РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)

17 юли 2024 година ( *1 )

„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) относно изчисляването на предварителните вноски за 2021 г. — Задължение за мотивиране — Право на изслушване — Правна сигурност — Ефективна съдебна защита — Възражение за незаконосъобразност — Ограничаване във времето на действието на решението“

По дело T‑402/21,

UniCredit Bank AG, установено в Мюнхен (Германия), представлявано от F. Schäfer, H. Großerichter, F. Kruis и N. Bartmann, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от J. Kerlin, C. Flynn и D. Ceran, в качеството на представители, подпомагани от G. Coppo, S. Reinart и K. Bongs, адвокати,

ответник,

подпомаган от

Европейски парламент, представляван от U. Rösslein, M. Menegatti и G. Bartram, в качеството на представители,

и от

Съвет на Европейския съюз, представляван от J. Bauerschmidt, J. Haunold и A. Westerhof Löfflerová, в качеството на представители,

встъпили страни,

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),

състоящ се от: Ал. Корнезов, председател, G. De Baere, D. Petrlík (докладчик), K. Kecsmár и S. Kingston, съдии,

секретар: S. Jund, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 2 март 2023 г.,

постанови настоящото

Решение ( 1 )

1

С жалбата си, подадена на основание член 263 ДФЕС, жалбоподателят, UniCredit Bank AG, иска отмяната на Решение SRB/ES/2021/22 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 14 април 2021 година относно изчисляването на предварителните вноски за 2021 г. в полза на Единния фонд за преструктуриране (наричано по-нататък „обжалваното решение“), в частта, която се отнася до него.

[…]

III. Искания на страните

19

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени обжалваното решение, включително приложенията към него, в частта, която се отнася до него,

да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски.

20

ЕСП моли Общия съд:

да отхвърли жалбата като неоснователна,

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,

при условията на евентуалност, в случай на отмяна на обжалваното решение, да запази правните му последици до замяната му или поне за срок от шест месеца, считано от датата, на която съдебното решение влезе в сила.

21

Европейският парламент моли Общия съд:

да отхвърли жалбата, доколкото е основана на възражения за незаконосъобразност на Регламент № 806/2014 и на Директива 2014/59,

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

22

Съветът на Европейския съюз моли Общия съд:

да отхвърли жалбата като неоснователна,

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

IV. От правна страна

[…]

Б.   По основанията, свързани със законосъобразността на обжалваното решение

[…]

2. По второто основание: съществено процесуално нарушение по смисъла на член 263, втора алинея ДФЕС и нарушение на правото на добра администрация, тъй като обжалваното решение не е достатъчно мотивирано съгласно изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата

80

Второто основание се състои от седем части.

[…]

б) По първата част, свързана с изключването на някои показатели за риска

95

Жалбоподателят поддържа, че ЕСП не е изложил в достатъчна степен мотивите, поради които при изчисляването на предварителните вноски за периода на плащане на вноската за 2021 г. не е приложил показателите за риск „коефициент на стабилност на нетното финансиране“ (наричан по-нататък „показателят NSFR“) и „собствени средства и приемливи пасиви, държани от институцията в превишение на [минималните изисквания за собствени средства и приемливи пасиви]“ (наричан по-нататък „показателят МИССПП“), както и подпоказатели за риска „сложност“ и „възможност за преструктуриране“, посочени в член 6, параграф 5, първа алинея, буква а) от Делегиран регламент 2015/63.

96

ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.

97

Най-напред следва да се отбележи, че член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че „[к]огато информацията, необходима за конкретен показател, посочен в приложение II [към посочения делегиран регламент], не е включена в приложимото изискване за надзорна отчетност по член 14 [от посочения делегиран регламент], за референтната година, този показател за риска не се прилага докато съответното изискване за надзорна отчетност не стане приложимо“.

98

В случая ЕСП е посочил в съображения 21—29 от обжалваното решение, че не е приложил показателите NSFR и МИССПП, нито подпоказателите „сложност“ и „възможност за преструктуриране“, тъй като към момента на приемане на това решение информацията, изисквана съгласно тези показатели и подпоказатели за риска, не е била налична в хармонизирана форма за всички институции.

99

По-конкретно, що се отнася до показателя NSFR, ЕСП посочва, че „в [Съюза] не се прилага какъвто и да било хармонизиран стандарт за NSFR и следователно той не е бил в състояние да определи показатели на национално равнище“. Що се отнася до показателя МИССПП, ЕСП уточнява, че „тъй като изискванията, свързани с МИССПП, като цяло [са приложени] постепенно, [той] не [е разполагал] с данни, които да му позволят да приложи този показател на равнището на всяка институция, която участва в [ЕФП]“. Що се отнася до подпоказателите „сложност“ и „възможност за преструктуриране“, ЕСП посочва, че „изискваните за [тези подпоказатели] данни не са [били] налични в хармонизирана форма за всички институции на участващите държави членки за референтната 2019 г.“.

100

Тези мотиви позволяват на жалбоподателя да разбере мотивите, поради които ЕСП не е приложил съответните показатели и подпоказатели за риск, и така изпълнява изискванията, установени в съдебната практика, цитирана в точки 82 и 83 по-горе.

101

Този извод не се поставя под въпрос от доводите на жалбоподателя.

102

Първо, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че в обжалваното решение ЕСП е трябвало да обясни мотивите, поради които счита, че разполага с право на преценка, което му позволява да не прилага показателите NSFR и МИССПП, както и подпоказателите за риска „сложност“ и „възможност за преструктуриране“, тъй като този довод почива на погрешна предпоставка. Всъщност от самия текст на член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 следва, че ЕСП не разполага с право на преценка, за да не приложи показател за риска, тъй като, когато предвидените в тази разпоредба условия са изпълнени, той е длъжен да не вземе предвид такъв показател.

