1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, TenneT TSO GmbH и TenneT TSO BV, искат отмяната на решението на апелативния съвет на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) от 28 май 2021 г., с което се потвърждава Решение № 30/2020 на ACER от 30 ноември 2020 г. по предложението на операторите на преносни системи за електроенергия (наричани по-нататък „ОПС“) от региона за изчисляване на преносната способност, наименуван „CORE“, който включва Белгия, Чешката република, Германия, Франция, Хърватия, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния, Словения и Словакия (наричан по-нататък „регион CORE“), във връзка с методиката за поделяне на разходите за повторно диспечиране и насрещна търговия, и с което се отхвърля жалбата им по преписка A-001‑2021 (консолидирана) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

2

Жалбоподателите са два ОПС, които експлоатират електропреносна система съответно в част от Германия и в Нидерландия.

3

Съгласно член 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията от 24 юли 2015 година за установяване на насоки относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването (ОВ L 197, 2015 г., стр. 24) всички ОПС във всеки регион за изчисляване на преносната способност изготвят предложение, не по-късно от 16 месеца след вземането на решение относно регионите за изчисляване на преносната способност, за обща методика за поделяне на разходите за повторно диспечиране и насрещна търговия (наричана по-нататък „методиката за поделяне на разходите“).

4

На 17 ноември 2016 г., в съответствие с член 15 от Регламент 2015/1222, ACER приема Решение № 06/2016 за определяне на регионите за изчисляване на преносната способност. В член 1 от това решение и в приложение I към него са изброени териториите на държавите членки, включени в региона CORE.

5

Предложението за методика за поделяне на разходите, направено от ОПС в региона CORE, трябвало да бъде представено не по-късно от шестнадесет месеца след това решение, а именно най-късно на 17 май 2018 г.

6

ОПС в региона CORE обаче не представят предложение за методика за поделяне на разходите в рамките на посочения в точка 5 по-горе срок. В съответствие с член 9, параграф 4 от Регламент 2015/1222 тези ОПС уведомяват националните регулаторни органи (наричани по-нататък „НРО“) и ACER, че имат нужда от повече време за изготвянето на такова предложение. ACER информира за това Европейската комисия, която провежда консултации с ОПС, НРО и ACER, за да помогне на посочените ОПС да изготвят това предложение и да го представят за одобрение възможно най-скоро.

7

На 27 март 2019 г., съгласно член 9, параграф 7, буква з) от Регламент 2015/1222, ОПС в региона CORE представят на всички НРО в този регион предложение за методика за поделяне на разходите, придружено от обяснителен документ. В съответствие с член 9, параграф 10 от посочения регламент НРО разполагат със срок от шест месеца, за да се произнесат по това предложение.

8

На 26 септември 2019 г., по искане на НРО, ACER решава да удължи с шест месеца определения им за одобрение на посоченото предложение срок, а именно до 27 март 2020 г.

9

На 27 март 2020 г. председателят на Регионалния форум на регулаторите на енергия в региона CORE обявява от името на всички НРО в този регион, че към същия момент те не са в състояние да вземат решение по представеното предложение, тъй като го считат за непълно, и то в степен, която не им позволява нито да го одобрят, нито да направят искане за неговото изменение.

10

Тъй като НРО в региона CORE не постигат съгласие по представеното от ОПС предложение за методика за поделяне на разходите, в същия ден ACER обявява, че е компетентна да вземе решение по това предложение в съответствие с член 5, параграф 3 и член 6, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 158, 2019 г., стр. 22) и член 9, параграф 11 от Регламент 2015/1222. Съгласно последната разпоредба ACER трябва да вземе това решение в срок от шест месеца в съответствие с член 6, параграф 12, буква а) от Регламент 2019/942.

11

След дълъг период на сътрудничество, консултации и обсъждания между ACER, всички НРО в региона CORE и всички ОПС в същия регион по предложението за методика за поделяне на разходите, представено от посочените ОПС, и по промените, внесени в това предложение по време на редица заседания и гласувания, на 18 ноември 2020 г. Съветът на регулаторите на ACER, съставен от представители на НРО, дава положително становище по посоченото предложение в приложение на член 22, параграф 5, буква а) от Регламент 2019/942.

12

На 30 ноември 2020 г. ACER приема с Решение № 30/2020 методиката за поделяне на разходите („Common methodology for redispatching and countertrading cost sharing for the Core CCR in accordance with Article 74 of Commission Regulation (EU) 2015/1222 of 24 July 2015“) във вида, в който е поместена в приложение I към посоченото решение (наричана по-нататък „спорната методика за поделяне на разходите“).

13

На 29 януари 2021 г., в съответствие с член 28 от Регламент 2019/942, жалбоподателите подават пред апелативния съвет на ACER жалба за отмяна на Решение № 30/2020. Решението е обжалвано и от други ОПС и НРО в региона CORE. На 18 февруари 2021 г. апелативният съвет обединява всички тези жалби.

14

На 28 май 2021 г. апелативният съвет приема обжалваното решение, с което се потвърждава Решение № 30/2020 и се отхвърлят всички подадени срещу него жалби за отмяна.

15

Жалбоподателите искат от Общия съд:

16

ACER иска от Общия съд:

17

Федерална република Германия, встъпила в подкрепа на исканията на жалбоподателите, иска от Общия съд да отмени обжалваното решение.

18

Жалбоподателите изтъкват три основания в подкрепа на жалбата си.

19

Първото основание е грешка при прилагане на правото при определяне на обхвата на спорната методика за поделяне на разходите, второто основание e незаконосъобразност на метода за разлагане на потоците и третото основание е неправилно определяне на равнището на толерантност за законните кръгови потоци (наричано по-нататък „равнището на толерантност“).

20

ACER иска всички изтъкнати от жалбоподателите основания да бъдат отхвърлени по същество.

21

Общият съд счита за уместно да разгледа най-напред повдигнатото от ACER възражение за недопустимост на изявлението при встъпване на Федерална република Германия и приложението към него.

22

ACER изтъква, че изявлението при встъпване на Федерална република Германия и приложението към него трябва да бъдат обявени за недопустими.

23

Изявлението при встъпване на Федерална република Германия се свеждало до няколко общи твърдения. Общото препращане към приложението към това изявление при встъпване, в което се съдържат доводи в подкрепа на встъпването на Федерална република Германия по друго дело, не било законосъобразно и не можело да заличи липсата на каквито и да било правни доводи в изявлението при встъпване по настоящото дело.

24

В съдебното заседание Федерална република Германия е поканена да се произнесе по допустимостта на изявлението си при встъпване.

25

По силата на член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд всяка искова молба или жалба трябва да посочва предмета на спора и кратко изложение на посочените основания. Съгласно постоянната съдебна практика, за да е допустима исковата молба или жалбата, е необходимо съществените фактически и правни обстоятелства, на които тя се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин, от текста на самата искова молба или жалба, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Обшия съд — да се произнесе по исковата молба или жалбата, евентуално без да разполага с други данни. Въпреки че съдържанието на исковата молба или жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори да са приложени към нея, не заличава липсата на основни елементи от правните доводи, които следва да бъдат посочени в самата искова молба или жалба съгласно упоменатите по-горе разпоредби. Освен това Общият съд не е длъжен да изследва и установява в приложенията основанията и доводите, на които според него би могла да се основава исковата молба или жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и документална функция (вж. решение от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 299 и цитираната съдебна практика).

26

Цитираната в точка 25 по-горе съдебна практика се прилага по аналогия за изявлението при встъпване (вж. решение от 14 март 2013 г., Fresh Del Monte Produce/Комисия,T‑587/08, EU:T:2013:129, т. 541 и цитираната съдебна практика), за което в член 145, параграф 2, буква б) от Процедурния правилник е предвидено, че следва да съдържа основанията и доводите, изтъкнати от встъпилата страна.

27

В случая най-напред следва да се посочи, че изявлението при встъпване на Федерална република Германия съдържа някои съображения относно изтъкнатите от жалбоподателите първо и трето основание. Следва да се посочи също така, че в разглежданото изявление Федерална република Германия поддържа всички основания на жалбоподателите. По-нататък, Федерална република Германия представя като приложение към изявлението си при встъпване по настоящото дело изявлението си при встъпване по дело BNetzA/ACER (T‑485/21), към което тя препраща по общ начин и което също е с предмет отмяна на обжалваното решение. Накрая, следва да се отбележи, че в изявлението си при встъпване по настоящото дело Федерална република Германия излага някои съображения относно твърдяното дискриминационно третиране на големите пазарни зони в сравнение с по-малките, забраната при поделянето на разходите между различните видове електроенергийни потоци да се вземат предвид разтоварващите потоци, както и относно предимството на кръговите спрямо вътрешните потоци при определяне на причините за претоварванията на мрежата.

28

Първо, следва да се отхвърли доводът на Федерална република Германия, че е допусната да встъпи в производството.

29

В това отношение в случая е достатъчно да се посочи, че не става въпрос за оспорване на качеството на Федерална република Германия като встъпила страна, а за проверка на допустимостта на нейното изявление при встъпване.

30

Второ, не е относим и доводът на Федерална република Германия, че представянето на изявление при встъпване не е задължение за встъпилата страна, а възможност.

31

Всъщност, тъй като Федерална република Германия е избрала да представи изявление при встъпване, следва да се провери дали посоченото изявление отговаря на приложимите към него изисквания за форма, припомнени в точки 25 и 26 по-горе.

32

Трето, съгласно цитираната в точки 25 и 26 по-горе съдебна практика, която е приложима по аналогия към изявлението при встъпване, общото препращане към изявлението при встъпване, представено по дело BNetzA/ACER (T‑485/21), приложено към изявлението при встъпване по настоящото дело, е недопустимо и поради това не може да се вземе предвид за заличаване на евентуалната липса на основни елементи от правните доводи, които съгласно цитираната в точки 25 и 26 по-горе съдебна практика следва да бъдат посочени в изявлението при встъпване.

33

Четвърто, що се отнася до съображенията относно твърдяното дискриминационно третиране на големите пазарни зони в сравнение с по-малките, следва да се отбележи, че независимо от факта, че жалбоподателите по настоящото дело не изтъкват такова основание, тези съображения не позволяват на ACER да подготви защитата си, а на Общия съд — да ги разгледа.

34

Всъщност, в точка 4 от изявлението си при встъпване Федерална република Германия твърди следното:

„С обжалваното решение ответникът поставя в по-неблагоприятно положение по-големите пазарни зони (по-специално френската и германската зона) в полза на по-малките по размер пазарни зони, които пораждат по-малки кръгови потоци, било и само поради физически причини. Без да взема предвид физическите и географските характеристики, ответникът определя еднакво равнище на толерантност за законните кръгови потоци. Тъй като отново става въпрос за принципа на равенство, той е нарушен не само когато еднакви положения се третират по различен начин, но и когато различни положения се третират еднакво. Равното третиране (във възможно най-широк смисъл) уеднаквява различията, които съществуват, що се касае до законните и неизбежни кръгови потоци, между различните мрежови елементи и различните пазарни зони“.

35

Несъмнено е вярно, че съгласно постоянната съдебна практика общият принцип на недопускане на дискриминация или на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique и Lorraine и др, C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 23 и цитираната съдебна практика).

36

В конкретния случай обаче само по себе си твърдението за дискриминационно третиране на големите пазарни зони в сравнение с по-малките пазарни зони, без посочване на степента, в която тези зони се различават, и без обосновка на твърдяното еднакво третиране спрямо тях, не позволява на Общия съд да се произнесе по такова основание.

37

При тези условия, независимо от това дали встъпилата страна може да изтъква основания, различни от изтъкнатите от главната страна, която подпомага, следва да се заключи, че основанието, свързано с твърдяното дискриминационно третиране на различните пазарни зони, е недопустимо поради липсата на достатъчно изложение, което да позволи на Общия съд да се произнесе по него.

38

Пето, що се отнася до съображенията относно, от една страна, забраната за изравняване между натоварващите и разтоварващите потоци, и от друга страна, погрешното неблагоприятно третиране на кръговите потоци в сравнение с вътрешните потоци, следва да се отбележи, че независимо от факта, че жалбоподателите по настоящото дело не изтъкват такова основание, тези съображения не позволяват на ACER да подготви защитата си, а на Общия съд — да ги разгледа.

39

Всъщност в точка 5 от изявлението си при встъпване Федерална република Германия изтъква следното:

„Освен това тази методика забранява при поделянето на разходите между различните видове енергийни потоци да се вземат предвид разтоварващите потоци, като предоставя предимство на кръговите спрямо вътрешните потоци при определяне на причините за претоварване на мрежата. Тези два аспекта противоречат на регулаторната цел на Регламент 2019/943 да се ограничи, доколкото е възможно, претоварването в пазарните зони и да се увеличи трансграничният обмен“.

40

Само по себе си обаче твърдението, че забраната при поделянето на разходите да се вземат предвид разтоварващите потоци и неблагоприятно третиране на кръговите спрямо вътрешните потоци „противоречат на регулаторната цел на Регламент 2019/943 да се ограничи, доколкото е възможно, претоварването в пазарните зони и да се увеличи трансграничният обмен“, без да е подкрепено с каквито и да е правни доводи, не позволява на Общия съд да се произнесе по такова основание.

41

При тези условия, независимо от това дали встъпилата страна може да повдига основания, различни от изтъкнатите от главната страна, която подпомага, следва да се заключи, че основанията, свързани със забраната при поделянето на разходите между различните видове електроенергийни потоци да се вземат предвид разтоварващите потоци, и с предимството, предоставено на кръговите спрямо вътрешните потоци при определяне на причините за претоварване на мрежата, са недопустими поради липсата на изложение, позволяващо на Общия съд да се произнесе по тези основания.

