс, при прилагане на член 38, параграф 1 от този кодекс относно реалната съвкупност на престъпления. В обвинителния акт е посочено, че на 5 септември 2017 г. в края на работното време около 18 ч MG, като отговарящ за работното място, на когото са възложени специфични задачи по организация на работата, обучението на изпълнителския персонал и предприемането на мерки за осигуряване на работно предпазно оборудване и защитни средства, предвидени в специфичните инструкции за всяко работно място, дал на жертвата — негов подчинен — устна заповед да извърши въпросната интервенция, без да вземе изискуемите мерки за безопасност и здраве при работа (а именно възлагане на тази задача само на квалифициран, упълномощен и обучен да извършва въпросната работа електротехник, под надзора на ръководител), и при условия, при които интервенцията е извършена без изключване на напрежението на работещата електрическа инсталация и без използване на електроизолационни защитни ръкавици.

21.

В рамките на това наказателно производство срещу MG са изслушани очевидци и по делото са приети релевантните документи относно безопасните и здравословните условия на труд. Представена е и преписката по разследването на въпросната интервенция, включително протоколът от разследването. В посоченото наказателно производство като граждански ищци са конституирани и LV, CRA и LCM, съответно съпруга, дъщеря и син на жертвата (наричани по-нататък „гражданските ищци“), които искат MG и Energotehnica да бъдат осъдени да заплатят обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на жертвата. Energotehnica не е било обект на наказателно разследване, то има само качеството на граждански ответник, в смисъл че съгласно румънското гражданско право това дружество има задължение по закон или по договор да поправи изцяло или отчасти, индивидуално или солидарно, произтеклите от престъплението вреди, за което му е потърсена отговорност в рамките на производството.

22.

С присъда от 24 декември 2021 г. Judecătoria Rupea (Първоинстанционен съд Рупеа) оправдава MG за престъпленията „неспазване на законоустановените мерки за безопасност и здраве при работа“ и „причиняване на смърт по непредпазливост“. Освен това този съд отхвърля като неоснователен предявения от гражданските ищци иск срещу MG и Energotehnica. В това отношение посоченият съд по същество приема, първо, че не е безспорно доказано, че MG е дал устна заповед за работа, като се има предвид, че единственото пряко доказателство за такава заповед за работа са показанията на очевидец, които обаче не са подкрепени от нито едно друго пряко доказателство, освен това други, също присъствали работници, са отрекли да са чули посочената заповед за работа. Второ, същият съд приема, че въпросната интервенция е извършена около 18,30—18,40 ч, тоест след края на работното време (за който се приема, че е между 17—18 ч), поради което тази интервенция не може да се квалифицира като „трудова злополука“.

23.

Прокурорът и гражданските ищци обжалват това решение пред запитващата юрисдикция Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов). Пред този съд прокурорът изтъква, че съществуват достатъчно убедителни доказателства, че MG е дал устна заповед на жертвата да извърши въпросната интервенция, като се позовава на показанията на очевидец, които били подкрепени от изявленията на други работници, присъствали на мястото. Гражданските ищци твърдят, че има доказателства в подкрепа на обвинението, като се позовават на показанията на същия очевидец, както и на протокола от разследването.

24.

Запитващата юрисдикция посочва, че тъй като е сезирана с жалба в рамките на наказателното производство срещу MG, тя е длъжна да разгледа делото във всички фактически и правни аспекти, доколкото жалбата има пълно деволутивно действие. При това положение тази юрисдикция можела да разгледа отново събраните от първата инстанция доказателства и да събере нови, както и да извърши нова преценка на съвкупността от доказателства. Тази юрисдикция обаче изтъква, че Tribunalul Sibiu (Окръжен съд Сибиу) вече се е произнесъл по фактите в главното производство, като е приел, че въпросната интервенция не представлява трудова злополука. Запитващата юрисдикция подчертава, че този извод би могъл да я обвърже със сила на пресъдено нещо, като се има предвид, че това процесуално положение е „предварителен въпрос“ в наказателното производство по смисъла на член 52 от Наказателно-процесуалния кодекс.

25.

