–

жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 22 октомври 2021 г.,

–

искането на Комисията за липса на основание за произнасяне по същество, подадено в секретариата на Общия съд на 22 февруари 2022 г.,

–

определението от 2 март 2022 г., с което Общият съд разпорежда на Комисията като мярка за събиране на доказателства да представи изцяло договорите, до които частично е отказала достъп,

–

становищата на жалбоподателите по искането за обявяване на липса на основание за произнасяне по същество и изявлението за изменение, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 22 март и 21 април 2022 г.,

–

определението от 31 май 2022 г., с което Общият съд решава да се произнесе по искането за липса на основание за произнасяне по същество заедно с решението по същество,

–

писмената защита на Комисията, подадена в секретариата на Общия съд на 22 юли 2022 г., в която е включено становището ѝ по изявлението за изменение на жалбата,

–

репликата и дупликата, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 21 октомври и 16 декември 2022 г.,

1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, г‑жа Margrete Auken, г‑жа Tilly Metz, г‑жа Jutta Paulus и г‑жа Kimberly van Sparrentak, членове на Европейския парламент, както и г‑жа Emilie Mosnier, правоприемник на майка си г‑жа Michèle Rivasi, член на Европейския парламент (починала), искат отмяна на Решение C(2022) 1038 final на Европейската комисия от 15 февруари 2022 г., прието на основание член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), с което им се предоставя частичен достъп до договорите за предварително закупуване и до договорите за закупуване, сключени между Комисията и съответните фармацевтични предприятия за закупуването на ваксини срещу COVID‑19 (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

2

На 14 април 2020 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕС) 2020/521 за активиране на спешната подкрепа по Регламент (ЕС) 2016/369 и за изменение на разпоредбите на посочения регламент предвид избухването на COVID‑19 (ОВ L 117, 2020 г., стр. 3). С този регламент Съветът активира спешната помощ, въведена с Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета от 15 март 2016 година относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на Съюза (ОВ L 70, 2016 г., стр. 1), като една от мерките, които трябва да позволят на Европейския съюз като цяло да се справи с кризата, свързана с пандемията от COVID‑19, в дух на солидарност предвид ограниченията, свързани с бързото разпространение на вируса, и тъй като мащабът и транснационалният характер на това разпространение и неговите последици налагат цялостен отговор.

3

На 17 юни 2020 г. Комисията публикува Съобщение, озаглавено „Стратегия на ЕС за ваксините срещу COVID‑19“ [COM(2020) 245 final]. Тази стратегия, целяща ускоряване на разработването, производството и въвеждането на ваксини срещу COVID‑19, се е основавала на два стълба. Първият е бил да се осигури достатъчно производство на ваксини в Съюза и по този начин да се осигури достатъчно снабдяване на държавите членки посредством договори за предварително закупуване, сключени с производителите на ваксини чрез инструмента за спешна подкрепа, задействан с Регламент 2020/521. Вторият стълб е бил адаптиране на регулаторната рамка на Съюза към извънредните обстоятелства в момента и използване на съществуващата към този момент регулаторна гъвкавост, за да се ускорят разработването, разрешаването и наличността на ваксини при спазване на стандартите за тяхното качество, безвредност и ефикасност.

4

Според Комисията предлаганата рамка трябва да се схваща като „вид застраховка“, състояща се от прехвърляне на една част от тежащия върху фармацевтичната индустрия риск към публичните органи в замяна на гаранция за равен достъп до ваксина на добра цена за държавите членки, ако такава ваксина бъде създадена.

5

С писмо от 20 януари 2021 г., адресирано до председателя и до генералния секретар на Комисията, регистрирано на следващия ден под референтен номер GESTDEM 2021/0389, шестима членове на Парламента (наричани по-нататък „шестимата депутати“), сред които петимата първоначални жалбоподатели, искат достъп по силата на Регламент № 1049/2001 до „различните договори — договори за предварително закупуване — сключени между Комисията и фармацевтичните дружества за закупуването на ваксини срещу COVID‑19“ (наричано по-нататък „първоначалното заявление за достъп“). В него се уточнява, че доколкото е известно на шестимата депутати, вече са сключени договори с дружествата AstraZeneca, Sanofi-GSK, Johnson and Johnson, BioNTech-Pfizer, CureVac и Moderna, поради което заявлението се отнася до посочените договори, както и до договорите, които евентуално ще бъдат сключени след датата на подаването на заявлението, като предвидения с Novavax.

6

С писмо от 11 март 2021 г. генералната директорка на генерална дирекция (ГД) „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Комисията (наричана по-нататък „ГД „Здравеопазване“) уведомява шестимата депутати, че е идентифицирала осем документа, съответстващи на първоначалното заявление за достъп, тоест шест договора за предварително закупуване и два договора за закупуване. Тя посочва, че е оповестила в интернет редактирана версия на три от посочените договори за предварително закупуване, а именно сключените с AstraZeneca, Sanofi-GSK и CureVac, и че продължава оценяването на останалите документи и консултациите със съответните трети лица с оглед на приемането на решения за тяхното оповестяване.

7

С писмо от 9 юни 2021 г. генералната директорка на ГД „Здравеопазване“ уведомява шестимата депутати, че в отговор на първоначалното заявление за достъп е предоставен частичен достъп до девет документа, определени като попадащи в обхвата на това заявление, тоест осемте документа, посочени в точка 6 по-горе, както и допълнителен договор за закупуване, сключен с Pfizer-BioNTech. Тя посочва, че редактираните версии на посочените документи са оповестени в интернет и че частите са заличени на основание на изключенията, свързани със защитата на личния живот и личната неприкосновеност, със защитата на търговските интереси и със защитата на процеса на вземане на решения на институциите, предвидени съответно в член 4, параграф 1, буква б), в член 4, параграф 2, първо тире и в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

8

С писмо от 30 юни 2021 г., регистрирано на следващия ден, шестимата депутати подават на основание член 7, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 потвърдително заявление, с което искат Комисията да преразгледа позицията си относно деветте идентифицирани документа и да ги оповести изцяло, с изключение на частите, попадащи в обхвата на изключението, свързано със защитата на личния живот и личната неприкосновеност, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от посочения регламент (наричано по-нататък „потвърдителното заявление за достъп“). В него те се позовават по-специално на обстоятелството, че в периода между декември 2020 г. и април 2021 г. в социална мрежа и в медиите изтекла информация относно цените, посочени във всички сключени договори за предварително закупуване, както и относно пълните редакции на сключените с AstraZeneca, Pfizer-BioNTech и Moderna договори за предварително закупуване.

9

На 13 август 2021 г. генералният секретариат на Комисията информира шестимата депутати, че все още не е в състояние да отговори на потвърдителното им заявление. На тази дата липсата на отговор на потвърдителното заявление води до мълчалив отказ по посоченото заявление в съответствие с член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001.

10

На 15 февруари 2022 г. и след консултации със засегнатите фармацевтични предприятия в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 (наричани по-нататък „съответните предприятия“) Комисията приема обжалваното решение. В това решение се посочва, че при оценяването на потвърдителното заявление генералният секретариат на Комисията е разгледал отново отговора на първоначалното заявление, даден от ГД „Здравеопазване“, и че в резултат на това ново разглеждане са идентифицирани тринадесет документа като обхванати от заявлението за достъп до документи, тоест деветте документа, посочени в точка 7 по-горе, и четири допълнителни документа.

11

Така с обжалваното решение Комисията предоставя частичен достъп до следните документи (наричани по-нататък заедно „разглежданите договори“):

12

По-конкретно, Комисията предоставя, в редактирана форма, по-широк частичен достъп до документи 1—8 и 11, оповестени по-рано, както и частичен достъп до документи 9, 10, 12 и 13, които до този момент не са публично оповестени. Редактираните версии на посочените документи са приложени към обжалваното решение.

13

За да обоснове само частичния достъп до разглежданите договори, в обжалваното решение Комисията се позовава на изключението, свързано със защитата на частния живот и личната неприкосновеност, и на изключението, свързано със защитата на търговските интереси на съответните предприятия.

14

В изявлението за изменение на жалбата жалбоподателите молят Общия съд:

15

В писмената защита, в която по искане на Общия съд е включено становището ѝ по изявлението за изменение на жалбата, Комисията моли Общия съд:

16

В подкрепа на изменената си жалба жалбоподателите излагат шест основания, изведени:

17

С първото си основание и с първата част на второто си основание, както са изменени, жалбоподателите твърдят, че Комисията е приложила неправилно изключението, свързано със защитата на търговските интереси, по отношение на информация, която не попада в обхвата на посоченото изключение, като е заличила, било изцяло или частично, следните елементи:

18

Жалбоподателите поддържат, че изброените в точка 17 по-горе данни не представляват търговски интерес, поради което не попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

19

Те сочат, че Комисията не е посочила нито причините, поради които изключението, свързано със защитата на търговските интереси, се прилага за изброените в точка 17 по-горе данни, нито по какъв начин достъпът до тези данни би могъл разумно предвидимо, конкретно и действително да засегне търговските интереси на съответните предприятия. Освен това Комисията приложила посоченото изключение непоследователно, като заличила от някои договори информация, която при все това била достъпна в други.

20

В допълнение, жалбоподателите твърдят, че с оглед на контекста на пандемията от COVID‑19, в който разглежданите договори, и по-специално договорите за предварително закупуване, са били сключени, и на финансирането с публични средства на важни научноизследователски дейности за разработването, несигурно към онзи момент, на набор от ваксини, посредством авансовите плащания, платени на съответните предприятия на основание на договори за предварително закупуване, не е съществувал търговски пазар за ваксините срещу COVID‑19. Така естеството на разглежданите договори било различно от това на обичайните търговски отношения. Поради това в обжалваното решение Комисията приложила неправилно изключението, свързано със защитата на търговските интереси, и заличила определенията и другите данни.

21

Комисията оспорва тези доводи.

22

Тя поддържа, че всички разглеждани договори са били изцяло индивидуално договорени, така че конкретните формулировки на различните определения и на останалите договорни клаузи отразявали сложните компромиси, постигнати в рамките на посочените индивидуални преговори. Тя посочва, че релевантният критерий, за да се прецени дали оповестяването на договорни клаузи може да засегне защитения с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 интерес, е да се установи дали съдържанието на разглежданите клаузи поставя в опасност търговските интереси на договарящите страни. Определенията обаче уточнявали приложното поле на договорените задължения и определяли съдържанието на договора от материална гледна точка, поради което те били „нормативни“. Освен това в конкретния случай някои ключови определения, като изразите „разумни максимални усилия“ или „умишлено нарушение“ и други взаимни задължения, засягали търговските интереси на съответните предприятия, тъй като можели да ангажират тяхната договорна и извъндоговорна отговорност.

23

Комисията твърди, че в обжалваното решение е посочила контекста и изключителния характер на процедурата за възлагане на обществена поръчка за ваксините срещу COVID‑19, за да обясни релевантността на някои данни, съдържащи се в поисканите документи, от икономическа и търговска гледна точка. Тези контекстуални данни изяснявали причините, стоящи в основата на процеса на индивидуално договаряне на договорите за закупуване на ваксини срещу COVID‑19, и измерението в световен мащаб на закупуването на посочените ваксини, подчертавайки чувствителността от търговска гледна точка на определена информация, съдържаща се в сключените между Комисията и съответните предприятия договори.

24

Освен това Комисията счита, че прилагането на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, не зависи от условието за съществуването на пазар, отворен за свободна конкуренция за даден продукт. Освен това особените обстоятелства, при които е извършено закупуването на ваксини, подкрепяли факта, че засегнатите предприятия били изправени пред силен конкурентен натиск за доставка на много големи количества ваксини в много кратък срок. Освен това тя подчертава, че всички засегнати предприятия безспорно са предприятия, извършващи дейност в световен мащаб и подчинени на конкурентните сили на пазара, чиито интереси могат да попаднат в приложното поле на разглежданото изключение. Търговският характер на техните дейности, по-специално доставката на ваксини срещу COVID‑19, не се променял от частичната публична субсидия за научни изследвания и развитие, за да се увеличат шансовете за повече ваксини и за по-бързото им получаване.

25

Общият съд отбелязва, че оплакванията, изложени в рамките на първото основание и на първата част на второто основание, що се отнася до клаузите относно даренията и препродажбите, се припокриват с тези, изложени в рамките на седмата част на второто основание. Поради това тези оплаквания ще бъдат разгледани в рамките на посочената част на второто основание (вж. т. 179—184 по-долу).

26

Що се отнася до клаузите относно графиците на одитите и относно съхраняването на данните, относно разходите за проучванията на сигурността след лансирането и за управлението на риска и относно режима на отговорност в случай на нарушение на защитата на личните данни, следва да се констатира, че в тях жалбоподателите се позовават само накратко на точки 32 и 43 от жалбата, както и на точки 25 и 33 от изявлението за изменение на жалбата.

27

В обжалваното решение обаче не се посочва изрично отказ на достъп до тези клаузи. Освен това при липсата на уточнения относно заличаванията, до които се отнасят тези доводи на жалбоподателите, Общият съд също не е в състояние да посочи такива клаузи в документите, представени от Комисията в отговор на мярката за събиране на доказателства, приета на основание член 91, буква в) и член 104 от Процедурния правилник на Общия съд. Впрочем Общият съд отбелязва, че клаузите относно „проверките и одитите“ (checks and audits) са изцяло оповестени в документи 1, 2, 3, 5, 6, 8, 12 и 13. Освен това периодът, през който могат да бъдат започнати такива „проверки и одити“, е оповестен в документи 4, 7 и 11. Що се отнася до документи 9 и 10, в тях не се споменават такива „проверки и одити“.

28

С оглед на гореизложеното разглеждането по същество на първото основание и на първата част на второто основание може да се отнася само до отказа на достъп до определенията на изразите „умишлено нарушение“ и „разумни максимални усилия“.

29

Съгласно член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 институциите на Съюза отказват достъпа до документ, когато оповестяването му би накърнило защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на съответния документ.