42

Шесто, що се отнася обаче до съображенията на Федерална република Германия по първото и третото основание, повдигнати от жалбоподателите, те несъмнено са твърде лаконични, но, разгледани в светлината на изтъкнатите от жалбоподателите доводи, подлежат на правна преценка от страна на Общия съд.

43

С оглед на гореизложеното следва да се заключи, че изявлението при встъпване на Федерална република Германия е само частично допустимо, доколкото по изложените в точки 36 и 40 по-горе причини не позволява на Общия съд да се произнесе по доводите, свързани, първо, с дискриминационното третиране на различните пазарни зони, второ, с твърдяната забрана за изравняване между натоварващите и разтоварващите потоци, и трето, с твърдението за погрешно неблагоприятно третиране на кръговите спрямо вътрешните потоци.

44

С първото основание жалбоподателите, подпомагани в този смисъл от Федерална република Германия, изтъкват, че като е потвърдил обхвата на спорната методика за поделяне на разходите, апелативният съвет на ACER е допуснал грешка при прилагане на правото.

45

Първо, включването в обхвата на спорната методика за поделяне на разходите на всички елементи на преносната мрежа с напрежение по-високо или равно на 220 киловолта (kV) било несъвместимо с член 16, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 158, 2019 г., стр. 54) и член 74, параграф 2 от Регламент 2015/1222, както следвало от текста, структурата и целта на тези разпоредби.

46

Според жалбоподателите член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 се отнася до разпределянето на разходите за коригиращи действия във връзка с претоварвания „между две пазарни зони“. В съответствие с определенията за „претоварване“ и „критичен мрежови елемент“, съдържащи се в член 2, точки 4 и 69 от Регламент 2019/943, член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 се отнасял единствено за разпределянето на разходите за коригиращи действия, свързани с критични мрежови елементи, с изключение на други мрежови елементи, за които се счита, че не могат да засегнат способността за обмен на електроенергия.

47

Що се отнася до понятието „действия от трансгранично значение“, съдържащо се в член 74, параграф 2 от Регламент 2015/1222, то също се отнасяло само до коригиращите действия, свързани с критични мрежови елементи, с изключение на вътрешните коригиращи действия. Това се потвърждавало от съображение 10 от посочения регламент и от общата структура на член 74 от Регламент 2015/1222, който се отнасял до процеса на разпределяне на преносната способност.

48

Второ, никое правно основание не позволявало такова разширяване на обхвата на спорната методика за поделяне на разходите. По-специално такъв широк обхват не можел да се обоснове със съображения, свързани с принципа „замърсителят плаща“, или с предполагаемите стимули, които произтичали от подобно определяне на обхвата.

49

Трето, разширяването на обхвата чрез включването на всички елементи на преносната система не можело да се обоснове и със съображения, свързани с оперативната сигурност.

50

Федерална република Германия като цяло поддържа изтъкнатите от жалбоподателите доводи, като същевременно изтъква доводи, изведени от текста и законодателния генезис на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

51

ACER оспорва доводите на жалбоподателите, подкрепени от Федерална република Германия.

52

В самото начало следва да се припомни, на първо място, че с обжалваното решение апелативният съвет по същество отхвърля доводите за незаконосъобразност на обхвата на спорната методика за поделяне на разходите, по-специално в точки 89—379 (“First Consolidated Plea — Excessive scope of the RDCTCS and unlawful determination of XNEs”), в точки 1078—1105 (“Eighth Consolidated Plea — Polluter Pays Principle”) и в точки 1126—1191 (стр. 203—212) (“Fourteenth Consolidated Plea — ACER exceeded its competence and infringed the principle of conferral”) от посоченото решение.

53

Както по същество следва от точки 196—210 от обжалваното решение, то частично се основава на тълкуване на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, съгласно което тази разпоредба отразява принципа „замърсителят плаща“. Освен това тази разпоредба изисква да се определи произходът на физическите потоци, допринасящи за претоварването между зоните, без обаче разпределянето на разходите да се свежда само до коригиращите действия по отношение на претоварванията по междусистемните електропроводи.

54

Също така, както по същество следва от точки 173—180 от обжалваното решение, апелативният съвет приема, че спорната методика за поделяне на разходите е в съответствие с член 74, параграф 2 от Регламент 2015/1222, доколкото действията по мрежовите елементи, включени в обхвата на спорната методика за поделяне на разходите, са от трансгранично значение.

55

На второ място, разглеждането на първото основание предполага да се определят правното основание, предметът и обхватът на спорната методика за поделяне на разходите, потвърдена с обжалваното решение.

56

Първо, що се отнася до правното основание и предмета на спорната методика за поделяне на разходите, следва да се отбележи, че тя е приета в съответствие с член 74 от Регламент 2015/1222 и че в параграф 2 от тази разпоредба е предвидено приемането на решения за поделяне на разходите по коригиращи действия от трансгранично значение. Посочената методика има за цел да разпредели между ОПС разходите, породени от използването на скъпоструващи коригиращи действия, а именно повторното диспечиране и насрещната търговия.

57

В това отношение в член 2, точка 13 от Регламент 2015/1222 е дадено определение за „коригиращо действие“ като „всяка мярка, прилагана ръчно или автоматично от един или няколко ОПС, с цел да се поддържа експлоатационната сигурност“.

58

В член 2, точка 26 от Регламент 2019/943 повторното диспечиране е определено като мярка, включително ограничаване, задействана от един или повече ОПС или оператори на разпределителни системи чрез промяна на графика за производство, графика на електроснабдяване, или и двете, за да се променят физическите потоци в електроенергийната система и да се облекчи физическото претоварване или по друг начин да се гарантира сигурността на системата.

59

От своя страна в член 2, точка 27 от Регламент 2019/943 насрещната търговия е определена като междузонов обмен, иницииран от системни оператори между две пазарни зони, за да се облекчи физическото претоварване.

60

Претоварването, което представлява риск за експлоатационната сигурност, налагащ използването на коригиращи действия, от своя страна е определено в член 2, точка 4 от Регламент 2019/943 като „ситуация, при която не могат да бъдат изпълнени всички заявки от пазарни участници за търговия между зони от мрежата, защото те биха засегнали значително физическите потоци по мрежови елементи, които не могат да поемат тези потоци“.

61

Претоварване се причинява от физически потоци. Съгласно спорната методика за поделяне на разходите съществуват няколко вида физически потоци. Сред тях са така наречените разпределени потоци, които в член 2, параграф 2, буква a) от спорната методика за поделяне на разходите са определени като „физически поток по мрежов елемент, при който източникът и приемателят се намират в различни пазарни зони“. В член 2, параграф 2, буква o) от спорната методика за поделяне на разходите вътрешните потоци са определени като „физически поток по мрежов елемент, чиито източник, приемател и цялостният мрежов елемент се намират в една и съща пазарна зона“. Съгласно член 2, параграф 2, буква п) от спорната методика за поделяне на разходите кръгов поток е „физически поток по мрежов елемент, при който източникът и приемателят се намират в една и съща зона, а мрежовият елемент или част от него се намира в друга зона“.

62

Освен това следва да се отбележи, че в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 е предвидено разпределяне на разходите за коригиращи действия с цел облекчаване на претоварването между две пазарни зони в зависимост от степента, в която потоците, произтичащи от вътрешни за пазарните зони операции, допринасят за това претоварване. Всъщност посочената разпоредба предвижда по-специално, че „[п]ри разпределяне на разходите за коригиращи действия между операторите на преносни системи, регулаторните органи анализират до каква степен потоците, произтичащи от вътрешни за пазарните зони операции, допринасят за наблюдаваното претоварване между две пазарни зони, и разпределят разходите въз основа на приноса за претоварването върху операторите на преносни мрежи от пазарните зони, които са създали такива потоци, с изключение на разходите, породени от потоци в резултат на вътрешни за пазарните зони трансакции, които са под равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване в дадена пазарна зона“.

63

В това отношение „пазарна зона“ е определена в член 2, точка 65 от Регламент 2019/943 като „най-голямата географска зона, в която участниците на пазара могат да обменят енергия без разпределяне на капацитета“. Понастоящем зоните от региона CORE съответстват в голямата си част на териториите на държавите членки.

64

Второ, както следва от член 5, параграф 1 от спорната методика за поделяне на разходите, за да се разпределят разходите за коригиращи действия, следва да се установи кой е мрежовият елемент, за който действително се извършва всяко коригиращо действие.

65

Както се подчертава в точки 106—110 от обжалваното решение, в обхвата на спорната методика за поделяне на разходите попадат не само междузоновите мрежови елементи (междусистемни електропроводи), но и всички вътрешни мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо.

66

Всъщност в член 3, параграф 4 от спорната методика за поделяне на разходите е предвидено, че всички „мрежови елементи с трансгранично значение“ са „допустими за поделяне на разходите“.

67

От една страна, що се отнася до мрежовите елементи с трансгранично значение, в член 2, параграф 2, буква й) от спорната методика за поделяне на разходите тези елементи са определени като „мрежови елементи […] с установено трансгранично значение, по които нарушенията на оперативната сигурност трябва да се управляват координирано“.

68

В това отношение, от точки 106—110 от обжалваното решение следва, а и страните не спорят, че понятието „мрежови елементи с трансгранично значение“ трябва да се разглежда в същия смисъл като вложения в определението по член 5 от методиката за координирано повторно диспечиране и насрещна търговия в региона CORE съгласно член 35, параграф 1 от Регламент 2015/1222, приета с Решение № 35/2020 на ACER от 4 декември 2020 г. относно методиката за координирано повторно диспечиране и насрещна търговия в региона CORE (наричана по-нататък „методиката RDCT“) и по член 5 от методиката за регионално координиране на експлоатационната сигурност в региона CORE съгласно член 76, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1485 на Комисията от 2 август 2017 година за установяване на насоки относно експлоатацията на системата за пренос на електроенергия (ОВ L 220, 2017 г., стр. 1), приета с Решение № 33/2020 на ACER от 4 декември 2020 г. относно методиката за регионално координиране на експлоатационната сигурност в региона CORE (наричана по-нататък „методиката ROSC“).

69

Така понятието „мрежови елементи с трансгранично значение“ обхваща, от една страна, всички критични мрежови елементи съгласно член 5, параграф 1 и член 7 от общите методики за изчисляване на преносната способност за ден напред и в рамките на деня, приети с Решение № 02/2019 на ACER от 21 февруари 2019 г. въз основа на предложенията, направени от ОПС в региона CORE, за общи методики за изчисляване на преносната способност за ден напред и в рамките на деня (наричани по-нататък „методиките CCM“), а именно понастоящем — определените от ОПС междусистемни електропроводи и вътрешни мрежови елементи с равен на 5 % или по-голям фактор за разпределение на преноса на електроенергия, определен съгласно член 2, точка 22 от Регламент (ЕС) № 543/2013 на Комисията от 14 юни 2013 година за представяне и публикуване на данни на пазарите за електроенергия и за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 163, 2013 г., стр. 1), и от друга страна и по принцип, всички вътрешни мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо.

70

Съгласно определението в член 2, точка 69 от Регламент 2019/943 критичен мрежови елемент е „даден мрежови елемент или в рамките на пазарна зона, или между пазарни зони, който е взет предвид в процеса на изчисляване на капацитета [на междузоновия обмен], като ограничава количеството на енергията, която може да бъде обменяна [между тези зони]“.

71

Следователно критичните мрежови елементи са или междусистемни електропроводи, или вътрешни елементи, чийто фактор за разпределение на преноса на електроенергия е равен или по-голям от 5 %. По смисъла на спорната методика за поделяне на разходите мрежовите елементи с трансгранично значение са всички критични мрежови елементи, както и вътрешните мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо.

72

От друга страна, що се отнася до понятието „операции по повторно диспечиране и насрещна търговия с трансгранично значение“, следва да се отбележи, че в член 3, параграф 1 от спорната методика за поделяне на разходите се уточнява, че тя се отнася за операциите по повторно диспечиране и насрещна търговия с трансгранично значение, които са установени в методиката RDCT и методиката ROSC.

73

От това следва, както бе потвърдено от страните, че по смисъла на спорната методика за поделяне на разходите операции по повторно диспечиране и насрещна търговия с трансгранично значение по принцип са всички операции по повторно диспечиране и насрещна търговия, които имат за цел облекчаване на претоварването по мрежови елементи с трансгранично значение.

74

Според жалбоподателите от разпределянето следва да се изключат разходите за коригиращи действия, свързани с вътрешните мрежови елементи, които не са критични мрежови елементи.

75

По-специално жалбоподателите поддържат, че разходите, свързани с некритичните мрежови елементи, трябва да се изключат, тъй като претоварванията по тези елементи били „вътрешни“, т.е. не се включвали в определението за „междузонови“ претоварвания.

76

Следователно трябва да се провери дали е основателно твърдението на жалбоподателите, че разпределянето на разходите за коригиращи действия трябва да се ограничи до критичните мрежови елементи, както са предвидени в методиките CCM, тъй като става въпрос за елементи, които „ограничава[т] количеството на енергията, която може да бъде обменяна“ съгласно член 2, точка 69 от Регламент 2019/943. Ето защо само претоварването по тези елементи било междузоново претоварване по смисъла на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

77

Първо, следва да се провери дали критичните мрежови елементи са единствените, които имат трансгранично значение по смисъла на член 74, параграф 2 от Регламент 2015/1222.

