1.

В настоящото преюдициално производство Съдът трябва да тълкува член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС ( 2 ), съгласно който възлагащите органи могат да изключат икономически оператор от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, когато е сключил споразумения с други оператори с цел нарушаване на конкуренцията.

2.

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор, свързан с възлагането на обществена поръчка на предприятие, което преди това е било санкционирано за сключване на споразумения с други предприятия с цел осъществяване на действия, ограничаващи конкуренцията (споразумения за цени и подялба на пазара).

3.

Член 56 („Общи принципи“) предвижда:

„1.   Поръчките се възлагат въз основа на критериите, определени в съответствие с членове 67—69, при условие че възлагащият орган се е уверил в съответствие с членове 59—61, че са изпълнени всички условия по-долу:

[…]

4.

Член 57 („Основания за изключване“) гласи:

„[…]

4.   Възлагащите органи, по собствена инициатива или по искане на държавите членки, могат да изключат от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка всеки икономически оператор, който се намира в което и да е от следните положения:

[…]

[…]

5.   […]

Във всеки момент от процедурата възлагащите органи могат да изключат, по собствена инициатива или по искане на държавите членки, икономически оператор, ако се окаже, че икономическият оператор, поради свои действия или пропуски преди или по време на процедурата се намира в едно от положенията, посочени в параграф 4.

6.   Всеки икономически оператор, който се намира в едно от положенията по параграфи 1 и 4, може да представи доказателства за това, че предприетите от него мерки са достатъчни за доказване на неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за изключване. Ако бъде преценено, че тези доказателства са достатъчни, икономическият оператор не се изключва от процедурата за възлагане на обществена поръчка.

За тази цел икономическият оператор доказва, че е платил или е в процес на плащане на обезщетение за всички вреди, настъпили в резултат от престъплението или нарушението, изяснил е изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на разследващите органи, и е взел конкретни технически, организационни и кадрови мерки, които са подходящи за предотвратяването на нови престъпления или нарушения.

Мерките, предприети от икономическите оператори, се оценяват при отчитане на тежестта и конкретните обстоятелства, свързани с престъплението или нарушението. Ако бъде преценено, че мерките не са достатъчни, икономическият оператор получава становище с мотивите за това решение.

Икономически оператор, който е бил изключен с окончателна присъда от участие в процедури за възлагане на обществени поръчки или концесии, няма право да използва предвидената в настоящия параграф възможност по време на срока на изключването, произтичащ от тази присъда в държавата членка, в която присъдата поражда последици.

7.   Държавите членки определят условията за прилагане на настоящия член чрез законови, подзаконови или административни разпоредби при спазване на правото на Съюза. Те определят по-специално максималния срок на изключване, в случай че икономическият оператор не е предприел мерките, посочени в параграф 6, за да докаже своята надеждност. Когато срокът на изключване не е определен с окончателна присъда, той не може да надвишава пет години от датата на осъждането с окончателна присъда в случаите по параграф 1 и три години от датата на съответното събитие в случаите по параграф 4“.

5.

Съгласно член 80 („Използване на основанията за изключване и критериите за подбор, предвидени в Директива 2014/24/ЕС“):

„1.   Обективните правила и критерии за изключване и подбор на икономическите оператори, пожелали да бъдат квалифицирани в квалификационна система, и обективните правила и критерии за изключване и подбор на кандидатите и оферентите в открити или ограничени процедури, процедури на договаряне, състезателни диалози или партньорства за иновации могат да включват основанията за изключване, изброени в член 57 от Директива 2014/24/ЕС, по реда и условията, посочени в него.

Когато възложителят е възлагащ орган, тези критерии и правила включват основанията за изключване, изброени в член 57, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/24/ЕС, по реда и условията, посочени в същия член.

Ако държавите членки изискват това, тези критерии и правила може да включват и основанията за изключване, изложени в член 57, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС, по реда и условията, посочени в него.

[…]“.

6.

Член 55 („Пречки за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки“) гласи:

„Не могат да бъдат кандидати, оференти или участници в обединение субектите:

[…]

c) на които е наложена санкция за тежко професионално нарушение и междувременно не са реабилитирани в случай на физически лица или на чиито административни, ръководни или управленски органи е наложена такава административна санкция и същите продължават да изпълняват функциите си в случай на юридически лица;

[…]

f) на които за срока, определен в решението за налагане на наказание, е наложена акцесорна санкция забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, предвидена в специалното законодателство, а именно в административнонаказателните разпоредби във връзка с […] конкуренцията […]“.

