—

да отмени Решение № A-001-2021 (консолидиран текст) на апелативния състав на ответника от 28 май 2021 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“),

—

при условията на евентуалност, ако Общият съд не отмени изцяло обжалваното решение, да го отмени в частта, в която се потвърждават посочените по-долу откъси и разпоредби от Решение № 30/2020 на ответника от 30 ноември 2020 г.:

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: прилагане на методиката за поделяне на разходите спрямо други мрежови елементи освен междузоновите било несъвместимо с изискванията по член 16, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2019/943 (1) и член 74 от Регламент (ЕС) 2015/1222 (2). Във всички случаи липсвало необходимото правно основание. Най-малкото приложното поле на методиката за поделяне на разходите било изведено от изискванията за експлоатационна сигурност и принципа „замърсителят плаща“, като при това е допусната грешка при прилагане на правото.

2.

Второ основание: забраната за приспадане нарушавала по-специално член 16, параграфи 11 и 13 от Регламент (ЕС) 2019/943. Освен това то водело до вътрешно противоречие в методиката за поделяне на разходите.

3.

Трето основание: установеното от ответника по негови собствени критерии временно равнище на допустимост за легитимни кръгови потоци било формално и материално в противоречие с правото на Съюза. От формална гледна точка ответникът нарушил компетентността на операторите на преносни системи и на националните регулаторни органи за установяване на равнището на допустимост. Освен това той определил временно равнище на допустимост, въпреки че не бил направен изисквания по член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент (ЕС) 2019/943 анализ на равнището на легитимни кръгови потоци от страна на операторите на преносни системи. От материалноправна гледна точка методиката за поделяне на разходите е в нарушение на установения в член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент (ЕС) 2019/943 принцип за установяване на индивидуално равнище на допустимост за „всяка отделна граница на пазарна зона“, като определя единно и равно разпределено за причиняващите кръгови потоци пазарни зони равнище на допустимост. Установеното временно равнище на допустимост било най-малкото лишено от правно основание.

4.

Четвърто основание: приоритетното използване на кръгови потоци за сметка на вътрешните потоци при определянето на причините за претоварване на системите, на което се основава методиката за поделяне на разходите, било в нарушение на член 16, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2019/943. Освен това то създавало неправилни стимули. То било и несъвместимо с принципа на справедливост и със забраната за дискриминация.

5.

Пето основание: най-малкото при необходимата обща преценка методиката за поделяне на разходите била в противоречие с правото на Съюза. Широкият обхват, забраната за приспадане, неправилно определеното равнище на допустимост и отдаването на приоритет на кръговите потоци пред вътрешните потоци били взаимно свързани и взаимно увеличавали въздействията си. Най-малкото разглеждани общо, те водели до нарушение на принципа „замърсителя плаща“, на забраната за дискриминация и на принципа на справедливост. Освен това поне с оглед на общото си действие методиката за поделяне на разходите била несъвместима с целта на Съюза за увеличаване на дяла на енергията от възобновяеми източници. Методиката за поделяне на разходите била като цяло непропорционална и във всички случаи била лишена от правно основание.

6.

Шесто основание: съдържащото се в методиката за поделяне на разходите безусловно задължение за операторите на преносни системи в срок от дванадесет месеца след транспонирането на методиката за поделяне на разходите да разработят предложения за изменение и да ги представят за одобрение на регулаторните органи било в нарушение на член 16, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2019/943 и член 74, параграф 6, буква б) във връзка с член 9, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2015/1222.