78

Следва да се припомни, че съгласно член 74, параграф 2 от Регламент 2015/1222 спорната методика за поделяне на разходите „включва решения за поделяне на разходите по действия от трансгранично значение“. Освен това в член 74, параграф 4, буква б) от същия регламент е предвидено, че спорната методика за поделяне на разходите трябва да определя „кои разходи, направени поради използването на повторно диспечиране или насрещна търговия, за да се осигури гарантираността на междузоновата преносна способност, са допустими за поделяне между всички ОПС от даден регион за изчисляване на преносната способност“, в случая региона CORE.

79

Така, за да се установи дали спорната методика за поделяне на разходите, потвърдена с обжалваното решение, е съвместима с член 74, параграф 2 от Регламент 2015/1222, следва да се провери в каква степен коригиращите действия, разходите за които тя цели да разпредели, имат за цел да осигурят гарантираността на междузоновата преносна способност.

80

Важно е обаче да се припомни, че Регламент 2015/1222 е акт за изпълнение на Регламент 2019/943, както следва от член 18, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L 211, 2009 г., стр. 15), впоследствие заменен с Регламент 2019/943. Следователно последният е правна норма от по-висок ранг, приета след Регламент 2015/1222. Всъщност, освен когато са ясни и недвусмислени и следователно не изискват никакво тълкуване, разпоредбите на регламент за изпълнение трябва да се тълкуват, ако е възможно, в съответствие с разпоредбите на основния регламент (решение от 28 февруари 2017 г., Canadian Solar Emea и др./Съвет, T‑162/14, непубликувано, EU:T:2017:124, т. 150). Така член 74 от Регламент 2015/1222 трябва да се тълкува в съответствие с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

81

В това отношение следва да се подчертае, че член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 не определя нито мрежовите елементи, за които се отнасят коригиращите действия за облекчаване на междузоновите претоварвания, нито мрежовите елементи, по отношение на които трябва да се разпределят разходите за коригиращи действия, целящи облекчаване на междузоновите претоварвания.

82

По същия начин в член 2, точка 4 от Регламент 2019/943 не се уточнява кои са мрежовите елементи, по които се създават физически претоварвания, включително такива, свързани с междузоновия обмен.

83

Член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 обаче се отнася до разходите за коригиращи действия, предприети от ОПС с цел осигуряване на междузоновия обмен, и следователно изисква посочените разходи да се разпределят между ОПС в зависимост от степента, в която потоците, произтичащи от вътрешни за пазарните зони трансакции, допринасят за наблюдаваното претоварване между две зони.

84

Следователно, съгласно целта на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, следва да се определи кои претоварвания трябва да бъдат облекчени по координиран начин, за да се осигури междузоновата търговия, което, съгласно точки 79 и 80 по-горе, ще позволи впоследствие да се установи дали коригиращите действия, посочени в спорната методика за поделяне на разходите, имат за цел да осигурят гарантираността на междузоновата преносна способност по смисъла на член 74, параграф 4, буква б) от Регламент 2015/1222.

85

Второ, важно е да се подчертае, че за да се извърши такъв анализ, целящ да определи кои коригиращи действия позволяват да се осигури междузонов обмен и поради това са обхванати от разпределянето на разходите, следва да се изясни ролята на коригиращите действия в контекста на процеса на изчисляване на междузоновата преносна способност, както е предвиден в методиката CCM, и на процеса на оценка на експлоатационната сигурност на регионално равнище, както е предвиден в методиката ROSC, в съответствие с член 76, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1485 (наричан по-нататък „процесът CROSA“).

86

На първо място, следва да се отбележи, че процесът на изчисляване на междузоновата преносна способност започва два дни преди доставката на електроенергия и се използва, за да се определи количеството на енергията, която може да бъде обменяна между зоните в рамките на границите, осигуряващи експлоатационна сигурност.

87

Процесът на изчисляване на преносната способност се извършва само по отношение на критичните мрежови елементи. От една страна, с цел спазване на границите, осигуряващи експлоатационна сигурност, преди откриването на пазара ОПС могат да ограничат количеството на енергията, която може да бъде обменяна от участниците. От друга страна, този процес използва и коригиращите действия като повторно диспечиране и насрещна търговия. Тези коригиращи действия, които могат да бъдат предприети, за да се увеличи максимално наличната междузонова преносна способност в съответствие с член 16, параграф 4 от Регламент 2019/943, се вземат предвид от ОПС, но все още не се предприемат.

88

Всъщност при изчисляването на междузоновата преносна способност не се предприемат никакви коригиращи действия и не възникват никакви разходи.

89

На второ място, следва да се отбележи, че скъпоструващите коригиращи действия по повторно диспечиране и насрещна търговия, които са предмет на настоящия спор, възникват единствено в рамките на процеса CROSA, тясно свързан с изчисляването на междузоновата преносна способност.

90

Съгласно член 76, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент 2017/1485, който урежда координираната подготовка на коригиращите действия с трансгранично значение, и както следва от член 3, параграф 2, буква б) от методиката за сигурност ROSC, целта на процеса CROSA е да координира, валидира и прилага коригиращите действия с трансгранично значение. Както следва от членове 5 и 9 от посочената методика ROSC, всички коригиращи действия с трансгранично значение са действия, които поне понякога могат да отговорят на нарушенията на граничните стойности за пренос на електроенергия по мрежовите елементи с трансгранично значение, т.е. по принцип всички критични мрежови елементи, взети предвид при изчисляването на междузоновата преносна способност, и всички други мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо.

91

Също така съгласно съображение 12 и член 5, параграф 1 от методиката ROSC процесът CROSA по принцип осигурява експлоатационната сигурност на всички мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо, след запознаване с пазарните резултати и разпределяне на междузоновата преносна способност. Към този момент ОПС разполагат с подробна информация за енергията, която ще бъде подавана в системата или извеждана от нея.

92

Процесът CROSA започва с оценка на експлоатационната сигурност на местно равнище, извършвана от всеки ОПС в рамките на неговата система в съответствие с член 13 и член 14, параграф 1 от методиката ROSC, което води до създаването на модел на отделна електроенергийна мрежа от всеки ОПС.

93

Впоследствие съгласно член 18 от методиката ROSC моделите на отделни електроенергийни мрежи се предоставят на регионалните координатори и се обединяват от тях с цел да се създаде модел на обща електроенергийна мрежа за всички часове на деня, който да включва „набор от данни за целия Съюз […], описващи […] характеристики на електроенергийната система“, в съответствие с член 2, точка 2 от Регламент 2015/1222.

94

Когато потокът по мрежов елемент надхвърля максималния поток, е необходимо да се подготви и предприеме коригиращо действие с цел спазване на границите, осигуряващи експлоатационна сигурност.

95

Както следва от съображение 10 от методиката ROSC, оптимизация на коригиращите действия е предвидена в рамките на процеса CROSA.

96

По-специално, тази оптимизация в рамките на процеса CROSA, описана в член 2, параграф 1, буква п) от методиката ROSC, предполага при всяка актуализация да се определи конкретно какво претоварване по отношение на какъв елемент — критичен или некритичен — трябва да се управлява по координиран начин.

97

Така, сред всички разполагаеми коригиращи действия на ОПС следва да се определи за всеки час от модела на общата електроенергийна мрежа най-ефикасното и икономически ефективно действие в съответствие с член 76, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент 2017/1485, което може да предостави решение за претоварванията по всички междусистемни електропроводи и всички вътрешни мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо в модела на общата електроенергийна мрежа, без да създава нови такива, в съответствие с членове 20, 23 и 24 и член 27, параграф 1 от методиката ROSC.

98

Трето, в светлината на гореизложеното следва да се анализира дали, както сочат жалбоподателите, в обхвата на спорната методика за поделяне на разходите трябва да се включат само разходите, породени от коригиращите действия по отношение на критичните мрежови елементи (следователно само междусистемните електропроводи или вътрешните мрежови елементи с равен на 5 % или по-голям фактор за разпределение на преноса на електроенергия). За тази цел, както бе посочено в точка 84 по-горе, следва да се определи кои претоварвания трябва да бъдат облекчавани по координиран начин, за да се осигури междузоновият обмен.

99

В това отношение, първо, само по себе си включването на разходите, породени от претоварвания по мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо, в обхвата на спорната методика за поделяне на разходите не може да противоречи на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, тъй като тази разпоредба предполага единствено да се определи кои претоварвания трябва да бъдат облекчавани по координиран начин, за да се осигури междузоновият обмен.

100

Второ, ОПС може да използва максимално равнище от 30 % от капацитета на всеки критичен мрежов елемент, за да облекчи претоварвания по този елемент, при условие че, както е предвидено в член 16, параграф 8, първа алинея, буква б) от Регламент 2019/943, 70 % от този капацитет остава на разположение за междузонова търговия съгласно член 16, параграфи 1 и 8 от Регламент 2019/943.

101

Въпреки това фактът, че претоварванията могат да бъдат облекчени, като се използват до 30 % от капацитета на дадена подгрупа мрежови елементи, не означава, че трябва да се поделят само разходите за коригиращи действия, извършени по отношение на тази подгрупа елементи.

102

Трето, важно е да се отбележи, че гарантираността на минималния капацитет от 70 % на всеки критичен мрежов елемент се осигурява по най-ефективния начин посредством оптимизацията на коригиращите действия, задействани по отношение на всички мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо. Така, чрез тази оптимизация на коригиращите действия по отношение на всички посочени елементи се постигат целите на Регламент 2019/943, по-специално получаването на пазарни сигнали с оглед на повишена ефективност и сигурност на доставките в съответствие с член 1, буква a) от Регламент 2019/943.

103

Тази оптимизация допринася за намаляване на разходите за коригиращи действия, като по този начин позволява да се ограничи намаляването на междузоновата преносна способност, както следва от член 16, параграф 4 от Регламент 2019/943.

104

Четвърто, когато коригиращите действия, предприети от ОПС по отношение на вътрешни елементи, които не са критични мрежови елементи, са част и от оптималното решение, необходимо за смекчаване и на претоварванията по критични мрежови елементи, разходите, свързани с първите елементи, трябва да бъдат разпределяни между ОПС по същия начин като разходите за вторите. Следователно невключването на мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо в обхвата на методиката за поделяне на разходите би довело до необосновано ограничение, по-специално в светлината на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, който съдържа изискване да се разпределят всички разходи за коригиращи действия, предприети за преодоляване на междузоново претоварване, с изключение на разходите за потоците, допринасящи за наблюдаваното претоварване между две пазарни зони, които не надвишават равнището на толерантност.

105

Ако разпределянето на разходите се свеждаше само до критичните мрежови елементи, то би било несигурно, тъй като разходите, свързани с управлението на претоварванията, щяха да се разпределят по различен начин в зависимост от елемента, по отношение на който се предприема коригиращото действие. Както правилно отбелязва ACER, това би довело до непредвидена в разглежданата правна уредба дискриминация между различните мрежови елементи, а оттам и между отделните ОПС, които притежават тези елементи.

106

Следователно описаните в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 потоци, които произтичат от вътрешни за пазарните зони операции и допринасят за наблюдаваното претоварване между две пазарни зони, намалявайки междузоновата преносна способност по критичните мрежови елементи, не могат да бъдат третирани различно при разпределянето на разходите, когато преминават през некритични мрежови елементи. Коригиращите действия, предприети по отношение на тези две групи елементи, се оптимизират с цел разрешаване на проблемите, свързани с претоварванията.

107

Пето, както ACER отбелязва в отговор на въпросите на Общия съд, коригиращите действия, предприети по отношение на некритични мрежови елементи, понякога могат бъдат решение и за претоварвания по критични мрежови елементи.

108

Следователно, когато тези коригиращи действия могат да допринесат за разрешаването на такива претоварвания по критични мрежови елементи, разходите за тях трябва да се разпределят съобразно принципа „замърсителят плаща“. От друга страна, макар в определен момент те да не могат да допринесат за разрешаването на претоварване по критичните мрежови елементи, това не означава, че елементите, по отношение на които са предприети коригиращите действия, губят връзката си с междузоновата търговия. Всъщност, от една страна, предвид другите претоварвания и коригиращи действия, тези коригиращи действия все пак са избрани в рамките на процеса CROSA с цел да се намери оптимално решение на регионално равнище. От друга страна, това претоварване, доколкото е причинено от трансграничен поток, а именно кръгов поток, има трансгранично значение.

109

Освен това, както е предвидено в съображение 35 от Регламент 2019/943, в един отворен, конкурентен пазар ОПС следва да бъдат компенсирани за разходите, направени в резултат на преминаването на трансгранични потоци от електроенергия през техните мрежи, от операторите на преносните системи, от които произхождат трансграничните потоци, и на системите, където завършват тези потоци.

110

Така, коригиращите действия по отношение на всички мрежови елементи, включени в процеса CROSA, са потенциално релевантни за междузоновата търговия съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, и то независимо от притежавания от тях фактор за разпределение на преноса на електроенергия, тъй като с това понятие, възприето в методиките CCM, не може да се определи разпределянето на разходите съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

111

Във всеки случай следва да се отбележи, че ако ОПС установят, че некритичен мрежови елемент с напрежение 220 kV или по-високо никога не би могъл да е от полза за гарантиране на регионалната сигурност и за осигуряване на гарантираността на разпределената междузонова преносна способност, те могат да изключат този елемент от процеса CROSA в съответствие с член 5, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 3, буква б) от методиката ROSC и следователно — от разпределянето на разходите.

112

Шесто, що се отнася до съображение 12 от Регламент 2015/1222, в което се съдържа изискване за координираност между трансграничните и вътрешните коригиращи действия, следва да се подчертае, че всички коригиращи действия в рамките на процеса CROSA са от трансгранично значение, докато всички други коригиращи действия са вътрешни. По този начин процесът CROSA осигурява координирането с вътрешните коригиращи действия и също така следи за сигурността на „вътрешните“ мрежови елементи.

