1.

Разглежданото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 5, член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите ( 2 ), разглеждани във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз ( 3 ) и с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. ( 4 ).

2.

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между J.M.P. и AP Assistenzprofis GmbH, доставчик на услуги за лична помощ на лица с увреждания, във връзка с изплащането на обезщетение, което J.M.P. претендира поради твърдяна дискриминация, основана на възраст, в процедура по наемане на личен асистент. Всъщност J.M.P. поддържа, че нейната кандидатура не е приета, тъй като тя е на възраст, която не отговаря на поставените в предложението за работа изисквания, а именно между 18 и 30 години.

3.

Поради това Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) отправя запитване на Съда относно евентуалното оправдаване на разликата в третирането, основана на възраст, като иска от него да тълкува по-специално член 2, параграф 5, член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и/или член 7 от Директива 2000/78, разглеждани във връзка с разпоредбите на Хартата и на Конвенцията на ООН.

4.

В настоящото заключение ще предложа на Съда да постанови, че релевантната разпоредба е член 2, параграф 5 от тази директива и че с оглед на член 26 от Хартата и на член 19 от Конвенцията на ООН тя трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която с цел гарантиране на автономността и социалната интеграция на лицата с увреждания налага да се вземат предвид желанията им относно организацията на лична помощ, от която се ползват, да предвижда, че подборът на личен асистент зависи от условие, основано на възраст, доколкото това е необходимо за защитата на правата и свободите на другите.

5.

Член 1 от Конвенцията на ООН, озаглавен „Цел“, гласи:

„Целта на настоящата конвенция е да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждания, и да способства за зачитане на вътрешноприсъщото им човешко достойнство.

[…]“.

6.

Член 3 от тази конвенция, озаглавен „Общи принципи“, гласи:

„Принципите, върху които почива настоящата конвенция, са:

[…]“.

7.

Член 5 от посочената конвенция, озаглавен „Равенство и забрана на дискриминация“, има следното съдържание:

„1.   Държавите страни по настоящата конвенция признават, че всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да било дискриминация, на еднаква закрила и еднакво отношение по закон.

[…].

4.   Всякакви конкретни мерки, необходими за ускоряване или постигане на фактическо равенство на хората с увреждания, не се считат за дискриминация по смисъла на настоящата конвенция“.

8.

Член 12 от същата конвенция, озаглавен „Равнопоставеност пред закона“, предвижда в параграф 2:

„Държавите страни по настоящата конвенция се задължават да признават правосубектността на хората с увреждания равноправно с всички останали във всички сфери на живота“.

9.

Съгласно член 19 от Конвенцията на ООН, озаглавен „Самостоятелен живот и включване в общността“:

„Държавите страни по настоящата конвенция признават равните права на всички хора с увреждания да живеят в общността, с равни на всички останали възможности за избор, като се задължават да предприемат ефективни и подходящи мерки за улесняване на пълноценното упражняване от хората с увреждания на това тяхно право и пълното им включване и участие в общността, включително чрез осигуряване на:

10.

Член 1 от Директива 2000/78, озаглавен „Цел“, предвижда:

„Целта на настоящата директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.

11.

Член 2 от тази директива гласи:

„1.   За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.   За целите на параграф 1:

[…]

5.   Настоящата директива не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за обществената сигурност, поддържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите“.

12.

Член 4 от посочената директива, озаглавен „Професионални изисквания“, в параграф 1 гласи следното:

„Въпреки разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2, държавите членки могат да регламентират, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1, не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират, че целта е законосъобразна и изискването пропорционално“.

13.

Член 5 от същата директива, озаглавен „Подходящо настаняване на лицата с увреждания“, има следното съдържание:

„За да се гарантира спазването на принципа за равно третиране във връзка с лицата с увреждания, трябва да се осигури подходящо настаняване. Това означава, че работодателите предприемат подходящи мерки, когато е необходимо в определен случай, да предоставят възможност на лице с увреждане, да има достъп, да участва или да се издига в професията, да се обучава, освен ако такива мерки не представляват непропорционална тежест за работодателя. Тази тежест не е непропорционална, когато е достатъчно обезщетена от съществуващите мерки в рамките на политиката спрямо лицата с увреждания в съответната държава членка“.

14.

Съгласно член 6 от Директива 2000/78, озаглавен „Оправдаване на разликите в третирането на основание възраст“:

„1.   Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява[т] дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:

[…]“.

15.

Член 7 от тази директива, озаглавен „Позитивно действие“, предвижда:

„1.   С оглед гарантиране на пълно равенство на практика, принципът за равно третиране няма да попречи на всяка държава членка да прилага или приема специфични мерки за предотвратяване или компенсиране на неравностойното положение, свързани с някое от основанията, посочени в член 1.

2.   Относно лицата с увреждания принципът за равно третиране няма да накърни правото на държавите членки да прилагат или приемат разпоредби за защита на здравето и безопасността при работа, или правото на мерки, целящи създаване или прилагане на разпоредби или улеснения за закрила за насърчаване тяхната интеграция в работната среда“.

16.

Член 1 от Grundgesetz für die Bundesrepublik Deutschland (Основен закон на Федерална република Германия) ( 5 ) от 23 май 1949 г., в редакцията, приложима към главното производство, гласи:

„1.   Достойнството на личността е ненакърнимо. Всички публични органи са длъжни да го зачитат и закрилят.