103

Второ, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение съдържа някои „подробни твърдения“ относно неприлагането на съответните показатели за риска и подпоказатели, чиято точност жалбоподателят и юрисдикциите на Съюза не са в състояние да проверят. Жалбоподателят обаче не доказва защо съдържащите се в обжалваното решение съображения, дори да се предположи, че са „подробни“, му пречат да разбере причините, поради които съответните показатели за риска и подпоказатели не са били приложени, още повече че, както бе посочено в точки 98 и 99 по-горе, обжалваното решение съдържа достатъчно обяснения по този въпрос.

104

Трето, жалбоподателят твърди по същество, че в обжалваното решение ЕСП не е изложил причините, поради които не е взел предвид показателите за риска, които са били на разположение в Германия, за да изчисли процента от предварителната му вноска, определен на национална основа. Такива обяснения обаче са необходими, тъй като съгласно член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 във връзка с член 14, параграфи 3 и 6 от същия делегиран регламент следва да се вземе предвид показател за риска, когато съгласно националното право са приложими изисквания за надзорна отчетност относно този показател.

105

В това отношение от цитираната в точка 83 по-горе съдебна практика следва, че въпросът дали мотивите са достатъчни трябва да се преценява с оглед не само на текста на обжалваното решение, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя, и по-специално на интереса, който засегнатите от акта лица могат да имат от получаване на разяснения.

106

Що се отнася до прилагането на показателя NSFR, ЕСП обяснява в съображение 23 от обжалваното решение във връзка с точка 31 от приложение III към посоченото решение, че „[той] не е бил в състояние да определи показатели на национално равнище“, тъй като е приел, че изискванията за надзорна отчетност относно този показател са неподходящи. Също така от съображение 25 от това решение във връзка с точки 32 и 33 от приложение III към посоченото решение по същество следва, че ЕСП не е разполагал с данни, събрани на национално равнище, които да му позволят да приложи показателя МИССПП поради постепенното прилагане от националните органи по преструктуриране (НОП) на свързаните с този показател изисквания.

107

При тези обстоятелства ЕСП е представил достатъчно мотиви, за да обясни, че данните, изисквани за прилагането на показателите NSFR и МИССПП, не са били налични на национално равнище.

108

По-нататък, в точка 32 от приложение III към обжалваното решение се посочва, че определянето на подпоказателите за риска „сложност“ и „възможност за преструктуриране“ зависи в голяма степен от планирането на преструктурирането на институциите, като по този начин се има предвид, че тези подпоказатели за риска са свързани с изготвянето на плановете за преструктуриране.

109

Като съобразителен икономически оператор обаче жалбоподателят е трябвало да знае, че НОП не са изготвили такива планове по отношение на всички институции, които дължат предварителните вноски, както посочва ЕСП в писмената си защита и в дупликата си, без това да се оспорва, и че следователно тези планове не са били завършени за всички институции със седалище в Германия. Така жалбоподателят е бил в състояние да разбере, че поради липсата на планове за преструктуриране, изготвени за всички германски институции, ЕСП не е разполагал с подходящи данни, събрани на национално равнище за целите на прилагането на подпоказателите за риска „сложност“ и „възможност за преструктуриране“.

110

Накрая, доводът на жалбоподателя, че ЕСП е трябвало да обясни мотивите, поради които не е коригирал на сходно равнище данните, които не са били събрани еднородно за целия Съюз, трябва да се отхвърли, тъй като се основава на погрешна предпоставка. Всъщност от член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 не следва, че ЕСП е длъжен да коригира по какъвто и да било начин данните, събрани по нееднороден начин.

111

При тези условия първата част от второто основание следва да бъде отхвърлена.

в) По втората част, свързана с мотивирането на годишното целево равнище

112

Жалбоподателят поддържа, че изложените от ЕСП мотиви не позволяват да се разберат причините, поради които през 2020 г. той е определил годишното целево равнище на една осма от 1,35 % от гарантираните депозити на всички институции. По-специално ЕСП не обяснил как е разгледал икономическия модел, установен от Съвместния изследователски център (JRC) на Комисията, за да направи прогноза за растежа на гарантираните депозити и на общия размер на депозитите в банковия съюз през първоначалния период. Освен това ЕСП не разяснил използването на модела за симулация по отношение на различни сценарии за растеж на гарантираните депозити и на крайното целево равнище.

113

ЕСП изтъква, че в съображения 35—48 от обжалваното решение, както и в точки 46—84 от приложение III към това решение етапите, следвани при определянето на годишното целево равнище и взетите предвид за тази цел фактори, са описани ясно и точно. Освен това от съображение 40 от посоченото решение следвало, че иконометричното моделиране на JRC се основава — подобно на оценката на ЕСП — на исторически данни за общия размер на депозитите и на гарантираните депозити и че тенденцията към постоянен растеж на гарантираните депозити на всички институции била потвърдена. Освен това използваният от ЕСП модел на симулация обхващал толкова широк диапазон, че е очевидно, че този модел е само етап от процеса на вземане на решения.

114

В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 в края на първоначалния период наличните финансови средства на ЕФП трябва да достигнат крайното целево равнище, което се равнява най-малко на 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани институции във всички участващи държави членки.

115

Съгласно член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014 през първоначалния период предварителните вноски трябва да бъдат разпределени възможно най-равномерно във времето до достигането на крайното целево равнище, посочено в точка 114 по-горе, но като се вземе надлежно предвид фазата на активния цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите.

