Дело T‑309/21

срещу

Европейски парламент

Решение на Общия съд (четвърти разширен състав) от 7 юни 2023 година

„Институционално право — Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент — Надбавки за парламентарни сътрудници — Възстановяване на недължимо платени суми — Разумен срок — Тежест на доказване — Право на изслушване — Защита на личните данни — Член 9 от Регламент (ЕС) 2018/1725 — Член 26 от Статута“

Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Необходимост от възникнал и съществуващ интерес — Решение за частично оттегляне или за замяна на оспорвания акт в хода на производството — Частична липса на основание за произнасяне

(член 263 ДФЕС)

(вж. т. 38 и 39)
Европейски парламент — Членове — Разноски и надбавки — Надбавки за парламентарни сътрудници — Контрол за използването на сумите за парламентарни сътрудници — Тежест на доказване

(член 33, параграф 1, второ изречение и член 68 от Решение на Бюрото на Европейския парламент за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент)

(вж. т. 49—53 и 89)
Бюджет на Европейския съюз — Финансов регламент — Събиране на вземания на Съюза към трети лица — Срок за съобщаване на дебитно известие — Нормативно уточнение на срока за изпращане на дебитното известие на длъжника — Принцип на разумния срок — Приложимост — Липса

(член 98, параграф 2, втора алинея от Регламент 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 61 и 62)
Европейски парламент — Членове — Разноски и надбавки — Връщане на недължимо платени суми — Право на изслушване преди приемането на каквото и да е решение, което може да има неблагоприятни последици за члена — Искане за предоставяне на доказателства, необходими за формулирането на становище — Включване

(член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

(вж. т. 89 и 90)
Европейски парламент — Членове — Разноски и надбавки — Връщане на недължимо платени суми — Право на изслушване преди приемането на каквото и да е решение, което може да има неблагоприятни последици за члена — Искане от институция за представяне на становище по доказателства, с които членът не разполага — Осигуряване на полезното действие и ефективността на правото на изслушване — Обхват — Право на предоставяне на доказателства на члена — Включване — Условие — Претегляне на правото на защита на личните данни и правото на изслушване

(член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 9 от Регламент 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 112—117)

Резюме

С решение от 7 март 2019 г., L/Парламент ( 1 ), Общият съд отменя решението на Европейския парламент за прекратяване на договора за акредитиран парламентарен сътрудник на L (наричан по-нататък „АПС“), акредитиран за оказване на помощ на TC — жалбоподателя, член на Европейския парламент, поради разрушаване на връзката на доверие, тъй като АПС не е спазил правилата относно разрешенията за упражняване на външна дейност. Всъщност Общият съд констатира, че от доказателствата по преписката е видно, че жалбоподателят не само е знаел за външната дейност на АПС, но и че освен това той е бил нейният пряк инициатор.

Вследствие на това решение генералният секретар на Парламента уведомява жалбоподателя за започването на процедура по възстановяване на недължимо платени суми ( 2 ) във връзка с парламентарната помощ, предоставена на жалбоподателя от АПС. По този повод жалбоподателят е поканен да представи в срок от два месеца становище и доказателства, с които да обори предварителните изводи на Парламента относно външната дейност, която АПС е упражнявал, и да докаже, че АПС действително е изпълнявал функциите на акредитиран парламентарен сътрудник. В отговор жалбоподателят изпраща на Парламента становище и допълнителни доказателства, като същевременно иска някои документи и информация във връзка с личното досие на АПС в Парламента, копия от кореспонденцията на АПС с представителите на Парламента относно неговата работа и пълната преписка по делото, по което е постановено решение от 7 март 2019 г. Парламентът частично уважава исканията на жалбоподателя за предоставяне на документи и информация.

С решение от 16 март 2021 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) генералният секретар на Парламента приема, че определена парична сума е била неправомерно поета от тази институция във връзка с работата на АПС и че тя трябва да бъде възстановена от жалбоподателя ( 3 ). Вследствие на това на 31 март 2021 г. генералният директор по финансите на Парламента издава дебитно известие, с което разпорежда възстановяването на споменатата сума.

Сезиран с жалба за отмяна на обжалваното решение, която уважава, Общият съд се произнася по правото на длъжника да се позове на нарушение на принципа на разумния срок, когато институцията му изпраща дебитно известие в определения във Финансовия регламент петгодишен срок, потвърждава отново значението на спазването на принципа на правото на изслушване в процедурите по възстановяване на разноски за парламентарни сътрудници, образувани от Парламента срещу негови членове, и накрая, се произнася по неразглеждания досега въпрос за правото на позоваване — като гаранция за правото на изслушване — на съображения от обществен интерес за предаването на лични данни.

Съображения на Общия съд

На първо място, Общият съд отхвърля основанието, изведено от нарушение на принципа за спазване на разумен срок, тъй като Парламентът основал обжалваното решение на данни по дело L/Парламент, по което жалбата е подадена през април 2017 г.

Във връзка с това Общият съд припомня, че член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Съюза прогласява принципа на спазване на разумен срок, който е неразделна част от правото на добра администрация и че спазването на разумен срок се изисква във всички случаи, когато при липсата на изрична уредба принципите на правна сигурност или на защита на оправданите правни очаквания не допускат институциите на Съюза и физическите или юридическите лица да действат без никакво ограничение във времето. За сметка на това, когато администрацията действа в конкретно предписания ѝ от дадена разпоредба срок, не може основателно да се твърди, че изискванията, които произтичат от правото засягащите съответното лице въпроси да бъдат разглеждани в разумен срок, са нарушени.

За разлика от предходната правна уредба обаче ( 4 ), приложимата в настоящия случай правна уредба ( 5 ) вече предвижда, че разпоредителят с бюджетни кредити изпраща дебитното известие веднага след като установи вземането и най-късно пет години след момента, в който институцията на Съюза е можела да предяви вземането си.

Ето защо в настоящия случай не следва да се прибягва до принципа за спазване на разумния срок, за да се прецени срокът, в който е изпратено дебитното известие. Освен това Общият съд отбелязва, от една страна, че дебитното известие е изпратено на жалбоподателя веднага след установяването на вземането в обжалваното решение, и че от друга страна, моментът, в който Парламентът е могъл да предяви вземането си, съвпада с подаването на жалбата по дело L/Парламент или с обявяването на решението по последното дело, така че Парламентът е спазил петгодишния срок, предвиден от действащия Финансов регламент.

На второ място, Общият съд уважава основанието, изведено от нарушение на правото на изслушване. В самото начало той припомня, че правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него, е гарантирано по-специално от МПУ ( 6 ), по силата на които съответният член на ЕП се изслушва преди приемането на каквото и да е решение в тази област. Това право гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му.

В настоящия случай Общият съд констатира, че редица искания за предоставянето на документи и информация, отправени от страна на жалбоподателя до Парламента, са отхвърлени, с изключение на искането за предоставяне на документите относно прекратяването на договора на АПС.

Той припомня, че в случай на съмнение относно редовността на използването на разноските за парламентарни сътрудници, платени в полза на АПС, членът на Парламента следва да докаже, че този АПС е работил за него във връзка с парламентарния му мандат през целия период, през който са били изплащани тези разноски. Освен това, когато членът на Парламента е приканен да представи такива доказателства, той трябва да предостави на Парламента в определения срок доказателствата, с които разполага. Ако други доказателства изглеждат релевантни, той може да поиска те да бъдат предоставени от институциите, органите и агенциите на Съюза, които разполагат с тях, въз основа на правото на изслушване, когато се отнасят до данни, които са му необходими, за да може да формулира надлежно и ефективно становището си по предвидената мярка за възстановяване. Парламентът, който получава такова искане, не може да откаже да предостави исканите данни, без да наруши правото на изслушване, освен ако посочи мотиви в подкрепа на този отказ, които могат да се считат за обосновани с оглед, от една страна, на обстоятелствата по конкретния случай, и от друга страна, на приложимите правила.

Ето защо Общият съд разглежда дали мотивите, които Парламентът изтъква, за да не предостави поисканите от жалбоподателя данни, са обосновани.

Първо, Общият съд отхвърля мотивите, които Парламентът посочва, за да отхвърли искането на жалбоподателя за предоставяне на „всички електронни писма от 2015 г., 2016 г. и 2019 г.“ и кореспонденцията между него и компетентните служби на Парламента във връзка с работата на АПС. Той припомня, че всяка институция организира работата си при спазване на приложимите за нея правила, които тя може да приеме и счита, че в настоящия случай Парламентът може да ограничи периода на съхранение на електронните писма на членовете на ЕП, като им позволи да ги съхраняват в лични папки. При все това Общият съд преценява дали в настоящия случай тази политика е приложена по начин, гарантиращ спазването на правото на изслушване.

Общият съд обаче констатира, че от началото на 2016 г. Парламентът е узнал за конфликтното положение между жалбоподателя и АПС по отношение на факта дали последният е упражнявал дейността си за жалбоподателя при спазване на правилата за парламентарните сътрудници. Следователно още от този момент Парламентът е трябвало да осигури съхраняването на електронните писма, с които може да се установи точното естество на дейността на АПС по време на процедурата за уволнение, а ако тя доведе до други съдебни или административни производства, като например процедура по възстановяване на суми — да ги съхранява, докато тези други производства не са приключили.

Освен това възможността за лично архивиране не може да води до освобождаване на Парламента от задължението да осигури съхраняването на всяко релевантно електронно писмо, за да установи, че в съответствие с правилата, които са приети от институцията, АПС действително и изключително е упражнявал дейността си за члена на ЕП, към когото е бил прикрепен, в пряка връзка с мандата на последния. Общият съд добавя, че тази възможност не може да освободи Парламента от задължението да предостави така съхранените електронни писма, когато — в приложение на правото на изслушване, което има основополагащ характер в правния ред на Съюза — е направено искане в този смисъл от съответния член на ЕП, който, както в настоящия случай, е обект на процедура по възстановяване на суми поради неправомерно използване на разноските за парламентарни сътрудници.