2.   Поради това германският народ признава на личността права, които не могат да бъдат нарушавани и отнемани, като основа на всяка човешка общност, на мира и на справедливостта в света.

[…]“.

17.

Член 2, параграф 1 от GG гласи:

„Всеки човек има право да развива свободно личността си, стига да не нарушава правата на други лица, конституционния ред или моралните норми“.

18.

Целта на Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz (Общ закон за равното третиране) ( 6 ) от 14 август 2006 г. е да транспонира в германското право Директива 2000/78.

19.

Член 1 от AGG, в който се определя целта на този закон, гласи:

„Настоящият закон има за цел да възпрепятства или да премахне всяко поставяне в неблагоприятно положение на основание на раса или етнически произход, пол, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална идентичност“.

20.

Член 3, параграф 1 от AGG предвижда:

„Проява на пряка дискриминация е налице, когато на основата на някой от признаците, упоменати в член 1, едно лице е, било е или би било третирано по-неблагоприятно от друго в сравнима ситуация. […]“.

21.

Член 5 от AGG гласи:

„Независимо от посочените в членове 8—10 […] признаци, разлика в третирането се допуска и когато с адекватни и подходящи мерки се цели предотвратяване или компенсиране на неравностойното положение, съществуващо поради един от посочените в член 1 признаци“.

22.

Съгласно член 7, параграф 1 от AGG:

„Работниците не трябва да бъдат подлагани на дискриминация въз основа на който и да е от признаците, изброени в член 1. […].“

23.

Член 8, параграф 1 от AGG има следното съдържание:

„Разлика в третирането, основаваща се на някой от признаците, посочени в член 1, се допуска, когато поради характера на упражняваната дейност или в контекста, в който тя се упражнява, този признак представлява основно и определящо професията изискване, стига целта да е законна, а изискването — пропорционално“.

24.

Член 10 от AGG гласи:

„Независимо от член 8, разлика в третирането, основана на възрастта, е допустима и когато е обективно и разумно обоснована от законосъобразна цел. Средствата, използвани за постигането на тази цел, трябва да са подходящи и необходими. Такава разлика в третирането може по-специално да включва:

[…]“.

25.

Член 15, параграфи 1 и 2 от AGG гласи:

„1.   При нарушение на забраната за дискриминация работодателят е длъжен да предостави обезщетение за причинените вреди. […].

2.   Работникът или служителят може да поиска подходящо имуществено обезщетение за неимуществени вреди. […]“.

26.

Член 33 от Sozialgesetzbuch, Erstes Buch (Кодекс за социално осигуряване, първа книга) ( 7 ) от 11 декември 1975 г. има следното съдържание:

„Ако съдържанието на правата или задълженията не е подробно описано, що се отнася до тяхното естество или до техния обем, при тяхното определяне следва да се държи сметка за личното положение на правоимащото или на задълженото лице, за неговите потребности и възможности, както и за местните условия, доколкото няма правни разпоредби, които не допускат това. В това отношение, доколкото са основателни, следва да се зачитат желанията на правоимащото или на задълженото лице“.

27.

Член 8, параграф 1 от Sozialgesetzbuch, Neuntes Buch (Кодекс за социално осигуряване, книга IХ) ( 8 ) от 23 декември 2016 г. гласи:

„Когато се взема решение относно услугите и при изпълнението на услугите, целящи да се улесни социалната интеграция, следва да се изпълняват обоснованите желания на ползвателите на услугите, доколкото са пропорционални. В това отношение се взимат предвид също личната житейска ситуация, възрастта, полът, семейството, както и религиозните и идеологическите нужди на ползвателите на услугите; за останалото се прилага член 33 от [SGB I] […]“.

28.

Член 78, параграф 1 от SGB IX има следното съдържание:

„За самостоятелното и независимо справяне с ежедневието, включително организиране на деня, се предоставя асистентска подкрепа. Тя обхваща по-специално услуги по общото изпълнение на ежедневни дейности, като поддържане на домакинството, организиране на социални контакти, планиране на личния живот, участие в обществения и културния живот, занимания в свободното време, включително спортни дейности, както и осигуряване на ефективността на медицинските услуги и услугите, предписани от лекар. Те включват взаимодействие със заобикалящата среда в тези области“.

29.

AP Assistenzprofis, ответник в главното производство, е дружество, което в съответствие с член 78, параграф 1 от SGB IX предоставя на лицата с увреждания услуги за лична помощ и консултантски услуги за осигуряване на тези лица на възможност да организират ежедневието си самостоятелно.

30.

През юли 2018 г. това дружество публикува обява за работа, в която се посочва, че А., 28‑годишна студентка, търси жени, лични асистентки, които да ѝ помагат във всички области на ежедневието и които да са „за предпочитане на възраст между 18 и 30 години“.

31.

Родената през март 1968 г. J.M.P., ищца в главното производство, кандидатства по тази обява за работа и получава отказ от ответника в главното производство.

32.

След като предявява по извънсъдебен ред исканията си и получава отказ, ищцата в главното производство предявява иск срещу ответника в главното производство пред Arbeitsgericht Köln (Трудов съд Кьолн, Германия) за присъждане на обезщетение за вреди в резултат на дискриминация, основана на възраст, като се позовава на член 15, параграф 2 от AGG.

33.