7.

Член 70 („Разглеждане на офертите“), параграф 2 предвижда:

„2 —   Изключват се следните оферти, за които при разглеждането им се установи:

[…]

g) наличие на достатъчно убедителни данни за действия, споразумения, практики или информация, които могат да нарушат правилата на конкуренция“.

8.

Член 71, параграф 1, буква b) („Акцесорни санкции“) от този закон предвижда, че когато тежестта на нарушението и вината на извършителя на нарушението обосновават това, Autoridade de Concorrência (орган за защита на конкуренцията, наричан по-нататък „AC“) може в допълнение към глобата да наложи акцесорна санкция лишаване от право на участие в процедури за възлагане на обществена поръчка, при условие че нарушението, подлежащо на санкциониране с глоба, е извършено в хода на или във връзка със съответната процедура.

9.

На 18 януари 2019 г. Infraestruturas de Portugal, S.A. (наричано по-нататък „Infraestruturas“) започва процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на винтове и траверси от борова дървесина, обработена с креозот, на базова цена 2979200 евро ( 6 ).

10.

Предприятията Toscca — Equipamentos em Madeira, Lda. (наричано по-нататък „Toscca“) и Futrifer, Indústrias Ferroviárias, S.A. (наричано по-нататък „Futrifer“) участват в процедурата, като всяко от тях подава своя собствена оферта.

11.

На 12 юни 2019 г. AC налага на Futrifer имуществена санкция за нарушение на правилата за защита на конкуренцията в процедури за възлагане на обществени поръчки ( 7 ), обявени през 2014 г. и 2015 г. ( 8 )

12.

По-конкретно AC приема, че Futifrer и други предприятия в отрасъла са сключили споразумения за определяне на цените и подялба на пазара на услугите по техническо обслужване на железопътната мрежа, нарушавайки член 9, параграф 1 от Закон № 19/2012 и член 101, параграф 1 ДФЕС.

13.

В решението си AC не е счел за необходимо с оглед на обстоятелствата по случая и представеното от Futrifer предложение за доброволно уреждане на спора да му наложи акцесорната санкция забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, предвидена в член 71, параграф 1, буква b) от Закон № 19/2012 ( 9 ).

14.

На 27 юли 2019 г. Infraestruturas възлага спорната обществена поръчка на Futrifer.

15.

Toscca обжалва това решение пред Tribunal administrativo e fiscal de Viseu (Административен и данъчен съд Визеу, Португалия, наричан по-нататък „TAF Визеу“). То иска да бъде отменено възлагателното решение, да бъде изключена подадената от Futrifer оферта и да бъде избрано за изпълнител на договора. За тази цел се позовава по-специално на решението на AC за налагане на имуществена санкция на Futrifer.

16.

Първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Toscca, като приема, че член 70, параграф 2, буква g) от CCP се прилага само ако признаците за нарушаване на конкуренцията са установени в рамките на спорната процедура.

17.

Toscca обжалва решението на TAF Визеу пред Tribunal Central Administrativo Norte (Централен административен съд на район Север, Португалия). С решение от 29 май 2020 г. последният отменя първоинстанционното решение и осъжда Infraestruturas да възложи поръчката на Toscca, като приема, че първоинстанционният съд е допуснал грешка при тълкуването на член 70, параграф 2, буква g) от CCP.

18.

Infraestruturas и Futrifer обжалват въззивното решение пред Supremo Tribunal Administrativo (Върховен административен съд, Португалия), който го отменя поради необоснованост и разпорежда делото да бъде върнато на Tribunal Central Administrativo Norte (Централен административен съд на район Север).

19.

На 2 юни 2021 г. Tribunal Central Administrativo Norte (Централен административен съд на район Север) постановява решение, с което отново отменя първоинстанционното решение и осъжда Infraestruturas да възложи поръчката на Toscca.

20.

Infraestruturas и Futrifer обжалват решението от 2 юни 2021 г. пред Supremo Tribunal Administrativo (Върховен административен съд), който отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

21.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 2 февруари 2022 г.

22.

Писмени становища представят Futrifer, Toscca, чешкото, унгарското и португалското правителство, както и Европейската комисия.

23.