30

В този контекст следва да се припомни, че от самия текст на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 следва, че самото засягане на посочените интереси може да обоснове евентуалното прилагане на някое от изброените в него изключения, без да е необходимо тази намеса да трябва да достигне определено равнище на сериозност (решение от 22 януари 2020 г., PTC Therapeutics International/EMA, C‑175/18 P, EU:C:2020:23, т. 90).

31

Що се отнася до понятието за търговски интереси, следва да се отбележи, че Регламент № 1049/2001 не определя това понятие, освен в частта, в която се уточнява, че тези интереси могат да обхващат интелектуалната собственост на определено физическо или юридическо лице. Освен това следва да се припомни, че за да се обоснове отказът на достъп до документ, чието оповестяване е поискано, по принцип не е достатъчно документът да е свързан с търговска дейност, а съответната институция трябва да представи обяснения за това по какъв начин достъпът до този документ би могъл конкретно и действително да засегне търговските интереси, и да докаже, че този риск от засягане е разумно предвидим, а не чисто хипотетичен (вж. в този смисъл решения от 3 юли 2014 г., Съвет/in’t Veld, C‑350/12 P, EU:C:2014:2039, т. 52 и цитираната съдебна практика, и от 27 февруари 2018 г., CEE Bankwatch Network/Комисия, T‑307/16, EU:T:2018:97, т. 103—105 и цитираната съдебна практика).

32

Освен това преценката, към която трябва да пристъпи институцията, за да приложи дадено изключение, трябва да се извърши конкретно и да е видна от мотиви на решението (вж. решение от 30 януари 2008 г., Terezakis/Комисия, T‑380/04, непубликувано, EU:T:2008:19, т. 86 и цитираната съдебна практика).

33

Във връзка с това следва да се отбележи, че не всяка информация за дружество или за търговските му отношения попада в обхвата на защитата на търговските интереси, която трябва да бъде гарантирана съгласно член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, тъй като в противен случай би се попречило на прилагането на общия принцип за предоставяне на възможно най-широк публичен достъп до документите, държани от институциите (вж. решение от 9 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, T‑516/11, непубликувано, EU:T:2014:759, т. 81 и цитираната съдебна практика). Тази защита обаче може да обхваща чувствителна търговска информация, като например информация относно търговските стратегии на предприятията, обема на техните продажби, пазарните им дялове или търговските им отношения (вж. в този смисъл решения от 28 юни 2012 г., Комисия/Agrofert Holding, C‑477/10 P, EU:C:2012:394, т. 54—56, и от 9 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, T‑516/11, непубликувано, EU:T:2014:759, т. 82 и 83).

34

В контекста на прилагането на разпоредбите на Регламент № 1049/2001 е прието, че задължението на институцията да мотивира решението си, отказващо достъп до документ, има, от една страна, за цел да предостави на заинтересованото лице достатъчно сведения, за да може да се установи дали решението е основателно, или евентуално е опорочено, което може да позволи да се оспори действителността му, и от друга страна, да даде възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност на решението. Обхватът на това задължение зависи от естеството на въпросния акт и от контекста, в който той е приет (вж. решение от 6 февруари 2020 г., Compañía de Tranvías de la Coruña/Комисия, T‑485/18, EU:C:2020:35, т. 20 и цитираната съдебна практика).

35

Съгласно съдебната практика обаче задължението за мотивиране не налага на съответната институция задължение да отговаря на всеки един от доводите, изложени по време на процедурата, предхождаща приемането на обжалваното окончателно решение (вж. решение от 25 септември 2018 г., Psara и др./Парламент, T‑639/15—T‑666/15 и T‑94/16, EU:T:2018:602, т. 134 и цитираната съдебна практика).

36

Въпреки това, макар контекстът, свързан с приемането на решение, да може да облекчи изискванията за мотивиране, които са в тежест на съответната институция, обратно, той може да ги утежни при особени обстоятелства. Такъв е случаят, когато в хода на процедурата по заявление за достъп до документи заявителят представи доказателства, които могат да поставят под въпрос основателността на първия отказ. При тези обстоятелства изискванията за мотивиране налагат на институцията задължението да отговори на потвърдително заявление, като посочи мотивите, поради които тези елементи не могат да ѝ позволят да измени позицията си. Ако тя не направи това, заявителят не би бил в състояние да разбере причините, поради които авторът на отговора на потвърдителното заявление е решил да запази същите мотиви, за да потвърди отказа (решение от 6 април 2000 г., Kuijer/Съвет, T‑188/98, EU:T:2000:101, т. 45 и 46).

37

Именно в светлината на тези съображения трябва да се анализират доводите на жалбоподателите, от една страна, че Комисията е приложила неправилно изключението, свързано със защитата на търговските интереси, към разглежданите договори, и по-специално към определенията на изразите „умишлено нарушение“ в документ 1 и „разумни максимални усилия“ в документи 4 и 7.

38

Жалбоподателите твърдят, че определенията в разглежданите договори не попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, и оспорват пълнотата на мотивите на обжалваното решение, с които се обосновава частичното им заличаване.

39

Общият съд отбелязва, че прочитът на разглежданите договори, както са оповестени в обжалваното решение, сам по себе си показва, че макар някои определения да са идентични, други, включително определенията, които явно имат технически характер и вероятно не са спорни, са били индивидуално и конкретно договорени, както посочва Комисията и както е видно по-специално от различни допълнения или допълнителни уточнения.

40

От това следва, че макар наличието на определения в разглежданите договори да може да се счита за обичайно, тяхната специфична формулировка при всички случаи не би могла да се счита за „обща и обичайна“ по смисъла на точка 98 от решение от 30 януари 2008 г., Terezakis/Комисия (T‑380/04, непубликувано, EU:T:2008:19). Освен това по делото, по което е постановено посоченото решение, институцията е отказала достъп до въпросния договор в неговата цялост, поради което значението на това решение за настоящия случай, в който Комисията основателно е предвидила възможността за предоставяне на частичен достъп до разглежданите договори, трябва да се преосмисли.

41

По-конкретно, що се отнася до заличаването на определенията на изразите „умишлено нарушение“ в документ 1 и „разумни максимални усилия“ в документи 4 и 7, Общият съд констатира, че в потвърдителното заявление за достъп шестимата депутати са посочили изрично тези термини.

42

При това положение обжалваното решение, в което са изложени мотивите, обосноваващи неразкриването, пълно или частично, на цяла поредица от категории информация в разглежданите договори, включително например определенията за „ваксина“ (vaccine) и „подходяща ваксина“ (adapted vaccine), както и клаузите относно отговорността и обезщетяването, не показва изрично, дори и накратко, мотивите, поради които други определения, и по-специално определенията на изразите „умишлено нарушение“ в документ 1 и „разумни максимални усилия“ в документи 4 и 7, изрично посочени от шестимата депутати в потвърдителното им заявление за достъп, са били заличени.

43

Този извод не може да бъде поставен под въпрос от доводите, развити от Комисията в писмените ѝ изявления и в съдебното заседание, че определенията уточняват приложното поле на договорените задължения и определят от материална гледна точка съдържанието на договора, поради което те са „нормативни“, и че определенията за „умишлено нарушение“ в документ 1 и „разумни максимални усилия“ в документи 4 и 7 засягат търговските интереси на съответните предприятия, тъй като можели да ангажират тяхната договорна и извъндоговорна отговорност.

44

Всъщност тези обяснения не са посочени в обжалваното решение и не могат да бъдат изведени от съдържащите се в него обяснения, включително в точка 2.1.4 от посоченото решение, която се отнася именно до ангажирането на отговорността на засегнатите предприятия. Съдът на Съюза обаче не е длъжен да взема предвид допълнителните обяснения, представени едва в хода на производството от издателя на съответния акт, за да прецени дали е спазено задължението за мотивиране, тъй като в противен случай би се стигнало до засягане на разпределението на правомощията между администрацията и съда на Съюза и до отслабване на контрола за законосъобразност на актовете на администрацията (вж. решение от 6 юли 2023 г., ЕИБ и Комисия/ClientEarth, C‑212/21 P и C‑223/21 P, EU:C:2023:546, т. 43 и цитираната съдебна практика).

45

От това следва, че мотивите на обжалваното решение не позволяват на жалбоподателите да разберат конкретните причини, довели до тези заличавания, нито на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност на посочените заличавания по смисъла на съдебната практика, припомнена в точки 31, 34 и 36 по-горе.

46

Следователно жалбоподателите напълно основателно твърдят, че Комисията е нарушила член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, като не е предоставила достатъчно обяснения, позволяващи да се разбере по какъв начин достъпът до разглежданите определения би могъл конкретно и действително да засегне търговските интереси съответно на AstraZeneca и на Pfizer-BioNTech.

47

Що се отнася до оплакването, че Комисията е приложила непоследователно изключението, свързано със защитата на търговските интереси, към определенията, това оплакване се припокрива с третото основание, поради което следва да бъде разгледано в рамките на посоченото основание.

48

С второто си основание жалбоподателите критикуват начина, по който Комисията е приложила изключението, свързано със защитата на търговските интереси, за да заличи в разглежданите договори някои части, отнасящи се до шест категории информация, а именно:

49

Жалбоподателите упрекват Комисията и за това, че в обжалваното решение не е обосновала в достатъчна степен прилагането на посоченото изключение.

50

Комисията оспорва тези доводи.

51

С втората част на второто основание, както е изменено, жалбоподателите твърдят, че изключението, свързано със защитата на търговските интереси, допуска оповестяването на информация относно местонахождението на производствените обекти и на подизпълнителите на съответните предприятия.

52

Освен това жалбоподателите оспорват пълнотата на мотивите, изложени в обжалваното решение в това отношение, и тяхната основателност. В тях не се споменавало обстоятелството, че въпросната информация вече била обществено достояние. Те не излагали и причините, поради които тази информация, други данни или по-подробна информация относно местоположението на производствените обекти трябвало да се считат за поверителни, нито по какъв начин оповестяването на тази информация, която при все това се отнасяла до първите 18 месеца от пандемията, можело да засегне настоящите търговски интереси на съответните предприятия.

53

Жалбоподателите добавят, че имат интерес от оповестяването на местонахожденията, посочени в разглежданите договори, които вече били обществено достояние, с цел сравнение с тези, съдържащи се в разглежданите договори. Освен това оповестяването им било важно, за да може обществеността да провери къде са инвестирани публичните средства и при какви условия първите ваксини са били разработени, произведени, складирани и транспортирани.

54

Комисията оспорва тези доводи.

55

В случая в самото начало следва да се отхвърлят като неотносими доводите на жалбоподателите, че по същество оповестяването на информацията относно местоположението на производствените обекти на съответните предприятия и относно търговските им отношения с техните подизпълнители не може да накърни настоящите търговски интереси на въпросните предприятия.

56

Всъщност основателността на прилагането на някое от изключенията, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001, трябва да се прецени с оглед на фактите, съществуващи към датата на приемането на решението, с което се отказва достъп до документите въз основа на това изключение (вж. решения от 11 май 2017 г., Швеция/Комисия, C‑562/14 P, EU:C:2017:356, т. 63 и цитираната съдебна практика, и от 6 февруари 2020 г., Compañía de Tranvías de la Coruña/Комисия, T‑485/18, EU:T:2020:35, т. 36 и цитираната съдебна практика), и на информацията, с която институцията е могла да разполага към момента, в който го е приела (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2018 г., CEE Bankwatch Network/Комисия, T‑307/16, EU:T:2018:97, т. 133 и цитираната съдебна практика), тоест в случая — към 15 февруари 2022 г.

57

По-нататък, жалбоподателите поддържат по същество, че някои данни относно местоположението на производствените обекти и на подизпълнителите на съответните предприятия вече са обществено достояние посредством интерактивна карта, публикувана на уебсайта на Комисията и в публични доклади на Европейската агенция по лекарствата (EMA), поради което по-подробни данни относно тези обекти и търговските отношения на посочените предприятия с техните подизпълнители, които в случая били скрити, не били чувствителна търговска информация. Те упрекват Комисията, че не е разгледала тези съображения в обжалваното решение.

58

В това отношение следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията е посочила, че изборът дали да има производствен обект на определено място или да се ангажира определен подизпълнител, е спадал към вътрешната търговска стратегия на съответните предприятия и е бил резултат от конкретен икономически избор. Идентичността на посочените обекти и техните икономически или промишлени отношения със съответното предприятие не били публично достояние. Тя заключава, че оповестяването на информация относно производствените обекти на съответните предприятия, и по-специално на член I.6.3 от документ 4 и на приложенията към всички разглеждани договори, отнасящи се до подизпълнителите на посочените предприятия, би разкрило на техните конкуренти важни елементи от промишления им капацитет и би могло да навреди на този капацитет да произвеждат ваксината, дори в крайна сметка да възпрепятства, по икономически съображения, цялостното изпълнение на сключените договори.

59

След запознаване с пълните редакции на разглежданите договори Общият съд констатира, че в тях с променливо равнище на детайлност са посочени идентичността и местоположението на производствените обекти на съответните предприятия и на различните им подизпълнители или партньори, както и в зависимост от случая — разпределянето на задачи сред изброените субекти. Освен това в някои случаи на етапа на договора за закупуване са били направени промени спрямо договора за предварително закупуване, като например допълване или промени на обекти или партньори.

60

Следователно Комисията основателно е приела в обжалваното решение, че заличената в разглежданите договори информация за местоположението на производствените обекти и на подизпълнителите на съответните предприятия спада към техните търговски отношения и в крайна сметка към техния капацитет и промишлена и търговска стратегия.

61

Както обаче бе припомнено в точка 33 по-горе, защитата, която трябва да бъде гарантирана на търговските интереси съгласно член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, може да обхваща такава информация.