По това дело ищцата в главното производство изтъква, от една страна, че доколкото в обявата за работа изрично се посочвало, че се търси лице на възраст „между 18 и 30 години“, можело да се приеме, че не била включена в процедурата по наемане на работа поради възрастта си, което ответникът в главното производство не оспорва. От друга страна, произтичащата вследствие на това разлика в третирането на основание възраст не била оправдана с оглед на естеството на услугите за лична помощ. Така че тази разлика в третирането не била допустима нито съгласно член 8, параграф 1 от AGG, нито в приложение на член 10 от AGG, доколкото по-специално за отношенията на доверие в личната помощ не била от значение конкретна възраст. Напротив, според ищцата в главното производство личната помощ, предоставяна от лице в по-напреднала възраст от изискваната в обявата за работа, можела да има значителни предимства за лицето с увреждания поради по-богатия житейски опит на асистента/асистентката.

34.

Ответникът в главното производство иска искът да бъде отхвърлен, като изтъква, че евентуалната разлика в третирането на основание възраст е оправдана съгласно член 8, параграф 1 или член 10 от AGG. В това отношение той посочва, че необходимата лична помощ се състои в строго лична всеобхватна ежедневна помощ, с по принцип постоянна и пълна зависимост на подпомаганото лице и прекарване на дълго време заедно. Конкретната възраст била много лично изискване за задоволяване на строго личните потребности на подпомаганата А., за да можела същата пълноценно да участва в социалния живот като студентка в университет.

35.

Както предвижда член 8, параграф 1 от SGB IX, според ответника в главното производство трябва да се вземат предвид законосъобразните желания и субективни нужди на подпомаганото лице, тъй като личната помощ постоянно засяга личната и интимната му сфера. В този контекст законосъобразното желание на подпомаганото лице за конкретна възраст на личния асистент следвало да се счита за „основно и определящо професията изискване“ по смисъла на член 8, параграф 1 от AGG, което щяло да позволи да се постигне посочената в член 78, параграф 1 от SGB IX цел на личната помощ. Ответникът в главното производство счита, че такова изискване е пропорционално. Освен това според него разлика в третирането на основание възраст била допустима и съгласно член 10 от AGG, доколкото била обективна и основателна, обоснована от законосъобразна цел и средствата за постигане на тази цел на лична помощ, посочена в член 78 от SGB IX, били подходящи и необходими.

36.

Тъй като Arbeitsgericht Köln (Трудов съд Кьолн) уважава искането на ищцата в главното производство, а подадената от ответника в главното производство въззивна жалба срещу това решение е уважена от Landesarbeitsgericht Köln (Областен трудов съд Кьолн, Германия), ищцата в главното производство подава ревизионна жалба срещу решението на тази юрисдикция до запитващата юрисдикция.

37.

Тази юрисдикция най-напред отбелязва, от една страна, че положение като разглежданото в главното производство попада в приложното поле на Директива 2000/78, доколкото то се отнася до условията за достъп до заетост по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от тази директива. От друга страна, тя счита, че в резултат на отказа на ответника в главното производство ищцата в главното производство е била подложена на пряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от посочената директива.

38.

В положение, при което, както ищцата в главното производство, така и съответното лице с увреждане могат да се позоват на защита срещу дискриминация, запитващата юрисдикция отправя преюдициално запитване, с което иска да се установи как трябва да се съвместят правата на всяко едно от тези лица при разглежданата лична помощ.

39.

Във връзка с това запитващата юрисдикция уточнява, че личната помощ засяга всички области на живота и неминуемо навлиза дълбоко в личната и интимна сфера на подпомаганото лице. В зависимост от обстоятелствата във всеки отделен случай тази помощ може да отговаря на различни нужди. В случай като разглеждания в главното производство една от посочените от A. нужди е помощ в университета, която може да се състои в записване и обработване на съдържание на изучаваните предмети и да включва по-специално изготвянето на резюмета. При всяка среща с други студенти задължително се изисква лична помощ, която следователно е неразделна част от студентския живот на съответното лице с увреждания.

40.

Като цяло запитващата юрисдикция твърди, че личната помощ се основава на принципа на самоопределянето, като по този начин се цели лицата с увреждания да могат да организират самостоятелно живота си. Това предполага по-специално на тези лица да бъде предоставено правото да подбират самостоятелно персонала, оказващ тази подкрепа, правото да дават инструкции на този персонал, както и правото да определят условията и обхвата на предоставяните услуги.

41.

Така съгласно германското право при вземането на решение относно услугите за лица с увреждания и при изпълнението на тези услуги, в съответствие с член 8, параграф 1 от SGB IX във връзка с член 33 от SGB I, следва да се удовлетворяват законосъобразните желания на подпомаганите лица, доколкото са обосновани и като се вземат предвид по-специално личната им житейска ситуация, възрастта и полът, семейството, както и религиозните и идеологическите им потребности.

42.

Общо взето, според запитващата юрисдикция правото на изразяване на желания и на свободен избор на подпомаганите лица цели да се вземе предвид правото на лицата с увреждания да организират живота си по възможно най-самостоятелен и независим начин и да се укрепи личната автономност на съответните лица, както и мотивацията им за участие в обществото при условия на равенство с останалите и при зачитане на тяхното достойнство. Във връзка с това тази юрисдикция посочва няколко разпоредби от Конвенцията на ООН, сред които са членове 1, 3, 5, 12 и 19 от нея, както и няколко разпоредби от Хартата, между които са членове 1, 7 и 26 от нея.