113

При липсата на координирано от процеса CROSA управление би съществувал риск от нарушаване на експлоатационната сигурност, поставящ в опасност междузоновата търговия. Всъщност следва да се подчертае, че функционирането на мрежата е необходимо условие за сигурността на енергийните доставки, тъй като електроенергията може да достига до гражданите на Съюза само посредством мрежата, в съответствие със съображение 2 от Регламент 2015/1222.

114

Следователно „междузонови“ претоварвания са всички претоварвания в региона CORE, които понастоящем се управляват координирано в рамките на процеса CROSA. Ето защо принципът „замърсителят плаща“ трябва да се прилага за разходите, свързани с това координирано управление.

115

Следва да се подчертае, че координирането и разпределянето на разходите не зависят от това дали е налице специфичен обмен или разпределен поток по отношение на мрежов елемент в даден момент, тъй като всички коригиращи действия, предприети по отношение на всички мрежови елементи, критични и некритични, с напрежение 220 kV или по-високо, потенциално допринасят за улесняване на междузоновата търговия, докато техният конкретен принос за улесняване на обмена може да варира, по-специално, в зависимост от топологията на мрежата, пазарните условия и специфичните схеми на производство и потребление. Ето защо не е възможно мрежовите елементи с напрежение 220 kV или по-високо автоматично да бъдат изключени от обхвата на спорната методика за поделяне на разходите.

116

Седмо, както следва от точка 167 от обжалваното решение и без това да се оспорва от страните, мрежовите елементи с напрежение 220 kV или по-високо се считат за елементи от трансгранично значение, доколкото тези елементи не са структурно претоварвани при липсата на енергиен обмен. Освен това, както следва от посочената точка, всички ОПС в региона CORE считат, видно от обяснителната бележка към методиката ROSC, че това са най-релевантните за процеса CROSA елементи.

117

В това отношение от страница 8 от обяснителната бележка към методиката ROSC, по която впрочем страните са имали възможност да изразят становището си в съдебното заседание, е видно, че ОПС считат, че най-релевантни за процеса CROSA са мрежовите елементи с напрежение 220 kV и 380 kV, „тъй като тези елементи са [били] използвани за улесняване на енергийния обмен между пазарни зони в европейската енергийна система“.

118

В обяснителната бележка към методиката ROSC ОПС обясняват, че мрежовите елементи с напрежение 220 kV или по-високо улесняват енергийния обмен между пазарни зони в европейската енергийна система. Те обаче не посочват кои елементи следва да се вземат предвид при разпределянето на разходите за коригиращи действия.

119

Освен това напрежението от 220 kV е избрано в региона CORE поради неговата особено гъста мрежа, докато член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 не възпрепятства избора на други решения, както бе уточнено в съдебното заседание.

120

Освен това страните не спорят, че разпределянето на разходите в този контекст е необходимо за постигането на интегриран пазар на електроенергия на европейско равнище.

121

A fortiori, обхватът на спорната методика за поделяне на разходите не е географски определен и не може да бъде сведен само до мрежовите елементи, разположени на границата между две пазарни зони, нито дори до междусистемните електропроводи, свързващи мрежите на държави членки. За сметка на това, както бе посочено в точка 84 по-горе, в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 се съдържа изискване да се определи кои претоварвания трябва да бъдат облекчени по координиран начин, за да се осигури междузоновата търговия.

122

С оглед на гореизложеното жалбоподателите неправилно твърдят, че обжалваното решение противоречи на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, тъй като в разпределянето на разходите трябвало да се включат само критичните мрежови елементи.

123

В региона CORE всички претоварвания, за чието разрешаване са предприети коригиращи действия в съответствие с методиката ROSC, установена с Решение № 33/2020 на ACER и потвърдена с обжалваното решение, съответстват на „претоварвания между […] зони“ съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

124

Следва също така да се отбележи, че в региона CORE всички коригиращи действия, предприети в съответствие с методиката ROSC, установена с Решение № 33/2020, допринасят за осигуряване на гарантираността на междузоновата преносна способност в съответствие с член 74, параграф 4, буква б) от Регламент 2015/1222.

125

Следователно не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи и на член 74 от Регламент 2015/1222, тълкуван в съответствие с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943. Ето защо апелативният съвет правилно е отхвърлил жалбата срещу спорната методика за поделяне на разходите.

126

Изтъкнатите от жалбоподателите доводи срещу обжалваното решение не могат да опровергаят този извод.

127

Първо, както твърдят жалбоподателите, вярно е, че ОПС са правно задължени да гарантират експлоатационната сигурност, независимо от евентуалното разпределяне на разходите. Следва обаче да се отбележи, че управлението на претоварванията по всички елементи с напрежение 220 kV или по-високо предполага задължително да е налице координация между всички ОПС, както и свързаните с това разходи да се разпределят между тях, така че ОПС да бъдат компенсирани за всички свои действия, необходими за осигуряване на междузоновата търговия.

128

Второ, що се отнася до довода на жалбоподателите, че претоварването по един некритичен мрежов елемент е „изцяло вътрешно“ претоварване, разходите за което не могат да бъдат разпределени на основание член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, следва да се подчертае, че в контекста на прилагането на спорната методика за поделяне на разходите единствената хипотеза, при която разходите, свързани с некритичните мрежови елементи, се разпределят в съответствие с тази разпоредба, е когато претоварването по тези елементи е причинено от описаните в точка 61 по-горе кръгови потоци, надхвърлящи равнището на толерантност, посочено в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

129

Съгласно съображение 6 от спорната методика за поделяне на разходите кръговите потоци, надхвърлящи равнището на толерантност, са основният фактор за претоварванията, предмет на разпределянето на разходи. Това следва от констатацията, че разходите за претоварванията, причинени от вътрешни потоци, се поемат от собственика на претоварения мрежов елемент, докато, както следва от член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, разходите за потоци, получени от вътрешни сделки, допринасящи за наблюдаваното претоварване между две пазарни зони, трябва да се разпределят пропорционално между ОПС.

130

Кръговият поток обаче е „трансграничен поток“ по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент 2019/943, а именно „физическия[т] поток електроенергия в преносната мрежа на дадена държава членка, който е резултат от въздействието на дейността на производители, клиенти, или и двете категории, извън тази държава членка върху нейната преносна мрежа“, който не се свежда до критичните мрежови елементи.

131

Следователно претоварване, причинено от трансграничен поток, какъвто е кръговият поток, не може да се квалифицира като „изцяло вътрешно“ претоварване, което да е изключено от приложното поле на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

132

Освен това, ако претоварването по некритичен мрежов елемент е причинено единствено от вътрешни потоци, разходите за коригиращите действия, предприети с цел справяне с това претоварване, във всички случаи ще бъдат поети от собственика на посочения мрежов елемент в съответствие с член 76, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент 2017/1485. В този смисъл, противно на твърдяното от жалбоподателите, принципът „замърсителят плаща“ остава изключение от правилото, тъй като на практика този принцип се прилага само за кръговите потоци, които надхвърлят равнището на толерантност, докато принципът „собственикът плаща“ се прилага за други потоци, каквито са кръговите потоци, които не надвишават равнището на толерантност, и вътрешните потоци.

133

Освен това претоварване, което не представлява „междузоново“ претоварване по смисъла на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, е това претоварване, което възниква по мрежовите елементи, изключени от координацията на експлоатационната сигурност на регионално равнище, било защото ОПС са решили така, било защото са елементи, изключени изначално от координацията на коригиращите действия, а именно мрежовите елементи с напрежение под 220 kV.

134

Трето, следва да се отбележи, че единственото изключение от правилото на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, съгласно което подлежат на разпределяне разходите за коригиращи действия по отношение на потоците, произтичащи от вътрешни операции, които допринасят за наблюдаваното претоварване между две пазарни зони, е свързаното с посочените потоци, които не надвишават равнището на толерантност, разходите за които трябва да се поемат от собственика на претоварения мрежов елемент.

135

В това отношение следва да се отбележи, че противно на твърдението на жалбоподателите, намерението на законодателя не е да изключи една група мрежови елементи от разпределянето на разходите, тъй като в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 е предвидил разпределянето на разходите, породени от координираното облекчаване на междузоновите претоварвания.

136

Също така фактът, че в член 76, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент 2017/1485 е предвидена възможността за приемане на други методики за разпределяне на разходите, свързани с различните коригиращи действия, визирани в член 22 от посочения регламент, които при необходимост да допълват общата методика, изготвена съгласно член 74 от Регламент 2015/1222, е ирелевантен за тълкуването на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, който освен това е норма от по-висок ранг.

137

Четвърто, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, че обхватът на спорната методика за поделяне на разходите, така, както е потвърден с обжалваното решение, противоречи на член 291 ДФЕС или е лишен от правно основание, доколкото ACER разширила предвидения в законодателството обхват.

138

По-специално координираните коригиращи действия по отношение на мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо позволяват осъществяването на междузонова търговия, спомагат да се предотврати ограничаването на междузоновата преносна способност и осигуряват гарантираността на същата в съответствие с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

139

По същия начин и като се има предвид, че обхватът на спорната методика за поделяне на разходите е в съответствие с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, ACER не може да бъде упрекната, че е разширила обхвата на методиката извън границите на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, основавайки се на принципа „замърсителят плаща“.

140

Пето, не може да се приеме и изтъкнатият от Федерална република Германия в съдебното заседание довод, изведен от законодателния генезис на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, че законодателят е искал да изключи от разпределянето между ОПС разходите, произтичащи от коригиращи действия по отношение на разположени вътре в зоните елементи, когато при изготвянето на тази разпоредба е отказал да измени нейния текст, заменяйки „наблюдаваното претоварване между две пазарни зони“ с „наблюдаваното претоварване между и в рамките на пазарни зони“.

141

В това отношение, независимо дали Федерална република Германия може да се позове на документи, свързани със законодателния триалог, за да докаже волята на законодателя при приемането на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, достатъчно е да се посочи, че евентуалният отказ за изрично включване на претоварванията, възникващи в рамките на дадена зона, не е определящ за отговора на въпроса кои са елементите, които следва да се вземат предвид при преценката на приноса към претоварванията „между две зони“.

142

Както следва от точки 81—84 и 135 по-горе, член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 не определя мрежовите елементи, по отношение на които трябва да се разпределят разходите за коригиращи действия, целящи облекчаване на междузоновите претоварвания, което не означава, че законодателят е имал намерение да изключи една група мрежови елементи от разпределянето на разходите.

143

Поради това следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателите, че на основание член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 и член 74 от Регламент 2015/1222 вътрешните мрежови елементи, които не са „критични“, трябва да се изключат от спорната методика за поделяне на разходите.

144

Що се отнася до довода на жалбоподателите относно стимулите, за които се твърди, че са погрешни, създадени в резултат на включването на мрежовите елементи с напрежение 220 kV или по-високо в обхвата на спорната методика за поделяне на разходите, следва да се припомни, че в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 е предвидено задължение за ОПС да поемат разходите за коригиращи действия, свързани с потоците, произтичащи от вътрешни операции, които допринасят за наблюдаваното претоварване между две пазарни зони и не надвишават равнището на толерантност. Това стимулира ОПС да развиват мрежата си, за да могат да поемат такива потоци, когато те не надвишават равнището на толерантност, което съответства на равнището на кръгов поток, което би могло да се очаква без структурно претоварване в дадена пазарна зона.

145

От друга страна в релевантната правна уредба не е предвидено задължение за ОПС да развиват мрежите си, за да поемат кръговите потоци, които са над равнището на толерантност, упоменато в точка 144 по-горе. Всъщност по естеството си тези потоци са непредвидени и непредвидими и поемащите ги ОПС нямат влияние върху тях.

146

По този въпрос следва да се отбележи, че както е посочено в съображение 27 от Регламент 2019/943, намаляването на ефектите от кръговите потоци и вътрешните претоварвания върху междузоновата търговия е една от основните цели на европейския законодател при приемането на тази правна уредба.

147

Освен това от страница 59 от анализа на въздействието на Комисията от 30 ноември 2016 г., извършен в контекста на изготвянето на законодателния пакет „Енергия“ (SWD(2016) 410), е видно, че кръговите потоци могат да намалят междузоновата преносна способност и да доведат до извънпазарно, скъпоструващо повторно диспечиране, както и до значителни нарушения в цените и до инвестиционни сигнали в съседни зони. Това води до значителна загуба на просперитет.

148

Освен това изключването на некритичните мрежови елементи би довело до положение, при което ОПС, създаващ кръгови потоци, няма да има стимул да инвестира достатъчно в своята мрежа, тъй като няма да може да поеме пълните разходи за коригиращите действия, необходими за преодоляване на претоварванията, които е причинил. Всъщност единствено този ОПС, който познава и носи отговорност за своята мрежа, може да предприеме други необходими мерки, като например реконфигуриране на зоната или инвестиции в своята мрежа. В този контекст следва да се припомни, че съгласно член 35, параграф 5 от Регламент 2019/943 всеки ОПС отговаря за своята мрежа и следователно вътрешните му проблеми не следва да се поемат от съседни ОПС.

149

Освен това, ако всеки от двата отговорни съседни ОПС имат стимул да инвестират всеки в своята мрежа, за да поемат или намалят кръговите потоци, това би довело, при липсата на координация помежду им, до свръхинвестиране и лошо разпределяне на ресурсите, както ACER уместно изтъква в точки 110—115 от писмената си защита.

150

С оглед на гореизложените съображения следва да се отбележи, че жалбоподателите по същество искат да бъдат освободени от разходите, които причиняват на другите ОПС за некритичните мрежови елементи на своите мрежи посредством кръговите си потоци, надвишаващи равнището на толерантност, макар и коригиращите действия по отношение на тези елементи да допринасят за осигуряване на междузоновата търговия.