В това отношение тази юрисдикция изтъква, че със своето решение № 102/2021 от 17 февруари 2021 г. Curtea Constituțională (Конституционен съд, Румъния) е уважил възражение за противоконституционност на член 52, параграф 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, който е гласял, че влезлите в сила решения на съдилища, различни от наказателните съдилища, по предварителен въпрос в наказателен процес, имат сила на пресъдено нещо за наказателния съд, с изключение на обстоятелствата, свързани с наличието на престъпление. Така Curtea Constituțională (Конституционен съд) приел, че съдържащият се в тази разпоредба израз „с изключение на обстоятелствата, свързани с наличието на престъпление“, е противоконституционен. В този контекст Curtea Constituțională (Конституционен съд) приел по-специално, че предварителните въпроси са аспекти на делото, които нямат наказателен характер, трябва да бъдат решени преди решаване на въпроси по съществото на наказателното дело и се отнасят до наличието на съществено изискване относно структурата на престъплението, като положението преди извършването на престъпление или съществен елемент от състава на престъплението.

26.

В случая според запитващата юрисдикция квалифицирането на въпросната интервенция като „трудова злополука“ представлява съществен елемент в структурата на престъплението, тъй като има характер на фактическо или правно обстоятелство, чието наличие трябва да се провери преди същинското решаване на наказателното дело, и следователно може да се счита за „предварителен въпрос“ по смисъла на член 52, параграф 3 от Наказателно-процесуалния кодекс.

27.

Запитващата юрисдикция подчертава също така, че в главното производство Tribunalul Sibiu (Окръжен съд Сибиу) или Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия) са можели да спрат производството чрез различни процесуални способи, по-конкретно на основание на правилото за предимство на наказателното пред гражданското производство, предвидено в румънския граждански процесуален кодекс. Въпреки това, в случая пред административните съдилища не е направено искане за спиране на делото поради наличието на висящо наказателно производство и не е предвидена никаква процесуална санкция, тъй като в съответствие с разпоредбите на този граждански процесуален кодекс спирането на делото е факултативно за гражданския съд.

28.

Запитващата юрисдикция добавя, че при обстоятелства, при които гражданските ищци в наказателното производство не са участвали в административното производство и работодателят е спечелил в това производство само срещу компетентния административен орган (тоест ТИТ), тя би трябвало да оправдае MG за престъпленията, в които е обвинен, и това да доведе до отхвърляне на предявения от гражданските ищци граждански иск като неоснователен, ако в съответствие с изискването на Решение № 102/2021 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) тя признае пълната сила на пресъдено нещо на решението на административния съд, което квалифицира въпросната интервенция като „несвързана с работата“. Такова положение би нарушило принципа за защита на работниците и принципа за отговорност на работодателя, прогласени в член 1, параграфи 1 и 2 и в член 5, параграф 1 от Директива 89/391, във връзка с член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

29.

При тези обстоятелства Curtea de Apel Braşov (Апелативен съд Брашов) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

30.

Parchetul de pe lângă Judecătoria Rupea (Прокуратура към Първоинстанционен съд Рупеа), румънското правителство и Европейската комисия представят писмени становища пред Съда.

31.

В съответствие с искането на Съда в настоящото заключение ще се съсредоточа върху анализа на първия въпрос.

32.

С първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали Директива 89/391 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която административен съд може да реши с влязло в сила решение, което има сила на пресъдено нещо за наказателния съд, че дадено събитие не представлява „трудова злополука“, вследствие от което сезираният наказателен съд не може да наложи наказателноправни или гражданскоправни санкции на отговорния служител и на работодателя.

33.

В писменото си становище румънското правителство повдига възражение за недопустимост на първия преюдициален въпрос, а следователно и на втория, с мотива, първо, че разпоредбата от националното право, чието съответствие с Директива 89/391 е поставено под въпрос, а именно член 52 от Наказателнопроцесуалния кодекс, засяга въпроса за силата на пресъдено нещо. Второ, член 5, параграф 1 от тази директива прогласявал общото задължение на работодателя за безопасни условия на труд, без да определя специфична форма на отговорност. Спорът в главното производство имал за предмет търсенето на наказателна отговорност на работник за смъртта на друг работник, докато посочената директива, чието тълкуване е поискано, се отнася до задълженията на работодателя към работниците. Ето защо запитващата юрисдикция не трябвало да се произнася по правоотношение, което попада в приложното поле на същата директива.

34.