43.

Запитващата юрисдикция счита, че при услугите за лична помощ следва да се зачитат изразените от лицата с увреждания желания за собствения им начин на живот. Конкретно, както и лицата без увреждания, тези лица трябва да имат право на избор с кого да споделят живота си. При това положение би следвало да се реши дали е в съответствие с разпоредбите на Директива 2000/78 лица с увреждания да определят като критерий за подбор в процедурата за назначаване на лице, което да оказва лична помощ, предпочитание във връзка с възрастта, въпреки че член 2, параграф 2, буква а) от тази директива забранява пряката дискриминация на основание възраст.

44.

С оглед на това запитващата юрисдикция отправя запитване до Съда относно разпоредбата/разпоредбите от посочената директива, която/които би/биха могла/могли да оправдае/оправдаят разглежданата в главното производство разлика в третирането, основана на възраст.

45.

На първо място, когато става въпрос за член 4, параграф 1 от Директива 2000/78, тази юрисдикция се пита дали изразеното от лице с увреждания в контекста на правото му на самоопределяне желание относно възрастта на лицето, предоставящо му лична помощ, представлява характеристика по смисъла на тази разпоредба и дали предпочитанието за възраст може да представлява „основно и определящо професията изискване“ по смисъла на тази разпоредба. Тя изразява съмненията си във връзка с това, тъй като въпросното конкретно желание не може да бъде обобщено и като такова не е обективно определено от характера на разглежданата професионална дейност или от контекста, в който тя се упражнява. Така би било възможно друго младо лице с увреждане да предпочете да избере лице на възрастта на родителите си. Това показвало, че изразеното от всяко лице с увреждания желание се основава на субективни приоритети за собствената и независима организация на живота им.

46.

На второ място, що се отнася до член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, запитващата юрисдикция посочва, че не е сигурна, че той е приложим при обстоятелства като тези в главното производство. Според тази юрисдикция би могло да се приеме, че „законосъобразна цел“ по смисъла на тази разпоредба може да бъде целта да се вземе предвид правото на лицата с увреждания да организират условията си на живот по възможно най-самостоятелен и независим начин и да се засили личната автономност на тези лица, както и мотивацията им за участие в обществото.

47.

На трето място, запитващата юрисдикция отбелязва, че член 7 от Директива 2000/78 е относно равенството в професионалния живот, което в случай като този по делото в главното производство не е цел на разглежданата лична помощ. Тази юрисдикция иска обаче да се установи дали този член е релевантен за оправдаване на дискриминация, основана на възраст, като разглежданата в главното производство, като се държи сметка за член 5, параграфи 1 и 4 от Конвенцията на ООН.

48.

На последно място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 2, параграф 5 от Директива 2000/78, който предвижда, че последната не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за защитата на правата и свободите на другите, в случай като този в главното производство може да обоснове дискриминация, основана на възраст. Като припомня целта на услугите за лична помощ и отбелязва, че лице без увреждания на възрастта на A., а именно на 28 години, е свободно самостоятелно да реши да сподели ежедневието си с лица на желаната от него възраст, тази юрисдикция преценява, че има много основания да се приеме, че на лицата с увреждания трябва да се гарантира такова право на свободен избор и по отношение на личната помощ.

49.

При тези условия Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Могат ли член 4, параграф 1, член 6, параграф 1, член 7 и/или член 2, параграф 5 от [Директива 2000/78] — с оглед на изискванията на [Хартата] и на член 19 от [Конвенцията на ООН] — да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство може да се обоснове пряка дискриминация, основана на възраст?“.

50.

Писмени становища представят ищцата в главното производство, ответникът в главното производство, гръцкото, полското и португалското правителство и Европейската комисия.

51.

С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали зачитането на индивидуалните желания на лицата, които поради уврежданията си имат право на услуги за лична помощ, би могло съгласно Директива 2000/78 да обоснове разлика в третирането, основана на възраст. С оглед на това посочената юрисдикция иска от Съда да тълкува по-специално член 2, параграф 5, член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и/или член 7 от тази директива, разглеждани във връзка с разпоредбите на Хартата и на Конвенцията на ООН ( 9 ).

52.

Най-напред следва да се уточни, от една страна, че разглежданото в главното производство положение попада в приложното поле на Директива 2000/78, доколкото производство за назначаване на личен асистент, в рамките на което се изисква кандидатките за предпочитане да са на възраст между 18 и 30 години, засяга „условията за достъп до заетост“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от тази директива, като за целта е предвиден критерий за подбор по смисъла на същата посочена разпоредба.

53.

От друга страна, посочването на изискването за възраст позволява да се презумира, че неотговарящ на него кандидат за работа по тази обява би бил третиран по-неблагоприятно от кандидат в сходно положение, който обаче отговаря на това изискване за възраст. Такава разлика в третирането на основание възраст представлява „пряка дискриминация“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78.

54.

В същия член в параграф 5 са изброени признаци, които могат да оправдаят разлика в третирането на основание възраст. Така съгласно тази разпоредба посочената директива „не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за обществената сигурност, поддържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите“.

55.

