Дело T‑422/21

Daimler AG

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

Определение на Общия съд (пети състав) от 7 декември 2021 година

„Жалба за отмяна — Марка на Европейския съюз — Липса на представителство от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за ЕИП — Явна недопустимост“

Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Подпис на адвокат — Искова молба или жалба, подписана от адвокат, който няма право да практикува пред съд на държава членка или на държава, страна по Споразумението за европейското икономическо пространство — Жалба за отмяна на решение на агенция на Съюза, прието след края на преходния период, определен в Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза — Жалба, подписана от адвокат, оправомощен да практикува пред юрисдикциите на Обединеното кралство — Явна недопустимост

(член 87, член 91, параграфи 1 и 2, член 92, параграф 1, член 93, член 95, параграф 1 и член 97 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия; член 19, четвърта алинея и член 53 от Статута на Съда)

(вж. т. 15, 17—25)

Резюме

На 12 юли 2021 г. Daimler AG подава в секретариата на Общия съд жалба срещу решението на апелативния състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 7 май 2021 г. Daimler посочва, че е представлявано от двама адвокати, които имат право да практикуват пред съдилищата на Обединеното кралство.

В Споразумението за оттегляне ( 1 ) е предвиден преходен период, който приключва на 31 декември 2020 г.

С определението си Общият съд отхвърля жалбата на Daimler като явно недопустима. За първи път той се произнася по въпроса за допустимостта на жалба, подадена от жалбоподател, представляван от адвокати, имащи право да практикуват пред юрисдикциите на Обединеното кралство, срещу решение на апелативен състав на EUIPO, прието след края на преходния период.

Съображения на Общия съд

На първо място, Общият съд припомня, че само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за ЕИП, може да представлява или да подпомага страна пред юрисдикциите на Съюза ( 2 ). В това отношение Споразумението за оттегляне предвижда различни хипотези, при които адвокат, който има право да практикува пред юрисдикциите на Обединеното кралство, може да представлява или да подпомага страна пред юрисдикциите на Съюза ( 3 ).

На второ място, Общият съд констатира, че настоящата жалба не попада в нито една от посочените хипотези, установени в Споразумението за оттегляне, поради което адвокатите на жалбоподателя не могат да го представляват пред юрисдикциите на Съюза.

Всъщност Общият съд отбелязва, че доколкото жалбата е подадена след края на преходния период, разпоредбата от Споразумението за оттегляне, отнасяща се до висящите производства пред юрисдикциите на Съюза преди края на този период, не е приложима. Освен това, като се има предвид, че обжалваното решение е прието след края на преходния период, разпоредбата относно решенията, приети от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза преди края на този период, също не се прилага ( 4 ).

Освен това Общият съд констатира, че в случая не става въпрос нито за производство за установяване на неизпълнение на задължения, образувано от Комисията ( 5 ), нито за административно производство относно спазването на правото на Съюза от Обединеното кралство или от лица, пребиваващи или установени в Обединеното кралство, или относно спазването на правото на Съюза във връзка с конкуренцията ( 6 ), нито за производство на Европейската служба за борба с измамите или за производство в областта на държавните помощи ( 7 ). Делото не попада и в обхвата на член 97 от Споразумението за оттегляне, тъй като тази разпоредба се отнася единствено до представителството във висящите производства пред EUIPO, но не и пред Общия съд.

( 1 ) Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7, наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“).

( 2 ) Член 19, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

( 3 ) Член 91, параграфи 1 и 2 от Споразумението за оттегляне.

( 4 ) Член 91, параграфи 1 и 2 във връзка с член 95, параграф 1 от Споразумението за оттегляне.

( 5 ) Член 91, параграф 1 във връзка с член 87 от Споразумението за оттегляне.

( 6 ) Член 91, параграф 2 във връзка с член 92, параграф 1 от Споразумението за оттегляне.

( 7 ) Член 91, параграф 2 във връзка с член 93 от Споразумението за оттегляне.