В случая следва да се отбележи, че членовете на семейството на жертвата са встъпили като граждански ищци пред запитващата юрисдикция срещу MG и Energotehnica. Следователно този съд всъщност е сезиран с иск срещу работодателя, чиято гражданска отговорност може да бъде ангажирана, ако въпросната интервенция бъде квалифицирана като „трудова злополука“. Освен това въпросът за налагането на гражданскоправни санкции на работодателя е свързан с обхвата на принципа за сила на пресъдено нещо на постановеното от административния съд решение. Ето защо предвидените в разглежданата национална правна уредба процесуални правила на средствата за защита пред съд имат връзка с търсенето на отговорност на работодателя, в случай че той не е осигурил безопасни и здравословни условия на труд на работниците в рамките на прилагането на Директива 89/391 от съответната държава членка.

35.

Ето защо аз считам, че първият преюдициален въпрос е допустим.

36.

Важно е да се припомни, че Директива 89/391 е приета на основание член 118а от Договора за ЕИО (след измененията член 153 ДФЕС), съгласно който държавите членки имат за задача да насърчават подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа и си поставят за цел да хармонизират съществуващите условия в тази област. Член 1, параграфи 1 и 2 от тази директива гласи, че тя има за цел да въведе мерки за насърчаване на подобрения в областта на безопасните и здравословни условия на труд на работниците и че за тази цел тя съдържа общите принципи за предотвратяване на професионалните рискове, опазването на безопасността и здравето, отстраняването на рисковите фактори и факторите за злополуки, информирането, консултациите, балансираното участие в съответствие с националното законодателство и/или практика, обучението на работниците и техните представители, както и общите насоки за прилагането на горепосочените принципи.

37.

Освен това член 4, параграф 1 от посочената директива предвижда, че държавите членки трябва да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че работодателите, работниците и представителите на работниците са обект на правни разпоредби, необходими за прилагането на Директивата, а член 4, параграф 2 — че държавите членки осигуряват, в частност, адекватен контрол и надзор ( 7 ). Член 5, параграф 1 от Директива 89/391 гласи също така, че работодателят е длъжен да осигури безопасни и здравословни условия на работниците във всички аспекти, свързани с работата. Според практиката на Съда не може да се твърди, че работодателят носи обективна отговорност само по силата на член 5, параграф 1 от тази директива, доколкото тази разпоредба просто закрепя общото задължение на работодателя за безопасност, без да определя конкретната форма на отговорност ( 8 ).

38.

Параграфи 3 и 4 от същия член 5 уточняват, че задълженията на работниците в областта на безопасните и здравословни условия на труд не засягат принципа за отговорност на работодателя и че тази директива не ограничава възможността държавите членки да предвиждат изключване или ограничаване на отговорността на работодателя в случаите на необичайни или непредвидими обстоятелства извън контрола на работодателя или при извънредни събития, последствията от които не могат да бъдат преодолени въпреки полагането на всички възможни грижи.

39.

От текста на Директива 89/391 се установява, че макар тя да се позовава на принципа за отговорност на работодателя и да въвежда задължения от общ характер относно защитата на безопасността и здравето на работниците във всички аспекти, свързани с работата, тя не съдържа никаква специфична разпоредба относно санкциите, които държавите членки трябва да налагат на работодателите, които не са изпълнили тези задължения. От друга страна, законодателят на Съюза е приел множество специални директиви по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391 ( 9 ), а именно Директиви 89/654/ЕИО ( 10 ), 89/656/ЕИО ( 11 ) и 2009/104/ЕО ( 12 ). Въпреки това, тези директиви също не съдържат специфични разпоредби относно налагането на санкции на работодателите, които не са осигурили защитата на безопасността и здравето на работниците ( 13 ).

40.

Освен това член 31 от Хартата, озаглавен „Справедливи и равни условия на труд“, гласи в параграф 1, че „[в]секи работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му“. Следователно тази разпоредба, посочена от запитващата юрисдикция в първия преюдициален въпрос, не се отнася до санкциите, които могат да бъдат наложени, когато не е осигурена защитата на безопасността и здравето на работниците.

41.

Що се отнася по-конкретно до въпросната интервенция, чието квалифициране като „трудова злополука“ е предмет на главното производство, отбелязвам, че съгласно член 34, параграф 1 от Хартата Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в определени случаи, сред които по-специално са трудовите злополуки. Към настоящия момент обаче правото на Съюза не регламентира критериите, които позволяват дадено събитие да се квалифицира като „трудова злополука“, нито приложимите към работодателя санкции вследствие на такава злополука, нито правилата за определяне на обезщетението за жертвата.