62

Освен това информацията, която се съдържа в разглежданите споразумения, не може да се счита за историческа (вж. в този смисъл решение от 7 юли 2015 г., Axa Versicherung/Комисия, T‑677/13, EU:T:2015:473, т. 154 и цитираната съдебна практика, и определение от 12 юли 2018 г., RATP/Комисия, T‑250/18 R, непубликувано, EU:T:2018:458, т. 55 и 57). Всъщност тези данни датират от по-малко от две години и както е видно от отговора на Комисията на въпрос, поставен в рамките на процесуално-организационно действие, повечето от разглежданите договори все още са били в процес на изпълнение към момента на приемането на обжалваното решение.

63

Изводът в точка 60 по-горе не се опровергава и от публикуването на уебсайта на Комисията на интерактивна карта, илюстрираща „капацитета за производство на ваксини срещу COVID‑19 в [Съюза]“ (interactive map showing the production capacities of COVID‑19 vaccines in the EU).

64

Всъщност, както Комисията потвърждава в отговор на въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие, интерактивната карта не съдържа информация за местоположението на територията на Съюза на посочените в разглежданите договори производствени обекти за ваксини срещу COVID‑19. В най-добрия случай, както признава Комисията, при прилагането на филтъра „contracted by APA manufacturer“ (с договор с производител, сключил договор за предварително закупуване) излиза само един производствен обект, разположен в Германия, който не е посочен в договорите, до които жалбоподателите са поискали достъп.

65

Следователно, противно на твърденията на жалбоподателите, интерактивната карта не посочва нито точното място на производствените обекти за ваксини срещу COVID‑19, които са предмет на разглежданите договори, нито наименованията на евентуалните засегнати подизпълнители.

66

Освен това, макар публичните доклади на EMA относно различните ваксини срещу COVID‑19 да съдържат информация за производствени обекти, само по себе си това обстоятелство не е от естество да задължи Комисията да предостави цялата информация за местоположението на производствените обекти и на подизпълнителите на съответните предприятия (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., ЕЦБ/Espírito Santo Financial (Португалия), C‑442/18 P, EU:C:2019:1117, т. 56).

67

От това следва, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е заличила информация за местонахождението на производствените обекти и на подизпълнителите на съответните предприятия.

68

Накрая, като се има предвид, че информацията за местоположението на производствените обекти и на подизпълнителите на съответните предприятия не е била разкрита от Комисията чрез интерактивната карта, обжалваното решение не е опорочено от непълнота на мотивите по отношение на посочената карта.

69

От изложеното по-горе е видно, че втората част на второто основание трябва да се отхвърли.

70

Накрая, доколкото доводите на жалбоподателите относно интереса от оповестяване на информация за местонахождението на заличените производствени обекти се припокриват с доводите, изложени в рамките на четвъртото основание, тези доводи ще бъдат разгледани в рамките на посоченото основание (вж. т. 210 по-долу).

71

С третата част на второто си основание жалбоподателите оспорват пълнотата на мотивите на обжалваното решение и тяхната основателност за обосноваване на частичното заличаване на клаузите в областта на интелектуалната собственост на основание на предвиденото в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 изключение, свързано със защитата на търговските интереси.

72

Жалбоподателите считат за хипотетични изложените в обжалваното решение съображения, че оповестяването на заличените данни създавало опасност от засягане на търговските интереси на съответните предприятия, тъй като увеличавало натиска, упражняван върху тях, да предоставят на разположение част от своето ноу-хау, и имало отрицателни последици за промишления им капацитет. Освен това те поддържат, че Комисията не е посочила елементите от клаузите в областта на правото на интелектуална собственост, които обясняват конкретните и специфични мотиви за тяхното неоповестяване.

73

Комисията оспорва тези доводи.

74

Общият съд отбелязва, че в потвърдителното заявление за достъп шестимата депутати изрично са поискали оповестяване на клаузите в областта на правото на интелектуална собственост.

75

В случая, с обжалваното решение Комисията частично е заличила клаузите в областта на правата на интелектуална собственост в документи 1, 4, 6, 7, 8, 11, 12 и 13.

76

В обжалваното решение Комисията посочва, че заличената информация, на основание на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, съдържа чувствителни от търговска гледна точка данни, каквато е интелектуалната собственост. В частта от това решение, посветена на рисковете, свързани с организацията и промишления капацитет на съответните предприятия, тя посочва също, че оповестяването на описанието на взаимните задължения на страните по разглежданите договори в областта на интелектуалната собственост би разкрило на конкурентите на съответните предприятия важни елементи за промишления им капацитет и би могло да навреди на техния промишлен капацитет да произвеждат ваксината, и дори в крайна сметка да възпрепятства цялостното изпълнение на сключените договори. Посочените клаузи предвиждали или изключителното право на съответното предприятие да се ползва от правата на интелектуална собственост, произтичащи от производството на ваксината, или предоставянето на лицензия върху една част от тези права. Към съответното предприятие можело да се отправят искания за предоставяне или на дерогации от изключителните права с оглед на последващи клинични тестове, или на допълнителни лицензии и по този начин то да бъде подложено на нарастващ натиск от страна на конкурентите си да оповести част от своето ноу-хау. Подобни искания щели да зачестят предвид нарастващите нужди от ваксини, свързани със световното разпространение на пандемията.

77

От тези съображения следва, че Комисията е предоставила кратки обяснения, без да оповести съдържанието на заличените изречения или части от изречение, за да не лиши изключението, свързано със защитата на търговските интереси, от основната му цел, що се отнася до естеството на частично заличените клаузи в областта на правата на интелектуална собственост. Освен това тя е дала подробни обяснения за начина, по който оповестяването им може конкретно и действително да засегне търговските интереси на съответните предприятия.

78

Освен това, макар Комисията да е длъжна да изложи мотивите, поради които в случая се прилага някое от предвидените в Регламент № 1049/2001 изключения от правото на достъп, тя не е длъжна да предоставя повече информация, отколкото е необходимо на заявителя, за да разбере причините за решението ѝ, а на Общия съд — за да извърши контрола за неговата законосъобразност (решение от 30 януари 2008 г., Terezakis/Комисия, T‑380/04, непубликувано, EU:T:2008:19, т. 119).

79

От това следва, че мотивите на обжалваното решение позволяват на жалбоподателите да разберат конкретните причини, поради които Комисията е заличила частично в разглежданите договори клаузите относно правата на интелектуална собственост, а на съда на Съюза — да упражни своя контрол за законосъобразност на посочените заличавания по смисъла на съдебната практика, припомнена в точки 34, 35 и 78 по-горе.

80

Поради това оплакването за непълнота на мотивите на обжалваното решение в това отношение трябва да се отхвърли.

81

Що се отнася до основателността на мотивите, които Комисията излага в обжалваното решение, за да обоснове частичното заличаване на клаузите в областта на интелектуалната собственост, следва да се определи дали Комисията е дала убедителни обяснения за това по какъв начин достъпът до заличената информация би могъл конкретно и действително да засегне защитата на търговските интереси на съответните предприятия, и дали твърдяното засягане може да се счита за разумно предвидимо, а не чисто хипотетично (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 2020 г., Bronckers/Комисия, T‑166/19, EU:T:2020:557, т. 58).

82

В съответствие с цитираната в точки 30 и 31 по-горе съдебна практика Комисията не е длъжна да докаже наличието на сигурен риск от засягане на защитата на търговските интереси на съответните предприятия.

83

Достатъчно е обжалваното решение да съдържа конкретна информация, позволяваща да се направи извод, че към момента на приемането на решението рискът от засягане на търговските интереси на съответните предприятия е бил разумно предвидим, а не чисто хипотетичен, като се посочи по-специално наличието към този момент на обективни причини, позволяващи разумно да се предвиди, че би могло да се стигне до подобно засягане в случай на оповестяване на исканите от жалбоподателите данни (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2011 г., Toland/Парламент, T‑471/08, EU:T:2011:252, т. 78 и 79).

84

В случая, както бе посочено в точка 76 по-горе, от обжалваното решение е видно, че Комисията е отказала пълен достъп до въпросните клаузи, за да не създаде опасност от смущаване на евентуалните стратегически позиции на съответните предприятия, що се отнася до упражняването на правата им в период, характеризиращ се със силно търсене на ваксини срещу COVID‑19 и през който е било възможно трети дружества да подадат заявления за предоставяне на лицензии.

85

След запознаване с пълните редакции на разглежданите договори Общият съд констатира, че макар да са сходни, клаузите в областта на интелектуалната собственост, независимо дали се намират под заглавието „Използване на резултатите“ на договора, или/и под заглавието „Права на интелектуална собственост“, не са идентични, което евентуално става ясно от различни допълнения. Освен това жалбоподателите не оспорват нито контекста на силното търсене на ваксини срещу COVID‑19, нито обстоятелството, че е било възможно да бъдат подадени заявления за издаване на лицензии. Те не оспорват и факта, че рискът от засягане на търговските интереси на дадено предприятие е индивидуален за него.

86

Освен това обясненията на Комисията в обжалваното решение показват, че тя е разгледала конкретно и индивидуално заявлението за достъп до въпросните договори и се е основала на обстоятелства, характерни за конкретния случай и специфични за съответните предприятия, що се отнася до клаузите в областта на правата на интелектуална собственост, за да потвърди наличието на разумно предвидим, а не хипотетичен риск от засягане на защитата на търговските интереси на посочените предприятия.

87

От гореизложеното следва, че обясненията на Комисията в обжалваното решение относно наличието на разумно предвидим, а не хипотетичен риск от засягане на защитата на търговските интереси на съответните предприятия, свързан с пълното оповестяване на клаузите в областта на интелектуалната собственост, са основателни.

88

Що се отнася до оплакването, че Комисията е приложила непоследователно изключението, свързано със защитата на търговските интереси, това оплакване се припокрива с третото основание, поради което е удачно да бъде разгледано в рамките на посоченото основание.

89

С оглед на гореизложеното третата част на второто основание трябва да се отхвърли.

90

С четвъртата част на второто основание жалбоподателите оспорват пълнотата на мотивите на обжалваното решение и тяхната основателност за обосноваване на частичното заличаване на клаузите относно първоначалните вноски (down payments) или авансовите плащания (advance payments) от „някои“ от разглежданите договори въз основа на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

91

Жалбоподателите оспорват изложените в обжалваното решение съображения, че оповестяването на заличената информация би създало опасност от засягане на търговските интереси на съответните предприятия, тъй като би позволило да се определят общата стойност на разглеждания договор и цената на доза, и би разкрило ценовите стратегии и структури на посочените предприятия, което можело да навреди на преговорите им на световния пазар и да бъде използвано в техен ущърб от конкурентите им. Те сочат, че Комисията е разкрила размера на първоначалните вноски или авансовите плащания по „някои“ разглеждани договори и че „някои“ от посочените суми били известни поради изтичането на информация в социална мрежа и в медиите (вж. т. 8 по-горе). Комисията обаче не потвърдила, че действително е било възможно да се изчисли цената на доза или да се направят други чувствителни от търговска гледна точка изводи, по-специално що се отнася до ценовите стратегии на съответните предприятия, въз основа на информацията относно заличените първоначални вноски или авансови плащания. В този контекст жалбоподателите подчертават, че цената, която държавите членки е трябвало да заплатят, не е била оповестена. При всички случаи, Комисията не обяснила по какъв начин рискът от засягане на търговските интереси на съответните предприятия бил предвидим, а не хипотетичен.

92

Жалбоподателите упрекват Комисията, че не е обяснила по какъв начин оповестяването на първоначалните вноски или на авансовите плащания е можело да разкрие информация за настоящото състояние на съответните предприятия и за пазара на ваксини срещу COVID‑19.

93

Жалбоподателите поддържат, че рискът от увреждане на търговските интереси на съответните предприятия във връзка с преговорите им с купувачи от трети страни не попада в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, и е хипотетичен.

94

Жалбоподателите оспорват изложените в обжалваното решение съображения, че пълното оповестяване на клаузите на договорите за предварително закупуване относно първоначалните вноски или авансовите плащания би поставило съответното предприятие в неблагоприятно положение спрямо конкурентите му, разкривайки степента на финансов риск, който то е поело със сключването на въпросния договор, и давайки сведения за ценовата му стратегия. Според тях тези елементи не уточняват по какъв начин оповестяването на тези данни би могло конкретно да засегне търговските интереси на съответните предприятия или да разкрие чувствителна информация за структурата на разходите им.

95

В този контекст жалбоподателите поддържат, че дори да е съществувала някаква обосновка за заличаването на клаузите относно първоначалните вноски или авансовите плащания в договорите за предварително закупуване, когато тези договори са били в сила, тя вече не е съществувала към момента на приемането на обжалваното решение. Освен това тази информация не можела да бъде релевантна за бъдещи преговори. Те подчертават, че не са поискали достъп до разглежданите договори, преди последните да бъдат подписани, и че договорите за закупуване вече са били подписани към датата на приемането на обжалваното решение.

96

Накрая, жалбоподателите упрекват Комисията, че не е направила претегляне между интереса на засегнатите предприятия от запазване на поверителността на клаузите относно първоначалните вноски или авансовите плащания и обществения интерес от прозрачност и че не е обосновала, че първият има предимство пред втория.

97

Комисията оспорва тези доводи.

98

Общият съд отбелязва, че в потвърдителното заявление за достъп шестимата депутати са оспорили мотивите за частичния отказ на достъп до съдържащата се в разглежданите договори информация за цените, изложени в отговора от 9 юни 2021 г. на първоначалното им заявление за достъп.

99

В конкретния случай, с обжалваното решение Комисията е заличила частично клаузите относно цените и условията за плащане във всички разглеждани договори, с изключение на документ 10, тъй като този документ не се отнася до цените. Така тя е заличила размера на първоначалните вноски или на авансовите плащания в документи 2, 3, 4, 12 и 13, но го е оповестила в документи 1, 5 и 6. Освен това тя е заличила различни данни в разглежданите договори, които в зависимост от случая се отнасят по-специално до цената на доза, цената на доставка, цената или общата стойност, сумата, оставена в тежест на държавите членки, и сроковете за плащане.

100

В обжалваното решение Комисията най-напред е посочила, че информацията, заличена на основание на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, съдържа чувствителни от търговска гледна точка данни, свързани по-специално с цените и с индивидуалните цени на доза, с общите прогнозни разходи за продуктите и с методологията относно разходите. Тя е изложила, че оповестяването на заличената информация би могло да навреди на конкурентното положение на съответните предприятия на световния пазар за производство и търговия с ваксини срещу COVID‑19.

101

По-нататък, в част, посветена по-специално на финансовите рискове, Комисията е посочила, че клаузите относно цените и условията за закупуване, съдържащи се в договорите за предварително закупуване, продължават да са релевантни за последващите договори за закупуване. Тя е обяснила, че информацията за цените е била заличена, тъй като оповестяването ѝ би позволило на трети лица да направят изводи относно търговските и ценовите стратегии на съответните предприятия, които биха могли да бъдат използвани от конкурентите на последните за планиране на собствените им стратегии, което можело да засегне сериозно текущите и бъдещите преговори на съответните предприятия с други купувачи в международен план.

102

Що се отнася по-специално до първоначалните вноски или авансовите плащания в договорите за предварително закупуване, тоест помощта, произтичаща от средствата за спешна помощ (вж. т. 2 и 3 по-горе), Комисията потвърждава, че е оповестила посочената помощ за почти всички съответни договори. Общата сума на тези първоначални вноски възлиза приблизително на 2,7 милиарда евро. Тя е посочила, че при договорите, в които първоначалната вноска е била заличена, съответните предприятия са посочили конкретни мотиви, за да обосноват поверителния търговски характер на посочената сума. По-специално, ако се знае размерът на първоначалната вноска, било възможно да се оцени в зависимост от пазарните практики и да се определи общата стойност на договора и в крайна сметка — цената на доза, което представлявало чувствителна търговска информация за всички предприятия. Това можело да има отрицателно въздействие върху преговорите на съответните предприятия с други купувачи и можело да навреди на всички сделки на посочените предприятия, доколкото ценовите им стратегии и структури биха били разкрити. Подобни затруднения за съответните предприятия на свой ред биха могли да навредят на изпълнението на разглежданите договори.

103

Освен това Комисията е изложила мотивите за някои специфични заличавания на първоначалните вноски, а именно в документи 3 и 6. Тези заличавания били свързани с конкретни аспекти на договорите относно разходите, свързани с производствения процес на съответното предприятие, или с обстоятелството, че към датата на приемането на обжалваното решение са били в ход доставки и обсъждания със съответното предприятие. Целта на тези заличавания била да се позволи доброто изпълнение на въпросния договор.

104

По-нататък, Комисията е отбелязала, че съгласно съдебната практика чувствителна търговска информация, свързана по-специално с търговските стратегии на съответните предприятия или с техните търговски отношения, е защитена с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. Освен това потенциалните търговски рискове, прилаганите цени и праговете на финансовите ангажименти, договорени в рамките на договор с чувствителен характер, също биха могли да представляват чувствителни търговски елементи, по-специално за договори, които все още са в процес на изпълнение. В случая оповестяването на такива части от договорите за предварително закупуване би поставило съответното предприятие в явно по-неблагоприятно положение от конкурентите му, тъй като по този начин поетото от него равнище на финансов риск и информацията за неговата ценова стратегия ще бъдат доведени до знанието им. При тези обстоятелства Комисията е приела, че някои финансови аспекти на договорите трябва да останат защитени по силата на изключението, свързано със защитата на търговските интереси.

105

Накрая, Комисията е отхвърлила релевантността на обстоятелството, че информация относно три договора за предварително закупуване е изтекла в медиите.

106

От тези съображения следва, че Комисията е предоставила подробни обяснения относно естеството на информацията за заличените първоначални вноски и авансовите плащания и относно начина, по който оповестяването на посочената информация може конкретно и действително да засегне търговските интереси на съответните предприятия, било то между тях или между тях и трети фармацевтични дружества, с които те са в конкуренция. Освен това в тези обяснения е бил взет предвид обменът на информация между Комисията и шестимата депутати. Всъщност Комисията е посочила мотивите, поради които договорите за предварително закупуване са били релевантни за последващите договори за закупуване, както и в рамките на преговорите с купувачи от трети държави, и причините, поради които информацията, която е изтекла в медиите, не е можела да обоснове дерогиране от поверителността на тези данни.

107

От това следва, че мотивите на обжалваното решение позволяват на жалбоподателите да разберат конкретните причини, поради които Комисията е заличила частично в разглежданите договори клаузите относно първоначалните вноски или авансовите плащания, а на съда на Съюза — да упражни своя контрол за законосъобразност на посочените заличавания по смисъла на съдебната практика, припомнена в точки 34, 35 и 78 по-горе.

108

Следователно оплакването за непълнота на мотивите на обжалваното решение в това отношение трябва да се отхвърли.

109

Що се отнася до основателността на мотивите, които Комисията е изтъкнала, за да обоснове частичното заличаване на клаузите относно първоначалните вноски или авансовите плащания, следва да се определи дали в съответствие с припомнената в точки 30, 31, 81 и 83 по-горе съдебна практика тя е дала правдоподобни обяснения относно това, че достъпът до заличената информация би могъл конкретно и действително да засегне защитата на търговските интереси на съответните предприятия и относно това, че твърдяното засягане би могло да се счита за разумно предвидимо, а не чисто хипотетично.

110

В случая, както е посочено в точки 100—105 по-горе, от обжалваното решение е видно, че Комисията е отказала пълен достъп до въпросните клаузи, включително до сроковете и условията за плащане, за да не рискува да разкрие чувствителни финансови елементи от разглежданите договори и in fine, данни, свързани с търговските и тарифните стратегии на съответните предприятия, в период, характеризиращ се със силно търсене на ваксини срещу COVID‑19 и по време на който са били в ход или поне са били възможни преговори с купувачи от трети страни.

111

След запознаване с пълните редакции на разглежданите договори Общият съд констатира, че клаузите относно първоначалните вноски или авансовите плащания, както и условията и сроковете за плащане са различни. Освен това жалбоподателите не оспорват нито контекста на силното търсене на ваксини срещу COVID‑19, нито обстоятелството, че към датата на приемането на обжалваното решение са били в ход или поне са били възможни преговори с купувачи от трети страни.

112

Противно на твърденията на жалбоподателите, обстоятелството, че засегнатите предприятия са могли да се ползват от първоначални вноски от публични средства, за да разработят ваксини срещу COVID‑19, само по себе си не може да изключи чувствителния търговски характер на клаузите относно първоначалните вноски или авансовите плащания или да доведе до извода, че търговските интереси на тези предприятия не могат да бъдат защитени.

113

В това отношение съгласно съдебната практика, ако предприятие, чийто капитал е собственост на публичната власт, може да има търговски интереси, които могат да бъдат защитени на същото основание като тези на частно предприятие (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2018 г., CEE Bankwatch Network/Комисия, T‑307/16, EU:T:2018:97, т. 108), по аргумент за по-силното основание същото трябва да важи и за частно предприятие, дори то да участва в изпълнението на задачи от обществен интерес (решение от 5 декември 2018 г., Falcon Technologies International/Комисия, T‑875/16, непубликувано, EU:T:2018:877, т. 49).

114

Също така, както изтъква Комисията, трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателите относно обстоятелството, че в медиите е изтекла информация относно цените на ваксините.

115

Всъщност неразрешеното оповестяване на документ не може да доведе до предоставяне на публичен достъп до документ, който попада в обхвата на някое от изключенията по член 4 от Регламент № 1049/2001 (решение от 25 октомври 2013 г., Beninca/Комисия, T‑561/12, непубликувано, EU:T:2013:558, т. 55).

116

Освен това не може да се приеме доводът на жалбоподателите относно обстоятелството, че през септември и октомври 2022 г., тоест повече от шест месеца след приемането на обжалваното решение, две предприятия (AstraZeneca и CureVac) съответно или са декларирали, че нямат затруднения с публичното оповестяване на своя договор за предварително закупуване, или са разкрили „всички подробности относно цените и получената първоначална вноска“, което според жалбоподателите доказвало, че оповестяването на информацията за първоначалните вноски не представлява риск за търговските интереси на съответното предприятие.

117

Всъщност, както бе посочено в точка 56 по-горе, преценката на основателността на прилагането на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, трябва да се извърши с оглед на фактите, съществуващи към датата на приемането на обжалваното решение, а не с оглед на евентуалните декларации на ограничен брой от засегнатите предприятия, направени повече от шест месеца след датата на приемането на това решение, чийто размер на съответните първоначални вноски при всички случаи е бил оповестен от Комисията.

118

От това следва, че Комисията основателно е приела в обжалваното решение, че пълното оповестяване на клаузите относно първоначалните вноски или авансовите плащания би могло да предостави на конкурентите на съответните предприятия, както и на трети лица купувачи чувствителна търговска информация относно търговските и ценовите стратегии на тези предприятия.

119

От гореизложеното следва, че обясненията на Комисията в обжалваното решение относно наличието на разумно предвидим, а не чисто хипотетичен риск от засягане на защитата на търговските интереси на съответните предприятия, що се отнася до пълното оповестяване на клаузите относно първоначалните вноски и авансовите плащания, са основателни.

120

Що се отнася до оплакването, че Комисията приложила непоследователно изключението, свързано със защитата на търговските интереси, това оплакване се припокрива с третото основание, поради което следва да бъде разгледано в рамките на посоченото основание.

121

От изложеното по-горе е видно, че четвъртата част на второто основание трябва да се отхвърли.

122

С петата част на второто си основание жалбоподателите оспорват пълнотата на мотивите на обжалваното решение и тяхната основателност за обосноваване на частичното заличаване на клаузите относно отговорността и обезщетяването на основание на предвиденото в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 изключение, свързано със защитата на търговските интереси.

123

Първо, жалбоподателите изтъкват, че хипотезата, при която пълното оповестяване на клаузите относно отговорността и обезщетяването би могло да доведе до множество злоупотреби с правото на иск и до неоснователни съдебни производства, не е обяснена и че Комисията не е уточнила, нито обосновала по какъв начин оповестяването им би засегнало търговските интереси на съответните предприятия.

124

Второ, жалбоподателите оспорват изложените в обжалваното решение съображения, че пълното оповестяване на въпросните клаузи би разкрило на конкурентите на съответното предприятие „слабите страни“ на покритието на неговата отговорност и би предоставило на конкурентите конкурентно предимство, което те биха могли да използват.

125

Трето, жалбоподателите оспорват, че пълното оповестяване на въпросните клаузи би имало отражение върху общата репутация на съответните предприятия. Причината, поради която оповестяването им би имало такова въздействие, не била обяснена никъде от Комисията. Всъщност, ако се считало, че дадено дружество носи отговорност за вреда, свързана с дефектна стока, накърняването на репутацията произтичало от тази вреда, а не от договорените с Комисията клаузи.

126

Четвърто, жалбоподателите считат, че не са подкрепени с доказателства и три допълнителни съображения в обжалваното решение, съгласно които оповестяването на заличените сведения би разкрило на конкурентите на съответното предприятие разходите, до които може да се стигне при нарушение на разглеждания договор, както и действителните печалби от посочения договор и би засегнало търговските интереси на съответните предприятия, главно застрашавайки тяхната конкурентоспособност на световните пазари. Според тях Комисията не е представила достатъчно доказателства, от които да е видно, че оповестяването на въпросните сведения би позволило да се разкрие съдържанието на търговската стратегия на съответните предприятия, или би отслабило конкурентното им положение на световните пазари. В допълнение, примерите, посочени в обжалваното решение, не показвали чувствителния характер на заличената информация.

127

Освен това жалбоподателите поддържат, че доводите на Комисията, че преговорите по клаузите относно отговорността и обезщетяването били индивидуални, са подвеждащи. Според жалбоподателите от точка 76 от Специален доклад 19/2022 на Европейската сметна палата, озаглавен „ЕС и закупуването на ваксини срещу COVID‑19“, следва, че тези клаузи са едни и същи в разглежданите договори, поради което оповестяването им не може да засегне търговските интереси на съответните предприятия.

128

На етапа на репликата жалбоподателите изтъкват, че дори ако Комисията беше доказала, че оповестяването на заличените данни би засегнало конкретно и действително търговските интереси на съответните предприятия, общественият интерес от оповестяването им надделява над посочените търговски интереси.

129

Комисията оспорва тези доводи.

130

Тя поддържа, че въпросните клаузи имат същата икономическа и финансова релевантност като всеки друг разходен елемент за съответното предприятие и са били индивидуално договорени.

131

Първо, Комисията счита, че е погрешно да се твърди, че оповестяването на посочените клаузи не води до риск от предявяване на стратегически и спекулатни искове за обезщетение на вреди срещу съответните предприятия.

132

Така според Комисията пълното оповестяване на въпросните клаузи би увеличило броя на исковете за обезщетение срещу засегнатото предприятие, независимо дали са основателни или не, тъй като би предоставило на ищеца повече доводи, въз основа на които да се опита да докаже дефектността на ваксината. Освен това този риск бил по-конкретен, още повече че определението за вредите, за които съответното предприятие можело да бъде обезщетено, вече било оповестено в някои договори, тоест в документ 5. Освен това оповестяването на подробностите относно обезщетяването в тежест на съответната държава членка можело да се отрази на тежестта на доказване на дефектния характер на стоката. Всъщност познаването на тези подробности можело да доведе до опростяване или усложняване на задачата за доказване на отговорността на производителя на ваксината. Следователно Комисията счита, че рискът от масов спор и много големи финансови последици за едно-единствено предприятие не е абстрактен.