Всички те, с изключение на чешкото и унгарското правителство, участват в съдебното заседание, проведено на 7 март 2023 г.

24.

Запитващата юрисдикция иска тълкуване само на Директива 2014/24, без да посочва Директива 2014/25. Последната урежда обществените поръчки, възлагани от възлагащи органи, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги.

25.

Предметът на поръчката, чието възлагане се оспорва, е доставка на елементи на железопътната, тоест транспортна, инфраструктура. На поставени от Съда въпроси участниците в съдебното заседание са единодушни в преценката, че тази поръчка попада в приложното поле на Директива 2014/25, която се прилага конкретно за „дейности във връзка с предоставяне или експлоатиране на мрежи за обществени услуги в областта на железопътния транспорт“ (член 11).

26.

При всички положения запитващата юрисдикция следва да определи дали с оглед на нейните условия спорната поръчка се урежда от Директива 2014/24 или, по-скоро и както по всичко личи, от Директива 2014/25.

27.

Вярно е, че в това отношение на практика не е от особено значение коя от двете директиви се прилага: дори ако се окаже приложима Директива 2014/25, член 80 от нея препраща към „основанията за изключване, изброени в член 57 от Директива 2014/24/ЕС, по реда и условията, посочени в него“ ( 10 ).

28.

Прилагането на Директива 2014/25 обаче може да има последици за (разглежданата) „възможност“ на държавите членки да въведат във вътрешното си право факултативните основания за изключване, както ще разясня по-нататък ( 11 ).

29.

След тези уточнения сега ще се спра на член 57 от Директива 2014/24.

30.

Писменото становище на Комисията породи дебат, който продължи в съдебното заседание, относно свободата на преценка на държавите членки да не транспонират факултативните основания за изключване по член 57, параграф 4 от Директива 2014/24.

31.

Комисията заявява следното:

32.

Проблемът, повдигнат от Комисията, би могъл да се разгледа в настоящото преюдициално производство, ако второто от тези твърдения е вярно: при липса на транспониране във вътрешното право на факултативно основание за изключване трябва да се прецени дали досегашната практика на Съда ( 12 ) относно възможността на държавите членки да транспонират или не тази категория основания за изключване следва да бъде адаптирана или дори коригирана.

33.

По съображенията, които ще изложа по-долу, считам, че това второ твърдение на Комисията (подкрепено от някои представени в преюдициалното производство писмени становища) не отговаря на действителността.

34.

С Декрет-закон № 111-B/2017 е изменен CCP с цел транспониране на Директиви 2014/24 и 2014/25. В член 1 от този декрет-закон португалският законодател посочва изрично, че с него „се транспонират“, наред с други директиви, Директиви 2014/24 и 2014/25 ( 13 ).

35.

Основанията за изключване („пречки за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки“), съдържащи се в новия текст на CCP, са изброени в член 55, параграф 1, букви a)—l) от него, които отразяват с известни нюанси съответните основания по член 57, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24.

36.

Що се отнася до разглежданото основание за изключване, то е формулирано в член 55, параграф 1, буква f) от CCP по следния начин: „не могат да бъдат кандидати […] субектите, на които за срока, определен в решението за налагане на наказание, е наложена акцесорна санкция забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, предвидена в специалното законодателство, а именно в административнонаказателните разпоредби във връзка с […] конкуренцията […]“.

37.

Освен това CCP съдържа друга разпоредба (член 70, параграф 2, буква g), съгласно която се изключват офертите, за които при разглеждането им се установи „наличие на достатъчно убедителни данни за действия, споразумения, практики или информация, които могат да нарушат правилата на конкуренция“ ( 14 ).

38.

С оглед на тези две разпоредби ми е трудно да разбера някои твърдения, изложени в писмените становища на Futrifer и на самото португалско правителство (последното с двусмислена формулировка, която не изясни в съдебното заседание) ( 15 ), относно нетранспонирането на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24 в CCP.

39.

Всъщност според мен от прочита на тези две разпоредби на CCP е видно, че португалският законодател недвусмислено е искал да въведе (или запази) ( 16 ) в правния си ред разпоредбата на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24. Както последният член, така и посочените две национални разпоредби имат за цел да противодействат, в областта на обществените поръчки, на насочените към нарушаване на конкуренцията споразумения между икономическите оператори.

40.