151

Освен това подобен подход би противоречал на принципа на енергийна солидарност, както е тълкуван от Съда.

152

Принципът на енергийна солидарност включва права и задължения както за Съюза, така и за държавите членки, като Съюзът е обвързан от задължение за солидарност по отношение на държавите членки, а последните са обвързани от задължение за солидарност помежду си и по отношение на общия интерес на Съюза и осъществяваните от него политики (решение от 15 юли 2021 г., Германия/Полша, C‑848/19 P, EU:C:2021:598, т. 49).

153

При тези условия би било в противоречие с принципа на енергийна солидарност да се позволи на ОПС, които създават кръгови потоци, преминаващи през други пазарни зони, да се отклонят от разходите за коригиращи действия, предприети в общ интерес с цел оптимизиране на междузоновия капацитет, като същевременно се осигури възможно най-ефективно сигурността на мрежата, от което полза ще имат всички ОПС, а следователно и потребителите на електроенергия.

154

С оглед на гореизложените съображения първото основание следва да се отхвърли.

155

С второто си основание жалбоподателите твърдят, че методът за разлагане на потоците, възприет в спорната методика за поделяне на разходите, потвърдена с обжалваното решение, е незаконосъобразен.

156

Второто основание е разделено на две части.

157

В първата част жалбоподателите твърдят, че използваният метод за разлагане на потоците, а именно методът за оцветяване на потоците (наричан по-нататък „методът PFC“), е неподходящ, тъй като прилагането му води до погрешни резултати.

158

Във втората част жалбоподателите критикуват по-специално разглеждането на мрежовите елементи, свързани с преноса на постоянен ток.

159

В първата част от второто основание жалбоподателите твърдят, че методът PFC не е подходящ метод за разлагане на потоците, тъй като води до погрешни резултати.

160

В това отношение жалбоподателите формулират множество оплаквания, обединени в четири групи.

161

С първата група оплаквания жалбоподателите твърдят, че поради замисъла му методът PFC не е подходящ за правилното разлагане на потоците.

162

С втората група оплаквания те упрекват апелативния съвет, че не е разгледал надлежно доводите, които те са изтъкнали срещу Решение № 30/2020.

163

С третата група оплаквания жалбоподателите твърдят, че в много отношения методът PFC води до нереалистични резултати.

164

С четвъртата група оплаквания жалбоподателите твърдят, че поради замисъла му методът PFC не съответства на установените правни критерии.

165

ACER оспорва доводите на жалбоподателите.

166

Разлагането на потоците е необходима стъпка в рамките на разпределянето на разходите за коригиращи действия.

167

Значението на разлагането на потоците произтича от факта, че то предоставя входни данни, необходими за последващото разпределяне на разходите. По този начин, ако разлагането на потоците се извършва неправилно, това неизбежно се отразява на резултатите от разпределянето на разходите.

168

Разлагането на потоците има за цел да установи видовете потоци, които причиняват претоварвания по мрежови елементи.

169

Всъщност съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 следва да се определят потоците, които допринасят за дадено претоварване между пазарни зони.

170

Различните потоци, например вътрешните или кръговите, които трябва да бъдат установени за целите на разпределянето на разходите, разкриват различните произход и предназначение на „компонентите“, изчислени въз основа на общ физически поток, който единствен може да бъде измерен.

171

Така разлагането на потоците включва, от една страна, процес на разделяне на общия поток на части, и от друга страна, изчисляване на дела на тези части.

172

За целите на това разлагане на потоците спорната методика за поделяне на разходите се основава на метода PFC. Както е видно от обяснителния документ от 22 февруари 2019 г., придружаващ предложението за методика за поделяне на разходите от 27 март 2019 г., този метод е разработен с основната цел да бъде в съответствие с европейския зонален пазарен модел и същевременно да позволи пълно разделяне на потоците електроенергия за всеки мрежов елемент от електроенергийната система.

173

Именно в този контекст жалбоподателите отправят различни оплаквания срещу обжалваното решение, доколкото с него се отхвърлят доводите им, изтъкнати пред апелативния съвет.

174

В първата част от второто си основание жалбоподателите оспорват метода PFC, що се отнася до мрежовите елементи за пренос на променлив ток.

175

Сред оплакванията, отправени срещу обжалваното решение, жалбоподателите критикуват по-специално факта, че апелативният съвет не е извършил истинска проверка на техните доводи срещу метода PFC, използван за разлагане на потоците.

176

В съответствие със съдебната практика, що се отнася до сложните преценки от техническо и икономическо естество, съдържащи се в решение на ACER, апелативният съвет не може да се ограничи до контрол за явна грешка в преценката, а въз основа на компетентността на своите членове трябва да провери дали изтъкнатите пред него доводи могат да докажат, че в съображенията, на които се основава това решение, са допуснати грешки (вж. в този смисъл решение от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER,T‑735/18, EU:T:2020:542, т. 69).

177

В това отношение следва да се припомни, че съставът на апелативния съвет отговаря на необходимите изисквания за осъществяване на пълен контрол върху решенията на ACER. Ако неговите членове трябва да притежават предварително натрупан опит в енергийния сектор, това е защото те разполагат или трябва да разполагат с техническите познания, необходими за разглеждане на жалбите в дълбочина. Всъщност законодателят на Съюза е възнамерявал да снабди апелативния съвет с необходимата експертиза, за да може самият той да извършва преценки на свързани с енергетиката сложни фактически обстоятелства от техническо и икономическо естество (решение от 9 март 2023 г., ACER/Aquind,C‑46/21 P, EU:C:2023:182, т. 63 и 64).

178

Все пак разглеждането на въпроса дали в случая апелативният съвет е осъществил контрола си в необходимата степен в съответствие с цитираната в точка 176 по-горе съдебна практика, предполага, че Общият съд е в състояние да извърши такава проверка, по-специално с оглед на изложените в обжалваното решение мотиви. В този контекст Общият съд трябва служебно да разгледа основание, изведено от липса на мотиви на обжалваното решение в частта му относно метода PFC, използван за разлагане на потоците.

179

В това отношение следва да се припомни, че липсата или непълнотата на мотивите спада към съществените процесуални нарушения по смисъла на член 263 ДФЕС и представлява абсолютна процесуална предпоставка, която може или дори трябва да бъде служебно разгледана от съда на Съюза (вж. решение от 9 март 2023 г., Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия, C‑682/20 P, EU:C:2023:170, т. 39 и цитираната съдебна практика).

180

С оглед на гореизложеното, в рамките на процесуално-организационното действие от 5 май 2023 г. страните са изрично приканени от Общия съд да се произнесат по „пълнотата на мотивите на обжалваното решение в частта му, отнасяща се до критиката на жалбоподателите срещу метода PFC“.

181

Освен това следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика обхватът на задължението за мотивиране зависи от естеството на разглеждания акт и от контекста на приемането му. Мотивите трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, издала акта, така че да дадат възможност, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да могат да защитят правата си и да проверят дали решението е обосновано, а от друга страна, на съда на Съюза — да упражни контрол за законосъобразност. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, тъй като въпросът дали мотивите на определен акт съответстват на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и с оглед на всички правни норми, уреждащи съответната материя (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 63, и от 30 ноември 2011 г., Sniace/Комисия, T‑238/09, непубликувано, EU:T:2011:705, т. 37).

182

По-специално издателят на акта не е длъжен да изрази становище по всички доводи, изтъкнати пред него от заинтересованите страни. Достатъчно е да изложи фактите и правните съображения, които имат основно значение в структурата на този акт (вж. решение от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 96 и цитираната съдебна практика).

183

Също така въпросът дали мотивите са достатъчни трябва да се преценява и в зависимост от интереса, който адресатите на акта могат да имат от получаване на разяснения. Следователно увреждащият акт е достатъчно мотивиран, щом е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 104 и цитираната съдебна практика).

184

Следва също да се припомни, че задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за основателността на мотивите, тъй като последният спада към законосъобразността по същество на спорния акт. Всъщност мотивите на едно решение представляват формален израз на съображенията, на които се основава това решение. Ако съображенията са неправилни, се засяга законосъобразността по същество на решението, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения. От това следва, че оплакванията и доводите, с които се оспорва основателността на спорния акт, са ирелевантни, когато като основание за отмяна се изтъква липса или непълнота на мотивите (вж. в този смисъл решения от 10 март 2022 г., Комисия/Freistaat Bayern и др., C‑167/19 P и C‑171/19 P, EU:C:2022:176, т. 77, и от 13 май 2020 г., Koenig & Bauer/EUIPO (we’re on it), T‑156/19, непубликувано, EU:T:2020:200, т. 55 и цитираната съдебна практика).

185

Като се има предвид, че в случая апелативният съвет е трябвало, в съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 176 и 177 по-горе, да осъществи пълен контрол върху Решение № 30/2020, включително на съдържащите се в него преценки относно свързани с енергетиката сложни фактически обстоятелства от техническо и икономическо естество, без да може да се ограничи до контрол за явна грешка в преценката, изложените от него мотиви е трябвало да позволят, от една страна, на адресата на обжалваното решение да защити правата си и да провери дали посоченото решение е обосновано, и от друга страна, на съда на Съюза — да упражни своя контрол.

186

Всъщност при липсата на достатъчно мотиви жалбоподателите и Общият съд не биха могли да проверят дали апелативният съвет действително е разгледал изложените пред него доводи в съответствие с изискванията, припомнени в точки 176 и 177 по-горе.

187

Именно в светлината на тези съображения Общият съд следва да разгледа служебно основанието, свързано с мотивите на обжалваното решение по отношение на метода PFC, използван за разлагането на потоците.

188

В жалбата си до апелативния съвет жалбоподателите излагат подробно критиките си срещу Решение № 30/2020. Те изтъкват наличието на редица грешки при разработването, опорочаващи метода PFC, и факта, че поради това той води до погрешни резултати.

189

По-конкретно жалбоподателите критикуват метода PFC, тъй като той не отчита физическите реалности. В това отношение следва да се припомни, че съгласно правната уредба към физическите реалности се изисква точен подход. Всъщност само физически поток от електроенергия може да причини претоварване и следователно методиката за поделяне на разходите би могла да разпредели разходите за коригиращи действия само по отношение на потоците, които действително допринасят за претоварването. Жалбоподателите обаче изтъкват, че поради „закона на Кирхоф за най-малката съпротива“ се извършва обмен на електроенергия по най-кратката връзка между мястото на производство и мястото на потребление, и то независимо от границите на пазарните зони и независимо от договорения обмен на електроенергия. Методът PFC обаче не отчитал тези научни данни и обменът на електроенергия между мястото на производство и мястото на потребление, разположени в различни зони, бил възможен само ако с оглед на целия договорен трансграничен обмен пазарната зона, в която се намира мястото на производство, има нетна положителна позиция и ако, с оглед на целия договорен трансграничен обмен, пазарната зона, в която се намира мястото на потребление, има нетна отрицателна позиция. Следователно в зависимост от нетната позиция на съответните пазарни зони методът PFC установявал вътрешни потоци и кръгови потоци вместо да допусне трансграничен поток. Ето защо, като пренебрегвал „естествените закони“, методът PFC по-скоро установявал кръгови потоци, които в действителност не съществуват. Накрая, методът PFC не се обосновавал и със съображения, свързани със зоналното конфигуриране на пазара на електроенергия в Съюза.

190

Видно от съдържанието на обжалваното решение, въпросите относно разлагането на потоците, повдигнати от жалбоподателите пред апелативния съвет, са разгледани в рамките на „трето[то] консолидирано основание“, в точки 407—587 (стр. 61—87) от обжалваното решение. В рамките на това „трето консолидирано основание“ точки 407—551 (стр. 61—81) от обжалваното решение са посветени на мрежовите елементи за пренос на променлив ток, предмет на първата част от настоящото основание, докато точки 552—587 (стр. 82—87) от обжалваното решение се отнасят до мрежовите елементи за пренос на постоянен ток, които са предмет на втората част от настоящото основание.

191

За сметка на това, точки 588—631 от обжалваното решение, съобразно съдържанието му, се отнасят до „четвъртото консолидирано основание“, свързано с надценяването на кръговите и вътрешните потоци, произтичащи от внасящите пазарни зони, повдигнато — видно от относимите точки от обжалваното решение — не от жалбоподателите по настоящото дело, а от жалбоподателя по дело Polskie sieci elektroenergetyczne/ACER (T‑484/21). При тези условия, за да се провери дали е изпълнено задължението за мотивиране, не следва да се вземат предвид точки 588—631 от обжалваното решение, освен ако към тях не е направено препращане в точки 407—551 от обжалваното решение.

192

Налага се обаче изводът, че макар и подробни, развитите в точки 407—551 от обжалваното решение съображения не излагат мотиви в съответствие с изискванията, припомнени в точки 181—183 по-горе.

193

Първо, фактът, че „третото консолидирано основание“ е разгледано в рамките на около 150 точки в обжалваното решение, сам по себе си не доказва, че доводите на жалбоподателите пред апелативния съвет са разгледани задълбочено и обстоятелствено. Всъщност обемът на тази част от обжалваното решение до голяма степен се дължи на начина на нейното съставяне, който се състои в разглеждане на един и същ въпрос с оглед на различните правни разпоредби или на изтъкнатите фактически обстоятелства, което предполага множество препращания и повторения.

194

Второ, следва да се отбележи, че като цяло в обжалваното решение на редица места апелативният съвет излага само общи твърдения, без реално да дава отговор на доводите на жалбоподателите, като в по-нататъшната проверка се позовава на същите тези твърдения. Така апелативният съвет излага привидно подробни съображения, без обаче в действителност да дава отговор на доводите на жалбоподателите.