Както вече е уточнил Съдът, с приемането на посочената разпоредба законодателят на Съюза е целял да предвиди и разреши възможното противоречие в областта на заетостта и професиите между, от една страна, принципа на равно третиране, и от друга, необходимостта да се поддържат общественият ред, обществената сигурност и общественото здраве, да се предотвратяват престъпленията и да се защитават правата и свободите на личността, които са от същностно значение за функционирането на всяко демократично общество. Законодателят е преценил, че в определени случаи, изброени в член 2, параграф 5 от посочената директива, закрепените в тази директива принципи не следва да се прилагат спрямо мерките, с които се въвеждат разлики в третирането въз основа на някой от признаците, посочени в член 1 от същата директива, стига обаче тези мерки да са необходими за осъществяването на упоменатите цели ( 10 ).

56.

Също от практиката на Съда следва, че тъй като въвежда изключение от принципа за забрана на дискриминацията, член 2, параграф 5 трябва да се тълкува стриктно ( 11 ).

57.

За да може член 2, параграф 5 от Директива 2000/78 да обоснове разликата в третирането на основание възраст, предмет на разглеждане в главното производство, следва, на първо място, да се провери дали това е предвидена от национален закон мярка, както изисква тази разпоредба.

58.

Според мен случаят е точно такъв. Всъщност посоченото в разглежданата обява за работа условие за възраст е мярка, регламентирана от национален закон, тъй като, видно от дадените от запитващата юрисдикция обяснения, член 8, параграф 1 от SGB IX, разглеждан във връзка с член 33 от SGB I, предвижда, че при приемането на решение относно услугите за лична помощ и при изпълнението на същите следва да се удовлетворяват изразените от подпомаганите лица законосъобразни желания, доколкото те са обосновани и като се вземат предвид по-специално личното положение, възрастта и полът, семейството, както и религиозните и идеологическите потребности на тези лица ( 12 ). Както обяснява запитващата юрисдикция, по този начин услугите за лична помощ са обусловени от спазването на разпоредбите на националното право, които утвърждават правото на лицата с увреждания да изразяват желанията си относно изпълнението на такива услуги, за да се гарантират тяхната автономност и социалната им интеграция.

59.

Също като Комисията считам, че за да се определи дали член 2, параграф 5 от Директива 2000/78 е приложим, е важно принципното решение относно релевантността на някои интереси да бъде взето от националния законодател в рамките на поставяне в равновесие на защитените от тази директива интереси. Именно въз основа на така постигнатото от този законодател равновесие впоследствие могат да се приемат индивидуални мерки като разглежданите в главното производство. Тогава тази разпоредба би следвало да бъде приложима към такива мерки, с които предоставящите услуги за лична помощ, общо взето, само конкретизират направения от посочения законодател избор ( 13 ).

60.

На второ място, следва да се провери дали националната правна уредба преследва една от целите, предвидени в член 2, параграф 5 от Директива 2000/78, а именно защитата на правата и свободите на другите.

61.

Отговорът е утвърдителен. Всъщност, както обяснява запитващата юрисдикция, правото на изразяване на желания и на свободен избор на ползвателите на услуги, което е гарантирано от посочения закон, цели да се вземе предвид правото на лицата с увреждания да организират живота си по възможно най-самостоятелен и независим начин и да се увеличи автономността на заинтересованите лица и мотивацията им за участие в обществения живот при равни условия с другите и при зачитане на достойнството им.

62.

Поради това се съгласявам със запитващата юрисдикция, която приема, че като се има предвид, че лице без увреждания на възрастта на А. е свободно само да реши с хора на каква възраст да сподели ежедневието си, такова право на свободна преценка би трябвало да се гарантира на лицата с увреждания също що се отнася до личната помощ. Както с основание посочва полското правителство, личният асистент помага на лицето с увреждания да преодолее препятствията пред възможността му да участва в социалния, икономическия и политическия живот по същия начин както лицата без увреждания.

63.

Общо взето, правото на другите, което заслужава да бъде защитено по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78, е правото на самоопределяне на лицата с увреждания, по силата на което те трябва да могат да избират как, къде и с кого да живеят, за да бъде гарантирана тяхната автономност и социалната им интеграция. Това право предполага по-специално тези лица да имат възможност да определят услугите, които искат да им бъдат предоставяни, и да дават пряко инструкции на оказващото им лична помощ лице, а това означава и да могат да определят критериите и да участват активно в подбора на личен асистент.

64.

Не може да има съмнение относно законосъобразния характер на така преследваната от националния закон цел, тъй като в съответствие с предвиденото в член 26 от Хартата той цели да осигури автономността и социалната и професионалната интеграция на лицата с увреждания, както и участието им в живота на общността.

65.

От друга страна, в подкрепа на законосъобразния характер на тази цел следва да се подчертае, че Директива 2000/78, доколкото е възможно, трябва да се тълкува в съответствие с Конвенцията на ООН ( 14 ). Както изтъква запитващата юрисдикция, тази конвенция цели да гарантира личната автономност и социалната интеграция на лицата с увреждания при условия на равенство с всички останали и при зачитане на тяхното достойнство. Конкретно в член 19 от посочената конвенция са изброени няколко мерки, които държавите, страни по нея, трябва да въведат, за да бъде постигната тази цел. Сред тези мерки са възможността за лицата с увреждания да избират къде и с кого да живеят ( 15 ), както и гарантирането на достъп на лицата с увреждания до личното съдействие, необходимо за тяхното живеене и включване в общността, за предотвратяване на тяхната социална изолация или сегрегация ( 16 ). Освен това в член 5, параграф 4 от Конвенцията на ООН се уточнява, че конкретните мерки, необходими за ускоряване или постигане на фактическо равенство на хората с увреждания, не се считат за дискриминация по смисъла на тази конвенция.