Различен е въпросът дали при уреждането на това основание за изключване по начина, по който го е направил, португалският законодател се е придържал стриктно към член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24 или, напротив, е възприел решения, които го видоизменят, отклоняват се от основните му принципи или намаляват необосновано приложното му поле.

41.

Съдът нееднократно е постановявал, че „[…] щом като някоя държава членка вземе решение да възприеме определено факултативно основание за изключване по Директива 2014/24, тя трябва да се съобразява с основните му черти, предвидени в нея. Като уточнява, че държавите членки определят „условията за прилагане на настоящия член“„при спазване на правото на Съюза“, член 57, параграф 7 от Директива 2014/24 не допуска държавите членки да видоизменят предвидените в тази разпоредба факултативни основания за изключване или да не се съобразяват с целите или принципите в основата на всяко от тези основания” ( 17 ).

42.

По съображенията, които ще изложа по-нататък, считам, че португалските норми, с които във вътрешния правен ред се транспонира съдържанието на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24, не са в пълно съответствие с нея: по-конкретно член 55, параграф 1, буква f) от CCP ограничава необосновано възможността на възлагащия орган да изключи оференти, участващи в картели, като изисква за поведението им да е наложена преди това от AC акцесорна санкция забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки.

43.

Това обстоятелство, което според мен е налице, обаче не означава, че не е извършено транспониране, а по-скоро че извършеното транспониране страда от недостатъци. Освен това тези недостатъци могат евентуално да бъдат преодолени с едно по-широко тълкуване на член 70, параграф 2, буква g) от CCP, т.е. с тълкуване, съобразено с член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24 (съответстващо тълкуване) ( 18 ).

44.

В крайна сметка не считам, че настоящото преюдициално запитване е подходящо за възобновяване на дискусията относно възможността на държавите членки да не възприемат във вътрешното право факултативните основания за изключване, когато португалският законодател е избрал именно обратното решение (макар то да не е толкова задоволително от гледна точка на правото на Съюза).

45.

Досегашната практика на Съда относно възможностите на държавите членки в тази област не пренебрегва, разбира се, факта, че Директивата обвързва (член 288 ДФЕС) държавите членки с резултата, който трябва да бъде постигнат. Изхождайки от тази постановка, отделните състави на Съда приемат, че по отношение на факултативните основания за изключване Директива 2014/24 се изпълнява по посочения по-горе начин ( 19 ).

46.

Освен това възобновяването на дискусията, която посочих по-горе, би било особено деликатно от гледна точка на нейния резултат:

47.

Запитващата юрисдикция иска да разбере дали основанието за изключване, посочено в член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24, представлява „въпрос, който следва да бъде решен от възлагащия орган“.

48.

Съдът вече е отговорил на този въпрос: „от текста на член 57, параграф 4 от Директива 2014/24 става ясно, че законодателят на Съюза е искал да предостави на възлагащия орган и единствено на него, на етапа на подбора на оферентите, задачата да прецени дали даден кандидат или оферент трябва да бъде изключен от процедура за възлагане на обществена поръчка“ ( 20 ).

49.

Тази констатация на Съда е в съзвучие с член 56, параграф 1, буква б) от Директива 2014/24: възлагащият орган трябва да се увери, „че офертата е подадена от оферент, който не е изключен в съответствие с член 57“. Затова той следва при всички случаи да реши дали даден оферент трябва да бъде изключен от процедурата за възлагане на обществена поръчка.

50.

Посочената по-горе категорична констатация обаче следва да се нюансира, когато преди това компетентният орган е установил с влязло в сила решение поведение, несъвместимо с достъпа до процедурите за възлагане на обществени поръчки, или е забранил на оферента да участва в такива процедури.

51.

В контекста, в който е формулиран въпросът (т.е. при наличие на ограничаващо конкуренцията поведение на оферента), са възможни три сценария:

52.

Ще се спра на втората и третата от хипотезите, които току-що изложих, при анализа на следващите преюдициални въпроси. За да се отговори на първия въпрос, считам, че предвид широката му формулировка е достатъчно да се изведе общото правило, без да се засягат изключенията, произтичащи от самата Директива 2014/24.

53.

Запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали в контекста на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24 националният законодател може „да замени изцяло решението, което възлагащият орган трябва да приеме“ с решение на AC, налагащо на оператора като акцесорна санкция забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки.

54.