195

Трето, що се отнася конкретно до оплакването на жалбоподателите, че методът PFC не отчита естествените закони и по този начин води до установяването на кръгови потоци, които в действителност не съществуват, същността на съображенията на апелативния съвет е изложена в точки 421—461 от обжалваното решение, както твърди ACER в отговор на писмен въпрос на Общия съд.

196

Налага се обаче изводът, че що се отнася до отговора на оплакванията на жалбоподателите, точки 421—432 (стр. 65 и 66) от обжалваното решение, съдържащи се в подраздел 3.2 „Разлагане на потока в [спорната методика за поделяне на разходите]“, се свеждат до констатацията в точка 424 (стр. 65), че „съществуват няколко метода на разлагане на потоците“.

197

Точки 433—451 (стр. 66—69) от обжалваното решение, съдържащи се в подраздел 3.3 „Методът PFC не отчита електрическото разстояние, създава привидни потоци и следователно възпрепятства разумното разпределяне на разходите“, се свеждат, що се отнася до отговора на оплакванията на жалбоподателите, до няколко общи и абстрактни твърдения, без в действителност да дават отговор на доводите на жалбоподателите.

198

В точка 437 (стр. 67) от обжалваното решение само се посочва, че „части 3.1 и 3.2 показват, че от техническа гледна точка […] съществуват няколко валидни метода за разлагане на потоците“.

199

Следва обаче да се отбележи, че при разглеждането на „части 3.1 и 3.2“ от обжалваното решение единственото заключение е за наличието на няколко метода за разлагане на потоците. Въпреки това апелативният съвет не прави изводи относно „валидността“ на тези различни методи.

200

От точка 439 (стр. 67) от обжалваното решение следва, че според апелативния съвет използването на критериите за разпределяне на изменението на генерирането не прави метода PFC, или части от него, фиктив(ен)ни. В допълнение е посочено, че използването на критерии за разпределяне на изменението на производството е характеристика на методите за изчисляване на преносната способност.

201

Следва обаче да се отбележи, от една страна, че в рамките на друго повдигнато пред апелативния съвет оплакване жалбоподателите изтъкват, че критериите за разпределяне на изменението на производството не са годни да се използват в контекста на разлагането на потоците именно поради факта, че са предназначени за изчисляване на преносната способност. От друга страна, позоваването на използването на критериите за разпределяне на изменението на производството не отговаря на доводите на жалбоподателите, че методът PFC е опорочен от грешка при разработването, тъй като ab initio не държи сметка за електрическото разстояние.

202

В точка 447 (стр. 68) от обжалваното решение апелативният съвет заключава, че „не счита, че методът PFC се основава на фиктивни потоци“.

203

Предходните точки обаче не позволяват да се разберат причините, поради които апелативният съвет отхвърля оплакването на жалбоподателите, че методът PFC води до установяване на в действителност несъществуващи кръгови потоци.

204

В точка 451 (стр. 69) от обжалваното решение апелативният съвет прави извода, че „методът [Full Line Decomposition (FLD)] не е подходящ метод за разлагане на потоците“.

205

Доколкото обаче се разглежда методът PFC, съображенията на апелативния съвет, изведени от евентуалната непоследователност на метода FLD с разделянето на пазара на пазарни зони, не съответстват на довода на жалбоподателите, които критикуват метода PFC.

206

Дори да се приеме, че съображенията относно метода FLD трябва да се разбират като имплицитен отговор на оплакванията, формулирани от жалбоподателите срещу метода PFC, тези съображения не разкриват причините, поради които апелативният съвет отхвърля изтъкнатите пред него оплаквания на жалбоподателите.

207

Всъщност в точка 449 (стр. 68) от обжалваното решение се посочва, че „електрическото разстояние […] може да се приложи изцяло само в модулен пазарен модел“ и че „[в]ъпреки това, ако приложимият модел е модулният пазарен модел, нито ще съществуват […] [кръгови потоци], нито […] ще е необходимо разлагане на потоците“.

208

От една страна обаче, твърдяната невъзможност да се вземе „изцяло“ предвид електрическото разстояние не означава, че за да се стигне до правилно разлагане на потоците не е необходимо да се отчита електрическото разстояние, или че методът PFC отчита надлежно електрическото разстояние.

209

От друга страна, от възпроизведеното в точка 207 по-горе твърдение не следва и че неотчитането на електрическото разстояние в метода PFC, критикуван от жалбоподателите, е присъщо за зоналния модел, на който се основава пазарът на електроенергия в Съюза, нито че този зонален модел не позволява да се вземе предвид електрическото разстояние.

210

Точки 452—462 (стр. 69 и 70) от обжалваното решение, намиращи се в подраздел 3.4 „Методът PFC нарушава член 16, параграф 13 [от Регламент 2019/943 и принципа „замърсителят плаща„]“, също не съдържат данни, позволяващи да се разберат причините, поради които оплакванията на жалбоподателите са отхвърлени.

211

В точка 460 (стр. 70) от обжалваното решение апелативният съвет прави извода, че „методът PFC […] не е произволен и не се основава на неправилни предположения. Чрез него физическите потоци се разлагат правилно […]“.

212

Предходните точки обаче не позволяват да се разберат причините, поради които апелативният съвет отхвърля оплакването на жалбоподателите, че методът PFC води до установяване на кръгови потоци, които в действителност не съществуват.

213

Всъщност предходните точки се свеждат до обикновени твърдения без никакви мотиви, както и до препращания към вече направени изводи, които сами по себе си не почиват на действителни съображения.

214

Така, що се отнася до отговора на оплакванията на жалбоподателите, в точка 456 (стр. 69) от обжалваното решение се посочва само, че „от обясненото в контекста на част 3.3 следва, че методът PFC правилно установява компонентите на физическите потоци [и че той] не се основава на фиктивни потоци“. За сметка на това другите точки, предхождащи направения в точка 460 от обжалваното решение извод, не съдържат данни, които да дават конкретен отговор на оплакванията на жалбоподателите.

215

Четвърто, следва също да се отбележи, че останалите точки от мотивите на обжалваното решение не запълват празнотите на съображенията, изложени в точки 421—461 от обжалваното решение. Това се отнася по-специално за точки 513—551 (стр. 76—81) от обжалваното решение относно използването на критериите за изменението на производството, които не отговарят пряко на оплакванията на жалбоподателите, че в нарушение на „естествените закони“ методът PFC водел до установяване на кръгови потоци, които в действителност не съществували. Освен това в хода на настоящото производство, и по-специално в отговор на поставен от Общия съд въпрос, ACER не уточнява и кои части от обжалваното решение биха позволили да се запълнят празнотите в мотивите на това решение.

216

Пето, съгласно цитираната в точки 181—183 по-горе съдебна практика задължението за мотивиране на даден акт се променя в зависимост от контекста и адресата.

217

Несъмнено предметът на оплакванията на жалбоподателите е много сложен и технически. Освен това жалбоподателите разполагат, както самите те твърдят, с високо равнище на експертен опит в тази област.

218

В случая обаче се оказва, че в хода на цялото производство, довело до приемането на обжалваното решение, жалбоподателите изтъкват същите доводи като тези, отхвърлени най-напред с Решение № 30/2020, а след това с обжалваното решение. Следователно именно поради липсата на мотиви, позволяващи на жалбоподателите да разберат причините, поради които оплакванията им са отхвърлени от апелативния съвет, пред Общия съд те предявяват същите оплаквания срещу метода PFC като тези, заявени пред съвета.

219

Така се оказва, че дори да се вземат предвид естеството на разглеждания в обжалваното решение въпрос и експертният опит на жалбоподателите, изложените мотиви не отговарят на изискванията, припомнени в точки 181—183 по-горе.

220

Шесто, съгласно посочената в точка 182 по-горе съдебна практика издателят на акта не е длъжен да изрази становище по всички доводи, изтъкнати пред него от заинтересованите страни, доколкото може да изложи само фактите и правните съображения, които имат основно значение в структурата на този акт.

221

В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че, както е посочено в точки 166 и 167 по-горе, разлагането на потоците е необходима и важна стъпка в рамките на поделянето на разходите за коригиращи действия, тъй като предоставя входни данни за последващото поделяне на разходите. Освен това оплакванията на жалбоподателите се отнасят до самото разработване на метода PFC. Това оплакване заема централно място в доводите на жалбоподателите срещу метода за разлагане на потоците, възприет в Решение № 30/2020, и ако е основателно, би довело до извода, че обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, с която се потвърждава Решение № 30/2020.

222

При тези условия доводите на жалбоподателите се отнасят до съществени части на обжалваното решение, поради което апелативният съвет е трябвало да им даде отговор, за да се счита за изпълнено задължението му за мотивиране в съответствие с изискванията, припомнени в точки 181—183 по-горе.

223

От това следва, че мотивите на обжалваното решение относно метода PFC, използван за разлагане на потоците, са непълни и недостатъчни и следователно не позволяват на жалбоподателите да се запознаят с основанията за това решение, а на Общия съд — да упражни своя съдебен контрол върху него.

224

Следователно с приемането на обжалваното решение са нарушени съществените процесуални правила по смисъла на член 263 ДФЕС, поради което то следва да се отмени в частта, с която без достатъчно мотиви апелативният съвет потвърждава метода за разлагане на потоците, възприет от ACER в Решение № 30/2020.

225

Доколкото обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която без достатъчно мотиви апелативният съвет потвърждава метода за разлагане на потоците, възприет от ACER в Решение № 30/2020 (вж. точка 224 по-горе), и тъй като третирането на мрежовите елементи за пренос на постоянен ток е свързано със същия този метод за разлагане на потоците, за целите на доброто правораздаване не е необходимо да се разглежда и втората част от второто основание.

226

С третото си основание жалбоподателите, подпомагани от Федерална република Германия, твърдят, че определянето на общо равнище на толерантност, определено на 10 % за кръговите потоци — както е потвърдено с обжалваното решение — е незаконосъобразно.

227

На първо място, жалбоподателите изтъкват обстоятелството, че ACER не е взела предвид факта, че принципът „замърсителят плаща“ се прилага само за кръговите потоци над равнището на толерантност, поради което този принцип не може да обоснове по-високо равнище на толерантност.

228

На второ място, жалбоподателите твърдят, че равнището на толерантност за кръговите потоци не е резултат от „солиден технически анализ“.

229

На трето място, жалбоподателите изтъкват, че ACER не е компетентна да определя свое „собствено“ временно равнище на толерантност за кръговите потоци.

230

На четвърто място, жалбоподателите твърдят, че като определя на 10 % равнището на толерантност за кръговите потоци, ACER нарушава член 16, параграф 8 от Регламент 2019/943.

231

На пето място, жалбоподателите твърдят, че ACER неправилно е приложила принципа на пропорционалност.

232

На шесто място, жалбоподателите твърдят, че равнището на толерантност не е определено спрямо границата на пазарната зона, както изисква член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

233

Федерална република Германия поддържа доводите на жалбоподателите.

234

ACER оспорва доводите на жалбоподателите, подкрепени от Федерална република Германия.

235

Безспорно е, че дори при липса на структурно претоварване кръговите потоци са неизбежни в силно свързана електроенергийна мрежа, която функционира според зонален модел.

236

Поради тази причина определянето на равнище на толерантност за кръговите потоци има за цел да изключи такива потоци от поделянето на разходите, породени от повторното диспечиране и насрещната търговия.

237

Що се отнася до определянето на равнището на толерантност, в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 е предвидено следното:

„При разпределяне на разходите за коригиращи действия между [ОПС], [НРО] […] разпределят разходите […], с изключение на разходите, породени от потоци в резултат на вътрешни за пазарните зони трансакции, които са под равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване в дадена пазарна зона.

Това равнище се анализира и определя съвместно от всички [ОПС] в даден регион за изчисляване на капацитета за всяка отделна граница на пазарна зона и подлежи на одобрение от всички [НРО] в региона за изчисляване на капацитета“.

238

Първо, от разпоредбата на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 следва, че равнището на толерантност предполага симулация какво би било равнището на кръгови потоци, което би могло да се очаква при липсата на структурно претоварване.

239

Определение за „структурното претоварване“ е дадено в член 2, точка 6 от Регламент 2019/943, а именно: „претоварване в преносната система, което може да бъде еднозначно определено, което е предсказуемо, не се мени географски във времето и често възниква отново при нормални условия в електроенергийната система“.

240

Второ, от член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943 следва, че определянето на равнището на толерантност трябва да се предхожда от анализ и че този анализ трябва да бъде извършен от ОПС.

241

Трето, от същата разпоредба следва, че равнището на толерантност трябва да се анализира и определя „за всяка отделна граница на пазарна зона“.

242

В случая е безспорно, че ОПС не са извършили необходимия анализ.

243

Освен това е безспорно, че и ACER не е извършила този анализ.

244

В това отношение от точка 112 от Решение № 30/2020 е видно, че при липса на равнище на толерантност, анализирано и определено от ОПС и одобрено от НРО в съответствие с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, ACER е проверила дали е в състояние сама да извърши този анализ и е стигнала до извода, че това не е възможно поради ограничения в ресурсите, наличното време и необходимия експертен опит.

245

Освен това от съображение 8 от спорната методика за поделяне на разходите и от точки 110—114 от Решение № 30/2020 е видно, че в такъв случай ACER е приела, че ѝ е позволено сама да определи, макар и временно, равнище на толерантност.

246

Освен това от точки 115—122 от Решение № 30/2020 е видно, че ACER е определила временното равнище на толерантност за целия регион CORE по еднакъв начин на 10 % от максималния капацитет на всеки съответен мрежов елемент, след което е поделила това равнище поравно между всички пазарни зони, произвеждащи кръгови потоци по съответния мрежов елемент.

