1.

Цифровизацията на правосъдието има важни последици за основните процесуални права в наказателното производство, по-конкретно за правото на лицата да присъстват на съдебния процес срещу тях и зачитането на правото им на защита. Необходимостта да се осигури непрекъснатост на правосъдието по време на пандемията от COVID‑19 и общественият интерес от опазване на общественото здраве принудиха държавите членки и като цяло всички държави по света или да въведат използването на видеоконферентна връзка в наказателното производство, или да увеличат и разширят нейното използване ( 2 ). Възобновяването на предизвикателствата, свързани с „отдалечения обвиняем“ ( 3 ), повдига деликатни въпроси относно подходящия баланс, който трябва да се постигне между упражняването на основните процесуални права в наказателното производство и използването на цифрови средства за ефективно правораздаване.

2.

В правото на Съюза член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/343 ( 4 ) установява процесуалното право на заподозрените и обвиняемите да присъстват на съдебния процес, което е съществен елемент от основното право на справедлив съдебен процес, закрепено в членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Главното производство повдига въпроса дали тази разпоредба не допуска решение на наказателен съд, с което се разрешава на обвиняем да участва в съдебния процес чрез видеоконферентна връзка въпреки липсата на конкретно правно основание в националното право, което да предвижда участие по този начин. Така то дава възможност на Съда да тълкува за първи път правото на лицата да присъстват на съдебния процес в контекста на използването на видеоконферентна връзка или други технологии за комуникация от разстояние.

3.

Съображения 9, 33, 35 и 48 от Директива 2016/343 гласят:

[…]

[…]

[…]

4.

Член 1 от Директива 2016/343 е озаглавен „Предмет“ и гласи:

„С настоящата директива се установяват общи минимални правила относно:

[…]

б) правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство“.

5.

Член 8 от тази директива, озаглавен „Право на лицата да присъстват на съдебния процес“, предвижда в параграфи 1 и 2 следното:

„1.   Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат правото да присъстват на съдебния процес срещу тях.

2.   Държавите членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условие че:

6.

Член 6а, алинея 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (наричан по-нататък „Законът за мерките по време на извънредното положение“), прилаган до 31 май 2022 г., гласи:

„По време на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна откритите съдебни заседания […] може да се провеждат от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в процеса, съответно производството. За проведените заседания се изготвя протокол, който се публикува незабавно, а записът от заседанието се съхранява до изтичането на срока за поправка и допълване на протокола, освен ако в процесуален закон е предвидено друго. Съдът […] уведомява страните, когато заседанието ще се проведе от разстояние“.

7.

Член 55 от Наказателно-процесуалния кодекс (наричан по-нататък „НПК“) гласи:

„Обвиняемият има следните права: […] да участва в наказателното производство“.

8.

Член 269 от НПК гласи:

„(1)   По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.

(2)   Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.

(3)   Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:

1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;

2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;

3. редовно е призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1;

4. се намира извън пределите на Република България и:

9.

Член 115, алинея 2 от НПК гласи:

„Обвиняемият не може да бъде разпитван по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина“.

10.

Член 474 алинея 1 от НПК гласи:

„Съдебен орган на друга държава може да проведе чрез видеоконференция или телефонна конференция разпит на лице, което е свидетел или вещо лице в наказателно производство и се намира в Република България, както и разпит с участието на обвиняем само ако това не противоречи на основните принципи на българското право. Разпит чрез видеоконференция с участие на обвиняем може да се проведе само с негово съгласие и след като участващите български съдебни органи и съдебните органи на другата държава договорят начина на провеждане на видеоконференцията“.

11.

FP е обвинен в това, че е участвал в организирана престъпна група с користна цел и с цел съгласувано извършване на данъчни престъпления по член 255 от Наказателния кодекс (наричан по-нататък „НК“). Това е тежко престъпление по НК.

12.

От самото начало на производството FP е упълномощил защитник.

13.