Закон № 19/2012 допуска в допълнение към глобата AC да налага на оператори, които участват в ограничаващи конкуренцията практики, акцесорна санкция ( 23 ) забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки за определен период от време (член 71, параграф 1, буква b).

55.

Както обаче поясних, AC изрично приема, че на Futrifer не следва да се налага акцесорна санкция.

56.

Изхождайки от тази постановка, независимо че повдигнатият от запитващата юрисдикция проблем може да представлява интерес от други гледни точки и като цяло, по отношение на разглеждания случай въпросът е хипотетичен.

57.

Въпросът би имал смисъл, ако при наличие на решение на AC за налагане на забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки трябваше да се установи, както иска запитващата юрисдикция, до каква степен това решение е достатъчно, за да „замени“ (последващото) решение на възлагащия орган.

58.

Когато, обратно, в производството срещу Futrifer AC съзнателно не му е наложил акцесорна санкция забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, не виждам каква полза би имало за настоящия спор произнасянето относно последиците от тази (несъществуваща) забрана.

59.

Следователно вторият преюдициален въпрос е недопустим ( 24 ).

60.

Тъй като Съдът може да не сподели моето мнение и да реши да разгледа този преюдициален въпрос по същество, ще изложа становището си в това отношение.

61.

Според мен (като се оставят настрана случаите, в които забраната за участие е наложена с влязла в сила присъда) ( 25 ) решението на AC, налагащо на оператора забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, не обвързва възлагащия орган до степен, че да „замени изцяло неговото решение“.

62.

Всъщност възлагащият орган може, включително в тази хипотеза, да провери дали санкционираният икономически оператор е предприел корективните мерки, посочени в член 57, параграф 6 от Директива 2014/24, и да допусне въпреки всичко участието му в процедурата за възлагане на обществената поръчка.

63.

Припомням, че икономическият оператор има безспорно право да докаже своята надеждност чрез тези мерки за самокоригиране, което право произтича пряко от споменатия член 57, параграф 6 от Директива 2014/24 ( 26 ).

64.

Решението, което предлагам (да се запази за възлагащия орган възможност да провери корективните мерки въпреки наложената от органа за защита на конкуренцията забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки), позволява да се постигне баланс между два подхода:

65.

Вярно е обаче, че както е приел Съдът с оглед на съображение 102 от Директива 2014/24 ( 30 ), държавите членки имат „широка свобода на преценка […] при определянето на органите, които да преценяват дали корективните мерки са подходящи. В това отношение […] могат да възложат тази задача за извършване на преценка на всеки орган, различен от възлагащия орган или възложителя“ ( 31 ).

66.

В обобщение, за целите на прилагането на предвиденото в член 57, параграф 4, буква г), възлагащият орган може алтернативно:

67.

Третият преюдициален въпрос изглежда съдържа два подвъпроса:

68.

Отново изходната постановка при този въпрос, изглежда, е наличието на наложена от AC акцесорна мярка (забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки), предхождаща решението на възлагащия орган. В този контекст запитващата юрисдикция иска да разбере дали съображенията за акцесорната мярка са „от същия вид и естество“ като „преценката относно надеждността“, което следва да извърши възлагащият орган ( 34 ).

69.

Въпросът, разбиран по този начин, също би бил недопустим (бидейки хипотетичен) по причините, изложени по-горе във връзка с втория въпрос. В изложението на мотивите за отправянето му обаче запитващата юрисдикция посочва възможността възлагащият орган да сметне даден икономически оператор за пригоден, въпреки че на същия са наложени санкции за участие в картелни споразумения, когато тези санкции не включват забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки ( 35 ).

70.

Поради това ще отговоря на двата подвъпроса въз основа на подхода на запитващата юрисдикция, който току-що посочих.

71.

Всъщност отговорът на тази част от преюдициалния въпрос произтича от отговора, който предложих по-горе на предходните два преюдициални въпроса. Възлагащият орган запазва изцяло възможността си да прецени надеждността на оферента или кандидата и след решението на органа за защита на конкуренцията, при условията, посочени по-горе.

72.

Съгласно съображение 101 от Директива 2014/24 „[в]ъзлагащите органи следва […] да имат възможността да изключват икономически оператори, които са се оказали ненадеждни, например заради […] други форми на тежки професионални нарушения — например нарушения на правилата за защита на конкуренцията“ ( 36 ). Във втора алинея от същото съображение се споменават действия по предходен договор, „които пораждат сериозни съмнения относно надеждността на икономическия оператор“ ( 37 ).