42.

В случая запитващата юрисдикция се пита относно съвместимостта с правото на Съюза на предвиденото в националната правна уредба процесуално правило, според което окончателното решение на административния съд, в което се приема, че въпросната интервенция не представлява „трудова злополука“, има сила на пресъдено нещо за нея, тоест за наказателния съд, което я възпрепятства да наложи наказателна санкция на MG и гражданскоправни санкции спрямо него и/или Energotehnica ( 14 ).

43.

В това отношение от практиката на Съда се установява, че при липса на правна уредба на Съюза в съответната област всяка държава членка трябва да уреди, в съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки, правилата за административните и съдебните производства, предназначени да гарантират високо ниво на защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза ( 15 ). Тези процесуални правила не трябва да са по-неблагоприятни от уреждащите съответните вътрешноправни средства за защита (принцип на равностойност) и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) ( 16 ). Освен това, що се отнася в частност до силата на пресъдено нещо, при липсата на правна уредба на Съюза в тази област редът и условията за прилагане на принципа за силата на пресъдено нещо също попадат във вътрешния правов ред на държавите членки по силата на принципа за процесуалната автономия на последните, при спазване все пак на принципите на еквивалентност и на ефективност ( 17 ).

44.

Според практиката на Съда, що се отнася до принципа на ефективност, всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, неговия ход и особеностите му пред различните национални инстанции. В този контекст при необходимост трябва да се вземат предвид принципите, които стоят в основата на националната правораздавателна система, като например зачитането на правото на защита, принципа на правна сигурност и правилното протичане на производството ( 18 ).

45.

С други думи, когато определят процесуалните правила за съдебните производства по обжалване, предназначени да осигурят защитата на правата, предоставени от Директива 89/391, държавите членки трябва да гарантират съблюдаване на правото на ефективни правни средства за защита и на достъп до безпристрастен съд, прогласено в член 47 от Хартата, който препотвърждава принципа на ефективна съдебна защита ( 19 ).

46.

Следователно при избора на санкции държавите членки са длъжни да зачитат принципа на ефективност, който изисква да предвидят ефективни и възпиращи санкции, но по принцип не изисква тези санкции да са от определено естество ( 20 ). Така тези санкции могат да са наказателноправни и/или гражданскоправни. Ако спрямо работодател, който не спазва националните разпоредби, транспониращи Директива 89/391, а именно в случая Закон № 319/2006, не бъдат приложени санкции, под въпрос ще се постави полезното действие и ефективната защита на гарантираните от тази директива права, въпреки че член 153, параграф 1, буква а) ДФЕС визира подобряването на работната среда с цел закрила на здравето и безопасността на работниците.

47.

Главното производство се отнася до възможността за налагане на наказателноправни и гражданскоправни санкции не във връзка с принципа ne bis in idem ( 21 ), а с принципа за силата на пресъдено нещо, доколкото административният съд вече е постановил, че въпросната интервенция не може да се квалифицира като „трудова злополука“. В това отношение отбелязвам, че прилагането на принципа за предимство на наказателното пред гражданското производство изисква от гражданския съд, когато за същите факти са образувани граждански и наказателни производства, да се спре производството до постановяването на окончателно решение по наказателното дело ( 22 ). В случая румънското право прилага обратния принцип, а именно предимство на гражданското ( 23 ) пред наказателното производство. Всъщност от акта за преюдициално запитване се установява, че в главното производство административният съд е можел да спре производството до постановяване на окончателно решение на наказателния съд, но такова спиране е факултативно за административния съд, и това е довело до прилагането на член 52, параграф 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс, според който влезлите в сила решения на съдилища, различни от наказателните съдилища, по предварителен въпрос в наказателен процес, имат сила на пресъдено нещо за наказателния съд ( 24 ).

48.

С оглед на практиката на Съда следва да се приеме, че такава разпоредба не противоречи на правото на Съюза, доколкото позволява да се избегне приемането на противоречиви решения, които могат да накърнят правната сигурност ( 25 ), при условие че е спазен принципът на ефективност на правото на Съюза, както е посочено в точка 43 от настоящото заключение.