116

Член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 уточнява, че всяка година вноските, дължими от всички лицензирани институции във всички участващи държави членки, не надвишават 12,5 % от крайното целево равнище.

117

Що се отнася до начина на изчисляване на предварителните вноски, член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че ЕСП определя размера им въз основа на годишното целево равнище, като взема предвид крайното целево равнище и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечие, за всички лицензирани институции във всички участващи държави членки.

118

В случая, както следва от съображение 48 от обжалваното решение, за периода на плащане на вноската за 2021 г. ЕСП е определил размера на годишното целево равнище на 11287677212,56 евро.

119

В съображения 36 и 37 от обжалваното решение ЕСП по същество обяснява, че годишното целево равнище трябва да се определи въз основа на анализ на развитието на гарантираните депозити през предходните години, на всяко релевантно развитие на икономическото положение, както и на анализ на показателите за етапа от цикъла на дейност и на въздействието, което проциклични вноски ще окажат върху финансовото положение на институциите. Впоследствие ЕСП приема за уместно да определи коефициент, който се основава на този анализ и на наличните финансови средства в ЕФП (наричан по-нататък „коефициентът“). ЕСП прилага този коефициент към една осма от средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., за да получи годишното целево равнище.

120

ЕСП излага подхода за определяне на коефициента в съображения 38—47 от обжалваното решение.

121

В съображение 38 от обжалваното решение ЕСП констатира постоянна тенденция към увеличаване на гарантираните депозити за всички институции на участващите държави членки. По-специално средният размер на тези депозити, изчислен на тримесечие, за 2020 г. възлиза на 6689 трилиона евро.

122

В съображения 40 и 41 от обжалваното решение ЕСП представя прогнозираното развитие на гарантираните депозити за останалите три години от първоначалния период, а именно 2021—2023 г. Той приема, че годишните проценти на растеж на гарантираните депозити до края на първоначалния период са между 4 % и 7 %.

123

В съображения 42—45 от обжалваното решение ЕСП представя оценка на фазата на активния цикъл и на потенциалния процикличен ефект, който предварителните вноски биха могли да имат върху финансовото състояние на институциите. За тази цел той посочва, че е взел предвид редица показатели, като прогнозата на Комисията за растеж на брутния вътрешен продукт и прогнозите на Европейската централна банка (ЕЦБ) в това отношение или кредитния поток на частния сектор като процент от брутния вътрешен продукт.

124

В съображение 46 от обжалваното решение ЕСП заключава, че ако е разумно да се очаква продължаването на растежа на гарантираните депозити в банковия съюз, ритъмът на този растеж би бил по-нисък от този през 2020 г. В това отношение ЕСП посочва в съображение 47 от обжалваното решение, че е възприел „предпазлив подход“ по отношение на процента на растеж на гарантираните депозити за следващите години до 2023 г.

125

С оглед на тези съображения в съображение 48 от обжалваното решение ЕСП определя стойността на коефициента на 1,35 %. След това той изчислява размера на годишното целево равнище, като умножава средния размер на гарантираните депозити през 2020 г. с този коефициент и разделя резултата от това изчисление на осем в съответствие със следната математическа формула, съдържаща се в съображение 48 от посоченото решение:

„Цел0 [размер на годишното целево равнище] = Общо гарантирани депозити2020 * 0,0135 * ⅛ = EUR 11287677212,56“.

126

В съдебното заседание ЕСП обаче посочва, че е определил годишното целево равнище за периода на вноската за 2021 г. по следния начин.

127

Първо, въз основа на прогнозен анализ ЕСП определя размера на гарантираните депозити на всички лицензирани институции във всички участващи държави членки, прогнозиран за края на първоначалния период, на около 7,5 трилиона евро. За да достигне до тази сума, ЕСП взема предвид средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., а именно 6689 трилиона евро, годишен процент на растеж на гарантираните депозити от 4 %, както и броя на оставащите периоди на плащане на вноски до края на първоначалния период, а именно три.

128

Второ, в съответствие с член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 ЕСП изчислява 1 % от тези 7,5 трилиона евро, за да получи прогнозния размер на крайното целево равнище, който трябва да бъде достигнат на 31 декември 2023 г., а именно около 75 милиарда евро.

129

Трето, ЕСП приспада от последната сума финансовите средства, които вече са били на разположение в ЕФП през 2021 г., тоест около 42 милиарда евро, за да получи сумата, която остава да бъде получена през оставащите периоди на плащане на вноски преди края на първоначалния период, а именно от 2021 г. до 2023 г. Тази сума възлиза на около 33 милиарда евро.

130

Четвърто, ЕСП разделя последната сума на три, за да я разпредели по еднакъв начин между посочените оставащи три периода на плащане на вноски. Така годишното целево равнище за периода на вноската за 2021 г. е определено в размера, посочен в точка 118 по-горе, а именно около 11,287 милиарда евро.

131

В съдебното заседание ЕСП потвърждава също, че е оповестил публично информация, на която се основава описаният в точки 127—130 по-горе метод и която е позволила на жалбоподателя да разбере метода, по който е било определено годишното целево равнище. По-специално той уточнява, че през май 2021 г., тоест след приемането на обжалваното решение, но преди подаването на настоящата жалба, е публикувал на своя уебсайт описателна брошура с наименование „Fact Sheet 2021“ (наричана по-нататък „описателната брошура“), в който е посочен прогнозният размер на крайното целево равнище. Освен това ЕСП твърди, че размерът на наличните в ЕФП финансови средства е бил на разположение и на уебсайта му, както и чрез други публични източници, и то много преди приемането на обжалваното решение.