247

В обжалваното решение апелативният съвет отхвърля като неоснователни оплакванията срещу това определяне от страна на ACER на временно равнище на толерантност поради причините, изложени в точки 909—1077 (стр. 137—164), 1210—1221 (стр. 187—189) и 1192—1226 (стр. 212—218) от обжалваното решение.

248

В това отношение, по-специално от точки 924—946 (стр. 140—144), 1217—1221 (стр. 187—189) и 1199—1226 (стр. 213—218) от обжалваното решение, е видно становището на ACER, че тя трябва да определи равнището на толерантност, тъй като според нея определянето на такова равнище е необходимо, за да може да се приеме методиката за поделяне на разходите.

249

Освен това от същите точки от обжалваното решение е видно, че определянето на равнището на толерантност от ACER се основава на „строг анализ“.

250

От тези части на обжалваното решение е видно също така становището на апелативния съвет, че с цел да се избегне безизходно положение ACER има правомощието и дори задължението сама да определя временно равнище на толерантност, без да разполага с предвидения в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

251

В това отношение в обжалваното решение е поставен акцент върху временния характер на така определеното от ACER равнище на толерантност. Всъщност от точка 943 (стр. 143) от посоченото решение е видно, че във всеки един момент ОПС все още могат да извършат необходимия анализ, а НРО — да заменят определеното в спорната методика за поделяне на разходите временно равнище на толерантност с окончателно такова.

252

С оглед на гореизложеното следва да се провери дали апелативният съвет e можел да приеме в обжалваното решение, без да допусне грешка при прилагане на правото, че определянето от ACER на равнище на толерантност в спорната методика за поделяне на разходите е в съответствие с изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943. Ако това не е възможно, следва да се провери дали, както отбелязва апелативният съвет, конкретно в дадения случай ACER все пак може да се позове на имплицитна компетентност, позволяваща ѝ да определи равнище на толерантност по начин, различен от установения в тази разпоредба.

253

Съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 равнището на толерантност се анализира и определя „за всяка отделна граница на пазарна зона“ и трябва да съответства на „равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване“.

254

На първо място, следва да се провери дали методът за определяне на равнището на толерантност, следван от ACER в спорната методика за поделяне на разходите, потвърдена с обжалваното решение, е съобразен с изискването това равнище да се анализира и определя „за всяка отделна граница на пазарна зона“.

255

В това отношение от член 7, параграфи 3 и 4 от спорната методика за поделяне на разходите е видно, че равнището на толерантност се определя на два етапа.

256

На първия етап към всеки мрежов елемент с трансгранично значение се прилага общо за целия регион CORE равнище на толерантност. Това общо равнище на толерантност се определя на 10 % от максималния капацитет на съответния мрежов елемент.

257

На втория етап общото равнище на толерантност се разделя по еднакъв начин за всеки съответен мрежов елемент на броя на пазарните зони в региона CORE, от които произхождат кръговите потоци, преминаващи през този мрежов елемент. В случай че дадена пазарна зона не използва изцяло частта от равнището на толерантност, която ѝ е определена, неизползваната част впоследствие се разпределя поравно между останалите пазарни зони.

258

От това следва, че равнището на толерантност на всеки мрежов елемент с трансгранично значение съответства на 10 % от максималния му капацитет, разделен по еднакъв начин на броя на пазарните зони в региона CORE, от които произхождат кръговите потоци, преминаващи през този мрежов елемент.

259

Вярно е, както твърди ACER, че такова поделяне води до отделно равнище на толерантност за всяка пазарна зона и следователно това определяне на равнището на толерантност предполага известно „индивидуализиране“ на същото, тъй като това равнище се определя в зависимост от индивидуалния максимален капацитет на всеки релевантен мрежов елемент и в зависимост от броя на пазарните зони, от които произхождат кръговите потоци, преминаващи през тези мрежови елементи.

260

Налага се обаче изводът, че посоченото в точка 259 „индивидуализиране“ не е това, което е предвиденото с израза „за всяка отделна граница на пазарна зона“ в член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943.

261

Всъщност страните не спорят, че равнището на кръговите потоци се променя в зависимост от характеристиките на пазарните зони като размер, гъстота на мрежата, дял на подадената електроенергия от възобновяеми енергийни източници и брой на границите на съответната пазарна зона. Така равнището на кръговите потоци може да е различно в различните зони по отношение на дадена „граница“ по смисъла на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, дори и по отношение на елементите, които оказват влияние върху претоварванията между две зони. Ето защо член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943 изисква равнището на толерантност да се определя в зависимост от характеристиките на разглежданите пазарни зони и различните граници между тях.

262

Определянето на равнището на толерантност от ACER в рамките на първия етап обаче почива на едно и също равнище на толерантност за всички пазарни зони в региона CORE, което означава, че по никакъв начин не се отчитат конкретните характеристики на тези зони и на границите между тях.

263

Освен това извършеното по време на втория етап „индивидуализиране“ също не отчита характеристиките на отделните пазарни зони, а зависи единствено от броя на пазарните зони, от които произхождат кръговите потоци, преминаващи през относимите мрежови елементи. Същата логика се прилага и при последващо разпределяне на неизползваната част от равнището на толерантност на дадена пазарна зона между останалите пазарни зони.

264

От това следва, че определеното от ACER равнище на толерантност не отговаря на предвиденото в член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943 изискване равнището на толерантност да бъде определяно „за всяка отделна граница на пазарна зона“.

265

Второ, що се отнася до изискването равнището на толерантност да съответства на „равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване“, безспорно е, че в случая не е извършен анализът, който обикновено се изисква, за да се определи равнището на кръгови потоци, което би могло да се очаква без структурно претоварване, предвидено в член 16, параграф 13, първа алинея от Регламент 2019/943.

266

При липсата на такъв анализ обаче определеното от ACER равнище на толерантност не би могло да отговори на изискването това равнище да съответства на равнището на кръгови потоци, което би могло да се очаква при липсата на структурно претоварване.

267

В това отношение от точки 958 (стр. 145) и т1221 (стр. 189) от обжалваното решение е видно, че според ACER определеното от нея равнище на толерантност съответства на положение без структурно претоварване.

268

Всъщност от точка 115 от Решение № 30/2020 и от точка 223 от писмената защита е видно че ACER е провела разследване сред ОПС относно равнището на кръгови потоци, което би могло да се очаква при липсата на структурно претоварване. Докато някои ОПС посочват стойности между 3, 5 и 10 %, други не отговарят или посочват прагове, по-високи от 10 %. При тези условия и като приема, че отговорите на ОПС са повлияни от собствените им интереси, ACER определя равнището на толерантност на 10 % от максималния капацитет на съответния мрежов елемент, приемайки го за „средна“ стойност на представените становища, както е видно и от точка 115 от Решение № 30/2020.

269

От това следва, че определянето на равнището на толерантност в размер на 10 % от максималния капацитет на съответния мрежов елемент като общо равнище на толерантност за всички пазарни зони в региона CORE и като първи етап от определянето на равнището на толерантност за съответния мрежов елемент не се основава на никакъв анализ на равнището на толерантност без структурно претоварване, както е предвидено в член 16, параграф 13, първа алинея от Регламент 2019/943, а се явява резултат от компромис с оглед на различните становища, представени от съответните ОПС.

270

Всъщност, както признава ACER в точка 930 (стр. 141) от обжалваното решение, изискуемият съгласно член 16, параграф 13, първа алинея от Регламент 2019/943 анализ предполага по-специално анализ на мрежовите инвестиции и на евентуалните реконфигурирания на пазарните зони, така че да се премахнат структурните претоварвания. ACER обаче признава, че не е извършила такъв анализ.

271

При тези условия доводът на ACER, че определянето от нейна страна на равнището на толерантност се основава на „строг анализ“, е неотносим, тъй като във всички случаи този анализ не е предвиденият в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

272

От това следва, че определеното от ACER равнище на толерантност не отговаря на установените в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 изисквания, съгласно които равнището на толерантност трябва да съответства на „равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване“, и трябва да се определя „за всяка отделна граница на пазарна зона“.

273

От гореизложените съображения следва, че определянето от ACER на равнището на толерантност в рамките на спорната методика за поделяне на разходите не е в съответствие с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

274

При тези условия въпросът дали по принцип ACER е компетентна сама да определя равнище на толерантност на основание член 6, параграф 10, втора алинея, буква а) от Регламент 2019/942, както е видно от точка 924 (стр. 140) от обжалваното решение, е ирелевантен. Всъщност във всички случаи тази разпоредба не може да позволи на ACER да определя равнище на толерантност, което не съответства на изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

275

Ето защо следва да се провери дали, въпреки че определеното от ACER равнище на толерантност не съответства на изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, в конкретното положение, в което се е намирала, ACER е разполагала с имплицитна компетентност да определя равнище на толерантност по начин, различен от предвидения в тази разпоредба.

276

Всъщност ACER обосновава компетентността си да определя равнище на толерантност с наложителността на действията си. При липсата на извършен от ОПС анализ на равнището на толерантност, което би могло да се очаква без структурно претоварване, ACER е имала право, с цел да избегне безизходно положение, сама да определи временно равнище на толерантност в спорната методика за поделяне на разходите.

277

На първо място, с оглед на принципа на законност не може да се приеме, че по правило агенция на Съюза като ACER може да се отклонява от приложимата правна уредба. От това следва, че ACER по принцип не е можела да се отклонява от член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

278

На второ място, следва да се отбележи, че съгласно член 6, параграф 12, буква б) от Регламент 2019/942 ACER може „да предостави временно решение, за да гарантира, че е защитена […] оперативната сигурност“. Налага се обаче изводът, че в случая ACER не се позовава на тази разпоредба, за да установи равнището на толерантност. Освен това във всички случаи не може да се счита, че приемането на методиката за поделяне на разходите е необходимо, за да се „гарантира, че е защитена сигурността на доставките или оперативната сигурност“ по смисъла на член 6, параграф 12, буква б) от Регламент 2019/942. Всъщност тази методика се отнася до поделянето на разходите за коригиращи действия и няма за цел да определя коригиращите действия, които трябва да бъдат предприети, за да се гарантира сигурността на доставките или оперативната сигурност.

279

Освен това наличието на тази разпоредба, а следователно и на възможността при ясно определени обстоятелства да се приемат временни решения, е довод срещу признаването в полза на ACER на имплицитна компетентност да определя, дори временно, равнище на толерантност в рамките на методиката за поделяне на разходите по начин, различен от предвидения в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

280

На трето място, съгласно съдебната практика позоваването на интереса, свързан с ефективността, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове възникването на компетентност в полза на агенция на Съюза (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2019 г., E-Control/ACER, T‑332/17, непубликувано, EU:T:2019:761, т. 69). Следователно позоваването на интереса, свързан с ефективността, само по себе си не е достатъчно, за да позволи на агенция на Съюза да се отклони от приложимата правна уредба.

281

Не може обаче да се изключи възможността интересът, свързан с ефективността, да обоснове наличието на имплицитно правомощие за вземане на решение, при условие че това съответства на наличието на реална потребност да се гарантира полезното действие на разпоредбите на Договорите или на съответния регламент (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2019 г., E-Control/ACER, T‑332/17, непубликувано, EU:T:2019:761, т. 69).

282

Ето защо следва да се провери дали в случая са били изпълнени условията за признаване на имплицитна компетентност в полза на ACER съгласно посочената съдебна практика.

283

В съответствие с посочената в точка 281 по-горе съдебна практика, за да се установи дали ACER може да се позове на имплицитна компетентност, следва да се провери дали признаването на такава компетентност в нейна полза съответства на наличието на реална потребност да се гарантира полезното действие на разглежданите разпоредби.

284

В това отношение, видно от точки 924—946 (стр. 140—144) и 1206—1220 (стр. 214—216) от обжалваното решение, ACER твърди, че необходимостта от приемане на методика за поделяне на разходите в определения срок я е принудила сама да определи равнището на толерантност, при това въпреки липсата на анализа, който обикновено се изисква.

285

Първо, що се отнася до изтъкнатата необходимост с оглед на графика, следва да се отбележи, че ACER несъмнено е имала задължението да приеме методика за поделяне на разходите в срока, предвиден в член 6, параграф 12, буква а) от Регламент 2019/942 и член 9, параграф 11 от Регламент 2015/1222, който е шестмесечен, считано от 27 март 2020 г.

286

Следва обаче да се отбележи, че правото на Съюза не предвижда каквато и да е санкция за превишаване на шестмесечния срок, предвиден в член 6, параграф 12, буква а) от Регламент 2019/942 и член 9, параграф 11 от Регламент 2015/1222. Следователно не става въпрос за императивен, а за инструктивен срок.

287

Съгласно съдебната практика обаче при наличието на такъв инструктивен срок, дори ако органът на Съюза, за който се прилага този срок, трябва да полага усилия да го спази, може да се окаже необходимо той да разполага с повече време, по-специално поради сложността на задачата и освен ако не се засягат интересите на държава членка (вж. в този смисъл решение от 15 януари 2013 г., Испания/Комисия, T‑54/11, EU:T:2013:10, т. 27).

288

Следователно отправната точка в съображенията на ACER е погрешна, тъй като тя не е била задължена да приеме методика за поделяне на разходите в определения срок, а именно преди 28 септември 2020 г.

289

Освен това е безспорно, че анализът на „равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване“, е сложен и изисква значително време.

290

Следователно ACER по принцип е можела да предостави на ОПС достатъчно време за извършване на необходимия анализ, без да бъде упреквана в неспазване на срока, предвиден в член 6, параграф 12, буква а) от Регламент 2019/942 и член 9, параграф 11 от Регламент 2015/1222.