49.

Добавям, че след като административен съд разгледа по същество и обсъди подробно съвкупността от доказателства във връзка с квалифицирането на дадено събитие като „трудова злополука“, фактът, че административният съд взема превес над наказателния съд, не би могъл сам по себе си да предполага по-лошо правораздаване. Всъщност не може по принцип да се счита, че наказателното производство е по-благоприятно за жертвата и/или за гражданските ищци в сравнение с административното производство, доколкото, както гласи член 48, параграф 1 от Хартата, чието съдържание съответства на член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в съответствие със закона ( 26 ). Така лицето, изправено пред наказателния съд, трябва да се ползва от правото на презумпция за невиновност.

50.

В случая запитващата юрисдикция подчертава, че административното дело е водено само между Energotehnica и ТИТ и в това дело не са участвали прокуратурата и гражданските ищци, докато те са страни в наказателното производство.

51.

В това отношение от акта за преюдициално запитване не става ясно дали гражданските ищци са имали реалната възможност да встъпят в производството пред административния съд, по-специално, за да могат да представят доказателства в подкрепа на квалификацията на въпросната итервенция като „трудова злополука“. Ако това е било така, дори в случай че на практика те не са встъпили, Директива 89/391 допуска правна уредба, съгласно която административен съд може да реши окончателно, че дадено събитие не представлява трудова злополука, с решение, което има сила на пресъдено нещо за наказателния съд.

52.

Обратно, в случай че гражданските ищци са били напълно лишени от възможност да участват в производството пред административния съд, аз считам, че е нарушен принципът на ефективност на правото на Съюза. Всъщност, както беше посочено в точка 44 от настоящото заключение, този принцип предполага съблюдаването на правото на защита, и по-специално заинтересованите страни да са били в състояние надлежно да изложат гледната си точка. В това отношение в случая изглежда немислимо семейството на жертвата да няма право на ефективна съдебна защита, гарантирано от член 47 от Хартата, тоест да е лишено от достъп до съд ( 27 ).

53.

Ето защо в такива случаи, както Комисията изтъква в писменото си становище, гражданските ищци трябва да имат гаранция, че ще могат да представят пред наказателния съд нови доказателства, които не е можело да бъдат обсъдени пред административния съд, по-специално във връзка с квалифицирането на въпросната интервенция като „трудова злополука“. При тези условия окончателното решение на административен съд не може да има сила на пресъдено нещо за наказателния съд и последният трябва да даде на гражданските ищци възможност да встъпят пред него, дори ако в крайна сметка това положение трудно се съвместява със спазването на принципа на правна сигурност, доколкото такова встъпване може да доведе до противоречиви решения на административния и наказателния съд. Ако това е така, съответната държава членка трябва да избере процесуалните механизми, които ѝ се струват най-подходящи, за да позволи съвместяването на такива противоречиви съдебни актове ( 28 ).

54.

Предвид всичко гореизложено предлагам на първия преюдициален въпрос да се отговори, че Директива 89/391 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която административен съд може да реши с окончателно решение, което има сила на пресъдено нещо за наказателния съд, че дадено събитие не представлява „трудова злополука“, което води до пречка наказателният съд да наложи наказателноправни или гражданскоправни санкции на отговорния работник и на работодателя, стига да е гарантирано спазването на принципа на ефективност на правото на Съюза, което предполага, че гражданските ищци трябва да разполагат с реална възможност да представят доказателства относно квалифицирането на събитието като „трудова злополука“ пред наказателния съд, ако са били напълно лишени от възможност да представят тези доказателства пред административния съд.

55.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос, поставен от Curtea de Apel Braşov (Апелативен съд Брашов, Румъния), по следния начин:

„Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска национална правна уредба, по силата на която административен съд може да реши с окончателно решение, което има сила на пресъдено нещо за наказателния съд, че дадено събитие не представлява „трудова злополука“, което води до пречка наказателният съд да наложи наказателноправни или гражданскоправни санкции на отговорния работник и на работодателя, стига да е гарантирано спазването на принципа на ефективност на правото на Съюза, което предполага, че гражданските ищци трябва да разполагат с реална възможност да представят доказателства относно квалифицирането на събитието като „трудова злополука“ пред наказателния съд, ако са били напълно лишени от възможност да представят тези доказателства пред административния съд“.