66.

На трето място, в положение като разглежданото в главното производство, което се характеризира с приемането на индивидуална мярка, която конкретизира направения от националния законодател избор в член 8, параграф 1 от SGB IX във връзка с член 33 от SGB I, следва да се провери дали разликата в третирането на основание възраст, е необходима за защитата на правата и свободите на другите по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.

67.

Във връзка с това считам, че изразяването въз основа на националния закон на предпочитание относно възрастта с оглед на назначаването на личен асистент на лице с увреждания е подходящо и не излиза извън рамките на необходимото за достигането на тази цел, която в случая се състои в защитата на правото на самоопределяне на лицата с увреждания с оглед на гарантирането на тяхната автономност, както и тяхната социална интеграция.

68.

Всъщност, освен че става въпрос за предпочитание („за предпочитане на възраст между 18 и 30 години“), а не за абсолютно изискване, от член 78, параграф 1 от SGB IX се установява, че услугите за лична помощ включват по-специално услуги за справяне с ежедневието, включително организиране на деня, услуги по общото изпълнение на ежедневни дейности, като поддържане на домакинството, организиране на социални контакти, планиране на личния живот, участие в обществения и културния живот, занимания в свободното време, включително спортни дейности, както и осигуряване на ефективността на медицинските услуги и услугите, предписани от лекар. При това положение личната помощ се отнася до всички области на живота и прониква в личната и интимна сфера на подпомаганото лице, което обосновава зачитането на изразените от това лице желания.

69.

От друга страна, в зависимост от обстоятелствата във всеки отделен случай тази подкрепа може да отговаря на различни потребности. В положение като това в главното производство една от заявените от А. специфични потребности е подкрепата в рамките на обучението ѝ в университета. Тази лична помощ може по-специално да се състои в записване и обработване на съдържанието на учебния материал и да включва изготвянето на резюмета. Освен това при всяка среща с други студенти задължително се изисква асистентска подкрепа, следователно тя е неразделна част от университетския живот на съответното лице с увреждания. Изглежда, че причината за посоченото в спорното предложение за работа предпочитание относно възрастта е тази особена потребност. Всъщност в основата му е идеята, че от гледна точка на A., лице на възраст „за предпочитане между 18 и 30 години“ поради психологическите и социалните характеристики, присъщи на лицата на тази възраст, ще се справи по-добре с този аспект на изискваната лична помощ, по-специално като позволи по-добро протичане на обучението и по-добро участие, както и по-добра интеграция на А. в социалния живот в университета. В това отношение ответникът в главното производство, както и полското правителство, изтъкват, че лице, предоставящо лична помощ, на възраст, близка до тази на А., би могло да успее да се интегрира по-лесно в социалната ѝ среда и следователно да укрепи автономността ѝ и участието ѝ в социалния живот.

70.

Струва ми се, че обяснено по този начин, предпочитание във връзка с възрастта, като разглежданото в главното производство, отговаря на критерия за необходимост, който се изисква от член 2, параграф 5 от Директива 2000/78. Всъщност изразяването на такова предпочитание във връзка с възрастта представлява конкретизацията на правото на лицата с увреждания да контролират собствения си живот и да вземат всички решения, които ги засягат, тъй като това допринася за осигуряване на тяхната автономност и на тяхната социална интеграция. Вземането предвид на гледната точка на A., според която лице на възраст, близка до нейната, може да ѝ осигури задоволително участие в социалния живот, което ми се струва е напълно законосъобразна гледна точка, според мен не изглежда да надхвърля необходимото, за да се гарантира правото на самоопределяне на лицата с увреждания.

71.

Все пак запитващата юрисдикция трябва да провери с оглед на доказателствата, с които разполага, дали в случая е спазен критерият за необходимост.

72.

Доколкото, като се вземат предвид проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция, член 2, параграф 5 от Директива 2000/78 позволява да се оправдае мярка като разглежданата в главното производство, според мен не следва Съдът да проверява дали такава мярка би могла да бъде оправдана и с оглед на други разпоредби от тази директива ( 17 ).

73.

При всяко положение считам, че другите разпоредби от посочената директива, на които се позовава запитващата юрисдикция в преюдициалното си запитване, не са релевантни в положение като разглежданото в главното производство.

74.

Най-напред, що се отнася до член 4, параграф 1 от Директива 2000/78, припомням, че съгласно тази разпоредба „[в]ъпреки разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2 [от тази директива], държавите членки могат да регламентират, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1 [от тази директива], не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират, че целта е законосъобразна и изискването пропорционално“.

75.

Във връзка с това Съдът е постановил, че не признакът, на който се основава разликата в третирането, а определена характеристика, свързана с този признак, трябва да представлява основно и определящо за професията изискване ( 18 ).

76.

Освен това, доколкото дава възможност за дерогиране на принципа за недопускане на дискриминация, член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 във връзка със съображение 23 от нея, в което се говори за „много ограничени обстоятелства“, при които такава разлика в третирането може да бъде оправдана, трябва да се тълкува стеснително ( 19 ).

77.