132

За да се провери дали ЕСП е изпълнил задължението си за мотивиране, що се отнася до определянето на годишното целево равнище, следва най-напред да се припомни, че липсата или непълнотата на мотивите спадат към съществените процесуални нарушения и представлява правно основание, което може или дори трябва да бъде служебно разгледано от съда на Съюза (вж. решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 34 и цитираната съдебна практика). Следователно Общият съд може и дори трябва да вземе предвид и други пропуски в мотивите освен посочените от жалбоподателя, и то по-специално когато те станат явни в хода на производството.

133

За тази цел в устната фаза на производството страните са изслушани относно всички евентуални пропуски в мотивите на обжалваното решение във връзка с определянето на годишното целево равнище. По-специално, изрично и многократно в това отношение, ЕСП описва поетапно метода, който действително е следвал, за да определи годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г., изложен в точки 127—130 по-горе.

134

На следващо място, що се отнася до съдържанието на задължението за мотивиране, от съдебната практика следва, че мотивите на решение, прието от институция или орган на Съюза, трябва по-специално да не са противоречиви, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви за това решение с цел да защитят правата си пред компетентния съд, а последният — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 169 и цитираната съдебна практика, от 22 септември 2005 г., Suproco/Комисия, T‑101/03, EU:T:2005:336, т. 20 и 4547, и от 16 декември 2015 г., Гърция/Комисия, T‑241/13, EU:T:2015:982, т. 56).

135

Също така, когато авторът на обжалваното решение дава някои обяснения относно мотивите му в хода на производството пред съда на Съюза, тези обяснения трябва да са в съответствие със съображенията, изложени в това решение (вж. в този смисъл решения от 22 септември 2005 г., Suproco/Комисия, T‑101/03, EU:T:2005:336, т. 4547, и от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия, T‑95/15, EU:T:2016:722, т. 54 и 55).

136

Всъщност, макар изложените в обжалваното решение съображения да не съответстват на дадените в хода на съдебното производство обяснения, мотивите на съответното решение не изпълняват функциите, припомнени в точки 82 и 83 по-горе. По-конкретно, подобна непоследователност не позволява, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви на обжалваното решение преди подаването на жалбата и да подготвят защитата си срещу тях, и от друга страна, съдът на Съюза да установи мотивите, послужили за истинска правна основа на това решение, и да провери съответствието им с приложимите правила.

137

Накрая, следва да се припомни, че когато приема решение за определяне на предварителните вноски, ЕСП трябва да съобщи на съответните институции методиката за изчисляване на тези вноски (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 122).

138

Същото трябва да важи и за метода за определяне на годишното целево равнище, тъй като този размер е от съществено значение в структурата на такова решение. Всъщност, както следва от точка 15 по-горе, методът за изчисляване на предварителните вноски се състои в разпределянето на посочената сума между всички съответни институции, така че увеличаването или намаляването на тази сума води до съответно увеличаване или намаляване на предварителната вноска на всяка от тези институции.

139

От гореизложеното следва, че макар ЕСП да е длъжен да предостави на институциите посредством обжалваното решение обяснения относно метода за определяне на годишното целево равнище, тези обяснения трябва да са в съответствие с обясненията, представени от ЕСП в хода на съдебното производство и отнасящи се до действително приложения метод.

140

В разглеждания случай обаче не било така.

141

Всъщност най-напред следва да се отбележи, че в съображение 48 от обжалваното решение е изложена математическа формула, която то представя като основа за определянето на годишното целево равнище. Оказва се обаче, че тази формула не включва елементите на действително приложения от ЕСП метод, разяснен в съдебното заседание. Всъщност, както следва от точки 127—130 по-горе, ЕСП е получил размера на годишното целево равнище в рамките на този метод, като е приспаднал от крайното целево равнище наличните в ЕФП финансови средства, за да изчисли сумата, която остава да се събере до края на първоначалния период, и като е разделил последната сума на три. Тези два етапа на изчисляване обаче не намират никакъв израз в посочената математическа формула.

142

Освен това тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от твърдението на ЕСП, че през май 2021 г. е публикувал описателната брошура, която съдържа диапазон, посочващ евентуалните суми на крайното целево равнище, а на своя уебсайт — размера на наличните в ЕФП финансови средства. Всъщност, независимо от въпроса дали жалбоподателят действително е знаел за тези суми, сами по себе си те не му позволяват да разбере, че двете операции, посочени в точка 141 по-горе, действително са били приложени от ЕСП, като освен това се уточнява, че математическата формула, предвидена в съображение 48 от обжалваното решение, дори не ги споменава.

143

Подобни несъответствия засягат и начина на определяне на коефициента от 1,35 %, който обаче има първостепенна роля в математическата формула, посочена в точка 142 по-горе. Всъщност този коефициент би могъл да се разбира в смисъл, че се основава, наред с други параметри, на прогнозирания растеж на гарантираните депозити през останалите години от първоначалния период. Както обаче ЕСП признава в съдебното заседание, този коефициент е определен така, че да може да обоснове резултата от изчисляването на размера на годишното целево равнище, тоест след като ЕСП е изчислил този размер в приложение на четирите етапа, изложени в точки 127—130 по-горе, и по-специално чрез разделянето на три на сумата, получена от приспадането на наличните в ЕФП финансови средства от крайното целево равнище. Този подход обаче по никакъв начин не следва от обжалваното решение.