С присъда от 11 април 2019 г. FP е признат за виновен от закрития Специализиран наказателен съд (България) и му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години. Тази присъда е отменена в производство по обжалване. Делото, което понастоящем е подсъдно на запитващата юрисдикция — Софийски градски съд (България), е върнато за ново разглеждане от друг състав на закрития Специализиран наказателен съд. Повторното разглеждане на делото започва на 30 юни 2021 г.

14.

В откритото разпоредително заседание, проведено на 12 октомври 2021 г., FP е поискал да участва в производството от разстояние чрез онлайн комуникационна връзка с образ и звук, тъй като живее и работи в Обединеното кралство. Той е заявил, че е запознат с всички материали по делото и че правата му няма да бъдат нарушени чрез електронното участие.

15.

Защитникът на FP присъства физически в съдебната зала и заявява, че всички нови материали могат да се предават на FP електронно, така че последният да може своевременно да се запознава с тях. Адвокатът на FP посочва също, че може да осъществява съвещанията с клиента си чрез отделна връзка извън съдебната зала, след като се прекъсне видеопредаването на заседанието.

16.

На основание член 6а, алинея 2 от Закона за мерките по време на извънредното положение запитващата юрисдикция разрешава на FP да участва от разстояние в публичното заседание на 12 октомври 2021 г. при спазване на гаранциите и условията, определени от съда. На следващите съдебни заседания, с изключение на проведеното на 28 февруари 2022 г., на което присъства физически, FP участва чрез видеоконференция.

17.

На заседанието, насрочено за 13 юни 2022 г., FP заявява, че желае да продължи участието си в производството от разстояние. Запитващата юрисдикция обаче не е сигурна дали българското право все още допуска такава възможност, след като член 6а, алинея 2 от Закона за мерките по време на извънредното положение е престанал да се прилага, считано от 31 май 2022 г. Запитващата юрисдикция отбелязва, че НПК не предвижда възможността обвиняемите да участват в съдебното производство чрез видеоконференция, освен в някои конкретни случаи, никой от които не е приложим по настоящото дело. Според запитващата юрисдикция обаче българското законодателство не забранява изрично използването на видеоконферентна връзка.

18.

Предвид липсата на конкретно правно основание защитникът на FP предлага да се даде възможност на подзащитния му да участва в съдебното заседание от разстояние, но да бъде третиран като отсъстващ.

19.

Запитващата юрисдикция не приема предложението да третира FP като отсъстващ. Според нея дори и да не присъства физически в съдебната зала, FP може да участва ефективно в процеса.

20.

При липсата на правно основание в националното право, което да позволява използването на видеоконферентна връзка, запитващата юрисдикция счита, че е необходимо да се провери дали е съвместимо с Директива 2016/343 да се даде възможност на обвиняемия да реши как да изпълни задължението си да присъства на съдебния процес срещу него. В това отношение запитващата юрисдикция има съмнения дали FP следва да се третира като присъстващ, доколкото правата му не са били нарушени и са били взети всички мерки, за да се гарантира, че няма съществена разлика между физическото му присъствие в съдебната зала и участието му в производството чрез онлайн връзка.

21.

С оглед на тези съображения Софийски градски съд решава да спре производството и да отправи към Съда следния преюдициален въпрос:

„Ще бъде ли нарушено правото на подсъдимия да присъства на съдебния процес по член 8, [параграф] 1 във връзка със съображения 33 и 44 от Директива 2016/343, ако в провежданите съдебни заседания по делото подсъдимият участва чрез онлайн връзка по изрично негово желание, ако е бил защитаван от присъстващ в съдебна зала упълномощен от него адвокат, ако връзката му позволява да следи хода на процеса, сочи и се запознава с доказателства, може да бъде изслушван без технически пречки и му е осигурена ефективна и поверителна комуникация с адвоката?“.

22.

FP, унгарското и латвийското правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища.

23.

Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени ( 5 ).

24.

В настоящия случай въпросът на запитващата юрисдикция произтича от обстоятелството, че НПК изисква обвиняемият да присъства на наказателния процес при обвинение за тежко престъпление, но не предвижда възможност за участие в този процес чрез видеоконференция. От акта за преюдициално запитване следва, че има някои хипотези, в които е възможно онлайн участие, а именно във фазата на досъдебното производство и в други конкретни производства. Тези хипотези обаче не са приложими по отношение на главното производство ( 6 ).