133

Второ, Комисията поддържа, че в обжалваното решение надлежно са обяснени причините, поради които пълното оповестяване на въпросните клаузи би имало отрицателни търговски последици за съответните предприятия. Всъщност посочените клаузи не били „стандартни клаузи“, а били индивидуално договорени, като тяхната окончателна формулировка отразявала поемането от предприятието на финансов риск, наред с останалите рискове, в рамките на сложно споразумение. Ако тези клаузи били оповестени в своята цялост, при сравнителна оценка би могло да се стигне до необосновано отрицателно възприятие на някои продукти. В допълнение, съдебната практика допускала позоваване на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, от страна на Комисията поради накърняване на репутацията на действащ на пазара оператор. Освен това Комисията поддържа, че дори напълно приложима клауза за обезщетение не поправя всички вреди, причинени от осъждане да се заплати обезщетение на пострадалия, по-специално за имиджа и репутацията на осъденото предприятие. Така пълното оповестяване на клаузите относно отговорността и обезщетяването, тоест случаите, в които дадено предприятие се обезщетява или не, неминуемо би имало отражение върху търговските му интереси.

134

Трето, Комисията отбелязва, че жалбоподателите поддържат, че в случая действителното и конкретно засягане на търговските интереси, произтичащо от оповестяването на посочените клаузи, не било подкрепено с доказателства и че дори тя да е обосновала подобно засягане, съществувал по-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването им. Според Комисията в обжалваното решение се обясняват отрицателните последици, до които оповестяването на тази информация би довело в конкретния случай за съответните предприятия. Обстоятелството обаче, че в обжалваното решение се изтъква наличието на риск от действително и конкретно засягане на търговските интереси, не означавало, че този риск не е доказан или че е спекулативен. Освен това доводите на жалбоподателите били противоречиви, доколкото последните сочели, че било от съществено значение да се установи дали съответните предприятия ще носят отговорност за вредите в случай на странични ефекти от ваксините, и същевременно твърдели, че последиците от оповестяването на въпросните клаузи за посочените предприятия, на които се позовава Комисията, били спекулативни и хипотетични.

135

В случая, в точка 2.1.1 от обжалваното решение Комисията посочва, че заличената информация на основание на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, съдържа чувствителни от търговска гледна точка елементи, свързани по-специално с отговорността и обезщетяването. Тя отбелязва, че пълното оповестяване на тази информация би могло да разкрие на конкурентите на съответното предприятие конкретната печалба от преговорите за посоченото предприятие.

136

По-нататък, в точка 2.1.4, най-напред, Комисията разглежда по същество извъндоговорната отговорност на съответните предприятия по отношение на трети лица, по-специално за нежелани ефекти от употребата на ваксината, и клаузите относно евентуалното обезщетение, а именно възстановяването от държавите членки на съответните предприятия, в случай че последните бъдат осъдени да заплатят обезщетение на трети лица на основание на своята извъндоговорна отговорност. След това тя разглежда различни аспекти на договорната отговорност на съответните предприятия.

137

Така Комисията уточнява, че пълното оповестяване на въпросните разпоредби създава опасност от засягане на търговските интереси на посочените предприятия в три отношения.

138

Първо, точното познаване на границите на отговорността на съответното предприятие би позволило стратегическо поведение спрямо него, доколкото то би могло да бъде изправено пред икономическите последици от множество съдебни искове, предявени неправомерно и без основание, единствено с цел получаване на обезщетение, свързано с употребата на ваксината му. Второ, пълното оповестяване на клаузите относно обезщетяването на засегнатите предприятия от държавите членки, по-специално на тези, определящи точните условия, при които е изключено обезщетяване от държавата членка, неизбежно би разкрило на конкурентите на съответното предприятие, включително на тези, които не произвеждат ваксини, „слабите страни“ на покритието на неговата отговорност и би им предоставило конкурентно предимство, което те могат да използват. Трето, точното познаване на границите на отговорността на съответното предприятие би имало отражение и върху общата му репутация сред потребителите и потенциалните му търговски партньори. Според Комисията тези мотиви обясняват причините, поради които някои пасажи относно изключението от клаузата за обезщетяването, а именно условията, при които дадено предприятие няма да бъде обезщетено, не могат да бъдат оповестени. Във връзка с това тя посочва като пример заличаванията в клауза I.12 от документ 4.

139

По-нататък, Комисията посочва, че някои клаузи относно договорната отговорност имат търговско измерение, преценено и договорено със съответното предприятие и чието оповестяване би разкрило на конкурентите му сведения относно неговия вътрешен капацитет и стратегия, по-специално доколкото тези сведения биха позволили да се установят с точност разходите, които прекратяване на договор би могло да породи за това предприятие. Комисията илюстрира твърденията си с примери за конкретни клаузи.

140

Комисията уточнява, че заличената информация е чувствителна от търговска гледна точка. От една страна, оповестяването на тази информация би позволило да се установят с точност разходите, които нарушение на договора би могло да породи за съответните предприятия. От друга страна, оповестяването на тази информация можело да се окаже в ущърб на съответните предприятия, тъй като тя би дала на конкурентите им много реалистична представа за действителните печалби, получени по силата на разглеждания договор, докато към момента на приемането на обжалваното решение същите предприятия договаряли договори за доставка на ваксини срещу COVID‑19 с купувачи от трети страни, тъй като конкуренцията в това отношение се упражнявала на световен пазар. Комисията уточнява също, че този потенциален конфликт с търговските интереси на съответните предприятия можел да нанесе вреди, още повече че изпълнението на някои договори тъкмо започвало, както било в случая, към момента на приемането на обжалваното решение, по-специално на документи 7 и 11.

141

Накрая, Комисията подчертава, че в този контекст световният пазар, на който съответните предприятия развиват дейността си, би трябвало да бъде взет предвид при оценката на последиците от оповестяването на въпросните клаузи съгласно Регламент № 1049/2001. Тя посочва, че при преценката на приложимостта на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, са били взети предвид различни фактори, по-специално особеното положение на пазара на всеки производител на ваксини, неговите характеристики, отношенията му с други търговски оператори, пазарните му и бизнес стратегии, както и начинът, по който неговите конкуренти биха могли да използват оповестената информация. От това тя прави извода, че пълното оповестяване на сключените със съответните предприятия договори би засегнало търговските интереси на последните, главно застрашавайки тяхната конкурентоспособност на световните пазари.

142

От тези съображения следва, че Комисията е предоставила обяснения относно чувствителния търговски характер на информацията, съдържаща се в клаузите относно отговорността и обезщетяването. Освен това Комисията е обяснила надлежно по какъв начин според нея пълното оповестяване на посочените клаузи би могло да засегне конкретно и действително търговските интереси на съответните предприятия, било между тях или между тях и трети лица, с които те се конкурират.

143

От това следва, че мотивите на обжалваното решение позволяват на жалбоподателите да разберат конкретните причини, поради които Комисията е заличила частично в разглежданите договори клаузите относно отговорността, както договорна, така и извъндоговорна, на съответните предприятия и клаузите относно евентуалното обезщетяване от страна на държавите членки на евентуални задължения, възникнали за съответните предприятия при ангажиране на извъндоговорната им отговорност, а на съда на Съюза — да упражни контрол за законосъобразност на посочените заличавания по смисъла на съдебната практика, припомнена в точки 34, 35 и 78 по-горе.

144

Следователно оплакването за непълнота на мотивите на обжалваното решение в това отношение трябва да се отхвърли.

145

Що се отнася до основателността на мотивите, които Комисията е изтъкнала, за да обоснове частичното заличаване на клаузите относно отговорността и обезщетяването, следва да се определи дали в съответствие с припомнената в точки 30, 31, 81 и 83 по-горе съдебна практика тя е дала правдоподобни обяснения относно това, че достъпът до заличената информация би могъл конкретно и действително да засегне защитата на търговските интереси на съответните предприятия и относно това, че твърдяното засягане би могло да се счита за разумно предвидимо, а не чисто хипотетично.

146

В случая, както е посочено в точки 139—141 по-горе, от обжалваното решение е видно, че Комисията е отказала пълен достъп до клаузите относно договорната отговорност на съответните предприятия, за да не рискува да разкрие предполагаемо чувствителна търговска информация, свързана с установените рискове при изпълнението на разглежданите договори и с финансовите прагове, приети от посочените предприятия във връзка с посочените рискове, в период, характеризиращ се със силно търсене на ваксини срещу COVID‑19 и по време на който са били в ход или поне са били възможни преговори с купувачи от трети страни.

147

След запознаване с пълните редакции на разглежданите договори Общият съд констатира, че клаузите относно отговорността на съответните предприятия в случай на нарушение, разваляне или спиране на действието на посочените договори, по-специално във връзка със закъснения на доставки или липсващи доставки, са различни. Освен това жалбоподателите не оспорват нито контекста на засиленото търсене на ваксини срещу COVID‑19, нито обстоятелството, че са били в ход или поне са били възможни преговори с купувачи от трети страни.

148

От това следва, че Комисията правилно е приела в обжалваното решение, че пълното оповестяване на посочените клаузи би могло да предостави на конкурентите на съответните предприятия, както и на купувачите — трети лица, чувствителна търговска информация относно ценовите елементи, относно техния капацитет и стратегии и приетите от тях финансови прагове (вж. в този смисъл решение от 12 октомври 2022 г., Saure/Комисия, T‑524/21, EU:T:2022:632, т. 99—102).

149

От гореизложеното следва, че обясненията на Комисията в обжалваното решение относно наличието на разумно предвидим, а не хипотетичен риск от засягане на защитата на търговските интереси на съответните предприятия, що се отнася до пълното оповестяване на клаузите относно договорната отговорност на посочените предприятия, са основателни.

150

Що се отнася до оплакването, че Комисията е приложила непоследователно изключението, свързано със защитата на търговските интереси, това оплакване се припокрива с третото основание, поради което следва да бъде разгледано в рамките на това основание.

151

В самото начало е важно да се отбележи, че съгласно членове 1 и 12 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (ОВ L 210, 1985 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 183) производителят носи отговорност за вредата, причинена от дефект на неговата стока, и неговата отговорност не може да бъде ограничавана или изключвана по отношение на увреденото лице чрез клауза за ограничаване или освобождаване от отговорност. Така, както се съгласява Комисията в съдебното заседание, при липсата на изменение на Директива 85/374 нито Комисията, нито държавите членки имат право да дерогират разпоредбите на посочената директива.

152

Освен това нито една разпоредба на Директива 85/374 не забранява на трето лице, в случая — държава членка, да възстанови обезщетението за вреди, което производителят е платил поради дефект на своята стока.

153

Освен това Общият съд отбелязва, че член 6, трета алинея от Споразумението от 16 юни 2020 г. относно закупуването на ваксини срещу COVID‑19, сключено между Комисията и държавите членки, е било публикувано на уебсайта на Комисията на 7 септември 2020 г. и изцяло оповестено като приложение към разглежданите договори, с изключение на документ 1. Тази разпоредба предвижда механизъм за обезщетяване на засегнатите предприятия от държавите членки за икономическите разходи, тоест за евентуални обезщетения за вреди, които поначало посочените предприятия носят на основание на своята отговорност за ваксините си. Също така Съобщение COM(2020) 245 final, споменато в точка 3 по-горе, гласи, че този механизъм трябва да се схваща като „вид застраховка“, състояща се от прехвърляне на една част от икономическия риск, тежащ върху фармацевтичната индустрия, към публичните органи в замяна на гаранцията за равен достъп до ваксина на добра цена за държавите членки, ако такава ваксина бъде създадена.

154

От гореизложеното следва, от една страна, че механизмът за обезщетяване на засегнатите предприятия от държавите членки по никакъв начин не засяга режима на правната отговорност на посочените предприятия съгласно Директива 85/374 и от друга страна, че тази информация вече е била обществено достояние към момента на подаването на първоначалното заявление за достъп и на приемането на обжалваното решение.

155

След запознаване с пълните редакции на разглежданите договори Общият съд констатира, че макар всички договори за предварително закупуване и договори за закупуване да съдържат клауза относно обезщетяването, подобно на предвиденото в член 6 от Споразумението от 16 юни 2020 г. относно закупуването на ваксини срещу COVID‑19, сключено между Комисията и държавите членки, подробното съдържание на тези клаузи не е идентично. В този контекст Общият съд отбелязва наличието на различия, що се отнася, първо, до конкретните положения, при които е договорено, че обезщетяването от държавата членка няма да бъде приложимо, като повечето от посочените положения все пак като цяло остават сходни в разглежданите договори, второ, до времевия или материалния обхват на евентуалното обезщетение и трето, до реда за водене на защитата спрямо евентуални искове за обезщетение и за прилагане на евентуално обезщетение.

156

След тези уточнения остава да се определи дали Комисията правилно е отказала по-широко, дори пълно оповестяване на клаузите относно обезщетяването.

157

В това отношение не може да се приеме първият изтъкнат в обжалваното решение мотив, тоест, че точното познаване на границите на отговорността на съответното предприятие би позволило стратегическо поведение спрямо него, доколкото то би могло да бъде изправено пред икономическите последици от множество злоупотреби с правото на иск и пред неоснователни съдебни производства единствено с цел получаване на обезщетение във връзка с употребата на неговата ваксина.

158

Всъщност, макар обстоятелството, че срещу дадено дружество са предявени искове за обезщетение, несъмнено да може да доведе до високи разходи, изразени в икономически ресурси, време или персонал, включително в хипотезата на последващо отхвърляне на подобни искове като неоснователни, правото на трети лица, евентуално увредени от дефектна ваксина, да предявят искове за търсене на отговорност срещу съответните предприятия, се основава на националното законодателство, транспониращо Директива 85/374. Това право на иск не зависи от наличието и от съдържанието на клаузи относно обезщетяването.

159

Освен това интересът на съответните предприятия да избегнат такива искове за обезщетение, в случай че действително са произвели и пуснали в обращение дефектна ваксина, не може да се квалифицира като търговски интерес и при всички случаи не представлява годен за защита интерес, като се има предвид по-специално правото на всяко лице да иска обезщетение за вредите, които е претърпяло от дефектна стока (вж. по аналогия решение от 15 декември 2011 г., CDC Hydrogene Peroxide/Комисия, T‑437/08, EU:T:2011:752, т. 49 и цитираната съдебна практика). Освен това желанието да се избегне излагането на по-големи разходи, свързани със съдебно производство, не представлява интерес, защитен на основание член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2019 г., Intercept Pharma и Intercept Pharmaceuticals/EMA, T‑377/18, непубликувано, EU:T:2019:456, т. 55 и 56).