73.

С оглед на това съображение не е изненадващо, че Съдът приема, че: „възможността, с която разполага всеки възлагащ орган, да изключи оферент от процедура за възлагане на обществена поръчка, е предназначена именно да му даде възможност да оцени честността и надеждността на всеки оферент“ ( 38 ).

74.

Всъщност факултативните основания за изключване позволяват на държавите членки да постигат цели от общ интерес и при всички положения са насочени към осигуряване на гаранции за надеждност ( 39 ), полагане на дължима грижа, професионална честност и сериозно отношение на оферента ( 40 ).

75.

По-конкретно Съдът е постановил във връзка с „преследваната с член 57, параграф 4 от Директива 2014/24 цел“, че „възможността, и дори задължението, на възлагащия орган да изключи икономически оператор от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка има по-специално за цел да му позволи да прецени честността и надеждността на всеки един от икономическите оператори“ ( 41 ).

76.

Освен това правилното тълкуване на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24 изисква проверката на честността и надеждността на оферента да обхваща и негово ограничаващо конкуренцията минало поведение, а не само участието в картелни споразумения в рамките на „конкретната“ процедура за възлагане на обществена поръчка, по която възлагащият орган трябва да вземе решение.

77.

Това следва по-специално от член 57, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24, съгласно който възлагащите органи могат да изключат икономически оператор, ако се окаже, че той „поради свои действия или пропуски преди или по време на процедурата се намира в едно от положенията, посочени в параграф 4“ ( 42 ).

78.

Към изложените съображения следва да се добави, че възлагащият орган може алтернативно да приложи член 57, параграф 4, буква в) от Директива 2014/24, вземайки решението си за изключване на оферента въз основа на обстоятелството, че същият е извършил тежко професионално нарушение.

79.

В понятието за тежко професионално нарушение, което португалският закон предвижда като основание за изключване ( 43 ), може да попада и ограничаващо конкуренцията поведение, дори когато за последното съществува конкретен вид изключване: това се потвърждава от посоченото по-горе съображение 101 от Директива 2014/24, което (съгласно практиката на Съда във връзка с предшестващата директива) ( 44 ) определя нарушенията на правилата за защита на конкуренцията като форма на тежко професионално нарушение ( 45 ).

80.

Вярно е, че както бе подчертано в съдебното заседание, тази възможност предполага известно припокриване на двете факултативни основания за изключване. Считам обаче, че ако тяхната връзка е замислена като връзка на взаимно допълване, тя служи за изпълнението на целите на Директива 2014/24.

81.

Когато е налице хипотезата на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24, е логично възлагащият орган да се позове на това основание за изключване. За останалите видове поведение, които, макар и да нарушават правилата за защита на конкуренцията, не представляват „споразумения с други оператори“, той може да прибегне към по-общата формулировка на буква в).

82.

Ако целта е да се максимизира способността на възлагащия орган да прецени надеждността на оферентите и кандидатите, не виждам причина за ограничаване на възможността му да определи какви „нарушения на правилата за защита на конкуренцията“ са извършени. Съображение 101 от Директива 2014/24 отново допуска прилагането на член 57, параграф 4, букви в) и г) по посочения по-горе начин. Следователно то води до стълкновение на норми, което тълкувателят следва да разреши, като приложи нормата, която съответства в най-голяма степен на обстоятелствата във всеки конкретен случай.

83.

Възлагащият орган е длъжен „да извърши конкретна и индивидуална преценка на поведението на съответния субект“ ( 46 ). Тази преценка трябва да се изразява в мотивиране на приетия акт, което позволява на адресатите му и на евентуалните конкуренти да го обжалват по съдебен ред ( 47 ).

84.

Когато (като в настоящия случай) един от конкурентите твърди, че по отношение на друг е налице основание за изключване по член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24, възлагащият орган следва да обясни по-конкретно защо счита този кандидат за надежден. Мотивите евентуално следва да обхващат и оценка на изтъкнатите от санкционирания оферент корективни мерки ( 48 ).

85.

Изискването за мотивиране може да се изпълни, ако възлагащият орган възпроизведе пряко или чрез препратка аргументите, които секторният орган (в случая AC) е взел предвид, за да приеме, че даден оператор е сключил споразумения с други оператори с цел нарушаване на конкуренцията.