25.

Обвиняемият в главното производство FP е имал право да участва в процеса до определен етап от производството, докато се е прилагал Законът за мерките по време на извънредното положение. След като този закон е престанал да се прилага и при липсата на друга правна разпоредба, която да предвижда онлайн участие в съдебното заседание, FP е поискал да продължи да участва в съдебния процес от разстояние, като същевременно се третира като отсъстващ. Запитващата юрисдикция не е уважила това искане, тъй като е преценила, че третирането на FP като отсъстващ не съответства на реалното му участие в процеса. Запитващата юрисдикция е дала правото на FP да избере как да осъществи задължението си да участва в наказателното производство (предвидено в член 269, алинея 1 от НПК) и е позволила на това лице да участва чрез онлайн връзка, като е осигурила в пълнота участието му по делото. Тя обаче има съмнения дали това решение е съвместимо с член 8, параграф 1 от Директива 2016/343.

26.

С оглед на изложеното запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска наказателен съд да предоставя на обвиняемия, който съгласно националното право е длъжен да присъства на съдебния процес срещу него, възможност да участва по делото чрез видеоконференция въпреки липсата на изрична разпоредба в националното право, която да позволява този начин на участие.

27.

Член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 предвижда, че държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат право да присъстват на съдебния процес срещу тях.

28.

Общите принципи относно упражняването на правото на лицата да присъстват на съдебния процес срещу тях са установени в практиката на Съда въз основа на практиката на Европейския съд по правата на човека.

29.

Съдът по-конкретно приема, че съгласно съображение 47 от Директива 2016/343 тя утвърждава основните права и принципи, признати в Хартата и ЕКПЧ, включително правото на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита ( 7 ).

30.

Както следва от съображение 33 от тази директива, правото на заподозрените или обвиняемите да присъстват на съдебния процес срещу тях се основава на правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 6 от ЕКПЧ, на който съответстват, както се уточнява в разясненията относно Хартата, член 47, втора и трета алинея и член 48 от нея. Следователно Съдът трябва да гарантира, че даденото от него тълкуване на последните разпоредби осигурява такова ниво на защита, което се съобразява с нивото на защита, гарантирано от член 6 от ЕКПЧ, както е тълкуван от Европейския съд по правата на човека ( 8 ).

31.

От практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че явяването на обвиняемия е от първостепенно значение с оглед на провеждането на справедлив наказателен процес, като в това отношение задължението да се гарантира правото на обвиняемия да присъства в съдебната зала е един от същностните аспекти на член 6 от ЕКПЧ ( 9 ).

32.

Освен това съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека член 6, точка 3, буква c) от ЕКПЧ предоставя на всяко лице, обвинено в престъпление, правото „да се защитава лично или да ползва адвокат […]“., но не уточнява начина на упражняване на това право. Затова Европейският съд по правата на човека припомня, че ЕКПЧ „оставя на договарящите държави избора на средствата, с които да гарантират [това право] в съдебните си системи, като задачата на Съда е само да провери дали избраният от тях начин е съвместим с изискванията за справедлив съдебен процес“ ( 10 ).

33.

Във връзка с това Европейският съд по правата на човека е подчертал, че с оглед на правото на защита, гарантирано по-специално от член 6, точка 3, буква c) от ЕКПЧ, възможността обвиняемият да участва в съдебното заседание включва правото му да участва ефективно в съдебния процес срещу него ( 11 ). По принцип това включва, наред с другото, не само правото му да присъства, но и да слуша и следи производството ( 12 ).

34.

От изложените съображения следва, че правото на лицата да присъстват на съдебния процес, закрепено в член 8, параграф 1 от Директива 2016/343, трябва да се гарантира по такъв начин, че да може да бъде упражнено в съдебната фаза на наказателното производство при условия, които отговарят на изискванията за справедлив процес. Така това право не се свежда до гарантиране просто на присъствието на обвиняемия в съдебните заседания, които се провеждат в рамките на водения срещу него съдебен процес, а изисква обвиняемият да има възможност да участва ефективно в този процес и да упражни за тази цел правото на защита, което обхваща правото да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите на обвинението в посочената съдебна фаза ( 13 ).