144

Освен това следва да се припомни, че според описателната брошура размерът на крайното планирано целево равнище е в диапазона между 70 и 75 милиарда евро. Този диапазон обаче се оказва несъгласуван с диапазона на процента на нарастване на гарантираните депозити между 4 % и 7 %, посочен в съображение 41 от обжалваното решение. Всъщност ЕСП посочва в съдебното заседание, че при определянето на годишното целево равнище е взел предвид процента на растеж на гарантираните депозити от 4 % — който е най-ниският процент във втория диапазон — и че по този начин е получил крайното целево равнище от 75 милиарда евро, което представлява най-високата стойност от първия диапазон. Така се оказва, че между тези два диапазона е налице несъответствие. Всъщност, от една страна, диапазонът, отнасящ се до процента на развитие на гарантираните депозити, включва и стойности, по-високи от 4 %, чието прилагане обаче може да доведе до прогнозен размер на крайното целево равнище, по-висок от включените в диапазона, свързан с това целево равнище. От друга страна, за жалбоподателя е невъзможно да разбере причината, поради която ЕСП е включил в диапазона, съответстващ на посоченото целево равнище, суми под 75 милиарда евро. Всъщност, за да се стигне до това, е било необходимо да се приложи ставка под 4 %, която обаче не е включена в диапазона, свързан с процента на растеж на гарантираните депозити. При тези условия жалбоподателят не е бил в състояние да определи начина, по който ЕСП е използвал диапазона относно процента на промяна на тези депозити, за да стигне до изчисляване на прогнозното крайно целево равнище.

145

От това следва, че що се отнася до определянето на годишното целево равнище, действително приложеният от ЕСП метод, разяснен в съдебното заседание, не съответства на описания в обжалваното решение, поради което действителните мотиви, с оглед на които е било определено това целево равнище, не e могло да бъдат установени въз основа на обжалваното решение нито от кредитните институции, нито от Общия съд.

146

С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че обжалваното решение е опорочено от порок в мотивите, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.

147

Следователно трябва да се уважи втората част от второто основание. Като се имат предвид правните и икономическите интереси по настоящото дело, все пак в интерес на доброто правораздаване е да се разгледат и останалите основания за обжалване.

[…]

4. По шестото основание: нарушение на членове 6, 7 и 20 от Делегиран регламент 2015/63

250

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение противоречи на членове 6 и 7, както и на член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63, тъй като при изчисляването на коефициента за корекция ЕСП не е взел предвид показателите NSFR и МИССПП и подпоказателите за риска „сложност“ и „възможност за преструктуриране“. По-специално членове 6 и 7 от този делегиран регламент не предоставяли на ЕСП право на преценка да не взема предвид някои показатели за риска. Освен това член 20, параграф 1 от посочения делегиран регламент във връзка с член 14 от същия делегиран регламент не може да обоснове и неотчитането на тези показатели за риска. Член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 всъщност се прилагал само за информацията, обявена в приложение II от него. В този анекс обаче не се посочвал най-малкото показателят МИССПП, както и подпоказателите за риска „сложност“ и „възможност за преструктуриране“.

251

ЕСП оспорва тези доводи.

252

Съгласно член 6, параграф 2, буква а), параграф 3, буква а) и параграф 5, буква а) от Делегиран регламент 2015/63 ЕСП по принцип трябва да вземе предвид показателите МИССПП и NSFR и подпоказателите за риска „сложност“ и „възможност за преструктуриране“, за да определи рисковия профил на съответните институции.

253

Същевременно съгласно член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63, озаглавен „Преходни разпоредби“, показател за риска не се прилага, докато изискваната информация по този специфичен показател за риск, посочен в приложение II към този делегиран регламент, не е част от изискванията за надзорна отчетност, посочени в член 14 от същия делегиран регламент, а именно изискванията за предоставяне на информация от надзорните органи, установени в Регламент за изпълнение № 680/2014 на Комисията от 16 април 2014 година за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи (ОВ L 191, 2014 г., стр. 1), или евентуално в националното право.

254

Така член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63, чиято законосъобразност не е оспорена в настоящото дело, поставя възможността за неприлагане на показател за риска в зависимост от двойното условие, на първо място, изискваната по такъв показател информация да не е част от изискванията за надзорна отчетност, посочени в член 14 от този делегиран регламент, и на второ място, този показател да е споменат в приложение II към посочения делегиран регламент, озаглавено „Данни, които се представят на органите за преструктуриране“ и съдържа петнадесет категории данни.

255

Що се отнася до първото условие, следва да се отбележи, че за да се определи дали в съответствие с член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 информацията, изисквана по конкретен показател за риска, е част от изискванията за надзорна отчетност, ЕСП трябва да провери дали институциите са били длъжни да докладват тази информация за пруденциални цели на компетентния орган за съответната референтна година в съответствие с Регламент за изпълнение № 680/2014 или с националното право. Съгласно тълкуването на член 4, параграф 1 във връзка с член 14, параграфи 1—4 от Делегиран регламент 2015/63 въпросната референтна година е годината, за която се отнасят одобрените годишни финансови отчети, налични към 31 декември на годината, предхождаща периода на плащане на вноски. От това следва, че що се отнася до настоящото дело, референтната година е годината, за която се отнасят одобрените годишни финансови отчети, налични към 31 декември 2020 г. (наричана по-нататък „релевантната референтна година“). Както твърди ЕСП, без това да е оспорено от жалбоподателя, въпросната финансова година съответства на финансовата 2019 година.

256

Що се отнася до второто условие, посочено в точка 254 по-горе, следва да се отбележи, че съгласно текста на член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 тази разпоредба следва да се прилага по-специално когато данните, посочени в приложение II към този делегиран регламент, сами по себе си представляват показатели за риска.

257

Противно на поддържаното от жалбоподателя обаче, член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 се прилага и в положение, при което приложение II към този делегиран регламент се позовава на данни, които, без да представляват сами по себе си показатели за риска, са определящи за изчисляването на такива показатели за риска, които от своя страна не са посочени в това приложение. Следователно даден показател за риска може да не се прилага, когато данните, необходими за неговото изчисляване, са посочени във въпросното приложение.

258

В това отношение е необходимо да се припомни, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейното съдържание, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 19 юли 2012 г., ebookers.com Deutschland, C‑112/11, EU:C:2012:487, т. 12). Освен това следва да се има предвид нейното полезно действие (вж. решение от 13 декември 2012 г., BLV Wohn- und Gewerbebau, C‑395/11, EU:C:2012:799, т. 25 и цитираната съдебна практика).

259

Що се отнася до контекста и целите, преследвани с член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63, тази разпоредба отчита факта, че процесът по въвеждане на пруденциалните изисквания и съответните изисквания за отчетност е постепенен и протича във времето. Всъщност, както следва по-специално от съображение 6 от Директива 2014/59, Делегиран регламент 2015/63 е приет в момент, в който тези изисквания все още не са били окончателно определени или все още са били предмет на корекции. В това отношение жалбоподателят не е оспорил задълбочено твърдението на ЕСП, че компетентните органи определяли постепенно някои от посочени изисквания, които на свой ред щели да окажат въздействие върху данните, които трябва да са налични за изчисляване на показателите на риска, предвидени в Делегиран регламент 2015/63. От това следва, че такива данни, необходими за изчисляване на определени показатели за риска, може да не са налични за всички съответни институции или най-малкото за всички институции, чието седалище се намира в държава членка, поне през част от първоначалния период, като се уточнява, че тези данни може да не бъдат обявени като надзорна отчетност съгласно правото на Съюза или евентуално съгласно националното право.

260

В този контекст целта на член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 е да се избегне евентуално налагането на непропорционална или дискриминационна тежест на институциите при изчисляването на предварителните вноски именно поради постепенното прилагане на пруденциалните изисквания и съответните изисквания за отчетност. Всъщност това изчисление предполага сравнителен анализ. В това отношение ЕСП обяснява по същество, без това да е оспорено, че ако данните, необходими за изчисляването на някои показатели за риска, не са обявени като надзорна отчетност от всички институции или най-малкото от всички институции със седалище в държава членка, ЕСП е длъжен да вземе предвид данни относно такива показатели, които обаче не са сравними.

261

Такъв риск съществува не само когато въпросните данни сами по себе си представляват показатели за риска, но и когато тези данни, без да представляват сами по себе си показатели за риска, все пак са необходими за изчисляването на тези показатели.

262

При тези условия член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага не само когато данните, посочени в приложение II към този делегиран регламент, сами по себе си представляват показатели за риска, но и когато посочените в това приложение данни са необходими за изчисляването на показателите за риска.

263

Именно с оглед на тези съображения следва да се провери дали ЕСП е могъл да не приложи при изчисляването на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г. два показателя за риска, а именно показателите NSFR и МИССПП, и два подпоказателя за риска, а именно подпоказателите „сложност“ и „възможност за преструктуриране“, без да наруши членове 6 и 7, както и член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63.

264

Що се отнася до показателя NSFR, на първо място, от член 17 от регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451 на Комисията от 17 декември 2020 година за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент № 575/2013 по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи и за отмяна на Регламент за изпълнение № 680/2014 (ОВ L 97, 2021 г., стр. 1) във връзка с член 23, втора алинея от същия регламент за изпълнение следва, че институциите трябва да докладват пред компетентния орган данните за показателя NSFR за пруденциални цели и на хармонизирана основа едва считано от 28 юни 2021 г., тоест след съответната референтна година.

265

Освен това, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали евентуалното наличие на задължение за докладване на информацията, изисквана за показателя NSFR като надзорна отчетност съгласно националното право, задължава ЕСП да го вземе предвид при определянето на този показател, най-малкото при изчисляването на предварителната вноска на национална основа, ЕСП обяснява в писмената си защита и в дупликата си, както и в съдебното заседание, без това да бъде оспорено, че при всички положения подобно задължение не произтича от правото на държавата членка, в която е установен жалбоподателят, а именно Германия, що се отнася до релевантната референтна година. При тези условия нищо в преписката, с която разполага Общият съд, не доказва, че за релевантната референтна година данните относно показателя NSFR са били част от изискванията за надзорна отчетност съгласно германското право.

266

Фактът, че жалбоподателят е докладвал тези данни в Германия, е без значение в това отношение, тъй като не е установено, че тези декларации са били направени въз основа на изисквания за надзорна отчетност съгласно Регламент № 680/2014 или съгласно германското право.

267

На второ място, показателят NSFR е част от данните, изрично изброени в приложение II към Делегиран регламент 2015/63.

268

При тези условия ЕСП не е нарушил членове 6, 7 и 20 от Делегиран регламент 2015/63, като не е взел предвид показателя NSFR при изчисляването на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г.

269

Що се отнася до показателя МИССПП, нито една разпоредба на Регламент за изпълнение № 680/2014 не изисква от институциите да предоставят на компетентния орган информация за приемливите си пасиви като надзорна отчетност за съответната референтна година. Подобно задължение е въведено едва от 28 юни 2021 г., както следва от дял I от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/763 на Комисията от 23 април 2021 година за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент № 575/2013 и Директива 2014/59 по отношение на предоставянето на информация на надзорните органи и публичното оповестяване на МИССПП (ОВ L 168, 2021 г., стр. 1) във връзка с член 17, втора алинея от посочения регламент за изпълнение.