Що се отнася до това дали в контекста на главното производство свързана с възрастта характеристика може за представлява „основно и определящо професията изискване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78, от постоянната практика на Съда следва, че притежаването на особени физически способности е характеристика, свързана с възрастта ( 20 ). Обратно на професионалните области, подложени на преценката на Съда, а именно, например дейността на междинната техническа пожарна служба ( 21 ), на полицаите ( 22 ) или на пилоти на въздухоплавателни средства ( 23 ), използването на физическа сила, свързано с възрастта, по смисъла на съображение 18 от тази директива, не е релевантно в рамките на спора в главното производство.

78.

Въпреки това не смятам, че свързана с възрастта характеристика трябва непременно да се състои в притежаването на особени физически способности, за да може да бъде „основно и определящо професията изискване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78. Всъщност всяка възраст се характеризира и с други способности, по-специално от социално и психологическо естество. Струва ми се обаче, че е от определящо значение така установената свързана с възрастта характеристика обективно да се налага от естеството на съответната професионална дейност или от условията на нейното упражняване. С други думи, тази характеристика трябва да бъде необходима за доброто изпълнение на такава дейност.

79.

Вече посочих, че оказването на лична помощ на лице с увреждания се отнася до всички области на живота и прониква в частната и интимна сфера на това лице. Освен това тази подкрепа може да отговаря на различни потребности като в случая придружаването на A. в рамките на обучението ѝ в университета.

80.

С оглед на тези обстоятелства предпочитание за възраст, като разглежданото в главното производство, ми изглежда напълно разбираемо и впрочем това ме мотивира по-горе да приема, че вземането предвид на желание от такова естество може да бъде обосновано от гледна точка на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.

81.

Все пак констатацията, че от гледна точка на А. е за предпочитане нейният личен асистент да бъде на възраст между 18 и 30 години поради присъщите на тази възраст психологически и социални характеристики, не означава, че това са характеристики, които могат да се считат за необходими за изпълнението на различните задачи, включени в услугите за лична помощ, и по-специално тези, свързани с оказването на подкрепа в рамките на обучението в университета. Всъщност, както с основание посочва Комисията, асистент на възраст извън разглежданите възрастови граници, също би могъл да изпълнява задачите, които се изискват в рамките на услугите за лична помощ, включително свързаните с университетския живот.

82.

Струва ми се, че практиката на Съда потвърждава този извод. Всъщност Съдът е постановил, че понятието за „основно и определящо професията изискване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 се отнася до изискване, което е обективно продиктувано от характера на разглежданата професионална дейност или от контекста, в който тя се упражнява. То обаче не може да обхваща субективни съображения като волята на работодателя да вземе предвид специфични желания на клиента ( 24 ). От тази съдебна практика според мен следва, че по силата на член 4, параграф 1 от тази директива само характеристики, които са обективно необходими във всеки конкретен случай за изпълнението на съответните професионални дейности, могат да бъдат квалифицирани като „основно и определящо професията изискване“. В случая обаче, обратно на това, което поддържа по-специално ответникът в главното производство, е безспорно, че съответната професионална дейност, обективно погледнато, би могла да бъде извършвана и от лице, чиято възраст е извън желаните граници, въпреки че от гледна точка на А. извършената услуга тогава би отговаряла по-незадоволително на нейните нужди, конкретно на тази във връзка с подкрепата в рамките на нейното обучение в университета.

83.

Ще отбележа във връзка с това, че потребностите, на които трябва да отговарят услугите за лична помощ, не могат, най-малко изцяло, да бъдат определени a priori, тъй като на този вид услуги е вътрешноприсъщо да отговарят на изразените законосъобразни желания във всеки отделен случай от лицето, което трябва да се ползва от тях.

84.

Именно необходимостта всяка услуга да се приспособи към конкретно положение в зависимост от заявените потребности, поради субективното си измерение не позволява да се приеме, че една или друга поискана характеристика представлява основно и определящо професионално изискване, което обективно е продиктувано от естеството на дейността или от условията за нейното упражняване.

85.

Така желанието относно определени възрастови граници е резултат от субективно съображение, в смисъл че то е присъщо на подкрепяното в случая лице, според което лице на възраст в тези граници ще му предостави подкрепа с по-високо качество. Въпреки това, изразяването на такова предпочитание не означава, че присъщите на тези възрастови граници характеристики, по-специално от гледна точка на социалните умения или на психологията, са обективно продиктувани от дейността по оказване на лична помощ. С други думи, от гледна точка на подпомаганото лице изискваната подкрепа ще отговаря най-добре на неговите нужди. Друго подпомагано лице обаче би могло да счита, че опитът и зрелостта, придобити по време на професионалния живот на по-възрастна лична асистентка, ще ѝ позволят да отговори по-оптимално на нуждите му.

86.

Следователно свързана с възрастта характеристика, която от гледна точка на лицето с увреждане позволява да се подобрят условията за изпълнение на услугите за лична помощ, според мен не може да представлява „основно и определящо професията изискване“ по смисъла на член 4, параграф 1 на Директива 2000/78, тъй като това би предполагало във всеки отделен случай да се вземе предвид гледната точка на ползващото се от тази услуга лице. Да се приеме, че изразените желания, доколкото са законосъобразни, могат да позволят да се констатира наличието на такова основно изискване, ми се струва освен това несъвместимо с необходимостта да се възприеме стриктно тълкуване на тази разпоредба и да се допусне оправдаването, което тя предвижда, само при „много ограничени обстоятелства“, както се обяснява в съображение 23 от тази директива.

87.

С оглед на тези обстоятелства считам, че разглежданата в главното производство разлика в третирането, свързана с възрастта, не може да бъде оправдана по силата на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78.