Второ, Общият съд отхвърля мотивите, които Парламентът изтъква, за да отхвърли искането относно „личното досие“ на АПС (всички документи, свързани с назначаването и работата му), включително информация за броя на случаите, в които е поискана защита от Парламента за този АПС, и данните за присъствието му, които могат да бъдат извлечени от картата му за достъп до Парламента.

Що се отнася до мотива, че предаването на тези данни противоречи на Регламента относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни ( 7 ), Общият съд несъмнено приема, че след като трябва да послужат за защитата му в рамките на процедурата по възстановяване на суми, поисканите от жалбоподателя данни не могат да се считат за „необходими за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на предоставени на получателя официални правомощия“ ( 8 ). По същата причина не може да се приеме, че предаването на посочените данни на жалбоподателя отговаря на „конкретна цел от обществен интерес“ ( 9 ).

Общият съд обаче отбелязва, че искането за представяне на становище, отправено от Парламента до жалбоподателя, за да му позволи да упражни правото си на изслушване, се основава в случая на доказателства, с които тази институция разполага и които евентуално не са били известни на жалбоподателя, или на доказателства, за които жалбоподателят е знаел, докато е бил пряк ръководител на АПС, но с които той вече не разполага.

Следователно предвид значението, което се признава на правото на изслушване, обстоятелството, че такива доказателства могат да се намират в „личното досие“ на АПС, само по себе си не може да бъде пречка тези доказателства да бъдат предоставени на жалбоподателя, за да му се даде възможност да изложи надлежно и ефективно становището си в рамките на упражняването на посоченото право.

Всъщност правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и на това основание да бъде в равновесие с другите основни права в рамките на подход, който предоставя на всяко от засегнатите права полагащото му се място в правния ред на Съюза с оглед на фактите по делото, в съответствие с принципа на пропорционалност. Необходимостта да се осигури такова равновесие между правото на защита на личните данни и другите основни права, признати в този правен ред, е подчертана от законодателя на Съюза в Регламента относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни ( 10 ), който е еквивалентен на Регламента относно защитата на личните данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.

Ето защо Общият съд стига до извода, че не може да се приеме, че Парламентът може да покани жалбоподателя да вземе надлежно и ефективно становище по доказателствата, съдържащи се, евентуално, в досието на АПС, без — както в настоящия случай — да му даде достъп до тези доказателства, след като претегли, от една страна, интереса на АПС отнасящите се до него данни да не бъдат предадени на трети лица, и от друга страна, интереса на жалбоподателя да представи надлежно и ефективно становището си в рамките на образуваната срещу него процедура по възстановяване на суми.

Що се отнася до мотива, изведен от това, че предоставянето на тези данни противоречи на разпоредбите на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз относно служебните досиета на длъжностните лица и служителите ( 11 ), приложим за парламентарните сътрудници, Общият съд констатира, че поверителността на разглежданите документи не може да бъде противопоставена на жалбоподателя, който освен това е автор на някои от съответните документи в качеството си на пряк ръководител на АПС, доколкото това е необходимо, за да упражни жалбоподателят правото си на изслушване.

Накрая, трето, Общият съд отхвърля мотивите, които Парламентът посочва, за да отхвърли искането на жалбоподателя във връзка с преписката по делото, по което е постановено решението от 7 март 2019 г. Всъщност, що се отнася до факта, че Общият съд е предоставил анонимност на АПС в производството, по което е постановено това решение, Общият съд припомня, че анонимността има за цел да не се разкрива името на страна по спора или това на други лица, посочени в рамките на съответното производство, или пък други данни в обществено достъпните документи по делото. За сметка на това предоставената от Общия съд анонимност не се отнася до поверителността на доказателствата, приложени към преписката по посоченото производство извън него в рамките на отношенията между страните и трети лица. Следователно решението на Общия съд относно анонимността не забранява на Парламента да предостави на жалбоподателя разменените документи в решението от 7 март 2019 г., които биха могли да бъдат релевантни за упражняването от жалбоподателя на правото му на изслушване.

( 1 ) Решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17, EU:T:2019:140).

( 2 ) Съгласно член 68 от Решение на Бюрото на Европейския парламент от 19 май 2008 година и от 9 юли 2008 година за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент (ОВ C 159, 2009 г., стр. 1, наричано по-нататък „МПУ“).

( 3 ) В приложение на член 68, параграф 2 от МПУ.

( 4 ) Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1) и Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1).

( 5 ) Член 98, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1).

( 6 ) Член 68, параграф 2 от МПУ.

( 7 ) Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 2018 г., стр. 39).

( 8 ) По смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент 2018/1725.

( 9 ) По смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Регламент 2018/1725.

( 10 ) Съображение 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).

( 11 ) Член 26 от Регламент № 31 (ЕИО), 11 (ЕОАЕ), установяващ Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия, с измененията.