160

Нещо повече, обжалваното решение не съдържа никакъв елемент, позволяващ да се направи извод, че по-широкото оповестяване на механизма за обезщетяване на засегнатите предприятия би могло да доведе до предявяване на искове срещу последните. Всъщност такива искове винаги ще имат за предмет осъждането на производителя на ваксини да поправи претърпените вреди, независимо от това кой е субектът, който в крайна сметка ще понесе изплатеното обезщетение за вреди.

161

При тези условия Общият съд счита, че първият изтъкнат в обжалваното решение мотив за отказ на по-широкото оповестяване на клаузата относно обезщетяването не доказва, както изисква цитираната в точка 31 по-горе съдебна практика, наличието на предвидим, а не чисто хипотетичен риск за търговските интереси на съответните предприятия.

162

Вторият изтъкнат в обжалваното решение мотив за отказ на пълното оповестяване на клаузите относно обезщетяването, и по-специално на тези, определящи точните условия, при които е изключено обезщетяване от държавата членка, е, че подобно оповестяване неминуемо би разкрило на конкурентите на съответното предприятие, включително на тези, които не произвеждат ваксини, „слабите страни“ на покритието на неговата отговорност и би им предоставило конкурентно предимство, което те биха могли да използват например в рекламни съобщения и сравнителни реклами.

163

В това отношение следва да се припомни, че причината, поради която клаузите относно обезщетяването са били включени в разглежданите договори, а именно да се компенсират рисковете, които са понесли съответните предприятия поради съкращаването на срока за разработване на ваксините, е била обществено достояние преди приемането на обжалваното решение.

164

Освен това всички разглеждани договори съдържат клауза относно обезщетяването, която освен това изброява по поначало сходен начин специфичните положения, при които е изключено обезщетяването на засегнатото предприятие от държавата членка.

165

При положение че всички засегнати предприятия са се ползвали от клауза относно обезщетяването поради ясно установена и основателна причина, обжалваното решение не съдържа никакъв елемент, позволяващ да се направи извод, че в случай на по-широко оповестяване на клаузата относно обезщетяването рискът от засягане на търговските интереси на съответните предприятия, по-специално като се предостави конкурентно предимство на съответните предприятия между тях, към момента на приемането на това решение е бил разумно предвидим, а не чисто хипотетичен.

166

При тези условия Общият съд счита, че вторият изтъкнат в обжалваното решение мотив за отказ на по-широко оповестяване на клаузата относно обезщетяването не доказва, както изисква цитираната в точка 31 по-горе съдебна практика, наличието на предвидим, а не чисто хипотетичен риск за търговските интереси на съответните предприятия.

167

Що се отнася до третия изтъкнат в обжалваното решение мотив за отказ на пълното оповестяване на клаузата относно обезщетяването, и по-специално на условията, при които е изключено обезщетяването от държавата членка, а именно че точното познаване на границите на отговорността на съответните предприятия би имало отражение на репутацията им пред потребителите и евентуалните им търговски партньори, следва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателите, засягането на репутацията на дадено предприятие със сигурност представлява накърняване на търговските му интереси, доколкото репутацията на всеки оператор, действащ на даден пазар, е от съществено значение за осъществяването на икономическата му дейност на пазара (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2018 г., Falcon Technologies International/Комисия, T‑875/16, непубликувано, EU:T:2018:877, т. 51 и 53).

168

Въпреки това по същите съображения като изложените в точки 163—165 по-горе обжалваното решение не съдържа никакъв елемент, позволяващ разумно да се заключи, че в случай на по-широко оповестяване на клаузата относно обезщетяването рискът от засягане на търговските интереси на съответните предприятия, и по-специално на тяхната репутация, към момента на приемането на това решение е бил разумно предвидим, а не чисто хипотетичен.

169

При тези условия Общият съд счита, че третият изтъкнат в обжалваното решение мотив за отказ на по-широко оповестяване на клаузата относно обезщетяването не доказва, както изисква цитираната в точка 31 по-горе съдебна практика, наличието на предвидим, а не чисто хипотетичен риск за търговските интереси на съответните предприятия.

170

С оглед на гореизложеното петата част на второто основание е основателна, що се отнася до клаузите относно обезщетяването в разглежданите договори.

171

От това следва, че петата част на второто основание следва да бъде частично уважена, що се отнася до клаузите относно обезщетяването, и частично отхвърлена, що се отнася до клаузите относно договорната отговорност на съответните предприятия.

172

С шестата част на второто основание жалбоподателите упрекват Комисията, че е заличила графиците за доставка на ваксините на съответните предприятия и не е обосновала в достатъчна степен прилагането на изключението, свързано със защитата на търговските интереси в това отношение. Според тях посочените сведения не представляват чувствителна търговска информация, а рискът от увреждане на търговските интереси на съответните предприятия е хипотетичен.

173

Комисията оспорва тези доводи.

174

В случая, с обжалваното решение Комисията е заличила графиците за доставки в тесен смисъл, тоест обема на дозите и периодичността на доставките, в документи 3 и 8—13.

175

В обжалваното решение Комисията посочва, че графиците за доставка, както и свързаните с тях договорни задължения представляват чувствителна от търговска гледна точка информация за съответните предприятия, чието оповестяване би разкрило на евентуалните им конкуренти информация относно вътрешните им търговски капацитети и стратегии. В тази категория се намирали например член I.4.7.1 и сл. от документ 12, член II.14 от документ 13 и член I.4.7 от документ 8. Комисията посочва също, че тази информация би разкрила с точност разходите, до които би могло да доведе нарушение на договора за съответното предприятие, след като тя евентуално съдържа правилата относно фиксираните обезщетения за вреди в случай на забава на доставка или на липсваща доставка. Тази информация била чувствителна, още повече, като се има предвид силно конкурентният контекст, в който се намират съответните предприятия, тъй като те преговарят и се конкурират в световен мащаб, за да доставят ваксини срещу COVID‑19 и на купувачи, намиращи се извън Съюза. Този потенциален конфликт с търговските интереси на съответните предприятия можел да нанесе вреди, още повече че изпълнението на договорите тъкмо започвало, какъвто бил случаят, към момента на приемането на обжалваното решение, например на документи 7 и 11. Освен това Комисията уточнява, че при преценката на приложимостта на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, е взела предвид особеното положение на съответните предприятия, както и етапа на изпълнение на въпросния договор.

176

В това отношение Общият съд счита, че представените от Комисията доказателства обосновават извода, че заличените данни относно графиците за доставка представляват чувствителна търговска информация и са достатъчни, за да позволят да се направи извод за наличието на разумно предвидим, а не чисто хипотетичен риск оповестяването на тази информация да засегне защитата на търговските интереси на съответните предприятия (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2014 г., Съвет/in’t Veld, C‑350/12 P, EU:C:2014:2039, т. 52 и цитираната съдебна практика).

177

Всъщност след запознаване с пълните редакции на разглежданите договори Общият съд констатира, че заличената информация за графиците за доставка дава представа за релевантни и актуални данни относно вътрешните търговски капацитети и стратегии на съответните предприятия, условията на доставките, реда, обема и периодичността на доставките, както и за последиците за посочените предприятия в случай на липсващи или забавени доставки. Така към момента на приемането на обжалваното решение не е могло да се отхвърли вероятното наличие на разумно предвидим, а не чисто хипотетичен риск от засягане на вътрешните търговски стратегии на съответните предприятия.

178

Видно от гореизложеното, шестата част на второто основание трябва да се отхвърли.

179

Със седмата част на второто основание и подобно на първото основание (вж. т. 17 и 25 по-горе) жалбоподателите упрекват Комисията, че е заличила в голяма степен клаузите относно даренията и препродажбите на ваксини в разглежданите договори и че не е обосновала в достатъчна степен прилагането на изключението, свързано със защитата на търговските интереси в това отношение. Според тях рискът от засягане на търговските интереси на съответните предприятия бил хипотетичен. Освен това тези данни били от голямо значение за общественото здраве на трети държави. Комисията трябвало да направи претегляне между хипотетичното засягане на търговските интереси на съответните предприятия и обществения интерес от прозрачност, тъй като ваксинацията в световен мащаб била най-важна за защитата на човешкото здраве в Съюза и в третите страни.

180

Комисията оспорва тези доводи.

181

Според Комисията, като се има предвид контекстът, в който са били договорени разглежданите договори, клаузите относно даренията и препродажбите стоят в центъра на търговските сделки и тяхното оповестяване би засегнало законните търговски интереси на съответните предприятия, по-специално по отношение на техните капацитети и на вътрешните им търговски стратегии, както се посочва в обжалваното решение. Тя поддържа, че неоповестяването им има за цел да запази правото на преценка на държавата членка и на съответното предприятие, що се отнася до оценката на евентуална препродажба или дарение и в рамките на евентуални тристранни споразумения с трети страни. Пълното оповестяване на посочените разпоредби обаче би поставило подобни решения в зависимост от обстоятелства, чужди на търговските интереси, би могло да има важни финансови последици за засегнатото предприятие, по-специално в областта на обезщетяването, и би предоставило на неговите конкуренти полезна търговска информация, която те биха могли да използват срещу предприятието в трети страни. Следователно тези клаузи имали търговско измерение. Тя оспорва доводите на жалбоподателите, че посочените клаузи не могат да се считат за поверителни от търговска гледна точка поради по-висшия интерес за общественото здраве извън Съюза, тъй като съображения, свързани с общественото здраве, не могат да бъдат определящи в това отношение.

182

В конкретния случай с обжалваното решение Комисията е заличила напълно клаузите относно даренията и препродажбите в документи 7 и 11. Тя е заличила частично тези клаузи в документи 3, 4, 6, 8, 9, 12 и 13.

183

При все това в обжалваното решение, в което се излагат мотивите, които обосновават пълното или частичното неоповестяване на редица категории информация в разглежданите договори, не се посочват изрично, макар и накратко, мотивите, поради които са били заличени клаузите относно даренията и препродажбите.

184

Този извод не може да се постави под въпрос от доводите, развити от Комисията в писмените ѝ изявления, че клаузите относно даренията и препродажбите имат чувствително търговско измерение за съответните предприятия във връзка с евентуални тристранни споразумения, по-специално в областта на цените, обезщетяването и поемането на разходи, и следователно с техните потенциални търговски отношения в бъдеще. Всъщност тези обяснения не са посочени в обжалваното решение и не могат да бъдат изведени от съдържащите се в него такива.

185

Освен това този извод не може да бъде поставен под въпрос и от твърдението на Комисията в съдебното заседание, че точка 2.1.1 от обжалваното решение съдържа начално изложение на мотиви по отношение на клаузите относно даренията и препродажбите. Наистина в тази точка се посочва, че „заличените пасажи от договорите, до които [жалбоподателите] искат достъп, съдържат информация, която, ако бъде оповестена, би могла да навреди на конкурентоспособността на съответните предприятия на световния пазар за производство и търговия с въпросните фармацевтични продукти“. Това изречение обаче е до такава степен общо, че би могло да се позове на почти всички клаузи на разглежданите договори, а не показва конкретните опасения на засегнатите предприятия, дори на държавите членки, относно оценяването на евентуални дарения или препродажби в случай на по-широко оповестяване на въпросните клаузи.

186

От това следва, че Комисията не е предоставила достатъчно обяснения, позволяващи да се разбере по какъв начин достъпът до клаузите относно даренията и препродажбите би могъл конкретно и действително да засегне търговските интереси на съответните предприятия.

187

Следователно с оглед на гореизложеното жалбоподателите с основание твърдят, че Комисията е нарушила член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, като е отказала да предостави достъп до клаузите относно даренията и препродажбите.

188

Поради това седмата част на второто основание следва да се уважи.

189

По съображенията, изложени в точки 151—171 и в точки 182—187 по-горе, петата и седмата част на второто основание трябва да бъдат уважени, а обжалваното решение да бъде отменено по отношение на клаузите относно обезщетяването, както и относно даренията и препродажбите, и второто основание трябва да се отхвърли в останалата си част.

190

С третото си основание жалбоподателите упрекват Комисията, че е заличила по непоследователен начин някои разпоредби и данни от едно и също естество, дори идентични, в някои от разглежданите договори, но не и в други. Освен това Комисията не обяснила нито причината за подобни различия, нито по какъв начин оповестяването на заличената информация би засегнало търговските интереси на съответните предприятия. Те считат, че непоследователността в заличаванията показва, че Комисията просто е следвала становището на засегнатото предприятие, и поддържат на етапа на репликата, че тази непоследователност представлява нарушение на принципа на добра администрация.

191

В този контекст жалбоподателите изтъкват на преден план, от една страна, клаузите относно правата на интелектуална собственост и клаузите относно първоначалните вноски или авансовите плащания.

192

Жалбоподателите излагат аналогични оплаквания в рамките на първото основание относно определенията, както и в рамките на третата, четвъртата и петата част на второто основание, отнасящи се до клаузите в областта на интелектуалната собственост, първоначалните вноски и авансовите плащания и до клаузите относно отговорността и обезщетяването.

193

Комисията оспорва тези доводи.

194

В това отношение Общият съд припомня, че член 41, параграф 2, буква в) от Хартата гласи, че правото на добра администрация включва задължението на администрацията да мотивира своите решения.

195

Освен това по отношение на документи на трета страна член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 уточнява, че институцията на Съюза се консултира с третата страна, за да определи дали е приложимо някое от изключенията, предвидени в параграфи 1 или 2 на член 4 от посочения регламент, освен ако не е ясно, че документът трябва да се оповести или не. Ако съответната институция счита, че е ясно, че трябва да се откаже достъп до документ, произхождащ от трето лице, въз основа на изключенията, предвидени в параграфи 1 или 2 от същия член, тя отказва достъпа на заявителя, без дори да е длъжна да се консултира с третото лице, от което произхожда документът, независимо дали това трето лице преди това се е противопоставило на заявление за достъп до същите документи, подадено на основание на този регламент.