88.

По-нататък, що се отнася до член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78, от тази разпоредба следва, че „[н]езависимо от член 2, параграф 2, [от тази директива] държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява[т] дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими“.

89.

Що се отнася до съществуването на законосъобразна цел по смисъла на член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78, следва да се припомни, че Съдът е постановил, че целите, които могат да се приемат за „законосъобразни“ и следователно за годни да обосноват дерогиране на принципа за забрана на дискриминацията на основание възраст, са цели, свързани със социалната политика, като тези относно заетостта, трудовия пазар или цели на професионалното обучение. По своя характер на цели от обществен интерес въпросните законосъобразни цели се различават от чисто индивидуалните цели, присъщи на положението на работодателя ( 25 ).

90.

Както посочих по-горе, целта на националния закон, който служи за основа на разглежданата в главното производство индивидуална мярка, е да се вземе предвид правото на лицата с увреждания да организират условията на живота си по възможно най-самостоятелен и независим начин и да се засили личната автономност на съответните лица, както и мотивацията им за участие в обществото при равни условия с всички останали и при зачитане на тяхното достойнство. Тази цел обаче не е законосъобразна цел на политика по заетостта, на трудов пазар или на професионалното обучение по смисъла на член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78. Ето защо считам, че тази разпоредба не е релевантна за целите на оправдаването на разликата в третирането на основание възраст, разглеждана в главното производство.

91.

Накрая, следва да се провери дали член 7 от Директива 2000/78 намира приложение по настоящото дело.

92.

Съгласно параграф 1 от този член „[с] оглед гарантиране на пълно равенство на практика, принципът за равно третиране няма да попречи на всяка държава членка да прилага или приема специфични мерки за предотвратяване или компенсиране на неравностойното положение, свързани с някое от основанията, посочени в член 1 [от тази директива]“. Параграф 2 от посочения член предвижда, че [о]тносно лицата с увреждания принципът на равно третиране няма да накърни правото на държавите членки да прилагат или приемат разпоредби за защита на здравето и безопасността при работа, или правото на мерки, целящи създаване или прилагане на разпоредби или улеснения за закрила за насърчаване тяхната интеграция в работната среда“.

93.

Също като Комисията считам, че нито разглежданата в главното производство индивидуална мярка, нито националният закон, на който се основава тази мярка, попадат в обхвата на посочения член 7 от Директива 2000/78, който, както се установява от неговото съдържание, цели да гарантира равенството в професионалния живот. Целта, която преследват този закон и тази мярка, обаче не е такава.

94.

Що се отнася, от една страна, до параграф 1 от този член, от точка 64 от решение от 22 януари 2019 г., Cresco Investigation ( 26 ), следва, че тази разпоредба има ясната и ограничена цел да разреши мерките, които, макар да изглеждат дискриминационни, всъщност целят премахване или ограничаване на фактическото неравенство, което може да съществува в обществения живот. Като се има предвид, че предметът на тази директива, както следва от заглавието и съображенията, а също и от съдържанието и целта ѝ, е да установи обща рамка за борба с дискриминацията в областта на заетостта и професиите ( 27 ), изразът „социален живот“ според мен трябва да се разбира в смисъл, че се отнася единствено до „професионалния живот“ в съответствие със самия текст на споменатия член 7, параграф 1.

95.

От друга страна, що се отнася до член 7, параграф 2 от Директива 2000/78, той има за цел да позволи специфични мерки, които действително са насочени към отстраняване или намаляване на фактическите случаи на неравенство, засягащи лицата с увреждания, които съществуват в техния социален живот и особено в техния професионален живот, както и да постигне същностно, а не формално равенство, намалявайки тези случаи на неравенство ( 28 ). Макар да би могло точка 47 от решение от 9 март 2017 г., Милкова ( 29 ), да се тълкува в смисъл, че означава, че приложното поле на тази разпоредба не се ограничава само до професионалния живот, такова тълкуване според мен би трябвало да се отхвърли поради причината, свързана с целта на тази директива, която посочих в предната точка от настоящото заключение. От друга страна, следва да се отбележи, че в решение от 17 юли 2008 г., Coleman ( 30 ), Съдът изрично ограничава обхвата на тази разпоредба до „работната среда“.

96.

Освен това, за да се отговори на отправено от запитващата юрисдикция запитване по този въпрос, не мисля, че вземането предвид на член 5, параграфи 1 и 4 от Конвенцията на ООН може да доведе до разширяване на приложното поле на член 7 от Директива 2000/78 извън мерките относно равенството в професионалния живот.

97.

С оглед на тези обстоятелства не ми се струва, че член 7 от тази директива е релевантен за оправдаване на разглежданата в главното производство разлика в третирането на основание възраст, чиято цел е да гарантира общо автономността на лицата с увреждания и тяхната социална интеграция ( 31 ).

98.

С оглед на всички изложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) преюдициален въпрос по следния начин:

„Член 2, параграф 5 от Директива 2000/78/EО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, разглеждан във връзка с член 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 19 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска въз основа на национална правна уредба, която с цел гарантиране на автономността и социалната интеграция на лицата с увреждания налага да се вземат предвид желанията им относно организацията на ползваната от тях лична помощ, за наемането на работа на личен асистент да се постави изискване за възраст, доколкото това се налага с оглед на защитата на правата и свободите на другите“.