270

Член 45, параграф 1 от Директива 2014/59, на който се позовава жалбоподателят, не поставя под съмнение тази констатация. Тази разпоредба задължава държавите членки да гарантират, че институциите спазват във всеки един момент изискванията за собствени средства и приемливи пасиви, когато това се изисква от посочения член или от други разпоредби на тази директива. За сметка на това посочената разпоредба не съдържа задължение за деклариране на приемливите пасиви като надзорна отчетност през съответната референтна година.

271

Освен това, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали евентуалното наличие на задължение за деклариране на приемливите пасиви като надзорна отчетност съгласно националното право е задължавало ЕСП да го вземе предвид при определянето на показателя МИССПП, що се отнася най-малкото до изчисляването на предварителната вноска на национална основа, ЕСП обяснява в писмената си защита, в дупликата си, както и в съдебното заседание, без жалбоподателят да оспорва това, че при всички положения подобно задължение не произтича от германското право, що се отнася до релевантната референтна година. При това положение нищо в преписката, с която разполага Общият съд, не доказва, че по силата на германското право по отношение на информацията относно показателя МИССПП са били предвидени изисквания за надзорна отчетност през релевантната референтна година.

272

Обстоятелството, че жалбоподателят е докладвал в Германия, считано от 2017 г., информация относно показателя МИССПП, не позволява да се докаже обратното, тъй като, както следва от точка 272 по-горе, не е доказано, че от гледна точка на националното право тази информация е била докладвана като надзорна отчетност.

273

Освен това, макар показателят МИССПП да не е споменат сам по себе си в приложение II към Делегиран регламент 2015/63, това приложение все пак посочва „приемливите пасиви“ сред данните, които трябва да се представят на органите за преструктуриране. Впрочем тези пасиви представляват данни, които са определящи за изчисляването на този показател за риска. Всъщност съгласно член 6, параграф 2, буква а) от Делегиран регламент 2015/63 и приложение I, под заглавие „Етап 1“, този показател се основава на данни като по-специално собствените средства и приемливите пасиви и МИССПП, като се има предвид, че за целите на изчисляването на този показател ЕСП трябва да определи излишъка от собствените средства и приемливите пасиви спрямо МИССПП.

274

При това положение ЕСП е можел да не приложи показателя МИССПП, без да наруши членове 6, 7 и 20 от Делегиран регламент 2015/63.

275

Що се отнася до подпоказателите за риска „сложност“ и „възможност за преструктуриране“, от член 6, параграф 6, буква а), подточка iv) от Делегиран регламент 2015/63 следва, че когато определя подпоказателя за риск „сложност“, ЕСП трябва да вземе предвид степента, в която в съответствие с дял II, глава II от Директива 2014/59 икономическият модел и организационната структура на съответната институция се считат за сложни. Също така съгласно член 6, параграф 6, буква б), подточка ii) от същия делегиран регламент, когато ЕСП определя подпоказателя за риска „възможност за преструктуриране“, той трябва да вземе предвид степента, в която в съответствие с дял II, глава II от същата директива тази институция може да бъде преструктурирана бързо и без правни пречки.

276

Така ЕСП трябва да определи подпоказателите за риска „сложност“ и „възможност за преструктуриране“, като вземе предвид изискванията, произтичащи от дял II, глава II от Директива 2014/59, а именно „Възможност за преструктуриране“, който включва членове 15—18.

277

В това отношение съгласно член 15, параграф 3 от Директива 2014/59 оценката на възможността за преструктуриране на дадена институция се извършва от органа за преструктуриране едновременно с изготвянето и актуализирането на плана за преструктуриране за целите им в съответствие с член 10 от посочената директива.

278

Също така, както обяснява ЕСП в съдебното заседание, без това да е оспорено, за да се прецени възможността за преструктуриране на дадена институция, е необходимо да се вземе предвид нейната сложност с уточнението, че колкото по-сложна е структурата на такава институция, толкова по-значително е въздействието върху възможността ѝ за преструктуриране. При тези условия и предвид препращането в член 6, параграф 6, буква а), подточка iv) от Делегиран регламент 2015/63 към членове 15—18 от Директива 2014/59, а следователно и към член 15, параграф 3 от нея, преценката на сложността се извършва и при изготвянето на плана за преструктуриране.

279

От това следва, че изготвянето на плановете за преструктуриране е предварително условие за определянето от ЕСП на подпоказателите за риска „сложност“ и „възможност за преструктуриране“.

280

Освен това съгласно член 15, параграф 2 от Директива 2014/59 при изготвянето на плана за преструктуриране на институциите органът за преструктуриране взема предвид най-малко елементите, посочени в раздел В от приложението към тази директива. Сред тези обстоятелства съгласно раздел В, точка 17 от това приложение той трябва да вземе предвид размера на задълженията, които споделят загуби на институцията, както и техния вид, като тези задължения са определени в член 2, параграф 1, точка 71 от Директива 2014/59 в редакцията ѝ, изменена с Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. (ОВ L 150, 2019 г., стр. 296).

281

Както обаче следва от тълкуването на член 3, точка 17 от Делегиран регламент 2015/63 във връзка с член 2, параграф 1, точка 71 от Директива 2014/59, посочените пасиви съответстват на „приемливите пасиви“ по смисъла на посочения делегиран регламент.