196

Що се отнася до свободата на преценка на институциите на Съюза при разглеждането на заявленията за достъп до документи, произхождащи от трети лица, следва да се уточни, че разпоредбите на Регламент № 1049/2001, които с посочените в него изключения установяват правото на достъп до всички документи, държани от институцията, трябва да се прилагат ефективно от институцията, до която е отправено заявлението за достъп (решение от 14 февруари 2012 г., Германия/Комисия, T‑59/09, EU:T:2012:75, т. 48).

197

При това положение, макар консултацията с трето лице несъмнено да е задължителна преди оповестяването на издаден от това лице документ, Комисията е тази, която трябва да прецени рисковете, които могат да произтекат от оповестяването. В частност тя не бива да приема, че възражението от третото лице автоматично означава, че оповестяването не може да се осъществи поради риск от засягане на защитата на търговските интереси, а трябва да анализира по независим начин всички релевантни обстоятелства и да вземе решение в рамките на своята свобода на преценка.

198

Така съгласно член 8 от Регламент № 1049/2001 крайната отговорност за правилното прилагане на този регламент е на институцията на Съюза, която трябва също така да защити валидността на решението, с което се отказва достъп до документи, произхождащи от трето лице, пред юрисдикциите на Съюза или пред Европейския омбудсман. Ако в хипотезата на документи, произхождащи от трети лица, институцията трябваше да следва автоматично мотивите, изтъкнати от третото засегнато лице, тя би била принудена да отстоява пред контролните инстанции спрямо лицето, което е подало заявлението за достъп, позиция, която сама счита за незащитима (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 14 февруари 2012 г., Германия/Комисия, T‑59/09, EU:T:2012:75, т. 47).

199

В случая, в обжалваното решение се посочва, че в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 Комисията е провела със съответните предприятия нови консултации, квалифицирани като „широки“, относно възможността за по-широко оповестяване на разглежданите договори вследствие на потвърдителното заявление. В това решение се обяснява, че от посочените консултации е видно, че части от разглежданите договори все още се нуждаят от защита, тъй като в тях се съдържа чувствителна от търговска гледна информация и оповестяването им може да засегне законните търговски интереси на съответните предприятия. В обжалваното решение се уточнява, че до разглежданите договори е предоставен по-широк частичен достъп, след като институцията е взела предвид отговорите на засегнатите предприятия и направената от самата нея оценка. В обжалваното решение се посочва също, че обхватът на заличаванията е варирал по-специално в зависимост от характерното за всяко от съответните предприятия положение, от неговите характеристики, от отношенията му с други търговски оператори, от неговите пазарни и управленски стратегии, от начина, по който неговите конкуренти биха могли да използват оповестената информация, и от етапа на изпълнение на въпросния договор.

200

От това следва, че на жалбоподателите е била изцяло предоставена възможност да разберат причините, обясняващи различията в заличаванията на разглежданите договори, и по какъв начин според Комисията пълното оповестяване на различните заличени части от тези документи е можело да окаже различно въздействие върху търговските интереси на съответните предприятия. При това положение обжалваното решение не е опорочено от липса на мотиви в това отношение.

201

Освен това от обжалваното решение и от прочита на разглежданите договори е видно, че макар несъмнено всички тези документи да имат един и същ материален предмет, тоест закупуването на ваксини срещу COVID‑19, и да съдържат клаузи относно взаимните задължения на договарящите страни за тази цел, правният предмет на всеки от разглежданите договори е различен, тъй като засегнатото предприятие и конкретната ваксина са различни. Така всеки разглеждан договор е самостоятелен документ.

202

Жалбоподателите обаче са се задоволили да приемат по същество, че е малко вероятно дадена информация да е чувствителна за дадено предприятие, а да не е за друго. Те обаче не са представили никаква релевантна улика, която да е от естество да опровергае обясненията на Комисията в обжалваното решение, че за да откаже достъпа до заличената информация, тя се е основала на анализ на доказателствата относно конкретното съдържание на всеки разглеждан договор и на индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие.

203

С оглед на гореизложените съображения третото основание следва да се отхвърли по същество.

204

С измененото четвърто основание жалбоподателите оспорват по същество основателността и достатъчността на мотивите, изложени от Комисията в обжалваното решение относно липсата на по-висш обществен интерес, диктуващ пълното оповестяване на разглежданите договори по смисъла на член 4, параграф 2, последна част от изречението от Регламент № 1049/2001.

205

Според жалбоподателите съществува по-висш обществен интерес от пълното оповестяване на разглежданите договори, с оглед на създаване на обществено доверие в ролята на Комисията при съвместното възлагане на обществени поръчки за закупуването на ваксини срещу COVID‑19 и използването на публични средства за тази цел, както и с оглед на създаване на обществено доверие в самите ваксини, за да се води борба с явлението недоверчивост към ваксините и дезинформацията.

206

Освен това жалбоподателите поддържат, че съществува връзка между явлението недоверчивост към ваксините и липсата на доверие на обществеността в институциите и неоповестяването на някои съдържащи се в разглежданите договори данни, а именно структурата на производствените разходи на различните ваксини, цените, местоположението на производствените обекти, споразуменията в областта на интелектуалната собственост, клаузите относно отговорността и обезщетяването и клаузите относно достъпа до ваксината.

207

Жалбоподателите оспорват твърдението, че са изтъкнали само доводи от общ характер, за да обосноват оповестяването на заличената информация. Те упрекват Комисията, че не е направила претегляне между търговските интереси на съответните предприятия и по-висшия обществен интерес в областта на здравеопазването, в полза на който е прозрачността. Комисията просто отхвърлила доводите на жалбоподателите, без да уточни ясно причините, поради които не бил налице по-висш обществен интерес от разкриване на разглежданите данни.

208

Накрая, в изявлението си за изменение на жалбата жалбоподателите изброяват причините, поради които било необходимо да се оповестят някои специфични данни, заличени в разглежданите договори. Първо, те поддържат, че оповестяването на определенията е предварително условие за разбирането на въпросните договори и следователно за прозрачността и доверието, поради което представлява по-висш обществен интерес. Второ, оповестяването на местоположението на производствените обекти за ваксини било необходимо за организирането на кампании за ваксинация в държавите членки и за да може обществеността да прецени дали да очаква евентуално забавяне на доставките, и да провери дали капацитетът е достатъчен за своевременното доставяне на ваксините. Трето, оповестяването на клаузите относно даренията и препродажбите било необходимо, за да се разбере как Съюзът и държавите членки допринасят за борбата с COVID‑19 в световен мащаб. Четвърто, разкриването на цените на дозите и на графиците за доставка било необходимо, за да се възстанови доверието на обществеността в съвместното възлагане на обществени поръчки за ваксините и да се обяснят различните избрани ваксини от държавите членки и трудностите при доставките, срещнати по-специално от AstraZeneca. Пето, оповестяването на клаузите относно първоначалните вноски и авансовите плащания било важно, за да може обществеността да има доверие във ваксините и в инвестирането на публични средства от Комисията, да ги анализира и да направи изводи относно съвместното възлагане на обществени поръчки за ваксини и евентуалните печалби, реализирани от съответните предприятия. Шесто, разкриването на клаузите относно отговорността и обезщетяването било от съществено значение за повишаване на доверието във ваксините, за борба с дезинформацията и за да се знае кой носи отговорност и кой ще бъде обезщетен в случай на странични ефекти, свързани с ваксинацията.

209

Комисията оспорва тези доводи.

210

В това отношение в самото начало Общият съд припомня, че първото основание и първата част на второто основание, както и петата и седмата част на второто основание трябва да бъдат уважени, доколкото Комисията не е предоставила достатъчно обяснения, позволяващи да се установи по какъв начин достъпът до определенията на изразите „умишлено нарушение“ в документ 1 и „разумни максимални усилия“ в документи 4 и 7 и до клаузите относно даренията и препродажбите би могъл конкретно и действително да засегне търговските интереси на съответните предприятия, и доколкото мотивите за отказ за по-широко оповестяване на клаузите относно обезщетяването не доказват наличието на предвидим, а не чисто хипотетичен риск от засягане на търговските интереси на съответните предприятия в нарушение на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. От това следва, че разглеждането на четвъртото основание не се отнася до посочените аспекти на обжалваното решение.

211

В съответствие с член 4, параграф 2, последна част от изречението от Регламент № 1049/2001 институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването би засегнало, по-специално, защитата на търговските интереси на определено физическо или юридическо лице, „освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“. От това следва, че институциите на Съюза не могат да откажат достъп до документ, когато оповестяването му е обосновано от по-висш обществен интерес, дори ако то би могло да засегне защитата на търговските интереси на определено физическо или юридическо лице.

212

В този контекст следва да бъдат претеглени, от една страна, особеният интерес, чиято защита трябва да се осигури, като не се оповести съответният документ, и от друга страна, по-конкретно общият интерес от предоставяне на достъп до този документ, с оглед на предимствата, които, както се посочва в съображение 2 от Регламент № 1049/2001, произтичат от по-голямата прозрачност, а именно по-добро гражданско участие в процеса на вземане на решения и по-голяма законност, ефективност и отговорност на администрацията по отношение на гражданите в демократичната система (вж. решения от21 октомври 2010 г., Agapiou Joséphidès/Комисия и EACEA, T‑439/08, непубликувано, EU:T:2010:442, т. 136 и цитираната съдебна практика, и от 5 февруари 2018 г., PTC Therapeutics International/EMA, T‑718/15, EU:T:2018:66, т. 107).

213

Заявителят е този, който трябва да посочи конкретно обстоятелствата, сочещи за наличието на по-висш обществен интерес, който обосновава оповестяването на съответните документи (вж. решения от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 94 и цитираната съдебна практика, и от 16 юли 2015 г., ClientEarth/Комисия, C‑612/13 P, EU:C:2015:486, т. 90 и цитираната съдебна практика). Всъщност наличието на по-висш обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2, последна част от изречението от Регламент № 1049/2001 трябва да се докаже от лицата, които го изтъкват (решение от 25 септември 2014 г., Spirlea/Комисия, T‑306/12, EU:T:2014:816, т. 97).

214

По-висшият обществен интерес, който може да обоснове оповестяването на документ, не трябва непременно да бъде различен от принципите, които са в основата на Регламент № 1049/2001. При все това не могат да се приемат общи съображения, за да се обоснове достъпът до исканите документи, който изисква в дадения случай зачитането на принципа на прозрачност да е особено наложително, което да има превес над съображенията, обосноваващи отказа да се оповестят въпросните документи (вж. в този смисъл решения от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 92 и 93 и цитираната съдебна практика, и от 16 юли 2015 г., ClientEarth/Комисия, C‑612/13 P, EU:C:2015:486, т. 92 и 93).

215

В случая, в потвърдителното заявление шестимата депутати се позовават на по-висш обществен интерес, обосноваващ според тях оповестяването на разглежданите договори, формиран по същество от пет части, а именно, първо, прозрачността с цел да се създаде обществено доверие в действията на Комисията във връзка с закупуването на ваксини срещу COVID‑19 и поради използването на публични средства в това отношение, второ, прозрачността за целите на общественото доверие в самите ваксини и за противодействие на явлението недоверчивост към ваксините, трето, различни изявления на Парламента, с които се иска по-голяма прозрачност, четвърто, световното измерение на пандемията и пето, Хартата и двойната функция на жалбоподателите като граждани на Съюза и членове на Парламента.

216

В обжалваното решение, с което Комисията предоставя по-широк частичен достъп до документи 1—8 и 11, оповестени по-рано, както и частичен достъп до документи 9, 10, 12 и 13, които до този момент не са били публично оповестени в редактирана форма, Комисията посочва, че споделя значението на общественото доверие в действията ѝ по отношение на закупуването на ваксини и признава изискваната висока степен на прозрачност. Тя припомня, че редовно е предоставяла информация за хода на преговорите със съответните предприятия и за различните предприети постъпки, включително пред Парламента, за да се гарантира прозрачността. Тя посочва, че се е консултирала със съответните предприятия, за да предостави възможно най-широк достъп до разглежданите договори. Тя обаче подчертава, че към датата на обжалваното решение здравната криза е продължавала и че правото на достъп до документите не било общо и абсолютно право. По-нататък, Комисията отбелязва общия характер на доводите в потвърдителното заявление за достъп, отнасящи се до евентуална недоверчивост към ваксините, различните изявления на Парламента, Хартата и световното измерение на пандемията, и припомня, че общи съображения, включително относно защитата на човешкото здраве, не са достатъчни, за да обосноват по-висш обществен интерес, без да се уточнят конкретните причини, обосноваващи в каква степен оповестяването би обслужило този обществен интерес. Тя уточнява, че не е била в състояние да установи какъвто и да било обществен интерес, който може да има предимство пред обществения и частния интерес, защитен с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. Тя отхвърля релевантността на съображения, основани на обстоятелството, че информация относно три сключени договора за предварително закупуване е изтекла в медиите. Накрая, според нея фактът, че разглежданите договори се отнасят до административна процедура, а не до законодателни актове, засилва извода, че никакъв по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на заличените части.

217

От тези съображения следва, че Комисията е предоставила кратки обяснения, позволяващи на жалбоподателите да разберат причините, които са я накарали да отхвърли наличието на по-висш обществен интерес, диктуващ пълното оповестяване на разглежданите договори по смисъла на член 4, параграф 2, последна част от изречението от Регламент № 1049/2001.

218

Поради това оплакването за непълнота на мотивите на обжалваното решение в това отношение трябва да се отхвърли.

219

Що се отнася до основателността на мотивите на обжалваното решение, преценката на Комисията не е опорочена от никаква грешка при прилагане на правото с оглед на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

220

Всъщност в случая обстоятелството, че съответните предприятия са участвали в изпълнението на задачи от обществен интерес, по-специално разработването на ваксини срещу COVID‑19, посредством първоначални вноски или авансови плащания, произхождащи от публични средства и изплатени въз основа на разглежданите договори, които Комисията е сключила от името на държавите членки, е по принцип от естество да разкрие наличието на действителен интерес на обществеността от достъп до информация относно посочените ваксини и договори (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2023 г., Breyer/REA, C‑135/22 P, EU:C:2023:640, т. 77).

221

Освен това прозрачността на процеса, следван от Комисията по време на преговорите с производителите на ваксини срещу COVID‑19 и при сключването на разглежданите договори от името на държавите членки, може да допринесе за повишаване на доверието на гражданите на Съюза по отношение на насърчаваната от тази институция стратегия за ваксиниране, а впоследствие — по-специално за борба с разпространението на невярна информация относно условията по преговорите и сключването на посочените договори (вж. в този смисъл решения от 7 септември 2022 г., Saure/Комисия, T‑448/21, непубликувано, EU:T:2022:525, т. 45, и от 7 септември 2022 г., Saure/Комисия, T‑651/21, непубликувано, EU:T:2022:526, т. 46).

222

В този контекст следва да се констатира, че Комисията не отрича наличието на обществен интерес от получаване на информация относно закупуването на ваксини и разглежданите договори, но приема в обжалваното решение, че този интерес е удовлетворен от различните постъпки, предприети за осигуряване на прозрачността, сред които са публикуването на актуализирана информация за напредъка на преговорите и предоставянето на устна и писмена информация на Парламента. Следва да се констатира също, че заличената информация не съдържа научни данни относно ефикасността и безопасността на ваксините, които да се отнасят до евентуалните опасения на обществеността във връзка с употребата на ваксините.

223

При все това толкова общи съображения като изтъкнатите от жалбоподателите, а именно необходимостта да се създаде обществено доверие към дейността на Комисията във връзка с закупуването на ваксини срещу COVID‑19 и необходимостта от изграждане на доверие в самите ваксини, за да се преодолее явлението недоверчивост към ваксините, не са от естество да докажат, че в случая свързаният с прозрачността интерес е бил особено належащ, което е имало превес над причините, обосноваващи отказа за оповестяване на заличените части от разглежданите договори.

224

Този извод не се поставя под съмнение от по-подробните доводи на жалбоподателите, изложени в изявлението им за изменение на жалбата.

225

Първо, жалбоподателите изобщо не са доказали защо оповестяването пред самите тях, а in fine — пред обществеността, на данните относно местоположението на производствените обекти на съответните предприятия е необходимо за организирането на кампаниите за ваксинация в държавите членки, тъй като посочените кампании се провеждат от компетентните национални органи. Освен това те не са обяснили по какъв начин оповестяването на тези данни би позволило на обществеността да си изгради информирано становище относно риска от евентуални забавяния на доставките и относно производствения капацитет на посочените обекти.

226

Второ, доколкото жалбоподателите изтъкват, че разкриването на цените на дозите и на графиците за доставка би позволило да се възстанови доверието на по-голяма част от потребителите в закупуването на ваксините и да се обяснят различният избор на ваксини на държавите членки и срещнатите трудности при доставянето, трябва да се констатира, че те не подкрепят твърденията си. По-специално, те не обясняват по какъв начин доверието на обществеността в съвместното възлагане на обществени поръчки за ваксини срещу COVID‑19 би се засилило от оповестяването на чувствителни финансови елементи от разглежданите договори, които могат да бъдат използвани срещу съответните предприятия в преговорите им с купувачи от трети държави и дори срещу Комисията и държавите членки в рамките на последващи договори за закупуване. Те не обясняват и по какъв начин самите цени на дозите биха могли да разкрият мотивите, стоящи в основата на решенията на държавите членки относно ваксините, използвани в техните кампании за ваксинация срещу COVID‑19. Освен от избора на държавата членка да участва или не в разглеждания договор, и от цената посочените решения обаче могат да бъдат повлияни от различни съображения, като характеристиките на ваксината, нейната наличност и срока за доставка. Освен това, подобно на изтъкнатото от Комисията, оповестяването на графиците за доставка по никакъв начин не изяснява причините за евентуално срещнатите трудности при доставянето.

227

Трето, доколкото жалбоподателите поддържат, че оповестяването на клаузите относно първоначалните вноски и авансовите плащания би позволило да се засили доверието на обществеността към ваксините и в инвестирането на публични средства, позволявайки ѝ да анализира и да направи изводи относно преговорите и инвестициите на Комисията и евентуалните печалби на съответните предприятия, следва да се отбележи, че чувствителните финансови елементи на разглежданите договори нямат никаква връзка с ефикасността или безопасността на ваксините срещу COVID‑19. Освен това, дори да се предположи, че по-широкото оповестяване на заличените клаузи в документи 2—4, 12 и 13 действително позволява да се направят изводи относно преговорите по посочените договори, използването на публични средства и печалбите на съответните предприятия, както бе констатирано в точка 226 по-горе, жалбоподателите не обясняват по какъв начин би се засилило доверието на обществеността с оповестяването на заличените данни, въпреки че те биха могли да засегнат отрицателно текущите или последващите преговори.

228

Четвърто, тъй като механизмът за обезщетяване на засегнатите предприятия от държавите членки по никакъв начин не засяга режима на правната отговорност на посочените предприятия на основание на Директива 85/374 и тъй като тази информация вече е била обществено достояние към момента на подаването на първоначалното заявление за достъп, жалбоподателите не обясняват как оповестяването на клаузите относно договорната отговорност на съответните предприятия в случай на нарушаване, разваляне или спиране на действието на разглежданите договори, по-специално във връзка със забавяне на доставките или липсващи доставки, би могло да повиши доверието във ваксините и би помогнало в борбата с дезинформацията.

229

Накрая, както посочва Комисията в обжалваното решение, административната ѝ дейност не изисква същия обхват на достъп до документи като този, който се изисква от законодателната дейност на институция на Съюза (вж. по аналогия решения от 29 юни 2010 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, C‑139/07 P, EU:C:2010:376, т. 60, и от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 91).

230

В случая обаче разглежданите договори се вписват в рамките на административна дейност.

231

При тези условия към датата на приемането на обжалваното решение Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като се е позовала на изключението, свързано със защитата на търговските интереси на съответните предприятия, като се има предвид обаче, че както следва от член 4, параграф 7 от Регламент № 1049/2001, това изключение не е предназначено да се прилага за неограничен период от време, а само докато защитата по отношение на съдържанието на разглеждания документ е обоснована (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2010 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑362/08 P, EU:C:2010:40, т. 56 и 57).

232

От това следва, че четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.

233

С петото си основание жалбоподателите припомнят, че Комисията е длъжна да вземе предвид както правото на свобода на изразяване на мнение, гарантирано от член 11, параграф 1 от Хартата, така и правото на достъп до документи, защитено с член 42 от нея. Те упрекват Комисията, че не е проверила дали и в каква степен предоставеният само частичен достъп до разглежданите договори представлява намеса в упражняването на правото им на свобода на изразяване на мнение, предвидено в член 11, параграф 1 от Хартата, което включва свободата да получават информация, нарушавайки член 52, параграф 3 от посочената Харта и член 10, параграф 1 от ЕКПЧ. На етапа на писмената реплика те добавят, че като не е спазила наложените ограничения на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, Комисията е нарушила и член 42 от Хартата.

234

Комисията оспорва тези доводи.

235

От една страна, твърдението относно член 42 от Хартата, повдигнато на етапа на репликата, било ново и недопустимо при липсата на какъвто и да било изложен в негова подкрепа довод и при всички положения — неоснователно. От друга страна, закрепеното в член 42 от Хартата право на достъп до документи не било безусловно, а се упражнявало в съответствие с член 52, параграф 2 от Хартата, при определените в Договорите условия и граници. Следователно, като е отказала да предостави достъп до някои части от разглежданите договори в приложение на изключенията, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001, Комисията не е нарушила свободата на изразяване на мнение на жалбоподателите.

236

Петото основание на жалбоподателите следва да се разбира в смисъл, че с него по същество се упреква Комисията, че е нарушила както член 11, параграф 1, така и член 42 от Хартата, доколкото, видно от анализа на другите основания, изтъкнати в подкрепа на настоящата жалба, Комисията не е проверила надлежно дали и в каква степен частичният отказ за достъп до разглежданите договори би могъл да представлява намеса в правото им на достъп до документите и в свободата им на изразяване на мнение и на информация.

237

Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателите не излагат конкретни доводи, за да докажат как конкретно частичният отказ на достъп нарушава основните им права и свободи, а поставят установяването на такова нарушение в зависимост от уважаването на разгледаните по-горе основания.

238

При тези условия по същите съображения като изложените в точки 39—46, 151—171 и 182—188 по-горе следва да се констатира нарушение на член 11, параграф 1 и на член 42 от Хартата, що се отнася до заличаването на определенията на изразите „умишлено нарушение“ и „разумни максимални усилия“ в документи 4 и 7 и на клаузите относно даренията и препродажбите, както и на клаузите относно обезщетяването в разглежданите договори.

239

За сметка на това, тъй като жалбоподателите не са изложили никакъв отделен довод от изложените доводи в разгледаните по-горе от първо до четвърто основание, за да оспорят отказа на достъп до информация, различна от посочената в точка 238 по-горе, следва петото основание да се отхвърли, що се отнася до подобна информация.

240

С оглед на предходните съображения следва петото основание да се уважи отчасти.

241

С шестото си основание жалбоподателите поддържат, че Комисията е нарушила членове 7 и 8 от Регламент № 1049/2001, като е заличила в документи 7 и 11 определена информация, която при все това е оповестила в отговор на първоначалното заявление за достъп. Според тях Комисията не може валидно да оповести по-малко информация в отговор на потвърдителното заявление за достъп.

242

Комисията оспорва тези доводи.

243

В това отношение, без да е необходимо да се решава въпросът дали в отговор на потвърдително заявление Комисията може да оттегли достъпа до определена информация, оповестена в първоначалното ѝ становище, е достатъчно да се констатира, че в случая тя не е възнамерявала да оттегли достъпа до информацията от документи 7 и 11, която е оповестила в първоначалното си становище.

244

Всъщност, от една страна, наистина Комисията е заличила някои данни от документи 7 и 11, които при все това е оповестила в отговор на първоначалното заявление за достъп. В обжалваното решение обаче изобщо не се споменава такова оттегляне. От друга страна, пред Общия съд Комисията изрично се позовава на факта, че жалбоподателите нямат интерес да изтъкват такова основание, поради това че „вече са получили законен достъп до частите от документите, които са били оповестени на първоначалния етап“. Накрая, Комисията не е отправила искане до жалбоподателите да се ангажират да заличат данните, които са им били предоставени.

245

При тези условия следва да се приеме, че жалбоподателите са запазили достъпа до някои данни от документи 7 и 11, получени в отговор на първоначалното им заявление за достъп.

246

Вследствие на това шестото основание трябва да се отхвърли като неотносимо.

247

С оглед на всички изложени по-горе съображения обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която се отказва по-широк достъп, първо, до определенията на изразите „умишлено нарушение“ в документ 1 и „разумни максимални усилия“ в документи 4 и 7, второ, до клаузите относно даренията и препродажбите и трето, до клаузите относно обезщетяването.

248

В този контекст следва да се припомни, че Общият съд не следва да замества Комисията и да посочва частите от документи, до които е трябвало да бъде предоставен пълен или частичен достъп, тъй като при изпълнението на настоящото решение и в съответствие с член 266 ДФЕС институцията е длъжна да вземе предвид изложените в него мотиви в това отношение (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2006 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑391/03 и T‑70/04, EU:T:2006:190, т. 133).

249

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото по същество, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателите.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

I. Обстоятелствата по спора

II. Искания на страните

III. От правна страна

А. По първото основание и по първата част на второто основание, изведени от неправилното прилагане на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, по отношение на информация, която не попада в обхвата на посоченото изключение, от липса на мотиви в това отношение, както и от непоследователно прилагане на посоченото изключение

1. Предварителни бележки

2. По мотивите на обжалваното решение, що се отнася до частичното заличаване на определенията

Б. По второто основание, изведено от липсата на обосновка на прилагането на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, и от нарушението на Регламент № 1049/2001, доколкото Комисията не извършила стриктно тълкуване и прилагане на горепосоченото изключение

1. По отказа на достъп до местонахождението на производствените обекти

2. По частичния отказ на достъп до клаузите в областта на правото на интелектуална собственост

а) По мотивите на обжалваното решение

б) По основателността на мотивите на обжалваното решение

3. По частичния отказ на достъп до клаузите относно първоначалните вноски или авансовите плащания

а) По мотивите на обжалваното решение

б) По основателността на мотивите на обжалваното решение

4. По частичния отказ на достъп до клаузите относно отговорността и обезщетяването

а) По мотивите на обжалваното решение

б) По основателността на мотивите на обжалваното решение

1) По клаузите относно договорната отговорност

2) По клаузите относно обезщетяването

5. По частичния отказ на достъп до графиците за доставка

6. По частичния отказ на достъп до клаузите относно даренията и препродажбите

7. Заключение по второто основание

В. По третото основание, изведено от непоследователно прилагане на Регламент № 1049/2001, довело до неговото нарушаване, и от нарушение на принципа на добра администрация, доколкото Комисията не е заличила в същата степен клаузи или данни от същото естество

Г. По четвъртото основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, доколкото Комисията не е взела предвид по-висшия обществен интерес, диктуващ оповестяването на поисканата информация

Д. По петото основание, изведено от нарушение на член 42 и член 52, параграф 3 от Хартата, както и на член 10, параграф 1 от ЕКПЧ

Е. По шестото основание, изведено от нарушение на членове 7 и 8 от Регламент № 1049/2001, доколкото с обжалваното решение Комисията е заличила някои данни, които тя е оповестила преди това

IV. По съдебните разноски