291

Това е вярно в още по-голяма степен, тъй като задължението да се определи равнище на толерантност чрез предвидения в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ влиза в сила едва на 1 януари 2020 г.

292

Впрочем към момента, в който ОПС от региона CORE предоставят за одобрение на всички НРО от посочения регион своето предложение за методика за поделяне на разходите, а именно на 27 март 2019 г., Регламент 2019/943 все още не е приет.

293

В това отношение се налага изводът, че нито Решение № 30/2020, нито обжалваното решение проучват евентуалните последици за графика за приемане на методиката за поделяне на разходите поради факта, че задължението за определяне на равнище на толерантност, а оттам и за извършване на съответния анализ, влиза в сила едва на 1 януари 2020 г.

294

При това положение тезата на апелативния съвет в обжалваното решение, че ACER е трябвало да приеме спорната методика за поделяне на разходите, без да може да изчака анализа, предвиден в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, поради определения ѝ за тази цел срок, се основава на тълкуване на правната уредба, което не отчита нито инструктивния характер на срока, който ACER трябва да спази, нито изменението на действащата правна уредба.

295

Следователно само по себе си позоваването на инструктивния срок за приемане от ACER на методиката за поделяне на разходите не е достатъчно, за да се докаже наличието на реална потребност да се гарантира полезното действие на разглежданите разпоредби.

296

Второ, ACER обосновава необходимостта от действията си с бездействието на ОПС. Всъщност от точка 955 (стр. 145) от обжалваното решение е видно твърдението на ACER, че ОПС не са били в състояние „в продължение на почти три години“ да извършат изискуемия съгласно 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

297

В това отношение следва да се припомни, че задължението да се определи равнището на толерантност, като се извърши предвиденият в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ, влиза в сила едва на 1 януари 2020 г.

298

Впрочем трябва да се отбележи, че, противно на поддържаното от ACER в точка 926 (стр. 140) от обжалваното решение, в обяснителния документ от 22 февруари 2019 г., придружаващ предложението за методика за поделяне на разходите от 27 март 2019 г., ОПС не считат, че определянето на равнище на толерантност е задължително, а по-скоро го възприемат като възможност, която им е предоставена.

299

Дори да се приеме, че ОПС са признали необходимостта от определяне на равнище на толерантност преди приемането на Регламент 2019/943, това не променя факта, че в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 е уточнен начинът, по който трябва да се определи равнището на толерантност, а именно въз основа на анализ на „равнището [на кръгови потоци], което би могло да се очаква без структурно претоварване“ и „за всяка отделна граница на пазарна зона“.

300

ACER обаче не твърди, че преди влизането в сила на Регламент 2019/943 е било установено, че равнището на толерантност трябва да се определя по този начин.

301

При тези условия ACER не е можела основателно да упрекне ОПС, че „в продължение на почти три години“ не са били в състояние да извършат изискуемия съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

302

Този извод не се поставя под съмнение и от документите, които ACER представя в съдебното заседание, за да докаже, че ОПС и НРО от региона CORE все още обсъждат начина, по който трябва да се извърши изискуемият съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

303

Независимо от въпроса дали тези документи са допустими, трябва да се отбележи, че текущите преговори, на които ACER се позовава, са ирелевантни в настоящия случай.

304

Всъщност съгласно съдебната практика законосъобразността на дадено решение трябва да се преценява единствено с оглед на фактическите и правните обстоятелства към момента на приемането му (вж. решение от 27 април 2022 г., Roos и др./Парламент, T‑710/21, T‑722/21 и T‑723/21, EU:T:2022:262, т. 211 и цитираната съдебна практика). Така изтъкнатите от ACER обстоятелства, които са настъпили след приемане на обжалваното решение, не могат да бъдат взети предвид при преценката на законосъобразността на това решение.

305

Трето, ACER обосновава необходимостта от действията си с неспазването от страна на ОПС на срока, който им е определила. В това отношение тя посочва, че е определила четиримесечен срок, от 18 април до 20 август 2020 г., в който ОПС да извършат предвидения в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ, като добавя, че този срок не е бил спазен.

306

Както обаче е видно от точки 930 (стр. 141), 954 (стр. 145) и 1131 (стр. 202) от обжалваното решение, самата ACER счита, че предвиденият в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ е сложен и изисква значително време.

307

Освен това ACER не доказва, че в рамките на четиримесечния срок, който е определила на ОПС, тя е улеснила по един или друг начин работата на последните с цел извършване на предвидения в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

308

Съгласно член 6, параграф 11 от Регламент 2019/942, който отразява принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, ACER е задължена да се консултира с НРО и ОПС, когато подготвя решение на основание член 6, параграф 10 от посочения регламент.

309

По силата на принципа на лоялно сътрудничество и предвид ясната воля на законодателя на Съюза да направи процеса по вземане на решения по трудни, но абсолютно необходими трансгранични въпроси по-ефективен и по-бърз (решение от 7 септември 2022 г.,BNetzA/ACER, T‑631/19, EU:T:2022:509, т. 46), ACER е трябвало да улесни разработването от страна на ОПС и НРО на изискуемия съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

310

При тези условия ACER не може основателно да критикува ОПС, че не са били в състояние да извършат в определения срок, а именно четири месеца, изискуемия съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

311

Четвърто, ACER обосновава и с други две съображения необходимостта от приемане на спорната методика за поделяне на разходите, без да може да изчака изискуемия съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

312

От една страна, в съдебното заседание ACER изтъква, че след приемането на спорната методика за поделяне на разходите на ОПС е следвало да се предостави достатъчно време, за да могат да въведат механизмите, необходими за нейното правилно прилагане.

313

Въпреки това следва да се отбележи, че съгласно член 13, параграф 2 от спорната методика за поделяне на разходите, разглеждан във връзка с член 37, параграф 2 от методиката RDCT, първият етап от прилагането на първата от тези методики е предвиден за 4 юни 2023 г., а пълното ѝ прилагане — за 4 юни 2025 г.

314

Така, като се има предвид, че първото частично прилагане на спорната методика за поделяне на разходите е трябвало да се осъществи едва две години и половина след нейното приемане, а пълното ѝ прилагане — четири години и половина след това приемане, само по себе си позоваването на необходимостта ОПС да въведат механизми за правилното прилагане на тази методика не е достатъчно, за да се докаже, с оглед на предвидения за това твърде дълъг период, наличието на реална потребност тази методика да бъде приета, без да може да се изчака изискуемият съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

315

От друга страна, от точка 946 (стр. 144) от обжалваното решение е видно становището на ACER, че прилагането на спорната методика за поделяне на разходите следва да се извърши едновременно с прилагането на методиката RDCT и методиката ROSC.

316

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в случая изобщо не става въпрос дали ACER е имала право да предвиди едни и същи дати за прилагането на спорната методика за поделяне на разходите, методиката RDCT и методиката ROSC, а по-скоро да се определи дали ACER е можела да приеме спорната методика за поделяне на разходите, без да изчака предвидения в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

317

При тези условия доводът, изведен от твърдяната необходимост да се приложат едновременно спорната методика за поделяне на разходите, методиката RDCT и методиката ROSC, е ирелевантен по отношение на въпроса в кой момент е следвало да се приеме методиката за поделяне на разходите.

318

Следователно ACER не може да обоснове необходимостта от действията си и със съображения, свързани със стремежа да се предостави достатъчно време на ОПС, за да могат да въведат механизмите за правилното прилагане на спорната методика за поделяне на разходите едновременно с две други методики.

319

От това следва, че ACER не доказва необходимостта от приемане на спорната методика за поделяне на разходите, без да може да се изчака изискуемият съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

320

Следователно ACER не доказва наличието на реална потребност да се гарантира полезното действие на разглежданите разпоредби, обосноваващо признаването на имплицитна компетентност в нейна полза.

321

Във всички случаи се налага изводът, че определянето на равнището на толерантност, извършено от ACER, не е в състояние да гарантира полезното действие на разглежданите разпоредби.

322

Несъмнено това определяне на равнището на толерантност е позволило на ACER да приеме спорната методика за поделяне на разходите на 30 ноември 2020 г., тоест малко след определения ѝ за тази цел срок, изтичащ на 27 септември 2020 г. Това обаче не е позволило да се гарантира полезното действие на разглежданите материалноправни разпоредби.

323

Всъщност съгласно член 74, параграф 6, буква а) от Регламент 2015/1222 спорната методика за поделяне на разходите трябва да съдържа стимули за ефективно инвестиране в управлението на претоварванията. Освен това съгласно съображение 34 от Регламент 2019/943 посоченото управление следва да предоставя на ОПС и участниците на пазара правилни икономически сигнали.

324

Както обаче бе отбелязано в точка 272 по-горе, определеното от ACER равнище на толерантност, потвърдено с обжалваното решение, не отговаря на изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, съгласно които равнището на толерантност трябва да съответства на „равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване“ и да се определя „за всяка отделна граница на пазарна зона“.

325

При тези условия, поради така определеното равнище на толерантност спорната методика за поделяне на разходите не може да предостави, посредством разпределяне на разходите за коригиращи действия, „правилни икономически сигнали“ за мрежовите инвестиции.

326

Освен това се налага изводът, че претеглянето на интереса от спазване на определения срок и интереса от спазване на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, което, изглежда, е извършено от ACER, не обосновава определянето на равнище на толерантност, което не съответства на релевантната правна уредба.

327

Всъщност, както бе отбелязано в точка 286 по-горе, срокът, предоставен на ACER за приемане на методика за поделяне на разходите, е само инструктивен, така че при претеглянето на интересите волята да се спази този срок не може да има предимство пред спазването на изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

328

Този извод не може да бъде разколебан от довода на ACER, че тя е определила равнището на толерантност само временно. Всъщност временният характер на това определяне по никакъв начин не дава възможност да се смекчи извършеното нарушение от ACER и апелативния съвет на релевантната правна уредба.

329

Обстоятелството, че временният характер на определянето на равнището на толерантност съществува само de jure обаче не позволява да се омаловажи незачитането от ACER на релевантната правна уредба.

330

Следователно ACER не може да обоснове действията си, състоящи се в това при претеглянето на интересите да даде предимство на интереса от спазване на определения срок пред интереса от спазване на изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, позовавайки се на временния характер на произтичащата от това намеса, във връзка с правната уредба, чрез определяне на равнище на толерантност, извършено в несъответствие с тази уредба. Поради това по отношение на определянето на равнището на толерантност ACER не може да се позове на имплицитна компетентност.

331

С оглед на гореизложените съображения следва да се направи извод, че определянето на равнището на толерантност от страна на ACER в спорната методика за поделяне на разходите, потвърдена с обжалваното решение, нарушава член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, тъй като това равнище не отговаря нито на критерия, съгласно който равнището на толерантност трябва да съответства на „равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване“, нито на критерия, съгласно който равнището на толерантност трябва да се определя „за всяка отделна граница на пазарна зона“. Освен това от гореизложеното следва, че ACER не е била оправомощена и да определя равнище на толерантност по различен начин, за да спази определения ѝ срок за приемане на спорната методика за поделяне на разходите.

332

При тези условия третото основание следва да се уважи, без да е необходимо да се разглеждат останалите оплаквания, изтъкнати от жалбоподателите в негова подкрепа.

333

Доколкото от анализа на първата част от второто основание е видно, че обжалваното решение е опорочено от съществено процесуално нарушение по смисъла на член 263 ДФЕС, а третото основание се отнася до централен елемент от спорната методика за поделяне на разходите, предмет на обжалваното решение, Общият съд не може да отмени само частично обжалваното решение.

334

Следователно жалбата на жалбоподателите следва да се уважи на базата на първата част от второто основание и на третото основание, а обжалваното решение да се отмени в частта, с която се потвърждава Решение № 30/2020 и се отхвърля жалбата на жалбоподателите по преписка A-001‑2021 (консолидирана).

335

Съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Общият съд може, ако счете за необходимо, да определи онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни.

336

В отговор на предприети от Общия съд процесуално-организационни действия страните изразяват становище по този въпрос.

337

В случая ACER изтъква, че отмяната на обжалваното решение, а следователно и на спорната методика за поделяне на разходите, ще има сериозни последици. ОПС ще трябва да поемат изцяло разходите за всички коригиращи действия, предприети по отношение на свои мрежови елементи, дори ако тези действия са се оказали необходими поради възникването на кръгови потоци в други пазарни зони. Това положение вероятно ще стимулира ОПС да ограничат междусистемния капацитет, което от своя страна ще доведе до по-високи разходи за електроенергия.

338

Съгласно съдебната практика по съображения за правна сигурност правните последици на даден акт могат да бъдат запазени по-специално когато непосредствените последици от неговата отмяна биха довели до сериозни отрицателни последствия за засегнатите лица и когато законосъобразността на обжалвания акт се оспорва не поради неговата цел или съдържание, а по съображения за липса на компетентност на неговия автор или за съществено процесуално нарушение (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 175 и цитираната съдебна практика).

339

В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че отмяната на обжалваното решение се основава по-специално на нарушение на материалното право, а именно нарушение на член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943, а не само на съществено процесуално нарушение.

340

От друга страна, доводите на ACER се основават на предположението, че спорната методика за поделяне на разходите вече е приложима.

341

От отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси обаче следва, че спорната методика за поделяне на разходите, предмет на обжалваното решение, няма да се прилага в цялост преди 4 юни 2025 г., както и че поради забавяния дори има опасност това прилагане да бъде допълнително отложено.

342

При тези условия не следва да се ограничават правните последици от отмяната на обжалваното решение.

343

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

344

След като ACER е загубила делото и жалбоподателите са направили такова искане, ACER трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

345

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Федерална република Германия следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)

реши: