Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 14 юли 2022 година(1)
Дела C-31/22 P(I), C-32/22 P(I) и C-74/22 P(I)
Atlas Copco Airpower,
Atlas Copco AB (C-31/22 P(I)
Anheuser-Busch Inbev,
Ampar (C-32/22 P(I)
Soudal NV,
Esko-Graphics BVBA (C-74/22 P(I)
срещу
Magnetrol International
и Европейска комисия
„Обжалване — Встъпване — Обжалване пред Съда във връзка с встъпване — Допускане на встъпванията в производство по обжалване на решение на Общия съд — Отмяна на това съдебно решение и връщане на делото на Общия съд за ново разглеждане — Мълчаливо изключване от Общия съд на встъпилите страни в производството по обжалване пред Съда като страни в производството след връщането на делото за ново разглеждане“
I. Въведение
1. В настоящите дела изрично се поставя неразглежданият досега въпрос за запазването на качеството на встъпила страна, допуснато от Съда в производството по обжалване пред него, на стадия на новото разглеждане на делото от Общия съд след връщането му. Този въпрос предоставя на Съда възможност да се произнесе по правилата относно допустимостта на жалбите до него срещу решенията за отхвърляне на молба за встъпване.
II. Правна уредба
А. Статут на Съда на Европейския съюз
2. Член 39, първа алинея от Протокол (№ 3) относно Статута на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Статутът на Съда на Европейския съюз“) предвижда:
„Председателят на Съда може да се произнася в бързо производство, уредено в процедурния правилник, което, доколкото това е необходимо, може да се различава от някои правила, съдържащи се в настоящия статут, по искове за спиране на изпълнението, доколкото това е предвидено в член 278 [ДФЕС] и член 157 от Договора за Евратом, да налага привременни мерки в съответствие с член 279 [ДФЕС] или да спира принудителното изпълнение в съответствие с член 299, четвърта алинея [ДФЕС] или с член 164, трета алинея от Договора за Евратом“.
3. Член 40, първа, втора и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз гласи:
„Държавите членки и институциите на Съюза могат да встъпват в делата пред Съда.
Със същото право разполагат и органите, службите и агенциите на Съюза, както и всяко друго лице, ако могат да докажат интерес от изхода на дело, внесено за разглеждане от Съда. Физическите или юридически лица не могат да встъпват по дела между държави членки, между институции на Съюза или между държави членки, от една страна, и институции на Съюза, от друга.
[...]
Искането за встъпване е ограничено до подпомагане по отношение на исканията на една от страните“.
4. Член 56, първа и трета алинея от този статут предвижда:
„Окончателните решения на Общия съд [на Европейския съюз] и решенията, с които частично се разрешава спор по същество или се разрешава процесуален въпрос по възражение за липса на компетентност или за недопустимост, подлежат на обжалване пред Съда в срок от два месеца от съобщаване на решението.
[...]
С изключение на делата, свързани със спор между Съюза и неговите служители, жалба могат да подават и държавите членки и институциите на Съюза, които не са встъпили в производството пред Общия съд. Тези държави членки и институции са в същото положение като държавите членки и институциите, които са встъпили в производството на първа инстанция“.
5. Член 57 от посочения статут гласи следното:
„Всяко лице, чието искане за встъпване е било отхвърлено от Общия съд, може да обжалва пред Съда в срок от две седмици от съобщаването на решението за отхвърляне на неговото искане.
Страните по производството могат да обжалват пред Съда всяко решение на Общия съд, което е прието в съответствие с членове 278 или 279 или член 299, четвърта алинея [ДФЕС], или член 157 или член 164, трета алинея от Договора за Евратом в срок от два месеца от уведомяването им.
Обжалването по първите две алинеи на настоящия член се разглежда и решава в съответствие с процедурата, посочена в член 39“.
6. Член 61, първа и втора алинея от същия статут гласи:
„Ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.
Когато делото е върнато на Общия съд, този съд е обвързан от всяко решение на Съда по правни въпроси“.
Б. Процедурен правилник на Съда
7. Член 172 от Процедурния правилник на Съда е озаглавен „Страни, които могат да подадат писмен отговор“ и гласи:
„Всяка страна по съответното дело пред Общия съд, която има интерес от уважаване или отхвърляне на жалбата, може да представи писмен отговор в двумесечен срок от връчването на жалбата. Срокът за отговор не може да бъде продължаван“.
В. Процедурен правилник на Общия съд
8. Член 1, параграф 2, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд гласи:
„2. За целите на прилагането на настоящия правилник:
[...]
в) „страна“ и „страни“ при липса на друго пояснение е всяка страна в производството, включително встъпилите страни;
[...]“.
9. Член 142 от този процедурен правилник е озаглавен „Предмет и действие на встъпването“ и предвижда:
„1. Встъпването е допустимо само в подкрепа, изцяло или частично, на исканията на една от главните страни. То не предоставя същите процесуални права като тези, с които разполагат главните страни, и по-специално правото да се иска провеждане на съдебно заседание.
2. Встъпването е акцесорно по отношение на главния спор. Предметът на встъпването отпада, когато делото бъде заличено от регистъра на Общия съд след отказ от иск или оттегляне на иск или жалба, или след спогодба между главните страни, или когато исковата молба или жалбата е обявена за недопустима.
3. Встъпилата страна е обвързана от етапа, на който се намира производството към момента на встъпването“.
10. Член 143, параграф 1 от посочения процедурен правилник е озаглавен „Молба за встъпване“ и гласи:
„1. Молба за встъпване се подава в шестседмичен срок, който започва да тече от публикуването по член 79“.
11. Член 217, параграф 1 от същия процедурен правилник гласи:
„Когато съдебният акт, отменен впоследствие от Съда, е бил постановен след приключване на писменото производство по същество пред Общия съд, в двумесечен срок от връчване на съдебния акт на Съда страните в производството пред Общия съд могат да представят своите писмени становища относно изводите, които следва да се направят въз основа на съдебния акт на Съда с оглед на решаването на спора. Този срок не може да бъде продължаван“.
12. Член 219 от същия правилник е озаглавен „Съдебни разноски“ и гласи:
„Общият съд се произнася по съдебните разноски по образуваните пред него производства, от една страна, и по производството по обжалване пред Съда, от друга страна“.
III. Обстоятелствата, предхождащи споровете
13. С Решение (ЕС) 2016/1699 на Комисията от 11 януари 2016 година относно схемата за държавна помощ във връзка с освобождаването от данък на свръхпечалбата SA.37667 (2015/C) (ex 2015/NN), прилагана от Белгия (ОВ L 260, 2016 г., стр. 61, наричано по-нататък „спорното решение на Комисията“), Европейската комисия установява, че освобождавания, предоставяни от Кралство Белгия, представляват схема за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, която е несъвместима с вътрешния пазар и е приложена в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС. Комисията разпорежда възстановяването на така предоставените помощи от бенефициерите, чийто окончателен списък Кралство Белгия следва впоследствие да изготви.
IV. Производството пред Общия съд и пред Съда и исканията на страните
14. С жалби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 22 март и 25 май 2016 г., Кралство Белгия и Magnetrol International NV искат спорното решение на Комисията да бъде отменено.
15. Общият съд решава да съедини дела T-131/16, Белгия/Комисия, и T-263/16, Magnetrol International/Комисия, за целите на устната фаза на производството и на съдебния акт, с който се слага край на производството.
16. С решение от 14 февруари 2019 г., Белгия и Magnetrol International/Комисия (T-131/16 и T-263/16, EU:T:2019:91), Общият съд на Европейския съюз отменя спорното решение на Комисията.
17. На 24 април 2019 г. Комисията подава жалба до Съда срещу това съдебно решение.
18. С определения на председателя на Съда от 15 октомври 2019 г. Soudal NV, Esko-Graphics BVBA, Flir Systems Trading Belgium BVBA, Anheuser-Busch InBev SA/NV, Ampar BVBA, Atlas Copco Airpower SAS, Atlas Copco AB, Wabco Europe BVBA и Celio International NV са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Magnetrol International.
19. С решение от 16 септември 2021 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International (C-337/19 P, EU:C:2021:741) Съдът:
– отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 14 февруари 2019 г., Белгия и Magnetrol International/Комисия (T-131/16 и T-263/16, EU:T:2019:91),
– отхвърля твърденията по първото и второто основание по дело T-131/16 и първото основание и първата част от третото основание по дело T-263/16,
– връща делото на Общия съд, който да се произнесе по третото, четвъртото и петото основание по дело T-131/16 и по второто основание, втората и третата част от третото основание и четвъртото основание по дело T-263/16, и
– не се произнася по съдебните разноски.
20. С писма съответно от 16 и 25 ноември 2021 г. Soudal и Esko‑Graphics, както и Atlas Copco Airpower и Atlas Copco, Anheuser-Busch Inbev и Ampar представят пред Общия съд становища по изводите, които следва да се направят от решение от 16 септември 2021 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International (C‑337/19 P, EU:C:2021:741) за разрешаването на спора.
21. На 17 декември 2021 г. Atlas Copco Airpower, Atlas Copco, Anheuser-Busch Inbev, Ampar Soudal и Esko-Graphics получават писмо от секретариата на Общия съд с дата 6 декември 2021 г., с което са уведомени, че тъй като тези становища не представляват документ, предвиден в Процедурния правилник на Общия съд, председателят на сезирания състав на Общия съд е решил да не ги приобщи към преписката.
22. С писмо от 29 декември 2021 г., адресирано до председателя на Общия съд и неговите членове, шестте дружества искат, от една страна, отстраняване на „грешката“ (oversight), допусната от Общия съд с отказа да не приложи становищата им към преписката по делото, и, от друга страна, потвърждаване на качеството им на встъпили страни пред Общия съд, като се позовават на мотивите на определение на председателя на Съда от 15 октомври 2019 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International (C‑337/19 P, непубликувано, EU:C:2019:915), и на практиката на Общия съд.
23. В това писмо шестте дружества отправят искане да получат отговор в петдневен срок, тъй като щели да се окажат принудени да обжалват пред Съда в предвидените срокове всякакъв евентуален мълчалив отказ да им се предостави статута на встъпила страна по това дело.
24. На 10 януари 2022 г. Atlas Copco Airpower и Atlas Copco, както и Anheuser-Busch Inbev и Ampar подават жалбите до Съда съответно по дела C-31/22 P и C-32/22 P.
25. С писмо от 11 януари 2022 г. секретарят на Общия съд потвърждава получаването на писмото на Soudal и Esko-Graphics от 29 декември 2021 г. и им обръща внимание, че в Процедурния правилник на Общия съд не се предвижда встъпилите страни, допуснати да участват в производството пред Съда по дело C-337/19 P, да представят становища по дело T‑263/16 RENV.
26. На 28 януари 2022 г. Soudal и Esko-Graphics подават жалбата до Съда по дело C-74/22 P.