282

От това следва, че приемливите пасиви представляват необходими данни, за да може ЕСП да определи подпоказателите за риска „сложност „и „възможност за преструктуриране“.

283

В това отношение от точки 269—271 по-горе следва, от една страна, че институциите не са били длъжни да докладват приемливите пасиви за пруденциални цели пред компетентния орган за съответната референтна година съгласно Регламент за изпълнение № 680/2014. От друга страна, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали евентуалното наличие на такова задължение за докладване на приемливите пасиви е задължавало ЕСП да го вземе предвид при определянето на подпоказателите „сложност“ и „възможност за преструктуриране“, най-малкото що се отнася до изчисляването на предварителната вноска на национална основа, нито едно от доказателствата, с които разполага Общият съд, не доказва, че такова задължение е съществувало в германското право.

284

Следователно първото условие, предвидено в член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63, е изпълнено по отношение на подпоказателите за риска „сложност“ и „възможност за преструктуриране“.

285

Що се отнася до второто условие, предвидено в член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63, макар подпоказателите за риска „сложност“ и „възможност за преструктуриране“ сами по себе си да не са включени в приложение II към Делегиран регламент 2015/63, приемливите пасиви, които са необходим елемент за тяхното определяне, са изрично посочени в него.

286

При това положение ЕСП не е нарушил членове 6, 7 и 20 от Делегиран регламент 2015/63, като не е взел предвид подпоказателите за риска „сложност“ и „възможност за преструктуриране“ за периода на плащане на вноски 2021 г.

287

Доводите на жалбоподателя не опровергават този извод.

288

Първо, що се отнася до довода на жалбоподателя, че ЕСП е трябвало да се снабди с необходимата информация, за да приеме решение за определяне на предварителните вноски по начин, различен от съобщаването на тази информация чрез декларациите за пруденциални цели, направени от всяка институция, достатъчно е да се констатира, че такова задължение не произтича от нито една разпоредба от приложимата правна уредба.

289

По този въпрос жалбоподателят не може по-специално да твърди, че ЕСП е бил длъжен да приложи показателя NSFR, като използва националните данни на НОП, тъй като, както следва от точка 265 по-горе, в преписката, с която разполага Общият съд, няма доказателства, че информацията относно този показател за риск трябва да бъде докладвана като надзорна отчетност съгласно германското право.

290

Второ, доводът на жалбоподателя, изведен от точка 137 от решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601), трябва да се отхвърли, тъй като нито тази точка, нито това решение са се произнесли по приложимостта на член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63.

291

Трето, жалбоподателят твърди, че във всички случаи подходът на ЕСП във връзка с прилагането на член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 е неправилен, що се отнася до частта от предварителната вноска, изчислена на национална основа, тъй като е безспорно, че показателите NSFR и МИССПП, както и подпоказателите за риска„сложност“ и „възможност за преструктуриране“ са били на разположение за германските институции. Така ЕСП е трябвало да ги вземе предвид, за да изчисли определената на национална основа вноска. Това важало в още по-голяма степен, тъй като неприлагането на тези показатели и подпоказатели за риск не можело да се обоснове с принципа на равно третиране, тъй като в рамките на Директива 2014/59 следвало да се сравняват само предприятията на една и съща държава членка. При тези условия не би било в противоречие с този принцип наличната във всяка от държавите членки информация относно тези показатели да не съвпада между всяка от тези държави.

292

В това отношение, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали евентуалното наличие на задължение за докладване на данните относно показателите NSFR и МИССПП и относно подпоказателите „сложност“ и „възможност за преструктуриране“ в националното право задължавало ЕСП да ги вземе предвид поне що се отнася до изчисляването на предварителната вноска на национална основа, следва да се отбележи, че както следва от точки 265, 271 и 283 по-горе, не е установено, че за релевантната референтна година в Германия е съществувало такова задължение. При тези условия от преписката пред Общия съд не следва, че е съществувало правно основание, позволяващо или задължаващо ЕСП да вземе предвид тези данни, що се отнася само до националната база.

293

Четвърто, жалбоподателят счита, че действително е било възможно и следователно задължително да се вземат предвид всички показатели и подпоказатели за риск, тъй като ЕСП е трябвало да организира събирането на подходящи данни или да адаптира a posteriori предоставените данни по нееднакъв начин, за да им предостави необходимото равнище на уеднаквяване. Освен това ЕСП можел да допълни липсващите данни с помощта на оценка или експертиза.

294

По този въпрос е достатъчно да се отбележи, че приложимата правна уредба не изисква ЕСП да допълва липсващите данни в рамките на изискванията за надзорна отчетност, нито че по какъвто и да било начин коригира събраните по нееднакъв начин данни.

295

С оглед на гореизложеното шестото правно основание следва да се отхвърли.

[…]

 

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши:

 

1)

Отменя Решение SRB/ES/2021/22 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 14 април 2021 година относно изчисляването на предварителните вноски за 2021 г. в полза на Единния фонд за преструктуриране по отношение на UniCredit Bank AG.

 

2)

Запазва действието на Решение SRB/ES/2021/22 по отношение на UniCredit Bank AG до влизането в сила в разумен срок, който не може да надвишава шест месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение, на ново решение на ЕСП за определяне на предварителната вноска в полза на Единния фонд за преструктуриране на тази институция за периода на плащане на вноски 2021 г.

 

3)

ЕСП понася, наред с направените от него разноски, и разноските, направени от UniCredit Bank AG.

 

4)

Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях разноски.

 

Корнезов

De Baere

Petrlík

Kecsmár

Kingston

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 юли 2024 година.

Подписи


( *1 ) Език на производството: немски.

( 1 ) Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.