35.

Европейският съд по правата на човека е разгледал някои въпроси, отнасящи се до провеждането на съдебни заседания чрез видеоконференция, от гледна точка на правото на справедлив съдебен процес по член 6 от ЕКПЧ. От практиката му могат да се изведат някои ръководни принципи в това отношение ( 14 ).

36.

Европейският съд по правата на човека е установил принципите за прилагане на онлайн изслушвания в първото си постановено в тази област решение Marcello Viola с/у Италия ( 15 ). Това дело се отнася до твърдяно нарушение на член 6 от ЕКПЧ във връзка с предвидена в италианското право възможност да се използва видеоконферентна връзка в наказателни дела. Тази правна уредба е въведена в контекста на борбата с престъпленията на мафията. Тя е дала възможност на наказателния съд да разпореди участието на обвиняемия в съдебното заседание от разстояние, когато се прилагат някои предвидени в закона ограничителни условия.

37.

В това решение Европейският съд по правата на човека припомня най-напред основните принципи, свързани с основното значение на правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес и да участва ефективно в него ( 16 ).

38.

Що се отнася до прилагането на тези принципи в случая по посоченото дело, Европейският съд по правата на човека отбелязва, че участието в процеса чрез видеоконференция е било изрично предвидено в италианското право, в което са посочени хипотезите, в които може да се използва видеоконферентна връзка, органът, компетентен да я разпореди, и техническите мерки за инсталиране на аудио-визуална връзка. Той отбелязва, че италианският Конституционен съд е приел, че тя е съвместима с (италианската) Конституция и ЕКПЧ.

39.

Освен това Европейският съд по правата на човека подчертава, че при условие че използването му не противоречи на националното законодателство и международните актове в тази област, този начин за изслушване на свидетели или вещи лица с евентуалното участие на обвиняемия е разрешен. В това отношение този съд се позова на няколко международноправни акта, различни от ЕКПЧ ( 17 ).

40.

С оглед на изложеното по-горе Европейският съд по правата на човека постановява, че „участието на обвиняемия в съдебния процес чрез видеоконференция само по себе си не противоречи на [ЕКПЧ]“. Той отбелязва обаче, че съдът трябва да се увери, че прилагането на тази мярка във всеки отделен случай преследва законна цел и че правилата за прилагането ѝ са съвместими с изискванията за зачитане на правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 6 от ЕКПЧ ( 18 ).

41.

Европейският съд по правата на човека е счел, че в конкретния случай участието на жалбоподателя в съдебните заседания по обжалването чрез видеоконференция е преследвало законни цели по ЕКПЧ, а именно защита на обществения ред, предотвратяване на престъпления, защита на свидетели и жертви на престъпления по отношение на техните права на живот, свобода и сигурност, както и спазване на изискването за „разумен срок“ в съдебното производство ( 19 ). След като проверява дали правилата за провеждане на съдебния процес зачитат правото на защита, той стига до извода, че правото на справедлив съдебен процес не е нарушено.

42.

В следващите си решения относно използването на видеоконферентна връзка в наказателното производство Европейският съд по правата на човека прилага установените в решение Marcello Viola с/у Италия принципи най-вече от гледна точка на ефективността на процесуалното представителство на обвиняемия, който се явява чрез видеоконферентна връзка ( 20 ). Така например в решение Сахновски с/у Русия ( 21 ) Европейският съд по правата на човека напомня, че видеоконферентната връзка като форма на участие в производството сама по себе си не е несъвместима с понятието за справедливо и публично гледане на делото. Трябва обаче да се гарантира, че обвиняемият е в състояние да следи хода на производството и да бъде изслушан без технически пречки и да общува ефективно и поверително с адвоката си ( 22 ).

43.

Съществуващата съдебна практика на Европейския съд по правата на човека относно използването на видеоконферентна връзка се отнася главно до положения, в които използването на видеоконферентна връзка е изключение и в които обвиняемият се е оплакал от прилагането на този начин на участие в производството. Досега не е разглеждан случай, при който, обратно, обвиняемият да се оплаква, че липсата на правна уредба, позволяваща участие в съдебния процес от разстояние, представлява нарушение на правото му да присъства на него ( 23 ).

44.

Интересно е, че в случая по дело Dijkhuizen с/у Нидерландия жалбоподателят се оплаква, че правото му на справедлив процес е нарушено, тъй като е възпрепятстван да се яви на процеса физически или чрез видеоконференция ( 24 ). По това дело жалбоподателят е задържан в трета държава, която не позволява екстрадиране на лица, задържани като заподозрени за извършване на престъпление на територията ѝ. Макар нидерландското право да предвижда възможност за участие в съдебния процес чрез видеоконференция, жалбоподателят многократно отказва този начин на участие. Той го поисква едва в напреднал етап на производството. В този момент, за да може националният съд да осигури всички необходими мерки, делото трябва да се отложи отново. Затова националният съд е счел, че обвиняемият се е отказал от правото си да бъде изслушан чрез видеоконференция ( 25 ). Европейският съд по правата на човека приема, че с оглед на конкретните обстоятелства по това дело няма нарушение на член 6.

45.

Дори с оглед на обстоятелствата по делото да не е налице нарушение на правото на справедлив съдебен процес, решение Dijkhuizen с/у Нидерландия е релевантен пример. От него е видно, че може да има хипотези, в които обвиняемият иска да присъства на съдебния процес чрез видеоконференция. Видеоконферентната връзка може да се използва катоинструмент да се улесни упражняването на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в хипотези, в които за обвиняемия е невъзможно или изключително трудно да присъства физически на съдебния процес.

46.

От значение според мен е да се отбележи също и че Европейската комисия за ефикасност на правосъдието към Съвета на Европа (наричана по-нататък „CEPEJ“) е издала „Насоки относно видеоконферентните връзки в съдебните производства“ (наричани по-нататък „Насоките на CEPEJ“) ( 26 ). Насоките на CEPEJ предвиждат ключови мерки, чрез които държавите и съдилищата трябва да гарантират, че използването на видеоконферентна връзка в съдебното производство не накърнява правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 6 от ЕКПЧ. Насоките съдържат четири основни принципа и препоръки, приложими за всички съдебни производства, но съобразени главно с особеностите на наказателните производства, както и препоръки по организационни и технически въпроси, свързани с видеоконферентните връзки.

47.

Посочените в Насоките на CEPEJ принципи подчертават значението на постоянното зачитане на правото на справедлив съдебен процес, принципа на законност, справедливостта на съдебния процес и правото на защита. По-конкретно, първият принцип от Насоките на CEPEJ гласи, че всички гаранции за справедлив съдебен процес по ЕКПЧ се прилагат по отношение на съдебните заседания от разстояние във всички съдебни производства. Според втория принцип „държавите следва да установят правна уредба, която да предвижда ясна основа, позволяваща на съдилищата да провеждат съдебни заседания от разстояние по съдебните дела“. Според третия принцип „съдът е този, който решава въз основа на приложимата правна уредба дали дадено изслушване да се проведе от разстояние, за да се гарантира цялостната справедливост на делото“. И накрая, според четвъртия принцип „съдът трябва да гарантира правото на страната да бъде ефективно подпомагана от адвокат във всички съдебни производства, включително поверителността на комуникацията между тях“.

48.

Конкретно по отношение на наказателните производства Насоките на CEPEJ посочват, че при обстоятелства, при които „правната уредба не изисква свободното и информирано съгласие на обвиняемия, решението на съда за участието му в съдебното заседание от разстояние трябва да преследва законна цел“. Те подчертават и значението да се гарантират ефективното участие и процесуалното представителство на обвиняемия.

49.

От практиката на Европейския съд по правата на човека и Насоките на CEPEJ следва, че участието в съдебния процес от разстояние може да е съвместимо с ЕКПЧ, при условие че се прилагат всички гаранции за справедлив процес. Съвместимостта на участието от разстояние с правото на справедлив съдебен процес трябва да се разгледа във връзка с конкретната приложима правна уредба и предвидените в нея условия и правила, на които се подчинява използването на видеоконферентна връзка.

50.

Използването на видеоконферентна връзка в националните наказателни производства не е хармонизирано на равнището на Съюза. Хармонизирането на правилата за използване на видеоконферентна връзка се отнася само до трансгранични хипотези, попадащи в обхвата на специфичното право на Съюза ( 27 ). Най-новото развитие в това отношение е приемането на Регламент (ЕС) 2023/2844 ( 28 ).

51.

Прилагането на този регламент не засяга процесуалните права, закрепени в Хартата и в правото на Съюза, като например в директивите за процесуалните права, каквато е и Директива 2016/343, и по-конкретно не засяга правото на лицата да присъстват на съдебния процес ( 29 ). Освен това установените в този регламент правила за използване на видеоконферентна връзка за изслушвания в рамките на процедури за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси не се прилагат за изслушвания чрез видеоконферентна връзка за целите на събирането на доказателства или провеждане на съдебен процес, което би могло да доведе до решение относно вината или невиновността на заподозряно или обвиняемо лице ( 30 ).

52.

Доколкото Регламент 2023/2844 не е приложим в главното производство, по-подробно разглеждане на разпоредбите му не е необходимо. Достатъчно е да се отбележи, че той изисква обвиняемото или осъденото лице да даде съгласието си за използването на видеоконферентна връзка за изслушване в рамките на процедури за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси ( 31 ). Освен това използването на такава технология трябва да е оправдано с оглед на конкретните обстоятелства по случая. Този регламент предвижда и специални разпоредби за съответствие на технологиите за комуникация от разстояние с принципите за защита на данните и високо ниво на киберсигурност ( 32 ).

53.

В тази част от анализа ще разгледам въпроса дали държавите членки могат да предвидят, че правото на лицата да „присъстват“ на съдебния процес, закрепено в член 8, параграф 1 от Директива 2016/343, може да се упражнява чрез видеоконференция, по-конкретно когато присъствието е изрично поискано от обвиняемия и условията за участието му са ефективни.

54.

В съответствие с цитираната по-горе практика ( 33 ) Съдът трябва да гарантира, че даденото от него тълкуване на член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 осигурява такова ниво на защита, което се съобразява с нивото на защита, гарантирано от член 6 от ЕКПЧ, както е тълкуван от Европейския съд по правата на човека.

55.

От текста на член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 ясно личи, че държавите членки трябва да осигурят възможност на заподозрените и обвиняемите да присъстват на съдебния процес срещу тях ( 34 ).

56.

Съдът тълкува тази разпоредба в решение HN (Съдебен процес на изведен от територията обвиняем) в контекста на въпроса дали държавите членки могат да предвидят, че такова присъствие е задължително. В това отношение Съдът приема, че член 8 от Директива 2016/343 се ограничава да предвиди и да уреди правото на заподозрените и обвиняемите да присъстват на съдебния процес срещу тях, както и изключенията от това право, без да налага или забранява на държавите членки да въвеждат задължение за заподозрените или обвиняемите да присъстват на съдебния процес срещу тях ( 35 ).

57.

В същия контекст Съдът припомня, че видно от член 1 от тази директива, нейната цел е да установи общи минимални правила относно някои аспекти на презумпцията за невиновност в наказателното производство и правото на лицата да присъстват на съдебния процес в тези производства, а не да извършва изчерпателна хармонизация на наказателното производство ( 36 ).

58.

В съответствие със съображение 10 от Директива 2016/343 същата въвежда единствено общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на заподозрените и обвиняемите, за да засили взаимното доверие на държавите членки в техните системи за наказателно правосъдие и по този начин да се улесни взаимното признаване на решенията по наказателни дела ( 37 ).

59.

Освен това е необходимо да се припомни, че с оглед на минималната хармонизация, която се цели с Директива 2016/343, същата не би могла да се тълкува като пълен и изчерпателен инструмент ( 38 ).

60.

С оглед на ограничения обхват на хармонизацията, извършена с посочената директива, и с оглед на обстоятелството, че последната не урежда въпроса дали държавите членки могат да изискват явяването на заподозрения или обвиняемия в съдебния процес срещу него, Съдът е приел, че въпросът за задължителното присъствие е предмет единствено на националното право ( 39 ).

61.

Тази логика може да се приложи по аналогия по отношение на въпроса дали държавите членки могат да предвидят, че правото на лицата да присъстват на съдебния процес може да се упражни чрез видеоконференция по искане на обвиняемия. Тази разпоредба не споменава нищо за такава възможност и a fortiori не урежда провеждането на наказателен процес чрез видеоконференция. Член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 признава същественото значение на явяването на обвиняемия за целите на гарантирането на справедлив съдебен процес. Основната гаранция за правото на присъствие обхваща като минимум правото на физическо присъствие в съдебната зала. С оглед на значението на основната гаранция, свързана с физическото присъствие на заподозрените и обвиняемите, това право не може да бъде заменено или подменено с виртуално присъствие против волята на обвиняемия ( 40 ). Освен това всяко ограничение на правото на лицата да присъстват на съдебния процес трябва да преследва законна цел и да е в съответствие с член 52 от Хартата.

62.

Както обаче посочих, член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 установява рамка за правото на заподозрените и обвиняемите да присъстват на съдебния процес срещу тях. Тъй като не уточнява начина на упражняване на това право, той оставя на държавите членки известна свобода при избора на средствата за гарантиране на това право в техните съдебни системи, като им позволява да предвидят допълнителни средства за осигуряване на присъствие на съдебния процес. Както следва от съображение 48 от Директива 2016/343, държавите членки могат да разширят правата, установени в нея, за да осигурят по-висока степен на защита ( 41 ). В това съображение се уточнява също, че степента на защита, предоставена от държавите членки, никога не следва да пада под стандартите, определени в Хартата и ЕКПЧ, съгласно тълкуването им от Съда на Европейския съюз и от Европейския съд по правата на човека.

63.

Ето защо член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 не изключва възможността държавите членки да позволят правото на лицата да присъстват на съдебния процес да бъде упражнявано чрез видеоконференция или друга технология за комуникация от разстояние по изрично искане на обвиняемия.

64.

При това положение, когато държавите членки позволяват на обвиняемия да упражни правото си да присъства на съдебния процес от разстояние, установените от тях правила не могат да накърняват целта, преследвана с Директива 2016/343 ( 42 ). В това отношение в съображение 9 от нея се посочва, че целта на тази директива е да се укрепи правото на справедлив съдебен процес в наказателното производство посредством установяване на общи минимални правила във връзка с правото на лицата да присъстват на съдебния процес. Поради това закрепеното в член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 право на заподозрения или обвиняемия да присъства на съдебния процес трябва да бъде гарантирано от държавите членки така, че да може да бъде упражнявано по начин, който отговаря на изискванията за справедлив процес, в съответствие с член 47, втора и трета алинея и член 48 от Хартата. По-конкретно лицето трябва да може да участва ефективно в съдебния процес и да упражнява ефективно правата на защита.

65.

Латвийското правителство се позовава конкретно на примера от националната си правна уредба, която дава възможност на обвиняемите да участват в съдебния процес чрез видеоконференция с тяхното пълно и информирано съгласие по начин, който гарантира правото на справедлив съдебен процес.

66.

При обстоятелства, при които съответната национална правна уредба отговаря на изискванията за справедлив съдебен процес и заподозреният или обвиняемият иска прилагането на този начин на участие и участва ефективно в съдебния процес, не може да се счита, че това лице се е отказало от правото си да присъства на съдебния процес, гарантирано от член 8, параграф 1 от Директива 2016/343.

67.

Като се имат предвид ограниченият обхват на хармонизация на Директива 2016/343 и ограниченият обхват на въпроса в главното производство, не би било уместно да се прави опит за предоставяне на изчерпателни насоки относно изискванията за справедлив съдебен процес, провеждан с присъствие от разстояние. Ще се огранича до следното съображение. Използването на видеоконферентна връзка в наказателното производство и в по-широк план цифровизацията на съдебните процеси не е самоцел, а средство за повишаване на справедливостта на наказателното производство ( 43 ) като част от „ориентиран към човека“ подход в областта на правосъдието ( 44 ). В този контекст член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 позволява на държавите членки да предвидят възможност за присъствие от разстояние на заподозрените или обвиняемите на съдебния процес, при условие че гарантират зачитането на правото на справедлив съдебен процес.

68.

В конкретния случай от акта за преюдициално запитване следва, че запитващата юрисдикция не е сигурна дали може да признае правото на обвиняемия да участва в производството чрез видеоконференция въпреки липсата на конкретна правна разпоредба в българското право, която да допуска този начин на участие, когато лицето е обвинено в тежко престъпление ( 45 ). Всъщност правната разпоредба, която е допускала този начин на участие по време на извънредното положение, предизвикано от пандемията от COVID‑19, вече е престанала да се прилага към момента на провеждане на съдебното заседание по главното производство.

69.

Ето защо съмненията на запитващата юрисдикция се концентрират върху това дали решението ѝ за допускане на участие в производството чрез видеоконференция е съвместимо с член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 въпреки липсата на конкретно правно основание.

70.

Отговорът на тези съмнения е виден от анализа в предходния раздел. Доколкото не урежда използването на видеоконферентна връзка в наказателното производство, член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 допуска национална правна уредба като българската, която предвижда задължително физическо присъствие по дела с обвинение за престъпления, квалифицирани като тежки, и която не предвижда онлайн участие като общо процесуално правило. На настоящия етап от развитието на правото на Съюза държавите членки решават дали да предвидят възможност за участие от разстояние в наказателни съдебни процеси и в какви случаи ( 46 ).

71.

A fortiori, член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 не установява право на обвиняемите или заподозрените да избират между физическо присъствие и присъствие чрез видеоконференция.

72.

Освен това от информацията, с която разполага Съдът, следва, че FP не е бил лишен от действителна възможност да упражни правото си да присъства на съдебния процес поради липсата на технически средства, позволяващи участие от разстояние ( 47 ).

73.

При липсата на хармонизация на равнището на Съюза, както по същество изтъква Комисията, не може да се счита, че член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 урежда хипотезата в главното производство, при която наказателен съд взима решение да разреши използването на видеоконферентна връзка въпреки липсата на национална правна уредба, която да позволява този начин на участие. Фактът, че запитващата юрисдикция предприема всички необходими мерки, за да гарантира, че видеоконферентната връзка се провежда по начин, който зачита правото на справедлив съдебен процес, не променя извода по-горе, доколкото липсват хармонизация на равнището на Съюза и конкретно правно основание. Следователно законосъобразността на прието от запитващата юрисдикция решение трябва да се разглежда в светлината на националното право.

74.

От изложените съображения следва, че член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 трябва да се тълкува в смисъл, че не урежда използването на видеоконферентна връзка в наказателното производство, което е въпрос, който държавите членки решават сами. По-конкретно тази разпоредба не урежда хипотезата, в която наказателен съд предоставя на обвиняемия, който съгласно националното право е длъжен да присъства на съдебния процес срещу него, възможност да участва в производството чрез видеоконференция въпреки липсата на изрична разпоредба в националното право, която да позволява този начин на участие.

75.

С оглед на изложеното предлагам на Съда да отговори на отправения от Софийски градски съд (България) преюдициален въпрос, както следва:

„Член 8, параграф 1 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство

трябва да се тълкува в смисъл, че не урежда използването на видеоконферентна връзка в наказателното производство и че това е въпрос, който държавите членки решават сами. По-конкретно тази разпоредба не урежда хипотезата, в която наказателен съд предоставя на обвиняемия, който съгласно националното право е длъжен да присъства на съдебния процес срещу него, възможност да участва в производството чрез видеоконференция въпреки липсата на изрична разпоредба в националното право, която да позволява този начин на участие“.