27. Atlas Copco Airpower и Atlas Copco искат от Съда:
– да отмени решението, съдържащо се в адресираното до тях писмо на Общия съд от 6 декември 2021 г., и
– да разпореди Atlas Copco Airpower и Atlas Copco да запазят качеството си на встъпила страна по дело T-263/16 RENV, след като делото е било върнато на Общия съд от Съда.
28. Anheuser-Busch Inbev и Ampar искат от Съда:
– да отмени решението, съдържащо се в адресираното до тях писмо на Общия съд от 6 декември 2021 г., и
– да разпореди Anheuser-Busch Inbev и Ampar да запазят качеството си на встъпила страна по дело T-263/16 RENV, след като делото е било върнато на Общия съд от Съда.
29. Soudal и Esko-Graphics искат от Съда:
– да отмени решението, съдържащо се в адресираното до тях писмо на Общия съд от 6 декември 2021 г.,
– да разпореди писмените им становища да бъдат приложени към преписката, и
– да установи, че Soudal и Esko-Graphics запазват качеството си на встъпила страна по дело T-263/16 RENV, след като делото е било върнато на Общия съд от Съда.
30. Комисията иска от Съда:
– да обяви жалбите за недопустими,
– в противен случай да отхвърли жалбите като неоснователни,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
31. Съдебно заседание не е провеждано.
V. Анализ
А. По допустимостта
1. По допустимостта на жалбите по дела C-31/22 P и C‑32/22 P
32. Комисията твърди, че жалбите по дела C-31/22 P и C-32/22 P са недопустими, тъй като се основават на член 57 от Статута на Съда на Европейския съюз. Тази разпоредба предвижда възможност за обжалване на решение на Общия съд, с което се отхвърля молба за встъпване; и по двете дела обаче Общият съд не постановил такова решение. Общият съд само решил да не прилага към преписката по дело T-263/16 RENV писмените становища, представени от Atlas Copco Airpower и Atlas Copco, както и от Anheuser-Busch Inbev и Ampar.
33. В самото начало отбелязвам, както посочва и Комисията, че целта на писмото на Общия съд от 6 декември 2021 г. е Atlas Copco Airpower и Atlas Copco, както и Anheuser-Busch Inbev и Ampar да бъдат уведомени, че представените от тях становища не са приобщени към преписката, тъй като не представляват документи, предвидени в Процедурния правилник на Общия съд. Освен това Atlas Copco Airpower и Atlas Copco, както и Anheuser-Busch Inbev и Ampar наистина не са подали официално молба за встъпване. Следователно от формална гледна точка решението, съдържащо се в оспорваното писмо, не е за отхвърляне на молба за встъпване и на пръв поглед не изглежда възможно да се обжалва пред Съда по реда на член 57 от Статута на Съда на Европейския съюз.
34. Според мен обаче формалистичният прочит на тази разпоредба е незадоволителен. Предвид твърде особения контекст на тези дела — който се характеризира по-специално с това, че съответните дружества са имали легитимно основание да смятат, че запазват качеството си на встъпила страна на стадия на новото разглеждане на делото след връщането му — според мен единствено фактът, че с решението на Общия съд не се отхвърля изрично качеството на встъпила страна, сам по себе си не може да изключи възможността това в действителност да е направено мълчаливо.
35. Всъщност Atlas Copco Airpower и Atlas Copco, както и Anheuser-Busch Inbev и Ampar представят становища пред Общия съд „на основание член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд“, който се отнася за страните в производството пред него. В този смисъл те се позовават на това качество като встъпили страни.
36. При това положение решението на Общия съд, съгласно което тези становища не се прилагат към преписката, мълчаливо, но със сигурност съдържа решение, с което на Atlas Copco Airpower и на Atlas Copco, както и на Anheuser-Busch Inbev и на Ampar се отказва качеството на встъпили страни.
37. Такова мълчаливо решение, което според мен поражда същите последици като решение за отхвърляне на молба за встъпване или решение за прекратяване на встъпването, може също като последното да бъде обжалвано пред Съда на основание член 57 от Статута на Съда на Европейския съюз.
38. Това важи в още по-голяма степен, тъй като предлаганото от мен тълкуване на тази разпоредба всъщност е единственото, което може да гарантира съдебна защита на поискалите да встъпят в производството, чието качество на встъпила страна е признато пред Съда, и in fine, да осигури ефективността на правото на встъпване, закрепено в член 40 от този статут, тъй като те не разполагат с друго правно средство за защита.
39. От една страна, считам, че не може да се изисква от страна, която има качеството на встъпила страна в производството пред Съда, да подаде официална молба за встъпване в производството пред Общия съд единствено с цел впоследствие да може да обжалва пред Съда решението за отхвърлянето на тази молба, до което ще се стига систематично. Всъщност правото на подаване на молбата за встъпване винаги би било преклудирано, тъй като тя очевидно не се подава в шестседмичния срок, който започва да тече от публикуването на съответната искова молба или жалба, по която е образувано първоинстанционното производство, както се предвижда в член 143 от Процедурния правилник на Общия съд.
40. От друга страна, подаването на жалба срещу съдебния акт на Общия съд, с който се слага край на производството, също не съставлява възможно правно средство за защита, тъй като такова средство за защита се предоставя само на страните в производството пред Общия съд, тоест на страните, чието качество на встъпили пред него страни вече е признато.
41. При това положение считам, че жалбите по дела C-31/22 P и C‑32/22 P трябва да се обявят за допустими.
2. По допустимостта на жалбата по дело C-74/22 P
42. Комисията твърди, че жалбата по дело C-74/22 P е недопустима. От една страна, тя отбелязва, че решението, срещу което е подадена жалбата, не попада в нито една от категориите, посочени в член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, поради което Soudal и Esko-Graphics не могат да основат жалбата си на тази разпоредба.
43. От друга страна, тя изтъква, че дори да се допусне възможността жалбата да бъде преквалифицирана като „жалба, подадена на основание член 57 от Статута на Съда на Европейския съюз“, което Комисията оспорва, жалбата трябвало да се отхвърли поради същите причини като изложените по дела C-31/22 P и C-32/22 P. Според Комисията при всички положения такава жалба е просрочена.
44. Считам, че доколкото жалбата се основава на член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, тя трябва да се обяви за недопустима, тъй като с обжалваното решение на Общия съд нито се слага край на производството, нито се разрешава процесуален въпрос по възражение за липса на компетентност или за недопустимост.
45. От една страна, налага се констатацията, че разглеждането на дело T-263/16 RENV продължава пред Общия съд след постановяването на обжалваното негово решение, с което не се решава нито един аспект от спора по същество.
46. От друга страна, макар разногласията във връзка с молба за встъпване действително да представляват процесуален въпрос, те същевременно не се отнасят за възражение за недопустимост или за липса на компетентност — единствени процесуални въпроси, посочени в член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз. Всъщност възраженията за недопустимост или за липса на компетентност се подчиняват на специални правила, както в производството пред Общия съд, така и пред Съда(2), и те имат за цел сезираният съд да сложи край на спор, без да го разглежда по същество. Възможността те да доведат до прекратяване на производството впрочем обосновава избора за жалбите срещу тези решения да се прилага същият режим като прилагания за жалбите срещу актовете, с които се слага край на производството, след съдебното разглеждане по същество на съответното дело.
47. Процесуалните въпроси относно встъпване обаче са от различно естество. Както се подчертава в Процедурния правилник на Общия съд, встъпването е акцесорно по отношение на главния спор(3) и свързаните с него решения по никакъв начин не могат да сложат край на спора.
48. При това положение считам, че обжалваното решение на Общия съд не може да бъде обжалвано пред Съда на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, поради което жалбата по дело C‑74/22 P трябва да се обяви за недопустима в това отношение.
49. От практиката на Съда обаче следва също, че съдилищата могат да тълкуват искова молба или жалба отвъд изричното наименование, дадено ѝ от ищеца или жалбоподателя, за да се осигури полезното действие на съответното искане, въз основа на преценката му като цяло(4). По същия начин Съдът вече е разгледал две алтернативни основания за обжалване, без да се ограничава до основанието, посочено от жалбоподателя(5).
50. Ето защо считам, че за да се осигури полезното действие на жалбата, Съдът може да я квалифицира като „жалба, подадена на основание член 57 от Статута на Съда на Европейския съюз“, тъй като от исканията на страните ясно личи, че с тази жалба те оспорват решение на Общия съд, с което не се признава качеството им на встъпили страни.
51. Според мен обаче това преквалифициране не позволява да се приеме, че жалбата по дело C-74/22 P е допустима. Също като Комисията считам, че при всички положения тази жалба е просрочена.
52. Съгласно член 57 от Статута на Съда на Европейския съюз Soudal и Esko-Graphics е трябвало да подадат жалбата си в двуседмичен срок, считано от решението за отхвърляне на молбата за встъпване или за прекратяване на встъпването, удължен с фиксиран десетдневен срок поради отдалеченост.
53. Разглежданото решение за отхвърляне обаче се съдържа в писмото на Общия съд от 6 декември 2021 г., което е съобщено на страните на 17 декември 2021 г. Всъщност именно с това писмо Общият съд мълчаливо, но със сигурност отказва на Soudal и Esko‑Graphics качеството на встъпила страна, поради което жалбата е трябвало да бъде подадена най-късно на 10 януари 2022 г.
54. Ето защо според мен жалбата е недопустима поради просрочие.
55. Този извод не се поставя под съмнение с никое от твърденията на страните, от една страна, че срокът за подаване на жалбата тече не от писмото от 6 декември 2021 г., а от писмото от 11 януари 2022 г., и от друга страна, че Soudal и Esko‑Graphics са допуснали извинима грешка.
56. Що се отнася, на първо място, до това откога тече срокът за подаване на жалбата, следва да се отбележи, че второто писмо на Общия съд от 11 януари 2022 г. е чисто потвърдително. Съгласно постоянната съдебна практика дадено решение само потвърждава предходно решение, когато не съдържа никакъв нов елемент спрямо предходен акт и не е предшествано от преразглеждане на положението на адресата на предходния акт(6).
57. Писмото от 11 януари 2022 г. впрочем е отговор на искането на Soudal и Esko-Graphics да бъде потвърдено, че те продължават да участват в производството като встъпили страни, и в него Общият съд само повтаря изводите, съдържащи се в писмото от 6 декември 2021 г. Освен това следва да се отбележи, че самите Soudal и Esko‑Graphics подчертават в отговор на въпросите на Съда, че „второто писмо потвърждава съдържанието на първото“.
58. Следователно писмото от 11 януари 2022 г. представлява само решение, потвърждаващо писмото от 6 декември 2021 г., поради което не може да се приеме, че срокът за обжалване тече от него.
59. Що се отнася, на второ място, до наличието на извинима грешка по отношение на срока за обжалване по член 57 от Статута на Съда на Европейския съюз, съгласно постоянната практика на Съда в рамките на правната уредба на сроковете за обжалване понятието „извинима грешка“, което позволява дерогация от тази уредба, се отнася само за изключителни обстоятелства, при които по-специално съответната институция е възприела поведение, което само по себе си или в решаваща степен може да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестен правен субект, положил цялата дължима грижа, която се изисква от сравнително добре осведомен оператор(7).
60. Според мен такива обстоятелства не са налице. Решението на Общия съд, съдържащо се в писмото от 6 декември 2021 г., наистина е двусмислено, тъй като с него не се отхвърля изрично качеството на встъпила страна на Soudal и Esko-Graphics. Само това двусмислие обаче не е достатъчно, за да се породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестен правен субект, положил цялата дължима грижа, която се изисква от сравнително добре осведомен оператор.
61. По-специално следва да се отбележи, че в отговор на писмото на Общия съд от 6 декември 2021 г. Soudal и Esko‑Graphics отправят до него искане за отстраняване на пропуска, довел до недопускане на становищата им, и да потвърди качеството им на встъпила страна.
62. Следва да се подчертае още по-важното обстоятелство, че с писмото си до Общия съд от 29 декември 2021 г. Soudal и Esko-Graphics молят Общият съд да отговори на тяхното искане за потвърждаване на качеството им на заинтересована страна в петдневен срок, тъй като в случай на отказ на Общия съд щели да бъдат „принудени да обжалват пред Съда в установените срокове мълчаливия отказ да им се предостави статута на встъпила страна“.
63. Ето защо от тези обстоятелства трябва да се заключи, че Soudal и Esko-Graphics не само правилно са изтълкували писмото на Общия съд от 6 декември 2021 г. — в смисъл, че мълчаливо, но със сигурност им се отказва качеството на заинтересована страна — но най-вече са били напълно запознати с приложимите сроковете за обжалване на такова решение, тъй като първоначалното им намерение е било направят това в установените срокове.
64. Следователно подаването на жалбата извън тези срокове не се дължи на извинима грешка, произтичаща от двусмислието на решението на Общия съд, което се съдържа в писмото от 6 декември 2021 г., а само на поведението на Soudal и Esko‑Graphics.
65. При това положение считам, че жалбата по дело C‑74/22 P следва да се обяви за недопустима поради просрочие.
Б. По същество
66. В самото начало ще подчертая, че съображенията по същество, които ще развия по-долу, се отнасят само за дела C-31/22 P и C-32/22 P, тъй като считам, че жалбата по дело C‑74/22 P трябва да се обяви за недопустима. Уточнявам все пак, че ако Съдът не възприеме моя анализ, изложените по-долу съображения могат да се отнесат и към това дело.
67. В подкрепа на жалбите си Atlas Copco Airpower, Atlas Copco, Anheuser-Busch Inbev и Ampar (наричани по-нататък „жалбоподателите“) изтъкват едно-единствено основание, което се състои от две части. В първата част на единственото основание за обжалване те твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не се е съобразил със собствената си практика, съгласно която страните, допуснати да встъпят в производството по обжалване пред Съда, запазват статута си в производството по ново разглеждане на делото след връщането му на Общия съд. Във втората част от единственото основание жалбоподателите твърдят освен това, че Общият съд е нарушил член 217, параграф 1 от процедурния си правилник. Според тях от практиката на Общия съд следва, че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че изразът „страните в производството пред Общия съд“, който се отнася за страните с право да представят своите становища след връщането на делото от Съда за ново разглеждане, включва и страните, допуснати да встъпят в производството по обжалване пред Съда.
68. Тъй като и в двете части на единственото основание се поставя въпросът за непрекъснатостта на статута на встъпила страна, ще ги разгледам заедно.
69. Ще започна анализа си, като подчертая, че макар приложимите за встъпването разпоредби да не са еднозначни по въпроса за непрекъснатостта на качеството на встъпила страна (раздел 1), съдебната практика относно встъпването все пак дава полезни насоки в полза на запазването на качеството на встъпила страна на стадия на новото разглеждане на делото след връщането му (раздел 2). Ще посоча, че според мен това запазване се дължи и на функционалната приемственост между производствата по обжалване пред Съда и по ново разглеждане на делото след връщането му (раздел 3). Накрая ще добавя някои съображения относно взаимовръзката между предложеното от мен решение и практиката по така наречените „пилотни“ дела (раздел 4).
1. Двусмислието на разпоредбите за встъпването
70. Въпросът за непрекъснатостта на статута на встъпила страна, признат пред Съда, на стадия на производството по ново разглеждане на делото след връщането му, е пряко свързан с тълкуването на член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, който урежда производството по връщане на делото за ново разглеждане след отмяна.
71. Тази разпоредба дава право на „страните в производството пред Общия съд“ да представят своите писмени становища относно изводите, които следва да се направят въз основа на акта на Съда за връщане на делото за ново разглеждане(8), когато писменото производство по съществото на делото е приключило преди производството по обжалване пред Съда. Макар изразът „страни пред Общия съд“ да се отнася и за встъпилите в производството пред Общия съд страни(9), остава да се установи дали с този израз се обозначават и страните, допуснати до встъпване от Съда на стадия на производството по обжалване пред него.
72. Разпоредбите, които уреждат встъпването, обаче не дават ясен отговор на този въпрос и при липса на изрична разпоредба, предвиждаща непрекъснатостта на встъпването, допуснато на стадия на производството по обжалване пред Съда, е възможно да се постави въпросът дали мълчанието на разпоредбите не трябва да се тълкува като имплицитно потвърждаване на прекратяването му след приключване на производството пред Съда.
73. Това тълкуване се подкрепя от обстоятелството, че релевантните разпоредби потвърждават expressis verbis непрекъснатостта на встъпването в аналогични хипотези. От една страна, съгласно член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд е безспорно, че страните, допуснати да встъпят в производството по същество пред Общия съд, имат право да встъпят в производството по ново разглеждане на делото след връщането му. От друга страна, в член 172 от Процедурния правилник на Съда се предвижда, че страните, встъпили в производството по същество пред Общия съд, могат да встъпят в производството по обжалване пред Съда, при условие че имат интерес от това. Липсата на равностойна разпоредба в противната хипотеза, която да потвърждава несъмнено непрекъснатостта на встъпването, допуснато от Съда на стадия на производството по обжалване, би могла да се тълкува a contrario — като потвърждение за прекратяването му.
74. Според мен обаче такова тълкуване е спорно. Най-напред, от член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз ясно следва, че правото на встъпване зависи от наличието на интерес от изхода на делото за встъпилата страна. Ако обаче такъв интерес е налице на стадия на производството по обжалване пред Съда, както изрично се предвижда в член 172 от Процедурния правилник на Съда, нищо не позволява да се предположи, че този интерес отпада към момента на връщане на делото за ново разглеждане, при положение че изходът на делото си остава по дефиниция винаги неопределен(10).
75. По-нататък, макар в член 40 във връзка с член 56, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз действително да се предвижда, че „привилегированите“ встъпили страни, каквито са държавите членки и институциите на Съюза, винаги могат да встъпят в производството по обжалване пред Съда(11), от тази разпоредба не може да се заключи a contrario, че непривилегированите страни никога не могат да встъпят, а само че встъпването зависи от наличието на интерес от изхода на делото.
76. На последно място, с оглед на доказания интерес на встъпилата страна от изхода на делото, потвърден от Съда на стадия на производството по обжалване пред него, невъзможността надлежно да се подаде нова молба за встъпване в производството по ново разглеждане на делото след връщането му без да се стига до преклудиране(12), може да се тълкува като имплицитно потвърждаване на непрекъснатостта на встъпването.
77. При това положение според мен сами по себе си разпоредбите не позволяват да се отговори на въпроса за непрекъснатостта на качеството на встъпила страна на стадия на производството по ново разглеждане на делото след връщането му. Ето защо ще разгледам проблемите, свързани с продължителността на встъпването, с оглед на съдебната практика, която според мен съдържа полезна информация за отговора на отправения до Съда въпрос.
2. Съдебната практика относно продължителността на встъпването
78. На пръв поглед разрешенията, възприети в съдебната практика, могат да изглеждат противоречиви. Те обаче са свързани по съгласуван начин с оглед на интереса от изхода на делото, който е в основата на правото на встъпване.
79. Първото от тези разрешения произтича от практиката на Общия съд, на която се позовават жалбоподателите и съгласно която страните, допуснати до встъпване в производството по обжалване пред Съда, запазват статута си в производството по ново разглеждане на делото след връщането му, а това по-специално им позволява да представят своите становища по изводите, които следва да се направят въз основа на решението на Съда. Противно на твърденията на Комисията в писменото ѝ становище, това разрешение не се основава на две изолирани съдебни решения, в които то се дефинира и потвърждава изрично(13), а може да се изведе и от третирането на встъпилите страни по редица дела, върнати на Общия съд за ново разглеждане(14). Съгласно мотивите, изложени от Общия съд по делото, по което е постановено решение Испания и др./Комисия(15), това разрешение се основава на съображения за добро правораздаване, тъй като насърчава приемствеността при устните състезания след извършеното от Съда връщане на делото за ново разглеждане.
80. Второто от тези разрешения в съдебната практика позволява на страните по спора да повдигнат възражение за недопустимост на встъпване, допуснато на по-ранен стадий на производството. Следователно извършеното по-рано допускане на встъпилата страна по делото не е пречка да се извърши нова проверка на допустимостта на встъпването ѝ — било във връзка с производството по същество(16) или пък в рамките на производството по обжалване пред Съда(17). Следователно правото на встъпване никога не се придобива окончателно и може да се постави под въпрос при промяна на обстоятелствата, водеща до отпадане на интереса от изхода на делото(18).
81. Следва да се подчертае, че тези разрешения в съдебната практика не следват изрично от разпоредбите, уреждащи производството пред съдилищата на Съюза. Те обаче се подкрепят от логиката, стояща в основата на правото на встъпване, чието признаване почива на наличието на пряк и настоящ интерес от изхода на делото(19). Общият съд всъщност може да допусне встъпилите страни, допуснати в производството по обжалване пред Съда, да встъпят в производството по ново разглеждане на делото след връщането му, именно защото този интерес по принцип продължава да е все още настоящ до окончателното разрешаване на спора. Именно поради възможното отпадане на този интерес в хода на производството заради евентуална промяна на обстоятелствата, страните могат да оспорват по всяко време на производството допустимостта на допуснато по-рано встъпване.
82. Следователно от разпоредбите и съдебната практика относно встъпването е видно, че статутът на встъпила страна предоставя на заинтересованото лице процесуално право и съответните процесуални гаранции, които отразяват интереса му от изхода на делото, и че този статут може да се постави под въпрос, когато последваща промяна на обстоятелствата води до отпадане на въпросния негов интерес.
83. Следователно при частична отмяна на акта на Общия съд, последвана от връщане на делото за ново разглеждане, според мен страната, допусната до встъпване на стадия на производството по обжалване пред Съда, по принцип трябва да запазва процесуалната си легитимация за встъпване, тъй като интересът, който има в края на производството по обжалване пред Съда, със сигурност продължава да е настоящ до окончателното разрешаване на случая.
3. Функционалната приемственост на производството при новото разглеждане на делото след връщането му
84. Запазването на интереса от изхода на делото следва освен това от функционалната приемственост между производството по обжалване пред Съда и производството по ново разглеждане на делото след връщането му, тъй като второто служи за определяне на последиците от първото.
85. От една страна, член 219 от Процедурния правилник на Общия съд разкрива тази приемственост, тъй като оставя на Общия съд произнасянето по съдебните разноски, направени от встъпилата страна в производството по обжалване пред Съда, доколкото ползите от встъпването могат да се преценят напълно едва към момента на окончателното решаване на делото.
86. От друга страна, считам, че такава приемственост следва и от възможността Съдът да реши делото по същество след провеждане на производството по обжалване пред него, тъй като делото се връща на Общия съд за ново разглеждане само когато етапът на производството не позволява Съдът да реши спора. Следователно такова връщане на делото за ново разглеждане зависи изцяло от развитието на делото пред Общия съд и според мен не може да се приеме, че дело, което е върнато за ново разглеждане, е отделно от производството по обжалване пред Съда, в което е разпоредено връщането му за ново разглеждане, при положение че производството непременно се счита за едно-единствено при вземането на решение по него от Съда.
87. В това отношение следва да се отбележи, че ако запазването на качеството на встъпила страна на стадия на новото разглеждане на делото след връщането му бъде отхвърлено, непременно би се стигнало до асиметрия при третирането на страните, допуснати да встъпят в производството пред Съда, в зависимост от етапа, на който делото се намира в края на производството по обжалване пред него. Ако Съдът се произнася по същество по делото в края на производството по обжалване пред него, на допуснатите да встъпят в това производство страни съответно ще бъде позволено да действат в това качество до окончателното решаване на делото. В противната хипотеза те биха загубили статута си в производството по ново разглеждане на делото след връщането му. Според мен няма никакво основание за подобно разграничаване на правата, признати на встъпилите страни. Освен това в хипотезата на второ производство по обжалване пред Съда след връщане на дело за ново разглеждане, това разрешение може да доведе до две последователни встъпвания пред Съда, като същевременно заинтересованата страна се изключи от разглеждането на спора, което междувременно се провежда пред Общия съд. Произтичащото разпокъсване на процесуалния статут изглежда трудно обяснимо предвид общата структура на правото на встъпване, което се основава на отчитането на интереса на встъпилата страна от изхода на делото и на функционалната приемственост между производствата по обжалване пред Съда и впоследствие по ново разглеждане на делото след връщането му.
88. При това положение системните съображения, изведени от съгласуваността на разрешенията, възприети в съдебната практика, и от приемствеността, която се установява между производството по обжалване пред Съда и последващото производство по ново разглеждане на делото след връщането му, според мен подкрепят запазването на правото на встъпване след връщането от Съда на делото за ново разглеждане, освен ако не се установи евентуално отпадане на интереса от встъпване в резултат на последваща промяна на обстоятелства.
4. Допълнителни съображения относно практиката по „пилотни дела“
89. Следва да се припомни, че практиката на така наречените „пилотни дела“ се изразява в осигуряване на приоритетно разглеждане на въпросното дело, докато висящите производства по сходните дела се спират до неговото решаване. Допринасяйки за концентрирането на разглеждането на спора, тази практика цели да гарантира еднакво и ефективно разглеждане на поредица от сходни дела, като същевременно позволява да се пестят ангажираните ресурси от Общия съд.
90. Следователно третирането на жалбоподателите в конкретния случай може да се обясни с волята на Общия съд да се избегнат възможни забавяния поради допускането на встъпвания на стадия на новото разглеждане на делото след връщането му. Според мен обаче предложеното от мен разрешение не може да засегне признатия в конкретния случай привилегирован статут на дело Magnetrol International/Комисия (T-263/16), което Общият съд е определил за пилотно дело и по което жалбоподателите искат да встъпят.
91. По-конкретно не мога да се съглася с твърдението на Комисията, че допускането на встъпвания по пилотното дело, върнато за ново разглеждане, би довело до „заобикаляне“ на спирането на производството по дела T-278/16 и T-370/16, образувани по подадените от жалбоподателите жалби. Допустимостта на встъпване се преценява независимо от съдбата на заинтересованото лице в качеството на главна страна в друго дело, освен ако интересът му от встъпване не е засегнат от изхода на това дело. По‑специално от постоянната съдебна практика следва, че преклудирането на срока на жалбоподателя, което го лишава от възможността да оспори решението, на което е адресат, като го обжалва пряко, не е пречка той да встъпи в производство, образувано по искане на друг адресат на същото решение(20). Молбата за встъпване, допусната при тези условия, не се счита за опит за заобикаляне на срока за обжалване, именно защото допустимостта на встъпването се преценява само с оглед на интереса на молителя от изхода на делото.
92. С оглед на гореизложените съображения считам, че целта да се осигури ефективно разглеждане на пилотното дело(21) не обосновава лишаване от статута на встъпила страна, чието признаване предоставя на заинтересованото лице право да участва в производството и произтичащите от това гаранции.
93. В положение като разглежданото, при което встъпилите страни са сред адресатите на спорното решение на Комисията по пилотното дело, освен това изглежда, че е уместно концентриране на разглеждането на спора, като се допусне встъпването на страните, които се позовават на пряк интерес от изхода на делото, тъй като този изход е от решаващо значение за по-нататъшния ход на производството по висящите дела.
VI. Заключение
94. С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда:
– по дело C-74/22 P да отхвърли жалбата като недопустима,
– по дела C-31/22 P и C-32/22 P да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз, съдържащо се в писмото от 6 декември 2021 г.
1 Език на оригиналния текст: френски.
2 Член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд и член 151, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.
3 Член 142, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.
4 Определение от 28 юни 2011 г., Verein Deutsche Sprache/Съвет (C-93/11 P, непубликувано, EU:C:2011:429, т. 20 и 21).
5 Решение от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия (C-654/17 P, EU:C:2019:634, т. 27 и 28).
6 Решения от 14 април 1970 г., Nebe/Комисия (24/69, EU:C:1970:22, т. 145), и от 10 декември 1980 г., Grasselli/Комисия (23/80, EU:C:1980:284), и определение от 7 декември 2004 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия (C‑521/03 P, непубликувано, EU:C:2004:778, т. 41).
7 Решение от 15 декември 1994 г., Bayer/Комисия (C-195/91 P, EU:C:1994:412, т. 26), и определение от 14 януари 2010 г., SGAE/Комисия (C-112/09 P, EU:C:2010:16, т. 20).
8 Подобна разпоредба се прилага и при връщане на дело за ново разглеждане след преразглеждане (член 222, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд).
9 Член 1, параграф 2, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд.
10 Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз делото се връща на Общия съд за ново разглеждане след производството по обжалване, ако Съдът сам не постанови окончателно решение по делото, тъй като етапът на производството не позволява това.
11 Вж. Muguet-Poullenec, G. и Domenicucci, D. P. „L’intervention devant le Tribunal après l’entrée en vigueur du nouveau règlement de procédure : entre droit d’ingérence et urgence judiciaire“.— Revue Lamy de la concurrence, № 45, 2015.
12 Член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. Вж. също точка 39 от настоящото заключение.
13 Вж. решения от 23 март 1993 г., Gill/Комисия (T-43/89 RV, EU:T:1993:24), и от 23 септември 2020 г., Испания и др./Комисия (T-515/13 RENV и T-719/13 RENV, EU:T:2020:434).
14 Вж. по-специално решения от 24 септември 2019 г., Xinyi PV Products (Anhui) Holdings/Комисия (T-586/14 RENV, EU:T:2019:668), от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет (T-400/10 RENV, EU:T:2018:966), от 21 ноември 2018 г., Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe/Комисия (T-545/11 RENV, EU:T:2018:817), от 25 януари 2017 г., Rusal Armenal/Съвет (T-512/09 RENV, EU:T:2017:26), от 15 декември 2016 г., DEI/Комисия, T-169/08 RENV, EU:T:2016:733), от 2 юли 2015 г., Франция и Orange/Комисия (T-425/04 RENV и T-444/04 RENV, EU:T:2015:450), и от 14 април 2015 г., Ayadi/Комисия (T-527/09 RENV, непубликувано, EU:T:2015:205).
15 Решение от 23 септември 2020 г. (T-515/13 RENV и T-719/13 RENV, EU:T:2020:434, т. 65).
16 Вж. решения от 16 декември 1999 г., Acciaierie di Bolzano/Комисия (T-158/96, EU:T:1999:335, т. 33), от 10 февруари 2000 г., Nederlandse Antillen/Комисия (T-32/98 и T-41/98, EU:T:2000:36, т. 30), от 9 септември 2009 г., Diputación Foral de Álava и др./Комисия (T-30/01—T-32/01 и T-86/02—T-88/02, EU:T:2009:314, т. 95), и от 12 април 2019 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (T‑492/15, EU:T:2019:252, т. 98).
17 Вж. по-специално решение от 8 юли 1999 г., Hüls/Комисия (C-199/92 P, EU:C:1999:358, т. 52) и заключението на генералния адвокат Cosmas по това дело (EU:C:1997:358, т. 10—17).
18 Например дружество майка, встъпила страна в производство относно държавна помощ, предоставена на едно от дъщерните му дружества, може да загуби качеството си на встъпила страна вследствие на прехвърлянето на предприятието, което е получило спорната помощ.
19 Вж. по-специално решение от 13 септември 2010 г., Гърция и др./Комисия (T‑415/05, T-416/05 и T-423/05, EU:T:2010:386, т. 64 и 65).
20 Вж. например определение от 17 февруари 2010 г., Fresh Del Monte Produce/Комисия (T-587/08, EU:T:2010:42), т. 30—32.
21 В определението на председателя на Съда от 10 септември 2019 г., Съвет/K. Chrysostomides & Co. и др. (C-597/18 P, непубликувано, EU:C:2019:743), Съдът отбелязва в този контекст риска от встъпванията за разглеждането на пилотните дела. Според мен обаче съображенията, изложени в точка 19 от това определение, не са решаващи. Въпросното определение е постановено в контекст, който от фактическа гледна точка чувствително се различава от контекста на делата, разглеждани в настоящия случай, а именно отнася се за спор за обезщетение, като отхвърлянето на молбите за встъпване е продиктувано от липсата на пряк интерес на ищците от изхода на делото (вж. точки 14—17 от посоченото определение). Евентуалното отражение на встъпванията върху разглеждането на пилотното дело е обсъдено от Съда само като второстепенно.