—

да постанови, че Агенцията е отговорна на основание член 268 и член 340, параграф ДФЕС за причинените им от нея вреди,

—

да постанови, че е налице достатъчно сериозно нарушение на задълженията на Агенцията по членове 16, 22, 26, 28, 34 и 72 от Регламент 2016/1624, стъпки 1-5 от Стандартните оперативни процедури и член 4 от Кодекса за поведение, които предоставят права на жалбоподателите, както са предвидени в членове 1, 4, 18, 19, 24, 41 и 47 от Хартата на ЕС, както и достатъчно сериозно нарушение от страна на Агенцията на основните права на жалбоподателите по членове 1, 4, 18, 19, 24, 41 и 47 от Хартата на ЕС, причинявайки пряко по този начин претърпените от жалбоподателите вреди,

—

да задължи Агенцията да компенсира изцяло вредите, претърпени от жалбоподателите като пряка последица от незаконосъобразното поведение на Агенцията, а именно 96 212,55 EUR имуществени вреди през септември 2021 г., заедно с лихвите до плащането им, както и 40 000 EUR неимуществени вреди, заедно с лихвите до плащането им, както е изложено по-горе, или да задължи Агенцията да компенсира частично вредите според преценката на Съда,

—

да осъди Агенцията да плати съдебните разноски на жалбоподателите, направени в настоящото производство, заедно с лихвите,

—

да осъди Агенцията да плати тези суми в двуседмичен срок от постановяване на съдебното решение, заедно с лихви за забава за всеки просрочен ден.

1.

Първо основание, в което се посочва, че Агенцията не е направила оценка на риска, както се изисква по член 34 от Регламент 2016/1624 (1), членове 18 и 19 от Хартата на ЕС и стъпки 1 и 2 от Стандартните оперативни процедури (2).

2.

Второ основание, в което се посочва, че Агенцията не е взела мерките, за които разумно е можело да се очаква, че ще смекчат сериозните рискове за основните права, както се изисква по член 34 от Регламент 2016/1624, членове 18 и 19 от Хартата на основните права на ЕС и стъпка 1 (2) от Стандартните оперативни процедури.

3.

Трето основание, в което се посочва, че Агенцията не е направила (достатъчно подробен) оперативен план, както се изисква по членове 16 и 34 от Регламент 2016/1624, членове 18 и 19 от Хартата на основните права на ЕС и стъпка 2 от Стандартните оперативни процедури.

4.

Четвърто основание, в което се посочва, че Агенцията е провела операция по връщане така че нарушения на основните права не са могли нито да бъдат отбелязани, нито сигнализирани, в нарушение на членове 22, 25, 28 и 34 от Регламент 2016/1624, членове 18 и 19 от Хартата на основните права на ЕС, стъпка 3 от Стандартните оперативни процедури и член 4, параграф 3, буква а) от Кодекса за поведение (3).

5.

Пето основание, в което се твърди, че Агенцията не е взела никакви мерки в отговор на добре видимите нарушения на членове 1, 4 и 24 от Хартата на основните права на ЕС, в нарушение на членове 22 и 34 от Регламент 2016/1624 и член 4 от Кодекса за поведение.

6.

Шесто основание, в което се твърди, че Агенцията не е осигурила ефективен мониторинг на съвместната операция по връщане, както се изисква по членове 28 и 34 от Регламент 2016/1624.

7.

Седмо основание, в което се посочва, че Агенцията не е направила оценка на операцията по връщане, както се изисква по членове 26 и 28 от Регламент 2016/1624 и стъпки 4 и 5 от Стандартните оперативни процедури.

8.

Осмо основание, в което се твърди, че Агенцията не е взела надлежно предвид жалбата на жалбоподателите, подадена в съответствие с механизма за индивидуални жалби, както се изисква по членове 34 и 72 от Регламент 2016/1624, член 10 от Правилника за механизма за подаване на жалби (4), членове 41 и 47 от Хартата на основните права на ЕС.