86.

Запитващата юрисдикция изразява съмнения, че „възприетото в член 55, параграф 1, буква f) от CCP решение на португалския законодател“ е в съответствие с член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24.

87.

Тълкуването, което дава на тази разпоредба от CCP запитващата юрисдикция (и към което Съдът следва да се придържа, тъй като то произхожда от най-висшата португалска съдебноадминистративна инстанция), е следното: когато изключването на икономически оператор се дължи на „нарушение на правилата на конкуренцията извън конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка“, член 55, параграф 1, буква f) от CCP поставя това изключване в зависимост от постановеното от AC „в производството по налагане на акцесорна санкция забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки“. Запитващата юрисдикция добавя, че в това производство AC преценява значението на предприетите корективни мерки.

88.

По същите причини, изложени при анализа на втория преюдициален въпрос ( 49 ), настоящият въпрос е хипотетичен, тъй като:

89.

Следователно предвид разглежданите факти въпросите на запитващата юрисдикция надхвърлят пределите на спора и фактически изискват консултативно становище на Съда по проблеми, които не са свързани с тези факти.

90.

С цел да се преодолее възражението за недопустимост въпросът би могъл да се преформулира, като се приеме, че се отправя за случая, в който AC счете за доказано сключването на картелно споразумение и наложи глоба за него, но без забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки.

91.

Така или иначе, било чрез това преформулиране, било при условията на евентуалност, отговорът, който предлагам, се основава на гореизложените ми съображения. Така:

92.

Запитващата юрисдикция се съсредоточава върху член 70, параграф 2, буква g) от CCP, за да изследва дали съдържанието му е в съответствие с член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24.

93.

Тълкувайки този член от CCP, запитващата юрисдикция стига до извода, че той „огранича[ва] възможността за изключване на оферта поради достатъчно убедителни данни за действия, споразумения, практики или информация, които могат да нарушат правилата на конкуренция, само до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, в която са установени тези практики“.

94.

Член 70 от CCP урежда, поне предвид текста му, по-късен момент от процедурата за възлагане на обществена поръчка: докато член 55 се прилага на първоначалния етап (подбор на оператор по качествени критерии), член 70 се отнася до следващия етап (разглеждане на подадените оферти). Логично е, че за да стигне до този втори етап, оферентът или кандидатът е преминал първия, т.е. не е бил изключен преди това от процедурата.

95.

Следователно няма причина за възражения срещу тази национална разпоредба, ако нейното тълкуване при всички случаи не засяга възможността на възлагащия орган да установи, че преди провежданата от него конкретна процедура за възлагане на обществена поръчка оферентът е извършил ограничаващи конкуренцията действия, основание за изключването му.

96.

С други думи, не се нарушава никоя разпоредба от Директива 2014/24, ако член 70, параграф 2, буква g) от CCP единствено допуска възлагащият орган да изключи по собствена инициатива офертата на оферент, когато установи, че тя е резултат от картелни споразумения в рамките на самата процедура за възлагане на обществена поръчка ( 51 ).

97.

Текстът на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24 е достатъчно широк, за да обхване всички възможности на възлагащия орган да установи, че поведението на даден оферент е насочено към нарушаване на конкуренцията.

98.

В заключението по дело Vossloh Laeis отбелязвам, че член 57 от Директива 2014/24 признава на възлагащите органи някои функции с разследващ характер ( 52 ), което становище Съдът прие в постановеното по посоченото дело решение ( 53 ).

99.

Като използват тези функции, възлагащите орган могат да установят дали във връзка с текущата процедура по възлагане на обществена поръчка оферентите са сключили споразумения, които нарушават конкуренцията. Възможно е, както посочва Комисията, възлагащият орган да срещне трудности сам да докаже ограничаващото конкуренцията поведение. Тези трудности, освен че не са непреодолими на практика, не оправдават и ограничаването на възможността на възлагащия орган да преценява констатирано от него участие в картелно споразумение.

100.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да приеме втория и четвъртия преюдициален въпрос за недопустими и да отговори на Supremo Tribunal Administrativo (Върховен административен съд, Португалия) по следния начин:

„Член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО

следва да се тълкува в смисъл, че

При условията на евентуалност предлагам на Съда да отговори на втория и четвъртия преюдициален въпрос по следния начин: